Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Вечните критици


Те са вечно недоволни. Каквото и да сме направили, колкото и да сме се постарали, винаги ще намерят недостатъци. Винаги ще кажат, че може и да е по-добре, ще ни гледат строго и ще подлагат на съмнение дори най-явните ни успехи. Дори когато сме постигнали нещо, те ще намерят начин да го принизят, твърдейки, че не е кой знае какво и ще ни насаждат усещането, че не сме достатъчно добри и че за разлика от нас, те са изключителни, непоклатими и, разбира се – винаги са прави!

Че знаят по-добре от нас, защото са „специалисти” по всички въпроси, а ние сме неудачници. В техните очи винаги ще сме такива, независимо от желанието си да се докажем пред тях. И те никога, ама никога няма да са доволни... Ще мърморят, ще посочват грешките ни, ще ни поправят, ще се опитват да ни моделират по свой образ и подобие и ще събарят увереността ни в онова, което умеем и на което сме способни. Въпреки че осъзнаваме колко безсмислено е да се опитваме да променим това, все пак ние не преставаме да го правим... защото тайно се надяваме да ни оценят. Някога, заради нещо... да ни „видят”, поне веднъж да забележат старанието ни, достойнствата ни, способностите ни...

Зад „маската” на критика. Често въпросните критици далеч не са толкова успешни в собствения си живот и реализация. Но въпреки това някак успяват да ни подведат, че са такива и да ни респектират. Постигат го най-вече, защото за нас те представляват някакъв авторитет: това са родителите ни, които изискват още и още от нас, учителите ни, които не спират да изстискват максимума от възможностите ни и ни дават все по-сложни задачи. Това са работодателите ни, които ни възлагат все по-отговорни проекти и очакват да ги изпълним перфектно. Това са половинките ни, които въпреки че са избрали точно нас за партньори в живота, не спират да ни натякват колко по-добри можем да бъдем... Всички тези хора ни подлагат на какво ли не, за да ни видят как успяваме. Но дали го правят, защото наистина не ни харесват, или защото обичат да ни критикуват, дали прикриват собствените си комплекси и неувереност зад маската на всезнайкото... Каквито и да са техните причини и мотиви, резултатът не винаги е лош за нас. Защото критиката може и да ни събори, да ни вбеси, да ни огорчи и да ни накара да се чувстваме недооценени, но именно тя ни стимулира да продължим напред и да се развиваме.

Да ставаме все по-добри. Да не лежим на старите си лаври, да не разчитаме на предишните си постижения и да знаем, че винаги можем и повече от онова, което вече сме направили и е факт. Кара ни непрестанно да следваме пътя си и да даваме максимума от себе си във всичко, което правим. Критиката е мощният стимул, заради който успяваме да затворим устите и на най-големите критици, като ставаме все по-успешни. Те са нашето мерило, че сме постигнали желаното, че сме ги превъзмогнали и сме се мобилизирали. Те са тези, които ни учат да свикваме с хорското мнение, с чуждата оценка и неодобрение. Те ни правят по-силни и по-целенасочени. Те са нашата амбиция и ни учат на отговорност към постъпките ни.

Критиците са хората, които ни каляват и ни научават да приемем, че не всеки в живота ни ще ни хареса и че въпреки това можем да успяваме, да се развиваме, да растем и да се променяме. Да бъдем по-добри и по-добри. Дори да вярваме в себе си. Затова, макар и да ги мразим, някъде тайно в душите си знаем, че са прави и ни желаят доброто. Че го правят не защото не ни обичат, а защото това е техният начин да ни стимулират и са видели потенциала в нас. Може би защото никой не е направил това за тях, а им се е искало. Може би защото искат да се гордеят с вашите постижения и дори да ги приемат като свои. Може би защото все пак ни обичат и искат да виждат какво можем. Или защото са едни безкрайни мърморковци, които знаят само да критикуват другите, но се страхуват да погледнат собствените си недостатъци.

Критиката като компас. При всички случаи, щом сме подложени на критика, значи сме успели да привлечем вниманието и интереса, а това само по себе си означава, че сме постигнали нещо. Да не забравяме, че най-големите критики търпят именно най-великите творци, чийто имена се помнят дълго. Затова, използвайте критиката като средство да „сверите часовника си” и като стимул за бъдещите си успехи. И бъдете сигурни, че някой някъде ви оценява, дори и да не ви го признава. Погледнете критика в очите по-внимателно и ще забележите, че в него се четат не омраза и безразличие, а гордост и възхищение.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Как да не осъждаме, а да даваме градивно мнението си
· Колко е важно самоуважението на работното място?
· Как да се харесаме на околните - II
· Полезни ли са конфликтите на работното място?
· Защо сами саботираме себе си и как да го преодолеем, за да бъдем успешни?
· Как да станем незаменими на работното място?
· Професиите, в които жените са най- добри
· Да се насладим на живота по график
· Как да вържем мъжка вратовръзка
· Колкото различни са хората, толкова различни са и начините за изразяване на любовта
· Даването и получаването като големи житейски уроци
· Доколко (не) можем да снижаваме очакванията си?
Понеделник
17
Февруари 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Да простиш на някого, който не иска прошка
Актът на прошката е един от най-катразисните и освобождаващи неща, които може да се случат между двама...
Каква количка да изберем за бебето?
Преди да имаме дете обикновено мислим, че изборът на количка е по-скоро естетичен. Ами да, какво толкова?...
Детската ревност – как да я избегнем
Когато в семейството се появи второ дете, родителите неминуемо се сблъскват с ревността на първородното....
Ставането рано за училище - да създадем режим преди учебната година
Лятната ваканция свърши! Тъжно, но факт. Пред родителите на ученици стоят отново много предизвикателства....
Как да пазаруваме, без да има детски сълзи?
Когато ходите с дете на баня, казват, можело да ви изяде сапуна. Разходката по магазините обаче излиза...
Когато емпатията се превърне в проблем
Днес терминът "емпатия" е много популярен и се въвлича в какви ли не контексти. Като цяло се утвърждава,...
Можем ли да казваме "Не!"
„Не“ - звуча кратко и ясно, като отрязано с нож. Категорично и без сянка от възможна промяна на мнението....
Смело с бебето на път
Да събираме спомени и приятни моменти, да срещаме хора по време на път са едни от най-стимулиращите преживявания...
9 игри от миналото, на които да научите децата през ваканцията
Дама Играта на дама е подходяща за навън. За нея е необходим тебешир, с който да се начертае полето....
Защо социалните мрежи ни правят тревожни и нещастни
Социалните мрежи са неделима част от живота ни. Независимо дали ни харесва, или не. Независимо колко...
Куклата Барби посреща промени в имиджа си и стъпва здраво на земята
Куклата Барби вече десетилетия е в дома на почти всяко момиче. Тя изразява съвършената жена, която всяко...
Толкова ли е страшна самотата?
Когато хората се приберат по домовете си и суматохата по улиците заглъхне; когато колите се кротнат в...
Не приемайте нападките твърде лично
Критикуват ли ви често? Умеете ли да приемате забележките и каква е стратегията ви към критиката? В действителност...
Правилата на отворената връзка
Има ли моменти, в които искате вашата връзка да е по- свободна, без да се налага да давате обяснения...
Безопасност на децата по пътищата
Този текст е част от наръчника за родители "Как да предпазим детето си от престъпление" на МВР. Целият...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook