Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

На везните: свободно време срещу по-добро заплащане


Първият въпрос, който ни хрумва би бил: „Задължително ли се стига дотам?” Да, понякога можем да ги поставим на една везна и тя да не се наклони рязко на едната страна. Понякога те се намират в крехко равновесие. Но моят опит, не само личен, показва, че често сме поставени пред този избор в началото на професионалното ни ориентиране или при смяната на работа. Кое ни кара да избираме?

В началото изборът клони силно към парите. Че кой не би искал висока заплата? Живеем в трудни времена, това е ясно. Обикновено даже изборът е предопределен, той сам се налага, предвид обикновените ежемесечни разходи и ежедневното оцеляване. От друга страна, има толкова неща от материалния свят за придобиване – по- хубава квартира, първата кола, спестяваме за това, за онова. За нов апартамент, вече женени или пък не. Кредит, лизинг, заем – нали сега се устройваме, сега му е времето.

По- високоплатената работа обикновено е свързана с повече стрес, физическо натоварване под формата на извънреден труд, работа по празниците или през уикенда. Обратната страна на стреса и натоварването е гъделът на професионалното признание и израстване. Неусетно кариерата заема главно място в живота ни и ни обсебва. Винаги има нещо за постигане, някаква цел за преследване, нерядко се борим за самото си работно място. Но и тръпката да се докажем, да ни повишат, да ни оценят. Повече и повече се иска от нас, разходите ни се увеличават, а и банката напомня за себе си всеки месец. Но получавайки заплатата си на определената дата – с повече или по- малко задоволство установяваме, че оставането след работа, съботните часове в офиса, си е струвало. И всичко върви добре. Осигуряваме си всичко, което желаем.

Ако имаме сериозна връзка пък, започваме да мислим за семейство, за дом. Усилията се удвояват. Икономическата ситуация не само, че не помага на млади семейства, ами сякаш пречи – високи банкови лихви, нестабилен пазар на недвижимите имоти, несигурно работно място за служителите с по- малък стаж. С времето установяваме, че това за което се борим, започва да куца. Не се виждаме с партньора толкова често както преди, събирането на два почивни дни и на двама ни или съчетаването на смени, става все по- трудно. Отчуждаването, ревността, несигурността, самотата стават все по- чест гост на току- що купеното с ипотечен заем жилище.

Замисляме се за първи път за приоритети си.

Стресът, когато той е ежедневие, се отразява крайно зле на здравето. Недоспиването, нередовното хранене, постоянният адреналин от крайните срокове, служебните срещи, сложните отношения с колегите – това рано или късно се връща като бумеранг към нас. Ако не умеем или нямам физическото време за почивки и дефиниран край на работния ден и седмица, работата се превръща в безкраен омагьосан кръг. Мечтаното повишение ни носи повече отговорности и стрес. Но здравето е от онези неща в живота, които оценяваме, едва когато са подложени на риск от загубването им.

Времето за себе си също се доближава до нулата. Ако работим по 12-15 часа, шест или дори седем дни в седмицата, постоянно сме под напрежение или на път, къде остават минутките за себе си? Ако ни се прииска да идем на кино, да прекараме час в четене на нова книга. Или просто да идем някъде с любимия за уикенда извън града, а не можем, заради някоя висока комисионна или поредния бонус? Нима това, от което се отказваме, може да се компенсира изцяло с пари? А нима миговете „тук и сега” могат да се върнат някога? И не само тази оферта от туристическата фирма или премиерата на някой нашумял филм с любимия ни режисьор, а тези години – младите, активните, влюбените, замечтаните, идеалистичните. Не могат.

Липсата на свободно време влияе пряко на нашия интимен живот. Често се чуваме да казваме: „Нямам време за срещи”. Самотата, изолацията от социалния живот, отчуждаването от семейството и приятелите, те са на една крачка зад нас. От толкова телефони, компютри, думи, последното, което ни се иска е още една среща, още един он лайн разговор. Роботизираме се в едно ежедневие, което бавно и безславно, ни превръща в работохолици. С времето, прекарано сам, се свиква да бъдеш сам, самодостатъчен. Излизането по срещи става все по- мъчително и ненужно усложнение, губене на ценното време, което все не успяваме да отделим за каквото и да е. Отдаването, уязвимостта пред друг, забавянето на темпото изисква усилия – просто се затваряме.

Кога наистина става трудно?
С появата на децата в едно семейство нещата значително се усложняват. По време на майчинството разбираме какво е да се откъснеш от работата и хем да си зает постоянно, но по различен начин, хем това да ти носи удовлетворение. След майчинството си даваме сметка колко се променя животът ни заради дилемите – дали и кога да се върна на работа и дали това да е същата работа? а може би работодателят дори ни притиска. Какво да решим?
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· „Наесен с песен“ или посрещнете есента малко по-уверени, с пълен джоб ще добавим ние, от MiniZaem.bg
· "Човек живее с две и двеста..."
· Свободното време - за какво харчим парите си и как да спестим
· Професиите, в които жените са най- добри
· Да се насладим на живота по график
· Как да вържем мъжка вратовръзка
· Работа от вкъщи и малко дете? Мисията е трудна, но възможна
· Изборите в живота ни като възможност за израстване
· Малки трикове за по-лесно и приятно общуване
· Циганското лято на живота ни
· Самодостатъчните жени
· Ти си всичко това
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
Неделя
27
Септември 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Голямото бързане
Толкова сме свикнали да бързаме, че понякога и да не ни се налага, отново бързаме. Навикът да препускаме...
Подходящите професии за екстровертите и за интровертите
Дали сте от хората, които се радват на срещите, оживените разговори и запознанствата или пък обичате...
Работите вкъщи? А справяте ли се?
За жените, които всяка сутрин прекарват безценни минути за гримиране, обличане, прическа, които търчат...
Какво знаем за позицията подбор на кадри?
Вече за да бъде одобрен за определена работна позиция, кандидатстващия минава през така да се каже огъня...
Когато емпатията се превърне в проблем
Днес терминът "емпатия" е много популярен и се въвлича в какви ли не контексти. Като цяло се утвърждава,...
Как да се справим със завистта и да я превърнем във вдъхновение
Ако трябва да сме искрени, всеки от нас в даден момент от живота си е изпитвал чувство на завист - това...
Шефът – ръководство за употреба
Всеки офис е малка вселена, в която всеки има своето място и роля. Отношенията между колегите са крехки...
За критиката, критично: Как да даваме оценки - I
Свикнали сме да мислим за критиката като нещо външно, за което можем и понякога наистина трябва да си...
Силната жена
Тя може да се справя с всякакви ситуации. Не пада духом. Бори се – за себе си и всички наоколо. Понякога...
Малки трикове за по-лесно и приятно общуване
Искало ли ви се е някога повече да се харесвате на хората? Да умеете да печелите усмивките и приятелството...
Възможен ли е баланс между работа и семейство?
Няма как да оспорим факта, че разумните хора са онези, които винаги намират златната среда. Балансът...
В търсене на смислена работа
Когато се изправим пред избора - "каква работа да започна?". Пред решението - "да напусна тази работа...
Как темпераментът определя професията ни
Дали сте от хората, които се радват на срещите, оживените разговори и запознанствата или пък обичате...
Защо не бива да превръщаме хобито си в работа?
"Работи това, което обичаш, и няма да ти се наложи да работиш нито ден" Дали го е казал Конфуций, вече...
Чуваме ли се какво говорим?
Може би някои прочитайки това заглавие биха си казали: „Че как да не се чувам, да не съм глух/а?”. В...
Синдромът на хроничната умора – изтощение на тялото или душата
Съвсем нормално е да се чувствате уморени ако се трудите за двама, направили сте 20-километров преход...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook