Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Светът през техните очи


“Събудих се към 10, позяпах малко мама как спи и реших, че е време да става и тя от леглото. Това беше една от най-гласовитите ми играчки...съответно и я заврях в ухото и тя се ококори набързо.
Ето го и гърнето. Хич не го обичам това приспособление. Предпочитам да викам “пам, пам”, докато се сетят, че памперсът ми вече е за в кофата за боклук. И при това си го изхвърлям сама. Идва време на закуската. Обожавам да ровя сандвичите, които ми прави мама и да си вадя шунката и кашкавала от тях. А ако закусвам мляко става още по-забавно. Ето, че мама отново бърше ли, бърше. А аз се кикотя, изправена на стола и викам “мий, мий”. Би трябвало да се сети, че пак съм се омазала до ушите!

Приключихме със закуската и докато се разтребва и чисти след мен, решавам да проверя какво се случва в хола. Ето, че още никой не се е усетил и не ме е хванал на местопрестъплението, а аз вече съм “прекопала” цели две саксии. Интересно ми е да се ровя в пръстта. Понякога качвам саксиите на камиона ми и ги карам в другата стая. Все пак е нужно малко разнообразие в интериора от време на време.
Време за игра или време за разходка? Зависи от времето, но днес мама е решила да останем вкъщи. Навън е студено и се сипе сняг. А аз не го харесвам особено. Пипна ли го се започва един рев...Ами студено си ми е, какво да правя! А ръкавиците хич не ги харесвам.

Време за игра. Не мислете обаче, че тя включва някоя от двата ми огромни коша с играчки, нито пък камиона ми за возене, нито пък коня ми за яздене. Избягвам ги! Някак си не ми се струват чак толкова забавни. Струваха ми се, но само в първите пет минути, в които ми ги донесоха. Сега ли? Сега си играя с доста по-интересни неща- тенджери, тигани, лъжици...Обичам да готвя т.е. да бъркам в тенджерата със супата, докато мама блее в печката например. Или пък да чистя. Взимам метлата или моп-а и обикалям стаите със замах. Трябва да съм полезна с нещо все пак! Като гледам мама как се трепе по цял ден. Където мина и тя веднага преповтаря с парцала след мен. Разсипвам сок, пилея царевични пръчици...Хич не си губя времето.

Обичам и да се катеря. По столовете, по дивана, по масата дори. Напоследък си набелязах и секцията в детската, ама там става страшно като се кача. Мама много се кара. Не че аз много я слушам. В началото стоя и я гледам сериозно. Тя продължава да нарежда. А аз започвам да я гледам тъжно. Но тя няма милост. И ето, че включвам и рева на помощ. Нооо мама си е мама. Поглежда ме лошо, казва, че се глезя и понякога направо отива в другата стая. Друг път и става мъчно и ме гушва, но това е рядкост. Явно е необходимо да съм по-сериозна! Манипулаторските ми умения минават повече пред баба.

Другото ми любимо занимание е да вдигам телефона. Домашният телефон звъни, а аз препускам да го вдигна. Научих се да казвам “Ало”. Много е забавно. Всеки път разсмивам обаждащите се. И по мобилния говоря често- с тати, когато е на работа. Той ми обяснява нещо, а аз само повтарям “тати, тати”. Понякога се опитвам да му разкажа, че съм хапвала от любимите ми ябълки и повтарям “яба, яба”. Друг път искам да изразя възмущението си, че мама не ми дава бибероната и казвам “биба, биба”, ама няма особен ефект. Тати за жалост също смята, че вече съм голяма за биберони.

Обикновено си лягам сама. Стане ли към два часа отивам и се мятам в леглото и си пея “нани, нанииии” и Сънчо идва бързо.

Доста добро дете съм по отношение на храна и сън, ама стане ли въпрос за сладко, бонбони и бели, съм номер едно. Само да фокусирам някой шоколад или бонбон и си искам винаги: “Дай, дааааааай”. Много често обаче не получавам нищо и започвам да недоволствам. Но все оставам неразбрана, освен ако не е баба покрай мен. Както вече споменах, тя почти винаги се опитва да вникне в същността на проблема ми.
Друго какво да ви споделя за мен? Знам как се казвам, на колко години съм, с всеки изминал ден уча все нови и нови думи. Старая се да помагам. Нося чехлите на тати, храня котката- често с храната
предназначена за мен...Много обичам да се къпя и се справям съвсем сама отдолу под душа. Стане ли време за сън, на първо време отивам да си обуя джапанките и потеглям към банята с думите “мий, мий”. Обожавам да си играя с други деца. Понякога се срамувам като отидем някъде на гости и стоя на вратата като наказана, но след десетина минути се окопитвам и се превръщам в най-общителното и леко щуро дете. Пред непознати съм доста по-въздържана. У нас съм страшна калпазанка.

Та това е моят свят засега. Става все по-интересен и разбираем с всеки изминал ден и всички ми се радват все повече и повече с всяка минута. Хубаво е да си бебе! Всъщност мама казва, че вече не съм, но аз всеки път, когато се гледам в огледалото се наричам бебе. “


През моите очи това е светът на моята дъщеря. През нейните- мога само да гадая.

Защото никой от нас не знае как изглежда светът през детските очи. Но със сигурност е много по-истински, интересен, забавен, пълен с чудеса и вълшебства. Понякога е и тъжен, но не за дълго. Те забравят лошото много бързо. Те не се отказват и за миг да търсят нови и нови занимания, да бъдат откриватели. Те се усмихват и без повод. Те винаги намират начини да им бъде интересно. Те не се спират и за миг. Имат нужда да правят нещо непрекъснато. И опознавайки заобикалящия ги свят, те го обикват без причина- просто така, защото за тях това е част от играта..., наречена живот.
Има какво да научим от тях. Най-важното според мен- да не се отказваме никога. Да не спираме да търсим и опознаваме...Да се борим и побеждаваме.
Но победите ни никога няма да са толкова сладки без тях - Нашите деца.
Виж още статии за:   Нашите деца · Семейството · Бебето ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Недоносените бебета, медицината и ние, родителите им
· Исторически снимки, в които кърменето на открито е напълно нормално
· На гости на новородено бебе - какво трябва да знаем?
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Предизвикателствата пред момчетата днес
· Кои са най-популярните имена за новородени през 2018 г. в България
· Идеи за нематериални подаръци за децата
Виж още статии за:   Нашите деца · Семейството · Бебето ·
Вторник
22
Януари 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Бракът – нов начин на живот
И най-хубавите моменти в живота за съжаление свършват (обикновено много по-бързо от лошите). След сватбения...
Колелото на поколенията
Всяко поколение се ражда от предишното и в съпротивата си към него. То има биологични родители, но те...
Tи, той и...най-добрата му приятелка
Понякога ревността може да погуби и най-здравата връзка. Друг път обаче, тя е напълно оправдана, особено...
Истините, които ни приземяват
Позитивното мислене за живота има и обратна страна. Ето, сядате, правите си една малка равносметка и...
Как да направим приказно кръщене?
Кръщенето е празник, който оставя спомен за цял живот. Този ритуал въвежда детето в духовния свят, обединява...
Познай безделника!
Странно, но в съзнанието ни, често асоциативно, под безделник разбираме: млад, човек, който няма работа...
Да уловиш мечтата
Преследването на мечтата – това е най-интересният и многообещаващ вид лов. За да станем такива ловджии...
Стресът и първолачето
Първи клас – нова роля, на ново място, сред нови хора, с нови правила, всичко е толкова ново, че малкото...
Свекървата - кратък разговорник за начинаещи снахи
Съчетанието снаха-свекърва е в центъра на много фамилни войни и размирици. По-често звучи взривоопасно...
Колко е важно да бъдеш несериозен
- Няма смисъл, никога не се печели от това… - Е, как, бе, много пъти сме взимали играчка! Действието...
Лицемерието като потребност
Познавате ли хора, които винаги са мили, усмихнати и добронамерени? Всеки път ви правят комплименти,...
За женското приятелство....с любов!
Много е говорено и писано за мъжкото приятелство – как мъжете умеят без много приказки и обяснения да...
Разводът и децата - II
Чудесно илюстрира това една популярна притча - притчата за стареца, който прегърбен от непосилен товар,...
За критиката, критично: Как да приемаме оценки - II
Понякога човек се подвежда и наистина има нужда от приятелско сръчкване, съвет от колега или от някой...
Капанът на обезличаването в името на любовта
“Когато сам изтриеш с гумичка своята самоличност, за да станеш част от някой друг - ставаш невидим за...
Нова работа през лятото
Лятото е време за отдих и забавяне на оборотите. Служебните ангажименти се изпълняват някак по-лежерно,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook