Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Българска национална кухня – що е то?


Страната ни може да е малка, но поводи за национална гордост – колкото искаш. Всеки ще има какво да изтъкне – от природата, през фолклора, чак до спорта и красотата на жените. Някъде там, сред тях, се споменава и българската национална кухня. Всеки с умиление си спомня баницата на баба или кебапа, вкусен ненадейно в малка семейна механа в Балкана.

Но всеки, който познава историята и спецификата на мястото, което тази кухня обитава, т.е. Балкански полуостров, би посрещнал „национална” до „българска кухня” с известен скептицизъм. Знаем, че нашите земи балкански са видели какви ли не нашествия, кръвопролития, заселвания, владичества – военни и културни. Този, който не е минал оттук през хилядолетията, той не е оставил отпечатък върху облика на днешните Балкани. И ако на масата буйни страсти около историята и традициите врят и кипят с пълна сила, не по- малко напечено е положението в самата кухня. Ако на готвенето винаги се е гледало с пренебрежение, за разлика от чувствата, които влагат изтънчените французи и ценителите италианци в него, опре ли се до националния елемент – буйният балкански нрав избухва.

Исторически погледнато, ако трябва да сме справедливи, да се говори за национална кухня на който и да е народ от Балканите – просто е смехотворно. Огромното военно и политическо влияние на Османската империя оцветява и кулинарно всеки един завладян етнос. Гювеч, кьопоолу, капама, каварма, баклава – те не биха могли да бъдат с друг, освен с турски произход. Типични подправки и технологии на приготвяне, употребата на смляно месо в рецептите са неизменна част от всяка кухня на полуострова.

Отделно, в България има силни следи от гръцко влияние ( или обратното ) заради обширните райони на Тракия, които през вековете са преминавали ту в нашите, ту в гръцките граници. Ястия като мусака, таратор, великденският козунак, дроб сърма – сходни рецепти можем да открием в кухнята на българската и на гръцката домакиня. Славянският произход на българите и ролята на Русия в историята и културата ни, се олицетворяват от разнообразните тестени изделия, с чието разнообразие определено надвиваме съседите си – баници, тутманици, катми, тиганици, пирожки, понички, мекици, пити и погачи.

А нима можем да си представим ястия, които наричаме традиционно български, без картофите, пипера, фасула, домата? Макар манастирската боб чорба или родопският пататник в нашето съзнание винаги са били български гозби, произходът на съставките им е от далечна Америка и те навлизат по нашите земи едва през 16-17 в.

И така, ако можем да обобщим, макар и плахо – за българска национална кухня не можем да изведем понятие. По- скоро можем да говорим за балканска кухня с регионално своеобразие в различните краища на полуострова. Своеобразие, що се отнася до различни продукти, бялото саламурено сирене или сиренето Фета, до различно приготовление, пържене и печене на скара, или избор на подправки, лютото и киселото за някои супи и скари.

Това, че понятие „национална кухня” може и да няма, не означава, ще националните претенции ще бъдат укротени. Дори напротив. На фона на прословутата европейската интеграция застава въпросът за идентичността на всеки отделен член на европейския съюз, дори и тя да е кулинарна. Ние българите дори никак не сме напористи в това отношение и откровено проспиваме някои опити да бъдат напълно „национализирани” традиционните балкански ястия, а на места дори направо ни свиват и сърмите.

Ето някои гозби, предизвикали най- много дискусии:

Мусаката, един титан на българската кулинария, е сочена от гърците и, в последствие, приета навсякъде за гръцко ястие. Коректно би било да кажем обаче тракийско. В едни региони се ограничават до едни съставки, в други – прибавят много повече зеленчуци. Гърците я поднасят с праз и люти чушлета. Националният отпечатък не се ограничава само до рецептата, а и стига до гарнитурата. При нас тя е традиционното кисело мляко, което е и в заливката, а при гърците – тя се поднася с маслини. И с едно различно ударение ( гърците я произнасят мусАка ) – ето ти нова гозба. „Традиционно гръцка”, при това.

Един друг крайъгълен камък на българската кулинария е обикновеното, но наситено с емоции, кебапче. Колкото и да е странно за нас, на скарата се обръщат кебапчета и в Румъния, но там им добавят силен дъх на чесън и предпочитат кайма от говеждо. Истински потрес предизвикват обаче сръбските кебапчета, отново „национални” творения. Те си ги наричат „чепави”, не са по- големи от кутрето на мъжка ръка и се сервират по 10- 15 на брой, обикновено подлютени.

Ето, че съседите от Изток отново са намесени в най- грандиозния спор в това отношение, който през 2009г. успя да разклати и дипломатическите отношения между България и Сърбия. А именно – чия е шопската салата, доколко тя е шопска и доколко шопите изобщо са българи? Най- силната ни национална гордост на трапезата е точно тя – салатка от домати, краставици, печен пипер и лук, поръсени с настъргано сирене и наситнен магданоз.
Бяло, зелено, червено – трите цвята и всичко, което символизират, побрани в една чиния, най- добре съпроводена от малък, огнен аперитив. Така е било и така винаги ще бъде. Да, но съседите твърдят, че шопите всъщност били сърби, асимилирани от българите, и салатата „шопска” е салата сръбска. Нищо, че не се приготвя по същия начин – чушката им е сурова и често люта, доматите и краставиците са по на ситно, сиренето хич го няма. Тук не може да не се събуди и нашата национална гордост от салатата на слънчевите августовски домати, драматичното червено и сладостта на печения пипер, неповторимата свежест на краставицата и уникалния вкус на домашното краве сирене. Така, както си я правим ние.

Явно, наред с националните, етническите и историческите, така и кулинарните страсти, няма скоро да утихнат. Но дори и така да е, ние си знаем, че нашето е най- вкусно, най- истинско, точно защото си е наше и вкусът му се е пропил в спомените, традициите и всичко, което е българско.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Вкусни десерти с тиква
· 10 пролетни рецепти със зеленолистни зеленчуци
· Паламуд плакия по варненски
· Маслините – какви видове има и защо са толкова полезни
· Пицата - от храна за бедните в Италия до любима храна в целия свят
· Бахар - подправката за здрав стомах и храносмилане
· 7 април - Световен ден на здравето
· "...Аз бях принуден да се изолирам, да живея самотен живота си"
· Животът имитира изкуството или предизвикателството на Getty Museum
Четвъртък
9
Април 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Постни лозови сарми с царевица
Тези лозови сармички за поредната вариация на класическите. Добавих им царевица, защото Игнажден наближава,...
Телешко със сини сливи
Тази рецепта е плод на коментарите тук в Hera.bg и практически подбудата да я приготвя е заради Цвети....
Тайните на хубавия кекс
Много дълго време съм се заблуждавала относно кексовете. Мислех си, че заради моя Голям Импровизаторски...
Как да: Изберем прясна риба
Няма нищо по вкусно от прясната риба, но и няма нищо по-отвратително от развалената. Тези две състояния...
Попска яхния от петел
Попската яхния от петел е характерно ястие за празника на Свети Димитър 1 петел /1.500/ 1 кг арпаджик 1/2...
Нахутът - вкусен, здравословен и диетичен
С Инна онзи ден се шегувахме помежду си, че толкова обичаме нахут и в Хера имаме толкова рецепти с нахут,...
Трюфелите – по- ценни от злато
Трюфелите отдавна са символ в цял свят на лукса, благосъстоянието и като цяло на гурме кухнята. Познати...
Календар на сезонните плодове
Най-качествени, полезни и изгодни са плодовете в сезона си. А ето и кой плод, в кой месец, е най-изгоден...
Шербет или сорбе? Опитайте и двете
Можете да си го направите по-течен или по-гъст. Да добавите дори подправки и плодове. Но в основата му...
Маслинова паста с босилек
Маслиновата паста, намазана на препечена филийка е един от многобройните видове брускети, които жителите...
Кюфтета от тиквички
Кюфтенцата от тиквички са една често приготвяна рецепта от домакинствата. И като такава може да се срещне...
Уасаби - лютото лекарство
Обичате ли люти чушки? А знаете ли, че ги наричат подправката за здравословен живот? Множество изследвания...
Постен кокосов кекс с какао
За този кекс не ви трябват миксери, бъркалки, щуротии. Всичко забърквам в една купа, спазвайки основното...
Тученицата - кралицата-плевел
Тя расте на всевъзможни места в изобилие и дори някои я смятат за бурен. Нейният декоративен събрат е...
Торта "Сахер" - неустоима виенска класика
Тя е може би най-голямата конкуренция на прословутия „Гараш”. Вкусът и е също толкова неустоим, а приготвянето...
10 пролетни рецепти със зеленолистни зеленчуци
От пролетния конкурс "Пролет с Hera.bg" научихме някои нови рецепти с любимите ни зеленолистни зеленчуци,...
Баница с тученица
От кога се каня да направя баница с тученица и ето, че се наканих. За късмет в края на юли (поне на нашето...
Kексче с шоколадова душа
Кексчето има хрупкава коричка и мека, ефирна вътрешност. Ето защо го нарекох: с шоколадова душа. Продукти...
Критараки с доматен сос и телешки кюфтенца
Критараки е вид паста, която много прилича по форма на ориза. Често се използва в гръцката кухня, в същата...
Руло с яйца и моркови с мащерка
На тази рецепта бях попаднала преди време в интернет пространството. Модифицирала съм я и добавих за...
Пълнозърнести спагети с гъби и соево мляко
По време на постите или ако имате непоносимост към лактоза, тази рецепта е нещо, което можете да опитате....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook