Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Как да преодолеем загубата на близък?


Когато стане дума за загуба на скъп човек, никога не можем да сме напълно подготвени. Въпреки че смъртта е нещо, което знаем, че рано или късно ще се случи на нас и на другите, си остава трудно да я приемем и да се примирим. Болката, която изпитваме, е несравнима и не е изключено да заседнем в нея за дълго... особено, ако не знаем как да скърбим. Дали ще се обърнем към специалист, с когото да разговаряме и на когото да споделим чувствата си, или ще потърсим опора в близките и приятелите си, най-важното е да намерим своя собствен начин да я извадим извън себе си, за да ни олекне и да продължим нататък. Ще се изненадате обаче колко много хора ни потикват да направим тъкмо обратното... с думи като: „Не плачи, не се разстройвай”, „Недей така, натъжаваш ме”, „Нищо не може да се направи, не го мисли повече” и т. н. дежурни изрази, които всички изричат, когато не могат да намерят подходящите думи за утеха.

Ако наскоро сте загубили скъп за вас човек, ще се появят много желаещи да ви съчувстват. Те ще ви казват, че сте силна, ще говорят за клишетата как "животът продължава", а вие ще ги мразите тайничко за това, че не ви разбират. Все пак не забравяйте, че намеренията на повечето от тях са добри, те ви желаят единствено доброто и не могат да понесат да сте зле... опитайте се на свой ред да ги разберете, като си повтаряте, че само който го е изживял, знае какво е... Останалите ще се мъчат да си го представят, ще искат да помогнат... но това, което носите в себе си, ще го знаете само вие и никой друг. То си е ваше, не се страхувайте да го изживеете сами.

Когато останете насаме със себе си и с болката, не се опитвайте да избягате от нея, както ще ви се прииска. Оставете я да ви завладее за известно време. В началото ще чувствате, че покойникът е навсякъде около вас, ще нахлуват спомени, които отдавна смятате за забравени, всеки предмет и вещ ще ви напомнят за преживяното... ще изпитвате странното желание да се свържете с човека, когото сте изгубили. Има вариант, при който можете да го направите и той е съвсем прост.
Напишете му писмо! – Естествено, няма да можете да му го изпратите, но ще му споделите как се чувствате, ще му благодарите за всички щастливи съвместни моменти, ще му се извините и ще поискате прошка за минали грешки, ще се сбогувате, ако загубата е била внезапна и не сте имали тази възможност. Ако не искате да изхвърлите писмото, приберете го или го занесете на гроба му.

Светът става друг. Може би по-плашещ от смъртта е само фактът, че не знаете как да продължите да съществувате в свят, в който любимият ви човек вече го няма и да изживеете цял един живот без неговото присъствие до вас. Подвластни на емоциите, в началото няма да го усетите, а след време ще установите, че след като сте се успокоили, вече не сте същият човек. Но това не е непременно нещо лошо - напротив. Може би оттук нататък повече ще ви вълнуват духовните неща за сметка на материалните, ще обичате още повече близките си, ще цените хората около вас, напомняйки си, че не са вечни. Ще сте по-чувствителни към скръбта на другите. Тя ще ви засяга лично!

Времето не лекува. То няма да заличи болката ви, но ще притъпи усещанията, след като преминете през 5-те фази, които психолозите обособяват като необходими етапи на скърбене – добре е да преминете през тях, без да ги потискате или да бързате.

Отрицание – Това е първият защитен механизъм на психиката, която отхвърля новината за трагичното събитие и вие си казвате: „Не, това не се случва наистина”, „Не може да е вярно”, „Не е възможно”... Известно време ще се борите с това, преди да приемете факта, че се е случило. Наистина.

Гняв – След като вече знаете, че животът ви е поднесъл най-лошото, вие се чувствате предадени и сте ядосани на всички, включително и на себе си, на Бог, ще обвинявате другите, или дадените обстоятелства, несправедливия свят като цяло и ще се разсърдите колко нелеп е той, за да ви причинява това – точно на вас... точно сега.

Пазарлък – Ще направите последни опити да промените действителността, която все още отказвате да приемете, като си мислите какво бихте могли да сторите, за да се „спазарите” с онзи, който ви е отнел най-скъпото. Ще обещаете да сте по-добри, по-духовни и ще разигравате варианти: „Само ако можех...”, „Ако бях постъпил/а иначе...”, „Само да можеше да го/я върна...” Скоро ще осъзнаете, че това е невъзможно и тогава идва следващият, може би най-труден и дълъг етап.

Депресия – Вече знаете, че нещата не са под вашия контрол и са се случили, независимо от желанията ви и сте безсилни да ги промените. Всичко ви се струва още по-безсмислено и ви е налегнала апатия. Вярвате, че цял живот ще се чувствате така и нямате желание за нищо. Именно в този етап много хора, подтиквани от близките си, се обръщат към психотерапевт, за да не заседнат твърде дълго в депресията си.

Приемане – С или без чужда помощ, накрая ще стигнете и до този последен етап на скърбене. След много прочетени книги, проведени разговори и интерес за живота отвъд (вероятно ще заключите, че такъв съществува), ще проумеете тъжната истина, че животът приключва по един единствен начин и ще се опитате да продължите своя собствен. Все още ще страдате по загубата, но други неща ще излязат на преден план.

Ето какво можете и е добре да направите, когато това се случи:

Продължете някое недовършено дело на любимия ви човек.
Набележете си някои неща, които е искал да направи и е започнал приживе и ги довършете. Така ще се почувствате свързани с него и ще изпитате удовлетворение. Направете нещо ново. Помислете си какво отдавна сте искали да направите и се захванете с него, но не е задължително да е веднага – вие ще усетите момента. Но като цяло оставете място за нещо ново в живота си.

Дайте на приятелите си възможност да бъдат до вас. Най-верните няма да ви оставят и няма да им омръзне да ви слушат. Дори да не ви разбират, ще са наоколо. Освободете се от чувството за вина. Не се обвинявайте за минали неща, не се питайте дали сте можели да направите нещо повече, не търсете грешките си и не се съдете заради тях.

Погрижете се за себе си. За да възстановите нивата на серотонина, които рязко падат при силен стрес, правете приятни и любими неща – слушайте музика, гледайте не натоварващи филми, яжте каквото обичате – изобщо всичко, което ви доставя положителни емоции.

Не се насилвайте да взимате прибързани решения - например смяна на местоживеене, преместване в друго жилище, изхвърляне на общи вещи или каквато и да е коренна промяна. По-мащабните промени отложете за по-късно, когато ще можете да мислите рационално, за да не съжалявате след това.

Дайте си време. Но го използвайте, за да намерите спокойствието си, да се изясните със себе си и да продължите нататък. Не забравяйте, че покойният ви близък би искал да вижда не сълзи в очите ви, а усмивка на лицето ви.
Коментари
2018-08-20 #30
Теодора
38 дни без малкото ми сладко ангелче,малкото ми момченце ,на което му оставаха 2 месеца да стане на 2г.
Изпитвам толкова силна болка, че ми се иска да умра....,въпреки че имам още 2 момичета на 4г и на 6г.,това изобщо не ми помага.
Не мога и не искам да преудолявам тази болка,не искам да забравям.....искам само да го прегърна....
2018-05-18 #29
Галина
А аз загубих любовта на живота си и моята сродна душа...по негов собствен избор след 6 години съвместен живот Той се самоуби, а аз дори не разбрах защо... Мъката е ужасна, нямам желание за нищо и дори не знам как да продължа без него напред. Абсолютно всяко нещо ми напомня за него. Той ми беше всичко и съм сигурна, че няма да срещна втори като него...Не мога да спра да се обвинявам, че не съм го спряла, защото беше различен същата тази грозна вечер...
2018-01-02 #28
Скърбяща душа
Минаха 3 месеца откакто почина дъщеря ми на 19 години... Времето нищо не лекува нищо. Даже мъката става още по-голяма... Заета покрай другите деца на моменти забравям, но всяка свободна минута мисълта ми е за нея.... Сърцето ми го няма вече...не зная как щях да продължа живота си, ако не бяха другите ми две деца. Изпитвам всичко от 5-те етапа от самото начало... Всеки един ден от тези 3 месеца минавам през всеки от тях... И отричане...не това не може да се случва..Всяка сутрин се събуждам с мисълта, че може да е било просто един кошмар..... И гняв към мен, към нея, към баща й , към докторите...Самообвинявам се за тоооолкова много, неизказано неща... Защо не й повтарях всеки ден, по 100 пъти, ако трябва колко мнооого я обичам... И пазарлъци...и молитви към Бог да успокой душичката й..... Въпреки успокоителните и опитите ми на бъда сред хора, сред приятели , то депресията ме налегна от самото начало.. нищо не ми се прави, а и не виждам смисъл щом нея я няма вече... Зная, че трябва да се стегна, заради другите две мъничета на 10 и 5 годинки, но ми е страшно трудно... Тя ми беше огромна поради, помощ и имах вярата, че ако нещо се случи с мен и баща й, то тя може да им е като майка... А сега освен огромната болка, изпитвам неописуем СТРАХ от бъдещето... Все едно досега съм изкачвала един връх , а в момента стремглаво се спускам надолу в пропастта , към неизвестното... Никога няма да сме същите хора... Винаги ще се самообвиняваме, че не сме говорили и направили достатъчно... Решихме да си се приберем в България, след 18 години емигрантсво... Там, където са корените ни, близките ни, родителите ни... Дано децата ни са по-щастливи...
2017-10-12 #27
Димитрана
Тази болка не спира, изгубих майка си и не бях готова за това, никой не е готов за такава загуба, понякога споделям със съпруга си колко много ме боли, добре че той е много добър човек и ме изслушва, плача понякога по улиците в градския транспорт— нищо не помага.Как искам само да си поговорим за каквото и да е, ще и напиша писмо по съвета на жената която е написала статията, но болката не спира, дано намеря сили и да изляза от тази мъка, но живота вече не е същия.И на всички които са изгубили свои близки, дано на оня свят да са по добре, да почиват в мир и Бог да ги прости, всички имаме грехове.
2017-09-05 #26
Анонимен
И аз за 5 години загубих трима много близки мъже в живота ми.Най лошото е че и тримата бяха много млади двамата от които почина през 20 дена искаше ми се и аз да легна до тях бяха много нелепи смъртно случаи..Дори пишейки това се чудя как е възможно измина една година от смъртта им и не мога да ги преудолея непрекъснато мисля за тях и адски много ми липсват.Незнам дали тази изгаряща болка някога ще спре изобщо..
2016-12-01 #25
Trudno e
Благодаря на Наталия Мариова за статията. Наистина е много полезна. Аз съм в стадий на депресия след неочакваната загуба на брат си, който беше едва на 41 г. Ако бях чел статията преди трагичната загуба, едва ли щеше да ме впечатли. Но аз я прочетох след като това се случи и наистина аз и близките ме преминахме през всичките тези фази стигайки до депресията. Сега осъзнахме какво се е случило и се депресирахме. Аз лично започнах да ходя при психолог и това донякъде ми помага. Другото което правя е да ходя на църква. Досега не бях го правил или е било много рядко, но отивайки там, първо се моля за себе си , да получа сили да преживея всичко това, след което запалвам свещичка за покойния си брат, поплаквам си ако сълзи напират в очите ми и когато излезна от църквата, като чели някаква сила е отнела по-голямата част от напрежението ми.
Това е моят начин, но всеки сам за себе си трябва да намери този начин. Трудно е, много е трудно. Желая успех на всички сполетяли ги подобна трагедия - да изгубят близък човек !!!
2016-10-31 #24
Анонимен
Усещам,че едната ми баба си отива и това започва да ме съсипва .Кажете,какво да правя ?
2016-08-30 #23
Radina Galinova
на 22 май загубих котето си заради болест. Преминах през всички фази но не съм сигурна че сам го приела
2016-05-20 #22
Radoslav
Загубих морското си свинче днес боже не мога да се изправя и да и да работя от мъка!
2016-05-07 #21
Мария
Здравейте ! Ето ,тази вечер , година и 4 месеца от загубата на любимия ми мъж , реших да видя , има ли нещо по темата как да превъзмогнем болката от загубата на любим човек . Много е страшно , толкова време , а още живея като в някакъв кошмар .Винаги съм си мислила , че съм силен човек , че приемам философски нещата , но колкото повече време минава , толкова повече ме боли.Мисля , че вече съм приела факта че го няма , но от това ме боли още повече .Той беше истинската ми зряла любов , която срещнах след 30 годишен брак.Брак ,който беше считан за успешен от всичките ми близки хора , само не и от мен .Бог ме срещна с него в момент в който бях напълно отчаяна от бившия си съпруг и от това как да продължа живота си с него . Следващите 4 години живях с моята късна любов , като оставих пари , имоти и всичко материално на бившия си съпруг .То не беше малко , но не съм имала нужда от него , аз имах целия свят в душата си . Това не може да се опише с думи - бяхме двете части на едно цяло. Само който го е преживял може да ме разбере. Разбирахме се само с поглед , уникално ! Ако не го преживееш няма да повярваш че е възможно да усещаш така някого - с душата си !И на втората година се появи тази ужасна болест - рак ! Борихме се 2 години с този кошмар , но моето мъжко момче въпреки любовта ни си замина и ме остави .Безутешно е , просто не знам какво може да ми помогне . Беше невероятен човек , всичко за което съм мечтала ...
2016-01-17 #20
Бабиното момиче
Аз изживях всички етапи но сърцето ми не приема това чее мъртва.
Аз съм само на дванадесет години и от мига на раждането си баба ми беше винаги до мен тя ме отгледа когато родителите ми бяха на работа в чужбина.
Винаги тя беше до мен , но аз нито можах да се сбогувам , нито да бъда при нея в последните и мигове.
Постоянно плача, преминаха през всички фази за по малко от 6 месеца.
Но сърцето ми отказва да приеме че е мъртва.
2015-10-20 #19
Йорданка Тодорова
Вече 100 дни живея без моя син.Мъката ми е огромна.Не мога да
контролирам емоционалното си състояние и непрекъснато плача.
Нищо вече не ме радва,макар че имам и дъщеря и внуци.Сърцето ми е наполовина празно.Има моменти когато го чувствам около себе си и ми се струва,че всеки миг ще ми заговори,но уви всичко е пусто и празно.Много е трудно да приема факта ,че видях и говорих със сина си и след няколко часа да го изгубиш нелепо и да ти го донесат в ковчег.Толкова много боли и няма утеха.
2015-08-14 #18
даниела
Синът ми почина преди година и два месеца.Беше на 24 години. Не си спомням ясно първите месеци след погребението. После видях,че дъщеря ми която е на 21 години започна да не се прибира в къщи. Явно я потискаше атмосферата. Казах си ,че трябва да се стегна заради нея,защото не мога да я обрека на вечна депресия и го направих. Тръгнах на работа,направих ремонт на апартамента и подмених мебелите.Наложих си да се държа както обикновено. Всички мислят,че съм се съвзела, а аз се чувствам толкова зле.Боли ,боли и боли, а няма на кого да кажеш.Душата ми е мъртва,а на повърхността всичко е нормално. работя,пазарувам готвя,но нищо не ми доставя удоволствие,дори не се ядосвам,сякаш чувствата ми са закърнели. Сърцето ми трепва единствено,когато чуя дъщеря си да се смее. Не знам дали това състояние е нормално или трябва да отида вече на лекар.
2015-04-30 #17
Майка
Колкото и да е странно аз вярвам,че децата ни са на по-хубаво място от АДА в който ние живеем тук на земята...Болката е за нас ,че не са до нас...но така ни е писано било .Аз бях щастлива майка имам си и дъщеря ,която дано да ми е жива и здрава и да ни стопля старините ако и да не се чувствам стара ..само на 49..
2015-04-29 #16
Adrian
Мисълта, че синът ми е заминал надалеко ме утешаваше някак, но само в началото. После, все повече реалността изплуваше в съзнанието ми. Сега, след девет месеца, откакто го няма, единствено остава надеждата, че ще го видя като умра. Все още имам усещането, че е жив и е до мен. Говоря се с него. Не зная дали ме чува.
2015-04-24 #15
Майка
Загубих сина си при катастрофа на 26 беше.... не мога и не искам вече 6 месеца да приема истината ..ако и да съм чела много за живота след смъртта.ДА!Послания от него имам..знаци и странни случки ...но все едно е жив ,просто знам,че никога няма да го видя и ,че е заминал да живее далеко (((
2014-11-02 #14
Евгения
Преди 9 месеца загубих съпруга си Аверно...Макар че беше много болен от години, макар да знаех, че лошото все някога ще се случи, загубата му за мен беше внезапна...защото влезе в болницата заради грип....не заради неговите си страшни болести....Не можах да се сбогувам.....И ми става все по-тежко и по-тежко.....
2014-07-19 #13
qnica
Преди 3 месеца загубих много важен за мен човек .... и не можах да се сбогувам
2013-12-29 #12
Daniela Goceva
За Евелина Тодорова:Госпожо,най-добрата помощ идва от приятелите!Най-добрия смисъл за живот са децата!Дано имате и двете!Аз трябваше да изпия още една горчива чаша като разбера кои са приятелите ми!Прочетете статията още веднъж.Мисля че дава добри съвети.Но в мъката си оставаме сами…Давам ви кураж от малкото който ми е останал.
2013-09-15 #11
elma
когато остаряваш все повече близки хора губиш те са били твоят свят помнят те като дете като възрастен обичали са те и изведнъж ги няма-много е тъжно много е тежко но трябва да продължиш да- клише е но друго няма
2013-09-11 #10
Evelina Todorova
Здравейте ! кажете как се справяте с тази мъка.......дайте някаква рецепта,ако трябва да се посети психиатър.......дали ще мога да се справя сама?
2013-06-23 #9
надежда
Ох.....мъката ме изяжда.За кратко време починаха майка ми,и любимият ми човек,те са постоянно в съзнанието ми,и пред очите ми.Чуствам душата си празна......и продължавам да живея заради децата........Ако не бяха те,не виждам смисълът на живота ми.
2013-06-22 #8
иван
Да загубиш човек.Оффф това е най слабото място за мен...Че аз не мога да преодолея загубата на морското си свинче(R.I.P.)...Засега не сам губил близък човек(Да чукна на дърво),но ако загубя не знам как ще го преживея
2013-06-08 #7
nikolina
Да свикнеш с липсата на любим човек-трудно го оприличавам с героизъм..то ти е най-слабото място!
2012-02-24 #6
Боби Михайлова
Преди 6 години съпругът ми загина при катастрофа. Не мога да кажа, че съм го прежалила - непрекъснато ми е мъчно и тъжно и трудно. Синът ми също пострада при катастрофата, но вече се възстанови. Това, което ми даваше сили да продължа напред са децата ми. Това през което преминахме заедно беше ад, но сега смятам, че успяхме. Дъщеря ми завърши образованието си в чужбина, синът ми е на 19 год. и когато вървя по улицата, съм с вдигната глава, защото смятам,че макар и сама успях да изпълня дълга си на родител. Рецепта няма, но...много е трудно да си сам!
2012-02-24 #5
Ивалина
Да свикнеш с липсата на любим човек-трудно го оприличавам с героизъм..то ти е най-слабото място!
2011-12-29 #4
taniajo
Темата за загуба на любими хора е много болезнена за мен.В случаите ,когато се загубили близък много е важно как се е случило.Всеки път болката е силна при загубата ,но ако се случи внезапно например катастрофа е смразяващо.Това не се забравя и не се преодолява.Единственият начин е да преживеем мъката си и да допуснем приятелите ни да са до нас.За мен да се научиш да живееш с тази мъка не е героизъм.Просто разбираш ,че така е трябвало и всеки път ставаш по-мъдър ,а може би и по-добър.Но в никакъв случай продължаването напред не е героизъм за мен.Просто животът продължава,а любимите хора които сме загубили/в моето семейство има 4 катастрофи с 5 загинали,включително и деца/те остават в сърцата ни.
2011-12-01 #3
Наталия Мариова
Защо да няма? Нима няма изправили се, въпреки болката от загубата?
2011-12-01 #2
Rei4al
Във връзка с казаното от Наталия - ето защо в този случай герои просто НЯМА!
2011-12-01 #1
Наталия Мариова
И когато се изправите след всичко това и сте успели да се съберете, да пораснете и помъдреете, знайте, че сте герои!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Ден 2 - Постове и пости: Заедно няма да угаснат
· Любовта над материята. Архангелова задушница е...
· Какво искам да постигна преди да умра
· С любов и тъга за баба ми
· Свекървата - кратък разговорник за начинаещи снахи
· Лелята – сестра и приятелка в едно
· Как да обясним раздялата на децата?
· Разведена - без срам и съжаления
· Нещата, които правим след раздяла и за които после съжаляваме
· Ядосвате ли се често? Вижте как да намалите гнева в живота си
· Разбирането на гнева води до овладяването му - причини за гнева и техники за справяне
· Когато загубите самоконтрол пред детето
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
Вторник
18
Септември 2018
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Алея на славата... в коридора
Всеки има нужда от признание, похвала и стимул, но най-вече децата. Сигурно сте виждали как очите им...
Да преодолеем страха от шофиране
Колко от вас имат шофьорска книжка? А колко от вас са активни шофьори? Наблюденията ми сочат, че една...
"Здравословен обяд за ученика" - хапки-сърца, овесени бисквити и кисело мляко с касис
Това е ден четвърти от новия проект в помощ на родителите на ученици: "Здравословен обяд за ученика"....
Нещата, които правим след раздяла и за които после съжаляваме
Ние жените сме царе на промяната, когато всъщност искаме бягство от реалността. Случи ли ни се нещо по-разтърсващо,...
Разводът и децата - II
Чудесно илюстрира това една популярна притча - притчата за стареца, който прегърбен от непосилен товар,...
Приятелска ревност
Наскоро станах част от една особена ситуация. На мястото, където обядвам, видях две свои, малко позабравени...
Как вземането на куче може да провери връзката ви
Хората обичаме да планираме. Подреждаме приоритети. Обмисляме следващите си стъпки и преживяваме съответно...
Ритуалите на връзката
Любовта и свещенодействието, оказва се, имат много общо – и двете се нуждаят от установяването на ритуали,...
Бели рози, стар часовник
Бели рози, стар часовник, първа среща с теб. Стрелките цял ден бясно препускат, превърнали се сами...
Михаил Литвак: "И в работата, и в любовта можеш да се отдаваш, но не и да принадлежиш."
Ако някой младеж ви се обяснява в любов и каже: „Не съм виждал по-хубава от теб!“, значи е женкар. Ако...
Добрите новини: деца с дарение към "Пирогов"
Малки ученици от началното училище "Св. св. Кирил и Методий", гр. Троян събраха и дариха 15 000 лева...
Защо ни омръзват любимите неща?
Обичаме нещо, борим се за него, успяваме да го присъединим към живота си, после... После рутината го...
Кога любовта се превръща в омраза?
Макар и да се намират на двата полюса, любовта и омразата само на пръв поглед са тотално отдалечени....
Разнородното семейство
Не за всякa житейска ситуация има готов съвет. Нито пък ако си много мъдър, ще се справиш непременно...
Атопичният дерматит при децата
Атопичният дерматит е едно от най-често срещаните заболявания при бебета и малките деца. По статистически...
SMS любовните обяснения
Новото време с новите технологии промени изцяло представите за романтика и начинът й на случване. Любовните...
Седемте правила на ентусиазма
„Нищо велико не е било постигнато без ентусиазъм“ - Ралф Уолдо Емерсън Ентусиазмът е...
Домашният любимец и новия член на семейството
Само до вчера любвеобилния пес или гальовното коте са били със статут на разглезено дете във вашето семейство....
Любов като на война
Виждали ли сте двойки, които никога не са на едно мнение и около тях винаги всичко е огън и жупел? Спорят...
Защо скуката е полезна за децата?
Когато са във ваканция или през уикенда, децата често се оплакват, че скучаят. И ние постоянно се стремим...
Моля, заповядайте!
Къде е най-добре да се видим с познати – да ги поканим на домашна вечеря или просто на чай, на барбекю...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook