Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Вечните критици


Те са вечно недоволни. Каквото и да сме направили, колкото и да сме се постарали, винаги ще намерят недостатъци. Винаги ще кажат, че може и да е по-добре, ще ни гледат строго и ще подлагат на съмнение дори най-явните ни успехи. Дори когато сме постигнали нещо, те ще намерят начин да го принизят, твърдейки, че не е кой знае какво и ще ни насаждат усещането, че не сме достатъчно добри и че за разлика от нас, те са изключителни, непоклатими и, разбира се – винаги са прави!

Че знаят по-добре от нас, защото са „специалисти” по всички въпроси, а ние сме неудачници. В техните очи винаги ще сме такива, независимо от желанието си да се докажем пред тях. И те никога, ама никога няма да са доволни... Ще мърморят, ще посочват грешките ни, ще ни поправят, ще се опитват да ни моделират по свой образ и подобие и ще събарят увереността ни в онова, което умеем и на което сме способни. Въпреки че осъзнаваме колко безсмислено е да се опитваме да променим това, все пак ние не преставаме да го правим... защото тайно се надяваме да ни оценят. Някога, заради нещо... да ни „видят”, поне веднъж да забележат старанието ни, достойнствата ни, способностите ни...

Зад „маската” на критика. Често въпросните критици далеч не са толкова успешни в собствения си живот и реализация. Но въпреки това някак успяват да ни подведат, че са такива и да ни респектират. Постигат го най-вече, защото за нас те представляват някакъв авторитет: това са родителите ни, които изискват още и още от нас, учителите ни, които не спират да изстискват максимума от възможностите ни и ни дават все по-сложни задачи. Това са работодателите ни, които ни възлагат все по-отговорни проекти и очакват да ги изпълним перфектно. Това са половинките ни, които въпреки че са избрали точно нас за партньори в живота, не спират да ни натякват колко по-добри можем да бъдем... Всички тези хора ни подлагат на какво ли не, за да ни видят как успяваме. Но дали го правят, защото наистина не ни харесват, или защото обичат да ни критикуват, дали прикриват собствените си комплекси и неувереност зад маската на всезнайкото... Каквито и да са техните причини и мотиви, резултатът не винаги е лош за нас. Защото критиката може и да ни събори, да ни вбеси, да ни огорчи и да ни накара да се чувстваме недооценени, но именно тя ни стимулира да продължим напред и да се развиваме.

Да ставаме все по-добри. Да не лежим на старите си лаври, да не разчитаме на предишните си постижения и да знаем, че винаги можем и повече от онова, което вече сме направили и е факт. Кара ни непрестанно да следваме пътя си и да даваме максимума от себе си във всичко, което правим. Критиката е мощният стимул, заради който успяваме да затворим устите и на най-големите критици, като ставаме все по-успешни. Те са нашето мерило, че сме постигнали желаното, че сме ги превъзмогнали и сме се мобилизирали. Те са тези, които ни учат да свикваме с хорското мнение, с чуждата оценка и неодобрение. Те ни правят по-силни и по-целенасочени. Те са нашата амбиция и ни учат на отговорност към постъпките ни.

Критиците са хората, които ни каляват и ни научават да приемем, че не всеки в живота ни ще ни хареса и че въпреки това можем да успяваме, да се развиваме, да растем и да се променяме. Да бъдем по-добри и по-добри. Дори да вярваме в себе си. Затова, макар и да ги мразим, някъде тайно в душите си знаем, че са прави и ни желаят доброто. Че го правят не защото не ни обичат, а защото това е техният начин да ни стимулират и са видели потенциала в нас. Може би защото никой не е направил това за тях, а им се е искало. Може би защото искат да се гордеят с вашите постижения и дори да ги приемат като свои. Може би защото все пак ни обичат и искат да виждат какво можем. Или защото са едни безкрайни мърморковци, които знаят само да критикуват другите, но се страхуват да погледнат собствените си недостатъци.

Критиката като компас. При всички случаи, щом сме подложени на критика, значи сме успели да привлечем вниманието и интереса, а това само по себе си означава, че сме постигнали нещо. Да не забравяме, че най-големите критики търпят именно най-великите творци, чийто имена се помнят дълго. Затова, използвайте критиката като средство да „сверите часовника си” и като стимул за бъдещите си успехи. И бъдете сигурни, че някой някъде ви оценява, дори и да не ви го признава. Погледнете критика в очите по-внимателно и ще забележите, че в него се четат не омраза и безразличие, а гордост и възхищение.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Как да не осъждаме, а да даваме градивно мнението си
· Колко е важно самоуважението на работното място?
· Как да се харесаме на околните - II
· Работа от вкъщи и малко дете? Мисията е трудна, но възможна
· Полезни ли са конфликтите на работното място?
· Защо сами саботираме себе си и как да го преодолеем, за да бъдем успешни?
· Професиите, в които жените са най- добри
· Да се насладим на живота по график
· Как да вържем мъжка вратовръзка
· Промяната - не скокове, а стъпчици
· За обидата и обидчивостта
· Повече увереност в епохата на социалните мрежи
Понеделник
30
Ноември 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Любовният смях
Чувството за хумор е сред най-споменаваните изисквания към мечтания мъж. И действително дамите са неудържимо...
Как вкопчването пречи на любовта
Раздялата с любимите хора е мъчно, болезнено преживяване. Стари приятели, любовници, съпрузи, дори малките...
"Подаръци ще има за всички от сърце..."
С наближаването на Коледа бавно, но сигурно ни обхваща онова вълшебство, което помним от детските години....
Наполовина празна? Пълна?
Наполовина празна? Пълна? Няма значение! Само да има място за още вино!...
С какво можем да прекалим спрямо приятелите си?
Приятелите са втората брънка след семейството по близост. Те са хората, които ни познават, които ни разбират,...
Защо нараняваме близките си най-силно и как да спрем да го правим?
Труден ден на работа, проблеми с прекия началник, после трафика, съседката от долния етаж, която продължава...
За да срещнем истинската любов, първо трябва да срещнем себе си
Задавали ли сте си въпроса коя е вашата движеща сила в този живот? Дали пък всички ние нямаме една основна?...
Разходка и хранене - част от Бебчо идва какво е най-важно да купя - IV
Един от най-важните артикули, които съм включила в списъка с най-необходими продукти в началото за разходката...
Искате да контролирате всичко? Спрете още днес
Мислили ли сте си някога, че без вашата намеса всичко на работа ще се срине, че децата ще останат гладни...
Щекотливата тема – сексуалното възпитание
Много родители смятат, че правилното сексуално възпитание се свежда до това да изолират децата си от...
Изгонете следсватбената депресия от новия си живот
Като малки момиченца поне веднъж сме мечтали да бъдем булки, представяли сме си приказни рокли и шумни...
За обидата и обидчивостта
Обидата е такова нещо - дали я има зависи по-скоро от този, към когото предполагаемо е отправена. Кога...
Децата в големия град - II
Как да ги защитите Планирайте маршрутите си в страни от големите булеварди. Само на 50-на метра от...
Колбасите нарушават бъбречната функция при децата и ги правят по-нервни
Д-р Татяна Брежнева, главен детски диетолог в Московския департамент по здравеопазване, посочва, че прекомерната...
Как да насърчим мъжа да изпълни обещаното?
„Ще направя ремонт!” – тържествено обещава той на излизане от банята, защото заради старите тръби водата...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook