Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Как да преодолеем загубата на близък?


Когато стане дума за загуба на скъп човек, никога не можем да сме напълно подготвени. Въпреки че смъртта е нещо, което знаем, че рано или късно ще се случи на нас и на другите, си остава трудно да я приемем и да се примирим. Болката, която изпитваме, е несравнима и не е изключено да заседнем в нея за дълго... особено, ако не знаем как да скърбим. Дали ще се обърнем към специалист, с когото да разговаряме и на когото да споделим чувствата си, или ще потърсим опора в близките и приятелите си, най-важното е да намерим своя собствен начин да я извадим извън себе си, за да ни олекне и да продължим нататък. Ще се изненадате обаче колко много хора ни потикват да направим тъкмо обратното... с думи като: „Не плачи, не се разстройвай”, „Недей така, натъжаваш ме”, „Нищо не може да се направи, не го мисли повече” и т. н. дежурни изрази, които всички изричат, когато не могат да намерят подходящите думи за утеха.

Ако наскоро сте загубили скъп за вас човек, ще се появят много желаещи да ви съчувстват. Те ще ви казват, че сте силна, ще говорят за клишетата как "животът продължава", а вие ще ги мразите тайничко за това, че не ви разбират. Все пак не забравяйте, че намеренията на повечето от тях са добри, те ви желаят единствено доброто и не могат да понесат да сте зле... опитайте се на свой ред да ги разберете, като си повтаряте, че само който го е изживял, знае какво е... Останалите ще се мъчат да си го представят, ще искат да помогнат... но това, което носите в себе си, ще го знаете само вие и никой друг. То си е ваше, не се страхувайте да го изживеете сами.

Когато останете насаме със себе си и с болката, не се опитвайте да избягате от нея, както ще ви се прииска. Оставете я да ви завладее за известно време. В началото ще чувствате, че покойникът е навсякъде около вас, ще нахлуват спомени, които отдавна смятате за забравени, всеки предмет и вещ ще ви напомнят за преживяното... ще изпитвате странното желание да се свържете с човека, когото сте изгубили. Има вариант, при който можете да го направите и той е съвсем прост.
Напишете му писмо! – Естествено, няма да можете да му го изпратите, но ще му споделите как се чувствате, ще му благодарите за всички щастливи съвместни моменти, ще му се извините и ще поискате прошка за минали грешки, ще се сбогувате, ако загубата е била внезапна и не сте имали тази възможност. Ако не искате да изхвърлите писмото, приберете го или го занесете на гроба му.

Светът става друг. Може би по-плашещ от смъртта е само фактът, че не знаете как да продължите да съществувате в свят, в който любимият ви човек вече го няма и да изживеете цял един живот без неговото присъствие до вас. Подвластни на емоциите, в началото няма да го усетите, а след време ще установите, че след като сте се успокоили, вече не сте същият човек. Но това не е непременно нещо лошо - напротив. Може би оттук нататък повече ще ви вълнуват духовните неща за сметка на материалните, ще обичате още повече близките си, ще цените хората около вас, напомняйки си, че не са вечни. Ще сте по-чувствителни към скръбта на другите. Тя ще ви засяга лично!

Времето не лекува. То няма да заличи болката ви, но ще притъпи усещанията, след като преминете през 5-те фази, които психолозите обособяват като необходими етапи на скърбене – добре е да преминете през тях, без да ги потискате или да бързате.

Отрицание – Това е първият защитен механизъм на психиката, която отхвърля новината за трагичното събитие и вие си казвате: „Не, това не се случва наистина”, „Не може да е вярно”, „Не е възможно”... Известно време ще се борите с това, преди да приемете факта, че се е случило. Наистина.

Гняв – След като вече знаете, че животът ви е поднесъл най-лошото, вие се чувствате предадени и сте ядосани на всички, включително и на себе си, на Бог, ще обвинявате другите, или дадените обстоятелства, несправедливия свят като цяло и ще се разсърдите колко нелеп е той, за да ви причинява това – точно на вас... точно сега.

Пазарлък – Ще направите последни опити да промените действителността, която все още отказвате да приемете, като си мислите какво бихте могли да сторите, за да се „спазарите” с онзи, който ви е отнел най-скъпото. Ще обещаете да сте по-добри, по-духовни и ще разигравате варианти: „Само ако можех...”, „Ако бях постъпил/а иначе...”, „Само да можеше да го/я върна...” Скоро ще осъзнаете, че това е невъзможно и тогава идва следващият, може би най-труден и дълъг етап.

Депресия – Вече знаете, че нещата не са под вашия контрол и са се случили, независимо от желанията ви и сте безсилни да ги промените. Всичко ви се струва още по-безсмислено и ви е налегнала апатия. Вярвате, че цял живот ще се чувствате така и нямате желание за нищо. Именно в този етап много хора, подтиквани от близките си, се обръщат към психотерапевт, за да не заседнат твърде дълго в депресията си.

Приемане – С или без чужда помощ, накрая ще стигнете и до този последен етап на скърбене. След много прочетени книги, проведени разговори и интерес за живота отвъд (вероятно ще заключите, че такъв съществува), ще проумеете тъжната истина, че животът приключва по един единствен начин и ще се опитате да продължите своя собствен. Все още ще страдате по загубата, но други неща ще излязат на преден план.

Ето какво можете и е добре да направите, когато това се случи:

Продължете някое недовършено дело на любимия ви човек.
Набележете си някои неща, които е искал да направи и е започнал приживе и ги довършете. Така ще се почувствате свързани с него и ще изпитате удовлетворение. Направете нещо ново. Помислете си какво отдавна сте искали да направите и се захванете с него, но не е задължително да е веднага – вие ще усетите момента. Но като цяло оставете място за нещо ново в живота си.

Дайте на приятелите си възможност да бъдат до вас. Най-верните няма да ви оставят и няма да им омръзне да ви слушат. Дори да не ви разбират, ще са наоколо. Освободете се от чувството за вина. Не се обвинявайте за минали неща, не се питайте дали сте можели да направите нещо повече, не търсете грешките си и не се съдете заради тях.

Погрижете се за себе си. За да възстановите нивата на серотонина, които рязко падат при силен стрес, правете приятни и любими неща – слушайте музика, гледайте не натоварващи филми, яжте каквото обичате – изобщо всичко, което ви доставя положителни емоции.

Не се насилвайте да взимате прибързани решения - например смяна на местоживеене, преместване в друго жилище, изхвърляне на общи вещи или каквато и да е коренна промяна. По-мащабните промени отложете за по-късно, когато ще можете да мислите рационално, за да не съжалявате след това.

Дайте си време. Но го използвайте, за да намерите спокойствието си, да се изясните със себе си и да продължите нататък. Не забравяйте, че покойният ви близък би искал да вижда не сълзи в очите ви, а усмивка на лицето ви.
Коментари
2017-10-12 #27
Димитрана
Тази болка не спира, изгубих майка си и не бях готова за това, никой не е готов за такава загуба, понякога споделям със съпруга си колко много ме боли, добре че той е много добър човек и ме изслушва, плача понякога по улиците в градския транспорт— нищо не помага.Как искам само да си поговорим за каквото и да е, ще и напиша писмо по съвета на жената която е написала статията, но болката не спира, дано намеря сили и да изляза от тази мъка, но живота вече не е същия.И на всички които са изгубили свои близки, дано на оня свят да са по добре, да почиват в мир и Бог да ги прости, всички имаме грехове.
2017-09-05 #26
Анонимен
И аз за 5 години загубих трима много близки мъже в живота ми.Най лошото е че и тримата бяха много млади двамата от които почина през 20 дена искаше ми се и аз да легна до тях бяха много нелепи смъртно случаи..Дори пишейки това се чудя как е възможно измина една година от смъртта им и не мога да ги преудолея непрекъснато мисля за тях и адски много ми липсват.Незнам дали тази изгаряща болка някога ще спре изобщо..
2016-12-01 #25
Trudno e
Благодаря на Наталия Мариова за статията. Наистина е много полезна. Аз съм в стадий на депресия след неочакваната загуба на брат си, който беше едва на 41 г. Ако бях чел статията преди трагичната загуба, едва ли щеше да ме впечатли. Но аз я прочетох след като това се случи и наистина аз и близките ме преминахме през всичките тези фази стигайки до депресията. Сега осъзнахме какво се е случило и се депресирахме. Аз лично започнах да ходя при психолог и това донякъде ми помага. Другото което правя е да ходя на църква. Досега не бях го правил или е било много рядко, но отивайки там, първо се моля за себе си , да получа сили да преживея всичко това, след което запалвам свещичка за покойния си брат, поплаквам си ако сълзи напират в очите ми и когато излезна от църквата, като чели някаква сила е отнела по-голямата част от напрежението ми.
Това е моят начин, но всеки сам за себе си трябва да намери този начин. Трудно е, много е трудно. Желая успех на всички сполетяли ги подобна трагедия - да изгубят близък човек !!!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Ден 2 - Постове и пости: Заедно няма да угаснат
· Любовта над материята. Архангелова задушница е...
· Какво искам да постигна преди да умра
· С любов и тъга за баба ми
· Свекървата - кратък разговорник за начинаещи снахи
· Лелята – сестра и приятелка в едно
· Разведена - без срам и съжаления
· Нещата, които правим след раздяла и за които после съжаляваме
· Смелостта и свободата да си поплачеш
· Разбирането на гнева води до овладяването му - причини за гнева и техники за справяне
· Когато загубите самоконтрол пред детето
· Не приемайте нападките твърде лично
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
Вторник
17
Октомври 2017
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Как да отучим детето си от бързата храна - II
Да не забраняваме на детето да яде това, което иска. Не само защото забраненият плод е най-сладък. Просто...
За малките неща и жестове
Всеки ги има. Онези дни, в които едвам отваряте очи и не ви се иска нищо друго, освен отново да ги затворите....
Как се става... татко - I
Напоследък чувам оттук- оттам, по градинки и форуми едни и същи оплаквания от страна на майките – „Той...
Ранно интелектуално развитие на детето - конкретни насоки
Когато говорим за ранно интелектуално развитие на детето, често родителите не сме особено изобретателни...
Как да пазаруваме, без да има детски сълзи? - II
Предварително си направете списък с покупки, изпълнете го бързо и право към касите. Колкото повече се...
Детските мебели: да изберем най-добрите материали
Детските мебели привличат вниманието ни със свежите си цветове, закачливи щампи и приказен дизайн. Но...
Мъжете, които обичат игрички
Има една порода мъже, които са истинска напаст – тяхната страст е да си играят игрички на любовния фронт....
Вечерята – време и място за семейството
Аз нямам наследени родови привички и традиции, нито съм от хората, които си спомнят с умиление за детството...
Защо е полезно за бебето да го носим по-често?
Изобретенията като количка за бебето или проходилка са измислени сравнително наскоро, тогава как са отглеждали...
Вярват ли децата в Дядо Коледа?
Попаднах на спор между две деца по повод Дядо Коледа. Едното твърдеше, че той съществува, тъй като го...
Какво се питат първо хората, когато се запознават с вас?
Разбира се, за третия всички сме много наясно – дали сме потенциални партньори. Но в самото начало, когато...
Децата и наркотиците
Този текст е част от наръчника за родители "Как да предпазим детето си от престъпление" на МВР. Целият...
Работеща мама
Първите три години са най-важните за психическото и интелектуалното развитие на вашето бебче. От този...
Професия самотна майка
По смисъла на Закона за социално подпомагане самотен родител е „лице, което поради вдовство, развод или...
Внимание – деца на пътя
Едва ли има съмнение у някой, че днешните улици са като бойно поле – невинни жертви, безкрупулни убийци...
Ще ти кажа нещо...
Не ви ли звучи доста позната репликата: "Ще ти кажа нещо, обаче обещай да не казваш, защото е тайна!"....
Най-типичните страхове на мъжете и жените - I
При зараждането на една връзка и мъжете, и жените имат куп притеснения. Макар и твърде различни. Привличането...
Ужасът на мама – детето пак не иска да яде зеленчуци
В ерата на вредните храни - вафлички, пръчици с подаръци, близалки-играчки, кроасанчета в цветни опаковки,...
Ако стрелките на часовника вървяха назад
"Най-хубавите години на живота ни са в началотo, а най-лошите в края" Марк Твен Може би най-страшното...
Просто секс
При нас хората съвкуплението не е с една-единствена цел – продължението на рода. То е свързано с емоции...
Какво ни дава власт
Животът ни се състои от низ от желания и цели. Ние сме същества, обречени да се стремим непрекъснато...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg - beta версия. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook