Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Личната отговорност по пътя ни


Има неща, които са по-големи от нас, пред тях ние изглеждаме малки и безсилни. Не можем да ги избегнем, приближаваме или се отдалечава според собственото си разбиране, опознаваме ги и се справяме с тях сами, защото те са част от индивидуалния път на всеки човек. Има и неща, които можем само да осъзнаваме, без да променяме. Фактът, че не е по силите ни да ги променим обаче, не измества въпроса встрани от нас, напротив, сочи точно към нас и в посока на способността ни да влияем върху възприятието си, да умеем да управляваме начина, по който реагираме на действителността. Всеки носи своята лична отговорност и колкото по-близо са последствията от наши или чужди действия до нас, толкова по-голяма е тя. А когато определен краен резултат не е зависел от нас, то това, което е било и винаги остава в ръцете ни е нашия отговор на случилото се. Това е като да реагираме адекватно и да спасим каквото можем от горяща къща, вместо да губим време и да се вайкаме и обвиняваме злосторника.

Когато нещо по една или друга причина е вече факт, наша остава ролята да дадем всичко от себе си, за да променим това, което не ни харесва, доколкото можем. В противен случай сякаш се отказваме по средата и чакаме някой друг да свърши това, което ни самите трябва да направим. Понякога ние знаем или поне усещаме, че не е редно да постъпваме по определен начин, но го правим. Мислим, че това действие няма да се забележи и ще се разтвори някъде в “общата отговорност” (слагам това понятие в кавички, защото вярвам, че човек може да отговаря сам за и пред себе си). После се чудим на последствията от действията си, сякаш се опитваме да се разграничим от тях. Така личната отговорност оставяме върху действията си, но не и върху последствията от тях. Ако те на са ни приятни, приписваме ги на нещо външно - другите, съдбата, случайността. Но честни ли сме към себе си, когато например очакваме от другите нещо, което сами не бихме направили? Или когато трескаво чертаем правила, а самите ние не ги спазваме.

Отговорността е лична, тя не е нито колективна, нито отвъд човешка категория. Това, че понякога не е по силите й да промени фактите, не я прави нещо външно на нас. Тя е тежка за носене сам и лека като перце, когато искаме да я духне към друг. Много е лесно да обвиняваме другите за собствените си несгоди. Например непрестанно да повтаряме колко ни дразни отношението на шефа ни към нас, вместо да направим нещо по въпроса, дори и това да е само да понесем последствията от бездействието си такива каквито са. Във всички случаи, вместо да екстернализираме вина и да приписваме отговорности на други, по-добре да погледнем това, с което разполагаме във себе си. Защото е нечестно да се дистанцираме от отговорността за нещо, щом веднъж сме я поели. Това вреди на бистрото ни възприемане на случващото се. Кара ни да се чувстваме откъснати от собствената си съдба и в нечии ръце.Реципрочното отношение и гледането в собствената паничка са една добра възможна рецепта за изпълнен дълг към нас самите. Обратното е търсенето на вина у другия, която отвежда мислите в необятната и обрасла със съмнения и страх гора на несигурността. Там отново сме малки, но този път сами сме се смалили.


Личната отговорност в ежедневието

Освен във вечни понятия като стремеж към щастие, свобода, морал и много други, личната отговорност доста често е много по-близо до нас, отколкото си мислим. Можем да я открием във съвсем тривиални неща като това да не си хвърляме фаса от колата на улицата например.

Личната отговорност е като чиста и спретната дреха, която ни прави по-полезни за нас самите и за хората около нас. Никакви регулации, закони и забрани не могат да изчистят градинката пред блока, нито да вдигнат разхвърляните хартии в някой вход. Никой не може да ни даде гаранция, че няма да ни облъчва с негативни мисли, трябва ние сами да можем да се предпазим от подобни влияния. Няма да сме честни спрямо себе си ако се крием зад по-лесни колективни схващания и не поемем своята част във възприемането и обмислянето на нещо.

Личната отговорност изцяло се побира в златното правило на етиката - не прави това, което не искаш да ти правят на теб. Или обърнато наопаки, с лице към последиците - когато правиш нещо, ако всички го правят, до какво ще доведе това?


Грижа към околната среда
Темата относно безпринципното и като цяло безотговорно отношение на повечето хора към планетата е много дълга и не може да се побере в един абзац. Но пък си струва да бъде спомената, защото е пряко свързана с личната отговорност на всеки от нас. Земята е нашият дом, а не кутийката, в която сме се затворили и която грижливо поддържаме, понякога нехаейки за отвън. Ако всички решат да си хвърлят фасовете от колите или да украсяват дърветата с торбички боклук, ще заживеем в един “чуден” свят. Същото важи и за отношението към старите батерии, към пестенето на водата и електричеството и въобще към безразборното използване на всякакви ресурси, без идея, че това вреди на околната среда и замърсява собствения ни хабитат.

Грижа за себе си
Замърсяването отвън много прилича на замърсяването отвътре. Ние самите сме отговорни за това да се грижим както за тялото си, така и за духа си, за своите мислите си, действия и мечти. Идеята, че някой друг трябва да ни осигури това, което искаме е повече от вредна и може да ни донесе само негативни усещания.
Никой не е длъжен да подрежда и разчиства собственото ни съзнание. Това важи и с обратен знак. Да бъдеш отговорен към себе си и другите означава и да не се въвличаш ненужно в чужди отговорности и задължения. Ако всеки се заеме първо да се справи със собствените си “скелети в гардероба”, определено няма да има време и ресурси да се занимава с дела, които не му принадлежат.
Колкото повече се опитвам да сложа личната отговорност в някакви осезаеми граници, толкова повече тя ми прилича на нашия личен отпечатък. Онзи, който оставяме докато сме на тази земя. Грижата и вниманието, с което се отнасяме към себе си и към другите са равни на грижата и вниманието, което получаваме. Нещо като онези кадри с космонавти, които биват отблъснати със същата сила от предмета, който блъскат. Само дето противодействието при бягането от отговорност не е толкова пряко и затова изглежда на пръв поглед податливо на пренебрегване.
Коментари
2012-03-09 #2
teodora
Наистина е потресаващо да видиш цяла торба боклук хвърлена от балкона, точно пред блока, или докато чистиш градинката около мястото, където живееш, някакви хора да си хвърлят фасовете по земята. Аз си го обяснявам с това, че смятат околната среда за нещо външно, което някой друг ще изчисти. А държавата не знам дали е най-добрия стопанин на нравите... Би било много хубаво ако хората сами стигнат до идеята да пазят около себе си. Много ми хареса в Бургас, в Морската градина, че има обособено място за разходка на кучета!
2012-03-09 #1
Десислава Симеонова
Напълно споделям изказаното в материала. Като добавка: за мен две неща са най-трудно преборимите в България: мръсотията и \\\"връзките\\\". Второто... нямам време сега да коментирам. Мръсотията по улиците, в планината, край морето е задушаваща. Замирисва на пролет - но забелязвате ли какво се откри след стопяването на ледовете?!!... \\\"Да изчистим България за едни ден\\\" е прекрасна инициатива. Тревожи ме въпросът дали на следващия ден всичко няма пак да се окаже същото... Колко от нас възпитават децата си да събират боклука разделно, колко от нас хвърлят фасовете си, обвивките от вафли, дъвки... - на определените места, колко от нас НЕ разхождат кучетата си из местата, където играят деца... По моему, оправия може да има, макар и някаква, ако се налагат глоби, солени и безкомпромисни. Тоест, присъствието на държавата и съответните общини трябва да е осезателно и строго.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Една сигурност, моля!
· Днес или никога!
· Свърхотговорните деца
· Когато Цезаровото сечение не е избор, то не и повод за срам и вина
· Ден 15 - Постове и пости: Отровни хора
· Ден 1 - Постове и Пости: Вино, вместо вина
· 14 юни - Ден на доброволния и безвъзмезден кръводарител
· Кое ни прави добри?
· Идеи за добри дела през ваканцията
· Ден 8 - Постове и пости: Да промениш нещо истински важно. Себе си.
· Ден 5 - Постове и пости: Светът е пълен с отговори, които търсят правилен въпрос
· Ден 4 - Постове и пости: Всеки и всичко бърза. Хора, думи, събития...
· Въображаемите ни врагове
· Как сами вдигаме бариери пред себе си и пречим другите да ни опознаят?
· Сису – финландското изкуство за вътрешна сила и щастие
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
· Да бъдеш приоритет. Това значи, че си обичан
· Как идентичността ни определя нашето поведение?
· Какво не ни достига, за да постигаме целите си?
Понеделник
24
Юни 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Щастието – избор или следствие?
Една вечер в колата, моят приятел ме попита, какъв е смисълът на живота според мен? Да си щастлив – казах...
Уасаби - лютото лекарство
Обичате ли люти чушки? А знаете ли, че ги наричат подправката за здравословен живот? Множество изследвания...
Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
Днешният човек трябва да бъде забавляван. Телевизията особено силно ни напомня това – шоута, сериали,...
Храненето и детето - I
Едва ли има родители, които при захранването да не са сблъскали с нежеланието на своето мъниче да яде...
Страхът от старостта
Всяка епоха има своите страхове. Древните хора тръпнели от зловещите гръмотевици вярвайки, че божествата...
Хроничната умора по време на бременност
Особено, ако бременността е дългоочаквана, положителните две чертички предизвикват истинска еуфория и...
Грешките, които ни пречат да постигнем целите си
Когато поставяме цели в живота си, е добре да предвидим и малките стъпки, чрез които да стигнем до тях,...
Малките хора
Днешното време ни зареди с очакването за необикновеност, ефекти, крайности и станали възможни чудеса....
Дъвченето на храната
Още от детската градина са ни повтаряли, че трябва да дъвчем добре храната. В по-късна възраст дори...
Прясното зеле - достъпно, традиционно и много полезно
Толкова сме свикнали с присъствието на прясното зеле на нашата трапеза, че далеч не обръщаме внимание...
Пчелният восък и многобройните му ползи за организма
Пчелният восък е естествен биопродукт, който има благотворно въздействие върху човешкия организъм и може...
Защо се уморяваме от отпуска, вместо да си починем?
Истинската почивка по време на отпуска не започва от първия ден, а чак след 4-5 дни. Защо това е така?...
Как идентичността ни определя нашето поведение?
В основата на нашата идентичност е това как сами виждаме себе си или как вярваме, че другите ни...
Умами - душата на вкуса
Знаете ли коя е най-използваната добавка след захарта? А известно ли ви е защо добрите кулинари винаги...
Синдромът на мишката
Спомняте ли си една детска игра, наречена „Нерви”. Всички деца се нареждат на пейката и поставят ръце...
Анасонът - билка и подправка
Анасонът е от семейството на кимиона и копъра, има сладникав вкус натрапчив и характерен аромат, който...
Погледни го от добрата му страна
Kолкото и невероятно да звучи, във всяка ситуация, дори и най-драматичната, неизменно има и по нещо положително....
Върбинка против умора, изтощение и стрес
В нашата страна е широко разпространена и се нарича върбинка (Verbena officinalis). Тя е отдавна позната...
Бременност и зъболечение
„Честито!”, започвате да чувате много често, щом бременността ви проличи и сладкото коремче започне да...
Орлови нокти
Познато и използвано e още преди повече от 2000 години в Китай, растението орлови нокти се е славело...
Изкуствените подсладители – коварната отрова
Около вредата от захарта съществува истинска параноя, наричана е бяла смърт или сладка отрова. Затова...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook