Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Вечните критици


Те са вечно недоволни. Каквото и да сме направили, колкото и да сме се постарали, винаги ще намерят недостатъци. Винаги ще кажат, че може и да е по-добре, ще ни гледат строго и ще подлагат на съмнение дори най-явните ни успехи. Дори когато сме постигнали нещо, те ще намерят начин да го принизят, твърдейки, че не е кой знае какво и ще ни насаждат усещането, че не сме достатъчно добри и че за разлика от нас, те са изключителни, непоклатими и, разбира се – винаги са прави!

Че знаят по-добре от нас, защото са „специалисти” по всички въпроси, а ние сме неудачници. В техните очи винаги ще сме такива, независимо от желанието си да се докажем пред тях. И те никога, ама никога няма да са доволни... Ще мърморят, ще посочват грешките ни, ще ни поправят, ще се опитват да ни моделират по свой образ и подобие и ще събарят увереността ни в онова, което умеем и на което сме способни. Въпреки че осъзнаваме колко безсмислено е да се опитваме да променим това, все пак ние не преставаме да го правим... защото тайно се надяваме да ни оценят. Някога, заради нещо... да ни „видят”, поне веднъж да забележат старанието ни, достойнствата ни, способностите ни...

Зад „маската” на критика. Често въпросните критици далеч не са толкова успешни в собствения си живот и реализация. Но въпреки това някак успяват да ни подведат, че са такива и да ни респектират. Постигат го най-вече, защото за нас те представляват някакъв авторитет: това са родителите ни, които изискват още и още от нас, учителите ни, които не спират да изстискват максимума от възможностите ни и ни дават все по-сложни задачи. Това са работодателите ни, които ни възлагат все по-отговорни проекти и очакват да ги изпълним перфектно. Това са половинките ни, които въпреки че са избрали точно нас за партньори в живота, не спират да ни натякват колко по-добри можем да бъдем... Всички тези хора ни подлагат на какво ли не, за да ни видят как успяваме. Но дали го правят, защото наистина не ни харесват, или защото обичат да ни критикуват, дали прикриват собствените си комплекси и неувереност зад маската на всезнайкото... Каквито и да са техните причини и мотиви, резултатът не винаги е лош за нас. Защото критиката може и да ни събори, да ни вбеси, да ни огорчи и да ни накара да се чувстваме недооценени, но именно тя ни стимулира да продължим напред и да се развиваме.

Да ставаме все по-добри. Да не лежим на старите си лаври, да не разчитаме на предишните си постижения и да знаем, че винаги можем и повече от онова, което вече сме направили и е факт. Кара ни непрестанно да следваме пътя си и да даваме максимума от себе си във всичко, което правим. Критиката е мощният стимул, заради който успяваме да затворим устите и на най-големите критици, като ставаме все по-успешни. Те са нашето мерило, че сме постигнали желаното, че сме ги превъзмогнали и сме се мобилизирали. Те са тези, които ни учат да свикваме с хорското мнение, с чуждата оценка и неодобрение. Те ни правят по-силни и по-целенасочени. Те са нашата амбиция и ни учат на отговорност към постъпките ни.

Критиците са хората, които ни каляват и ни научават да приемем, че не всеки в живота ни ще ни хареса и че въпреки това можем да успяваме, да се развиваме, да растем и да се променяме. Да бъдем по-добри и по-добри. Дори да вярваме в себе си. Затова, макар и да ги мразим, някъде тайно в душите си знаем, че са прави и ни желаят доброто. Че го правят не защото не ни обичат, а защото това е техният начин да ни стимулират и са видели потенциала в нас. Може би защото никой не е направил това за тях, а им се е искало. Може би защото искат да се гордеят с вашите постижения и дори да ги приемат като свои. Може би защото все пак ни обичат и искат да виждат какво можем. Или защото са едни безкрайни мърморковци, които знаят само да критикуват другите, но се страхуват да погледнат собствените си недостатъци.

Критиката като компас. При всички случаи, щом сме подложени на критика, значи сме успели да привлечем вниманието и интереса, а това само по себе си означава, че сме постигнали нещо. Да не забравяме, че най-големите критики търпят именно най-великите творци, чийто имена се помнят дълго. Затова, използвайте критиката като средство да „сверите часовника си” и като стимул за бъдещите си успехи. И бъдете сигурни, че някой някъде ви оценява, дори и да не ви го признава. Погледнете критика в очите по-внимателно и ще забележите, че в него се четат не омраза и безразличие, а гордост и възхищение.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Как да не осъждаме, а да даваме градивно мнението си
· Колко е важно самоуважението на работното място?
· Как да се харесаме на околните - II
· Работа от вкъщи и малко дете? Мисията е трудна, но възможна
· Полезни ли са конфликтите на работното място?
· Защо сами саботираме себе си и как да го преодолеем, за да бъдем успешни?
· Професиите, в които жените са най- добри
· Да се насладим на живота по график
· Как да вържем мъжка вратовръзка
· Повече увереност в епохата на социалните мрежи
· Колкото различни са хората, толкова различни са и начините за изразяване на любовта
· Даването и получаването като големи житейски уроци
Неделя
5
Април 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
"Предпочитам с татко"
Ражда се детето и, по подразбиране, то става едва ли не неделима част от майка си. Дори бащата да участва...
8 старомодни навика от романтичните срещи, които трябва да върнем днес
Срещите днес се смята за отживелица. В епоха на чатове, "мотаене", събития в социалните мрежи, спийд...
Емоционална интелигентност
Когато говорим за интелигентност сякаш отдаваме по-голямо значение на рационалната, познавателна интелигентност....
Чувството за семейна общност се ражда в малките истории, разказани между нас
Всяка година на рождения ми ден майка ми звъни рано сутринта и ми разказва за деня, в който съм се родила....
Някои синини не са от грим - I
Тя се казва Милена. На 43 години е, от малък български град. Има две деца – момче и момиче, и съпруг......
Мъжете, които обичат игрички
Има една порода мъже, които са истинска напаст – тяхната страст е да си играят игрички на любовния фронт....
Компромисът – „ваксина“ срещу раздяла
Колкото и розово и красиво да е всяко начало на романтичната връзка, с времето тя се подлага на множество...
Да обичаш на Коледа
Някои Коледи се помнят вечно. И нищо не е в състояние да ги изтрие от миналото. Празникът, който помниш...
Детските лъжи и кражби - II
Може би защото ние възрастните сами не рядко преиначаваме и скриваме истината, сме по-търпеливи и благосклонни...
Ох, боли!
Дълго чакаме първата крачка на детето си. Мечтаем как то ще проходи и ще се затича към нас разтворило...
Оптималното тегло при децата и ролята на родителите - II
Необходим е добър пример Детето се учи до голяма степен от примера на родителите си, така че всяка...
Ритуали от началото на връзката, които да задържим във времето
Има ли рецепта за щастие, когато сте двама? Обикновено сами за себе си знаем кои неща ни правят щастливи...
Откровено за майчинството между митовете и истините, които никой не признава
Едва ли има майка, която да не преживява съмнения дали и доколко е "добра майка"? Причината за тази вечна...
Българчета в чужбина
Хиляди малки българчета са родени или живеят извън пределите на страната ни. Числеността им вече е толкова...
Второто дете – дали и кога? II
Решението ! Финанси Много от стоките – количка, креватче, проходилка, дрехите, играчките- са налице...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook