Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Вечните критици


Те са вечно недоволни. Каквото и да сме направили, колкото и да сме се постарали, винаги ще намерят недостатъци. Винаги ще кажат, че може и да е по-добре, ще ни гледат строго и ще подлагат на съмнение дори най-явните ни успехи. Дори когато сме постигнали нещо, те ще намерят начин да го принизят, твърдейки, че не е кой знае какво и ще ни насаждат усещането, че не сме достатъчно добри и че за разлика от нас, те са изключителни, непоклатими и, разбира се – винаги са прави!

Че знаят по-добре от нас, защото са „специалисти” по всички въпроси, а ние сме неудачници. В техните очи винаги ще сме такива, независимо от желанието си да се докажем пред тях. И те никога, ама никога няма да са доволни... Ще мърморят, ще посочват грешките ни, ще ни поправят, ще се опитват да ни моделират по свой образ и подобие и ще събарят увереността ни в онова, което умеем и на което сме способни. Въпреки че осъзнаваме колко безсмислено е да се опитваме да променим това, все пак ние не преставаме да го правим... защото тайно се надяваме да ни оценят. Някога, заради нещо... да ни „видят”, поне веднъж да забележат старанието ни, достойнствата ни, способностите ни...

Зад „маската” на критика. Често въпросните критици далеч не са толкова успешни в собствения си живот и реализация. Но въпреки това някак успяват да ни подведат, че са такива и да ни респектират. Постигат го най-вече, защото за нас те представляват някакъв авторитет: това са родителите ни, които изискват още и още от нас, учителите ни, които не спират да изстискват максимума от възможностите ни и ни дават все по-сложни задачи. Това са работодателите ни, които ни възлагат все по-отговорни проекти и очакват да ги изпълним перфектно. Това са половинките ни, които въпреки че са избрали точно нас за партньори в живота, не спират да ни натякват колко по-добри можем да бъдем... Всички тези хора ни подлагат на какво ли не, за да ни видят как успяваме. Но дали го правят, защото наистина не ни харесват, или защото обичат да ни критикуват, дали прикриват собствените си комплекси и неувереност зад маската на всезнайкото... Каквито и да са техните причини и мотиви, резултатът не винаги е лош за нас. Защото критиката може и да ни събори, да ни вбеси, да ни огорчи и да ни накара да се чувстваме недооценени, но именно тя ни стимулира да продължим напред и да се развиваме.

Да ставаме все по-добри. Да не лежим на старите си лаври, да не разчитаме на предишните си постижения и да знаем, че винаги можем и повече от онова, което вече сме направили и е факт. Кара ни непрестанно да следваме пътя си и да даваме максимума от себе си във всичко, което правим. Критиката е мощният стимул, заради който успяваме да затворим устите и на най-големите критици, като ставаме все по-успешни. Те са нашето мерило, че сме постигнали желаното, че сме ги превъзмогнали и сме се мобилизирали. Те са тези, които ни учат да свикваме с хорското мнение, с чуждата оценка и неодобрение. Те ни правят по-силни и по-целенасочени. Те са нашата амбиция и ни учат на отговорност към постъпките ни.

Критиците са хората, които ни каляват и ни научават да приемем, че не всеки в живота ни ще ни хареса и че въпреки това можем да успяваме, да се развиваме, да растем и да се променяме. Да бъдем по-добри и по-добри. Дори да вярваме в себе си. Затова, макар и да ги мразим, някъде тайно в душите си знаем, че са прави и ни желаят доброто. Че го правят не защото не ни обичат, а защото това е техният начин да ни стимулират и са видели потенциала в нас. Може би защото никой не е направил това за тях, а им се е искало. Може би защото искат да се гордеят с вашите постижения и дори да ги приемат като свои. Може би защото все пак ни обичат и искат да виждат какво можем. Или защото са едни безкрайни мърморковци, които знаят само да критикуват другите, но се страхуват да погледнат собствените си недостатъци.

Критиката като компас. При всички случаи, щом сме подложени на критика, значи сме успели да привлечем вниманието и интереса, а това само по себе си означава, че сме постигнали нещо. Да не забравяме, че най-големите критики търпят именно най-великите творци, чийто имена се помнят дълго. Затова, използвайте критиката като средство да „сверите часовника си” и като стимул за бъдещите си успехи. И бъдете сигурни, че някой някъде ви оценява, дори и да не ви го признава. Погледнете критика в очите по-внимателно и ще забележите, че в него се четат не омраза и безразличие, а гордост и възхищение.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Как да не осъждаме, а да даваме градивно мнението си
· Колко е важно самоуважението на работното място?
· Как да се харесаме на околните - II
· Полезни ли са конфликтите на работното място?
· Защо сами саботираме себе си и как да го преодолеем, за да бъдем успешни?
· Как да станем незаменими на работното място?
· Професиите, в които жените са най- добри
· Да се насладим на живота по график
· Как да вържем мъжка вратовръзка
· Как сами вдигаме бариери пред себе си и пречим другите да ни опознаят?
· Безразличието ли е най-лошото, на което сме способни един към друг?
· Нещата, които не можем да променим
Вторник
25
Юни 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
За равносметката от старата година
Както всеки един рожден ден, преместване на друго място или започване на нова работа, така и настъпването...
Бременност на квадрат - II
Или въпреки всичко един Случват се и обратната ситуация – т.н. Синдром на изчезналия близнак, когато...
Плюшкинизация. Любов към спомена
"Но какъв е смисълът да разтревожваме праха по чашата със розови листа, не зная." * ...
Вярват ли децата в Дядо Коледа?
Попаднах на спор между две деца по повод Дядо Коледа. Едното твърдеше, че той съществува, тъй като го...
На какво може да ни научат интровертите?
Понякога попадаме в ситуации, които сами не знаем как точно сме създали. Отговаряме на някого по начин,...
Заветът на д-р Франсоаз Долто
Трябва ли да бъдем строги? Да, ако забраняването на опасното се нарича строгост, но винаги със съчувствие...
Да отгледаш бебе - преди век и сега - II
Как се е обгрижвало бебе преди век? Голяма част от ежедневната грижа за бебето се е променила отпреди...
Да преодолеем страха от шофиране
Колко от вас имат шофьорска книжка? А колко от вас са активни шофьори? Наблюденията ми сочат, че една...
Театър на сенки за деца
Помня като дете на село - нямаше вечер много забавления. Залезе ли слънцето и утихне животът навън, вкъщи...
Как да общуваме с по-възрастните ни роднини?
„Ако в едно семейство има възрастен човек, това семейство притежава скъпоценно богатство.” Комуникацията...
Куклата Барби посреща промени в имиджа си и стъпва здраво на земята
Куклата Барби вече десетилетия е в дома на почти всяко момиче. Тя изразява съвършената жена, която всяко...
Живот сам или в семейство?
Все повече българи живеят сами, показа последното преброяване на Националния статистически институт....
Как да научим детето да казва „Благодаря!”
Детето се нуждае от постоянна топлота и ласки, грижи, погалване по главата и целувка, за да мине ожуленото...
Детската ревност – как да я избегнем
Когато в семейството се появи второ дете, родителите неминуемо се сблъскват с ревността на първородното....
С деца на море
Най-после лятото дойде, съвсем близо е и годишната отпуска. Планирали сте старателно къде да отидете,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook