Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

За Андерсен и тъжните приказки



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Питали ли сте се що за хора са авторите на приказки? Тези, които създават огромен пъстър свят от въображение и красота, тези, които с лекота „се отлепят” от действителността, за да полетят над приказни царства, заедно със странни същества или да се сражават с невероятни чудовища? Вероятно очаквате те да са непораснали деца или мечтателни поети, непоправими идеалисти или лунатични романтици. Може би това съвсем не е далече от истината, но в повечето случаи животът на авторите на чудни истории съвсем не е приказен. Доказва го един от най-известните творци на приказки за деца (и за възрастни) Ханс Кристиян Андерсен. Собственият му летопис е пъстра история, в която съвсем не са спестени, както пастелните, така и мрачните тонове.

Градчето Одензе в Централна Дания на пръв поглед не изглежда особено с нищо освен с това, че през 1805 г. на 2 април, в семейството на беден обущар и перачка се ражда съвсем обикновено момченце. Като повечето деца, обожава приказките, особено фолклорните историйки, с които майка му го отглежда, както и тези от книгите на баща му. Обича играта на куклен театър в кухнята, но съвсем не се радва на особена популярност сред връстниците си. Високият му ръст и отнесеният, леко женствен вид, както и скромното му потекло съвсем не предвещават бляскавото му литературно бъдеще и му навличат подигравки и унижения. Не получава сериозно образование, а като едно твърде емоционално дете изглежда и не храни задълбочен интерес в тази посока. Смъртта на баща му го заварва едва 11 годишен. Това е една от трагедиите, които бележат началото на неговия живот, защото баща му е твърде отдаден на сина си, а загубата му означава напускане на училище и започване на работа.

Работи във фабрика за тютюн, като тъкач и шивач, а по-късно пробва като актьор и певец в Кралския театър в Копенхаген. Има чудесен висок глас, който обаче губи с израстването и промяната на тембъра. По същото време чува първите насърчения по отношение на поетичния си талант, като твърдо решава да продължи да пише. Нещо повече - счита, че е открил най-сетне своето призвание. Неговият нов покровител, Йонас Колин - един от директорите на Кралския театър, финансира образованието му в Слагелс, а по-късно и в Университета в Копенхаген. Така Андерсен прекарва трудни времена сред 6 години по-малки деца, а странната му отличаваща го от масата външност отново му навлича подигравки. Накрая, с облекчение, завършва образованието си и с това слага край на един, както сам твърди, твърде мрачен период от своя живот.

Завръщайки се в Копенхаген, публикува първия си разказ „Призрак в гроба на Палнаток” - през 1822 г. Сериозният успех идва обаче с текста „Разходка по канала Холмен до източния край на остров Амагер”, но е последван от години на умерени постижения. През 1833г. започват пътуванията му из Европа заради присъдената му кралска стипендия. Пътеписи, поезия и фарс са последвани от първия роман, който слага край на финансовите му затруднения. Така собственият му живот захранва един повтарящ се сюжет в приказките, които пише.

„Грозното патенце” и „Малката русалка” следват познатата линия – дълъг период на лишения и тъга, последван от щастливо развитие на обстоятелствата. Все пак между думите витае горчивото усещане, че героите не се чувстват добре „в собствените си обувки”, точно така, както техният автор винаги е оставал на крачка встрани от света, в който живее. Пречупени любовни пориви, страдалчество и лични провали съпътствали иначе успешно развилия се талант. Влюбен в оперна певица, Андерсен бива отблъснат, а така и не създава семейство никога. Вероятно това е поредното доказателство, че личните трагедии често раждат гениални произведения. Не може да се каже, че тази част от живота му обаче е била твърде трудна или мъчителна, защото разполага с доста свобода. Пътува много, а
пътеписите му печелят огромна известност. След първото пътуване да Рим, следват тези до Германия, Италия, Малта, Гърция, чак до Цариград, а се връща по Черно Море и Дунав. Сборниците му с приказки също му носят европейска известност още приживе. Англия го посреща триумфално през 1847г., а графиня Маргьорит Блесингтън го кани на своите приеми, на които се запознава с Чарлз Дикенз – негов личен кумир. Прекарва няколко месеца на гости в дома му, като близките на Дикенз бързо започват да нервничат, твърдейки, че е прекрачил границите на гостоприемството.

Сред нравите му на особняк е страстта му да се снима. Направени са над 200 негови портретни снимки, на които с цялата си суета държал да изглежда привлекателно. Андерсен съвсем не бил красавец, но няма човек, който би оспорил очарованието на неговите истории. Портретите му са най-често в профил, а деликатните черти и леката усмивка не успяват да скрият прокрадващата се навсякъде лека тъга. Такава, която е твърде характерна и за героите му.


Твърди се, например, че краят на малката русалка съвсем не звучал толкова оптимистично. Историята завършвала с нейната смърт, а допълнителните светли пасажи Андерсен добавил под давлението на „политическата коректност”, присъща на еснафското общество. Това „дребно” на пръв поглед допълнение коренно променя поуката на приказката. Ако един трагичен край води до смисъла на безнадеждната обреченост и съдбовна невъзможност пред любовта, то трите светли изречения след него я „награждават” за добротата и чистотата. Храбрият оловен войник, Палечка и Малката кибритопродавачка са други печални истории, облечени в красота и прости думи, за да постигнат внушения, които стигат направо до сърцето. Славата на Андерсен като баща на съвременната приказка почива върху написаните от него „Приказки за деца” в годините между 1835 до 1870 г. Част от тях са базирани на фолклора, но повечето са напълно оригинални. Издавани по Коледа, в евтини книжлета и без особен първоначален успех, те разказват и до днес незабравими истории, които приковават интереса на малки и големи.

През пролетта на 1872 г. Андерсен се наранява сериозно при падане от леглото в дома си. Скоро след това започват да се проявяват симптоми на рак на черния дроб. Писателят умира на 4 август 1875 г. в близост до Копенхаген. Малко преди смъртта си Андерсен подбира музиката за погребението си, като настоява „ритъмът да бъде подходящ за малки крачета, защото в кортежа ще има повече деца“. Андерсен е погребан в гробището „Асистенс“ в квартал Ньоребро в Копенхаген.

Минават десетилетия, разказвачите се множат, но искрата доброта, печал и измъчена доброта, която се излъчва от историите на Андресен, не може да бъде помрачена.
Коментари
2017-03-30 #6
newbie3
И на мен статията много ми хареса, макар че не разбирам мрачния светоглед на г-н Андерсен. Животът е такъв, какъвто си го направим, и винаги - подчертавам винаги - доброто побеждава и любовта също, независимо пред какви трудности са изправени.

Колкото до продаването на хляба - много интересна идея подхвърля г-жа Вили, но ми се струва, че няма как да бъде напълно безплатен (макар че е имало такива периоди в Римската империя, а вероятно и не само там), но е възможно да бъде на символична цена. И вярвам, че това отново ще стане у нас, както е било по времето на социализма. Тя е права, че заради единия хляб и съответно препитанието на семейството, жените продават и предават честта си, но и това има своята дълбока вековна логика, като същото важи и за нас, мъжете. Важното е да правим нещата с желание и мерак, а отплатата идва след това. Почти всичко, уви, на този свят е с пари, с изключение на даровете, които ни идват по рождение като нашите ум, душевност, емоционалност, таланти, външна и вътрешна красота и т.н.
2013-03-26 #5
Vili
Трябва ли хлябът да се продава? България трябва да бъде първата държава, да приложи Божествения закон на земята – хлябът да се дава даром. Голямо проклятие виси върху човечеството. – Защо? – Защото продават хляба – великото благо в живота. Абсолютно забранено е да се продават хлябът и брашното. Трябва ли след всичко това да питате защо светът е лош, защо хората са лоши? Първото условие, което трябва да се спазва, е да се дава хлябът без пари. Няма по-голямо безчестие от това да купуваш и продаваш хляб. Знаете ли колко хора са продали възвишеното и благородното в себе си само за хляба? Обличате се добре, с хубави шапки и цилиндри, а вашите сестри гният в порока! За един хляб продават своята чест! Ние трябва да оправим това. Ако това разбиране не се промени, в бъдеще животът ще стане сто пъти по-лош от сегашния.
2012-10-12 #4
Албена
Андерсен и Оскар Уайлд са любимите ми автори на приказки! Написаното наистина влиза право в сърцето! Точно защото са тъжни, затова са хубави, въздействат, карат те да се замислиш... Поклон пред такъв талант!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Говори за щастие
· Ерих Кестнер и няколко думи за детството
· Истинската и огледалната Алиса
· 11 май - Ден на библиотекаря
· "Всички ние – възрастни и деца, писатели и читатели – сме задължени да мечтаем."
· Прочети безплатно 30 разказа на 30 български автори (линк за сваляне)
· На тази дата: Световен ден на морето
· Добруджа някога
· 18 август - Международен ден на морските фарове
· Фантазия и магия в изкуството на Яцек Йерка
· 7 цитата, които Джон Ленън ни завеща
· Светът отбелязва рождението на Махатма Ганди и Деня на ненасилието
· Кой е най-модерният цвят през 2021 година
· Проучване: Децата, които са близо до природата имат по-силна имунна система
· Как изглежда градът без реклами?
Вторник
19
Януари 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Есенна красота, спираща дъха
Есента, както не сме я виждали на платно - жизнена, пъстра и озаряваща. Дъждът - уют за двойките под...
Обичай мъж, който е...
Oбичай мъж, който е добър с теб. Който ще те прегръща всяка сутрин и няма да е навик, а в сърцето...
Кукувица кука за Гергьовден
Закукала кукувица рано ми, рано за Гергьовден. Закукала на ябълка, на ябълка, на петровка, на петровка...
Очарованието на кристалите
„Имало едно време...”. Не, това не е приказка. Сега обаче, ако имаме нужда от приказка, нека измислим...
Любовта е единственото нещо в този свят, от което не боли.
Всеки казва,че от любовта боли, но това не е вярно. От самотата боли. От отхвърлянето боли. От това да...
"Младата жена видя в опънатото платно, като в огледало, ясно отражение на душата си"
Младият селянин дигна секирата и се нахвърли с голяма сила върху здравите чворести цепеници. Секирата...
Ретрограден Меркурий - какво значи и как да се възползваме от негативното му влияние
От 19 май Меркурий започва ретроградното си движение и някои хора може би усещат влиянието на явлението....
Не бъди себе си. Бъди по-добрата версия на себе си
Не бъди себе си. Бъди по-добрата версия на себе си....
Чуждото его
погалих Егото с ръка... срещу косъма зарових пръсти и видях в очите му ...вина! кристална... чиста...и...
Ти правиш грешки. Грешките не правят теб
Ти правиш грешки. Грешките не правят теб....
"Аз лявата ръка напред ще я подам..."
Започвам с това, че аз самата съм леворъка. Предпочитам "леворък" пред "левичар" и особено пред "левак",...
"Поете мой! Презри ти любовта народна"
Поет Махнете се, какво ви прави поетът мирен, спрял до вас! Вий тънете в развратни нрави, не буди...
Николай Хайтов - мъдростта на народа в цитати от "Диви разкази"
"Тя беше момиче, ала и жена си бе. В женското още от дете жената си я има. Дали е под миглите, или под...
Учете се да обичате усамотението
Учете се да обичате усамотението, да бъдете сами със себе си повече. Трагедията на днешните млади хора...
Ръцете - велик дар, даден ни от Природата!
"Трагедия от първа величина е фактът, че милиони хора са престанали да използват ръцете си като ръце....
10 от най-известните картини на Густав Климт
Роден през 1862 г., Густав Климт е австрийски художник, известен с красивите си, силно декоративни творби,...
Ръка, протегната в трудна минута, се помни цял живот
Ръка, протегната в трудна минута, се помни цял живот....
На тази дата: Родена е Стоянка Мутафова
Едва ли има по-обичана от нея. По-неуморна, жизнерадостна. Стоянка Мутафова е неизчерпаем източник на...
Св. Йоан Златоуст за грижата да се обучат сърцата на децата в добродетелта
1. Да родиш деца е дело на природата; но да ги научиш и да ги възпиташ в християнските добродетели...
Кой е най-модерният цвят през 2021 година
От поне 5 години назад не се бе случвало "Цветът на годината" на Pantone да бъде на практика два цвята. Двата...
Така прониква светлината
Във всяко нещо скрита е пукнатина. Така прониква светлината...
Ако някой дойде при теб с рана, не го изпращай с две
Ако някой дойде при теб с рана, не го изпращай с две. ...
"Музей на провалите" отваря врати в Швеция (видео)
Недалеч от Стокхолм, в град Хелзинборг, Швеция, отваря врати първият "Музей на провалите". В него ще...
Майка
В една ниска опушена стаичка, една мъничка, стопена от живота жена, наведена над стара като нея печка,...
Дневник на книжния пътешественик
Вярвам, че не само учениците имат изключителното право да притежават читателски дневник. Също и че историята...
Да спасим книгите - "Купи1книга"
Кампанията "Купи1книга" призовава да си закупим книга с цел да се подпомогне книгоиздаването у нас. В...
Ретро модата
Какво е ретро модата, ако не преоткриване на миналото откъм неговата стойностна страна. Тя е връщане...
Заключваха ме...
Заключваха ме - счупвах всяка брава, не чувствах как вината в мен тече! А в сянката ми девствено лилава се...
Трите чудотворни икони на Богородица
Богородица, Света Дева Мария, Светата Майка, Мадона – това са прозвищата на една обикновена жена с необикновена...
Световен ден на книгата - 23 април
През 1995 година ЮНЕСКО решава да обяви Световен ден на книгата и авторското право, а за дата е избрана...
Жените, променили историята - II
Коко Шанел (1883-1971) Дъщеря на перачка и продавач, Коко трябва да работи като певица в клуб и да изработва...
Суеверията днес
От древни времена хората се опитват да „разчетат“ значението и посланията на предмети, действия или природни...
10 съвета за жената над 35
Журналистката Алла Боголепова е формулира 10 съвета за жените над 35, които е почерпила от личния си...
13 август - Международен ден на леворъките
Днес, 13 август се отбелязва Международният ден на леворъките (левичарите). Чества се от 1984 г. по инициатива...
Търсачът
Нека ви разкажа... Собственикът на книжарничката бе решил, че е време да разчисти от ненужните книжа,...
Ерих Мария Ремарк за любовта
"Обичах я много, но без каквото и да е сантименталност. Докато това чувство се запазеше, се намирах до...
2013 - Година на змията
Всяка нова година е свързана с нови очаквания и надежди за по-добро. От древни времена хората гадаят...
Прочети безплатно 30 разказа на 30 български автори (линк за сваляне)
В “Декамерон2020” са събрани произведения на автори като Деян Енев, Георги Господинов, Здравка Евтимова,...
Жоан Миро: "Всичко, което рисувам, съм го видял в полята или на морския бряг."
На 20 април през 1893 г., в Барселона се ражда Жоан Миро - един от най-видните представителите на сюрреализма...
На този ден ни напусна Петя Дубарова
На 4 декември си спомняме трагичния избор на едно обикновено 17 годишно момиче от Бургас - да напусне...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook