Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Вълк-единак или колективен играч?


Като вълк-единак или колективен играч сме в живота? Това е наш избор, но само донякъде. Той се предопределя и от заложеното ни от природата, и от начина, по който ни се е стекъл животът.


Вълк-единак

Да си саможив и самодостатъчен е нещо, което може да ти е закодирано по принцип. Има хора, които са предразположени да бъдат такива. Обстоятелствата само ги побутват към определена посока – дали тази предпоставеност да се задълбочи, или частично да се преодолее.

Възможно е коренът да е заложен някъде далече в детството, когато се е формирал характерът. Рано оставен да се справя сам с неща от живота, за които не е бил порасъл, прекомерно високи изисквания от родители, големи лични амбиции... Това може да е изборът на зрелия човек, който достатъчно си е изпатил от „другите“ и не желае да допусне повече да го нараняват. Тогава става въпрос за защитна реакция.
Съществува възможност личността да се е изградила по този начин заради професията си. Ако работиш в полицейските служби ли разузнаването, например, ако управяваш голяма корпорация, опазването на тайната, прикритостта, несподелянето на информация са от жизнено значение. Ставаш недоверчив.

Силен и емоционално сам
– това са плюсовете и минусите. Предимството на този несъзнателен или осъзнат избор е, че човек разчита само на себе си. Той е уверен, независим от други хора. Те по-малко му влияят. В този смисъл такъв човек е много по-свободен от оня, който е на другата крайност – непрекъснато се вълнува как го възприемат другите хора, дали го харесват. На нашия герой не му пука, защото в неговия свят е широко, той е основният му обитател. „Светът това съм аз, адът – това са другите“, максимата на екзистенциалистите е неговото верую. Останалите са само пейзаж или движещи се персони, с които по неизбежност влиза в някакво формално съприкосновение, но те не го засягат истински. Въпросът е дали този човек все пак не страда от своята самоизолация, а само да парадира с това, че я харесва. Човек е социално същество и нуждата му от общуване, от близост с други хора е естествена предпоставка за емоционалното му и всякакво равновесие. Да си вълк-единак едва ли е равнозначно на щастие, но сигурно е предпоставка да си необезпокояван от останалите. Другият въпрос, който възниква, е доколко този начин на живот е възможен през целия житейски път. Защото рано или късно в един момент всеки опира до другите и това е неизбежно.


Колективният играч

Това е изискването, за което претендират повечето съвременни работодатели. Те искат да си имат работа с екипни личности, хора, които могат да се сработват с останалите. Да позагърбиш егото за сметка на общото дело, това не е толкова лесно за всеки. Нагледно го показват колективните спортове. То е нещо като да си футболист и да се откажеш на всяка цена да стреляш в мрежата. Вместо това да подадеш на другия, който е по-добре пласиран. Ти ще свършиш черната работа, той ще обере лаврите. Виждаме, че мнозина се изкушават да изхабят ситуацията, за да угодят на егото си.

Ала колективният играч вижда пред себе си смисъла на общото дело. Той подава топката, заради победата на отбора. Чувства се значим от това, че е част от екипа и то му е достатъчно. Не държи неговото име да е изписано с по-големи букви от останалите. Това не означава, че не е амбициозен. Той просто не е егоцентричен. Способен е да се пожертва, заради нещо по-голямо от Аза си.

Плюсове – Дава подкрепа и вероятно я получава, най-малкото за благодарност. Не е самотник. Има усещането за правене на нещо общо, голямо, което си струва. Дори и затова, че то обединява умовете и сърцата на поне няколко човека.
Минуси – Разтворен в колектива, той може да бъде недооценен и дори забравен. А това не е приятно никому.

И все пак – вълк-единак или колективен играч? Аз лично не бих заклеймявала. Животът и човешките отношения са достатъчно сложно нещо, ние в тях – също. Склонна съм да мисля, че болшинството от нас носят в себе си и от двете, като все пак едното доминира. А в различните моменти от живота ту сме единаци, които ближат в усамотение рани, ту сме част от отбора, заради по-голямата цел. Познаваме болката от самотата и самочувствието от това да разчитаме сами на себе си. Точно толкова, колкото ни е близка топлината да бъдем със съмишленици, да знаем, че те имат нужда от нас. С тях правим нещо стойностно, за което сме убедени, че си струва. Плюс увереността, че и те знаят - без нас то в никакъв случай няма да е точно същото, защото му даряваме най-скъпото – себе си.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Как да не осъждаме, а да даваме градивно мнението си
· Колко е важно самоуважението на работното място?
· Как да се харесаме на околните - II
· Как да намерим смирение и защо то е толкова важно?
· Силата на вдъхновението – как да го открием и развием?
· Криза на идентичността - кога се случва и кой е заплашен?
· Професиите, в които жените са най- добри
· Да се насладим на живота по график
· Как да вържем мъжка вратовръзка
· „Когато остарея….“ – 12 бележки към бъдещето ми аз
· Предупреждение
· Знаменитите жени в българската история
· Въображаемите ни врагове
· Кой от четирите типа интроверти сте?
· Манипулаторите в нашето ежедневие
· Нека не се заблуждаваме - понякога просто идва време за раздяла
· Готвим ли все още за цялото семейство?
· Кога един мъж е истински привлечен?
Четвъртък
21
Юни 2018
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Нос Добра надежда
Много се говори за благотворителността и за големите благотворителни организации. Толкова много и противоречиви...
Нова работа през лятото
Лятото е време за отдих и забавяне на оборотите. Служебните ангажименти се изпълняват някак по-лежерно,...
Помощ, мърморко!
Шумът от много мърморещи хора не е страшен само ако можем да го игнорираме. Мърморковците, които днес...
Криворазбраният „феминизъм”
Първата представа, която изниква в ума ми при думата феминизъм е, как не особено нежна представителка...
Готвенето у дома – ниско квалифициран труд или изкуство
Често споделям с приятелки и колежки, какво съм сготвила предната вечер, как се е получило и каква е...
Новогодишните желания – техника на изпълнение
Сред всички народи има поверие, че в навечерието на Новата година небесата се отварят и изречените желанията...
Насоки към хиперактивните деца
Казват, че днешните деца не са като едновремешните деца. И нормално да е така, предвид времето, в което...
Нуждаем ли се от равноправие? - II
И така, нуждаем ли се от равенство – както в правата, така и в задълженията? Само преди четвърт век положителен...
Как да избираме детски играчки. И какви? - II
- Книги – любовта към четенето и книгите се възпитава още от най-ранна детска възраст. Затова започнете...
Приятелска ревност
Наскоро станах част от една особена ситуация. На мястото, където обядвам, видях две свои, малко позабравени...
Възможен ли е баланс между работа и семейство?
Няма как да оспорим факта, че разумните хора са онези, които винаги намират златната среда. Балансът...
Похвалата е ключ към сърцето и към успеха - не я пестете!
Всеизвестен факт е, че децата е добре да бъдат хвалени, да получават поощрение и одобрение и при най-малкия...
12 юни - Световен ден против детския труд
Много хора споделят мнението, че колкото по-рано научиш детето си на труд, толкова по-отговорен, самоуверен,...
Лична история: Как се възстанових след развода
Разведена...не разделена, не в командировка или на стаж – разведена! Тежестта на думата ми се е струвала...
Приятелството на работното място
„Прекарвам на работа две трети от времето си и без приятелските отношения с колегите не бих могла да...
Детската любознателност - началото на самостоятелното мислене
Децата са любопитни по природа и как иначе - те имат нужда от това любопитство, за да опознаят заобикалящия...
Умеем ли да пазим тайна?
Да можеш да пазиш тайна е почти талант. Един е способен и дума да не продума за онова, което си му поверил,...
Внимание – деца на пътя
Едва ли има съмнение у някой, че днешните улици са като бойно поле – невинни жертви, безкрупулни убийци...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook