Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Психотормоз безкрай


Свикнали сме да смятаме насилието за физически акт. Ако няма следи от него по тялото ни, значи всичко е „наред” – не сме били насилени… Дали е така?
Някои следи не се виждат с просто око и не зарастват с времето. Те не могат да бъдат забелязани от другите, но съществуват вътре в нас, понякога прикрити зад престорена усмивка. В други случаи ние дори не си даваме сметка за тях, доколко са ни засегнали, как и с какво са променили живота и личността ни. Толкова сме свикнали с тях, че ги носим в себе си, без дори да усещаме, защото чувството да ги няма, ни е непознато. Но дори да е така, някъде дълбоко в нас едно гласче ни нашепва, че нещо не е наред, че трябва да има и друг начин, че заслужаваме повече. Повече какво? Повече свобода, повече радост, повече спокойствие… и по-малко психически тормоз.

Но преди това трябва да се научим да го разпознаваме зад прикритата загриженост, с която насилниците се оправдават, да се освободим от чувството за вина, което ни вменяват всеки път, щом ги разгневим, зад стремежа да ни направят зависими, за да не можем да избягаме, зад измамните твърдения, че уж всичко е за „наше добро”.

Понякога насилието има много лица и форми. Психическият тормоз може да бъде добре прикрит, защото след него не остават доказателства. А и насилникът е толкова убедителен пред околните, че дори да признаете, че сте тормозени, има голяма опасност да не ви повярват и точно като него – да ви обвинят. Или ще ви кажат, че преувеличавате, въобразявате си, преиначавате истината. Но дълбоко в себе си вие я знаете, защото се прибирате вкъщи със свито сърце, очаквайки поредната доза манипулация и тормоз. И приемате ролята на жертвата, навеждаща смирено глава, съгласяваща се с неща, с които не е съгласна, но се страхува да се възпротиви, водите живот, който не желаете – от страх и безизходица. Това са двете най-силни чувства, които ви задържат при насилника. Вие се страхувате да му се противопоставите и предпочитате да останете в тази си роля, в която поне знаете какво да очаквате – сценарият се е повтарял милион пъти – знаете го наизуст!

Как да разпознаете психическия тормоз?
Много хора не знаят, че са емоционално и психически насилвани и години наред търпят. Отначало насилието може да се прокрадва тихо в дома ви, в офиса, или някъде другаде, бегло и незабележимо. Нещата могат да започнат така: дребни забележки и подмятания, обиди, безпочвени обвинения, ревност, безкрайни разпити къде и с кого сте били, какво сте правили – пълен отчет. Отначало обикновено сцените се разиграват единствено пред вас, но с времето насилникът добива увереност да ви излага и публично, като не пропуска възможност да ви унижава. Така лека-полека той ви смачква, защото иска да ви подчини изцяло на себе си, потъпква самочувствието ви, прави ви плахи и неуверени. Смазва ви. Шантажира ви емоционално. Знае от какво се страхувате най-много и го използва срещу вас. Самият той също се страхува и да властва над вас е единственият начин, по който може да се чувства сигурен, че владее положението и че той е силният. Той ви контролира.

Например ако знае, че го обичате, насилникът може да ви заплашва, че ще ви напусне, без реално да има такива намерения, за да изпълнявате желанията му. Често това е съчетано и с икономическа принуда, което ви държи в постоянно подчинение и страх. Той, разбира се, знае това и прави всичко възможно да продължите да бъдете финансово зависими от него. А ако знае нещо за вас, което може да ви навреди, заплахите, че ще ви издаде, със сигурност присъстват в ежедневието ви.

Хората, които упражняват психически тормоз, може никога да не ви ударят, но дълбоко да ви наранят. Те буквално могат да ви сринат със земята, ако им го позволите. Страхът да им се противопоставите може да ви отнеме страшно много. Хитрите и умеещи да се контролират психо-насилници знаят как да ви въздействат и манипулират. Те ви удрят там, където сте най-слаби и уязвими, защото добре ви познават. Те дори могат да предвидят реакциите ви, да бъдат крачка преди вас. Те могат да бъдат вашият кошмар и изцяло да направляват живота ви, да диктуват вашите действия. Да ви държат в емоционален затвор.
Ако това описание провокира у вас надигането на познати, но потиснати чувства, ако докато четете, на гърлото ви застава буца, а в душата ви е коктейл от болка и гняв, то имате знак, че сте или сте били жертви на психически тормоз. Знаете, че първата крачка към преодоляването на всеки проблем е в неговото осъзнаване и признаване пред себе си.


Има ли изход?

На първо място трябва да осъзнаете, че насилникът е по-слаб от вас, противно на онова, което ви внушава. Неговата увереност и сила са измамни, те целят да ви държи в лапите си, за да се справи със собствените си страхове. В много от случаите той просто преповтаря онова, което се е случвало в неговото семейство – насилието поражда насилие. Може би самият той е бил тормозен някога, от някого.
За да не ви залеят тежките чувства на омраза и желание за мъст, погледнете на насилника, който вгорчава живота ви и трови душата ви, именно по този начин – като на малко дете, което е било жертва, но за разлика от вас, не е успяло да се освободи от негативните си чувства и ги е прехвърлило върху друг, а този друг сте вие. И му помогнете, като помогнете на себе си. Освободете се. Намерете начин да го направите. Прекратете тази взаимна зависимост.

Спрете да живеете с илюзията, че насилникът ще се промени и изведнъж ще стане мил и добър – дори да го прави, то е само, за да продължи да издевателства върху вас, особено ако усеща, че сте на път да си тръгнете, той ще използва всички средства да ви накара да почувствате вина и разкаяние и да останете, защото „ще се промени”. За 2 дни, после пак ще е същият… Може да се промени наистина, само ако положи огромни усилия – например започне терапия, има намерението да стане „нов човек” и т. н., но в повечето случаи това са само празни оправдания. Защото самият насилник не си дава сметка, че е такъв. Той смята поведението си за нормално – тогава защо да го променя?!

Поговорете с някого, на когото можете да се доверите. Ако се страхувате или срамувате да говорите с близки хора за проблема, обърнете се към неправителствена организация, оказваща такава подкрепа. Можете да потърсите съвет на анонимна гореща линия, където обучени специалисти ще ви изслушат и ще ви насочат какво да предприемете.

И най-дългият път започва с първата крачка – направете я. Това ще ви даде увереността, че можете да се справите. Не се примирявайте с насилието, когато можете да живеете без него – дори да ви се струва, че нямате друг избор, опитайте. Повярвайте, че заслужавате щастие точно колкото всички други. Не е нужно да знаете предварително къде е вашият изход от ситуацията – понякога той е там, където най-малко очаквате, или е бил пред очите ви през цялото време и е чакал да станете готови да го видите.
Виж още статии за:   Здрав дух · Общуване · Насилието ·
Коментари
2017-02-11 #29
Георгиев
Всичко което сте описали е така. И затова търся начини и методи с които да го накарам да се издаде, но без успех. Но ми направи силно впечатление, как остро реагира, като казах че, по времето когато е бил полицай, и следвал икономика в Свищов. Че си е купил дипломата за више образование. Като полицай постояно ме е следял, къде и в кой град си намирам, и какво работя, къде живея, и тогава започва да ми праща хора които да злословят срещу мен, и така от 1987 януари докато го разкрия 2014 година, защото той се криеше. Много хора ми казваха неговото име. Не исках да повярвам но вички показатели, ако мога така да се изразя, водеха към него, тъи като преди това работехме с него в една бригада 5 години. Та сета Ви питам Как мога да накарам някой който да го разследва. Моля помогнете към кого да се обърна. С уважение!
2017-02-07 #28
Цвети
Привет! Фондация „Анимус“ има денонощна гореща телефонна линия за пострадали от насилие жени, юноши и деца - тел. 0800 18 676, който се избира без код. Не чакайте твърде дълго
2017-02-06 #27
софи
Може ли някой да ме насочи към някаква организация в която може да ми се помогне?
2017-01-08 #26
Джулия
Имам дете на 7месеца, баща му постоянно ме тормози (обижда,заплашва) случвало се е и да ме бие.. Искам да се махна, но не е страх да не ми вземе детето.. Моля ви дайте ми съвет
2016-12-29 #25
Георгиев
А ми ако насилника не е в дома ти и е в друг град? Тогава как ще обясните този тормоз, Какъвто е случея с мен?
2016-12-07 #24
Светла
Може би защото съм нямала такива проблеми, ми е чудно как така някой живее 30 или колкото и да са години с насилник (не визирам Гергана, която е била дете и е нямало къде да отиде). Ами просто си вземаш багажа и напускаш. Това е. Хората рядко се променят, да не говорим за насилници, които винаги имат някакви психични проблеми.
2016-12-03 #23
Петя Владимирова
Страшно е да имаш насилник в къщи...След поредното завръщане и поредната прошка от моя страна нещата ставаха по-зле и по-зле...Той се превърна в деспот ,тормозеше мен и детето,гонеше ни от дома ни,биеше ни... Финансово ни ограничаваше до минимума,а пътуваше всеки уикенд до Гърция с поредното завоевание...Една вечер просто изгони мен и сина ни навън...Повече не се върнах...Много ми е трудно да преодолея тази загуба на семейството,което съм си мислила,че имам...Търся път навън,смачкана,без самочувствие и емоционално нестабилна ...ако някой може да помогне със съвет-ше съм много благодарна!!!
2016-11-13 #22
A........a
А аз живея с циклофреник.Не е диагностициран,но поведението му е такова .Вече 22 години.На моменти от кача и ме обвинява за какво ли не.Днес например ме обвини,че съм внушиЛа на приятелите ни ,че има ураган ни ветрове на Витоша и жената понеже била кисела се съгласила с мен и затова нямало да отидем на Витоша.Хората живеят в подножието на планината и самите те се обадиха ,че духа и не става.Они ден беше в прекрасно настроение, говори си мило с мен.Помага за творбите с пазар.Гали кучето и му се радва.А днес цялата злоба хвърля върху мен.Всяка вече се чудя в какво ли настроение ще се прибере.Кисел или доволен.Не ми е посяга физически.Но тормозът е постоянен.В повечето случаи си мълча и от давам настроенията на проблеми в службата, но вече ми идва в повече.
2016-10-30 #21
Михаела
Здравейте искам и аз да споделя моята история..знам че ако сама не си помогна никой няма да ми помогне но поне малко кураж да ми дадете:живеех с човек 13 години без брак от който имам дете ..всичко вървеше добре докато не се появи той човека Х ..в началото беше мил и грижовен ..подаряваше ми всичко ..правеше всичко за да ме раздели с човека с който живеех и когато това се случи и заживяхме заедно започна да се държи като вещ с мен ..прави всичко каквото на него му е добре и постоянно ме подтиска психически..обижда ме ..тъпче ме ..не мога да издържам вече искам си предишния живот но знам че няма как да се върна ..какво да правя да стоя и да търпя или да се махна на някъде незнам ..единствено ме спира детето ми защото всяка една промяна ще съсипе психиката и ..помощ
2016-09-02 #20
Ivvvv
Моля за помощ, от 3 години мъжът с който живея( бащата на детето) постоянно ме обвинява за какво ли не. Дори и за неща които не зависят от мен или изобщо не съществуват. За нищо не ми помага а когато не съм направила нещо почва да се държи с мен като с робиня. Постоянно си повтарям и на него също че вичко ще отмине и че всико се дължи на финансовия му проблем (затънал е до уши в кредити и дългове от хазарт) и че с времето ще разбере че семейството е тива което ще го подкрепи и че ще се справим заедно, но всеки път става все по лошо и по лошо. Нещата не само не се оправят но и се задълбочават. Моля кажете какво мога да направя, постоянно рева от безсилие и болка( на душата) а той по скоро се наслаждава че страдам отколкото да съжали. Постоянно ми повтаря да си излекувам нервите и че аз имам проблем защото съм психично болна и трябва да потърся помощ. Постоянно заплашва че ще ми отнеме детето, ще ми прави проблеми в работата за да ме уволнят и каквото се сетите още за да ме смаже и да ми е гадно. И повярвайте не си мислете че не съм си тръгвала с детето единия път и с полиция и резултата е че от полицията не направиха нищо, щото мама и тати имат връзки а той висеше на вратата и се кълнеше че няма повече да прави така. Знам че и да си тръгна и не се върна ще започне да ме тормози още повече сега заплашва че ще ми прави проблеми в работата а тогава ще дойде и какво, ще постигне неговото. Моля дайте ми съвет, незнам какво да правя
2016-06-08 #19
anonimous
и трябвало да го nреодолея, но така с един невъзмутим тон.... Насилника казва на жертвата, че нищо й няма, за да осигури мълчание, да ви е nознато? Собствената ми майка!..... И двамата се нахвърлиха върху мен и заnочнаха да ми вменяват вина, че не съм можела да nростя..... Не мога noвече! Моля за nомощ !!!
2016-06-08 #18
anonimous
На въnросния nсихичноболен, който също ме тормози, няма как да разчитам! Той във всеки един момент може да ме зареже, nравил го е десетки nъти nри най-малкия nроблем, тормози ме nсихически. От отчаяние въnреки тормоза от майка ми й звъня на нея за nомощ, а може би и от неистова нужда за някаква тоnлина и обич, може би nодсъзнателна, макар че знам, че е безсмислено, защото наистина съм в емоционална и nсихическа дуnка, никой не се интересува от мен жива ли съм, страдам ли, какво ми се случва, никой няма нужда да ме види, на никой не му nука.... Та звъня й за nомош и nолучавам крясъци и омразно отношение, от други роднини същото, сякаш съм в някакъв кошмар! Отвсякъде ме мразят! А днес той и майка ми се съюзиха срещу мен и ме изкараха едва ли не, че съм за лекарства, защото съм била nовишавала тон! Ами то nри тоя тормоз как няма! Аз nросто исках малко nодкреnа, а те дойдоха да ме наnадат и да ме изкарат луда! И nосле nросто ме зарязаха макар че бях nред самоубийство и си личеше! И не, не симулирам! Не съм го наnравила още, защото ме е страх и съм noeла някои отговорности, които не мога да изоставя! Нещо, на което тия двамата, "майка ми" и "nриятеля ми" nосмъртно не са сnособни да наnравят! Та видяха и чуха в каква емоционална дуnка съм и ме третираха като някакви..... чудовища! Бездушни, хладнокръвни чудовища! Аз сякаш наистина съм кошмар, не мога да nовярвам, че някой може да е дотам жесток, особено към собственото си дете! Сякаш някакви същества, които не са хора седяха до мен и вместо да ми nомогнат ме наnадаха и oбвиняваха! Съжалявам, ако всичко звучи много объркано, но аз самата съм объркана от всичко това! Историята ми не е измислица! Моля за nомощ! И ако някой е чувал за ефекта на Марта Мичъл....... Забравих да кажа, че и двамата се oниваха да ми вменят, че тормоза им не е истински и "майка ми" като й nриnoмних как ме е третирала изведнъж заnочва да ме nрекъсва и с лукава гримаса и да омаловажава това, което ми е nричинила и да ми казва как това било в миналото
2016-06-08 #17
anonimous
май свършиха символите... Та за такива неща бях "гадина мръсна долна", "ще те размажа в стената", "тъnунгер мръсен, ще ти избия зъбките", "nроклета да си дано" и .н. и т.н. еnитети, които вече не nомня, защото нали nсихиката има сnособност да nодтиска травмиращи сnомени, макар че тия травми са ми и досега за цял живот, а съм на 28 години вече! Няма nодробно да обяснявам сега всичко, само ще кажа, че моя ад заnочна тогава, nроблема е, че освен че явно има nроблеми с nсихиката на клинично ниво сnоред мен, майка ми както казах е крайно маниnулативна и има мания за контрол! Имам nредвид.... КОНТРОЛ! Само за nример... nри целия тормоз и въnреки деnресията, която развих, усnях да вляза в университет (от който бързо се отказах nоради същата тази деnресия и тормоз), та отивам аз с нея да си избера студентска книжка (каква грешка)... Имаше два варианта като цвя... Искаше буквално да ме nринуди да избера този, който тя иска! Макар че аз исках другия и това за мен беше част от радостта, че са ме nриели, колкото и дребно да изглежда това, но да я бяхте видели! Чак на nродавачката й наnрави вnечатление и й намекна, че се държи неадекватно и да ме остави! А всичко това nиша, за да nридобиете nредстава за какъв контрол става дума. Та този контрол какво да nравя с живота ми nродължава и досега! Няколко nъти се откъсвах от нея, бягах, и на квартира бях, въnроса е , че както казах развих много силна деnресия и като цяло съм самотен човек, самотница... Няма на кого да сnoделя, няма на кого да се onлача, сама съм! Макар в момента да имам nодобие на връзка с един nсихично болен с реална диагноза (nак грешно решение от самота), който също ме nодлага на nсихически тормоз. nроблема е, че както казах съм сама реално с дenресия, а много неща искам да nостигна, боря сер въnреки всичко, но съм в безизходица точно заради състоянието си. Това, което искам да наnравя и е нещо много голямо, не мога да го наnравя сама! Трябва ми nодкреna, чисто човешка, морална nодкреna, a я нямам!
2016-06-08 #16
anonimous
Точно се чудех как ще nрозвучи исорията ми, защото и nри мен става дума за родната ми майка (и някои други роднини), когато nрочетох коменара на Гергана. Сега съм малко nо-уверена да nиша и аз, макар че имам съмнения, че хората ще ме набедят мен за луда, nонеже как nък мен ме тормозят всички... Ще оnиатм noне да оnиша каквото мога, макар че ми е много трудно. Главния nроблем nри мен е, че цял живот бях и nродължавам да съм nодложена на тормоз, когато бях малка най-вече nомня физическия и nсихически тормоз от баща ми. Още докато бях невръстно дете ме удряше nрез лицето със страшна сила, наnраво ми отвърташе главата. Затова скоро го намразих и не се nривързах към него. Обаче към майка ми бях много nривързана, сега като nравя разбор обаче и си сnомням някои неща, може би е било не защото е била добра майка, а защото главните негативни чувства са били към него, а тя nросто е била (и все още е!!!) страшен маниnулатор и актриса! Защото nомня и о нея ужасни случаи (веднъж не nомня на колко съм била, но nак невръстно дете, нещо не беше доволна от мен и ми каза \"Аз съм те родила и аз ще те nребия\"). Въnреки това, не знам как, се бях n ривързала към нея, стокхолмски синдром, знам ли... Истинските ексцесии от нейна страна, обаче, заnочнаха, когато се nреместихме в София заедно с нея, когато баща ми замина за чужбина. Не знам как и кога точно nревъртя тая жена... Заnочна такъв тормоз, какъвто не съм сънувала и в най-големие си кошмари! Тогава бях nочти на 15 и ме nриеха да уча в елитна гимназия, със сnециалност много близка до тази, която исках. Бях доволна и имах nланове за бъдещето. От тормоза от нея, обаче, отnаднах, защото от стрес не можех да уча. Говоря за всекидневни, в буквалния смисъл, обиди, всякакви, наистина всякакви еnитети нон-стоn за най-дребни \'nровинения\" (минала съм nрез ресните дето са вместо врата към кухнята и те са се разшумели, оставила съм неnравилно дистанционното, \"блъснала\" съм вратата на хладилника nри nоложение, че аз само съм я nуснала).
2015-08-07 #15
Гергана
Здравейте момичето и аз имам подобен проблем.С тази разлика че мен ме тормози родната ми майка. С постоянните си обвинения че я крада .Ту дървата ту пари .Снима ни през прозореца когато извади снимките ги гори.Разнася ни по полиция лошото е че вложихме със съпруга ми доста пари за ремонт на етажа и сега нямаме средства да се изнесем на квартира.Последното нещо което ми каза че щяла да ме съди за тормоз. НЕ ЗНАЯ ВЕЧЕ КАКВО ДА ПРАВЯ.
2015-03-12 #14
Тъжна жена
Прияtелят ми ме тормози, но не знам какво да направя, всеки път когато не искам да направя това или онова по неговата воля се започват едни скандали и обиди, че не съм го обичaла че съм мързелива и не искам да си сменя тъпата работа, че приятелките ми са ку*ви. Ревнува от бивши мои връзки, от мои познати и приятелки, дори,обижда ме, когато е ядосан.
Смята всички свои познати и колеги за нищожества само себе си за велик а всъщност, нито има добра работа,нито добра заплата, само велики и празни приказки.... аз плащам повечето сметки, Изявява се акто романтик праща ми подаръци и цветя и после ми го натяква. Просто ми омръзна. Сълзи в очите на щастливата и обичана жена- не съществуват! Тормоз- най- малко....
2014-10-12 #13
Цвети
Десислава 2, толкова много се радвам, че си събрала кураж! Особено много се радвам, че реши да го споделиш. Така ще си вдъхновение и на други момичета да не се оставят на тормоза, дори да има дете и особено когато има дете Успехи ви желая на двамата с хлапето
2014-10-12 #12
Десислава 2
След още няколко месеца на тормоз най-накрая успяхме да се откъснем от този човек. Просто в началото на декември миналата година когато той за пореден път ми крещеше се намеси невръстния ми тогава четиригодишен син и каза на баща си: Тате не искам никога повече да крещиш на мама по този начин. Честно казано виждайки вече тази крайна ситуация, събрах багажа и се изнесох взимайки малкия с мен. Сега в момента сме много по-добре. Разликата е огромна и синът ми е много по-щастлив и дори напредва бързо в детската градина (докато бяхме при баща му той не ми позволяваше да го запиша). Общо взето вече правим всичко това, което не ни беше позволено преди и чувството е невероятно. Наслаждаваме се на всеки един миг заедно.
2014-03-05 #11
диди
Знаете ли организация в Пловдив,която да се занимава с подобни проблеми?
2013-11-30 #10
sneja
Живота ми е вече 30 г с едно същество което няма как да оприлича на мъж Ще си кажете тази от какво се оплаква не са я били или само веднъж но и като мъж с жена не са се държали с мен Аз съм и за мъж и за жена и за слугиня за каквото се сетите Та да започна от начало този мой така наречен мъж е отрасъл в дом при жива майка и е нучен да му се дава на готово Родих 2 деца и се започна една мъка ви казвам повече от децата да го обслужваш в всичко нищичко не знае само иска и тропа и чака Иначе на думи планината обръща пред хората от него по велик няма Търпях аз пораснаха децата изучих ги и като го подхванах като направиш нещо за мен викам ама с двете си ръце тогава и аз ще сторя за теб така го научих че за да яде трябва да работи е пак не се справя но поне нещо върши иначе както беше легнал от лежане щеше да умре Почивам вика и чака но няма като не работи няма да яде и като му се дояде и няма нищо знаете ли кави очи върти гладни но аз не отстъпих и сега като се надигне само му казвам няма да ядеш и омеква памук става от време на време ме изкарва от нерви но вече е цвете и родата му разкарах и те некадърни като него и с претенции но не вървят само за това че не го направи по рано ми е жал но наисе и да се оправям аз си знам само за себе си се грижи му викам и аз ще съм добре и се понаучи де ще ходи човек знае 2 и 200
2013-11-12 #9
rumen
Много хубава статия беше ми от полза да я прочета!
2013-09-17 #8
рачела
Познато , особено в семейството. Ако си от Варна, има една организация-''Да съхраним жената'' на ул.Державин -25-и на телефон 630137 можеш да ползваш безплатно психологическа помощ с предварителна заявка. Лично съм ползвала и съм доволна. С ТАКЪВ ПРОБЛЕМ ТРУДНО БИ СЕ СПРАВИЛ ЧОВЕК САМ.
2013-08-13 #7
Дани
Чета и настръхвам.Живея в съшия кошмар.
2013-08-06 #6
Десислава Ив. Симеонова
Десислава 2, бягай, измъкни се възможно най-бързо. Рискуваш психиката на детето ти да се изкриви завинаги, както и възприятията и поведението му - примерът и подражанието, ежедневните "срещи" с маниерите и реакциите на родителите рефлектират директно и безотказно върху дечицата. От друга страна, не по-малко важна си и ти самата. Помисли спокойно и вземи решение, явно с този човек не може да градите бъдеще. Разбира се, съветите ми изобщо не са главното в случая: важното е сърцето какво ти подсказва.
2013-08-06 #5
Десислава 2
Тази статия все едно се касае за мен.
Живея с един такъв с който имаме общо дете без брак и вече не знам какво не съм опитала, за да ни измъкна от ситуацията, защото не искам детето ми да расте в агресивна среда и с лош бащински пример.
2013-07-22 #4
Десислава Ив. Симеонова
Преживявала съм го преди години: от страна на колежка, от страна на хора, с които работя. Ужасно е. Всяка сутрин е предизвикателство, всяка фраза, дейност... Мога със сигурност да кажа: не винаги е възможно да се отървеш от психическия си издевател, а и не винаги директния разговор по болезнената тема е удачен/успеваем. Главното е да оцелееш - нещо повече, да останеш себе си. Аз научих много неща през този си период, като човек и като служител, така че съм благодарна, не съжалявам. Не зная доколко станах по...-богата, но разрах, че не съм слаба. Но това "знание" не го пожелавам никому.
2012-04-22 #3
ваня
Че то с такава апаратура може да причиняваш катастрофи,да пришпориш определен човек да излезе от дома си \"внезапно\" и... да изчезне \"безследно\"...нали?
2012-04-21 #2
пак съм аз
Чували ли сте за апаратура за поразяване на живи цели чрез електромагнитно лъчение? Логнете в гугъла и ще разберете що за апаратура е това и тогава ми кажете какво да правя,след като нищо не съм сторила и с нищо не съм заслужила такъв психотормоз - аз го наричам "електронен камшик".
2012-04-21 #1
Донка Рашева
Хубава статия,но какво да правим,когато насилникът е властимащ/?/,когато разполага с лостовете на властта и те мачка,използвайки психоневрологични приоми и свръхмодерни техники,защото знае,че си безсилен да докажеш злоупотребата му с власт?!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Интерактивен билборд в защита на жертвите от домашно насилие
· Сексуално насилие над деца
· Домашното насилие над деца
· Какво бихте казали на по-младото си "аз"?
· Докосването - общуване, близост, доверие
· Изкуството да направиш комплимент на мъж
· Лято е, но да не се отпускаме
· Тъгата - състояние, което трябва да приемем, за да го преодолеем
· Идеи за добри дела през ваканцията
Виж още статии за:   Здрав дух · Общуване · Насилието ·
Петък
18
Август 2017
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Вдъхновяващите неща, на които сме способни
Всеки ден от годината е вдъхновяващ, всеки ден от годината е безценен дар. Ако смятаме, че живеем напразно,...
Когато искаме да качим няколко килограма, но не знаем как
Непрекъснато и навсякъде слушаме и четем за диети за отслабване. Дали обаче се замисляме за жените, които...
Полезните свойства на физалиса (инка бери)
Отдавна познат в Америка и твърде малко известен у нас, този плод е колкото интересен, толкова и полезен....
Тревожността - II
Несигурността е сигурна Неспособността ни да свикнем с факта, че несигурността съществува и е съвсем...
Постите - пречистване на душата и тялото
В нашата съвременност постите са загубили религиозното си значение за голяма част от хората – те или...
Тръстиковата захар – здраве и аромат на южно слънце - I
От малки знаем, че захарта е само празни калории и в нея няма нищо полезно – нито витамини, нито минерали....
Как да предпазим очите си от влиянието на смартфоните?
Ако и вие сте сред хората, които проверяват смартфона си постоянно, шансовете очите ви да пострадат...
Абсурдът да отлагаме удоволствието
Ако сте те от тези, които искат да свършат първо, второ, трето, да насмогнат на всичко и навсякъде и...
Диетата на Снежанка – как да се избавим от пигментните петна
Луничките и тъмните петна – това е цената на плажния произвол, който си позволяваме през жарките месеци....
Как да приготвим детоксикираща вода с плодов вкус
Детоксикиращата плодова вода е един от най-популярните инструменти за загуба на тегло, премахване на...
Универсалната сребърна вода
Среброто отдавна е използвано с лечебни цели. Известни са методи за оздравяване на рани с покриването...
Здравословно отношение към здравословното хранене - II
Млечните Ако са качествени, млечните продукти също внасят ин баланс и са подходящи за гореспоменатия...
Посттравматичният стрес
Стресът е навсякъде около нас в ежедневието. Дори и в много малките дневни задължения и случки, организмът...
Слънцезащитни масла от природата
Нежните през пролетта слънчеви лъчи вече безжалостно жулят кожата ни с всички произтичащи от това последици...
Свинската мас - отново в центъра на вниманието
Свинската мас е изконна част от българския бит. Тя е била незаменима част от всички битови, лековити...
Подхранващи и етерични масла – има разлика!
Скоро попаднах на една статия, където под заглавието „Чарът на етеричните масла” надълго и на широко...
Воинът в нас – имунната система - II
Стресът също отслабва имунитета. Често при жените се случва например продължителна стресова ситуация...
Обичаш ли да опитваш нови неща?
Обичаш ли да опитваш нови неща? Да експериментираш със себе си, да пробваш нови вкусове, цветове, да...
Защо е важно как храним децата си? Видео против затлъстяването ще ви замисли
Хранителните навици се формират много рано и могат да траят цял живот. Мислим си, че когато сме гладни,...
Предстои ви операция? Има и добри страни
Мнозина приемат с ужас мисълта, че им се налага операция. Не става въпрос за такава, от която да зависи...
Гхи - пречистената, здравословна мазнина от Изтока
За пръв път пречистената мазнина гхи (ги, гхий, от санскрит) се появява в стари ведически текстове като...
Циганското лято на живота ни
Има едни малко на брой дни в края на жаркото лято и малко преди благата есен. Един последен изблик, когато...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg - beta версия. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook