Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Врагът в нашето приятелство


Има приятелства, които приключват. Сигурно никога не са били истински. Но какво ли означава истински? “Приятел в нужда се познава” или “Приятелите ми ме зареждат с доброта и позитивна енергия”. И двете, по много, редуващи се. Докато един ден балансът не се наруши и не видим у приятеля си един съвсем друг човек. Кръгът на отдаване и приемане така и не успява да се затвори и ние оставаме само отдаващата страна. Приятелят отсреща коренно се променя и заравя надълбоко онова си аз, с което сме общували преди на воля.

По инерция или може би защото вярваме, че това все още е същият човек, ние продължаваме връзката си с такива приятели, докато един ден не разберем, че сме тръгнали в грешна посока в отношенията си с тях. Все по-малко неща ни свързват, интересите ни започват да стават различни, духът ни се отдалечил от мястото, където сме се срещнали и те са останали завинаги там.

Възможно е и този човек никога да не е бил това, за което сме го мислили. За онзи момент, в който сме гледали в една посока, да е бил наш приятел, но с времето, същностите ни да са тръгнали по различни пътища.

“Приятели завинаги” най-прекрасното и най-ценното, което може да ти се случи или да създадеш с някого. Но струва ли си да се бориш, ако видиш, че другият се е самозабравил и те вижда като просто поредния “близък” човек на когото може на воля да се оплаче, да сподели всички ужасни неща в живота си, да помрънка хубавичката и накрая на разговора за секунда да те попита - “Ти си добре, нали, всичко е наред при теб, както винаги?” без особено да се интересува от отговора.

Трябва ли да чакаме егоцентризма на приятеля да свие криле и да спре да маха безпощадно около нас или просто трябва да отлетим и да оставим нещата да изтекат, докато животът някой ден не ни срещне отново или просто не ни срещне никога. Не е ли това естественото състояние на нещата - промяната и кръговрата, в които едно идва и друго си отива. Защо да упорстваме и да се вкопчваме в идеята, че можем да спасим този човек и да му покажем, че вече не е същият? Ами ако той не иска това...

Правото да кажеш на някого ти си такъв и такъв, вземи се стегни, не си себе си, е спорно. Но възможността да се отдръпнеш от този човек не е. Да оставиш приятел е егоистично, но още по-ужасно е да бъдеш до някого, само заради старата слава на вече отминалото ви приятелство. Защото не си струва да поддържаш една връзка под формата на хербарий, само защото предразсъдъците подмолно ти нашепват, че е по-добре вредна връзка, отколкото никаква.

Когато “приятел в нужда се познава” започне да се превръща в “приятел само в нужда се познава”, асиметрията на отношенията ги отвежда до техния край. Съвсем не безпричинно и точно заради едничкия егоизмъм. Егоизъм умножен по две - едната страна има нужда да обременява, а другата няма нужда да бъде обременявана.

Точно тогава е време за основният въпрос - от какво се страхуваме повече от своя или от чуждия егоизъм?

Коментари
2011-10-24 #3
Инна Георгиева
Ами за да си допълня думите, едно от много неща и според мен лично доста често, защото единия не харесва търсенията и промяната на другия
2011-10-24 #2
teodora
Това, което остава неясно е защо понякога спираме да вървим по пътя на едно такива разбиране за приятелството и любовта и доколко тръгването по него отново зависи от приятеля.
2011-10-24 #1
Инна Георгиева
Приятелството и любовта винаги вървят ръка за ръка, а любовта е нещо такова, че дава възможност на всеки, които я изпитва да разрешава на човека срещу себе си /и самия себе си/ да търпи промяна, да търси и намира себе си, да се развива, без да влияе пряко на личния му избор.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Защо социалните мрежи ни правят тревожни и нещастни
· Как да постигнем смирение?
· Кое издава, че имате ниско самочувствие?
· Ден 15 - Постове и пости: Отровни хора
· Ден 8 - Постове и пости: Да промениш нещо истински важно. Себе си.
· Ден 5 - Постове и пости: Светът е пълен с отговори, които търсят правилен въпрос
· Поостарелите абитуриенти: Отново на среща с класа
· Бъди автор на всеки ден от живота си
· Изкуството да живееш със съквартирантка
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
Петък
27
Май 2016
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Няколко съвета за най-добрите снимки на плажа
Когато наближи ваканцията, концентрираме цялото си същество в тези няколко откраднати от рутината дни....
Аутизмът
Преди няколко години в една болница в Солт Лейк Сити от този свят си отива човек, на име Ким Пийк. Той...
Животът в социалните мрежи
Не издържате и ден без да влезете в любимата си социална мрежа, да научите последните клюкини около виртуалните...
Естествено раждане или секцио
Да започнем с нещата, такива каквито трябва да бъдат, а не такива, каквито са – решението дали да родим...
За белите петна и черните мисли
Имало едно време две сестри. Казвали се Любов и Омраза. И двете били отгледани с много обич и разбиране,...
Как да отучим детето си от бързата храна - II
Да не забраняваме на детето да яде това, което иска. Не само защото забраненият плод е най-сладък. Просто...
Живот с дете в неравностойно положение
В последните години все по-често започнахме да говорим и да забелязваме хората в неравностойно положение....
Книгата – най-добър приятел
Много родители се оплакват, че децата им не проявяват ни най-малък интерес към книгата. Те четат с неохота...
Имате ли време за децата си?
Всеки ден бързаме ли, бързаме – сутрин за работа, на обяд да се нахраним, вечер да приберем детето от...
Ох, боли!
Дълго чакаме първата крачка на детето си. Мечтаем как то ще проходи и ще се затича към нас разтворило...
Ерих Кестнер и няколко думи за детството
Помните ли „Антон и Точица” или „Хвърчащата класна стая”? Може би четете „Двойната Лотхен” на детето...
Виртуалното запознанство като добро начало
Всички сме чували и чели колко подвеждащи и дори опасни могат да бъдат запознанствата в Интернет. Но...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg - beta версия. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook