Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Светът през техните очи


“Събудих се към 10, позяпах малко мама как спи и реших, че е време да става и тя от леглото. Това беше една от най-гласовитите ми играчки...съответно и я заврях в ухото и тя се ококори набързо.
Ето го и гърнето. Хич не го обичам това приспособление. Предпочитам да викам “пам, пам”, докато се сетят, че памперсът ми вече е за в кофата за боклук. И при това си го изхвърлям сама. Идва време на закуската. Обожавам да ровя сандвичите, които ми прави мама и да си вадя шунката и кашкавала от тях. А ако закусвам мляко става още по-забавно. Ето, че мама отново бърше ли, бърше. А аз се кикотя, изправена на стола и викам “мий, мий”. Би трябвало да се сети, че пак съм се омазала до ушите!

Приключихме със закуската и докато се разтребва и чисти след мен, решавам да проверя какво се случва в хола. Ето, че още никой не се е усетил и не ме е хванал на местопрестъплението, а аз вече съм “прекопала” цели две саксии. Интересно ми е да се ровя в пръстта. Понякога качвам саксиите на камиона ми и ги карам в другата стая. Все пак е нужно малко разнообразие в интериора от време на време.
Време за игра или време за разходка? Зависи от времето, но днес мама е решила да останем вкъщи. Навън е студено и се сипе сняг. А аз не го харесвам особено. Пипна ли го се започва един рев...Ами студено си ми е, какво да правя! А ръкавиците хич не ги харесвам.

Време за игра. Не мислете обаче, че тя включва някоя от двата ми огромни коша с играчки, нито пък камиона ми за возене, нито пък коня ми за яздене. Избягвам ги! Някак си не ми се струват чак толкова забавни. Струваха ми се, но само в първите пет минути, в които ми ги донесоха. Сега ли? Сега си играя с доста по-интересни неща- тенджери, тигани, лъжици...Обичам да готвя т.е. да бъркам в тенджерата със супата, докато мама блее в печката например. Или пък да чистя. Взимам метлата или моп-а и обикалям стаите със замах. Трябва да съм полезна с нещо все пак! Като гледам мама как се трепе по цял ден. Където мина и тя веднага преповтаря с парцала след мен. Разсипвам сок, пилея царевични пръчици...Хич не си губя времето.

Обичам и да се катеря. По столовете, по дивана, по масата дори. Напоследък си набелязах и секцията в детската, ама там става страшно като се кача. Мама много се кара. Не че аз много я слушам. В началото стоя и я гледам сериозно. Тя продължава да нарежда. А аз започвам да я гледам тъжно. Но тя няма милост. И ето, че включвам и рева на помощ. Нооо мама си е мама. Поглежда ме лошо, казва, че се глезя и понякога направо отива в другата стая. Друг път и става мъчно и ме гушва, но това е рядкост. Явно е необходимо да съм по-сериозна! Манипулаторските ми умения минават повече пред баба.

Другото ми любимо занимание е да вдигам телефона. Домашният телефон звъни, а аз препускам да го вдигна. Научих се да казвам “Ало”. Много е забавно. Всеки път разсмивам обаждащите се. И по мобилния говоря често- с тати, когато е на работа. Той ми обяснява нещо, а аз само повтарям “тати, тати”. Понякога се опитвам да му разкажа, че съм хапвала от любимите ми ябълки и повтарям “яба, яба”. Друг път искам да изразя възмущението си, че мама не ми дава бибероната и казвам “биба, биба”, ама няма особен ефект. Тати за жалост също смята, че вече съм голяма за биберони.

Обикновено си лягам сама. Стане ли към два часа отивам и се мятам в леглото и си пея “нани, нанииии” и Сънчо идва бързо.

Доста добро дете съм по отношение на храна и сън, ама стане ли въпрос за сладко, бонбони и бели, съм номер едно. Само да фокусирам някой шоколад или бонбон и си искам винаги: “Дай, дааааааай”. Много често обаче не получавам нищо и започвам да недоволствам. Но все оставам неразбрана, освен ако не е баба покрай мен. Както вече споменах, тя почти винаги се опитва да вникне в същността на проблема ми.
Друго какво да ви споделя за мен? Знам как се казвам, на колко години съм, с всеки изминал ден уча все нови и нови думи. Старая се да помагам. Нося чехлите на тати, храня котката- често с храната
предназначена за мен...Много обичам да се къпя и се справям съвсем сама отдолу под душа. Стане ли време за сън, на първо време отивам да си обуя джапанките и потеглям към банята с думите “мий, мий”. Обожавам да си играя с други деца. Понякога се срамувам като отидем някъде на гости и стоя на вратата като наказана, но след десетина минути се окопитвам и се превръщам в най-общителното и леко щуро дете. Пред непознати съм доста по-въздържана. У нас съм страшна калпазанка.

Та това е моят свят засега. Става все по-интересен и разбираем с всеки изминал ден и всички ми се радват все повече и повече с всяка минута. Хубаво е да си бебе! Всъщност мама казва, че вече не съм, но аз всеки път, когато се гледам в огледалото се наричам бебе. “


През моите очи това е светът на моята дъщеря. През нейните- мога само да гадая.

Защото никой от нас не знае как изглежда светът през детските очи. Но със сигурност е много по-истински, интересен, забавен, пълен с чудеса и вълшебства. Понякога е и тъжен, но не за дълго. Те забравят лошото много бързо. Те не се отказват и за миг да търсят нови и нови занимания, да бъдат откриватели. Те се усмихват и без повод. Те винаги намират начини да им бъде интересно. Те не се спират и за миг. Имат нужда да правят нещо непрекъснато. И опознавайки заобикалящия ги свят, те го обикват без причина- просто така, защото за тях това е част от играта..., наречена живот.
Има какво да научим от тях. Най-важното според мен- да не се отказваме никога. Да не спираме да търсим и опознаваме...Да се борим и побеждаваме.
Но победите ни никога няма да са толкова сладки без тях - Нашите деца.
Виж още статии за:   Нашите деца · Семейството · Бебето ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Нощните смени увеличават риск от спонтанен аборт, сочи проучване
· Пушенето през бременността удвоява риска от внезапната детска смърт
· Недоносените бебета, медицината и ние, родителите им
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Без пържени храни, повече плодове и зеленчуци за децата в детските градини
· Как да изберем безопасно детско колело?
· Защо ходенето на къмпинг е полезно за децата?
Виж още статии за:   Нашите деца · Семейството · Бебето ·
Сряда
19
Юни 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Адът - това са роднините
Семейните празници са прекрасни, нали? Повод да се събере фамилията, да се опреснят спомените и на 100...
Разлика в годините при разменени роли
За любовта граници няма, включително и във възрастта. Тя идва без да пита. Но ако сърцето говори еднозначно,...
Фразите, с които децата закодирано търсят помощ от нас
Колкото повече децата растат, толкова по-сложен става езикът, с който общуват с нас. Мислим си, че винаги...
Митът за блондинките - II част
Не е тайна, че светлокосите жени възбуждат по-силно мъжкия пол. Дали защото русата коса навява асоциация...
Срещи за напреднали - интимността и факторът "вече имаме деца"
Срещите са емоция, срещите са забава, запазена територия на тръпки в стомаха, смях и, дай Боже всекиму...
Деца, на които се чете на глас, влизат в детската градина с 290 000 думи повече
Родители, които четат на малките си деца по една книжка дневно, увеличават техния речников запас с почти...
Как да се спасим от нездравото любопитство на роднините?
Семейството и роднините са най-близките ни хора, но въпреки това именно те понякога могат да ни причинят...
Не се ли стараем понякога твърде много да сме съвършени майки?
Наскоро се заговорих с няколко майки относно заетостта на децата през лятната ваканция. Повечето от тях...
Да къпеш бебето в кофа - защо не?
Близо месец преди да родя, и аз като всяка млада и неопитна майка, бях изправена пред дилемата каква...
Реално за виртуалната любов
Дори най-върлите противници на виртуалната реалност не могат да отрекат – Интернет създаде нова ера в...
Храненето и детето - II
За радост има начини да повлияете на вкусовете на вашето дете: Всичко е вкусно, когато си гладен ...
Колкото сам позволиш…
Вървя по улицата. На отсрещния тротоар - момче и момиче на видима възраст в последните гимназиални класове....
Забравеното изкуство на ходенето на гости
Каквото и да си говорим, зимата е потискащ сезон. Фактите са прости - денят е къс, а вечерите безкрайни,...
За какво спря да ми пука, когато пораснах
Не ми пука за чуждото мнение. Не, наистина. Хората винаги говорят, хората винаги недоволстват. Не можеш...
Следродилната депресия - I
Много жени очакват с нетърпение един от най – хубавите моменти в живота си – появата на тяхното първо...
Любов като на война
Виждали ли сте двойки, които никога не са на едно мнение и около тях винаги всичко е огън и жупел? Спорят...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook