Защо и как да пестим храната?

На всички ни са известни потресаващите снимки на бедни, гладни чернокожи деца, чиито вид понякога губи общо с човешкия род. Разни знайни и незнайни странстващи фотографи, спонсорирани от благотворителни и други организации за защита на бедстващото и гладуващо население на бедна Африка и Азия, показват едно от лицата на модерния ни свят – гладът. Само миналата 2011г. година сушата в Източна Африка, довела до слаби реколти, причини смъртта на над 13 млн. души. На този фон на ужас и потрес, данните за Западното полукълбо са повече от срамни.

Глобалната храна

Американското министерство на земеделието твърди, че около 27% от произведената или внесената в страната храна отива директно или под формата на отпадъци в боклука. Друг голям консуматор на храни, Европейският съюз, изхвърля средно годишно над 90 тона хранителен боклук, като на гражданин се падат около 197 кг. храна годишно. И докато бедна Африка се бори с глада, хората от Запада се борят със затлъстяването, въпреки че изхвърлят толкова много храна.


Акция в Сидни, Австралия с цел годните, но изхвърлени от супермаркетите плодове да продължат пътя си до потребителя. Наскоро Франция прие спорен закон, който да ограничи изхвърлянето на хранителни продукти.

Друга интересна информация е, че повечето храна не е отпадък, като например от обикновените домакинства, а храна с изтекъл срок на годност, нарушена цялост на опаковката, нетърговски вид. Изчислено е, че 30% от плодовете и зеленчуците изобщо не стигат до рафтовете на хипермаркетите заради неугледния си и „непродаваем за вкуса на потребителя” форма или цвят. Ценните витамини и минерали отиват на боклука.

Компостът - еко земеделие чрез отпадъци

Причините са много и са обект не на една и две дискусии, срещи на високо ниво и плахи опити на властите да ограничат разхищението, подобрят съхранението и убедят потребителя да влага това, което не може да изяде, в благородни каузи като хранителни банки, обществени кухни и благотворителни помощи. Свръх производството, технологичните подобрения, развитието на промишлената химия в селското стопанство, транспортната инфраструктура и облекченията на вноса и износа – това са показателите от страна на производството на храни и превозвачите им.

От друга страна има и свръх търсене. Маркетингът на големите хранителни магазини по всички възможни медии, упражнява психологически натиск върху всяко едно домакинство да купува „евтина”, достъпна и атрактивна храна, най- често със ниска хранителна стойност и напълно непрактична за задоволяване на обикновения глад на обикновения човек.

И от трета страна, тази на природата, от която черпим всичко необходимо за съществуването ни, това свръх производство, транспортирането му, но и обработката на самия боклук, струва прекалено много невъзобновяеми ресурси. Прекалено много парникови емисии, изсичане на гори за целите на животновъдството и още много, много други щети.
Да, това е ужасно. Но да вдигнем рамене и да си кажем: „Как бих могъл да променя нещо в тази прекалено глобална картина?” не е достатъчно.




Ето някои прости трика, които ще ви помогнат да пестим храна и, разбира се, разходи.


Преди да пазаруваме:

Да погледнем какво има в хладилника и в шкафовете за храна и да се запитаме: „ от какво имам нужда, наистина?”. Не трябва да позволяваме храната да се задържа в хладилника – каквото първо влезе в него, то първо трябва да излезе от него. Нареждайки новите неща, слагаме ги по- назад и вадим по застоялите напред, за да са те на масата при следващото хранене.
Да направим списък за пазаруване и най- важното – да се придържаме към него. Преди намирах наистина за смешно трупането на различни брошури, но един бърз обзор, ще подскаже кое къде се намира и ще позволи сравнително точен разчет на парите и ще спре разхищението на продукти.



По време на пазаруване:
Да пазаруваме храни местно производство. Храните, които пътуват отдалеч „изхабяват” срока си на годност в транспорт, това има дава ограничен живот в нашата кухня.
Да внимаваме с количествата. Промоциите са примамливи, наистина. Но ако има банани или кисело мляко на ниски цени, това значи ли, че трябва да купим 3-4 кг или 10 кофички?
Да пазаруваме по- често и по- малко. Да, обикновено е досадно, но освен, че можем да се разходим из квартала и да спестим от бензина, си гарантираме, че няма да се увлечем в едно грандиозно седмично пазаруване и та изпуснем срока на годност на голяма част от покупките. Нещата, които се сготвим в близките два- три дни, няма да идат на боклука.

Когато готвим:
Ако сме намислили определно ястие, да проверим какво и колко точно ни е нужно за него. Ако в една рецепта ни трябва 200гр. от нетраен продукт, а разфасовката му е от 500гр., да използваме нужното, а останалото да замразим за следващия път.
Да си направим план за готвене. Не че не трябва да импровизираме, разбира се, ако нещо внезапно ни се прихапне, но в началото на седмицата можем да си намислим какво да сготвим и така ще оптимизираме и покупките си.
Да замразим остатъците от неизядените ястия, ако това има смисъл. Това е много ефективен метод да не се хвърля храна. Ако в тенджерата е останала една порция, защо да я извърляме? Можем да я замразим и някой път, ако сме сами да не готвим отново, а да си я стоплим.

Когато се храним навън:
Да забравим за лакомията. Изглежда вкусна, иска ни се да се поглезим, но да си дадем реална сметка колко можем да изядем. В китайските ресторанти сервират огромни порции, можем да споделим с приятел.
Да си поискаме за вкъщи. Някакъв необясним срам все още не ни позволява да си поискаме неизяденото от масата да ни го сложат в кутия за вкъщи. Ако го оставим в ресторанта, то ще бъде изхвърлено, защо да не си го вземем – то е вкусно и платено вече.

Всичко изброено е напълно по силите ни. Можем да спрем разхищението на храна поне от нашето домакинство. Чувството за удовлетворение, че не сме част от черната статистика, ще се засили и от позакрепналия бюджет и спестеното в края на месеца.