Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Как да преодолеем загубата на близък?


Когато стане дума за загуба на скъп човек, никога не можем да сме напълно подготвени. Въпреки че смъртта е нещо, което знаем, че рано или късно ще се случи на нас и на другите, си остава трудно да я приемем и да се примирим. Болката, която изпитваме, е несравнима и не е изключено да заседнем в нея за дълго... особено, ако не знаем как да скърбим. Дали ще се обърнем към специалист, с когото да разговаряме и на когото да споделим чувствата си, или ще потърсим опора в близките и приятелите си, най-важното е да намерим своя собствен начин да я извадим извън себе си, за да ни олекне и да продължим нататък. Ще се изненадате обаче колко много хора ни потикват да направим тъкмо обратното... с думи като: „Не плачи, не се разстройвай”, „Недей така, натъжаваш ме”, „Нищо не може да се направи, не го мисли повече” и т. н. дежурни изрази, които всички изричат, когато не могат да намерят подходящите думи за утеха.

Ако наскоро сте загубили скъп за вас човек, ще се появят много желаещи да ви съчувстват. Те ще ви казват, че сте силна, ще говорят за клишетата как "животът продължава", а вие ще ги мразите тайничко за това, че не ви разбират. Все пак не забравяйте, че намеренията на повечето от тях са добри, те ви желаят единствено доброто и не могат да понесат да сте зле... опитайте се на свой ред да ги разберете, като си повтаряте, че само който го е изживял, знае какво е... Останалите ще се мъчат да си го представят, ще искат да помогнат... но това, което носите в себе си, ще го знаете само вие и никой друг. То си е ваше, не се страхувайте да го изживеете сами.

Когато останете насаме със себе си и с болката, не се опитвайте да избягате от нея, както ще ви се прииска. Оставете я да ви завладее за известно време. В началото ще чувствате, че покойникът е навсякъде около вас, ще нахлуват спомени, които отдавна смятате за забравени, всеки предмет и вещ ще ви напомнят за преживяното... ще изпитвате странното желание да се свържете с човека, когото сте изгубили. Има вариант, при който можете да го направите и той е съвсем прост.
Напишете му писмо! – Естествено, няма да можете да му го изпратите, но ще му споделите как се чувствате, ще му благодарите за всички щастливи съвместни моменти, ще му се извините и ще поискате прошка за минали грешки, ще се сбогувате, ако загубата е била внезапна и не сте имали тази възможност. Ако не искате да изхвърлите писмото, приберете го или го занесете на гроба му.

Светът става друг. Може би по-плашещ от смъртта е само фактът, че не знаете как да продължите да съществувате в свят, в който любимият ви човек вече го няма и да изживеете цял един живот без неговото присъствие до вас. Подвластни на емоциите, в началото няма да го усетите, а след време ще установите, че след като сте се успокоили, вече не сте същият човек. Но това не е непременно нещо лошо - напротив. Може би оттук нататък повече ще ви вълнуват духовните неща за сметка на материалните, ще обичате още повече близките си, ще цените хората около вас, напомняйки си, че не са вечни. Ще сте по-чувствителни към скръбта на другите. Тя ще ви засяга лично!

Времето не лекува. То няма да заличи болката ви, но ще притъпи усещанията, след като преминете през 5-те фази, които психолозите обособяват като необходими етапи на скърбене – добре е да преминете през тях, без да ги потискате или да бързате.

Отрицание – Това е първият защитен механизъм на психиката, която отхвърля новината за трагичното събитие и вие си казвате: „Не, това не се случва наистина”, „Не може да е вярно”, „Не е възможно”... Известно време ще се борите с това, преди да приемете факта, че се е случило. Наистина.

Гняв – След като вече знаете, че животът ви е поднесъл най-лошото, вие се чувствате предадени и сте ядосани на всички, включително и на себе си, на Бог, ще обвинявате другите, или дадените обстоятелства, несправедливия свят като цяло и ще се разсърдите колко нелеп е той, за да ви причинява това – точно на вас... точно сега.

Пазарлък – Ще направите последни опити да промените действителността, която все още отказвате да приемете, като си мислите какво бихте могли да сторите, за да се „спазарите” с онзи, който ви е отнел най-скъпото. Ще обещаете да сте по-добри, по-духовни и ще разигравате варианти: „Само ако можех...”, „Ако бях постъпил/а иначе...”, „Само да можеше да го/я върна...” Скоро ще осъзнаете, че това е невъзможно и тогава идва следващият, може би най-труден и дълъг етап.

Депресия – Вече знаете, че нещата не са под вашия контрол и са се случили, независимо от желанията ви и сте безсилни да ги промените. Всичко ви се струва още по-безсмислено и ви е налегнала апатия. Вярвате, че цял живот ще се чувствате така и нямате желание за нищо. Именно в този етап много хора, подтиквани от близките си, се обръщат към психотерапевт, за да не заседнат твърде дълго в депресията си.

Приемане – С или без чужда помощ, накрая ще стигнете и до този последен етап на скърбене. След много прочетени книги, проведени разговори и интерес за живота отвъд (вероятно ще заключите, че такъв съществува), ще проумеете тъжната истина, че животът приключва по един единствен начин и ще се опитате да продължите своя собствен. Все още ще страдате по загубата, но други неща ще излязат на преден план.

Ето какво можете и е добре да направите, когато това се случи:

Продължете някое недовършено дело на любимия ви човек.
Набележете си някои неща, които е искал да направи и е започнал приживе и ги довършете. Така ще се почувствате свързани с него и ще изпитате удовлетворение. Направете нещо ново. Помислете си какво отдавна сте искали да направите и се захванете с него, но не е задължително да е веднага – вие ще усетите момента. Но като цяло оставете място за нещо ново в живота си.

Дайте на приятелите си възможност да бъдат до вас. Най-верните няма да ви оставят и няма да им омръзне да ви слушат. Дори да не ви разбират, ще са наоколо. Освободете се от чувството за вина. Не се обвинявайте за минали неща, не се питайте дали сте можели да направите нещо повече, не търсете грешките си и не се съдете заради тях.

Погрижете се за себе си. За да възстановите нивата на серотонина, които рязко падат при силен стрес, правете приятни и любими неща – слушайте музика, гледайте не натоварващи филми, яжте каквото обичате – изобщо всичко, което ви доставя положителни емоции.

Не се насилвайте да взимате прибързани решения - например смяна на местоживеене, преместване в друго жилище, изхвърляне на общи вещи или каквато и да е коренна промяна. По-мащабните промени отложете за по-късно, когато ще можете да мислите рационално, за да не съжалявате след това.

Дайте си време. Но го използвайте, за да намерите спокойствието си, да се изясните със себе си и да продължите нататък. Не забравяйте, че покойният ви близък би искал да вижда не сълзи в очите ви, а усмивка на лицето ви.
Коментари
2019-10-27 #35
Методи
Хора сега съм в тежък период и за сега нямам оттърване от мъката в която тегне над душата ми .Баба ми откакто я няма тук на Земята чувствам се някак като безпомощен просто някак ми е много трудно ,че не е тук на Земята.Вече е в небесният си живот.От 10ти януари имам усещането че изживявам някакъв кошмар. Вярвам,че е на едно хубаво място ,но не мога психически баланс да намеря все още тъй като не бях подготвен за такъв тежък случай. Надявам се да се случи така,че духът ми да се съвземе все някога.Докато преди къщата като беше пълна не бях изпадал в такава голяма скръб . Но се мъча да се съвзема и нека Бог ме укрепи
2019-08-01 #34
Мъро
Вуйчо ми почина преди няколко дни.. Отнасям се докато работя или има хора около мен, когато спръ за момент и остана сам мисля само за него и ми е много трудно да го отпиша. Много ми липсва и не знам как ще спръ да се измъчвам..
2019-01-16 #33
Мъжкото момиче на тати
Предполагам, че всеки човек е ронил сълзи, докато е писал своя коментар. Така е трудно е, много е трудно. Наскоро загубих баща си. С него имахме много силна връзка и все още я имаме. Винаги съм била мъжкото момиче на татко. Загубата му беше най-тежкото нещо В моя 18-годишен живот. В момента много ме боли, много страдам, не виждам смисъл да живея.Но аз съм вечният оптимист и много силно вярвам, че и това ще мине,защото знам, че татко сега е по-добре и вече нищо не го боли. Боли когато го загубиш, боли и да гледаш как се мъчи без да можеш да му помогнеш. Ние сме безсилни пред Божията воля, но Господ е избрал най-доброто за нас и може би ни е дал това изпитание в този момент, защото тогава сме били най-силни. Казвате си \"защо сега\" ами защото може би по-късно щеше да ви е още по-тежко. Реших да споделя историята си тук, защото утеха намираш там където наистина те разбират. Надявам се да накарам някого да се почувства разбран, дори и за секунда. Защото знам какво е секунда, утеха и разбиране за изгарящара душичка. Обичам те, ТАТКО.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Ден 2 - Постове и пости: Заедно няма да угаснат
· Любовта над материята. Архангелова задушница е...
· Какво искам да постигна преди да умра
· С любов и тъга за баба ми
· Свекървата - кратък разговорник за начинаещи снахи
· Лелята – сестра и приятелка в едно
· Как да обясним раздялата на децата?
· Разведена - без срам и съжаления
· Нещата, които правим след раздяла и за които после съжаляваме
· Как да разговаряме с хора, които не понасяме?
· Ядосвате ли се често? Вижте как да намалите гнева в живота си
· Разбирането на гнева води до овладяването му - причини за гнева и техники за справяне
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
Понеделник
6
Април 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
За фетишите, удоволствието и границата
Всеки от нас понякога малко или много се вманиачава, или поне в онези моменти, в които има нужда от късмет,...
Детето и първото му посещение при зъболекаря - II
Не заплашвайте с Голямата инжекции и Лошия чичо доктор Много родители използват заплахите като основен...
Не усложнявайте неща, които може да са прости
Случвало ли ви се е да казвате, че животът е твърде сложен, че взаимоотношенията ви с партньора са объркващи,...
6-12 ноември - Седмица на бащата
За пети пореден път Седмицата на бащата се чества през втората седмица на ноември. Из цялата страна между...
Самодостатъчните жени
Сигурно всяка една от нас поне веднъж в живота си е срещала или се чувства като онзи тип жена, която...
Има ли разликата между свободата и слободията във възпитанието?
Влизаме в магазина. Уговорили сме се предварително с малчугана, че ще напазаруваме само най- необходимото...
Приучаването към гърнето става с повече търпение и разбиране
Безспорно махането на пелените и приучаването към ходене на гърне е преломен момент в детското развитие....
Семейни и родови връзки - кой какъв е?
Обърквате ли се и вие като мен в уточняването на семейните и родови връзки? "Тетинчо" и "калеко" какво...
Разговорът, който всяка майка трябва да проведе с дъщеря си
Една нова тема се прокрадва в живота на младите момичета. Тема, която може да окаже влияние върху него...
Рамки за примамки
Прочетох някъде, че една дама пиела коняк само у дома си. Обичала много това питие, но него го пиели...
Колко лесно е да заговориш непознато дете и колко страшно е, когато то ти отговори
Кое е най-трогателното нещо на света? Това е доверието, с което детето пъха ръчичка във вашата. Когато...
Краят на приятелството
Подобно на любовта, приятелството върви ръка в ръка с усещането, че ще продължи завинаги, но също както...
Научете децата си
Научете децата си, че нямат нужда от нищо извън себе си, за да бъдат щастливи - нито от човек, нито от...
Сексът за сдобряване - опасното примирие
„Разгорещена съм от гняв, а не от страст” – успявате да изкрещите, докато любимият ви влачи към постелята...
Зрялата любов
„И заживели дълго и щастливо....“ - така завършват приказките за принцеси, които малките момиченца обичат....
Правила на модерния (и не само) етикет
Мислим си, че живеем във време, в което всеки си прави, каквото си иска, и вече етикет не съществува?...
Какви грешки допускаме, когато постоянно угаждаме на децата си?
Едва ли има родител, който не иска детето му да е щастливо, да се развива добре и да има добро бъдеще....
Опасните типове мъже
Запознанствата, флиртовете, първа среща, втора среща...може да мине наистина много време, преди да разберем,...
Предпочитат ли мъжете глупави жени?
Имаме един приятел в компанията, който сменя приятелките си ежемесечно, да, както е изразът – като носни...
Виртуалното запознанство като добро начало
Всички сме чували и чели колко подвеждащи и дори опасни могат да бъдат запознанствата в Интернет. Но...
Край с оплакването веднъж завинаги!
Не са малко хората, които хленчат твърде често. Обикновено винаги те са прецаканите, винаги на тях не...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook