Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Как да преодолеем раздялата с партньора?


Раздяла. Това е едно от най-трудните преживявания, които понякога се налага да понесем. Но готови ли сме за това? Никога! Влюбени, щастливи, свикнали да има някой до нас, често оставаме слепи за първите признаци на влошаване на взаимоотношенията. Караници, дразги, разногласия, безмислени спорове. Приятелите и близките ни виждат какво става с нас. Понякога се опитват да ни го кажат, понякога ни оставят като големи хора сами да се справим. Зависи от ситуацията. Но винаги това, което се случва с нас, влияе и на тях. Защото виждат агонията, притеснението и тревожността, в които се намираме. Този постоянен стрес оказва влияние и на външността ни – видимо се състаряваме, обикновено силно отслабваме, страдаме от безсъние или повече коса остава по четката за коса.

Заслужва ли си? Въпреки проблемите, ако обичаме, определено си заслужава да се борим за любимия, но от друга страна, е добре да си вземем отдих един от друг, за да помислим кое по-доброто решение – да останем заедно или да се разделим. Често двойките в подобно състояние си дават някакъв срок – разделят се за месец-два, чуват се или почти не през това време. Но когато нещата са стигнали толкова далеч, обикновено раздялата остава окончателна.

Но това не оправя наранените чувства.
Усещаме се измамени, гневни, не можем да простим дори за дреболии, сещаме се за какво ли не, в което да обвиним човека, с който сме прекарали последните месеци или дори години. Това не е правилното решение. Може временно да си мислим, че сме добре, защото не се сещаме за любовта поради гнева, който стимулираме у себе си. Но все пак любовта все още я има, спомените също. С носталгия помним хубавите моменти. Изливаме реки от сълзи.

Кое помага?

Колкото и шаблонно да звучи помага времето. Колкото повече време минава, толкова мъката се измества от други нови неща. Ето няколко съвета, които съм установила, че помагат:

1. Постарайте се да не се чувате и виждате с бившия си приятел. Когато очите не виждат, по-лесно се забравя. В противен случай се захранваме с надежда и имаме очаквания, които другият може отдавна да е загърбил.

2. Работете. Затрупайте се с работа, поемете повече задачи в службата си или се обадете на приятели, които имат нужда от помощ. Дори не го правете за себе си, а за другите. Така няма да имате оправдание да се откажете. Не е решение да вземете отпуск и да се самосъжалявате и депресирате. Работата помага да не мислите.

3. Излизайте с приятели. Срещите с хора, разнообразието и различните преживявания не ви оставят насаме, което не ви позволява да се върнете към кърпичките и сополите.

4. Споделяйте. Хората казват, че споделената болка е половин болка. И това е вярно. Не мислете, че обременявате близките си. Те ви мислят най-доброто. А и неволно или не, сме им причинили неудобства, само като сме се чувствали зле и сме преживявали една драма. Те са готови във всеки момент да ви подадат ръка и рамо, на което да изплачете болката си. Признайте си, че имате нужда от помощ, подкрепа и утеха и я приемете.

5. Намерете хоби. Помислете какво винаги сте искали да правите, но връзката ви не ви го е позволявала или приятелят ви е имал други интереси, и затова сте правили компромиси заради него. Реализирайте идеите си, опишете ги на лист хартия и си дайте обещание, че ще изпълните всяка точка от списъка. И най-вече започнете от точка 1. Това е само началото.

6. Наплачете се. Да, не може без това. Тъжно ви е, тежко ви е, имате нужда да го излеете някак. Помагат тъжни песни, бавна музика. Независимо кога през деня, все пак оставате по някое време сами.

7. Мобилизирайте се. Приемете раздялата като ново начало, свеж въздух, нова страница, нов живот. Насилете се да поемете напред и не се обръщайте. Загърбете миналото.

8. Простете. Колкото и да си мислете, че помага, гневът и ядът само ви вредят. Вземете решение да простите. Простете на себе си и на мъжа, когото сте обичали и най-вероятно продължавате да обичате. Това ще ви помогне да продължите по своя път. Оставете го и той да го направи. Вярвам, че искате и той да бъде щастлив.

9. Върнете му всички вещи. Опитайте да скриете и общите такива и особено тези, които ви навяват спомени. Предметите също съдържат „памет“. А е добре да забравим постепенно какво е било, за да ни е по-лесно да приемем новите неща.

10. Повярвайте в себе си. Често след раздяла човек се самосъжалява и се чувства второ качество. Но това не е така. Помнете, че вие сте уникални, ценни. Родили сте се единствени и неповторими. Никой няма вашето ДНК, вашите таланти или дори вашето излъчване. Спомнете си всички силни страни и добри черти в себе си. Няма съвършени хора. Но това е вашият живот и вие можете да го моделирате, както ви се иска.

Не правете компромиси. Гледайте напред и всичко ще се оправи. Не обещавам бързи резултати. Но експериментирайте. 100% ще откриете и други „методи“ да си помогнете да излезете от ситуацията. Когато преживях раздяла, дори търсех подобни хора на мен, които също са преживяли, и търсех съвети от тях. Но вие сте силни и ще се справите. Заслужвате да бъдете щастливи.
Виж още статии за:   Любовта · Интимно · Раздялата · Гневът · Мъката ·
Коментари
2017-09-03 #163
skyismylimit
Мите, здравей. Малко по-голям съм от теб, но знам как се чувстваш! Кажи й "ОК" и не я търси ама грам!
Аз стоях и се молих и се унижавах...
няма смисъл! Остави сама да те потърси, повярвай ми...
Млад си още тепърва ще срещаш жени и всяка следваща ще искаш да бъде женара на живота ти.... Смело напред!
2017-09-01 #162
Надя
Хайде стига с комерсиални глупости и реклами на шарлатан - доктори. Това е сайт където хората споделят мъката си, за което се иска наистина голяма смелост. Вие и това опорочихте, измамници. Имайте поне малко уважение към това, което четете.....
2017-05-23 #161
Димитър
Здравейте! Раздялата почти винаги е тежка и трудна за приемане. Аз съм още малък(на 21) и с приятелката ми сме заедно от 1г. и 8мес. И двамата сме от един град, запознахме се там. В началото всичко беше просто невероятно, но в последствие лека по лека връзката ни започна да се превръща в рутина. Заминахме да учим в Пловдив. Ново място с нови хора. Това разнообрази връзката ни до един момент когато всичко пак започна да върви надолу. Говорили сме по тази тема, обещавали сме си един на друг, но някак и двамата не взимахме нужните мерки. Аз от своя страна разбирам и признавам своите грешки. Главната от тях е, че с времето започнах да се държа с нея сякаш никога няма да я загубя. Но ето, че това се случи...вчера. Сега имаме изпити, трябва да се подготвяме, което допълнително затруднява всичко. Живеем заедно и поне още месец и половина трябва да е така. С цялото си сърце искам да бъда с нея. Опитвам се да и говоря, но според нея сме си дали всичко, което сме могли и вече няма надежда...преди малко бях до нея за да може да заспи, а сега съм в другата стая и ще спя там. Обичам я и не знам какво да правя...нямам близки приятели тук сам съм, нямам на кого да споделя...е имам, но само по телефона и от там чувам как всичко щяло да бъде наред, как имало и други момичета и т.н. Чувствам се адски самотен в момента, не знам какво да правя :-(
2017-05-18 #160
някой
Кураж Надя, кураж!
Колко голямо е детето?
2017-05-17 #159
Надя
Много силна болка преживявам,бащата на детето ми ме изостави заради 16години по млада от мен жена,след 16 годишна връзка.Болката е огромна
2017-04-26 #158
Wtora
Аз вече не намирам смисъл в нищо пуста любов.. не я искамвече
2017-04-21 #157
Никой
За една седмца загубих всичко . Любовта на живота си ,нероденото ни дете ,плановете ни за бъдеще. Съсипан съм
2017-04-11 #156
някой
13 години заедно, 2 деца и накрая \"не те обичам повече, искам да се разведем\". Прехвърля по-голямата част от вината на мен, а междувременно вече има нов човек в живота й, колега, който също е разведен с 2 деца, а дори няма смелостта да ми признае и научавам от други хора.
Света ми рухна, не зная как да продължа, объркан съм, чувствам се много наранен, липсват ми децата (още са малки), липсва ми дома ми. Два месеца живея в ада. Oще не зная как ще поделим имуществото. В сърцето ми има толкова много любов, а няма на кой да я дам
Роднините ми не могат да ме познаят- аз съм емоционално опустошен. Не мога да спя- събуждам се 3, в 4 часа и само се въртя.
Опитвам се да се държа пред нея когато се видим, но душата ми страда. Манипулира ме се с децата.
В очите на някои от общите приятели аз съм лошият и съм си го заслужил, а в действителност тя е такъв манипулатор, толкова е подмолна, толкова лъже и толкова неща спестява...
Звучи банално, но наистина светът ми е разрушен. Тя избра най-лошият момент за да се разделим.
Всички около мен ми казват да се взема в ръце, защото иначе ще се погубя, но каквото и да пробвам не става или има краткотрайно действие.
Чувствам се много объркан и самотен.
2017-03-19 #155
Alex
Здравейте. Благодаря за подкрепата, но истината е, че не се чувствам по добре. От ден на ден все повече губя надежда да изляза от тази ситуация. Ние все още сме заедно и в мен расте надеждата, че може и да с промени, но расте и страхът, че ще го изгубя, а не мога да си представя живот без него. Обичам го, а той мен-не и се въртим в кръг. Но 23 години съм, а се чувствам така, все едно съм изживяла хиляди животи.
2017-03-13 #154
agresive55
Здравейте това раздялта боло много натоварващо....
2017-03-02 #153
Алекс
Само не прави глупости...има защо да продължиш напред .утре съм на работа лека.Издръж още малко..
2017-03-02 #152
Алекс
Кабел..в кабелната съм само не си довърших де,ама късно и се заразсеях с тва писане в кабелна тв работя всеки ден с различни клиенти имам среща и с всички различен подход...повечето все народни хора.На 31съм, не съм пенсия споко Но ти,за този..недей...повече никви глупости!.Послушай ме...няма да си посягаш заради некав женкар.Не си струва.Дръж се,тоз не ти е доказал с нищо че те е заслужил...не се подценявай..ако пак ти хрумне нещо..помисли..Алекс
2017-03-02 #151
Aleks
Адашче само да си направила неква глупост!?.Аз си го изтарпях,дръж се и ти,тоя е бил ден да дойде друг да мине..хм.Никви повече такива само да си посмяла..мда и според православното ако се самоубииеш отиваш в ада..за тоя женкар струва ли си? .НЕ.Имай предвид колко след работа си отварям наоколо Не прави глупости сладурче савет за един ..дето не заслужава.КАБЕЛ
2017-02-26 #150
Alex
Здравейте. Съсипана съм. Мисля че никога няма да се оправя.Разделих се с приятеля си, защото разбрах, че през цялото време докато е бил с мен е имал връзка с друга/колежка/. Щом разбрах веднага се изнесох...Но не можах да го забравя, защото работим в една сграда. Не напуснах, само, за да мога да продължа да го виждам...дори за 5 мин, но се чувствах по-добре...докато не разбрах, че има връзка с друга колежка. Бях разбита на парчета. Всеки ден в продължение на 2 месеца ги гледах как идват заедно на работа. Междувременно с него преспах ме...той знаеше, че го обичам прекалено много, за да кажа не. И след това аз си помислих, че пак имаме шанс, но той като че не е било продължи с колежката...И една вечер аз не издържах и посегнах на живота си, неуспешно, благодарение на приятели. Когато той разбра ми кажа, че съжалява и се събрахме...От тогава той едва не преспа с най-добрата ми приятелка и флиртува с всяко момиче пред очите ми, а аз нямам сили да си тръгна и той знае това...Не издържам повече.
2017-02-06 #149
Нели
Скъпи Стефане,
Не се анализирай и не съжалявай. Каквото и да си й казал, то тя разбира от какви подбуди е било. В такива ситуации се използва факта, че наранения е бил груб като причина за още по-голяма раздяла и дистанция. С две думи "Ето виждаш ли се какъв си. нищо повече не мога да направя. Исках да си останем приятели, но с такъв - забрави". Просто стигнат ли до там нещата, нямаш полезен ход, както се казва. 17 години е супер дълга връзка. Не знам как ще си стъпиш на краката, но не губи надежда. Мисли си за лошите неща, от които избягваш и това ще ти даде сили.
Кураж!
2017-02-06 #148
Стефан
Здравейте,пиша тези редове защото съм смазан от безпомощността да се справя с последиците от раздялата ми със доскорошната ми партньорка.
17 години бяхме заедно,преминахме през ада за да бъдем заедно,после се върнахме в него за да не бъдем заедно.Напълно осъзнавах факта,че това в което се превърна връзката ни,раздялата беше най-доброто и за двама ни.Аз се надявах това да бъде временно,да си дадем почивка и тогава да решим окончателно.Само че тогава не знаех,че има такава болка,такова разтърсващо страдание,което води до гняв,необуздан гняв.Гняв който ме прави човек,който не съм всъщност.Гнева се отпуши и ме съсипа ,когато разбрах за внезапната поява на друг човек в живота и,едва ли не на следващия ден,което ще рече,че появата му всъщност не е никак внезапна и неочаквана,да не е била с него до като сме били заедно,но флиртуването,емоционалното сближаване е съществувало.
Грешните ми ходове.
Насилвах нещата за поставяне на ново начало за нас.Въпреки че знаех че няма как да стане от раз.
Изприказвах и куп грозни,непростими и най-вече незаслужени неща.Заблудата от това че като я жегна и нараня ще ми олекне.Напротив от това сега изпитвам такъв срам,че направо не мога да се гледам в огледалото камо ли да гледам хората в очите,казвам си щом съм способен на такава мерзост,наистина не я заслужавам.Обидата замъгли съзнанието и ясно осъзнавайки,че това е огромна грешка от просташката ми постъпка,още повече не ми дават мира.
И сега болката,тъгата,унижението и срама от собствените ми постъпки са постоянен мой спътник.
2017-01-07 #147
Bobi
Здравейте както и при вас и при мен нещата са по същия начин много боли усещанията са направо непоносими 15 години раздаване, и себеотдаване за любимия човек до вас но както се казва егоизма си каза тежката дума.Ти и копуваш пръстен най накрая тя казва разделяме се и всичко това те връхлита във един миг във който ти се иска да беше умрял по добре от колкото да чуеш тези думи от човека който си обичал безпрекословно всяка секунда от живота си .Как да продължи да живее човек след всичко това,когато чувствата и усещанията във теб са направо страшни и те мъчат всяка минута сърцето кърви,главата и умът ти не знаят какво се случва направо ад.И сега как да продължим напред ????????
2016-12-14 #146
Еси
здравейте, Мария. В почти същото положение съм и аз тъй като съм с бебче. Ще се радвам да споделим и обменим информация.
2016-12-13 #145
Мария
Много е трудно, много боли.... А трябва да съм силна и да подтискам всичко в себе си, защото имам и детенце на 10 месеца. Кога ще стане по лесно, и дали ще стане.....
2016-11-23 #144
Калин
Така и ще направя. В моята работа и от житейски опит знам, че в този свят и вселена, нищо не се случва случайно, просто ей така. Всичко има смисъл и някаква цел, която може би ние все още не виждаме. Днес ми е доста по - добре благодарение на Вас. Още веднъж Ви благодаря. Имам и призив към тези, които изживяват същото и се притесняват да го напишат тук. Пишете, първо ще ви олекна, второ ще видите, че имате много сродни души и винаги ще се намери някой добър човек от тук да ви даде някакъв полез съвет и да ви ободри. Не се страхувайте да си признаете болката.
2016-11-23 #143
raptor
Умно момче,успех приятел Не бързай.Не е ли по сърдце,забрави.Не падай духом,ние също изтърпяваме подобната на тебе болка.Поне не си сам.Може и да не те е заслужавала.Кофти,но изтърпи като мъж.
2016-11-22 #142
Калин
Мила Neli благодаря за съвета. И аз мисля да не правя тази грешка да се хвърлям трескаво да търся друг човек. Най - малкото само ще го наранявам, а няма да има никаква вина и няма да го заслужава. Ще ичакам, ще си го преболедувам и ще започна на ново, макар, че в момента искам да си изтрия паметта едва ли не, защото болката и тъгата са просто нетърпими. Благодаря на всички.
2016-11-22 #141
Neli
Скъпи Калине, Моят съвет е , че новата връзка ще си дойде от самосебе си. Всичко друго ще те накара да се чувстваш много по-зле. Много хора започват бясно да търсят из интернет с надеждата, че нов човек ще им избие от главата стария. Обаче не сработва така. Новата връзка ще се появи без да я търсиш и без да я очакваш. Живота е много интересно нещо. Най-големите парадокси се случват в него, не в книгите. Трябва време да ти мине болката. Та ти си като след операция без упойка. Ако си спортист дали ще хукнеш да тичаш веднага. Дай си време. Забавлявай се както можеш. Събирай се с хора, весели се. Аз също ходех на срещи на сляпо и всеки път ми се изкаше да избягам с писъци, а след всяка среща се отчайвах още повече. Накрая реших че край, късам с любовния живот. Примирих се и си станах самодостатъчна. Обаче живота ми поднесе друго. Появи се нов колега и сега сме неразделни.
Както се казва всички хора са щастливи по един и същи начин и нещастни по хиляди различни.
Ти си предан, обичлив и добър човек, личи си по начина по който говориш за момичето си – няма нито една лоша думе. Вярвам че засъжаваш много щастие и ще го получиш. Само търпение. Нели
2016-11-22 #140
Neli
Скъпи Калине, Моят съвет е , че новата връзка ще си дойде от самосебе си. Всичко друго ще те накара да се чувстваш много по-зле. Много хора започват бясно да търсят из интернет с надеждата, че нов човек ще им избие от главата стария. Обаче не сработва така. Новата връзка ще се появи без да я търсиш и без да я очакваш. Живота е много интересно нещо. Най-големите парадокси се случват в него, не в книгите. Трябва време да ти мине болката. Та ти си като след операция без упойка. Ако си спортист дали ще хукнеш да тичаш веднага. Дай си време. Забавлявай се както можеш. Събирай се с хора, весели се. Аз също ходех на срещи на сляпо и всеки път ми се изкаше да избягам с писъци, а след всяка среща се отчайвах още повече. Накрая реших че край, късам с любовния живот. Примирих се и си станах самодостатъчна. Обаче живота ми поднесе друго. Появи се нов колега и сега сме неразделни.
Както се казва всички хора са щастливи по един и същи начин и нещастни по хиляди различни.
Ти си предан, обичлив и добър човек, личи си по начина по който говориш за момичето си – няма нито една лоша думе. Вярвам че засъжаваш много щастие и ще го получиш. Само търпение. Нели
2016-11-22 #139
Калин
Благодаря Ви за подкрепата. Ще следвам съветите Ви. Дано ми поолекне по - бързо. Това с квартирата е лошо, тъй като апартамента, в който живяхме заедно 11 години е мой и няма как да го сменя. А всяко нещо в него ми напомня за нея. Всеки момент очаквам да се появи на някоя врата от стаите и да ме прегърне. Вечер се будя и в просъница мисля, че съм сънувал и инстинктивно се завъртам да я прегърна и точно тогава осъзнавам пак страшната истина. Благодаря за разбирането. Много Ви благодаря за този форум. Досто ми помогна, но и аз си прецених, че както казахте ми трябва време. Не искам да вземам прибързани решения с нова връзка, тъй като се страхувам да не нараня човек който не го заслужава с моите изблици на тъга, а и от страх отново да не бъда предаден, защото незнам дали ще мога да го преживея отново. Някой може ли да ми дъде съвет от личен опит с нова връзка скоро след раздялата, как са протекли нещата и почувствал ли сее по - добре, не за сметка на новия партньор разбира се. Блаходаря Ви мили хора още веднъж. Успех на всички.
2016-11-21 #138
Neli_kim
Скъпи Калине,
Колкото и да не ти се вярва сега, болката ще отмине. Не се знае обаче колко време ще отнеме това. При някои е месец, а пре мен беше две години. Страданието отначало беше неописуемо. Нито ядях нито спях, не чувах какво ми се говори отстрасни и НАИСТИН мислех, че ще умра от мъка. Пробвах какво ли не, дори лекарства и всякакви терапии. Обаче истината е, си трябва време. Сега имам нова връзка, нов човек и нова любов. Почти не се сещам за предната. Даже когата се сетя не мисля с лошо. Опитай се да правиш неща, които са нови. Например смени си квартирата, запиши се на колективен спорт, като баскет или футбол, гледай да си сред хора винаги. В никакъв случай не оставай сам. А си спомням на времето, че пътувах сама до Смолян. Четири часа на там и четири часа на обратно ревах като че ли някой е умрял. Нито музика да пуснеш - само за любов пеят , нито да спреш радиото. Как не се пребих някъде не знам. Е сега ми е смешно, но тогава не беше. Приятелите ми много ми помогнаха. Говори колкото може повече за това колко страдаш и спри в един момент. Лека полека тялото и душата ти ще се излекуват и ще си готов за нова връзка. Сега не ти се вярва, че си способен да си с друг човек, но не е така....време му е майката. Бързо оздравявяне. Нели
2016-11-21 #137
raptor
Калине и аз като моите братя и сестрици тук преживели и всеки минал по тоя път,лично те разбирам,и аз бях така но поне не съм я виждал с друг,което си е мъчително разбирасе.По много долен начин е постъпила твоята девойка,най малкото можеше да се раздели с теб преди да вземе да се задява с други мъже.Счупена стомна не се лепи.Едва ли и да се върне при тебе брат,ще и имаш вече доверие.Което е най лошо ако го загубиш в партниора си.Поговори с нея ,изясните се и по живо по здраво.Като иска да ходи.А може и момчето да не знае че сте били заедно така че ако го открехнеш може и да стане който иска прекалено много накрая остава без нищо.А за болката лек няма веднага..гадно е но трябва да продължиш искаш или не искаш.Успех и не се отчайвай.
2016-11-21 #136
Калин
Здравейте! Много ми е тежко и не знам от къде точно да започна. Връзката ми беше 11 годишна и изпепеляваща. Скоро започнах да усещам, че нещо не е наред между отношенията с пиятелката ми. Водихме раговори, като тя ме убеди, че няма друг. Аз й имах пълно 100 процента доверие. В подробности няма да изпадам, но разбрах, че тя се среща с друг мъж. Да вметна, че много пъти сме коментирали брак и деца, което аз с цялото си сърце желая, но тя не искаше по една или друга причина. След като видях с очите си, по много гнусен начин разбрах, че се среща с друг, а същата вечер исках да излезем двамата на ресторант, като тя ми обясни, че иска да се прибере у дома понеже се е намръзнала, аз й казах, че и аз няма да излизам и ще я чакам в дома ни. В крайна сметка ч чаках до 23.30ч., след което я заварих зад блока в кола с друг мъж. Просто в този момент имах чувството, че ще умра на място.
То ва се случи може би преди около 1 седмица. Тя е живота и сърцето ми. Много ми е тежко. Превърнал съм се на призрак. За няколко дни отслабнах с 6 килограма. Чувствам в себе си огромна празнота. Срам ме е да го кажа, но вечер у дома рева като малко дете с часове. Немога да спя и да се храня, тъй като нямам абсолютно никакъв апетит. Направо не ми се живее. Единствено малко ми пога това, че приятелите ми се опитват да ме извадят от това положение. Не виждам никакъв изход и съм много отчая. С нея сме преживели много неща заедно и добри и лоши. Предполагам, че и аз имам някаква вина, но никога през тези 11 години не съм й изневерил. Много ми тежко. Ако някой може а ми даде някакъв допълнителен съвет от личен опит или от професионална гледна точка ще съм Ви благодарен. Малко ми олекна като прочетох всичко написано в този форум. Радвам се че някой се е сетил за нас. Благодаря Ви.
2016-07-18 #135
Baby
Това с разделите е доооста кофти,
някъде прочетох , че всяка раздяла била,
като ваденето на зъб...
Винаги боли, имала съм 2 раздели, първо след 2 годишна връзка, втората след 4 годишна/но той работеше в Сф, и се виждаме само уикендите и отпуските, аз съм в Плд/,сега съм на прага нараздяла след третата ми дълга 4 годишна връзка....
И започвам да се чудя имам ли сили да преживея , още една..
Като добавим и физическа загуба на родител...айде да не се отклонявам,
понякога се чудя човек с каква психика трябва да е , да мине през този живот...
Всеки си има съдба и трудности , които са му отредени...но понякога направо изглежда нереално....
Това което ми помага на мен е четенето на книги,преди ходих на фитнес, сега започнах йога...и салса май ще започвам...бее пробвам всичко възможно----И все пак животът е да се живее, за нас са и хубавите неща в него, и не толкова приятните,
Успех на всички! И нека не забравяме, че след всяка нощ, настъпва ден...
2016-06-24 #134
Milen
И аз глупака отново и се доверих пуснах я да отиде а аз отидох както тя ми препоръча да отида при сестрами да си играят децата и аз да не съм сам вечерта ми зване почти през час чуваха се и др гласове не само техните,заспах ме с детето кам 11:00 и на сутринта рано се прибрахме в къщи отваряме вратата и нея я нямаше в апартамента,званя и тя още сънена ми одгуваря че е при сестраси в кафето аз взимам детето и отивам при сестра и и я питсм каде е и тя ми казва че не знае тя си е била трагнала а милата ми женичка отишла с некаф си сали на някакъв рожден ден па после се оказало че и се е доспало там и е легнала просто думи нямам аз го усещах и детето докато патувахме до сестрами ми каза че е видяла как сали и маикаи се дарбаржат за рака абе ужас просто какво ли не на0равих за тая жена просто незнам.и заеми теглих да и купувам вс да бъдат щастливи и накрая какво аз останах наранен и савсем сам да се боря с всичко нестига ми вс това ми и маика ми се разболя от рак и сега я оперираха само ядове на мен,немога да си го обясня нито сам грозен,млад сам на 26год съм харесван мъж сам но неискам друга само нея обочам нзнам как ще я забравя,осъден сам да ходя да виждам детето двапати в месеца и това е да плащам издръшка и така просто вс ми се срути.
2016-06-24 #133
Milen
Здравеите и аз сам разделен с моята най голяма любов разделени сме вече от 1-мес,боли ме ужадно мн,имаме и малко момиченце на 5-год която е моят стимул за живот просто не си преставям живота без тях,но тя ми изневери,простих и след пак далга раздяла но все пак реших да и простя и накрая тя пак ми изневери,този път няма как да и простя,незнам в мен ли е грешката сигурно е видяла че правя всичко за тях и за това си прави каквото си поиска а аз глупака все прощавам само и само детето да е щастливо и да се чуства добре,тя е неспасяема незнам и защо я обичам толкова немога да си го убясня,връщам си лентата на зад и търся вината и в мен сега ще ви разкажа и моляви кажете ми каде ми е вината,шофиор бях прибирах се от рсбота кам-4-5чеса и минавах през децката взимах детето играехме си из парковете после се прибереме в квартирата и почвам да чистя,пера,простирам все пак детето е тук и няма да седи в мизерия,минеме през магазина купя за ядене и нахраниме се и я изкъпя и лягаме да я приспивам а моята хубавица се хвана в една пицария уш то стана наи долнопробната кръчма в целия квартал,уж от 9-10 тамън една седмица се прибира в 10:30 после като се почна 12-1-2-3 последния път се прибра в 5 и просто нервите ми не издаржаха всичко си се осеща просто като познаваш дадения чувек знаеш и осещаш какво се случва но тя напрекъснато удрича както и да е скарах ме се и това мина минали я мес на 22май пак се прибрах от работа и тя ми собщава аз ще ходя довечера да спя при Еленка една уш неина приятелка От рачмата там,викам и чувек писна ми вечно да сме сами с детето остни да се видим омразна ми да ме пренебрегваш и да не обръщаш никакво внимание ни на дете ни на мен просто не се тарпи а тя ми вика само днес моляте Еленка има имен ден ще си го празнува в кафето ние ще бъдеме само аз сестра ми и тя викам и чувек аз не сам малумен ясно ми е като ви познавам и 3-те че като се напиете няма да стоите така тя ми се закле незнам си какво както и да е вика ми от утре ще ходим кадето кажеш.
2016-05-07 #132
Галина
Раздялата и предателството са нещо много силно боли ужасно но с времето всичко минава всяко зло е за добро
2016-05-07 #131
Галина
Раздялата и предателството са нещо много силно боли ужасно но с времето всичко минава всяко зло е за добро
2016-05-07 #130
Галина
Раздялата и предателството са нещо много силно боли ужасно но с времето всичко минава всяко зло е за добро
2016-05-04 #129
Ани
Тук доста пишат за раздялата но имах честа да опозная един изоставен който пишеш тук и тъгуваше че приятелката му в България имала паралелна връзка а той милия в чужбина В началото всичко беше ок но след това този страдащ мъж не беше това за което се описа абсолютно егоистичен самовлюбен и ценичен ....така че за всяко нещо си има причина . А иначе всеки търси истинска любов но дали я заслужава ! Някой хора са родени само статии да пишат във вестник за нищо повече!
2016-04-25 #128
Алекс
Адаш дръж се,ти 7 години аз 5..И преди малко има няма 1 час всичко приключи 1 седмица преди рождения ми ден и преди Великден.Че и време не уцелих не знам за тези неща има ли въобще.Всичко давах от себе си..и за нищо.А беше другата половина от моето сърце и като видиш в очите и знаеш че си у дома..Не сте само вие с този проблем и има други като вас,Дидо и за теб се отнася..така че да се държим някак и това е.И аз като вас сега чета форумите.Колкото повече обичаш една жена толкова по зле става и тя го вижда особенно.Всичките ти надежди да рухнат е без коментар но така е има и такива моменти.Успех с справянето на проблема на всички..и аз като вас ще си изтърпя своето..а най миличката беше за мен.
2016-04-14 #127
Сашо
Незнам от къде да започна.......разделени сме от 3 месеца и в момента се чуствам като ходещ мъртвец.след 7 години всичко рухва а толкова се борехме да градим живота си.болката е ужасна и ме смачква,имам чувството че сърцето ми ще спре.опитвам се да се държа,но ми е мн трудно,просто немога да повярвам, че това се случва!!!обичам я.имаме и момченце на 4,което не съм виждал от 3 месеца и това вече ме довършва.
2016-03-01 #126
нели
дидо, до болка ми е познато чувството. само дето при мен минаха две години и вече съм добре. отвреме на време се опитвам да вдъхна кураж но хора като теб. ако ще се почувстваш по-довре, можe да ми пишеш на скайп: neli_kim666. мога да ти дам полезни съвети как аз се справик със ситуацията.
2016-02-29 #125
дидо
незнам какво да кажа искам да сложа края на животаси заради нея незнам някой дали е испитвал истинската обич но аз да на втори браксъм разделихмесе преди 2 месеца и немога даго преживея мъжсам обичамя истебюнски повярвайтеми немога даго преживея дететои е от бившия ноя обичам повече от мойте 2 деца който имам от бившата мо жена тя е моята душица обичамги незнакюнам какво да правя повярвайтеми
2016-02-08 #124
Risen
старите хора са казали ЗДРАВ ДУХ ЗДРАВО ТЯЛО тренирате.
2016-01-22 #123
ОБЪРКАНА
Много е дълго ако започна от самото начало, затова ще започна от сегашната ситуация. Преди три месеца се разделихме с мъжа ми, имаме детенце на 2 години и няколко месеца. Обичам го и искам да си оправим отношенията, но неговата позиция много ме обърква. Все казва че иска да сме заедно но си измисля оправдание поради което не се случва това. Тмън започвам да свиквам с идеята че няма да сме заедно и после пак изпадам в състояние да не ми се прави абсолютно нищо и да нямам желание да бъда в компанията на никого. Не си виждам живота без него не че е единствения на света, но за мен е така. В периода през които не сме заедно той търси контакти с други жени а същевременно казва че иска да сме заедно. Това ме обърква и много ме наранява. Пробвах абсолютно всички варианти зада му покажа любовта си макар да сме се наранявали с годините много пъти. Но все така безуспешно се случват нещата. Кажете ми какво да направя не искам да съм сама и детето ми да живее без баща си не искам и да бъда с друг човек.
2016-01-05 #122
Еленше
Аз съм на 20г и съм бременна на рожденият ми ден ми предстои да родя. С бащата дълго време сме заедно много пъти се разделяхме и пак се събиране. Той има пороци,които а не одобрявам (всичко,което се сетите без другибжени...поне нямам информация)
Когато го напусна започва да ме търси да се кълне в любовта си. Събираме се за кратко той се променя,но после пак започва старата песен....обещанията и лъжите. Щастлива съм,че той е бащата на детето ми,защото знам че е направено с много любов и умисъл,това е най-скъпото нещо в живота ми. Сега пак сме в свада,много тежко го приемам не желая да изпадам в подробности защото ме боли. Но аз съм израстнала в проблемно семейство с постоянни кавги денем и нощем. Вече съм сигурна,че той няма да де избави от пороците си ижда бъде достоен мъж и баща. Обмислян да се разделим,нищо че ще ми бъде трудно. Щом не мога да предоставя на детето си истинско семейство по-добре разделени...от колкото то да живее в уплах. Знам какво е и никога не бих искала и детето ми да го преживее. Вие на какво мнение сте? Правилно ли постъовам?
2015-11-22 #121
просто някой
за създаването на един голям проблем винаги ттрябват двама
2015-11-22 #120
Nqkoi
Болката е ужасна. Мина месец, всичко свързвам с него. Не спирам да мисля за него. Група за взаимопомощ при раздяла няма ли в БГ?
2015-04-24 #119
Лиа
da, be, хубаво, ама защо ни оставя и децата
2015-04-23 #118
ник
А защо винаги търсите проблема в половинката !!! Замислете се понякога проблемът може да е във вас
2015-04-14 #117
Лия
E, като толкова се обичате, ми вземете се, бе, какво като сте на 40 с деца...не разбирам, честно, защо сте се женили без любов??? Не трябва ли именно съпругът да е тази половинка...Как ще живеете сега, честно, не знам, аз на 36, обичам съпруга си, омъжена по луда любов и не мога да си предтсавя да живея с някого без...а щом можете значи, не е било любов, мила, иначе щяхте да се съберете, за любовта няма прегради, особено истинската, ивзинявай, че го казвам, не ме е страх от възрастта , именно заради любовта, нямаме рутина, не търся друг, скандалите и страстите са част от нас дори сега, с 2 деца : ))))))))))) Лощо проектиранияр живот, свършва зле, удивявам се колко хора се носят по живота си като мухи без глави, все едно е чужд. Не си лоша, понеже си била с женен мъж, а си лоша и глупава, понеже живееш с твоя, когото не обичаш - това ли показваш всеки ден на децата си - как д аживеем с някого, към когото нямаме чувства и всеки непознат ни е по-близък??? Нищо добро не те очаква, сори, сама си се наказала
2015-04-14 #116
ema
Чудех се дали да пиша. Защото, знаете ли, аз съм онази - лошата. Любовницата. И мисля, че всеки ще си каже "Така ти се пада!" Сигурно... Заслужавам си го. Какво, по дяволите съм си мислила?!
Само че любовта не пита ... Мълния е. Удря те изневиделица, без да очакваш, без да имаш място в живота си... Няма условности - брак, деца, общ бизнес, друг град... Той е Мъжът. И, макар и за съвсем кратко, аз бях Жената. Беше споделено. Беше изпепеляващо. И с предизвестен край. Никога не сме се заблуждавали, че имаме бъдеще. Знаехме, че всеки ще остане със семейството си.
На 42 години съм. С 20 години съвършен брак, с най-добрия мъж на света. Две големи деца. Знам, че звучи чудовищно... Но...но... Случи се. Мислех, че е само в книгите /а даже не харесвам такива книги!/. Човек, който изрича мислите ти. С твоите думи - преди дори да си отвориш устата. Човек, когото сякаш си търсила цял живот - като загубена частичка от себе си. Живееш си без тази частичка, дори добре живееш и си мислиш, че е само въображаема. Но тя е истинска - той е истински...
Любовта на 20 е лесна. Раздялата също - каквото и да си мислите момичета /и момчета /, които сте много по-млади от мен. На 40 е ад. Защото знаеш, че няма да има друга. Защото си открила човека и се е оказало невъзможно.
Питам се - защо, господи, защо чак сега?! Не можехме ли... Не можехме. Няма как. Боли... Сякаш времето ми спря, когато ми каза "край". Просто счупи часовника в 2 следобед на 6-ти февруари... Не мога да помръдна, не мога да спра да плача. А винаги сме знаели, че няма "после". Писа ми само веднъж - пак с моите думи, без да ги е чувал дори. Писа ми, че ме търси по улиците в своя град, всеки ден, всеки миг, в очите на всяка непозната жена... Това, което и аз правя - всеки ден, всеки миг... Край е, а единственото, което искам е да изкрещя с цялата си душа "Върни се в живота ми!" Защото празнотата ме убива. Не болката - празнотата. Няма лекарство. Времето... Не знам. Само надеждата. Че ще се срещнем някога, някъде...
2015-03-26 #115
Neli
Теодора, то сама си отговаряш на въпроса…Не не си струва. Този човек е предател, предал е най-близките си и е разрушил едно семейство с невръстни деца. Колкото по-бързо го изхвърлиш от живота си, толкова по-добре, а и толкова по-скоро ще започне възстановяването ти като нов човек. Не забравяй, че всичко се връща в този живот, само , че трябва време. Да, болката в началото е огромна, но опитай се да следваш стъпките – спорт, лично време и игнориране. Не си губи времето за този човек повече. Наистина късмет и скорошно оздравяване. Нели
2015-03-26 #114
Teodora
Нели,права си относно коментар 111.Колко удобно!За мъжете изоставили съпругите си , заради друга.Те вече са намерили нова,интересна, не толкова ангажирана жена.Отдала се на удоволствия и не ги интересува кой страда заради тях.В началото обещанията са големи,че няма да оставят децата,че ще се грижат за тях, но с течение на времето нещата се променят.Другата започва да има все повече изисквания, да мрънка защо той дава пари на вече бившото си семейство.Постепенно новия живот ги повлича и те забравят, че тези деца имат двама родители, които са ги създали.Срещите с децата стават все по-рядки, докато накрая съвсем спрат.От всичко страдат най-много децата.Аз имам близнаци, които навлизат в една много трудна възраст/12 год/Те вече са големи и имат малък опит в отношенията между хората.Разбират всичко и го преживяват тежко.Разкъсват се между майката и в същото време не искат да прекъснат връзката с баща си.Но се чувстват отхвърлени, едва ли не второ качество виждайки , че вече нямат стабилно семейство.И защо е така?Защото баща им решил да се доказва като мъж.Кризата на средната възраст.Виж ме , аз все още мога да забивам разни жени.И без капка милост слагат точка на дълъг семеен живот граден с любов, с проблеми, с безсънни нощи, с радост , с мъка...Това е истината.Жестока!Боли, сякаш ти забиват нож и умираш.Сърцето ти е сякаш разбито на хиляди парчета и не знаеш дали някой ден ще можеш да го събереш отново.Питам се стрували си да се бориш за човек, който те е предал?Излизаш от зоната си на комфорт и се чувстваш изгубен.Според вас стрували си?
2015-03-26 #113
Neli
Митко, Аз не искам да споря с теб, отново казвам, че се възхищавам на такива като теб поели цялата отговорност. А такива приказки, че не виждаш смисъл в живота са ужасно тъжни. Прочети кореспонденцията по-надолу. Всички случай са подобни. Хората писали в този сайт са много отчаяни, но ако разгледаш подробно, рядко някой се връща тук отново, което означава, че е излязъл от дупката на отчаянието. Имаше един случай на един човек, който дори срещна любовта на живота си в този форум – дай боже всекиму. Аз също се чувствах много зле, дори исках да намеря група за взаимопомощ на хора преживяли раздяла. За съжаление такава група не открих в България. От тогава се връщам много често тук и се опитвам да окуража новите попълнения, защото мога да си представя какво им е. Ако искаш да споделиш можеш да ми пишеш в скайп neli_kim666. И горе главата. Ако някой направи споменатата група за взаимопомощ на хора преживяващи раздяла ще е много хубаво, нямаш си представа колко хора стигат до крайни мерки , а ако оцелеят са развалини. В това време техните половинки си хвъркат влюбени някъде….
2015-03-26 #112
Митко
Нели,
Мен децата не са ми тежест.Точно обратното имах предвид.
Аз също исках да се самоубия и в момента не виждам смисъл даже да живея,но именно децата ме крепят и грижата за тях ми дава смисъл на живота.
2015-03-25 #111
Neli
Скъпи Митко,
Възхищавам ти се , че се грижиш за децата си. Сигурно ти е много трудно, но все пак те са при теб, случва се и тази схема. Проблемът е, че повечето мъже си мислят, че е нормално да изхвърчат от къщи свободни без никакви ангажименти, с една мижава издръжка, ако въобще я дават и да започнат щастливо и на чисто. Не бива да става така. Двете страни са отговорни еднакво за децата си. Според мен трябва да е нормално и мъжете да поемат тази грижа. Една съсипана изоставена жена, която не знае как да оцелее от мъка трябва и да се грижи за децата си, ееее много голям товар стига. В западна Европа влизат в институции за да се възстановят след такива събития. Дайте почивка и на жените поне докато се съвземат. Иначе какво? единия остава със цялата си мъка, с тежко финансово положение, с мисли за края на живота, е! дали е такъв човек подходящ да се грижи за деца. Аз имам две и винаги съм се грижила за тях сама. Обичам ги много и съм им осигурила всичко, но нямам против и баща им да поеме част от тези отговорности, но той е зает да си оправя личния живот.
Колко удобно!
2015-03-25 #110
Митко
Виждам,че жените давате съвет на други жени да им дадат децата.И кво,не стига,че оставате без мъж ами и без деца.Стига глупости.
Аз съм мъж.Мен жена ми ме остави,като ми остави и децата.Трудно ми е вече една година без нея,ама се надявам като минат още 2-3 години всичко да си ми е наред.Трябва време.
2015-03-25 #109
Иззи
Здравей Теодора, аз съм Иззи от коментар 103. И аз съм в същата ситуация като теб, и напълно разбирам какво преживявяш, защото и аз живея със същата болка всеки ден и всяка нощ. Сякаш няма път напред и всичко е загубило смисъл. Пиши ми на имейла ,ако искаш да поговориш с някого или просто да си изплачеш болката. В такъв момент всеки човек има нужда от подкрепа.
2015-03-25 #108
Lia
Ама верно им давайте децата на тия хора, как така се изнасят на квартира, с нова, а на вас ви оставят децата, това на мен не може да ми се случи - не иска да сме заедно, ок, моля, ама да взима и децата, да го видя тогава кога ще има време за нова...И за каква рутина, ако го впрегнете с работа по отглеждането на същите тия деца - да ги води и връща от градини, да ги гледа, докато сте на работа, няма да има много време да хойка, също така да ги одрусате с издръжка тия нещастници! Като остане беден като мишка, пак никоя няма да го вземе, вие също но го взимайте обратно, избършете пода с него и да влиза следващият...но рутината не е нормална и след 20 години връзка, всеки търси трупката, дойде ли рутината, ще дойде и краят независимо дали вие или той ще си тръгнете
2015-03-25 #107
Neli
Исках да умра наистина, започнах да пуша до припадък, не се хранех и се тъпчех с успокоителни, но ставаше само по-лошо. След три месеца приличах на развалина, а него го виждах щастливо прегърнат с новата си любов….От дъното се измъкнах точно спазвайки тези стъпки, сега съм добре и независима от тези събития. Не се предавай и не погубвай живота си заради кофти човек. Ако имаш нужда да поговориш може да ми пишеш винаги. Нели
2015-03-25 #106
Neli
Скъпа Теодора,
Това, което разказваш е наистина ужасно. Предателството може наистина да те убие. Живееш с някой години и накрая разбираш, че той не ти е бил верен нито ден. Липсата на откровеност у партньора е най-отвратителното нещо, та нали трябва да сте си най-близките същества на света – подкрепа и всичко останало. За мен предателството е непростимо. Ако сега ти кажа, че ще ти мине тази ужасна болка няма да ми повярваш, но това е наистина така, звучи като клише, но времето лекува. Трябва да си поставиш цели и да ги преследваш. Като за начало да си дадеш сметка, че този човек не си струва страданието. Ако трябва оставай на сама със себе си и със единствената мисъл в главата – този човек не си струва. Прави го като упражнение всеки ден по три пъти. Друго нещо, което може да помогне е да си обърнеш внимание. Ходи поне по четири пъти седмично на спорт. Намери кой да ти гледа децата и спортувай. Изливай си цялата негативна енергия, ще изваеш тяло и то ще е само за добро. Ходи на разкрасителни процедури и се срещай колкото може с повече хора. Да, ти ще си кажеш, че децата имат нужда от теб и че нямаш време, на децата не им е нужна тъжна майка и колкото по-бързи тя се излекува толкова по-добре. Един много важен съвет, избягвай всички контакт и с бившия, дори тези покрай децата. Постави си за цел да не го виждаш поне за година, дори той да иска да говори с теб, това няма да е за да се върне при теб. Избягвай и телефонните разговори. Аз бих го заличила от всякъде. А дори да се върне, виж точка едно – той не струва като човек. Постепенно ще видиш със всички тези мерки, че ти отново ще си една прекрасна свободна, доволна жена и друг добър мъж ще се появи на хоризонта. Само трябва да преследваш поставените си цели. Аз много страдах, когато моя приятел ме заряза също без никакви признаци заради друга, даже нямаше смелост да ми го каже, аз разбрах случайно. Опита се да ме убеди, аз че съм причина за разпада на връзката ни…беше много черен период в живота ми. Исках да умра
2015-03-24 #105
Теодора
При мен случаят е идентичен със почти всички. След 12години брак, мъжът ми ме напусна, заради друга жена. Имаме две деца и връзката ни беше нормална. Да вярно е, че рутината беше навлязла в живота ни, но при такъв дълъг брак е нормално. Не даваше никакви индикации за раздяла, не излизаше вечер сам, не промени и отношението си към мен. Един ден обаче, реши да ми каже, че има друга и други преди нея.Изнесе се на квартира. Целият ми свят рухна. Не знам как да преживея болката. Убива ме, бавно и постепено..
2015-03-20 #104
МЕНДА
Иззи, как така се изнася? Дай му детето да живее с него и новата му жена, синът ти не е малък, остани сама за известно време...ще можеш да проясниш мислите си, да излизаш с други мъже, а също така новата любов на стария ти мъж, вярвай ми, няма да понесе, че живее с дете! Всички изоставени жени така трябва да правят, ако децата им не са бебета.
2015-03-20 #103
Иззи
Здравейте, ето и моята история: След 12г. мъжът ми една вечер ми съобщи, че на другия ден се изнася. Имаме момченце на 9г. ,което тъкмо беше заспало. Не знаех как да реагирам, какво да направя или кажа. Напоследък нещата не вървяха добре и месец преди да ни напусне го помолих да поговорим и да си оправим отношениятя. Отговора беше, че искал да живее със сина си и да го възпитава и да си въртим общия бизнес и наистина започна да се държи по-добре. А през всичките тези години той не се грижеше за детето, не играеше с него, дори не му липсваше, когато не го виждаше с месеци, защото 5 месеца в годината работи в друг град. А сега , след като се изнесе идва всеки ден при детето играе с него , а на мен душута ми се къса от болката, че ни напусна. Чувствам се изгубена, изоставена,наранена и сама в целия свят.И БОЛИ, БОЛИ, БОЛИ. В един момент го мазя, в друг го обичам, искам да се върне, но едва ли ще се случи-видях го с друга.Мъката ми е огромна и имам чувството,че всички я виждат.Как да продължа напред?Иска ми се да срещна нов човек, а в момента ми се вижда всичко невъзможно. И Боли.....
Помогнете ми... drabulet@abv.bg
2015-02-03 #102
neli
Привет, Ивайло,
Аз съм Нели от коментар 87.
Желая ти много радост и хубави преживявания с новата любов!
Дай боже всекиму да се излекува по такъв чудесен начин.
Всичко най-добро!
Нели
2015-02-02 #101
Ивайло
Здравейте, аз съм същия Ивайло от коментар номер 89.
Искам само да ви кажа, че намерих любовта на живота ми. Чудо голямо, ще кажете.
Чудото е къде я намерих. Ами намерих я тук, в тези коментари.
Невероятно, нали . Когато на двама им е писано да се съберат, дори и Hera.bg помага
2015-01-31 #100
Глория
Здравейте,на всички!
Историите,които прочетох са почти еднакви независимо на колко години са писателите им. Истината е,че в една връзка винаги има изневяра. Без значение дали ще е мъжът или жената или ще е взаимно. Не мисля,че в такива моменти трябва да си вредим допълнително с най-различни медикаменти или рецепти,които някой ни е препоръчал,било то и лекар. Като за начало трябва да приемем настоящето и да променим начина си на живот. Аз лично превъзмогвам раздялата като ходя на фитнес,за да не мисля за вече отминали неща и да не се депресирам излишно. Не мога да излъжа,че е лесно,но не трябва да се вкопчваме в нещо,което вече е изгубено. Не си вредете с лекарства,а се заемете с нещо,което ще ви бъде от полза. Фитнесът ми действа много разтоварващо и напоследък покрай него нямам време да мисля за други неща. Успех на всички в тази битка! Аз отивам на фитнес.
2015-01-20 #99
tia
Здравейте, при мен нещата са подобни на повечето истории тук.
Но за раздялата съм виновна аз, изневерих и той си отиде.
Предполагам, ще кажете, че е заслужено... Аз обичах и обичам този човек. Болката от това, че го направих и го изгубих е неописуема.
2015-01-17 #98
Боби
Митко мерси за разбирането и мнението ти съжалявам и за теб.На какъв лекар си ходил.
2015-01-17 #97
Митко
Няма друг начин да се справиш в момента без лекарства.Послушай ме защото изпитах същото и малко по тежко заради това,че имаме и 2 деца.4 месеца се борих и накрая отидох на лекар.
2015-01-17 #96
Боби
Сега във мен се нанесе голяма празнина и безмислие ,а също яд, самосъжаление и страх от самотата,аз съм на 37 години точно сега когато дойде момента да поискам тя да стане моя жена нея вече я няма как
се живее със всичко това като смисъла на живота ми вече го няма, много е трудно направо не знам как ще продалжъ напред.Сега когато имам дом и работа,а нея я няма,за какво са ми,как да се справя със всичко това не знам.Моля ви посъветвай те ме защото няма да мога да се справя сам Благодаря.
2015-01-17 #95
Боби
Здравейте прочетох вашите и напълно ви разбирам защото моята не е по различна.Ние сме заедно от 15 години през всичкото време съм я харесвал и обичал дори и във момента,толкова много,преди три месеца тя ми каза че не изпитва вече нищо към мен,нейните думи ме убиха,сега се опитвам да живея ден за ден съсипан без любовта на живота ми.през тези години живеех със мисълта за щаслив семеен живот правих всичко възможно до я видя щаслива а от това да бъда щаслив и аз ,но явно тя ме беше приела за даденос и незабелязваше нищо от това което правех за нея.сега вече 3 месеца не знам кой съм какво искам направо едно голямо нищо.правих опити писах и дори и днес но тя пак ме съсипа със същите думи както преди.Моля скъпи дами дайте ми съвет как да продалжа напред като я обичам и харесвам както преди 15 години.
2014-11-12 #94
Mirela
Здравейте, от много болка и мъка прочетох форума. Искам да ви разкажа моята и история и да ми дадете съвет.
С моя приятел бяхме заедно от 6г от 1г и 6м живяхме заедно, сами. Преди 10 дена ми каза, че иска да се разделим, не изпитвал вече същото, не ме обичал. Когато ми го каза това реагирах с безразличие, на следващият ден като осъзнах какво става живота ми се преобърна, мисля само за него и за това колко мн го обичал и как искам да му дам всичката си любов. Постоянно се обвинявам, че аз съм виновна защото скоро смених работа бях мн напрегната, ходех на курсове, също така и на университет. Мн го пренебрегвах изкарвах си всичкото напрежение на него, обвинявах него за всичко. След като се разделихме направих и не възможното за да се съберем постоянно му звънях, опитах се да обясна, че няма да е така видяхме се няколко пъти аз мн го разтроих с мойто реване , но просто не издържах да не го чуя и видя. В момента съм в същото положение мн съм наранена, мн съм виновна за раздялата, мн ме боли знам, че няма да ми мине никога. Не съм сигурна, че вече не ме обича защото като се видяхме последния път той мн се натъжи, винаги ми е показвал че мн ме обича до последно за това сега не мога да го повярвам, знам че няма друга жена. Моля ви дайте ми съвет искам да му покажа колко мн го обичам, не искам да го наранявам като му звъня не знам как да постъпя.
2014-11-10 #93
адк
Охх и аз да си кажа...... Бяхме заедно 1г и 8м заедно, познаваме се от почти 8г. и първите 6г не се получи нищо кой знае какво между нас, заради редица неща, но преди една година (2013, краят на януари месец) нещата малко, по-малко започваха да се случват и само след месец тръгнахме, всичко беше хубаво, е първите 3 месеца се карахме , пречеше в началото разстоянието ( и двамата сме от Варна, но аз уча в София редовно, а той в София задочно и работи във Варна, т.е не може да се премести тук, защото вече си беше уредил всичко във Варна) , та успяхме да се справим и се задържахме 1г и 8 месеца, до преди няколко дни 8.11, когато усетих,че има нещо и с голямо молене по телефона ( тъй като той не искаше да ми акже по този начин, а да се видим на живо, тъй като се прибирам за седмица и остават точно няколко дни до прибирането ми) ми казва,че не си представя семейният ни живот ( защото искахме семейство заедно), защото смята ,че имаме различен начин на живот, неговият е по-динамичен, работи голяма част от времето си, кариерист е, и понеже аз съм може би по-лежерна личност, обичам да гледам често филми, да чета книги и да гледам сериали, а не съл толкова динамична като него и нямам точно определен план за живота си като него. Та така...всичките ми приятели смятат,че ще се съберем пак, някога или скоро, аз не мисля, че ще стане, защото го познавам, не е защото не ме обича, два дни плакахме по телефона , не просто е принцип, който той не може да пристъпи, разбирам го, защото го познавам, не го приемем, но разбирам. И сега ще се видим за последно, за да му дам забравени вещи от вкъщи и да решим дали искаме да сме приятели, защото нито един от нас не иска да загуби другият от живота си, тъй като сме си дали много. Не мога да реша дали мога да съм му просто приятелка, винаги ще бъда до не го и ще го подкрепям ако има нужда, но си мисля, че може би няма да сме наистина приятели..........
2014-10-31 #92
Нели
Здравейте, незнам дали ще ви допане и какво ще си помислите за мен, но все пак ще ви разкажа моята връска. От 1г и 6 месеца сме заедно имаме бебче на 4 месеца .... Не се разбираме обижда тормози психически и физически.... Не се грижи за детето. Чудя се какво ме държи тук при него?. Защо не си отида, просто ме е смазал психически нямам вяра в самата мен много не приятно да знаеш че можеш, но да не го правиш защото се съмняваш ....
2014-10-23 #91
Габи
Доста коментари изчетох,но не намерих нищо подобно на моята история и дали някой се е справил в подобна ситуация.
След 20 год. брак мъжът ми се изнесе от дома,който двамата построихме,обзавеждахме с каквото можахме.Докато не се забърка с жена- бизнес дама,която започна за купува маркови стоки и да го води на екзотични екскурзии.Няколко месеца след като се разделихме,той ме помоли за търпение,за да се освободи от тази жена.И аз като най големият найвен глупак,повярвах.Да ама не след 7 м. ми каза,че не иска повече да живеем заедно. И това не е всичко запозна дъщеря ми с въпросната жена и тя направи същото с нея,започнаха скъпи подаръци и глезотии,сега и тя не иска да ме вижда. Не казвам,че съм оставила без внимание /до нейната 10годишнина не съм работила/ и скъпи неща,но не мога,а и не исках на тази възраст /17г./ да изглежда като фолк певица. Сега съм сама и не знам как да се справя със цялата помия,която ми изляха.
2014-09-29 #90
тест
Благодаря за добрата статия. Какво става обаче ако има дете?

Детето остава при единият родител, който обаче има доста работа, другият се грижи за него, виждаме се почти ежедневно?

Какво да правим?

УЖАСНО Е!
2014-09-20 #89
Ивайло
Здравейте, моята история също не е нещо особено, освен, че любовта беше от разстояние.
Тя живее в България, аз в чужбина. Тя не искаше/можеше да дойде при мен, защото има син и извеждането му от България не е лесна работа. Аз също имам син тук, който живее при мен.
И така 4 години. Уж планове, уж бъдеще, скоро разбрах, че от 2 години си има някой в България и ни лъже и двамата.
Самосъжалявам се на моменти, яд ме е, че съм бил толкова глупав, ей такива.
Щеше ми се българка да имам до мен, а тук няма голям избор. Трудно ми е да намеря начин дори да започна да търся другата (надявам се истинска) любов.
Знам, че трябва време. Ако някой има идеи, нека ми пише на bakalski@hotmail.com
2014-08-25 #88
Еси
Здравей, Нели!
Щастлива съм че се обърна към мен защото се чувствам изгубена за пореден път. Какво да ти кажа... за добро или лошо още сме заедно. Лутам се между крайностите от липса на сила да изградя живота си от нулата. Липса на сила, кураж, вяра и липса на предразсъдъци най-вероятно.. Ще се радвам да ми пишеш на мейл insomnia_2014@abv.bg
2014-08-25 #87
Нели
Привет, Еси,
Историята ти е много вълнуваща. Все едно описваш нещата, които са се случили на мен. Защо не споделиш какво се случва сега. Как се чувстваш? Има ли промяна в живота ти? Ще ми е интересно да рабера как си се справила със ситуацията. Аз мога да кажа за себе си, че в момента в който спрях да пиша писма и да пращам СМСи започнах да градя себе си на ново. От тук започва битката и тя е много тежка и дълга. Не си струва да се поддържа контакт с човек за който си един ненужен и досаден елемент от живота. Дори да иска да сте приятели е защото има нечиста съвест, а също му трябва фонд \"бивши\" в случай на неуспех на новото място. Развличай се с каквото можеш. Пробвай нещо екстремно, спорт, или пък нещо което винаги си искала да правиш. Поздрави!
2014-08-24 #86
ani
Здравейте и от мен болката ми е голяма маЪжа с който живеех сеоказа голям лицемер имахме общ бизнес всичко ми взе а 3и останах без пари без стотинка имам син който ходина училище не мога сда си събера мислите болката е угромна непрестано плача страшноподли хора имало пишете ми как да се справя много ще съм благодарна anidanger@abv.bg
2014-08-22 #85
Нели Ким
Няма средство, което да потуши болката от раздялата. Аз пробвах с какво ли не, антидепресанти, психоаналитици, срещи с приятели. Трябва да мине време, освен това смятам, че когато човек общува с други хора преживяли същото може доста да се успокои. Аз преживявам още всяка секунда от последния месецна съвместно съжителтво с моля бивш любим, мислейки си че можеше да се промени нещо. Струва ми се, че човек не трябва да показва колко много обча, явно това отблъсква парньора. Мина половин година и все още чакам да забравя за да почна да живея спокойно. Бях толкова щастлива, сега не знам къде съм. Чувствам се изгубена и ненужна. Желая ви скорошно оздравяване. Успех.
2014-08-06 #84
Мария
Здравейте навярно моята история ще Ви се стори много,много банална, но реших да споделя и аз .Имах връзка около 2години и 4месеца постояно пренабрегвах себе си зареди човека ,който обичах и мислех ,че и той ме обича разделихме се преди месец и още немога да го преодоля спазвам съветите който прочетох по-горе и малко ,по-малко се справям ,но все още ми е трудно ,защото непрекъснато се срещаме ,а пък той от негова страна непрелъснато ме обижда с апсуртни убиди ,а най-лошото е че ме остави зареди най-добрата ми приятелка и пред мен ми казваше ,че обича и да както казах банална и много съжелявам ,че ви загубих времето просто знам има много по -важни неща и се опитвам да забравя спомените , но проблема , е че никога не забравяме просто свикваме
2014-06-29 #83
Зехра
Здравейте,
Болката е отвратителна! Всички чувства се объркват! Човек незнае какво да предприеме!но в действителност ако се замисли добре човек, че има много по големи болки за които трябва да намерим сили!Приятели горе глава! Аз в момента съм също в такова състояние ! И най -тежкото е че по време на нашата връзка имах психологичен проблем! Депресия ! И в момента ми много по тежко! Но след като прочетох вашите статии ! Намерих в себе си вътрешен покой! Не си попилявайте здравето , защото много хора по света го нямат ! И се борят да оцелеят ! В един такъв момент човек страда! Определено! Но мислете за вас !
2014-06-24 #82
Ганелин
Наистина раздялата е тежка особено когато чуствата не са изчезнали и от двете страни.При мен госпожо или госпожице стана точно така.Беше ми адски трудно но за да постигна целите си и да оправдая доверието и да покрия тестовете -нямаше друг изход.Плакал съм като дете Напивал съм се Но не се върнах обратноРазбира след нея имаше много други жени но в малко от тях съм бил влюбен.За разлика от Вас аз не мога и не смея да давам рецепти за лекуване на душата след раздяла Всеки сам трябва да извърви пътя към своята голгота.с уважение-ганелин
2014-06-12 #81
kris
Аз се разделих с приятелката си преди дни и не мога да я забравя . Тя за мен е всичко . Моля ви който знае как мога да си върна да пише на E-mail ми Kristofar000@abv.bg
2014-06-04 #80
Лис
Преди няколко дена се разделихме с моя приятел... и ние бяхме заедно 4 години. Всичките ми мисли и планове са свързани с него.. На някой хора просто им писва да са с някого....
2014-05-24 #79
Ася
здравейте с моя мъж сме от 4 години заедно наскоро се разделихме болката е ужасна неспа не ям нищо немога да права постоянно ми е в главата ще се съсипа от пъка кажете ми как да го забрава по не за малко да не мисля за него мола за савет
2014-05-06 #78
didi
Здравейте!
Да споделя и аз накратко моята история..Бяхме с приятеля ми близо 2 години заедно- но от разстояние, тъй като аз уча в чужбина, той си е тук, в България. Запознахме се много случайно на един концерт и от тогава до сега той е единственото момче в съзнанието ми. Изобщо не е лесно да се поддържа такъв тип връзка, още повече,че дори и малкото време, което прекарвам в България ни се налапаше да сме разделени, тъй като сме от различни градове. Била съм с няколко момчета, и смея да кажа,че точно с този изпитах най-истинските чувства. Въпреки цялото разстояние и всички трудности,той беше единствения, при когото изтръпвах цялата когато ме целуваше, и т.н. Тъпото в случая е, че аз смятам, че човек има една единствена половина и аз съм сигурна,че той е/беше моята.. И въпреки,че се виждахме за ужасно кратко време, винаги е било прекрасно. Но просто, сме адски различни, колкото и банално да звучи. Той иска да сме заедно, но аз съм тази, която не вижда бъдещето в тази връзка, тъй като сме говорили много пъти,че той не мисли да излиза извън България и е адски зависим от родителите си. И естествено, още куп проблеми, които се надявам да нямам за в бъдеще. Та, осъзнала съм, че може би трябва да потърся щастието си с друг, другаде, но ме е страх, защото наивно мисля,че той е единствения...
2014-04-24 #77
Ivv
9 - всичко ми напомня за него, всичко! ужасно е...
2014-04-09 #76
Митко
Аз бях с мойта съпруга 17г.Преди два месеца каза,че ме напуска.Това са най тежките 2 месеца в живота ми.Голяма болка.Тя е студентка в друг град и идва да вижда децата(родителските права са при мен) ни в моето жилище.
Когато е тук болката намалява но после е същото.Не знам какво трябва да направя.Вече едвам издържам.
2014-03-09 #75
Еси
Йовко, благодаря за отговора ти. Това, че в момента имам възможността да споделя с някого, който би разбрал положението ми, донякъде ме разсейва...
Зная, че най-добрият вариант е да приключа, да се откажа, но във всеки момент на слабост и силна болка, хващам телефона. Самата аз не вярвам, колко ниско мога да падна - да умолявам и обещавам нещата да се променят. Да проявявам такъв "егоизъм", както казва той, и не ни дам шанс да бъдем щастливи с други... Не мога да стоя на краката си при мисълта да не споделя деня си и преживяното, с него. Възможно ли е да съм толкова зависима... В началото на връзката ни той искаше да е част от всичко, ревнуваше много. Лека полека завъртях всичко в живота си, САМО около него. И сега.. не знам какво да правя живота си... Мислех, че след изневярата малко ще ми трябва, за да го оставя. Но възможно ли е да нямам никакво достойнство, до такава степен?!
Благодаря за съвета ти! Опитвам просто да разсъждавам на глас... защото иначе не знам какво да правя...
2014-03-09 #74
Йовко
Еси здравей. Преди няколко месеца и аз имах почти същия случай и писах в този форум. Пиша ти, защото искам да разкажа за това как се справих аз с тази наистина непоносима болка. Много добре знам какво е да те боли и да се чувстваш безпомощен. Искам да знаеш, че това момче не мисли да бъде заедно с теб за в бъдеще. Ти за него си само източник на лесно достъпен обект, който задоволява неговите първични потребности(това е мое мнение) и в момента, в който си намери ново момиче ще те зареже. Имаш три възможности, да го оставиш с надеждата да те е обичал наистина и да осъзнае, че те обичал и да се щастливи за напред(което е най-малко вероятният вариант), да го оставиш напълно и да го изтриеш напълно от живота си или да му се оставиш да те използва още дълго време. Препоръчвам ти(ако наистина го обичаш и все пак искаш да му дадеш шанс) да се разделите за дълго време, примерно 1 или 2 месеца.Не се дръж добре с него, ако след това не стане по-мил към теб и не ти се кълне в любов мисля, че трябва да преминеш към фазата на забравянето му.В никакъв слушай не си мисли ,че животът е спрял за теб и в никакъв слушай НЕ МИСЛИ ДА ПОСЯГАШ НА ЖИВОТА СИ, това е най-глупавото нещо, което може да се направи за човек , който не държи за теб(въпреки че аз съм го правил).
2014-03-09 #73
Еси
Здравейте от мен. Пише едно отчаяно до болка момиче. Чувствам се толкова слаба и безпомощна, че едва мога да споделя. Но имам нужда.
След връзка 6г и половина виждам че е неизбежна раздялата с любимото ми момче. През годините имахме проблеми, предимно породени от разлика в характерите. Въпреки това любовта ни беше уникално силна. Навсякъде бяхме заедно, всичко правехме заедно. Затварях очите си пред дребните спречквания. За мен те бяха наистина дребни. За него бяха индикация, че не сме един за друг. Казвали сме си милион пъти 'край', но не сме издържали и 2 дни разделени. До момента, в който не ми каза, че обича друга... Ден преди нова година. Въпреки това бил объркан... 2 дни след Нова година (2.01.2014) ми каза, че не може без мен и иска само мен... Как да не се поддам? Как да не простя?? Обеща ми куп неща.. Но ето че към момента получавам отново 'аз ти казах, че искам да се разделим'. Зная какво трябва да направя. Отдавна е ясно. Но не мога! Не мога повече да плача на рамото на приятелите си. Вдигнаха ръце от мен. Дори те не ме гледат с уважение, щом му простих изневярата. Виждам в погледите им 'ти си виновна'. Страх ме е и че не ставам по-млада.. на 26г съм и така мечтаех за семейство с него. Не мога да си представя живота без него и давам всичко, което давах на друг, да започна отначало с друг, да мечтая за всичко ценно в живота си с друг.. И боли от това, че той си представя живота с друга, че може да е толкова рационален, когато е намесена любов, като нашата.. Защото вярвам, че ме обича..
Имам нужда от вашата подкрепа и помощ - вие поне знаете какво е и колко безпомощен и ирационален можеш да бъдеш в такъв момент. Наистина ме е страх от болката, която изпитвам. Нетърпима е...
2013-12-29 #72
Andi
Аз преживях раздяла, с моята приятелка. Скъсах с нея, тя ме дразнеше известно време след това. Имам си психологични натрапливи проблеми. И някак се активираха, и това ме много обърква дали не искам да съм с нея. А дори не съм сигурен че е човека за мен. А също вече си има и приятел. Сабирахме се 2 пъти след като се разделихме. За по много кратко време, но някак и бях загубил доверие като ме замени толкова лесно с друг. А сега има и втори това стана за 2 месеца. Чувствам се като пълен глупак, защото аз скъсах с нея и после се разколебах заради дразнението дето ми налагаше. И в последно време не мога да ям, да спя и да си уча уроците в университета. А напуснах и работа за да мога да уча. И сега съм в някакъв капан, и не спирам да си мисля за нея за капак на всичко. Моля ако някой може да даде съвет или да каже нещо успокоително защото вече се чувствам мн. зле.
2013-12-29 #71
Радо
Е,явно се случват такива неща,само който го е усетил знае.Болката е неописуема когато най-човека за теб ти съобщи
немислимото.Аз съм мъж и имах 16г. брак ,страхотно дете и един ден след толкова време,давайки всичко каквото си помислите,всяка минута само за тях .Моята прекрасна жена ми каза ,че има връзка с шефа си .Аз даже не подозирах ,правила го е докато съм бил с детето!Е КАК ДА ПРЕОДОЛЕЕШ ТАКОВА НЕЩО?
Няма лек !А моята любов е неизмерима към двамата!Разбирам всички които пишат .Сега От най-богат(не финансово) се превръщам в развалина .Молбата ми е ,преди някой да развали чуждото семейство или своето,да помисли много добре.Обичайте се........................!Само това има значение!
2013-12-16 #70
Люси
Мили момичета и при мен е така, след 14г прекрасен (поне аз така го виждах) семеен живот. Разяждам се от... не знам как да го нарека това чувство. Минаха 3 месеца, но има дни, в които сякаш се случва сега... много е болезнено! Знам, че всичко което изчетох, и се опитвам да правя, засега не помага...
2013-12-14 #69
Еми
Здр Ели в абсолютно същата ситоация съм,дванадвсет години на вятърт и две прекрасни малки принцеси и всичкото това заради някоя разбивачка на семейства и аз съм мн объркана ,но всичко се върща всеки ще си плати сметката
2013-10-25 #68
Eli
Разделяме се със съпруга ми след 12 год. връзка заради друга жена.И се чудя и сега на къде?Имаме две дечица които ни свързват постоянно.Как мога да го забравя , като ще го виждам постоянно?Всяка вещ в къщи ми напомня все за него,всяка песен всяко място всичкоооо. Знам ,че в момента трябва да се стегна ,мобилизирам и да гледам само напред заради мен и децата.Но е многоо трудно.Как се прощава след такова предателство.
2013-10-15 #67
Yana
В никакъв случай не е навик
2013-10-15 #66
Инна Георгиева
Чувствата или навика?
2013-10-15 #65
Yana
А ако работите заедно и го виждате всеки ден, кое би помогнало?
Това утежнява още повече нещата.
И може би поради тази причина се разделяме вече за трети път - просто не можем да преодолеем чувствата си, като се виждаме всеки ден.
2013-09-06 #64
Боби
Не мога да преодолея една раздялата. Връзката ни продължи години. Сега той иска време, за да се случат нещата по естествения начин. Страхувам се, че иска всичко да приключи окончателно. Непрекъснато плача. Не разбрах какво стигнахме до тук. Искам да си го върна. Липсва ми ужасно . Има и други жени. Това допълнително ме побърква. Търся го. Винаги ми каза, че ме обча и не знам това надежда ли е или раздялата.
2013-04-18 #63
anna
няма да си посегне никой но когато не сте го изживяли не знаете какво е не ви го пожелавам никой няма право да съди другия всеки го изживява по свой начин
2013-04-17 #62
Ехо
О боже, последните коментари са потресаващи, пък и не само..
Това са много леки работи.. Тази страница не е ли с ободряващ ефект?

Мисля, че всеки би трябвало да сподели, кое му е помогнало и го е накарало да се почувства по-добре след раздяла? Какви са тези черни мисли, че нищо не лекува..

Ако го прочете човек след раздяла може и да си посегне, толкова много негативизъм.. Не е това правилната крачка към нещо по-добро, а напротив!

Мисълта, която на мен ми помага винаги е "И това ще мине.."
2012-11-27 #61
nikolai
е не нети предлагам ништо такова далече сам од тази мисал заклевам се просто меил в които можеш да ми пишеш каквото и да било без да се 4ете от всеки сажаливам ако сам се изразил по друг начин и не си ме разбрала правилно така е и аз не сам готов то ште си е направо насила а нестава така по това се разбира много за човек
2012-11-27 #60
anna
била съм интимна с него и а аз съм учена да правя секс само с 1 а ако се съглася с друг нарушавам обета
2012-11-27 #59
nikolai
не в този смисал просто вав форома всеки чете и незнам дали е добронамерен не смеиа да кажа всичко но може би си права така и други четат и обмениат опит но все пак ако решиш аз ште ти дам моиа меил
2012-11-27 #58
anna
още ми е рано да предприема стъпка да се виждаме
2012-11-27 #57
niki
ако искаш можем да си разменим имейлите така можем да си кажем много повече
2012-11-27 #56
anna
да Ники разбирам те но по интернет не става намери друг начин да ходиш някъде на партита концерти театри и други мероприятия защото по интернет няма такива които искат и срещи
2012-11-27 #55
niki
не мислиa и да опитвам за момента просто търся сродни на мен хора и да намеря приятел най ве4е след това нещо пов4е
2012-11-27 #54
anna
благодаря не слушай другите които ти казват да опиташ с друга направи го само когато си напълно готов
2012-11-27 #53
niki
успокояваш ме само като пише камо ли ако си говорим ти си добър приятел
2012-11-27 #52
anna
преодоляла трудно да се каже не мисля за момчето но не мога да започна връзка с друго не се чувствам готова за това освен това тук не може да намериш хора с които да се срещаш в интернет не попадам на сериозни казвам ти го за да не хабиш излишни нерви
2012-11-23 #51
niki
много дълго период радвам се че си преодоляла по голямата част от разочорованието аз сега съм явно в начален стадии които е много болезнен
2012-11-23 #50
anna
3 години и едва сега отминава 2 месеца е малък период докъм 2 -та година е ужасно после отминава не си давай парите за психолози не помагат нищо бъра бъра 2 чадъра вземат си парите а ти не се чувстваш по-добре
2012-11-23 #49
niki
при теб колко дълго продължи аз страдам два месеца и всеки ден се засилва все повче
2012-11-23 #48
anna
изживяла съм го същото и зная трябва дълго време преди да успееш да се съвземеш
2012-11-23 #47
niki
бях толкова общителен и забавен човек а сега не успявам да говоря правилно какво остава за правописа ,диди извини ме анна благодаря ти за подкрепата
2012-11-23 #46
anna
не си заслужава да скърбиш за такъв човек казвам го от личен опит а за правописа не е важен в случая така че Диди засрами се за забележката на момчето му е тъжно
2012-11-23 #45
niki
знам но толко ми е смотано и не обръщам изобщо внимание на това в главата ми е пълен хаус
2012-11-23 #44
didi
Човече, Niki, имаш толкова много правописни грешки, че може да му презлее на човек
2012-11-23 #43
niki
според вас такъв 4овек дали наистина заслуjава да скаrбиш за него,незнам подлоста си по хората но ние я разбираме последни
2012-11-23 #42
Anna
точно това е жалкото жертваш се губиш приятелства заради някого а идва ден в който разбираш че не си заслужава
2012-11-22 #41
niki
ако някой знае социална меja ,или група която се събира на някое местеце да си споделя ,да се опитват да проодолеиат такива трудни моменти като някакав клуб така казано моля да ми пише благодаря predvaritelno
2012-11-22 #40
niki
про4етох вси4ките коментари намерих много сходни ситуации с моята действително много е трудно аз самия не намирам на4ин да я забравя незнам сигугно съм някакав мазохис немога да се разделя с ништо нейно .заради нея изоставих вси4ки бивши приатества с jени заради нейната ревност а сега нямам никакви контакти заради пренебрегването по време на връската ни и го намирам за грешка трябва да създавам вси4ко от на4ало но е много трудно всеки ме васприема като jертва и 4е то4но това заслуjaвам не обръщах внимание на други моми4ета за де се 4увства тя спокойна но така съм се прецаках а в същото време тя си е дебнела своя момент казва ми 4е мейду нас нещата не вървели защо бяхме заедно три години тогава незнам питам се всеки ден ,в момента в които срешна друг и дойде гениалната мисъл 4е ве4е немойе да с мен и 4ак сега разбирам 4е просто не е искала да сама искалае сигурност та да направи тази кра4ка подло а
2012-10-19 #39
Анна
ще си хванеш но ти трябва време да осъзнаеш нещата при различните хора това време е различно
2012-10-18 #38
Ангел
Според вас ммм мислете ли че е трудно да се хване друго момиче след като си имал връзка 4години ????? защото при мен нешо такова е на път да стане и много е така съм мислил дали е възможно да си хвана след време друга мацка ама единствения проблем при мен е че немога е така да отида и дасе запозная с някое момиче се нешо ме спира и точно за това един вид съм се притеснил
2012-10-08 #37
Ангел
Исках дави благодаря на всички за помоща сега наистина се чуствам нов човек друго си е като вече не се филмирам и най вече за това че човек дори и да остане сам край живота свършва направо се срамувам от себе си нищо че съм на 23
2012-10-07 #36
anna
и хиляди причини могат да се изтъкнат но не и несходство в характерите
2012-10-07 #35
anna
не съм гевендия за да опитам с друг по-добре сама до живот отколкото с друг то е равносилно на смърт
2012-10-07 #34
Най трудния период
Разбира се , че времето лекува може по някога да се сещаме за този човек , но времето лекува на 100 процента. А след като си намерил и друг човек в живота всичко се забравя. Трябва да разберем едно колкото и да ни е трудно щом сме се разделили не сме били един за друг хубост на сила не става. Трудно е много пожелавам на всичките по малко болка в такива моменти включително и на мен самата ))
2012-10-03 #33
anna
не лекува времето болката е до гроб по-добре сама отколкото с друг ти изказа мнение но е твое лично уважавам го но не съм съгласна с него
2012-10-03 #32
ANNA
прилича ти на един и същ човек но не е
2012-10-02 #31
Alex
Абе Ангел и Анна и различните им псевдоними ми приличат на един и същи човек

Иначе... Лекува времето, но трябва пълно откъсване от човека... Дори най-малкият контакт просто няма да позволи да се откъснете..
2012-09-25 #30
anna
няма да ти каже не бъди мнителен
2012-09-24 #29
Ангел
еми опитвам се да нея ревнувам и съм и дал свобода ама ми е трудно чуствам се като глупак и аз нз как даго кажа постоянно я мисла просто ме е страх да неми каже че вече неме иска зашото нз какво ще права
2012-09-24 #28
anna
не я ревнувай дай и свобода запази си връзката с нея ако я обичаш
2012-09-24 #27
Ангел
аз в момента несъм сам хода с момичето което обичам много но ми призна че се била целунала с някъв си и ме е шубе да нея загубя защото после ще ми е много трудно страх ме е дане направа няква глупост и просто си мисла че след нея няма да мога даси намеря друго момиче
2012-09-24 #26
anna
не се влияй от други имай собствено мнение
2012-09-24 #25
Ангел
Anna съгласен съм с това което си написала но въпроса е там че се влия от приятели колеги където са по големи от мен а си нямат приятелки и сички се оплакват от това че немогат даси намерят защото като ходат с някоя и като разбере оная кифла че зима еди колко си пари и че няма кола и ше ходи до нея с метрото или реис и т.н и сичко отива подяволите така че мен реално това ме притеснява че никога няма да имам момиче защото не изкарвам много пари и кво ще доиде дами мрънкя ее за кво си ми като не изкарваш много пари как ше гледаме дете и така
2012-09-21 #24
ANNA
Ангеле виж то е до човек и аз нямам пари но това не е решаващото във връзката нито че нямам кола това е материално не духовно за мен във връзката с момче е важно духовното не материалното
2012-09-20 #23
Ангел
Еми добре съгласен съм с написаното ноо немога даси обясна само едно нешо зашо толкова момчета са сами и постоянно чувам да говорят че си нямат приятелка защото нямат много пари аа нито са киорави,сакати,грозни и т.н ето както и аз нормално свестно момче съм нямам самочуствие изкарвам някви пари за сметки и квоо постоянно дасъм си сам тззз
2012-09-20 #22
ANNA
браво госпожо така е времето не лекува а съм съгласен и с другите неща
2012-09-20 #21
Десислава Ив. Симеонова
До Ангел, Дидо и Йовко
Имах 7 -годишна връзка, на която сама сложих край. Защото: нищо не се случваше, момчето не планираше сватба/деца/живеене под един покрив (твърдеше, че ще му се случат тези неща, когато стане финансово стабилен - в момента той е в Канада, изключително е "стабилен", но е сам). А за една жена, поне за мен, това е от първостепенно значение. Главното е между двамата да има любов, чиста и силна, но следващото по "важност" е партньорите да гледат в една посока и житейските им стремления да не са коренно различни.
И, да, времето не лекува, особено ако става дума за загуба на най-любимия.
2012-09-19 #20
Ангел
Здравеите значи хода с една мацка вече 4години но преди няколко месеца ми призна че се била целунала с друго момче аз и простих ноо някак си ме измъчва тази мисъл че един вид след нея аз повече никога няма да мога даси намеря момиче защото не взимам много пари нямам кола и просто ме е страх да не си остана сам
2012-08-01 #19
Aya
Йовко, това, че многократно сте се разделяли и събирали, те кара да се надяваш отново, нали? Но пък е показателно, че във връзката ви нещо куца. Спри да се надяваш. Защото има вероятност тя да се върне от съжаление към теб, както сигурно го е правила и преди. А това не е любов. И после пак да се стигне до раздяла. Ще преживяваш, ще се измъчваш отново и отново.. Дали би искал да се чувстваш изоставен.. отново? Дали би искал тя да се върне, защото те съжалява, а не защото те обича? Помисли си добре. Ти избираш как да се чувстваш и какво да правиш. Нещата не зависят от никой друг, само от теб. Искаш ли да обичаш някой, който също те обича? Само ако се отърсиш от зависимостта на настоящата "токсична" връзка, ще откриеш това, което търсиш. Уважавай себе си, цени се и не позволявай живота ти да зависи от някой друг. Той е само твой и ти решаваш как и с кого ще го изживееш. Желая ти много сили, упоритост и постоянство, за да преодолееш състоянието, в което се намираш.
2012-07-07 #18
йовко
Преди седмица приятелката ми,с която имахме 5-годишна връзка ме изостави с думите "Не те обичам вече".Много ми е тежко и болно,защото съм дал всичко от себе си за тази връзка.Само мисълта,че тя ще е в прегръдките на друг ме влудява.Някакси не мога да го превъзмогна.През тези 5 години сме се разделяли няколко пъти и то все сериозно, но аз не можех да го превъзмогна и се погубвах ден по ден,отслабвах психически не бях добре,разболявах се и всичко това се повтаря.Подяволите не мога да я забравя знам,че времето лекува,но когато сме били разделени 3 месеца с всеки изминал ден ставах все по-зле.Намерих си хоби,научих се да свиря на класическа китара,но пак не се подобрих.Вече мисля или да се напивам по цял ден или да сложа край на живота си.
2012-07-06 #17
Милен
Еххх тази любов 15 годишно лапе съм но сам плакал много за момиче
2012-06-23 #16
Катя Ихчиева
Ангел, може да не ми вярваш, но те разбирам. Не забравяй, че животът продължава.
2012-06-21 #15
Ангел
прости че пиша ще го правя с други хора но не с която искам
2012-06-20 #14
Катя Ихчиева
Ангел, истината е, че времето не лекува само. Нужно е и ти да направиш нещо в тази посока. Тоест дай си шанс за нов живот. Не сграбчвай миналото. Защото предстоят много хубави моменти. Но единственото нещо, което можеш да направиш, е да промениш настоящето, за да промениш бъдещето. Прави неща, които са ти нетипични, занимавай се с различни хобита, запознай се с нови хора. Ако успееш да отвлечеш ума си от спомените, значи си победил.
2012-06-20 #13
Ангел
времето не лекува това е истината
2012-06-20 #12
Катя Ихчиева
Привет Дидо, дано след като са минали няколко месеца, да си по-добре. 11 години е дълъг период и вероятно раните няма да заздравеят толкова бързо. Надявам се да споделиш какво все пак те мотивира да се будиш сутрин. Можем да се научим да виждаме хубавите неща в живота. Просто е нужно усилие. Това, разбира се, не успокоява, но времето наистина лекува. За някои просто е нужно повече.
2012-02-10 #11
Дидо
Много боли. Разделихме се с приятелката ми след 11 годишна връзка. Ей така изведнъж тя го реши, нямали сме бъдеще заедно. И това след толкова години. Още съм каот в шок. Не знам на кой свят се намирам. Нямам стимул за живот, а имахме такива планове.
Не знам дали ще мога да го превъзмогна някога. Поне сега така си мисля. Просто не знам какво ще правя. Не се радвам, че се буда сутрин...
2011-11-30 #10
Ангел Божиков
браво Незабравке само ти казваш истината колкото повече време минава болката става по-силна а не както пишат предните че минава това са глупости
2011-11-30 #9
незабравка
и след 7 години болката не стихва
2011-11-19 #8
anna b
жалко е че жени но проявяват жестокост ако знаете каква ми е мъката няма да говорите така и жалко е че влязох тук не намирам разбиране
2011-11-19 #7
anna b
не гледам сапунки глупости говорите но към втората любов не мога да изпитам никакви чувства а и съм моногамен
2011-11-18 #6
Дени Янакиева
И какво от това, че си тръгнала любовта - първата. И защо се предава такова значение на числото 1. Логично е, че нещо като е за първи път да ти останат повече впечатления, но безкрайно глупаво е да се спираш с подобни мисли да изживееш още много прекрасни моменти. Много сериали и сапунки гледате. Не се умира.
2011-11-18 #5
anna b
в край на краищата първата любов е първа втората втора не е същото съжалявам че влязох тук макар от жени не получавам разбиране
2011-11-18 #4
Катя Ихчиева
Доказано е, че можем да обичаме отново. Всеки е уникален, затова не може да се повтори първата любов, но втората любов може да е по-различна, по-силна и обогатяваща. Ние постоянно се променяме и във всеки етап от живота си срещаме хора, които ни допадат.
Две години е достатъчно дълъг период, за да оставиш първата си любов. Не съм психолог, не мога да ти дам съвет. От човешка гледна точка говоря и от личен опит. Раздялата не е край на живота, а ново начало. Анализираш грешките в преминалата връзка и се стараеш да промениш в себе си това, което те дразни у другите. Защото със сигурност и ти не си перфектен. Рано или късно някой друг ще ти направи впечатление и ще разбереш, че всеки има втори шанс, стига да си го даде
2011-11-18 #3
angald
друг но не си заслужава не е първата любов някои успяват от раз а аз не съм такъв
2011-11-17 #2
Катя Ихчиева
Предполагам при някои хора става по-бавно. Никой не обещава, че няма да боли. Но ти имаш избор. Остави този човек да си върви. Ако наистина си го обичала, го пусни да си тръгне дори от мислите ти. Най-важното е да продължиш напред.
И има още нещо - казват, че клин-клин избива. Може би се огледай за друг човек, който заслужава твоето внимание, уважение и любов.
2011-11-17 #1
angald
не се получава и след две години болката е още по-силна
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Как да обясним раздялата на децата?
· Разведена - без срам и съжаления
· Нещата, които правим след раздяла и за които после съжаляваме
· Разбирането на гнева води до овладяването му - причини за гнева и техники за справяне
· Когато загубите самоконтрол пред детето
· Не приемайте нападките твърде лично
· Още не можеш да го забравиш? Смени перспективата!
· Щастлива връзка от разстояние? Напълно възможно
· Любовта и безразличието
· Фантазиите на жените и мъжете в секса -I
· Фантазиите на жените и мъжете в секса -II
· Искате щастлив сексуален живот? Отървете се от тези притеснения!
· Еднообразие във връзката или еднообразие в ежедневието?
· Изкуството да направиш комплимент на мъж
· Идеи за добри дела през ваканцията
Виж още статии за:   Любовта · Интимно · Раздялата · Гневът · Мъката ·
Петък
17
Ноември 2017
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Какво да правим, когато бракът куца?
Какво действа разрушително на брака? Ако върнете лентата назад, може да се окаже, че още преди сключването...
Очаквани и неочаквани ползи от бременността
Правило ми е впечатление, че когато се заговори за бременност винаги се разнищват неприятните изживявания....
Сексизъм и сексуалната освободеност на жените - митове и двойни стандарти
Сексуалността е неделима част от всеки здрав психически и физически човек. Темата за сексуалната освободеност...
Струва ли си да ревнуваме от миналото - II
Логичният въпрос е, каква би могла да бъде евентуалната причина той да бъде с вас и в същото време да...
Рамки за примамки
Прочетох някъде, че една дама пиела коняк само у дома си. Обичала много това питие, но него го пиели...
За първите крачки – Прощъпулник
Прощъпулникът е един от любимите празници за всяко семейство с малко дете. Прави се в чест на прохождането...
Любовен триъгълник – аз, ти и домашният любимец?!
Появата на трети в двойката логично буди напрежение… и то не само, когато става дума за трети в любовен...
"Младата" любов
Умишлено сложих кавичките на думата младата. Любовта няма възраст, пол или време. Колкото и клиширано...
На палатки – какво да вземем - II
Необходими неща за готвене и хранене: • Газов котлон с резервна бутилка ( спазвайте безопасност за...
Ухажването - игра на инстинкти
Ако възрастните имаха любима игра, то със сигурност тя би била ухажването. Това е онзи момент на преследване...
Проговарянето - когато бебето започва да общува с думи
Едва ли има майка, която да не чака с трепет първите думички на детето си. При едни това става съвсем...
Срамът от голотата – най-големият враг в твоето легло
За едни жени голотата е естествено състояние и те без свян я демонстрират по улиците, на плажа и пред...
Рожденият ден на вашето дете
Рожденият ден е най-вълнуващото събитие в живота на едно дете. Обградено от роднини, приятели, получава...
Обичам повече едното си дете
Конфигурацията в едно семейство е винаги повод за тълкуване на отношенията и настроенията в него и съответно...
Вредните навици през бременността
Бременността е особен период за всяка жена – време, в което преосмисляме ценностите си и плановете за...
Тийнейджърът – как да го разбираме по-добре
Периодът на юношеството носи множество предизвикателства за връзката между тийнейджъра и родителите му....
За хранителните навици на малкия човек
Колко майки досега сте чували да казват за детето си “нищо не яде”? Много, нали? Разбира се, под “нищо”,...
Сексуално насилие над деца
Този текст е част от наръчника за родители "Как да предпазим детето си от престъпление" на МВР. Целият...
Децата се учат от своя живот
Ако детето живее в дух на критичност, то се учи да обвинява. Ако детето живее във враждебност, то...
С любов и тъга за баба ми
Тя преподаваше на глухонеми ученици от горния курс в училището в Горна Оряховица, преподаваше физика...
Болката от миналото, щастието в бъдещето - II
Всъщност това наистина е илюзия. Аз ли съм тази, през чийто мироглед искате да се отървете от нещастието,...
В очакване на 8-ми март - с какво да изненадаме жената до себе си
В океана от предложения за подаръци по празници като 8-ми Март, изборът на правилния, си е цяло предизвикателство...
Ролите, които играе жената
Не е нужно да сте родена актриса, за да ви се налага да изиграете безброй роли в живота си. Замисляли...
Любов или приятелство?
Понякога става така, че имаме чувства към някого, без да знаем дали той ни отвръща със същото. И така...
Познавате ли онлайн живота на децата си?
С напредъка на технологиите и днешният динамично развиващ се начин на живот, пада и възрастовата граница...
Кои са тайните на успешния брак?
Голямата адвокатска кантора Слейтър и Гордън (Slater and Gordon) направи проучване измежду 2000 дългогодишни...
Детето играе край нас - да му осигурим условия
Играта е важна част от детското развитие, особено на най- малките. За да играят пълноценно, им трябват...
В навечерието на сватбата – някои важни въпроси
Кои са първите ни асоциации когато чуем „сватба” – радост, еуфория, купон, красива булка, любов, любов...
"Подаръци ще има за всички от сърце..."
С наближаването на Коледа бавно, но сигурно ни обхваща онова вълшебство, което помним от детските години....
Сърдитко Петко
Според народната психология той задължително губи с вечните си сръдни – затова и торбичката му е празна....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg - beta версия. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook