Офисна джунгла – „трудните” колеги

Един колектив може да е сплотено семейство. Всеки с ролята си – взаимно допълващи се по начин, по който разкрива най- добрите им качества и така, че работата да е лека и приятна. Но може и да е истинска джунгла, съставена от хищници и жертви, чешити и обикновени вредители, които съжителстват на принципа: „убий, преди да бъдеш убит” или „тук оцелява най- силният”. Да се ориентираме и оцелеем в такава среда ни трябват две неща – да познаваме противника и да намерим стратегия да го обезвредим, така че да излезем сухи от битката – т.е. да запазим работата си.
Ето някои от най- досадните колеги, които могат да ни се случат на работното място, както и някои идеи как да се справим с тях.

„Забавният” – на пръв поглед, радост за всеки офис е да има подобен колега сред редиците си. Човекът с хубаво чувство за хумор умее да разведрява обстановката, да направи атмосферата по- непринудена. Да, но този не е дарен с чувство за хумор, и въпреки всичките си напъни, не успява да разсмее никого. Напротив. Шегите му са безвкусни, дебелашки, нетактични или обидни. Обикновено прибягва до вицовете, които е прочел рано сутринта във вестника или е виц на деня в някой сайт. Което изобщо не го праив смешен. Той може да е обикновен шут, може и да е циничен и несъобразителен. Но със сигурност дразни до безумие.

Стратегия: не му обръщайте внимание и дори от елементарна любезност не се и усмихвайте. Просто игнорирайте всяко изречение, загатващо за шегичка или виц. Ако положението стане нетърпимо и колегата не се усеща, направете му забележка, макар и само от свое име.


„Mрънкалото” – да, мрънкала много наоколо, но ако сте принудени да делите 8часов работен ден с „Мрънкалото”, положението е направо бедствено. Мрънкащият колега е ходеща зараза на лошото настроение. Той се оплаква от всички и всичко. За него няма положителни страни и всичко върви от зле по- зле. Всичко му е криво – работното време, клиентите, работата, началниците, времето, кафето е свършило, заплатата закъснява или е малко. Той може и да е критикар, може и да е обикновено мрънкало, той е в състояние да отрови всяка атмосфера.

Стратегия: нито може да откажете да го слушате, защото само ще го предизвикате, агресивната пасивност е част от тактиката му и по някакъв начин ще ви накара да почувствате вина. Нито пък можете да покажете съчувствие, защото той ще стане още по- настъпателен. Дистанцирайте се, дръжте се професионално и само се надявайте, че той ще намери друг отдушник на оплакванията си.


„Кръшкачът” – да, едни работят, а други се чудят как да избегнат работата. Той винаги закъснява и си тръгва пръв. Прекрачва всички срокове и работата винаги му е на косъм. Не се престарава и любимото му занимание е да прехвърли работата си на друг. Това си е лично негов проблем, но ако зависите от него или работите по още проект, проблемът става и ваш.

Стратегия: контролирайте го, доколкото е възможно. Осведомявайте се редовно докъде е стигнал и реагирайте подчертано недоволно, ако не е свършил почти нищо. Обяснете му недвусмислено, че всеки трябва да си изпълнява задълженията, дори и да пострада някой или целия проект в крайна сметка. Винаги си проличава кой как си е свършил работата. Ако успеете да ги убедите, че той може да направи каквото трябва, стига да поиска и да се мобилизира, може пък дори и Кръшкачът да покаже неочаквана трудоспособност. Оплачете се на шефа, само ако преди това няколкократно сте говорили с този колега, защото иначе се превръщате в:


„Интригантът” – май липсата на такъв човек в офиса е рядко явление. Интригантът е определено труден и неприятен човек. Той си вре носа навсякъде, в личния живот на хората, в професионалния, интересува се от отношенията на всички с шефа и помежду им, само и само да заплете следващата интрига. Той е този, който говори зад гърба на другите, лицемерничи, а привидно е голям моралист и прави всичко от добро чувство.

Стратегия: може, разбира се, да не му обръщате внимание, но това поставяне „над нещата” няма да трае дълго. Скоро и вие ще бъдете негова жертва, а някое неопитно ухо ще се поддаде и ето я интригата. В даден момент може да го изобличите, там където е най- чувствителен – пред публика. Той се бои от нея, обикновено клюкарства на четири очи, затова – публично разкажете, че за вас се носят такива слухове и се разпространяват именно от него. Може моментът да е неудобен за всички, но рано или късно колегите ще спрат да се занимават с него, да му се доверяват или да се вслушват в сплетните му. Той ще получи добър урок.


„Състезателят” – да, това е напористият колега, който вечно е в надпревара с някой и не търпи да е втори, да има по- лоши резултати от друг. Най- често той се среща в областта на продажбите. Но не става въпрос за пари или обикновено натягане пред шефа. Става въпрос за чиста проба състезателен дух, той е такъв и в линия си живот. Понякога го прави дори и несъзнателно. Ако се запътите към кафемашината в коридора, той със сигурност ще гледа да ви изпревари. Постоянно се сравнява в другите и много му личи недоволството, когато някой за момента се справя по- добре. Неуспехът за него е само мотивация.

Стратегия: няма нищо лошо някои да са по- агресивни от други, в добрия смисъл на думата, но постоянното положение на надпревара изнервя обстановката. Ако вие сте негов „конкурент” в дадена работа, и ако това не се налага, просто му кажете, че не се интересувате от това, кой ще направи пръв таблицата или ще подреди документите. Има работа, за която е важно просто да бъде приключена, а не кой ще я приключи пръв, това за вас не е училищно спортно състезание, а рутинна дейност. В добрия случай той ще се успокои и ще си намери друг „конкурент”.


„Агресивният” – това е бурето барут в офиса. Вечно е пред някакъв конфликт, изпада в истерия и крясъци и от най- малките проблеми и особено лошо се съчетава това с някоя ръководна или отговорна длъжност. Независимо дали гневът му е насочен върху някого или върху положението изобщо, да не си наблизо, когато избухва. Агресията му е страшна и подчиняваща околните, всява чист страх.

Стратегия: целта на агресивния тип е да изкара гнева от себе си, повишавайки авторитета си и подчинявайки останалите в примката на страха да му се противопоставят. Не му обръщайте внимание, когато избухва, дори и да е срещу вас. Бурята обикновено пламва бързо и свършва бързо. Говорете спокойно, това ще го усмири и ще го направи смешен дори и в своите очи.


„Всезнайкото” – обикновено е добронамерен, но това не му пречи да дразни, нали? Той е отдавна във фирмата и разбира малко или много от работата и на другите колеги. Това сякаш му дава право да си пъха носа, да дава непоискани съвети, препоръки и всичко е „за твое добро”. После се връща да провери как е свършена работата, а любимата му реплика е: „Нали ти казах”. Опитът е неговото оръжие.

Стратегия: изслушвайте го с уважение, чуждият опит е наистина важен в определен момент или когато правите нещо за пръв път. Но ако той продължава и вече нямате нужда от съветите му, любезно му обяснете, че и вие искате да станете толкова ерудиран като него и единствения начин да се трупа опит е да си го набавиш сам. Това хем ще го поласкае, хем ще види, че си е свършил работата и може да се прехвърли на някой по- неопитен колега.


Със сигурност познавате още дразнещи типове, около нас е пълно с тях. Но и преди да осъждате някой и да предприемате мерки за неутрализацията му, замислете се, дали и всичко при вас е наред. Дали сте перфектния колега и дали по някакъв начин не дразните околните? А може би ще откриете нещо и за себе си в тези типове. Затова преди да бъдем осъдителни, нека бъдем малко поне снизходителни, това ще получим и в замяна.