Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      
Паркът на Валенсия
Паркът на Валенсия

До Барселона и обратно…


Или приказка за 9 дни

Ден 1 – 20 август

Когато пътуваш нанякъде за повече време, се налага понякога да приготвяш багаж. Не е особено приятно да мислиш какво да сложиш, как да го събереш само в един куфар и как да го направиш възможно най-леко за носене. Но при идеята за почивка или пътешествие неусетно багажът е готов, дори без да се задълбочаваш толкова в детайлите. Слагаш най-необходимите вещи, без които не можеш, и тичаш с билетите към резервирания транспорт.
Така направих и аз. Точно последния ден преди отпуската бях на работа и ми оставаха само няколко часа, през които да поставя всичко в куфара. Поради много ангажименти не беше ми останало време да го направя по-рано. Единствено беше отворен в средата на стаята и чакаше да го напълня. Тъй като мои приятели и роднини знаеха за заминаването, телефоните ми звъняха постоянно и не можех да се концентрирам над задачата. До последния момент се чудех какво още трябва да сложа, за да не забравя нещо.

И ето хванах автобуса Варна – София от автогарата. Добре че живея близо до нея, че успях да стигна навреме. Дядо ми и баба ми ми помогнаха с количка да пренеса тежкия куфар. Хубаво е, когато има кой да те изпрати. В 23 ч. автобусът потегли и ме стовари 5 ч. сутринта в София. Леля ми беше проучила кои автобуси водят до летището и смених два, докато стигна до Терминал 2. Бях купила билети за австрийските авиолинии с прикачване през Виена за мен и за сестра ми заради ниската цена. Сестра ми замина по-рано, тъй като разполагаше с по-дълга отпуска.

Времето беше хубаво, полетите приятни. Беше чудесно, че ме сложиха и в двата самолета на местата до прозореца и направих разкошни снимки от високо. Приятно беше след кратка дрямка да видя пухкави бели облачета близо до себе си. Все едно бях заобиколена от захарен памук.

На летището майка ми и нейна приятелка ме посрещнаха. Да спомена, че майка ми и баща ми от години живеят в едно градче – предградие на Барселона – Сан Фелио де Лобрегат, което в превод означава Свети Фелио до реката. Оказа се, че правят някакви ремонти в метрото и по пътя, та сменихме 4 транспорта, докато стигнем у дома.
Видяхме се, починахме си, тъй като баща ми беше на работа и сестра ми беше отишла да му помага. Мама беше сготвила Имам баялдъ – турско ястие с нарязани много зеленчуци вътре, като главните са патладжан и моркови.

Ден 2
В неделя облякохме банските и ходихме в Гавà на плаж. Гавà също се води предградие на Барселона. Плажът беше приятен с широка пясъчна ивица. Насъбрах камъчета за спомен от Средиземно море.
Вечерта се разходихме край брега в Касъл де Фейс. Невероятно успокояващо ми действа морето. Все пак съм морско чедо. Имаше прекрасни палми, хубава алея и тук-таме малки заведения. Касъл де Фейс е курортно селце, но не е застроено като нашите курорти.

Ден 3
Станахме в 4.30 сутринта. Доста тежко изживяване. Но си заслужаваше. Пропътувахме над 300 км. до Валенсия – друг средиземноморски град в Испания. Бяхме там в 10.30 сутринта – около 5 часа път с кола. Крайната ни цел беше аквариумът на Валенсия – L`Oceanografic в превод. Уникалното в него е, че има 10 атракциона или 10 зали, в които се разглежда. Билетът, който се закупува трае за целия ден, тъй като обиколката на аквариума отнема 4 часа и човек може спокойно да излезе да се нахрани и отново да се върне със закупения билет. Залите са разделени на различни водни среди – Червено море, тропическа зала, Антарктика, Антарктида, Средиземно море, влажен климат, умерен климат, океан, делфинариум. Очарована бях да видя скатове на живо и редица интересни риби, които съм виждала само телевизията и научно-популярните предавания. За първи път видях електрически медузи. Голям интерес имаше към акулите и те наистина бяха зрелищни – големи, страшни и някои дори грозни. Най-шокиращото беше, че при акулите имаше водолази без защитни мрежи или клетки. Изглежда ги хранеха.

Много ми хареса шоуто с делфините. Живея в град с Делфинариум, но от малка не бях ходила и отдавна мечтаех да посетя морските ни приятели. От персонала ни инструктираха да отидем с половин час по-рано. Намерихме си хубави места и въобще не скучахме, тъй като недалеч от нас имаше аниматори, облечени в шарени дрехи, които танцуваха, пяха, караха публиката да се изправя и сяда като вълна. Беше забавно. Спектакълът с делфините продължи 35 минути, като номерата бяха уникални. Невероятно е да видиш тандем между хора и животни. Треньорите освен че показваха с жестове командите, и те самите участваха, като скачаха от високо, правеха салта, яздеха изправени делфините и се гмуркаха заедно с тях. Известно е, че самият делфинариум е напълнен с 24 млн. литра вода и е дълбок 10,5 метра.

Харесаха ми и пингвините, въпреки че се оказа, че не са от най-чистоплътните животни. Водата им беше мътна и те самите – изцапани, но бяха интересни и смешни, когато вървяха. Последният атракцион беше за редки птици и риби в открити аквариуми. Видяхме фламинго и птици с ярка окраска, на които не знам имената, понеже не разбирам испански. Имаше и водни костенурки. Това беше залата, на която отделихме най-малко време, понеже беше в най-горещите часове, където градусите удариха 35-36 и вече бяхме изморени и гладни.

След аквариума влязохме в един търговски център да се разхладим, след което майка ми и баща ми ни заведоха да видим различни слънчеви часовници и други инструменти на открито като например кълбо с различните съзвездия.

Ходихме на пикник в много хубав парк. Беше много приятно да седнеш на тревата и да не се притесняваш, че ще те налазят кърлежи. Видимо паркът беше добре поддържан с фонтанчета, чешмичка, добре окосени поляни, които е позволено да използваш, както и пейки за хората, които просто са отишли да се наслаждават на хубавата природа.
Накрая направихме кратка разходка из Валенсия, ядохме сладолед и се прибрахме в Барселона след полунощ.


Виж още статии за:   Пътешествия ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
· Светите места в България - Белинташ
Виж още статии за:   Пътешествия ·
Понеделник
14
Октомври 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Мит или истина? Суеверия около Хелоуин
Хелоуинската нощ води със себе си много легенди и поверия. Дали са истина, кой знае? Ако сте любопитни,...
Вижте личното тефтерче на Христо Ботев
Личното тефтече на Христо Ботев наскоро беше показано за няколко часа в Централното фоайе на Националната...
И роза
бяло платно. нямам четка. нямам бои. не. боли. светлина струи. в мига. в звука. прозорче. няма...
Ина Вълчанова спечели наградата на Европейския съюз за литература
Българската писателка Ина Вълчанова спечели наградата на Европейския съюз за литература заедно с още...
На тази дата: 28 март - роден Димчо Дебелянов
Роден на 28 март 1887 в Копривщица в нощта срещу Цветница. Починал трагично на 2 октомври 1916 на фронта...
Слабите отмъщават, силните прощават, щастливите забравят.
Слабите отмъщават, силните прощават, щастливите забравят....
Майчинските според заплатата за 2 години
Обезщетенията за майчинство ще се изчисляват на база на осигурителния доход за последните 24 месеца....
Да си припомним Астрид Линдгрен и вечните й герои
Астрид Линдгрен е една от най-любимата детска писателка на много поколения. Тя притежава несравнимо чувство...
Жените, променили историята - II
Коко Шанел (1883-1971) Дъщеря на перачка и продавач, Коко трябва да работи като певица в клуб и да изработва...
Кои са най-популярните имена за новородени през 2018 г. в България
От началото на 21-ви век наред с традиционните за България все по-често се избират имена, които са популярни...
Защо се интересуваме от живота на известните?
Телевизията, списанията и вестниците непрекъснато ни заливат с пикантни подробности от живота на известните....
Митът за блондинките - II част
Не е тайна, че светлокосите жени възбуждат по-силно мъжкия пол. Дали защото русата коса навява асоциация...
Какво научих в университета?
Колко е хубаво да знаеш нещо важно и полезно, колко е ненужно да знаеш всичко. Да бъда невидима,...
Лошите моменти идват, за да ни отворят очите за хубавите, които не ценим
Лошите моменти идват, за да ни отворят очите за хубавите, които не ценим....
Ден 15 - Постове и пости: Отровни хора
Не съм сигурна, че ни е дадено да разпознаем отровните хора веднага, когато ги срещнем. Те се появяват...
Месец на Жената в Hera.bg
На 8 март празнуваме много неща, свързани с жената. Това не е точно празник на мама (имаме си Благовещение),...
"Човек може да живее и без любов – може – и това е най-гадното"
И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов – може – и това е най-гадното. Органите продължават...
Дървото с 40-те цвята
"Дървото с 40-те цвята" е едно-единствено дърво, на което зреят около 40 вида костилкови плода – праскови,...
16 октомври - Световен ден на храната
Световният ден на храната се чества по инициатива на Организацията по изхранване и земеделие към ООН....
Назад в бъдещето - Ирина Уернинг
Един прекрасен проект на аржентинската фотографка Ирина Уернинг, която връща участниците от снимките...
Присъда: „Стара мома” - II
И от двата стереотипни представи за „стара мома” – на необвързаната 35 годишна и на педагожката на 50,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook