Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Вечните критици


Те са вечно недоволни. Каквото и да сме направили, колкото и да сме се постарали, винаги ще намерят недостатъци. Винаги ще кажат, че може и да е по-добре, ще ни гледат строго и ще подлагат на съмнение дори най-явните ни успехи. Дори когато сме постигнали нещо, те ще намерят начин да го принизят, твърдейки, че не е кой знае какво и ще ни насаждат усещането, че не сме достатъчно добри и че за разлика от нас, те са изключителни, непоклатими и, разбира се – винаги са прави!

Че знаят по-добре от нас, защото са „специалисти” по всички въпроси, а ние сме неудачници. В техните очи винаги ще сме такива, независимо от желанието си да се докажем пред тях. И те никога, ама никога няма да са доволни... Ще мърморят, ще посочват грешките ни, ще ни поправят, ще се опитват да ни моделират по свой образ и подобие и ще събарят увереността ни в онова, което умеем и на което сме способни. Въпреки че осъзнаваме колко безсмислено е да се опитваме да променим това, все пак ние не преставаме да го правим... защото тайно се надяваме да ни оценят. Някога, заради нещо... да ни „видят”, поне веднъж да забележат старанието ни, достойнствата ни, способностите ни...

Зад „маската” на критика. Често въпросните критици далеч не са толкова успешни в собствения си живот и реализация. Но въпреки това някак успяват да ни подведат, че са такива и да ни респектират. Постигат го най-вече, защото за нас те представляват някакъв авторитет: това са родителите ни, които изискват още и още от нас, учителите ни, които не спират да изстискват максимума от възможностите ни и ни дават все по-сложни задачи. Това са работодателите ни, които ни възлагат все по-отговорни проекти и очакват да ги изпълним перфектно. Това са половинките ни, които въпреки че са избрали точно нас за партньори в живота, не спират да ни натякват колко по-добри можем да бъдем... Всички тези хора ни подлагат на какво ли не, за да ни видят как успяваме. Но дали го правят, защото наистина не ни харесват, или защото обичат да ни критикуват, дали прикриват собствените си комплекси и неувереност зад маската на всезнайкото... Каквито и да са техните причини и мотиви, резултатът не винаги е лош за нас. Защото критиката може и да ни събори, да ни вбеси, да ни огорчи и да ни накара да се чувстваме недооценени, но именно тя ни стимулира да продължим напред и да се развиваме.

Да ставаме все по-добри. Да не лежим на старите си лаври, да не разчитаме на предишните си постижения и да знаем, че винаги можем и повече от онова, което вече сме направили и е факт. Кара ни непрестанно да следваме пътя си и да даваме максимума от себе си във всичко, което правим. Критиката е мощният стимул, заради който успяваме да затворим устите и на най-големите критици, като ставаме все по-успешни. Те са нашето мерило, че сме постигнали желаното, че сме ги превъзмогнали и сме се мобилизирали. Те са тези, които ни учат да свикваме с хорското мнение, с чуждата оценка и неодобрение. Те ни правят по-силни и по-целенасочени. Те са нашата амбиция и ни учат на отговорност към постъпките ни.

Критиците са хората, които ни каляват и ни научават да приемем, че не всеки в живота ни ще ни хареса и че въпреки това можем да успяваме, да се развиваме, да растем и да се променяме. Да бъдем по-добри и по-добри. Дори да вярваме в себе си. Затова, макар и да ги мразим, някъде тайно в душите си знаем, че са прави и ни желаят доброто. Че го правят не защото не ни обичат, а защото това е техният начин да ни стимулират и са видели потенциала в нас. Може би защото никой не е направил това за тях, а им се е искало. Може би защото искат да се гордеят с вашите постижения и дори да ги приемат като свои. Може би защото все пак ни обичат и искат да виждат какво можем. Или защото са едни безкрайни мърморковци, които знаят само да критикуват другите, но се страхуват да погледнат собствените си недостатъци.

Критиката като компас. При всички случаи, щом сме подложени на критика, значи сме успели да привлечем вниманието и интереса, а това само по себе си означава, че сме постигнали нещо. Да не забравяме, че най-големите критики търпят именно най-великите творци, чийто имена се помнят дълго. Затова, използвайте критиката като средство да „сверите часовника си” и като стимул за бъдещите си успехи. И бъдете сигурни, че някой някъде ви оценява, дори и да не ви го признава. Погледнете критика в очите по-внимателно и ще забележите, че в него се четат не омраза и безразличие, а гордост и възхищение.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Как да не осъждаме, а да даваме градивно мнението си
· Колко е важно самоуважението на работното място?
· Как да се харесаме на околните - II
· Защо сами саботираме себе си и как да го преодолеем, за да бъдем успешни?
· Как да станем незаменими на работното място?
· Мисия: "Аз обичам работата си"
· Професиите, в които жените са най- добри
· Да се насладим на живота по график
· Как да вържем мъжка вратовръзка
· Ти си всичко това
· Как се променят жените, когато не са обичани?
· Доколко тези мъжки грешки са непростими?
Вторник
26
Март 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Вдъхновени от добротата
Какво ви идва на ум, когато помислите за началото на празничния сезон? За съжаление, много хора се фокусират...
Ренесансът на майките
Гледането на малко дете е изтощително, особено ако децата са повече от едно. Факт е, че основната и най-енергоемката...
БАНЯТА - част от Бебчо идва какво е най-важно да купя - III
След като във втора част обърнах внимание на продуктите за детската стая, в тази статия ще а сега нека...
Как да отучим детето си от бързата храна - II
Да не забраняваме на детето да яде това, което иска. Не само защото забраненият плод е най-сладък. Просто...
Ако стрелките на часовника вървяха назад
"Най-хубавите години на живота ни са в началотo, а най-лошите в края" Марк Твен Може би най-страшното...
Кога и какъв сладолед да предложим на бебето и малкото дете?
Полезен ли е сладоледът за моето бебе? От кой месец мога да дам сладолед? Какъв сладолед да дам на моето...
Малко (секс) фантазии
„С любовта шега не бива” е казал преди повече от век и половина в своята пиеса Алфред дьо Мюсе. Аз бих...
Откровено за майчинството между митовете и истините, които никой не признава
Едва ли има майка, която да не преживява съмнения дали и доколко е "добра майка"? Причината за тази вечна...
Мисия "Детски имунитет"
С края на лятото темата за подсилването на детския имунитет някак неусетно се настанява в разговорите...
Запознайте се с новото ми Аз
Всички неща търпят развитие, но парадоксално е, че понякога ние не го търпим. И в двата смисъла - ту...
Заветът на д-р Франсоаз Долто
Трябва ли да бъдем строги? Да, ако забраняването на опасното се нарича строгост, но винаги със съчувствие...
Ти и приятелите му
Често срещана ситуация – имаш нов приятел, харесвате се и всичко е както трябва. Първата среща с неговия...
Емоционалните нужди, за които не трябва да се извиняваме
Нуждаете ли се от повече разбиране или внимание? Усещате ли, че нещо не ви достига, а някак нямате смелост...
Ангел Каралийчев - детското, светлото, родното у всеки от нас
- Сълза ли? Каква сълза? – надигна се тревожно лястовичето. - Майчина. Историята на моя живот е къса....
Кои качества у мъжете неудържимо ни привличат
Всеизвестно е, че жените са привлечени от мъже с нисък тембър, приковаващ поглед, добра фигура, чувство...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook