Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Личната отговорност по пътя ни


Има неща, които са по-големи от нас, пред тях ние изглеждаме малки и безсилни. Не можем да ги избегнем, приближаваме или се отдалечава според собственото си разбиране, опознаваме ги и се справяме с тях сами, защото те са част от индивидуалния път на всеки човек. Има и неща, които можем само да осъзнаваме, без да променяме. Фактът, че не е по силите ни да ги променим обаче, не измества въпроса встрани от нас, напротив, сочи точно към нас и в посока на способността ни да влияем върху възприятието си, да умеем да управляваме начина, по който реагираме на действителността. Всеки носи своята лична отговорност и колкото по-близо са последствията от наши или чужди действия до нас, толкова по-голяма е тя. А когато определен краен резултат не е зависел от нас, то това, което е било и винаги остава в ръцете ни е нашия отговор на случилото се. Това е като да реагираме адекватно и да спасим каквото можем от горяща къща, вместо да губим време и да се вайкаме и обвиняваме злосторника.

Когато нещо по една или друга причина е вече факт, наша остава ролята да дадем всичко от себе си, за да променим това, което не ни харесва, доколкото можем. В противен случай сякаш се отказваме по средата и чакаме някой друг да свърши това, което ни самите трябва да направим. Понякога ние знаем или поне усещаме, че не е редно да постъпваме по определен начин, но го правим. Мислим, че това действие няма да се забележи и ще се разтвори някъде в “общата отговорност” (слагам това понятие в кавички, защото вярвам, че човек може да отговаря сам за и пред себе си). После се чудим на последствията от действията си, сякаш се опитваме да се разграничим от тях. Така личната отговорност оставяме върху действията си, но не и върху последствията от тях. Ако те на са ни приятни, приписваме ги на нещо външно - другите, съдбата, случайността. Но честни ли сме към себе си, когато например очакваме от другите нещо, което сами не бихме направили? Или когато трескаво чертаем правила, а самите ние не ги спазваме.

Отговорността е лична, тя не е нито колективна, нито отвъд човешка категория. Това, че понякога не е по силите й да промени фактите, не я прави нещо външно на нас. Тя е тежка за носене сам и лека като перце, когато искаме да я духне към друг. Много е лесно да обвиняваме другите за собствените си несгоди. Например непрестанно да повтаряме колко ни дразни отношението на шефа ни към нас, вместо да направим нещо по въпроса, дори и това да е само да понесем последствията от бездействието си такива каквито са. Във всички случаи, вместо да екстернализираме вина и да приписваме отговорности на други, по-добре да погледнем това, с което разполагаме във себе си. Защото е нечестно да се дистанцираме от отговорността за нещо, щом веднъж сме я поели. Това вреди на бистрото ни възприемане на случващото се. Кара ни да се чувстваме откъснати от собствената си съдба и в нечии ръце.Реципрочното отношение и гледането в собствената паничка са една добра възможна рецепта за изпълнен дълг към нас самите. Обратното е търсенето на вина у другия, която отвежда мислите в необятната и обрасла със съмнения и страх гора на несигурността. Там отново сме малки, но този път сами сме се смалили.


Личната отговорност в ежедневието

Освен във вечни понятия като стремеж към щастие, свобода, морал и много други, личната отговорност доста често е много по-близо до нас, отколкото си мислим. Можем да я открием във съвсем тривиални неща като това да не си хвърляме фаса от колата на улицата например.

Личната отговорност е като чиста и спретната дреха, която ни прави по-полезни за нас самите и за хората около нас. Никакви регулации, закони и забрани не могат да изчистят градинката пред блока, нито да вдигнат разхвърляните хартии в някой вход. Никой не може да ни даде гаранция, че няма да ни облъчва с негативни мисли, трябва ние сами да можем да се предпазим от подобни влияния. Няма да сме честни спрямо себе си ако се крием зад по-лесни колективни схващания и не поемем своята част във възприемането и обмислянето на нещо.

Личната отговорност изцяло се побира в златното правило на етиката - не прави това, което не искаш да ти правят на теб. Или обърнато наопаки, с лице към последиците - когато правиш нещо, ако всички го правят, до какво ще доведе това?


Грижа към околната среда
Темата относно безпринципното и като цяло безотговорно отношение на повечето хора към планетата е много дълга и не може да се побере в един абзац. Но пък си струва да бъде спомената, защото е пряко свързана с личната отговорност на всеки от нас. Земята е нашият дом, а не кутийката, в която сме се затворили и която грижливо поддържаме, понякога нехаейки за отвън. Ако всички решат да си хвърлят фасовете от колите или да украсяват дърветата с торбички боклук, ще заживеем в един “чуден” свят. Същото важи и за отношението към старите батерии, към пестенето на водата и електричеството и въобще към безразборното използване на всякакви ресурси, без идея, че това вреди на околната среда и замърсява собствения ни хабитат.

Грижа за себе си
Замърсяването отвън много прилича на замърсяването отвътре. Ние самите сме отговорни за това да се грижим както за тялото си, така и за духа си, за своите мислите си, действия и мечти. Идеята, че някой друг трябва да ни осигури това, което искаме е повече от вредна и може да ни донесе само негативни усещания.
Никой не е длъжен да подрежда и разчиства собственото ни съзнание. Това важи и с обратен знак. Да бъдеш отговорен към себе си и другите означава и да не се въвличаш ненужно в чужди отговорности и задължения. Ако всеки се заеме първо да се справи със собствените си “скелети в гардероба”, определено няма да има време и ресурси да се занимава с дела, които не му принадлежат.
Колкото повече се опитвам да сложа личната отговорност в някакви осезаеми граници, толкова повече тя ми прилича на нашия личен отпечатък. Онзи, който оставяме докато сме на тази земя. Грижата и вниманието, с което се отнасяме към себе си и към другите са равни на грижата и вниманието, което получаваме. Нещо като онези кадри с космонавти, които биват отблъснати със същата сила от предмета, който блъскат. Само дето противодействието при бягането от отговорност не е толкова пряко и затова изглежда на пръв поглед податливо на пренебрегване.
Коментари
2012-03-09 #2
teodora
Наистина е потресаващо да видиш цяла торба боклук хвърлена от балкона, точно пред блока, или докато чистиш градинката около мястото, където живееш, някакви хора да си хвърлят фасовете по земята. Аз си го обяснявам с това, че смятат околната среда за нещо външно, което някой друг ще изчисти. А държавата не знам дали е най-добрия стопанин на нравите... Би било много хубаво ако хората сами стигнат до идеята да пазят около себе си. Много ми хареса в Бургас, в Морската градина, че има обособено място за разходка на кучета!
2012-03-09 #1
Десислава Симеонова
Напълно споделям изказаното в материала. Като добавка: за мен две неща са най-трудно преборимите в България: мръсотията и \\\"връзките\\\". Второто... нямам време сега да коментирам. Мръсотията по улиците, в планината, край морето е задушаваща. Замирисва на пролет - но забелязвате ли какво се откри след стопяването на ледовете?!!... \\\"Да изчистим България за едни ден\\\" е прекрасна инициатива. Тревожи ме въпросът дали на следващия ден всичко няма пак да се окаже същото... Колко от нас възпитават децата си да събират боклука разделно, колко от нас хвърлят фасовете си, обвивките от вафли, дъвки... - на определените места, колко от нас НЕ разхождат кучетата си из местата, където играят деца... По моему, оправия може да има, макар и някаква, ако се налагат глоби, солени и безкомпромисни. Тоест, присъствието на държавата и съответните общини трябва да е осезателно и строго.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Една сигурност, моля!
· Днес или никога!
· Свърхотговорните деца
· Когато Цезаровото сечение не е избор, то не и повод за срам и вина
· Ден 15 - Постове и пости: Отровни хора
· Ден 1 - Постове и Пости: Вино, вместо вина
· 14 юни - Ден на доброволния и безвъзмезден кръводарител
· Кое ни прави добри?
· Идеи за добри дела през ваканцията
· Ден 8 - Постове и пости: Да промениш нещо истински важно. Себе си.
· Ден 5 - Постове и пости: Светът е пълен с отговори, които търсят правилен въпрос
· Ден 4 - Постове и пости: Всеки и всичко бърза. Хора, думи, събития...
· Въображаемите ни врагове
· Циганското лято на живота ни
· Носталгията - как да се справим с нея и да я превърнем във вдъхновение?
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
· Как се състаряваме преждевременно - нагласата
· Как се състаряваме преждевременно - външния вид
· Неща, които вече не ме впечатляват
Вторник
24
Септември 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Гризенето на нокти при децата
Упорит и широко разпространен навик сред поне половината от децата. При тийнейджърите този процент спада,...
Пътуването като терапия
Нещата, които са полезни за физическото ни здраве и благополучие, невинаги ни доставят вътрешно удовлетворение...
Можем ли да загърбим миналото?
„Минало – заминало”, казват старите хора. „Гледай напред” – чуваме от другите, когато си припомним с...
Мазнините: добри, полезни, вредни - I
Често възхвалата или анатемосването на дадена мазнина има за цел просто да ни продаде рекламиран продукт....
Защо е важно как храним децата си? Видео против затлъстяването ще ви замисли
Хранителните навици се формират много рано и могат да траят цял живот. Мислим си, че когато сме гладни,...
Житото - в самите корени на живота
Житото е една от основните храни за човечеството. То е символ на плодородието, земята, цикличността на...
20 пътеки към личната ни осъзнатост
1. Хранете се с ястия и продукти, пълни с истински вкус на храна. Това изключва ягодите през декември,...
Утехата без думи и къде можем да я потърсим
Много често, напълно необяснимо изпадаме в дълбоки черни дупки. Без конкретна причина понякога, може...
Музиката в ежедневието – оръжие на оптимизма?
„Музиката пряко имитира страстите и състоянията на душата. Слушаме ли музика, която изразява една определена...
Какво стои зад популярния проект "Точка и запетая"?
Препинателният знак точка и запетая - ; - се поставя в едно изречение когато мисълта е завършена, но...
По пътя към целта - без извинения
Преследвате ли целите си или обичате да отлагате за времето, в което ще...имате повече време или пари,...
Пристрастени ли сте към четенето - 20 отговора "да"
1. Когато сте потънали в роман, постоянно си обещавате: „Тази глава е последна за днес”, но после само...
Грижете се за тялото си. Това е единственото място, в което ще живеете
Грижете се за тялото си. Това е единственото място, в което ще живеете....
Приучаването към гърнето става с повече търпение и разбиране
Безспорно махането на пелените и приучаването към ходене на гърне е преломен момент в детското развитие....
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем, ден 1
Коледните пости у дома, за моя изненада, тази година се увеличиха с още един решил да ги спазва: моето...
Вашият начин да влезете във форма
С помощта на диетите можем да свалим няколко килограма в повече, но слабото тяло не означава автоматично...
Без пържени храни, повече плодове и зеленчуци за децата в детските градини
Намалява се дневният прием на калории на децата от детските заведения, забранява се консумирането на...
Цели, намерения и желания
Една от основните думи в живота ни е думата цел. В действителност целият ни живот е изтъкан от цели,...
Тайните на истинското женско приятелство
Често се спори за женското приятелство, всеки е готов да предложи дефиниции, да сравнява, да обвинява....
Стайните растения, които са най-полезни за нашето здраве
Колкото и да е трудно за вярване, шансът въздухът в затворени помещения да е по-лош, е по-голям, отколкото...
Да успокоим разтревожено дете с тези магически фрази
Децата изглеждат смели и безстрашни, но са изтъкани от много сенки, малки и големи чудовища и несигурност....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook