Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Врагът в нашето приятелство


Има приятелства, които приключват. Сигурно никога не са били истински. Но какво ли означава истински? “Приятел в нужда се познава” или “Приятелите ми ме зареждат с доброта и позитивна енергия”. И двете, по много, редуващи се. Докато един ден балансът не се наруши и не видим у приятеля си един съвсем друг човек. Кръгът на отдаване и приемане така и не успява да се затвори и ние оставаме само отдаващата страна. Приятелят отсреща коренно се променя и заравя надълбоко онова си аз, с което сме общували преди на воля.

По инерция или може би защото вярваме, че това все още е същият човек, ние продължаваме връзката си с такива приятели, докато един ден не разберем, че сме тръгнали в грешна посока в отношенията си с тях. Все по-малко неща ни свързват, интересите ни започват да стават различни, духът ни се отдалечил от мястото, където сме се срещнали и те са останали завинаги там.

Възможно е и този човек никога да не е бил това, за което сме го мислили. За онзи момент, в който сме гледали в една посока, да е бил наш приятел, но с времето, същностите ни да са тръгнали по различни пътища.

“Приятели завинаги” най-прекрасното и най-ценното, което може да ти се случи или да създадеш с някого. Но струва ли си да се бориш, ако видиш, че другият се е самозабравил и те вижда като просто поредния “близък” човек на когото може на воля да се оплаче, да сподели всички ужасни неща в живота си, да помрънка хубавичката и накрая на разговора за секунда да те попита - “Ти си добре, нали, всичко е наред при теб, както винаги?” без особено да се интересува от отговора.

Трябва ли да чакаме егоцентризма на приятеля да свие криле и да спре да маха безпощадно около нас или просто трябва да отлетим и да оставим нещата да изтекат, докато животът някой ден не ни срещне отново или просто не ни срещне никога. Не е ли това естественото състояние на нещата - промяната и кръговрата, в които едно идва и друго си отива. Защо да упорстваме и да се вкопчваме в идеята, че можем да спасим този човек и да му покажем, че вече не е същият? Ами ако той не иска това...

Правото да кажеш на някого ти си такъв и такъв, вземи се стегни, не си себе си, е спорно. Но възможността да се отдръпнеш от този човек не е. Да оставиш приятел е егоистично, но още по-ужасно е да бъдеш до някого, само заради старата слава на вече отминалото ви приятелство. Защото не си струва да поддържаш една връзка под формата на хербарий, само защото предразсъдъците подмолно ти нашепват, че е по-добре вредна връзка, отколкото никаква.

Когато “приятел в нужда се познава” започне да се превръща в “приятел само в нужда се познава”, асиметрията на отношенията ги отвежда до техния край. Съвсем не безпричинно и точно заради едничкия егоизмъм. Егоизъм умножен по две - едната страна има нужда да обременява, а другата няма нужда да бъде обременявана.

Точно тогава е време за основният въпрос - от какво се страхуваме повече от своя или от чуждия егоизъм?

Коментари
2011-10-24 #3
Инна Георгиева
Ами за да си допълня думите, едно от много неща и според мен лично доста често, защото единия не харесва търсенията и промяната на другия
2011-10-24 #2
teodora
Това, което остава неясно е защо понякога спираме да вървим по пътя на едно такива разбиране за приятелството и любовта и доколко тръгването по него отново зависи от приятеля.
2011-10-24 #1
Инна Георгиева
Приятелството и любовта винаги вървят ръка за ръка, а любовта е нещо такова, че дава възможност на всеки, които я изпитва да разрешава на човека срещу себе си /и самия себе си/ да търпи промяна, да търси и намира себе си, да се развива, без да влияе пряко на личния му избор.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Капанът на обезличаването в името на любовта
· Как да подходим към емоционално недостъпния мъж
· Искате да контролирате всичко? Спрете още днес
· Момичешки тайни: Гости с преспиване, наречено още "Пижамено парти"
· Какво се крие зад куртоазията в отношенията ни?
· Полуистини за полухора
· Събуденият
· Как да развием емоционалната си интелигентност
· Утехата без думи и къде можем да я потърсим
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
Вторник
4
Август 2015
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Секс тройка: ти, той и телевизора - II
Време е шоу Идва есента, а заедно с нея дълъг период на домошарство. Край на вечерните разходки в парка,...
Професия самотна майка
По смисъла на Закона за социално подпомагане самотен родител е „лице, което поради вдовство, развод или...
„Каня те на среща... с родителите ми” - II
Ето и неписаният кодекс на бойните действия: Остави те да говорят повече, но не оставяй неловки дупки...
Мамо, обичам те!
Раждането разтърсва цялото ни същество из основи. Изведнъж се изменя не само посоката на животът ни,...
Най-неустоимото бельо през първата любовна нощ - II
Ето и няколко съвета, които ще ви бъдат полезни в избора на най-подходящото бельо за вълнуваща любовна...
Две тела в едно… жилище
Пътят от „ще сваля звезди за теб“ до „слънце, къде са ми чорапите“ е славен и осеян с откриване на разнообразните...
Детската ревност – как да я избегнем - II
В някаква степен ревността е неизбежна, затова не драматизирате нейната поява. Най-важното в тази ситуация...
Примък - отмък
Всички знаем приказката за галената мома, която не само нищо не похващала вкъщи, но дори не искала сама...
Приятели с „екстри”
Това не е само заглавие на нашумял напоследък филм, а вид отношения, които стават все по-предпочитани......
Празнична депресия
Всеки има различно отношение към празниците – повечето хора се радват, но има и такива, които не особено...Ако...
Жестоката индустрия на красотата
Женската красота е тема на много песни и поговорки, но всички те отразяват само мъжката представа за...
Мързелът – как да се справим с него?
„Мързелът не мори, но мъчи” – това е любимата поговорка на баща ми, която си спомням от най-ранно детство....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    Стани автор     RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg - beta версия. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook