Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Вълк-единак или колективен играч?


Като вълк-единак или колективен играч сме в живота? Това е наш избор, но само донякъде. Той се предопределя и от заложеното ни от природата, и от начина, по който ни се е стекъл животът.


Вълк-единак

Да си саможив и самодостатъчен е нещо, което може да ти е закодирано по принцип. Има хора, които са предразположени да бъдат такива. Обстоятелствата само ги побутват към определена посока – дали тази предпоставеност да се задълбочи, или частично да се преодолее.

Възможно е коренът да е заложен някъде далече в детството, когато се е формирал характерът. Рано оставен да се справя сам с неща от живота, за които не е бил порасъл, прекомерно високи изисквания от родители, големи лични амбиции... Това може да е изборът на зрелия човек, който достатъчно си е изпатил от „другите“ и не желае да допусне повече да го нараняват. Тогава става въпрос за защитна реакция.
Съществува възможност личността да се е изградила по този начин заради професията си. Ако работиш в полицейските служби ли разузнаването, например, ако управяваш голяма корпорация, опазването на тайната, прикритостта, несподелянето на информация са от жизнено значение. Ставаш недоверчив.

Силен и емоционално сам
– това са плюсовете и минусите. Предимството на този несъзнателен или осъзнат избор е, че човек разчита само на себе си. Той е уверен, независим от други хора. Те по-малко му влияят. В този смисъл такъв човек е много по-свободен от оня, който е на другата крайност – непрекъснато се вълнува как го възприемат другите хора, дали го харесват. На нашия герой не му пука, защото в неговия свят е широко, той е основният му обитател. „Светът това съм аз, адът – това са другите“, максимата на екзистенциалистите е неговото верую. Останалите са само пейзаж или движещи се персони, с които по неизбежност влиза в някакво формално съприкосновение, но те не го засягат истински. Въпросът е дали този човек все пак не страда от своята самоизолация, а само да парадира с това, че я харесва. Човек е социално същество и нуждата му от общуване, от близост с други хора е естествена предпоставка за емоционалното му и всякакво равновесие. Да си вълк-единак едва ли е равнозначно на щастие, но сигурно е предпоставка да си необезпокояван от останалите. Другият въпрос, който възниква, е доколко този начин на живот е възможен през целия житейски път. Защото рано или късно в един момент всеки опира до другите и това е неизбежно.


Колективният играч

Това е изискването, за което претендират повечето съвременни работодатели. Те искат да си имат работа с екипни личности, хора, които могат да се сработват с останалите. Да позагърбиш егото за сметка на общото дело, това не е толкова лесно за всеки. Нагледно го показват колективните спортове. То е нещо като да си футболист и да се откажеш на всяка цена да стреляш в мрежата. Вместо това да подадеш на другия, който е по-добре пласиран. Ти ще свършиш черната работа, той ще обере лаврите. Виждаме, че мнозина се изкушават да изхабят ситуацията, за да угодят на егото си.

Ала колективният играч вижда пред себе си смисъла на общото дело. Той подава топката, заради победата на отбора. Чувства се значим от това, че е част от екипа и то му е достатъчно. Не държи неговото име да е изписано с по-големи букви от останалите. Това не означава, че не е амбициозен. Той просто не е егоцентричен. Способен е да се пожертва, заради нещо по-голямо от Аза си.

Плюсове – Дава подкрепа и вероятно я получава, най-малкото за благодарност. Не е самотник. Има усещането за правене на нещо общо, голямо, което си струва. Дори и затова, че то обединява умовете и сърцата на поне няколко човека.
Минуси – Разтворен в колектива, той може да бъде недооценен и дори забравен. А това не е приятно никому.

И все пак – вълк-единак или колективен играч? Аз лично не бих заклеймявала. Животът и човешките отношения са достатъчно сложно нещо, ние в тях – също. Склонна съм да мисля, че болшинството от нас носят в себе си и от двете, като все пак едното доминира. А в различните моменти от живота ту сме единаци, които ближат в усамотение рани, ту сме част от отбора, заради по-голямата цел. Познаваме болката от самотата и самочувствието от това да разчитаме сами на себе си. Точно толкова, колкото ни е близка топлината да бъдем със съмишленици, да знаем, че те имат нужда от нас. С тях правим нещо стойностно, за което сме убедени, че си струва. Плюс увереността, че и те знаят - без нас то в никакъв случай няма да е точно същото, защото му даряваме най-скъпото – себе си.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Как да не осъждаме, а да даваме градивно мнението си
· Колко е важно самоуважението на работното място?
· Как да се харесаме на околните - II
· Желанието да бъдем харесвани - как ни влияе и до какво може да доведе?
· Изневярата, обидата и прошката
· Как да намерим смирение и защо то е толкова важно?
· Професиите, в които жените са най- добри
· Да се насладим на живота по график
· Как да вържем мъжка вратовръзка
· Соня Хени - норвежката принцеса на леда (видео)
· Какво се промени за жените и момичетата за последните 25 години?
· Жените не трябва да се оправдаваме за това, което сме
· Въображаемите ни врагове
· От къде идва чувството на несигурност?
· Повече увереност в епохата на социалните мрежи
· За обидата и обидчивостта
· Колкото различни са хората, толкова различни са и начините за изразяване на любовта
· Даването и получаването като големи житейски уроци
Събота
8
Август 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Моминското парти
Моминското парти вече е неделима част от всяка сватба. Дори да сте избрали традицията с всичките й ритуали,...
Лична история: Как се възстанових след развода
Разведена...не разделена, не в командировка или на стаж – разведена! Тежестта на думата ми се е струвала...
За хранителните навици на малкия човек
Колко майки досега сте чували да казват за детето си “нищо не яде”? Много, нали? Разбира се, под “нищо”,...
Ще се омъжа за някой като татко
Има период в живота на малкото момиченце, когато то макар да не знае дори какво работи баща му (или пък...
Разнородното семейство
Не за всякa житейска ситуация има готов съвет. Нито пък ако си много мъдър, ще се справиш непременно...
Един училищен обяд в Япония
Един обикновен училищен ден в Сайтама, Япония и e време за обяд. В това начално училище обядът на децата...
Даването и получаването като големи житейски уроци
Една от най-важните ни мисии в този живот е тази да даваме. Да даваме внимание, обич, разбиране, помощ,...
Рожденият ден на вашето дете
Рожденият ден е най-вълнуващото събитие в живота на едно дете. Обградено от роднини, приятели, получава...
Любовта, без която не можем
Често когато говорим за любов, имаме предвид единствено романтичната. Страстта, романтиката, нежността,...
Бракът – нов начин на живот
И най-хубавите моменти в живота за съжаление свършват (обикновено много по-бързо от лошите). След сватбения...
Деца пред компютъра
Компютри, игрови конзоли и прочие електронни джаджи – често децата ни искат и получават такива подаръци,...
Чувството за семейна общност се ражда в малките истории, разказани между нас
Всяка година на рождения ми ден майка ми звъни рано сутринта и ми разказва за деня, в който съм се родила....
Когато мъжът не е романтичен
Наближава Св. Валентин и вие сте от тези, които имат с кого да споделят празника. Вечеря, подарък, страстна...
Мъжките хитрости и как да се справим с тях - II
Дотук беше теорията – кога и защо мъжете използват хитрости. Сега идва ред на практиката – някои от до...
Време да бъдем по-добри...и в социалните мрежи
Няма какво да се лъжем - престоят ни в социалните мрежи заема голяма част от времето и съзнанието ни....
Правилата на отворената връзка
Има ли моменти, в които искате вашата връзка да е по- свободна, без да се налага да давате обяснения...
Стресът и първолачето
Първи клас – нова роля, на ново място, сред нови хора, с нови правила, всичко е толкова ново, че малкото...
Децата и водата
"Дали да давам на бебето вода? От коя възраст и каква вода да давам? Колко вода трябва да пие детето?...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook