Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Как да преодолеем загубата на близък?


Когато стане дума за загуба на скъп човек, никога не можем да сме напълно подготвени. Въпреки че смъртта е нещо, което знаем, че рано или късно ще се случи на нас и на другите, си остава трудно да я приемем и да се примирим. Болката, която изпитваме, е несравнима и не е изключено да заседнем в нея за дълго... особено, ако не знаем как да скърбим. Дали ще се обърнем към специалист, с когото да разговаряме и на когото да споделим чувствата си, или ще потърсим опора в близките и приятелите си, най-важното е да намерим своя собствен начин да я извадим извън себе си, за да ни олекне и да продължим нататък. Ще се изненадате обаче колко много хора ни потикват да направим тъкмо обратното... с думи като: „Не плачи, не се разстройвай”, „Недей така, натъжаваш ме”, „Нищо не може да се направи, не го мисли повече” и т. н. дежурни изрази, които всички изричат, когато не могат да намерят подходящите думи за утеха.

Ако наскоро сте загубили скъп за вас човек, ще се появят много желаещи да ви съчувстват. Те ще ви казват, че сте силна, ще говорят за клишетата как "животът продължава", а вие ще ги мразите тайничко за това, че не ви разбират. Все пак не забравяйте, че намеренията на повечето от тях са добри, те ви желаят единствено доброто и не могат да понесат да сте зле... опитайте се на свой ред да ги разберете, като си повтаряте, че само който го е изживял, знае какво е... Останалите ще се мъчат да си го представят, ще искат да помогнат... но това, което носите в себе си, ще го знаете само вие и никой друг. То си е ваше, не се страхувайте да го изживеете сами.

Когато останете насаме със себе си и с болката, не се опитвайте да избягате от нея, както ще ви се прииска. Оставете я да ви завладее за известно време. В началото ще чувствате, че покойникът е навсякъде около вас, ще нахлуват спомени, които отдавна смятате за забравени, всеки предмет и вещ ще ви напомнят за преживяното... ще изпитвате странното желание да се свържете с човека, когото сте изгубили. Има вариант, при който можете да го направите и той е съвсем прост.
Напишете му писмо! – Естествено, няма да можете да му го изпратите, но ще му споделите как се чувствате, ще му благодарите за всички щастливи съвместни моменти, ще му се извините и ще поискате прошка за минали грешки, ще се сбогувате, ако загубата е била внезапна и не сте имали тази възможност. Ако не искате да изхвърлите писмото, приберете го или го занесете на гроба му.

Светът става друг. Може би по-плашещ от смъртта е само фактът, че не знаете как да продължите да съществувате в свят, в който любимият ви човек вече го няма и да изживеете цял един живот без неговото присъствие до вас. Подвластни на емоциите, в началото няма да го усетите, а след време ще установите, че след като сте се успокоили, вече не сте същият човек. Но това не е непременно нещо лошо - напротив. Може би оттук нататък повече ще ви вълнуват духовните неща за сметка на материалните, ще обичате още повече близките си, ще цените хората около вас, напомняйки си, че не са вечни. Ще сте по-чувствителни към скръбта на другите. Тя ще ви засяга лично!

Времето не лекува. То няма да заличи болката ви, но ще притъпи усещанията, след като преминете през 5-те фази, които психолозите обособяват като необходими етапи на скърбене – добре е да преминете през тях, без да ги потискате или да бързате.

Отрицание – Това е първият защитен механизъм на психиката, която отхвърля новината за трагичното събитие и вие си казвате: „Не, това не се случва наистина”, „Не може да е вярно”, „Не е възможно”... Известно време ще се борите с това, преди да приемете факта, че се е случило. Наистина.

Гняв – След като вече знаете, че животът ви е поднесъл най-лошото, вие се чувствате предадени и сте ядосани на всички, включително и на себе си, на Бог, ще обвинявате другите, или дадените обстоятелства, несправедливия свят като цяло и ще се разсърдите колко нелеп е той, за да ви причинява това – точно на вас... точно сега.

Пазарлък – Ще направите последни опити да промените действителността, която все още отказвате да приемете, като си мислите какво бихте могли да сторите, за да се „спазарите” с онзи, който ви е отнел най-скъпото. Ще обещаете да сте по-добри, по-духовни и ще разигравате варианти: „Само ако можех...”, „Ако бях постъпил/а иначе...”, „Само да можеше да го/я върна...” Скоро ще осъзнаете, че това е невъзможно и тогава идва следващият, може би най-труден и дълъг етап.

Депресия – Вече знаете, че нещата не са под вашия контрол и са се случили, независимо от желанията ви и сте безсилни да ги промените. Всичко ви се струва още по-безсмислено и ви е налегнала апатия. Вярвате, че цял живот ще се чувствате така и нямате желание за нищо. Именно в този етап много хора, подтиквани от близките си, се обръщат към психотерапевт, за да не заседнат твърде дълго в депресията си.

Приемане – С или без чужда помощ, накрая ще стигнете и до този последен етап на скърбене. След много прочетени книги, проведени разговори и интерес за живота отвъд (вероятно ще заключите, че такъв съществува), ще проумеете тъжната истина, че животът приключва по един единствен начин и ще се опитате да продължите своя собствен. Все още ще страдате по загубата, но други неща ще излязат на преден план.

Ето какво можете и е добре да направите, когато това се случи:

Продължете някое недовършено дело на любимия ви човек.
Набележете си някои неща, които е искал да направи и е започнал приживе и ги довършете. Така ще се почувствате свързани с него и ще изпитате удовлетворение. Направете нещо ново. Помислете си какво отдавна сте искали да направите и се захванете с него, но не е задължително да е веднага – вие ще усетите момента. Но като цяло оставете място за нещо ново в живота си.

Дайте на приятелите си възможност да бъдат до вас. Най-верните няма да ви оставят и няма да им омръзне да ви слушат. Дори да не ви разбират, ще са наоколо. Освободете се от чувството за вина. Не се обвинявайте за минали неща, не се питайте дали сте можели да направите нещо повече, не търсете грешките си и не се съдете заради тях.

Погрижете се за себе си. За да възстановите нивата на серотонина, които рязко падат при силен стрес, правете приятни и любими неща – слушайте музика, гледайте не натоварващи филми, яжте каквото обичате – изобщо всичко, което ви доставя положителни емоции.

Не се насилвайте да взимате прибързани решения - например смяна на местоживеене, преместване в друго жилище, изхвърляне на общи вещи или каквато и да е коренна промяна. По-мащабните промени отложете за по-късно, когато ще можете да мислите рационално, за да не съжалявате след това.

Дайте си време. Но го използвайте, за да намерите спокойствието си, да се изясните със себе си и да продължите нататък. Не забравяйте, че покойният ви близък би искал да вижда не сълзи в очите ви, а усмивка на лицето ви.
Коментари
2018-01-02 #28
Скърбяща душа
Минаха 3 месеца откакто почина дъщеря ми на 19 години... Времето нищо не лекува нищо. Даже мъката става още по-голяма... Заета покрай другите деца на моменти забравям, но всяка свободна минута мисълта ми е за нея.... Сърцето ми го няма вече...не зная как щях да продължа живота си, ако не бяха другите ми две деца. Изпитвам всичко от 5-те етапа от самото начало... Всеки един ден от тези 3 месеца минавам през всеки от тях... И отричане...не това не може да се случва..Всяка сутрин се събуждам с мисълта, че може да е било просто един кошмар..... И гняв към мен, към нея, към баща й , към докторите...Самообвинявам се за тоооолкова много, неизказано неща... Защо не й повтарях всеки ден, по 100 пъти, ако трябва колко мнооого я обичам... И пазарлъци...и молитви към Бог да успокой душичката й..... Въпреки успокоителните и опитите ми на бъда сред хора, сред приятели , то депресията ме налегна от самото начало.. нищо не ми се прави, а и не виждам смисъл щом нея я няма вече... Зная, че трябва да се стегна, заради другите две мъничета на 10 и 5 годинки, но ми е страшно трудно... Тя ми беше огромна поради, помощ и имах вярата, че ако нещо се случи с мен и баща й, то тя може да им е като майка... А сега освен огромната болка, изпитвам неописуем СТРАХ от бъдещето... Все едно досега съм изкачвала един връх , а в момента стремглаво се спускам надолу в пропастта , към неизвестното... Никога няма да сме същите хора... Винаги ще се самообвиняваме, че не сме говорили и направили достатъчно... Решихме да си се приберем в България, след 18 години емигрантсво... Там, където са корените ни, близките ни, родителите ни... Дано децата ни са по-щастливи...
2017-10-12 #27
Димитрана
Тази болка не спира, изгубих майка си и не бях готова за това, никой не е готов за такава загуба, понякога споделям със съпруга си колко много ме боли, добре че той е много добър човек и ме изслушва, плача понякога по улиците в градския транспорт— нищо не помага.Как искам само да си поговорим за каквото и да е, ще и напиша писмо по съвета на жената която е написала статията, но болката не спира, дано намеря сили и да изляза от тази мъка, но живота вече не е същия.И на всички които са изгубили свои близки, дано на оня свят да са по добре, да почиват в мир и Бог да ги прости, всички имаме грехове.
2017-09-05 #26
Анонимен
И аз за 5 години загубих трима много близки мъже в живота ми.Най лошото е че и тримата бяха много млади двамата от които почина през 20 дена искаше ми се и аз да легна до тях бяха много нелепи смъртно случаи..Дори пишейки това се чудя как е възможно измина една година от смъртта им и не мога да ги преудолея непрекъснато мисля за тях и адски много ми липсват.Незнам дали тази изгаряща болка някога ще спре изобщо..
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Ден 2 - Постове и пости: Заедно няма да угаснат
· Любовта над материята. Архангелова задушница е...
· Какво искам да постигна преди да умра
· С любов и тъга за баба ми
· Свекървата - кратък разговорник за начинаещи снахи
· Лелята – сестра и приятелка в едно
· Как да обясним раздялата на децата?
· Разведена - без срам и съжаления
· Нещата, които правим след раздяла и за които после съжаляваме
· Ядосвате ли се често? Вижте как да намалите гнева в живота си
· Разбирането на гнева води до овладяването му - причини за гнева и техники за справяне
· Когато загубите самоконтрол пред детето
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
Събота
17
Февруари 2018
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Творчеството – това, което ни прави щастливи
Щастието - цял живот го преследваме. И много по-често се самонараняваме, отколкото да го хванем в шепи...
Еднакви или противоположни?
Кое ни привлича у любимия – еднаквостта или противоположностите? Искрено вярваме, че искаме да сме с...
Какво търсим извън брачното легло?
Една от най-болезнените теми в една връзка е изневярата. Именно тя обръща каруцата на семейното ложе,...
Не изисквайте от учениците да знаят, а да могат, да бъдат
Като родител на петокласничка усещам все по-силно една раздвоеност у себе си и у по-будните родители...
Децата творят Коледа с нас: Рециклирана елхичка за най-малките
След 3D снежинката и коледния венец, това е занимание за най-малките. То развива фината моторика, естетическото...
Злоядото дете
„Храната прави борбата” – това повтарят българските баби и майки. Поколения наред. Ние майките сме свикнали...
Анорексия или просто диета - II
Правилният подход Но как да разберете в опасност ли е вашето дете? И как трябва да реагирате? На първо...
Нуждаеш ли се от това?
Домът ми е задръстен от хиляди вещи. Предполагам, че вашият също. Но замисляме ли сме се, колко от от...
Коктейл от приятели - I
Той отново ще работи до късно. Бялата риба с бадемов сос, която приготвях през последните 3 часа, така...
Изумителни детски площадки от Дания
Скандинавските деца се сочат за пример в много отношения - и по интелектуално развитие, успехи в училище,...
Вредна ли е 3D технологията за детското зрение
3D технологията е бъдещето на киното, в това вече няма нужда никой да ни убеждава – нужно е само да хвърлим...
Нарисувай ми картинка
Всички знаем за афинитета на децата към рисуването. Още от съвсем малки, те посягат към всякакви пишещи...
Страховете в любовта - пречка към щастието ни
Понякога в живота ни се случва отчаяно да търсим любовта, а тя все да ни се изплъзва – не срещаме подходящ...
По пътя към целта - без извинения
Преследвате ли целите си или обичате да отлагате за времето, в което ще...имате повече време или пари,...
Защо трябва да ценим повече интровертите около себе си?
Знаете ли какво е общото между Барак Обама, Джоан Роулинг и Одри Хепбърн? Те са считани за интровертен...
Ритуалите на връзката
Любовта и свещенодействието, оказва се, имат много общо – и двете се нуждаят от установяването на ритуали,...
Как да пазаруваме, без да има детски сълзи? - II
Предварително си направете списък с покупки, изпълнете го бързо и право към касите. Колкото повече се...
Направи сама: Детска люлка на открито
Кое дете не обича да се люлее? Лятото е тук, ваканцията започна и е време за игри на открито. Да си направим...
Как да възпитаме днес силно и уверено момче
Да възпиташ момче…Започвам с уговорката, че имам и се опитвам да възпитавам две момичета. Само момиче...
Женските сълзи – сила или слабост
Ние жените плачем от болка и радост, от обида и самосъжаление, от премного чувства и от техния недостиг....
Пеперудените деца имат нужда от помощ
Те са истински герои. Ежедневието им е изпълнено с болка и страдание, но намират сили да се усмихват...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook