Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

За Андерсен и тъжните приказки



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Питали ли сте се що за хора са авторите на приказки? Тези, които създават огромен пъстър свят от въображение и красота, тези, които с лекота „се отлепят” от действителността, за да полетят над приказни царства, заедно със странни същества или да се сражават с невероятни чудовища? Вероятно очаквате те да са непораснали деца или мечтателни поети, непоправими идеалисти или лунатични романтици. Може би това съвсем не е далече от истината, но в повечето случаи животът на авторите на чудни истории съвсем не е приказен. Доказва го един от най-известните творци на приказки за деца (и за възрастни) Ханс Кристиян Андерсен. Собственият му летопис е пъстра история, в която съвсем не са спестени, както пастелните, така и мрачните тонове.

Градчето Одензе в Централна Дания на пръв поглед не изглежда особено с нищо освен с това, че през 1805 г. на 2 април, в семейството на беден обущар и перачка се ражда съвсем обикновено момченце. Като повечето деца, обожава приказките, особено фолклорните историйки, с които майка му го отглежда, както и тези от книгите на баща му. Обича играта на куклен театър в кухнята, но съвсем не се радва на особена популярност сред връстниците си. Високият му ръст и отнесеният, леко женствен вид, както и скромното му потекло съвсем не предвещават бляскавото му литературно бъдеще и му навличат подигравки и унижения. Не получава сериозно образование, а като едно твърде емоционално дете изглежда и не храни задълбочен интерес в тази посока. Смъртта на баща му го заварва едва 11 годишен. Това е една от трагедиите, които бележат началото на неговия живот, защото баща му е твърде отдаден на сина си, а загубата му означава напускане на училище и започване на работа.

Работи във фабрика за тютюн, като тъкач и шивач, а по-късно пробва като актьор и певец в Кралския театър в Копенхаген. Има чудесен висок глас, който обаче губи с израстването и промяната на тембъра. По същото време чува първите насърчения по отношение на поетичния си талант, като твърдо решава да продължи да пише. Нещо повече - счита, че е открил най-сетне своето призвание. Неговият нов покровител, Йонас Колин - един от директорите на Кралския театър, финансира образованието му в Слагелс, а по-късно и в Университета в Копенхаген. Така Андерсен прекарва трудни времена сред 6 години по-малки деца, а странната му отличаваща го от масата външност отново му навлича подигравки. Накрая, с облекчение, завършва образованието си и с това слага край на един, както сам твърди, твърде мрачен период от своя живот.

Завръщайки се в Копенхаген, публикува първия си разказ „Призрак в гроба на Палнаток” - през 1822 г. Сериозният успех идва обаче с текста „Разходка по канала Холмен до източния край на остров Амагер”, но е последван от години на умерени постижения. През 1833г. започват пътуванията му из Европа заради присъдената му кралска стипендия. Пътеписи, поезия и фарс са последвани от първия роман, който слага край на финансовите му затруднения. Така собственият му живот захранва един повтарящ се сюжет в приказките, които пише.

„Грозното патенце” и „Малката русалка” следват познатата линия – дълъг период на лишения и тъга, последван от щастливо развитие на обстоятелствата. Все пак между думите витае горчивото усещане, че героите не се чувстват добре „в собствените си обувки”, точно така, както техният автор винаги е оставал на крачка встрани от света, в който живее. Пречупени любовни пориви, страдалчество и лични провали съпътствали иначе успешно развилия се талант. Влюбен в оперна певица, Андерсен бива отблъснат, а така и не създава семейство никога. Вероятно това е поредното доказателство, че личните трагедии често раждат гениални произведения. Не може да се каже, че тази част от живота му обаче е била твърде трудна или мъчителна, защото разполага с доста свобода. Пътува много, а
пътеписите му печелят огромна известност. След първото пътуване да Рим, следват тези до Германия, Италия, Малта, Гърция, чак до Цариград, а се връща по Черно Море и Дунав. Сборниците му с приказки също му носят европейска известност още приживе. Англия го посреща триумфално през 1847г., а графиня Маргьорит Блесингтън го кани на своите приеми, на които се запознава с Чарлз Дикенз – негов личен кумир. Прекарва няколко месеца на гости в дома му, като близките на Дикенз бързо започват да нервничат, твърдейки, че е прекрачил границите на гостоприемството.

Сред нравите му на особняк е страстта му да се снима. Направени са над 200 негови портретни снимки, на които с цялата си суета държал да изглежда привлекателно. Андерсен съвсем не бил красавец, но няма човек, който би оспорил очарованието на неговите истории. Портретите му са най-често в профил, а деликатните черти и леката усмивка не успяват да скрият прокрадващата се навсякъде лека тъга. Такава, която е твърде характерна и за героите му.


Твърди се, например, че краят на малката русалка съвсем не звучал толкова оптимистично. Историята завършвала с нейната смърт, а допълнителните светли пасажи Андерсен добавил под давлението на „политическата коректност”, присъща на еснафското общество. Това „дребно” на пръв поглед допълнение коренно променя поуката на приказката. Ако един трагичен край води до смисъла на безнадеждната обреченост и съдбовна невъзможност пред любовта, то трите светли изречения след него я „награждават” за добротата и чистотата. Храбрият оловен войник, Палечка и Малката кибритопродавачка са други печални истории, облечени в красота и прости думи, за да постигнат внушения, които стигат направо до сърцето. Славата на Андерсен като баща на съвременната приказка почива върху написаните от него „Приказки за деца” в годините между 1835 до 1870 г. Част от тях са базирани на фолклора, но повечето са напълно оригинални. Издавани по Коледа, в евтини книжлета и без особен първоначален успех, те разказват и до днес незабравими истории, които приковават интереса на малки и големи.

През пролетта на 1872 г. Андерсен се наранява сериозно при падане от леглото в дома си. Скоро след това започват да се проявяват симптоми на рак на черния дроб. Писателят умира на 4 август 1875 г. в близост до Копенхаген. Малко преди смъртта си Андерсен подбира музиката за погребението си, като настоява „ритъмът да бъде подходящ за малки крачета, защото в кортежа ще има повече деца“. Андерсен е погребан в гробището „Асистенс“ в квартал Ньоребро в Копенхаген.

Минават десетилетия, разказвачите се множат, но искрата доброта, печал и измъчена доброта, която се излъчва от историите на Андресен, не може да бъде помрачена.
Коментари
2017-03-30 #6
newbie3
И на мен статията много ми хареса, макар че не разбирам мрачния светоглед на г-н Андерсен. Животът е такъв, какъвто си го направим, и винаги - подчертавам винаги - доброто побеждава и любовта също, независимо пред какви трудности са изправени.

Колкото до продаването на хляба - много интересна идея подхвърля г-жа Вили, но ми се струва, че няма как да бъде напълно безплатен (макар че е имало такива периоди в Римската империя, а вероятно и не само там), но е възможно да бъде на символична цена. И вярвам, че това отново ще стане у нас, както е било по времето на социализма. Тя е права, че заради единия хляб и съответно препитанието на семейството, жените продават и предават честта си, но и това има своята дълбока вековна логика, като същото важи и за нас, мъжете. Важното е да правим нещата с желание и мерак, а отплатата идва след това. Почти всичко, уви, на този свят е с пари, с изключение на даровете, които ни идват по рождение като нашите ум, душевност, емоционалност, таланти, външна и вътрешна красота и т.н.
2013-03-26 #5
Vili
Трябва ли хлябът да се продава? България трябва да бъде първата държава, да приложи Божествения закон на земята – хлябът да се дава даром. Голямо проклятие виси върху човечеството. – Защо? – Защото продават хляба – великото благо в живота. Абсолютно забранено е да се продават хлябът и брашното. Трябва ли след всичко това да питате защо светът е лош, защо хората са лоши? Първото условие, което трябва да се спазва, е да се дава хлябът без пари. Няма по-голямо безчестие от това да купуваш и продаваш хляб. Знаете ли колко хора са продали възвишеното и благородното в себе си само за хляба? Обличате се добре, с хубави шапки и цилиндри, а вашите сестри гният в порока! За един хляб продават своята чест! Ние трябва да оправим това. Ако това разбиране не се промени, в бъдеще животът ще стане сто пъти по-лош от сегашния.
2012-10-12 #4
Албена
Андерсен и Оскар Уайлд са любимите ми автори на приказки! Написаното наистина влиза право в сърцето! Точно защото са тъжни, затова са хубави, въздействат, карат те да се замислиш... Поклон пред такъв талант!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Говори за щастие
· Ерих Кестнер и няколко думи за детството
· Истинската и огледалната Алиса
· Деца, на които се чете на глас, влизат в детската градина с 290 000 думи повече
· (Поне) 5 ползи за децата от четенето на комикси и графични новели
· Как дом, в който има книги, помага на децата да постигат повече
· 17 ноември - Международен ден на студентите
· На тази дата: 30 години от падането на Берлинската стена
· 3 ноември - Ден на българския художник
· Астрид Линдгрен разказва за себе си
· Магия и емоция в илюстрациите на Хелена Перез Гарсия
· „Ето така се чувствам. Разбираш ли ме? И при теб ли е така?”
· Как дъждът намалява стреса и още ползи от него
· Кой празнува на 1 октомври?
· 30 септември - Международен ден на преводача
Вторник
19
Ноември 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Проблемът никога не е в грешния избор
Проблемът никога не е в грешния избор. А в примирението и страха след него. Животът е движение. Дейс...
Благи думи за Благовещение: "Мамо, обичам те и знай, че ти си ми най-скъпа на света!"
В поговорката "Блага дума железни врати отваря" има страшно много истина! И наистина е така - една добра...
Как се празнува Великден по света - II
Във Великобритания на Разпети петък се хапват малки хлебчета със стафиди и нарисуван кръст. Подобно на...
Франсис Бърнет: „Имаш ли градина, имаш и бъдеще. Имаш ли бъдеще, значи си жив.“
„Ако погледнеш по правилния начин, ще видиш, че целият свят е градина.“ „Просто се дръж. Удивително...
Забавно предложение за брак
Мъжете могат да бъдат много изобретателни, щом пожелаят. Такъв е случая и с Isaak Lamb, който кани приятелката...
Асиметрията е нашата най-несъвършена, но истинска красота
Забелязали ли сте, че лявото око е по-високо разположено от дясното? Или може би е обратното? Всъщност,...
Народните будители: Петър Берон
"Всякой, който види тази книжка, надея се да се зарадва, а най-много учителите, защото тия, струва ми...
Магическата книжарница "Въртележка на светлината" в сърцето на Букурещ
Една от най-изумителните книжарници на света се намира съвсем близо до нас - в Стария град на Букурещ....
140 години тенис в Уимбълдън
Турнирът в Лондон е най-старият тенис турнир в света и втори по дълголетие спортен турнир във Великобритания...
Гърция и България. Туристически дестинации по време на криза - III част
Гърция Откакто можем да преминаваме границата на Гърция без абсолютно никакви формалности, голяма част...
Ангел Каралийчев - детското, светлото, родното у всеки от нас
- Сълза ли? Каква сълза? – надигна се тревожно лястовичето. - Майчина. Историята на моя живот е къса....
Робърт Де Ниро в култови роли и избрани цитати
Робърт Де Ниро (р. 17 август 1943 г.) е хамелеон. Макар най-великите му роли да са на престъпник или...
Блага дума за Благовещение - за кого сърцето ти говори? - новата игра на Hera.bg
Таиш ли в сърцето си блага дума за някого? Не я дръж. Речи я! И тази година с новата игра на Hera.bg...
Как да остаряваме красиво
Всяко поколение има своята мъдрост, всеки човек - своята истина за живота. Със съветите е така - склонни...
Воинът на Светлината
Откъси: А. „Воинът на светлината знае, че някои моменти се повтарят. Често пъти се оказва пред...
Най-смешните снимки от дивата природа за 2018 г.
Наградите за най-смешна фотография от дивата природа обявиха своите 41 финалисти от близо 2000 предложения....
Несъществуващото е това, което не е достатъчно желано
Ако това, в което вярваме страстно, не съществува, ние го създаваме. Несъществуващото е това, което...
Човекът, който искам да бъда днес
Човекът, който искам да бъда днес, е по-добрата версия на самия мен вчера....
Мъжът в розово туту
Ракът на гърдата е най- често срещаното онкологично заболяване сред жените. Химиотерапия, лъчетерапия,...
Аромат на морска пяна
Нашето Черно море е полузатворено за разлика от останалите морета. Подхранва се от реките Днепър, Дунав,...
Сутрин с кафето, миг красота и нежност
Сутрин рано, миг тишина с кафето. Мислите се реят и чертаят невидими пътечки, по които да мине денят...Несъзнателно...
Магия и емоция в илюстрациите на Хелена Перез Гарсия
Хелена Перез Гарсия е испанскa, световноизвестна илюстраторка, чиято работа се появява в списания,...
Фестивал на фолклорната носия, Жеравна - II
С интерес наблюдаваме как грънчар учи младоци да си направят глинен съд, току протрива брада продавача...
Кулинарните специалитети на Испания - I
Испания не е типична кулинарна дестинация. Тя някак остава в сянката на гордата с изисканите си блюда...
Асен Разцветников - "Тръгнал кос" и други произведения за деца
Тръгнал кос Тръгнал кос с дълъг нос през гората гол и бос. Тупнал с крак - так-так-так, като...
Интервю с италиански полъх: Радостин Кирязов
Радо е пълен с идеи и амбиции, роден във Варна преди 37 години, влюбен в италианската кухня и култура....
Благи думи за Благовещение: "Благословени да са най-милите ми хора"
На този празник най-личен и свещен, молебен отправям аз към светиите, бдящи над мен. Благословени...
Чудото на Благодатния огън
Чудесата са именно такива, защото нямат обяснение на разума. Те се случват, за да докажат, че невъзможното...
Раздадоха наградите на Българската филмова академия
Наградите на българската филмова академия бяха връчени снощи, 26 юни, на церемония в театър "Българска...
Не си отивай кротко в тъмнината!
Не си отивай кротко в тъмнината! Пред здрача да беснее старостта! Вий, вий срещу смъртта на светлината! ...
Аладжа манастир
В три части ще ви разкажа за Аладжа манастир и Катакомбите - едни от най-интересните забележителности...
Ден 6 - Постове и пости: Моето семейство не е перфектно
Понякога човек се впуска в идеята за перфектно семейство. Аз не знам какво е то. И не искам да се вкопчвам...
Момичето е плакало в дъжда и дъждът е плакал в момичето
А дъждът е плакал в мен. Затова съм толкова горчива, че когато ме целуват, ги проклинам и когато...
4 май - Международен ден на пожарникаря, коминочистача и металурга
На 4-ти май се отбелязва професионалния празник на всички металурзи, пожарникари и коминочистачи. Покровител...
Когато лятото вдъхновява в цветове
Лятото е пъстро, волно, свободно. Преди да изпепели цветовете си, то ги разгръща в разгара си в разноцветни...
Народните будители: Софроний Врачански
"Затова ся трудя и аз сеги, денем и нощем, да изпиша няколико книги по нашему болгарскому язику." "Защото...
Парфюмите с феромони
Вероятно сте чували за парфюмите с феромони. Техните производители щедро обещават, че само няколко капки...
С течение на времето, ще научиш...
"С течение на времето, ще научиш тънката разлика между това, да крепиш една ръка и да заробиш една душа...
Цената на мечтата
Не питай за цената на мечтата - бори се, литвай, падай и умирай! Носи я винаги напред - в ръката,...
Номофобия – страхът да останем без мобилен телефон
Мобилните телефони отдавна се превърнаха в незаменима част от живота ни. Докато едно време беше лукс...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook