Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      
Паркът на Валенсия
Паркът на Валенсия

До Барселона и обратно…


Или приказка за 9 дни

Ден 1 – 20 август

Когато пътуваш нанякъде за повече време, се налага понякога да приготвяш багаж. Не е особено приятно да мислиш какво да сложиш, как да го събереш само в един куфар и как да го направиш възможно най-леко за носене. Но при идеята за почивка или пътешествие неусетно багажът е готов, дори без да се задълбочаваш толкова в детайлите. Слагаш най-необходимите вещи, без които не можеш, и тичаш с билетите към резервирания транспорт.
Така направих и аз. Точно последния ден преди отпуската бях на работа и ми оставаха само няколко часа, през които да поставя всичко в куфара. Поради много ангажименти не беше ми останало време да го направя по-рано. Единствено беше отворен в средата на стаята и чакаше да го напълня. Тъй като мои приятели и роднини знаеха за заминаването, телефоните ми звъняха постоянно и не можех да се концентрирам над задачата. До последния момент се чудех какво още трябва да сложа, за да не забравя нещо.

И ето хванах автобуса Варна – София от автогарата. Добре че живея близо до нея, че успях да стигна навреме. Дядо ми и баба ми ми помогнаха с количка да пренеса тежкия куфар. Хубаво е, когато има кой да те изпрати. В 23 ч. автобусът потегли и ме стовари 5 ч. сутринта в София. Леля ми беше проучила кои автобуси водят до летището и смених два, докато стигна до Терминал 2. Бях купила билети за австрийските авиолинии с прикачване през Виена за мен и за сестра ми заради ниската цена. Сестра ми замина по-рано, тъй като разполагаше с по-дълга отпуска.

Времето беше хубаво, полетите приятни. Беше чудесно, че ме сложиха и в двата самолета на местата до прозореца и направих разкошни снимки от високо. Приятно беше след кратка дрямка да видя пухкави бели облачета близо до себе си. Все едно бях заобиколена от захарен памук.

На летището майка ми и нейна приятелка ме посрещнаха. Да спомена, че майка ми и баща ми от години живеят в едно градче – предградие на Барселона – Сан Фелио де Лобрегат, което в превод означава Свети Фелио до реката. Оказа се, че правят някакви ремонти в метрото и по пътя, та сменихме 4 транспорта, докато стигнем у дома.
Видяхме се, починахме си, тъй като баща ми беше на работа и сестра ми беше отишла да му помага. Мама беше сготвила Имам баялдъ – турско ястие с нарязани много зеленчуци вътре, като главните са патладжан и моркови.

Ден 2
В неделя облякохме банските и ходихме в Гавà на плаж. Гавà също се води предградие на Барселона. Плажът беше приятен с широка пясъчна ивица. Насъбрах камъчета за спомен от Средиземно море.
Вечерта се разходихме край брега в Касъл де Фейс. Невероятно успокояващо ми действа морето. Все пак съм морско чедо. Имаше прекрасни палми, хубава алея и тук-таме малки заведения. Касъл де Фейс е курортно селце, но не е застроено като нашите курорти.

Ден 3
Станахме в 4.30 сутринта. Доста тежко изживяване. Но си заслужаваше. Пропътувахме над 300 км. до Валенсия – друг средиземноморски град в Испания. Бяхме там в 10.30 сутринта – около 5 часа път с кола. Крайната ни цел беше аквариумът на Валенсия – L`Oceanografic в превод. Уникалното в него е, че има 10 атракциона или 10 зали, в които се разглежда. Билетът, който се закупува трае за целия ден, тъй като обиколката на аквариума отнема 4 часа и човек може спокойно да излезе да се нахрани и отново да се върне със закупения билет. Залите са разделени на различни водни среди – Червено море, тропическа зала, Антарктика, Антарктида, Средиземно море, влажен климат, умерен климат, океан, делфинариум. Очарована бях да видя скатове на живо и редица интересни риби, които съм виждала само телевизията и научно-популярните предавания. За първи път видях електрически медузи. Голям интерес имаше към акулите и те наистина бяха зрелищни – големи, страшни и някои дори грозни. Най-шокиращото беше, че при акулите имаше водолази без защитни мрежи или клетки. Изглежда ги хранеха.

Много ми хареса шоуто с делфините. Живея в град с Делфинариум, но от малка не бях ходила и отдавна мечтаех да посетя морските ни приятели. От персонала ни инструктираха да отидем с половин час по-рано. Намерихме си хубави места и въобще не скучахме, тъй като недалеч от нас имаше аниматори, облечени в шарени дрехи, които танцуваха, пяха, караха публиката да се изправя и сяда като вълна. Беше забавно. Спектакълът с делфините продължи 35 минути, като номерата бяха уникални. Невероятно е да видиш тандем между хора и животни. Треньорите освен че показваха с жестове командите, и те самите участваха, като скачаха от високо, правеха салта, яздеха изправени делфините и се гмуркаха заедно с тях. Известно е, че самият делфинариум е напълнен с 24 млн. литра вода и е дълбок 10,5 метра.

Харесаха ми и пингвините, въпреки че се оказа, че не са от най-чистоплътните животни. Водата им беше мътна и те самите – изцапани, но бяха интересни и смешни, когато вървяха. Последният атракцион беше за редки птици и риби в открити аквариуми. Видяхме фламинго и птици с ярка окраска, на които не знам имената, понеже не разбирам испански. Имаше и водни костенурки. Това беше залата, на която отделихме най-малко време, понеже беше в най-горещите часове, където градусите удариха 35-36 и вече бяхме изморени и гладни.

След аквариума влязохме в един търговски център да се разхладим, след което майка ми и баща ми ни заведоха да видим различни слънчеви часовници и други инструменти на открито като например кълбо с различните съзвездия.

Ходихме на пикник в много хубав парк. Беше много приятно да седнеш на тревата и да не се притесняваш, че ще те налазят кърлежи. Видимо паркът беше добре поддържан с фонтанчета, чешмичка, добре окосени поляни, които е позволено да използваш, както и пейки за хората, които просто са отишли да се наслаждават на хубавата природа.
Накрая направихме кратка разходка из Валенсия, ядохме сладолед и се прибрахме в Барселона след полунощ.


Виж още статии за:   Пътешествия ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
· Светите места в България - Белинташ
Виж още статии за:   Пътешествия ·
Събота
15
Август 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Йогата влезе в списъка за културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Йогата – практиката за духа и тялото, отдавна популярна в цял свят, влезе в списъка на ЮНЕСКО за световно...
Защо сватбената рокля е бяла?
Въпреки че съвременната традиция повелява бялото, слонова кост и бежовото да са основни цветове на сватбената...
Новите мании – невидима заплаха
Свикнали сме да мислим за зависимостите като за личен проблем. Наркотици, алкохол, никотин, захар – злоупотребата...
След любовта остава
„След любовта остават телефонни номера, които избледняват. След любовта остават чаши с гравирани монограми,...
В списъка със задачи винаги записвам
В списъка ми със задачи винаги записвам: "Да изпия чаша вино." Така съм сигурна, че в края на деня съм...
"Виктория" на Майя Виткова е личен, откровен и красив филм
Не мога да мисля за „Виктория” като за поредния нов български филм. Няма да го сравнявам нито носталгично...
Символика и енергия на цветовете
Цветовете около нас ни въздействат непрекъснато със символиката и енергийните потоци, които внасят в...
Интервю с Юлиян Попов, автор на романа "Камък от любов"
Днес разговаряме с един изключително интересен мъж. Юлиян Попов е автор на наскоро излязлия любовен фентъзи...
Притча за критиката
В Индия имало един много известен майстор-художник. Всички харесвали и приемали произведенията му за...
Бриджит Бардо - една истинска френска жена
Родена на 28 септември 1934 г. в богато, типично средно буржоазно семейство, красивата Бриджит иска да...
Дивите коне на Исландия
Исландия е магична страна. Страна на лед, огън, на магически пейзажи, които те връщат в прастари времена,...
Превъртане на световете
Тя продължава до ръба на огледалото и там се отразява и изчезва. Из стаята той често ще е обикалял и...
Бъди (с) този, който те прави щастлив!
Бъди (с) този, който те прави щастлив!...
Суровата, магична красота на зимата
Зимата е любим сезон на не много хора - тя е студена, мокра, ограничава ни, а и денят е толкова къс....
Малала Юсафзай - гласът на едно смело момиче срещу насилието и терора
Едно 18-годишно момиче не спира да удивлява света с енергията и смелостта си, да вдъхновява и привлича...
Позитивно мислене, но на практика?!
Особено модерно е да се изтъкват преимуществата на позитивното мислене. Всичко звучи много правдоподобно...
Трифон Зарезан в миналото
Трифон Зарезан е тачен в миналото празник, отбелязван от цялата общност. Той се е празнувал с редица...
Пъзелът
Ако се опиташ да видиш едно дърво от близо, да речем праскова, би се затруднила. Погледът се фокусира...
Неустоимата Кармен - в литературата, операта и балета
Кармен е неостаряващият женски образ на всички времена. Една сложна, страстна жена със съмнителен морал,...
Тримата учители в живота на всеки от нас
Няма никакво знание и Слово на света, ако няма кой да го предаде и ако няма кой да го възприеме. Няма...
Поезията на Мария
Мария Донева Несъвършено Несъвършено щастие расте в сърцето ми, докато го изпълни. И продължава. Прелива...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook