Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Врагът в нашето приятелство


Има приятелства, които приключват. Сигурно никога не са били истински. Но какво ли означава истински? “Приятел в нужда се познава” или “Приятелите ми ме зареждат с доброта и позитивна енергия”. И двете, по много, редуващи се. Докато един ден балансът не се наруши и не видим у приятеля си един съвсем друг човек. Кръгът на отдаване и приемане така и не успява да се затвори и ние оставаме само отдаващата страна. Приятелят отсреща коренно се променя и заравя надълбоко онова си аз, с което сме общували преди на воля.

По инерция или може би защото вярваме, че това все още е същият човек, ние продължаваме връзката си с такива приятели, докато един ден не разберем, че сме тръгнали в грешна посока в отношенията си с тях. Все по-малко неща ни свързват, интересите ни започват да стават различни, духът ни се отдалечил от мястото, където сме се срещнали и те са останали завинаги там.

Възможно е и този човек никога да не е бил това, за което сме го мислили. За онзи момент, в който сме гледали в една посока, да е бил наш приятел, но с времето, същностите ни да са тръгнали по различни пътища.

“Приятели завинаги” най-прекрасното и най-ценното, което може да ти се случи или да създадеш с някого. Но струва ли си да се бориш, ако видиш, че другият се е самозабравил и те вижда като просто поредния “близък” човек на когото може на воля да се оплаче, да сподели всички ужасни неща в живота си, да помрънка хубавичката и накрая на разговора за секунда да те попита - “Ти си добре, нали, всичко е наред при теб, както винаги?” без особено да се интересува от отговора.

Трябва ли да чакаме егоцентризма на приятеля да свие криле и да спре да маха безпощадно около нас или просто трябва да отлетим и да оставим нещата да изтекат, докато животът някой ден не ни срещне отново или просто не ни срещне никога. Не е ли това естественото състояние на нещата - промяната и кръговрата, в които едно идва и друго си отива. Защо да упорстваме и да се вкопчваме в идеята, че можем да спасим този човек и да му покажем, че вече не е същият? Ами ако той не иска това...

Правото да кажеш на някого ти си такъв и такъв, вземи се стегни, не си себе си, е спорно. Но възможността да се отдръпнеш от този човек не е. Да оставиш приятел е егоистично, но още по-ужасно е да бъдеш до някого, само заради старата слава на вече отминалото ви приятелство. Защото не си струва да поддържаш една връзка под формата на хербарий, само защото предразсъдъците подмолно ти нашепват, че е по-добре вредна връзка, отколкото никаква.

Когато “приятел в нужда се познава” започне да се превръща в “приятел само в нужда се познава”, асиметрията на отношенията ги отвежда до техния край. Съвсем не безпричинно и точно заради едничкия егоизмъм. Егоизъм умножен по две - едната страна има нужда да обременява, а другата няма нужда да бъде обременявана.

Точно тогава е време за основният въпрос - от какво се страхуваме повече от своя или от чуждия егоизъм?

Коментари
2011-10-24 #3
Инна Георгиева
Ами за да си допълня думите, едно от много неща и според мен лично доста често, защото единия не харесва търсенията и промяната на другия
2011-10-24 #2
teodora
Това, което остава неясно е защо понякога спираме да вървим по пътя на едно такива разбиране за приятелството и любовта и доколко тръгването по него отново зависи от приятеля.
2011-10-24 #1
Инна Георгиева
Приятелството и любовта винаги вървят ръка за ръка, а любовта е нещо такова, че дава възможност на всеки, които я изпитва да разрешава на човека срещу себе си /и самия себе си/ да търпи промяна, да търси и намира себе си, да се развива, без да влияе пряко на личния му избор.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· 14 истини за нашите невидими връзки с другите
· Какво се питат първо хората, когато се запознават с вас?
· Защо социалните мрежи ни правят тревожни и нещастни
· Ден 15 - Постове и пости: Отровни хора
· Ден 8 - Постове и пости: Да промениш нещо истински важно. Себе си.
· Ден 5 - Постове и пости: Светът е пълен с отговори, които търсят правилен въпрос
· Тайните на истинското женско приятелство
· 10 мита в общуването, в които продължаваме да вярваме
· Поостарелите абитуриенти: Отново на среща с класа
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
Неделя
24
Юли 2016
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Лелята – сестра и приятелка в едно
Да имаш брат или сестра има много предимства, това е сигурно. Компания за игри в детството, споделеност...
Благородната завист – вредата, облечена в копринена рокля
Казват, че е по-добре да си обект на завист, отколкото обект на състрадание. Завистта обикновено поражда...
Компромисът – „ваксина“ срещу раздяла
Колкото и розово и красиво да е всяко начало на романтичната връзка, с времето тя се подлага на множество...
Първата крачка
Когато говорим за избор на партньор жените от край време са били в неизгодна позиция. Вечно им се налага...
Малките камъчета и голямата преобърната кола
Всички знаем приказката за малките камъчета, които имат чудодейната способност да обръщат голямата кола....
Доверието – нещо крехко
Доверието е мехлем за душата в изтощителния лабиринт на човешките взаимоотношения. То е крехко като цвете,...
Децата готвят с нас
Общоприетото схващане е, че децата не са добре приети в кухнята. Те цапат, разхвърлят, разсипват разни...
Вечната женска конкуренция
Свикнали сме да мислим за мъжете като за състезателния пол, но все повече съвременни изследвания обръщат...
За първите крачки – Прощъпулник
Прощъпулникът е един от любимите празници за всяко семейство с малко дете. Прави се в чест на прохождането...
Революционерът Джейми Оливър
Джейми Оливър – световноизвестният готвач, публична фигура и активист за здравословно хранене е инициатор...
Каква количка да изберем за бебето?
Преди да имаме дете обикновено мислим, че изборът на количка е по-скоро естетичен. Ами да, какво толкова?...
Ужасът на мама – детето пак не иска да яде зеленчуци
В ерата на вредните храни - вафлички, пръчици с подаръци, близалки-играчки, кроасанчета в цветни опаковки,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg - beta версия. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook