Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Вълк-единак или колективен играч?


Като вълк-единак или колективен играч сме в живота? Това е наш избор, но само донякъде. Той се предопределя и от заложеното ни от природата, и от начина, по който ни се е стекъл животът.


Вълк-единак

Да си саможив и самодостатъчен е нещо, което може да ти е закодирано по принцип. Има хора, които са предразположени да бъдат такива. Обстоятелствата само ги побутват към определена посока – дали тази предпоставеност да се задълбочи, или частично да се преодолее.

Възможно е коренът да е заложен някъде далече в детството, когато се е формирал характерът. Рано оставен да се справя сам с неща от живота, за които не е бил порасъл, прекомерно високи изисквания от родители, големи лични амбиции... Това може да е изборът на зрелия човек, който достатъчно си е изпатил от „другите“ и не желае да допусне повече да го нараняват. Тогава става въпрос за защитна реакция.
Съществува възможност личността да се е изградила по този начин заради професията си. Ако работиш в полицейските служби ли разузнаването, например, ако управяваш голяма корпорация, опазването на тайната, прикритостта, несподелянето на информация са от жизнено значение. Ставаш недоверчив.

Силен и емоционално сам
– това са плюсовете и минусите. Предимството на този несъзнателен или осъзнат избор е, че човек разчита само на себе си. Той е уверен, независим от други хора. Те по-малко му влияят. В този смисъл такъв човек е много по-свободен от оня, който е на другата крайност – непрекъснато се вълнува как го възприемат другите хора, дали го харесват. На нашия герой не му пука, защото в неговия свят е широко, той е основният му обитател. „Светът това съм аз, адът – това са другите“, максимата на екзистенциалистите е неговото верую. Останалите са само пейзаж или движещи се персони, с които по неизбежност влиза в някакво формално съприкосновение, но те не го засягат истински. Въпросът е дали този човек все пак не страда от своята самоизолация, а само да парадира с това, че я харесва. Човек е социално същество и нуждата му от общуване, от близост с други хора е естествена предпоставка за емоционалното му и всякакво равновесие. Да си вълк-единак едва ли е равнозначно на щастие, но сигурно е предпоставка да си необезпокояван от останалите. Другият въпрос, който възниква, е доколко този начин на живот е възможен през целия житейски път. Защото рано или късно в един момент всеки опира до другите и това е неизбежно.


Колективният играч

Това е изискването, за което претендират повечето съвременни работодатели. Те искат да си имат работа с екипни личности, хора, които могат да се сработват с останалите. Да позагърбиш егото за сметка на общото дело, това не е толкова лесно за всеки. Нагледно го показват колективните спортове. То е нещо като да си футболист и да се откажеш на всяка цена да стреляш в мрежата. Вместо това да подадеш на другия, който е по-добре пласиран. Ти ще свършиш черната работа, той ще обере лаврите. Виждаме, че мнозина се изкушават да изхабят ситуацията, за да угодят на егото си.

Ала колективният играч вижда пред себе си смисъла на общото дело. Той подава топката, заради победата на отбора. Чувства се значим от това, че е част от екипа и то му е достатъчно. Не държи неговото име да е изписано с по-големи букви от останалите. Това не означава, че не е амбициозен. Той просто не е егоцентричен. Способен е да се пожертва, заради нещо по-голямо от Аза си.

Плюсове – Дава подкрепа и вероятно я получава, най-малкото за благодарност. Не е самотник. Има усещането за правене на нещо общо, голямо, което си струва. Дори и затова, че то обединява умовете и сърцата на поне няколко човека.
Минуси – Разтворен в колектива, той може да бъде недооценен и дори забравен. А това не е приятно никому.

И все пак – вълк-единак или колективен играч? Аз лично не бих заклеймявала. Животът и човешките отношения са достатъчно сложно нещо, ние в тях – също. Склонна съм да мисля, че болшинството от нас носят в себе си и от двете, като все пак едното доминира. А в различните моменти от живота ту сме единаци, които ближат в усамотение рани, ту сме част от отбора, заради по-голямата цел. Познаваме болката от самотата и самочувствието от това да разчитаме сами на себе си. Точно толкова, колкото ни е близка топлината да бъдем със съмишленици, да знаем, че те имат нужда от нас. С тях правим нещо стойностно, за което сме убедени, че си струва. Плюс увереността, че и те знаят - без нас то в никакъв случай няма да е точно същото, защото му даряваме най-скъпото – себе си.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Как да не осъждаме, а да даваме градивно мнението си
· Колко е важно самоуважението на работното място?
· Как да се харесаме на околните - II
· Желанието да бъдем харесвани - как ни влияе и до какво може да доведе?
· Изневярата, обидата и прошката
· Как да намерим смирение и защо то е толкова важно?
· Професиите, в които жените са най- добри
· Да се насладим на живота по график
· Как да вържем мъжка вратовръзка
· Соня Хени - норвежката принцеса на леда (видео)
· Какво се промени за жените и момичетата за последните 25 години?
· Жените не трябва да се оправдаваме за това, което сме
· Въображаемите ни врагове
· От къде идва чувството на несигурност?
· Повече увереност в епохата на социалните мрежи
· За обидата и обидчивостта
· Колкото различни са хората, толкова различни са и начините за изразяване на любовта
· Даването и получаването като големи житейски уроци
Неделя
31
Май 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Три измерения на любовта отразяват нашето лично осъзнаване
През целия си живот, ние продължаваме да се влюбваме и разделяме – понякога само, за да се съберем отново....
Време да бъдем по-добри...и в социалните мрежи
Няма какво да се лъжем - престоят ни в социалните мрежи заема голяма част от времето и съзнанието ни....
Кърменето никога не е било толкова красиво
Кърменето е естествено, колкото храненето. Нужда. Но при бебетата това не е нужда само от храна, а от...
Умението да обичаш - Дон Мигел Руис
Любовта не задължава. Страхът е изпълнен със задължения. По пътя на страха, каквото и да правим, то е...
Къде в мозъка се намира любовта и какво се крие зад усещането за „разбито сърце“?
Често чуваме изказвания, споделяния за това как хората обичат нещо/някого с цялото си сърце. В интерес...
Моето първо... цвете
Обикновено казваме, че децата са цветята на Земята, но всъщност не много често се замисляме за връзката...
Детето предпочита баба си
"Не просто баба си! Свекърва ми!!!" С тези думи ме посрещна приятелката ми Мая - майка на едногодишен...
Как да подобрим концентрацията у децата?
Заради технологиите и динамиката, в която живеем, децата изпитват все по-големите трудности да се съсредоточават....
Моля, заповядайте!
Къде е най-добре да се видим с познати – да ги поканим на домашна вечеря или просто на чай, на барбекю...
Защо е полезно за бебето да го носим по-често?
Изобретенията като количка за бебето или проходилка са измислени сравнително наскоро, тогава как са отглеждали...
Нарисувай ми картинка
Всички знаем за афинитета на децата към рисуването. Още от съвсем малки, те посягат към всякакви пишещи...
Наистина ли децата са невъзпитани, когато правят така?
"Добре възпитано ли е моето дете?" Две неща ме притесняват в този така често задаван въпрос – за каква...
Ябълката на раздора
Легендата разказва как богинята на раздора Ерида не била поканена на сватбата на Пелей и Тетида и от...
Внимание – деца на пътя
Едва ли има съмнение у някой, че днешните улици са като бойно поле – невинни жертви, безкрупулни убийци...
Колкото сам позволиш…
Вървя по улицата. На отсрещния тротоар - момче и момиче на видима възраст в последните гимназиални класове....
Любовен триъгълник – аз, ти и домашният любимец?!
Появата на трети в двойката логично буди напрежение… и то не само, когато става дума за трети в любовен...
Родители на тийнейджъри, да посрещнем предизвикателствата!
Някои неща в израстването не се променят с поколенията, някои се променят. Когато сме родители на тийнейджър,...
Пътища към приемането ни един от друг
Битовизмът е в състояние да побърка всеки и любовта никак не е застрахована. Каквито и романтици да сме,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook