Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Вълк-единак или колективен играч?


Като вълк-единак или колективен играч сме в живота? Това е наш избор, но само донякъде. Той се предопределя и от заложеното ни от природата, и от начина, по който ни се е стекъл животът.


Вълк-единак

Да си саможив и самодостатъчен е нещо, което може да ти е закодирано по принцип. Има хора, които са предразположени да бъдат такива. Обстоятелствата само ги побутват към определена посока – дали тази предпоставеност да се задълбочи, или частично да се преодолее.

Възможно е коренът да е заложен някъде далече в детството, когато се е формирал характерът. Рано оставен да се справя сам с неща от живота, за които не е бил порасъл, прекомерно високи изисквания от родители, големи лични амбиции... Това може да е изборът на зрелия човек, който достатъчно си е изпатил от „другите“ и не желае да допусне повече да го нараняват. Тогава става въпрос за защитна реакция.
Съществува възможност личността да се е изградила по този начин заради професията си. Ако работиш в полицейските служби ли разузнаването, например, ако управяваш голяма корпорация, опазването на тайната, прикритостта, несподелянето на информация са от жизнено значение. Ставаш недоверчив.

Силен и емоционално сам
– това са плюсовете и минусите. Предимството на този несъзнателен или осъзнат избор е, че човек разчита само на себе си. Той е уверен, независим от други хора. Те по-малко му влияят. В този смисъл такъв човек е много по-свободен от оня, който е на другата крайност – непрекъснато се вълнува как го възприемат другите хора, дали го харесват. На нашия герой не му пука, защото в неговия свят е широко, той е основният му обитател. „Светът това съм аз, адът – това са другите“, максимата на екзистенциалистите е неговото верую. Останалите са само пейзаж или движещи се персони, с които по неизбежност влиза в някакво формално съприкосновение, но те не го засягат истински. Въпросът е дали този човек все пак не страда от своята самоизолация, а само да парадира с това, че я харесва. Човек е социално същество и нуждата му от общуване, от близост с други хора е естествена предпоставка за емоционалното му и всякакво равновесие. Да си вълк-единак едва ли е равнозначно на щастие, но сигурно е предпоставка да си необезпокояван от останалите. Другият въпрос, който възниква, е доколко този начин на живот е възможен през целия житейски път. Защото рано или късно в един момент всеки опира до другите и това е неизбежно.


Колективният играч

Това е изискването, за което претендират повечето съвременни работодатели. Те искат да си имат работа с екипни личности, хора, които могат да се сработват с останалите. Да позагърбиш егото за сметка на общото дело, това не е толкова лесно за всеки. Нагледно го показват колективните спортове. То е нещо като да си футболист и да се откажеш на всяка цена да стреляш в мрежата. Вместо това да подадеш на другия, който е по-добре пласиран. Ти ще свършиш черната работа, той ще обере лаврите. Виждаме, че мнозина се изкушават да изхабят ситуацията, за да угодят на егото си.

Ала колективният играч вижда пред себе си смисъла на общото дело. Той подава топката, заради победата на отбора. Чувства се значим от това, че е част от екипа и то му е достатъчно. Не държи неговото име да е изписано с по-големи букви от останалите. Това не означава, че не е амбициозен. Той просто не е егоцентричен. Способен е да се пожертва, заради нещо по-голямо от Аза си.

Плюсове – Дава подкрепа и вероятно я получава, най-малкото за благодарност. Не е самотник. Има усещането за правене на нещо общо, голямо, което си струва. Дори и затова, че то обединява умовете и сърцата на поне няколко човека.
Минуси – Разтворен в колектива, той може да бъде недооценен и дори забравен. А това не е приятно никому.

И все пак – вълк-единак или колективен играч? Аз лично не бих заклеймявала. Животът и човешките отношения са достатъчно сложно нещо, ние в тях – също. Склонна съм да мисля, че болшинството от нас носят в себе си и от двете, като все пак едното доминира. А в различните моменти от живота ту сме единаци, които ближат в усамотение рани, ту сме част от отбора, заради по-голямата цел. Познаваме болката от самотата и самочувствието от това да разчитаме сами на себе си. Точно толкова, колкото ни е близка топлината да бъдем със съмишленици, да знаем, че те имат нужда от нас. С тях правим нещо стойностно, за което сме убедени, че си струва. Плюс увереността, че и те знаят - без нас то в никакъв случай няма да е точно същото, защото му даряваме най-скъпото – себе си.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Как да не осъждаме, а да даваме градивно мнението си
· Колко е важно самоуважението на работното място?
· Как да се харесаме на околните - II
· Как да се справим със завистта и да я превърнем във вдъхновение
· 12 скрити прояви на емоционалния тормоз
· Когато емпатията се превърне в проблем
· Професиите, в които жените са най- добри
· Да се насладим на живота по график
· Как да вържем мъжка вратовръзка
· Как жените се отдалечаваме от себе си?
· Ти си всичко това
· Какво трябва да опазим в тайна от другите?
· Въображаемите ни врагове
· Комплименти, които нямат нищо общо с външния вид
· Качествата на зрелия човек и води ли съзряването до щастие?
· Как да спрем социалните мрежи и смартфоните да провалят връзките ни?
· Ревю: "Какво става с мен?"
· Началото на пубертета - време за открити карти
Четвъртък
27
Април 2017
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Вярата в мъжа - магия за любов
Векове наред ние, жените, усъвършенстваме умението си да привличаме и задържаме мъжете, пленили сърцата...
Детският труд - позорното петно на обществото
168 000 000 децата работят. В този момент. Не за джобни през лятото, не като помощ на баба и дядо на...
Нос Добра надежда
Много се говори за благотворителността и за големите благотворителни организации. Толкова много и противоречиви...
Лов на внимание
Съсредоточи се! Златното правило за справяне с постоянно изникващите идеи, задачи и мисли в главата...
По пътя към целта - без извинения
Преследвате ли целите си или обичате да отлагате за времето, в което ще...имате повече време или пари,...
От къде започва извращението - I
Днес използваме думичката „извращение” с лекота – ту за да опишем странните сексуални предпочитания на...
Вредните навици през бременността - II
Злоупотребата с медикаменти Домът ви е заприличал на образцова аптека, а вие пиете лекарства за щяло...
Интуицията – нашият вътрешен компас
Сигурно не веднъж ви се е налагало да вземате важно решение, чийто последствия са трудно предвидими....
Фразите, които отблъскват децата от нас
Знаете ли как да с думи възпитавате децата си? Въпрос, който за повечето хора е напълно излишен. Или...
За равносметката от старата година
Както всеки един рожден ден, преместване на друго място или започване на нова работа, така и настъпването...
Дзен, или изкуството да поддържаме интересен разговор
Както е известно, англичаните стопяват неловкото мълчание с разговор за времето. Всъщност темата едва...
Имаш нова идея. А сега накъде?
„Казвам се Идеен Вдъхновител и съм начело на отдел „Мозъчен щурм”. Днес ще мислим нестандартно. Мисията...
Идеи за детски занимания без пари
Всеки родител е изпитал усещането вече да не знаеш как да забавляваш детето. Едно или по-голяма група,...
10 закона за родители от Януш Корчак
През целия си живот Януш Корчак е убеден, че педагогиката е наука не за детето, а за човека като цяло....
Вечната женска конкуренция
Свикнали сме да мислим за мъжете като за състезателния пол, но все повече съвременни изследвания обръщат...
Ставането рано за училище - да създадем режим преди учебната година
Лятната ваканция свърши! Тъжно, но факт. Пред родителите на ученици стоят отново много предизвикателства....
Кажи му "Обичам те"
Може би тъкмо сте се влюбили. Не вървите, а летите. Нищо не може да изтрие усмивката от лицето ви. А...
На какво можем да научим детето вкъщи
Децата растат като на един дъх. До вчера ги учим да се хранят сами с лъжица, да се обуват и да вдигат...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg - beta версия. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook