Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Какво ще кажат хората?


Колко пъти сте чували този въпрос да излиза от устата на майка ви, баба ви или друг близък човек? Колко пъти сте се съобразявали с другите, заради мнението им? Колко пъти сте се отказвали от нещо, което сте искали, за да не давате повод за клюки... Колко пъти сте се показвали не каквито сте в действителност, а каквито се очаква да бъдете?

Мнението на другите като пътеводител

В миналото моделът на поведение се е определял именно от представите на околните за правилно и погрешно, за приемливо и неприемливо, за допустимо и недопустимо. Колкото и съвременни, и напредничави да сме обаче, една част от нас и сега продължава да спазва „благоприличие” за пред „другите” – онези други, които се бъркат в живота ни и определят какво можем и какво не можем да правим, дават ни оценки, не ни спестяват коментари, изопачават истини, пречупват нещата през собствените си представи и убеждения. А ние, без да осъзнаваме колко безсмислено е да се съобразяваме с хора, които малко или никак не познаваме, започваме да живеем според техните правила.

Защото така са ни учили...

Защото наистина сме чували толкова много пъти, че е важно какво ще си помислят другите за нас, че твърдо вярваме в това. И умело се научаваме още от малки да играем роли, да бъдем учтиви с хора, които са ни откровено неприятни, да благодарим на досадната леличка, която ни е дала подарък, който не харесваме, да се извиняваме, дори когато не сме виновни, да се усмихваме, когато ни се плаче... Да казваме, че сме добре, когато не сме. Да крием най-неприемливите си тайни, слабостите и несполуките си и да изтъкваме само и единствено успехите си. Учим се да подмамваме с фалшива външност и да прикриваме тъмнината в душата си, а най-много от всичко пазим от хората болката си. Онова „аз”, за пред другите, което показваме пред света, често няма нищо общо с човека, който сме в действителност. Просто защото хората одобряват само успехите и са безпощадни към грешките ни.

Социалният живот като фарс.

За да бъдем приети и да не ни одумват, от сутрин до вечер спазваме чужди правила и норми. Отживелица или не, все още има хора, които от малки се възпитават по този начин и когато пораснат, те сключват брак без любов, за да не бъдат самотни родители, или не се решават да напуснат съпрузите си, за да не им лепнат статуса „разведени”. Не смеят да повишат тон, за да не чуят съседите и да не „станат за срам”. Предпочитат безмълвното нещастно съжителство пред това да „направят сеир”. На практика се лишават от всякаква емоция и риск, за да не изгубят така желаното им чуждо одобрение. Живеят според представите на съседи, близки и непознати... но къде остават самите те?

Къде е границата?
Разбира се, като част от обществото, се налага да се съобразяваме с някои негови изисквания, но все пак заради него не бива да пренебрегваме себе си и да се превръщаме в чужди на нас самите хора. Не бива и всяко наше действие да е продиктувано от това дали ще получим одобрение или критика, дали ще сме приети или отхвърлени, дали ще станем за смях и ще ни се подиграват... Това би означавало, че живеем нечий друг живот, но не и своя собствен. И ако мама, баба, и други наши близки са били принуждавани да следват този модел, то вие можете да го разчупите, като отстоявате своите принципи. Или казано по-просто, щом спрете да се „връзвате” на останалите, и те ще спрат да се занимават с вас и ще се насочат към някой друг, който все още не се е научил да живее не заради другите, а заради себе си.

Виж още статии за:   Общуване · Личността · Нашата работа ·
Коментари
2011-12-14 #6
лили
Много хубава темичка,поздравления!
2011-11-25 #5
Десислава Симеонова
Не ме вълнува мнението на хората по принцип - държа на кръг близки, чието отношение е важно за мен. Колеги, съседи, познати... - да, те са ежедневно около нас, но милото и любезно отношение помежду ни е достатъчно, не е нужно да се терзаем дали и доколко ни одобряват (в един или друг план). Човек трябва да е честен и всеотдаен към децата, любимия, най-близките приятели, останалото е суета и/ли напразни притеснения. Не разбирам жените/мъжете, останали неразведени - само защото се боят от хорското мнение (имам някоко преки, слава на бога, не лични наблюдения) или, да речем, следване дълги години на поведенчески модел, който определено не ни е присъщ.... Темата е \"плодовита\", много може да се изрече. Подкрепям смелите, силните и решителните. Желая здраве и прекрасен ден на всички, споделящи сайта.
2011-11-24 #4
Инна Георгиева
Никой не казва да станем отшелници, но не е нужно постоянно да попадаме в капана на нуждата от одобрение и приемане в стадото.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Професиите, в които жените са най- добри
· Да се насладим на живота по график
· Как да вържем мъжка вратовръзка
· Въображаемите ни врагове
· От къде идва чувството на несигурност?
· Повече увереност в епохата на социалните мрежи
· За обидата и обидчивостта
· Колкото различни са хората, толкова различни са и начините за изразяване на любовта
· Даването и получаването като големи житейски уроци
Виж още статии за:   Общуване · Личността · Нашата работа ·
Четвъртък
13
Август 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Кенгурова грижа за недоносените бебета
Терминът „кенгуру-грижа”, още „кожа-до-кожа” грижа се използва за специална грижа в първите часове и...
Романтиката - примамка за жени
Женската психика е устроена особено интересно – в общия случай на прекрасните дами им е малко само да...
Как да избираме детски играчки. И какви? - II
- Книги – любовта към четенето и книгите се възпитава още от най-ранна детска възраст. Затова започнете...
Пеперудените деца имат нужда от помощ
Те са истински герои. Ежедневието им е изпълнено с болка и страдание, но намират сили да се усмихват...
Състезателният дух, който ни прави нещастни
В човешката природа, в различна степен е заложен състезателният дух. Нуждата да се конкурираме е свързана...
Как може пандемията с коронавирус да сближи семейството?
Да живееш със семейството си в затворено пространство за дълго време и редовно да те „обстрелват“ с информация...
Ироничното усещане да си родител днес
Родителският ми опит досега ме изпълва с дълбоко чувство за ирония. Първо, разбира се, към самата мен....
Крачка напред - покани го на среща първо ти
Позната ли ви е ситуацията, в която колега в работата ви често ви заговаря, иска ви съвети, прави ви...
Да се греши е човешко
Да се греши е човешко. Представа си нямаме колко истина има в тези думи. Така е устроена нашата памет...
Моята първа играчка, моята първа любов
Любовта има различни лица. И всички ние преминаваме през всичките й форми и фази по различно време. Но...
Стиснати или широки пръсти
Един от най-известните скъперници в световен план (от „Коледна песен” на Чарлз Дикенс) е Ебенизър Скрудж....
Децата творят Коледа с нас: Рециклирана елхичка за най-малките
След 3D снежинката и коледния венец, това е занимание за най-малките. То развива фината моторика, естетическото...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook