Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Какво ще кажат хората?


Колко пъти сте чували този въпрос да излиза от устата на майка ви, баба ви или друг близък човек? Колко пъти сте се съобразявали с другите, заради мнението им? Колко пъти сте се отказвали от нещо, което сте искали, за да не давате повод за клюки... Колко пъти сте се показвали не каквито сте в действителност, а каквито се очаква да бъдете?

Мнението на другите като пътеводител

В миналото моделът на поведение се е определял именно от представите на околните за правилно и погрешно, за приемливо и неприемливо, за допустимо и недопустимо. Колкото и съвременни, и напредничави да сме обаче, една част от нас и сега продължава да спазва „благоприличие” за пред „другите” – онези други, които се бъркат в живота ни и определят какво можем и какво не можем да правим, дават ни оценки, не ни спестяват коментари, изопачават истини, пречупват нещата през собствените си представи и убеждения. А ние, без да осъзнаваме колко безсмислено е да се съобразяваме с хора, които малко или никак не познаваме, започваме да живеем според техните правила.

Защото така са ни учили...

Защото наистина сме чували толкова много пъти, че е важно какво ще си помислят другите за нас, че твърдо вярваме в това. И умело се научаваме още от малки да играем роли, да бъдем учтиви с хора, които са ни откровено неприятни, да благодарим на досадната леличка, която ни е дала подарък, който не харесваме, да се извиняваме, дори когато не сме виновни, да се усмихваме, когато ни се плаче... Да казваме, че сме добре, когато не сме. Да крием най-неприемливите си тайни, слабостите и несполуките си и да изтъкваме само и единствено успехите си. Учим се да подмамваме с фалшива външност и да прикриваме тъмнината в душата си, а най-много от всичко пазим от хората болката си. Онова „аз”, за пред другите, което показваме пред света, често няма нищо общо с човека, който сме в действителност. Просто защото хората одобряват само успехите и са безпощадни към грешките ни.

Социалният живот като фарс.

За да бъдем приети и да не ни одумват, от сутрин до вечер спазваме чужди правила и норми. Отживелица или не, все още има хора, които от малки се възпитават по този начин и когато пораснат, те сключват брак без любов, за да не бъдат самотни родители, или не се решават да напуснат съпрузите си, за да не им лепнат статуса „разведени”. Не смеят да повишат тон, за да не чуят съседите и да не „станат за срам”. Предпочитат безмълвното нещастно съжителство пред това да „направят сеир”. На практика се лишават от всякаква емоция и риск, за да не изгубят така желаното им чуждо одобрение. Живеят според представите на съседи, близки и непознати... но къде остават самите те?

Къде е границата?
Разбира се, като част от обществото, се налага да се съобразяваме с някои негови изисквания, но все пак заради него не бива да пренебрегваме себе си и да се превръщаме в чужди на нас самите хора. Не бива и всяко наше действие да е продиктувано от това дали ще получим одобрение или критика, дали ще сме приети или отхвърлени, дали ще станем за смях и ще ни се подиграват... Това би означавало, че живеем нечий друг живот, но не и своя собствен. И ако мама, баба, и други наши близки са били принуждавани да следват този модел, то вие можете да го разчупите, като отстоявате своите принципи. Или казано по-просто, щом спрете да се „връзвате” на останалите, и те ще спрат да се занимават с вас и ще се насочат към някой друг, който все още не се е научил да живее не заради другите, а заради себе си.

Виж още статии за:   Общуване · Личността · Нашата работа ·
Коментари
2011-12-14 #6
лили
Много хубава темичка,поздравления!
2011-11-25 #5
Десислава Симеонова
Не ме вълнува мнението на хората по принцип - държа на кръг близки, чието отношение е важно за мен. Колеги, съседи, познати... - да, те са ежедневно около нас, но милото и любезно отношение помежду ни е достатъчно, не е нужно да се терзаем дали и доколко ни одобряват (в един или друг план). Човек трябва да е честен и всеотдаен към децата, любимия, най-близките приятели, останалото е суета и/ли напразни притеснения. Не разбирам жените/мъжете, останали неразведени - само защото се боят от хорското мнение (имам някоко преки, слава на бога, не лични наблюдения) или, да речем, следване дълги години на поведенчески модел, който определено не ни е присъщ.... Темата е \"плодовита\", много може да се изрече. Подкрепям смелите, силните и решителните. Желая здраве и прекрасен ден на всички, споделящи сайта.
2011-11-24 #4
Инна Георгиева
Никой не казва да станем отшелници, но не е нужно постоянно да попадаме в капана на нуждата от одобрение и приемане в стадото.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Професиите, в които жените са най- добри
· Да се насладим на живота по график
· Как да вържем мъжка вратовръзка
· Въображаемите ни врагове
· Манипулаторите в нашето ежедневие
· От къде идва чувството на несигурност?
· Как да спрем социалните мрежи и смартфоните да провалят връзките ни?
· Промяната - не скокове, а стъпчици
· За обидата и обидчивостта
Виж още статии за:   Общуване · Личността · Нашата работа ·
Понеделник
1
Март 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Страхът от бели престилки
С термина “страх от бели престилки” е обозначен проблем изключително мъчителен за родителите - когато...
Осъзнат родител се става с осъзнаване на причините да искаме дете
Според разпространеното мнение, човек се ражда след 9 месечно развитие в майчината утроба. Според китайската...
Родителските фрази, които мразим да казваме, но всъщност не са толкова лоши
Случвало ли ви се е да се скарате твърде строго на детето си и след това да съжалите за изречените думи?...
Любовта, без която не можем
Често когато говорим за любов, имаме предвид единствено романтичната. Страстта, романтиката, нежността,...
Изгубени в превода - I
Дори тези с небогат опит в между половото общуване знаят – тя и той си говорят на различни езици. Уж...
Някои синини не са от грим - I
Тя се казва Милена. На 43 години е, от малък български град. Има две деца – момче и момиче, и съпруг......
Семейна киновечер представя...
Прекарваме ли достатъчно време със семейството си? Познаваме ли се? Можем ли да общуваме, да се смеем...
Защо да наемем майки след изтичането на отпуска по майчинство?
Помня първото ми сериозно интервю за работа. Вторият въпрос на работодателя беше: "Имате ли деца и колко...
Любов - къде да те намеря?
Къде и как да срещна любовта – това е въпрос, който си задават много необвързани, самотни или просто...
Детето и първото му посещение при зъболекаря - II
Не заплашвайте с Голямата инжекции и Лошия чичо доктор Много родители използват заплахите като основен...
Първата крачка
Когато говорим за избор на партньор жените от край време са били в неизгодна позиция. Вечно им се налага...
Страхотни идеи за Монтесори детски стаи
Методът Монтесори има специално отношение към средата на детето, която основно е неговата детска стая....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook