Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      
Паркът на Валенсия
Паркът на Валенсия

До Барселона и обратно…


Или приказка за 9 дни

Ден 1 – 20 август

Когато пътуваш нанякъде за повече време, се налага понякога да приготвяш багаж. Не е особено приятно да мислиш какво да сложиш, как да го събереш само в един куфар и как да го направиш възможно най-леко за носене. Но при идеята за почивка или пътешествие неусетно багажът е готов, дори без да се задълбочаваш толкова в детайлите. Слагаш най-необходимите вещи, без които не можеш, и тичаш с билетите към резервирания транспорт.
Така направих и аз. Точно последния ден преди отпуската бях на работа и ми оставаха само няколко часа, през които да поставя всичко в куфара. Поради много ангажименти не беше ми останало време да го направя по-рано. Единствено беше отворен в средата на стаята и чакаше да го напълня. Тъй като мои приятели и роднини знаеха за заминаването, телефоните ми звъняха постоянно и не можех да се концентрирам над задачата. До последния момент се чудех какво още трябва да сложа, за да не забравя нещо.

И ето хванах автобуса Варна – София от автогарата. Добре че живея близо до нея, че успях да стигна навреме. Дядо ми и баба ми ми помогнаха с количка да пренеса тежкия куфар. Хубаво е, когато има кой да те изпрати. В 23 ч. автобусът потегли и ме стовари 5 ч. сутринта в София. Леля ми беше проучила кои автобуси водят до летището и смених два, докато стигна до Терминал 2. Бях купила билети за австрийските авиолинии с прикачване през Виена за мен и за сестра ми заради ниската цена. Сестра ми замина по-рано, тъй като разполагаше с по-дълга отпуска.

Времето беше хубаво, полетите приятни. Беше чудесно, че ме сложиха и в двата самолета на местата до прозореца и направих разкошни снимки от високо. Приятно беше след кратка дрямка да видя пухкави бели облачета близо до себе си. Все едно бях заобиколена от захарен памук.

На летището майка ми и нейна приятелка ме посрещнаха. Да спомена, че майка ми и баща ми от години живеят в едно градче – предградие на Барселона – Сан Фелио де Лобрегат, което в превод означава Свети Фелио до реката. Оказа се, че правят някакви ремонти в метрото и по пътя, та сменихме 4 транспорта, докато стигнем у дома.
Видяхме се, починахме си, тъй като баща ми беше на работа и сестра ми беше отишла да му помага. Мама беше сготвила Имам баялдъ – турско ястие с нарязани много зеленчуци вътре, като главните са патладжан и моркови.

Ден 2
В неделя облякохме банските и ходихме в Гавà на плаж. Гавà също се води предградие на Барселона. Плажът беше приятен с широка пясъчна ивица. Насъбрах камъчета за спомен от Средиземно море.
Вечерта се разходихме край брега в Касъл де Фейс. Невероятно успокояващо ми действа морето. Все пак съм морско чедо. Имаше прекрасни палми, хубава алея и тук-таме малки заведения. Касъл де Фейс е курортно селце, но не е застроено като нашите курорти.

Ден 3
Станахме в 4.30 сутринта. Доста тежко изживяване. Но си заслужаваше. Пропътувахме над 300 км. до Валенсия – друг средиземноморски град в Испания. Бяхме там в 10.30 сутринта – около 5 часа път с кола. Крайната ни цел беше аквариумът на Валенсия – L`Oceanografic в превод. Уникалното в него е, че има 10 атракциона или 10 зали, в които се разглежда. Билетът, който се закупува трае за целия ден, тъй като обиколката на аквариума отнема 4 часа и човек може спокойно да излезе да се нахрани и отново да се върне със закупения билет. Залите са разделени на различни водни среди – Червено море, тропическа зала, Антарктика, Антарктида, Средиземно море, влажен климат, умерен климат, океан, делфинариум. Очарована бях да видя скатове на живо и редица интересни риби, които съм виждала само телевизията и научно-популярните предавания. За първи път видях електрически медузи. Голям интерес имаше към акулите и те наистина бяха зрелищни – големи, страшни и някои дори грозни. Най-шокиращото беше, че при акулите имаше водолази без защитни мрежи или клетки. Изглежда ги хранеха.

Много ми хареса шоуто с делфините. Живея в град с Делфинариум, но от малка не бях ходила и отдавна мечтаех да посетя морските ни приятели. От персонала ни инструктираха да отидем с половин час по-рано. Намерихме си хубави места и въобще не скучахме, тъй като недалеч от нас имаше аниматори, облечени в шарени дрехи, които танцуваха, пяха, караха публиката да се изправя и сяда като вълна. Беше забавно. Спектакълът с делфините продължи 35 минути, като номерата бяха уникални. Невероятно е да видиш тандем между хора и животни. Треньорите освен че показваха с жестове командите, и те самите участваха, като скачаха от високо, правеха салта, яздеха изправени делфините и се гмуркаха заедно с тях. Известно е, че самият делфинариум е напълнен с 24 млн. литра вода и е дълбок 10,5 метра.

Харесаха ми и пингвините, въпреки че се оказа, че не са от най-чистоплътните животни. Водата им беше мътна и те самите – изцапани, но бяха интересни и смешни, когато вървяха. Последният атракцион беше за редки птици и риби в открити аквариуми. Видяхме фламинго и птици с ярка окраска, на които не знам имената, понеже не разбирам испански. Имаше и водни костенурки. Това беше залата, на която отделихме най-малко време, понеже беше в най-горещите часове, където градусите удариха 35-36 и вече бяхме изморени и гладни.

След аквариума влязохме в един търговски център да се разхладим, след което майка ми и баща ми ни заведоха да видим различни слънчеви часовници и други инструменти на открито като например кълбо с различните съзвездия.

Ходихме на пикник в много хубав парк. Беше много приятно да седнеш на тревата и да не се притесняваш, че ще те налазят кърлежи. Видимо паркът беше добре поддържан с фонтанчета, чешмичка, добре окосени поляни, които е позволено да използваш, както и пейки за хората, които просто са отишли да се наслаждават на хубавата природа.
Накрая направихме кратка разходка из Валенсия, ядохме сладолед и се прибрахме в Барселона след полунощ.


Виж още статии за:   Пътешествия ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
· Светите места в България - Белинташ
Виж още статии за:   Пътешествия ·
Четвъртък
12
Декември 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Ърнест Хемингуей - драматичната съдба на писателя-бохем
„Днес – това е само един от дните, които трябва да изживеем. Но какво ще се случи в бъдещите дни, това...
Обичай мъж, който е...
Oбичай мъж, който е добър с теб. Който ще те прегръща всяка сутрин и няма да е навик, а в сърцето...
„Ето така се чувствам. Разбираш ли ме? И при теб ли е така?”
Ето такива са важните повратни точки в кариерата на писателя, а навярно и в много други поприща. В повечето...
Дежавю – тайнственият феномен II
Кога се появяват спомените от бъдещето Дежавюто е непредвидимо, но в същото време в появата му има ясна...
Добрите новини: деца с дарение към "Пирогов"
Малки ученици от началното училище "Св. св. Кирил и Методий", гр. Троян събраха и дариха 15 000 лева...
Строителят
Един много уважаван строител, след дългогодишен труд, решил да се пенсионира за да прекара оставащото...
Езическите корени на Коледа
На Коледа целия християнски свят празнува раждането на Спасителя. В Библията обаче не е отбелязана датата,...
Казвам се Октомври. И съм тъжна
Казвам се Октомври. И съм тъжна. Есенна съм някак. По душа. Правя облаците страшно многодъждни. После...
Сезонът е такъв...
Във края на август небето се стапя до нежно зелено и залезът спуска оранжеви птици на юг. Брегът...
Хората са различни. Има хора...
Има хора - Библиотеки От тях винаги може да се научи нещо ново, те винаги са отворени към нови хоризонти...
7 цитата, които Джон Ленън ни завеща
1. "Мечта, която мечтаеш сам, е само мечта. Мечта, която мечтаете заедно, е реалност." 2. "Не се...
Защо сватбената рокля е бяла?
Въпреки че съвременната традиция повелява бялото, слонова кост и бежовото да са основни цветове на сватбената...
Любовта не се променя
"Любовта е еднаква за всички ли? – попитах. - Това е депресиращо." Той се замисли над това. "Мисля,...
Добрите приятели никога истински не напускат живота ни, дори да не са край нас
Добрите приятели никога истински не напускат живота ни, дори да не са край нас....
Иво Андрич: "Животът ни връща само това, което даваме на другите."
„Щастлив те прави онова особено щастие, което идва преди самото щастие.“ "Не е страшно, че се старее,...
2014 година - нашите търсения определят какви сме
В края на годината всички правим своите малки и големи лични равносметки. Всички класираме постигнатото,...
Жените, променили историята - I
След като разгледахме жените героини в българската история, ето че е ред да насочим поглед към жени от...
22 септември - за празника и за националното съзнание
Става дума за начина, по който приемаме празниците, не персоналните – а националните и официалните. Склонни...
Песен на мама за нейното малко момиче
Мъничка , мъничка моя, Весело зайченце, котенце мило В скута на мама сега се е свило, Твойта главичка...
Виена - разказ с полезности за пътешественици - II
Следващите дни са посветени на пешеходна обиколка на центъра, където са съсредоточени и повечето забележителности....
Три стихотворения за любовта от Пърси Шели
Философия на любовта Потоците се вливат във реката, реките пък моретата намират, а ветровете горе...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook