Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Как да преодолеем загубата на близък?


Когато стане дума за загуба на скъп човек, никога не можем да сме напълно подготвени. Въпреки че смъртта е нещо, което знаем, че рано или късно ще се случи на нас и на другите, си остава трудно да я приемем и да се примирим. Болката, която изпитваме, е несравнима и не е изключено да заседнем в нея за дълго... особено, ако не знаем как да скърбим. Дали ще се обърнем към специалист, с когото да разговаряме и на когото да споделим чувствата си, или ще потърсим опора в близките и приятелите си, най-важното е да намерим своя собствен начин да я извадим извън себе си, за да ни олекне и да продължим нататък. Ще се изненадате обаче колко много хора ни потикват да направим тъкмо обратното... с думи като: „Не плачи, не се разстройвай”, „Недей така, натъжаваш ме”, „Нищо не може да се направи, не го мисли повече” и т. н. дежурни изрази, които всички изричат, когато не могат да намерят подходящите думи за утеха.

Ако наскоро сте загубили скъп за вас човек, ще се появят много желаещи да ви съчувстват. Те ще ви казват, че сте силна, ще говорят за клишетата как "животът продължава", а вие ще ги мразите тайничко за това, че не ви разбират. Все пак не забравяйте, че намеренията на повечето от тях са добри, те ви желаят единствено доброто и не могат да понесат да сте зле... опитайте се на свой ред да ги разберете, като си повтаряте, че само който го е изживял, знае какво е... Останалите ще се мъчат да си го представят, ще искат да помогнат... но това, което носите в себе си, ще го знаете само вие и никой друг. То си е ваше, не се страхувайте да го изживеете сами.

Когато останете насаме със себе си и с болката, не се опитвайте да избягате от нея, както ще ви се прииска. Оставете я да ви завладее за известно време. В началото ще чувствате, че покойникът е навсякъде около вас, ще нахлуват спомени, които отдавна смятате за забравени, всеки предмет и вещ ще ви напомнят за преживяното... ще изпитвате странното желание да се свържете с човека, когото сте изгубили. Има вариант, при който можете да го направите и той е съвсем прост.
Напишете му писмо! – Естествено, няма да можете да му го изпратите, но ще му споделите как се чувствате, ще му благодарите за всички щастливи съвместни моменти, ще му се извините и ще поискате прошка за минали грешки, ще се сбогувате, ако загубата е била внезапна и не сте имали тази възможност. Ако не искате да изхвърлите писмото, приберете го или го занесете на гроба му.

Светът става друг. Може би по-плашещ от смъртта е само фактът, че не знаете как да продължите да съществувате в свят, в който любимият ви човек вече го няма и да изживеете цял един живот без неговото присъствие до вас. Подвластни на емоциите, в началото няма да го усетите, а след време ще установите, че след като сте се успокоили, вече не сте същият човек. Но това не е непременно нещо лошо - напротив. Може би оттук нататък повече ще ви вълнуват духовните неща за сметка на материалните, ще обичате още повече близките си, ще цените хората около вас, напомняйки си, че не са вечни. Ще сте по-чувствителни към скръбта на другите. Тя ще ви засяга лично!

Времето не лекува. То няма да заличи болката ви, но ще притъпи усещанията, след като преминете през 5-те фази, които психолозите обособяват като необходими етапи на скърбене – добре е да преминете през тях, без да ги потискате или да бързате.

Отрицание – Това е първият защитен механизъм на психиката, която отхвърля новината за трагичното събитие и вие си казвате: „Не, това не се случва наистина”, „Не може да е вярно”, „Не е възможно”... Известно време ще се борите с това, преди да приемете факта, че се е случило. Наистина.

Гняв – След като вече знаете, че животът ви е поднесъл най-лошото, вие се чувствате предадени и сте ядосани на всички, включително и на себе си, на Бог, ще обвинявате другите, или дадените обстоятелства, несправедливия свят като цяло и ще се разсърдите колко нелеп е той, за да ви причинява това – точно на вас... точно сега.

Пазарлък – Ще направите последни опити да промените действителността, която все още отказвате да приемете, като си мислите какво бихте могли да сторите, за да се „спазарите” с онзи, който ви е отнел най-скъпото. Ще обещаете да сте по-добри, по-духовни и ще разигравате варианти: „Само ако можех...”, „Ако бях постъпил/а иначе...”, „Само да можеше да го/я върна...” Скоро ще осъзнаете, че това е невъзможно и тогава идва следващият, може би най-труден и дълъг етап.

Депресия – Вече знаете, че нещата не са под вашия контрол и са се случили, независимо от желанията ви и сте безсилни да ги промените. Всичко ви се струва още по-безсмислено и ви е налегнала апатия. Вярвате, че цял живот ще се чувствате така и нямате желание за нищо. Именно в този етап много хора, подтиквани от близките си, се обръщат към психотерапевт, за да не заседнат твърде дълго в депресията си.

Приемане – С или без чужда помощ, накрая ще стигнете и до този последен етап на скърбене. След много прочетени книги, проведени разговори и интерес за живота отвъд (вероятно ще заключите, че такъв съществува), ще проумеете тъжната истина, че животът приключва по един единствен начин и ще се опитате да продължите своя собствен. Все още ще страдате по загубата, но други неща ще излязат на преден план.

Ето какво можете и е добре да направите, когато това се случи:

Продължете някое недовършено дело на любимия ви човек.
Набележете си някои неща, които е искал да направи и е започнал приживе и ги довършете. Така ще се почувствате свързани с него и ще изпитате удовлетворение. Направете нещо ново. Помислете си какво отдавна сте искали да направите и се захванете с него, но не е задължително да е веднага – вие ще усетите момента. Но като цяло оставете място за нещо ново в живота си.

Дайте на приятелите си възможност да бъдат до вас. Най-верните няма да ви оставят и няма да им омръзне да ви слушат. Дори да не ви разбират, ще са наоколо. Освободете се от чувството за вина. Не се обвинявайте за минали неща, не се питайте дали сте можели да направите нещо повече, не търсете грешките си и не се съдете заради тях.

Погрижете се за себе си. За да възстановите нивата на серотонина, които рязко падат при силен стрес, правете приятни и любими неща – слушайте музика, гледайте не натоварващи филми, яжте каквото обичате – изобщо всичко, което ви доставя положителни емоции.

Не се насилвайте да взимате прибързани решения - например смяна на местоживеене, преместване в друго жилище, изхвърляне на общи вещи или каквато и да е коренна промяна. По-мащабните промени отложете за по-късно, когато ще можете да мислите рационално, за да не съжалявате след това.

Дайте си време. Но го използвайте, за да намерите спокойствието си, да се изясните със себе си и да продължите нататък. Не забравяйте, че покойният ви близък би искал да вижда не сълзи в очите ви, а усмивка на лицето ви.
Коментари
2018-01-02 #28
Скърбяща душа
Минаха 3 месеца откакто почина дъщеря ми на 19 години... Времето нищо не лекува нищо. Даже мъката става още по-голяма... Заета покрай другите деца на моменти забравям, но всяка свободна минута мисълта ми е за нея.... Сърцето ми го няма вече...не зная как щях да продължа живота си, ако не бяха другите ми две деца. Изпитвам всичко от 5-те етапа от самото начало... Всеки един ден от тези 3 месеца минавам през всеки от тях... И отричане...не това не може да се случва..Всяка сутрин се събуждам с мисълта, че може да е било просто един кошмар..... И гняв към мен, към нея, към баща й , към докторите...Самообвинявам се за тоооолкова много, неизказано неща... Защо не й повтарях всеки ден, по 100 пъти, ако трябва колко мнооого я обичам... И пазарлъци...и молитви към Бог да успокой душичката й..... Въпреки успокоителните и опитите ми на бъда сред хора, сред приятели , то депресията ме налегна от самото начало.. нищо не ми се прави, а и не виждам смисъл щом нея я няма вече... Зная, че трябва да се стегна, заради другите две мъничета на 10 и 5 годинки, но ми е страшно трудно... Тя ми беше огромна поради, помощ и имах вярата, че ако нещо се случи с мен и баща й, то тя може да им е като майка... А сега освен огромната болка, изпитвам неописуем СТРАХ от бъдещето... Все едно досега съм изкачвала един връх , а в момента стремглаво се спускам надолу в пропастта , към неизвестното... Никога няма да сме същите хора... Винаги ще се самообвиняваме, че не сме говорили и направили достатъчно... Решихме да си се приберем в България, след 18 години емигрантсво... Там, където са корените ни, близките ни, родителите ни... Дано децата ни са по-щастливи...
2017-10-12 #27
Димитрана
Тази болка не спира, изгубих майка си и не бях готова за това, никой не е готов за такава загуба, понякога споделям със съпруга си колко много ме боли, добре че той е много добър човек и ме изслушва, плача понякога по улиците в градския транспорт— нищо не помага.Как искам само да си поговорим за каквото и да е, ще и напиша писмо по съвета на жената която е написала статията, но болката не спира, дано намеря сили и да изляза от тази мъка, но живота вече не е същия.И на всички които са изгубили свои близки, дано на оня свят да са по добре, да почиват в мир и Бог да ги прости, всички имаме грехове.
2017-09-05 #26
Анонимен
И аз за 5 години загубих трима много близки мъже в живота ми.Най лошото е че и тримата бяха много млади двамата от които почина през 20 дена искаше ми се и аз да легна до тях бяха много нелепи смъртно случаи..Дори пишейки това се чудя как е възможно измина една година от смъртта им и не мога да ги преудолея непрекъснато мисля за тях и адски много ми липсват.Незнам дали тази изгаряща болка някога ще спре изобщо..
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Ден 2 - Постове и пости: Заедно няма да угаснат
· Любовта над материята. Архангелова задушница е...
· Какво искам да постигна преди да умра
· С любов и тъга за баба ми
· Свекървата - кратък разговорник за начинаещи снахи
· Лелята – сестра и приятелка в едно
· Как да обясним раздялата на децата?
· Разведена - без срам и съжаления
· Нещата, които правим след раздяла и за които после съжаляваме
· Ядосвате ли се често? Вижте как да намалите гнева в живота си
· Разбирането на гнева води до овладяването му - причини за гнева и техники за справяне
· Когато загубите самоконтрол пред детето
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
Четвъртък
19
Април 2018
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Не приемайте нападките твърде лично
Критикуват ли ви често? Умеете ли да приемате забележките и каква е стратегията ви към критиката? В действителност...
Бъдещи майки: Какво да вземем в родилното?
Като всяка бъдеща мама, на която скоро й предстои раждане и аз съм в процес на подготовка за появата...
СТАЯТА - част от Бебчо идва какво е най-важно да купя - II
В първа част на статията, ви предложих примерен списък с най-необходимите в началото за бебето неща....
Страничните доброжелатели
Преминаващи камиони и коли, хилтито, с което разбиват асфалта по време на ремонт, човешката глъчка –...
Дзен, или изкуството да поддържаме интересен разговор
Както е известно, англичаните стопяват неловкото мълчание с разговор за времето. Всъщност темата едва...
Ну, заец, погоди! - II част
Андрологично заболяване Някое заболяване, например хроничният везикулит, може също да бъде причина за...
Осъзнат родител се става с осъзнаване на причините да искаме дете
Според разпространеното мнение, човек се ражда след 9 месечно развитие в майчината утроба. Според китайската...
Моето първо... цвете
Обикновено казваме, че децата са цветята на Земята, но всъщност не много често се замисляме за връзката...
Бизнес партньори или приятели
Когато ти трябва помощ – търсиш приятели. Нуждаеш ли се от пари назаем – пак се обръщаш към тях. Дали...
Несигурни в любовта
В отношенията ни с любимия уж всичко е същото, но не съвсем, защото има едва доловима, неопределима промяна....
За децата: подаръци, които имат смисъл, а не са просто вещи
Когато наближи някой повод да зарадваме детето с подарък, ние нямаме търпение да изберем онова нещо,...
Гневът срещу нас
Гневът е една от най-силните и разрушителни емоции. Той влияе негативно както на този, който го изпитва,...
Ранно интелектуално развитие на детето - конкретни насоки
Когато говорим за ранно интелектуално развитие на детето, често родителите не сме особено изобретателни...
Твоите деца не са твои деца...
Твоите деца не са твои деца. Те са рожба на зова на живота към самия себе си. Те идват на света чрез...
Как да правите това, което обичате? (и обратно)
Ако можехте да избирате дали да прекарате следващия час работейки, или разхождайки се по улиците на Париж,...
Семейна киновечер представя...
Прекарваме ли достатъчно време със семейството си? Познаваме ли се? Можем ли да общуваме, да се смеем...
Въображаемите приятели на детето
Обикновено родителите започват да се притесняват, когато в живота да детето им се появят въображаеми...
Липсата на цел
Възможен ли е смислен живот без да имаш цели? Мнозина живеят по този начин, но тогава това е съществуване,...
Изкуството да живееш със съквартирантка
Човек и добре да живее, налага се понякога да дели живота си със съквартирантка. Или съквартирант. Или...
Бъдете смели! Заради дъщерите си
Една от хилядите отговорности, които поемаме като родители, е тази, че прехвърляме върху децата си различни...
Родителството – избор за цял живот - I
Сега или по-късно, именно с този мъж или по-скоро не...Както всeки път, когато сме на прага на важна...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook