Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Светът през техните очи


“Събудих се към 10, позяпах малко мама как спи и реших, че е време да става и тя от леглото. Това беше една от най-гласовитите ми играчки...съответно и я заврях в ухото и тя се ококори набързо.
Ето го и гърнето. Хич не го обичам това приспособление. Предпочитам да викам “пам, пам”, докато се сетят, че памперсът ми вече е за в кофата за боклук. И при това си го изхвърлям сама. Идва време на закуската. Обожавам да ровя сандвичите, които ми прави мама и да си вадя шунката и кашкавала от тях. А ако закусвам мляко става още по-забавно. Ето, че мама отново бърше ли, бърше. А аз се кикотя, изправена на стола и викам “мий, мий”. Би трябвало да се сети, че пак съм се омазала до ушите!

Приключихме със закуската и докато се разтребва и чисти след мен, решавам да проверя какво се случва в хола. Ето, че още никой не се е усетил и не ме е хванал на местопрестъплението, а аз вече съм “прекопала” цели две саксии. Интересно ми е да се ровя в пръстта. Понякога качвам саксиите на камиона ми и ги карам в другата стая. Все пак е нужно малко разнообразие в интериора от време на време.
Време за игра или време за разходка? Зависи от времето, но днес мама е решила да останем вкъщи. Навън е студено и се сипе сняг. А аз не го харесвам особено. Пипна ли го се започва един рев...Ами студено си ми е, какво да правя! А ръкавиците хич не ги харесвам.

Време за игра. Не мислете обаче, че тя включва някоя от двата ми огромни коша с играчки, нито пък камиона ми за возене, нито пък коня ми за яздене. Избягвам ги! Някак си не ми се струват чак толкова забавни. Струваха ми се, но само в първите пет минути, в които ми ги донесоха. Сега ли? Сега си играя с доста по-интересни неща- тенджери, тигани, лъжици...Обичам да готвя т.е. да бъркам в тенджерата със супата, докато мама блее в печката например. Или пък да чистя. Взимам метлата или моп-а и обикалям стаите със замах. Трябва да съм полезна с нещо все пак! Като гледам мама как се трепе по цял ден. Където мина и тя веднага преповтаря с парцала след мен. Разсипвам сок, пилея царевични пръчици...Хич не си губя времето.

Обичам и да се катеря. По столовете, по дивана, по масата дори. Напоследък си набелязах и секцията в детската, ама там става страшно като се кача. Мама много се кара. Не че аз много я слушам. В началото стоя и я гледам сериозно. Тя продължава да нарежда. А аз започвам да я гледам тъжно. Но тя няма милост. И ето, че включвам и рева на помощ. Нооо мама си е мама. Поглежда ме лошо, казва, че се глезя и понякога направо отива в другата стая. Друг път и става мъчно и ме гушва, но това е рядкост. Явно е необходимо да съм по-сериозна! Манипулаторските ми умения минават повече пред баба.

Другото ми любимо занимание е да вдигам телефона. Домашният телефон звъни, а аз препускам да го вдигна. Научих се да казвам “Ало”. Много е забавно. Всеки път разсмивам обаждащите се. И по мобилния говоря често- с тати, когато е на работа. Той ми обяснява нещо, а аз само повтарям “тати, тати”. Понякога се опитвам да му разкажа, че съм хапвала от любимите ми ябълки и повтарям “яба, яба”. Друг път искам да изразя възмущението си, че мама не ми дава бибероната и казвам “биба, биба”, ама няма особен ефект. Тати за жалост също смята, че вече съм голяма за биберони.

Обикновено си лягам сама. Стане ли към два часа отивам и се мятам в леглото и си пея “нани, нанииии” и Сънчо идва бързо.

Доста добро дете съм по отношение на храна и сън, ама стане ли въпрос за сладко, бонбони и бели, съм номер едно. Само да фокусирам някой шоколад или бонбон и си искам винаги: “Дай, дааааааай”. Много често обаче не получавам нищо и започвам да недоволствам. Но все оставам неразбрана, освен ако не е баба покрай мен. Както вече споменах, тя почти винаги се опитва да вникне в същността на проблема ми.
Друго какво да ви споделя за мен? Знам как се казвам, на колко години съм, с всеки изминал ден уча все нови и нови думи. Старая се да помагам. Нося чехлите на тати, храня котката- често с храната
предназначена за мен...Много обичам да се къпя и се справям съвсем сама отдолу под душа. Стане ли време за сън, на първо време отивам да си обуя джапанките и потеглям към банята с думите “мий, мий”. Обожавам да си играя с други деца. Понякога се срамувам като отидем някъде на гости и стоя на вратата като наказана, но след десетина минути се окопитвам и се превръщам в най-общителното и леко щуро дете. Пред непознати съм доста по-въздържана. У нас съм страшна калпазанка.

Та това е моят свят засега. Става все по-интересен и разбираем с всеки изминал ден и всички ми се радват все повече и повече с всяка минута. Хубаво е да си бебе! Всъщност мама казва, че вече не съм, но аз всеки път, когато се гледам в огледалото се наричам бебе. “


През моите очи това е светът на моята дъщеря. През нейните- мога само да гадая.

Защото никой от нас не знае как изглежда светът през детските очи. Но със сигурност е много по-истински, интересен, забавен, пълен с чудеса и вълшебства. Понякога е и тъжен, но не за дълго. Те забравят лошото много бързо. Те не се отказват и за миг да търсят нови и нови занимания, да бъдат откриватели. Те се усмихват и без повод. Те винаги намират начини да им бъде интересно. Те не се спират и за миг. Имат нужда да правят нещо непрекъснато. И опознавайки заобикалящия ги свят, те го обикват без причина- просто така, защото за тях това е част от играта..., наречена живот.
Има какво да научим от тях. Най-важното според мен- да не се отказваме никога. Да не спираме да търсим и опознаваме...Да се борим и побеждаваме.
Но победите ни никога няма да са толкова сладки без тях - Нашите деца.
Виж още статии за:   Нашите деца · Семейството · Бебето ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Еко съвети в очакване на бебето
· Нощните смени увеличават риск от спонтанен аборт, сочи проучване
· Пушенето през бременността удвоява риска от внезапната детска смърт
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Учени: Пробиотиците в киселото мляко намаляват затлъстяването при децата
· Виждам те...
· "...Друга няма по-сладка думица от мама"
Виж още статии за:   Нашите деца · Семейството · Бебето ·
Вторник
20
Октомври 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Най-големите ни грехове - I
Казват, че да грешиш е човешко, а да прощаваш божествено, но в днешно време сякаш непрекъснато грешим...
Пушенето през бременността удвоява риска от внезапната детска смърт
Първите констатации, получени в резултат на сътрудничество между Сиатълския детски изследователски институт...
Какво се питат първо хората, когато се запознават с вас?
Разбира се, за третия всички сме много наясно – дали сме потенциални партньори. Но в самото начало, когато...
Радиацията на мобилните телефони - II
Употреба на GSM от деца Мненията относно използването на мобилен телефон от малките деца и тинейджърите...
Децата творят Коледа с нас: Коледен венец
Когато закачих нашия коледен венец преди седмица на външната врата, децата настояха и те да има свой...
Няколко идеи за малка детска книжка
Приказката за лека нощ е стара традиция. Вероятно кратки чудновати историйки преди лягане са слушали...
Родители на тийнейджъри, да посрещнем предизвикателствата!
Някои неща в израстването не се променят с поколенията, някои се променят. Когато сме родители на тийнейджър,...
"Здравословен обяд за ученика": Розова супа в училище? Напълно възможно
Това е ден седми от новия проект в помощ на родителите на ученици: "Здравословен обяд за ученика". От...
"Бебешки" пубертет
Може да ви разсмее това понятие, „Бебешки пубертет”, но това само означава, че просто не сте се сблъскали...
За таткото - с любов
Замисляли ли сте се какъв образ има таткото в очите на децата ни? Как ние възприемаме партньора си в...
Вечерята – време и място за семейството
Аз нямам наследени родови привички и традиции, нито съм от хората, които си спомнят с умиление за детството...
Изкуството да направиш комплимент на мъж
Няма човек, който да е неподвластен на комплимента. Ако има такива, то просто не са получавали точния...
От какво се страхуват мъжките уши?
И мъжкото, и женското съзнание са способни понякога да се самоизключва. Така ако не искаме да чуем нещо,...
Как да правите това, което обичате? (и обратно)
Ако можехте да избирате дали да прекарате следващия час работейки, или разхождайки се по улиците на Париж,...
Сама на Коледа? Не е толкова страшно - идеи от нас за една несамотна Коледа
Ами и така се случва понякога - една жена в разцвета на силите, ума и красотата си, да е необвързана,...
Ако искате щастливи старини, инвестирайте в приятелствата си, сочи проучване
Общоприето е схващането, че човек остарява щастливо, ако има щастливо семеен живот. Но две скорошни изследвания...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook