Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Как да преодолеем загубата на близък?


Когато стане дума за загуба на скъп човек, никога не можем да сме напълно подготвени. Въпреки че смъртта е нещо, което знаем, че рано или късно ще се случи на нас и на другите, си остава трудно да я приемем и да се примирим. Болката, която изпитваме, е несравнима и не е изключено да заседнем в нея за дълго... особено, ако не знаем как да скърбим. Дали ще се обърнем към специалист, с когото да разговаряме и на когото да споделим чувствата си, или ще потърсим опора в близките и приятелите си, най-важното е да намерим своя собствен начин да я извадим извън себе си, за да ни олекне и да продължим нататък. Ще се изненадате обаче колко много хора ни потикват да направим тъкмо обратното... с думи като: „Не плачи, не се разстройвай”, „Недей така, натъжаваш ме”, „Нищо не може да се направи, не го мисли повече” и т. н. дежурни изрази, които всички изричат, когато не могат да намерят подходящите думи за утеха.

Ако наскоро сте загубили скъп за вас човек, ще се появят много желаещи да ви съчувстват. Те ще ви казват, че сте силна, ще говорят за клишетата как "животът продължава", а вие ще ги мразите тайничко за това, че не ви разбират. Все пак не забравяйте, че намеренията на повечето от тях са добри, те ви желаят единствено доброто и не могат да понесат да сте зле... опитайте се на свой ред да ги разберете, като си повтаряте, че само който го е изживял, знае какво е... Останалите ще се мъчат да си го представят, ще искат да помогнат... но това, което носите в себе си, ще го знаете само вие и никой друг. То си е ваше, не се страхувайте да го изживеете сами.

Когато останете насаме със себе си и с болката, не се опитвайте да избягате от нея, както ще ви се прииска. Оставете я да ви завладее за известно време. В началото ще чувствате, че покойникът е навсякъде около вас, ще нахлуват спомени, които отдавна смятате за забравени, всеки предмет и вещ ще ви напомнят за преживяното... ще изпитвате странното желание да се свържете с човека, когото сте изгубили. Има вариант, при който можете да го направите и той е съвсем прост.
Напишете му писмо! – Естествено, няма да можете да му го изпратите, но ще му споделите как се чувствате, ще му благодарите за всички щастливи съвместни моменти, ще му се извините и ще поискате прошка за минали грешки, ще се сбогувате, ако загубата е била внезапна и не сте имали тази възможност. Ако не искате да изхвърлите писмото, приберете го или го занесете на гроба му.

Светът става друг. Може би по-плашещ от смъртта е само фактът, че не знаете как да продължите да съществувате в свят, в който любимият ви човек вече го няма и да изживеете цял един живот без неговото присъствие до вас. Подвластни на емоциите, в началото няма да го усетите, а след време ще установите, че след като сте се успокоили, вече не сте същият човек. Но това не е непременно нещо лошо - напротив. Може би оттук нататък повече ще ви вълнуват духовните неща за сметка на материалните, ще обичате още повече близките си, ще цените хората около вас, напомняйки си, че не са вечни. Ще сте по-чувствителни към скръбта на другите. Тя ще ви засяга лично!

Времето не лекува. То няма да заличи болката ви, но ще притъпи усещанията, след като преминете през 5-те фази, които психолозите обособяват като необходими етапи на скърбене – добре е да преминете през тях, без да ги потискате или да бързате.

Отрицание – Това е първият защитен механизъм на психиката, която отхвърля новината за трагичното събитие и вие си казвате: „Не, това не се случва наистина”, „Не може да е вярно”, „Не е възможно”... Известно време ще се борите с това, преди да приемете факта, че се е случило. Наистина.

Гняв – След като вече знаете, че животът ви е поднесъл най-лошото, вие се чувствате предадени и сте ядосани на всички, включително и на себе си, на Бог, ще обвинявате другите, или дадените обстоятелства, несправедливия свят като цяло и ще се разсърдите колко нелеп е той, за да ви причинява това – точно на вас... точно сега.

Пазарлък – Ще направите последни опити да промените действителността, която все още отказвате да приемете, като си мислите какво бихте могли да сторите, за да се „спазарите” с онзи, който ви е отнел най-скъпото. Ще обещаете да сте по-добри, по-духовни и ще разигравате варианти: „Само ако можех...”, „Ако бях постъпил/а иначе...”, „Само да можеше да го/я върна...” Скоро ще осъзнаете, че това е невъзможно и тогава идва следващият, може би най-труден и дълъг етап.

Депресия – Вече знаете, че нещата не са под вашия контрол и са се случили, независимо от желанията ви и сте безсилни да ги промените. Всичко ви се струва още по-безсмислено и ви е налегнала апатия. Вярвате, че цял живот ще се чувствате така и нямате желание за нищо. Именно в този етап много хора, подтиквани от близките си, се обръщат към психотерапевт, за да не заседнат твърде дълго в депресията си.

Приемане – С или без чужда помощ, накрая ще стигнете и до този последен етап на скърбене. След много прочетени книги, проведени разговори и интерес за живота отвъд (вероятно ще заключите, че такъв съществува), ще проумеете тъжната истина, че животът приключва по един единствен начин и ще се опитате да продължите своя собствен. Все още ще страдате по загубата, но други неща ще излязат на преден план.

Ето какво можете и е добре да направите, когато това се случи:

Продължете някое недовършено дело на любимия ви човек.
Набележете си някои неща, които е искал да направи и е започнал приживе и ги довършете. Така ще се почувствате свързани с него и ще изпитате удовлетворение. Направете нещо ново. Помислете си какво отдавна сте искали да направите и се захванете с него, но не е задължително да е веднага – вие ще усетите момента. Но като цяло оставете място за нещо ново в живота си.

Дайте на приятелите си възможност да бъдат до вас. Най-верните няма да ви оставят и няма да им омръзне да ви слушат. Дори да не ви разбират, ще са наоколо. Освободете се от чувството за вина. Не се обвинявайте за минали неща, не се питайте дали сте можели да направите нещо повече, не търсете грешките си и не се съдете заради тях.

Погрижете се за себе си. За да възстановите нивата на серотонина, които рязко падат при силен стрес, правете приятни и любими неща – слушайте музика, гледайте не натоварващи филми, яжте каквото обичате – изобщо всичко, което ви доставя положителни емоции.

Не се насилвайте да взимате прибързани решения - например смяна на местоживеене, преместване в друго жилище, изхвърляне на общи вещи или каквато и да е коренна промяна. По-мащабните промени отложете за по-късно, когато ще можете да мислите рационално, за да не съжалявате след това.

Дайте си време. Но го използвайте, за да намерите спокойствието си, да се изясните със себе си и да продължите нататък. Не забравяйте, че покойният ви близък би искал да вижда не сълзи в очите ви, а усмивка на лицето ви.
Коментари
2018-08-20 #30
Теодора
38 дни без малкото ми сладко ангелче,малкото ми момченце ,на което му оставаха 2 месеца да стане на 2г.
Изпитвам толкова силна болка, че ми се иска да умра....,въпреки че имам още 2 момичета на 4г и на 6г.,това изобщо не ми помага.
Не мога и не искам да преудолявам тази болка,не искам да забравям.....искам само да го прегърна....
2018-05-18 #29
Галина
А аз загубих любовта на живота си и моята сродна душа...по негов собствен избор след 6 години съвместен живот Той се самоуби, а аз дори не разбрах защо... Мъката е ужасна, нямам желание за нищо и дори не знам как да продължа без него напред. Абсолютно всяко нещо ми напомня за него. Той ми беше всичко и съм сигурна, че няма да срещна втори като него...Не мога да спра да се обвинявам, че не съм го спряла, защото беше различен същата тази грозна вечер...
2018-01-02 #28
Скърбяща душа
Минаха 3 месеца откакто почина дъщеря ми на 19 години... Времето нищо не лекува нищо. Даже мъката става още по-голяма... Заета покрай другите деца на моменти забравям, но всяка свободна минута мисълта ми е за нея.... Сърцето ми го няма вече...не зная как щях да продължа живота си, ако не бяха другите ми две деца. Изпитвам всичко от 5-те етапа от самото начало... Всеки един ден от тези 3 месеца минавам през всеки от тях... И отричане...не това не може да се случва..Всяка сутрин се събуждам с мисълта, че може да е било просто един кошмар..... И гняв към мен, към нея, към баща й , към докторите...Самообвинявам се за тоооолкова много, неизказано неща... Защо не й повтарях всеки ден, по 100 пъти, ако трябва колко мнооого я обичам... И пазарлъци...и молитви към Бог да успокой душичката й..... Въпреки успокоителните и опитите ми на бъда сред хора, сред приятели , то депресията ме налегна от самото начало.. нищо не ми се прави, а и не виждам смисъл щом нея я няма вече... Зная, че трябва да се стегна, заради другите две мъничета на 10 и 5 годинки, но ми е страшно трудно... Тя ми беше огромна поради, помощ и имах вярата, че ако нещо се случи с мен и баща й, то тя може да им е като майка... А сега освен огромната болка, изпитвам неописуем СТРАХ от бъдещето... Все едно досега съм изкачвала един връх , а в момента стремглаво се спускам надолу в пропастта , към неизвестното... Никога няма да сме същите хора... Винаги ще се самообвиняваме, че не сме говорили и направили достатъчно... Решихме да си се приберем в България, след 18 години емигрантсво... Там, където са корените ни, близките ни, родителите ни... Дано децата ни са по-щастливи...
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Ден 2 - Постове и пости: Заедно няма да угаснат
· Любовта над материята. Архангелова задушница е...
· Какво искам да постигна преди да умра
· С любов и тъга за баба ми
· Свекървата - кратък разговорник за начинаещи снахи
· Лелята – сестра и приятелка в едно
· Как да обясним раздялата на децата?
· Разведена - без срам и съжаления
· Нещата, които правим след раздяла и за които после съжаляваме
· Как да разговаряме с хора, които не понасяме?
· Ядосвате ли се често? Вижте как да намалите гнева в живота си
· Разбирането на гнева води до овладяването му - причини за гнева и техники за справяне
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
Понеделник
10
Декември 2018
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Сватбата на най-добрия ми приятел - I част
Напук на всички твърдения, че истинско приятелство между мъж и жена не може да съществува, фактът си...
"Подаръци ще има за всички от сърце..."
С наближаването на Коледа бавно, но сигурно ни обхваща онова вълшебство, което помним от детските години....
Защо умните деца вършат глупости?
„Може би човек научава от собствените си грешки повече, отколкото, ако постъпи правилно, но по чужд...
Да изтрезнеем...от любов
В началото на всяка връзка винаги сме окрилени и готови на всичко за Него. Влюбването определено ни кара...
Поколението "Копи - пейст"* - I
На родителската среща на голямата дъщеря класната спомена мимоходом това: „Копи – пейст” поколение. Че...
6 типа деца, които никога не трябва да оставяте сами
Понякога имам чувството, че единственото нещо, за което децата ги е грижа, е как да ядосат родителите...
Как жените се отдалечаваме от себе си?
Чувствате ли се понякога сякаш сте изгубили центъра на вътрешната си опора? Как с всяка дума, поглед...
За какво спря да ми пука, когато пораснах
Не ми пука за чуждото мнение. Не, наистина. Хората винаги говорят, хората винаги недоволстват. Не можеш...
Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
Отношенията с другите са основна част от живота ни и източник както на приятни, така и често на неприятни...
Осъзнат родител се става с осъзнаване на причините да искаме дете
Според разпространеното мнение, човек се ражда след 9 месечно развитие в майчината утроба. Според китайската...
Рожденият ден на вашето дете
Рожденият ден е най-вълнуващото събитие в живота на едно дете. Обградено от роднини, приятели, получава...
Емоционална подкрепа
При всяка емоционална криза на моя приятелка ми се иска да имах диплома от Харвард по психология. Само...
Да посрещнем студената есен с топлина в душата
Безспорно в живота на всеки от нас има наистина ужасяващи моменти. Няма как да избегнем трудностите и...
Реално за виртуалната любов
Дори най-върлите противници на виртуалната реалност не могат да отрекат – Интернет създаде нова ера в...
Домашният любимец и новия член на семейството
Само до вчера любвеобилния пес или гальовното коте са били със статут на разглезено дете във вашето семейство....
С какво можем да прекалим спрямо приятелите си?
Приятелите са втората брънка след семейството по близост. Те са хората, които ни познават, които ни разбират,...
Някои синини не са от грим - I
Тя се казва Милена. На 43 години е, от малък български град. Има две деца – момче и момиче, и съпруг......
Имате ли време за децата си?
Всеки ден бързаме ли, бързаме – сутрин за работа, на обяд да се нахраним, вечер да приберем детето от...
Да угодиш на всички – мисията невъзможна
Да угодиш на всички си е наистина невъзможна мисия, но хората, които с все сила се напъват да я осъществят,...
Към моята зряла любов...
Моя зряла любов, искам да ти направя едно признание. През годините исках различни връзки. Исках страст...
Мамо, обичам те! - II
Детето обаче не винаги изразява своите чувства като ангелче. Понякога те се доближават до агресията....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook