Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Лицемерието като потребност


Познавате ли хора, които винаги са мили, усмихнати и добронамерени? Всеки път ви правят комплименти, готови са на всичко в името на приятелството си с вас?
Естествено. Всеки от нас познава този тип хора. И почти всеки от нас ще ги нарече по един начин - лицемери. Но дали ние самите се замисляме колко пъти и на нас се е налагало да сме такива?

Някой беше казал, че учтивостта е най-приемливата форма на лицемерие. В тълковния речник за тази дума срещаме следното обяснение- поведение, при което злонамереност и неискреност се прикриват зад маската на чистосърдечие и добронамереност.

Нима зад лицемерието винаги се крие злонамереност? И нима понякога не сме добри и мили с някого с единствената цел да го усмихнем и зарадваме, дори на нас самите да не ни е до това? Кога учтивостта се превръща в лицемерие? И къде се намира онази граница, която разделя желанието да се държиш човешки от престореността и преиграването?

Няма човек, който в дадени ситуации да не е бил лицемер. И то не, защото е лош, фалшив и подъл, а просто защото животът ни го налага. Ако рискуваш да си искрен винаги и навсякъде, си навличаш единствено възможността постоянно да си неразбран, отхвърлен и дори осмиван. Всички мразят неискреността и фалша, но на никой не са им чужди. Човек попада във всякакви ситуации, среща се с множество хора с различен светоглед и разбирания и затова често му се налага да прикрива недоволството си от някой и нещо, да лавира между мнения и отношения.

Лицемерието е потребност. Но нека видим кога ни се налага да сме това, което не сме.

Вкъщи
Тук обикновено сме най-истински, открити, честни и казващи всичко, което ни е на сърцето. И все пак не рядко отношенията с някой членове на семейството ни куцат или се изострят именно поради факта, че тук всеки е себе си. Не веднъж сме били свидетели или сме участвали в скандали със свекърви, тъщи, зълви и т.н., които са не само доста грозни, но и твърде натоварващи ни. Ето защо и тук идва на помощ лицемерието. Ако сме малко по-отстъпчиви и не обръщащи внимание на глупости, можем и да избегнем роднинските свади. А какво по-хубаво от това да живеем в мир! И все пак- това не сме ние. Ние само си налагаме определено държание, което обаче твърде често е много необходимо.

Навън
Нима не ви се е случвало да си вървите по тротоара и да ви изпръска някоя преминаваща кола или да видите как мъжът насреща ви изхвърля някакъв боклук на улицата? Какво правите в такива случаи? Съмнявам се, че подхващате луд скандал или започвате да хвърляте камъни по преминаващия автомобил. По-скоро си замълчавате, дори да не искате. Е, това не е ли лицемерие? Така само си затваряте очите за проблема. Но и не влизате в спорове с неочакван край.

В работата
Закъснявате за работа, защото пукате гума на колата или чакате автобуса 20 минути. Шефът съответно ви посреща в не добро настроение и не ви спестява едно сериозно мъмрене. А вие просто се извинявате и се захващате за работа, макар и в главата ви да се въртят мисли от сорта на “Един ден и ти ще си намериш майстора, неблагодарнико!”

На работното си място гоним определена цел и за постигането и ни се налага да контактуваме с хора, които може да не са ни приятни, дори да са ни противни. Няма как обаче да не демонстрираме доброжелателност, да не сме любезни. Едва ли в името на това да не бъдем лицемери, ще изберем да изгубим работата си. Има и такива хора, но те са много, ама много малко. Натоварващо е да си такъв, какъвто не си и да дежуриш с усмивка на лицето, но да не го умееш е по-лошият вариант.

Пред приятелите
Случвало ли ви се е да получите подарък от приятел, който изобщо да не ви хареса? Излишен въпрос, нали? Всеки е попадал в такава ситуация, но не всеки е казвал “Мерси, но това е ужасно!” Нима ще изберете да обидите този, който ви го е избирал с толкова обич, само за да сте откровени?
Контактите с приятели на ваши приятели също понякога са съпроводени с раздразнение, антипатия и досада, но обстоятелствата ни принуждават да не ги отхвърляме, дори да сме любезни с тях. И в крайна сметка, защо не? Ние нищо не делим с тях и едва ли едно добро поведение от наша страна, ще ни коства толкова усилия. Ако те са показали открито, че не ни одобряват, тогава можем да си позволим да им отвърнем, но ако просто не ни допадат, защото твърде много се хвалят например, трябва ли да ги игнорираме? Да подхождаме с уважение е по-добрият вариант според мен, пък било то и малко пресилено.

Не, не се опитах да ви кажа “бъдете лицемери”, но... Лицемерието е вид дипломация, то се използва умишлено в дадени моменти и без него сме за никъде. Научаваме се да бъдем лицемери още с първите стъпки в нашето възпитание. От малки непрекъснато слушаме "така не се говори", "това не е възпитано".
Да имаш мнение, но да знаеш как да го изразиш или да го премълчиш, си е чисто и просто благоразумие. Ние никога не можем да говорим онова, което непрекъснато възпроизвеждат мозъците ни, защото тогава ще сме в непрестанен конфликт с хората покрай нас. В нормалния ни социален живот всеки от нас спазва етикети и правила на поведение, които малко или много го правят лицемерен. Но нали вече споменахме, че учтивостта е първата крачка на лицемера!
Виж още статии за:   Общуване · Приятелството · Нашата работа ·
Коментари
2013-07-06 #5
Един българин
Напълно съм съгласен със Светлана Чамова; само да добавя и нещо друго по въпроса за лицемерието на работното място:
"Има и такива хора, но те са много, ама много малко. "
Не са толкова малко - аз например съм един от тях. Преди около три години напуснах тогавашната си работа отчасти именно заради лицемерието, което цареше там - лицемерие към клиентите, лицемерие към шефовете, лицемерие между хората в екипа. В един момент стана доста противно. Напуснах и не съжалявам за това.
Не казвам, че задължително трябва да се постъпва като мен, но все пак това са хора, с които човек прекарва по 7-8 часа на ден и би следвало да се запита "Заслужава ли си да се играе този театър?"
Поздрави.
2012-05-04 #4
Светлана Чамова
Разбирам, но не съм съгласна Не съм съгласна, например, с твърдението, че ако не смятаме, че човекът отсреща заслужава да сме учтиви, но сме, само за да не загубим нещо важно за нас, това е лицемерно. Според мен е обратното - да сме същите, като този, който не заслужава - да го наречем - учтивост, например, простака, грубияна и т.н., означава да паднем на нивото му. Това не е моят избор, макар че не отричам съществуването му. Ако имам нерви, правя го не заради него, а заради себе си. Ако загубя самообладание - не бих се гордяла с това. Може да изразяваме мнение, да не се унижаваме и да бъдем себе си, без да сме неучтиви, груби или както и да го наречем. Има и други начини - язвителност, сарказъм, шега, казване на нещата смекчено... Зависи какви са отношенията ни с другия човек.
2012-05-03 #3
Мая Петрова
Не слагам знак за равенствво между лицемерието и учтивостта! Но в дадени моменти, когато не мислим, че човекът насреща ни заслужава да сме учтиви, а въпреки това сме, за да не изгубим работата си, например, това не е ли лицемерие?
До Теди- не смятам, че да си мил е лицемерие, също така не смятам и, че съм сбъркана! Струва ми се, че просто не разбирате какво искам да кажа. Но всеки с мнението си!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Професиите, в които жените са най- добри
· Да се насладим на живота по график
· Как да вържем мъжка вратовръзка
· Безразличието ли е най-лошото, на което сме способни един към друг?
· Житейски уроци от децата
· Нещата, които не можем да променим
· Защо имаме нужда от повече уязвимост?
· Как да се възстановим от мъчителна връзка?
· На какво може да ни научат мъжете?
Виж още статии за:   Общуване · Приятелството · Нашата работа ·
Неделя
16
Юни 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Кога и какъв сладолед да предложим на бебето и малкото дете?
Полезен ли е сладоледът за моето бебе? От кой месец мога да дам сладолед? Какъв сладолед да дам на моето...
Голотата и децата
Темата с децата и голотата продължава да е някак неудобна. Въпреки цялостното обществено „разсъбличане”...
Страшният полет на любовта
Истинската любов не е само здраво стиснати ръце, тя е невидима нишка между двама, светла енергия, която...
Опасността да се влюбиш в приятеля му
За повечето такава опасност звучи еретично и то с основание. Почти гарантирано тя поражда много повече...
Вече сме трима - емоционалното равновесие при първото ни дете
Трепетите, очакването и вълненията около приближаващото появяване на третия член на семейството са едни...
Разговорът, който всяка майка трябва да проведе с дъщеря си
Една нова тема се прокрадва в живота на младите момичета. Тема, която може да окаже влияние върху него...
Колкото сам позволиш…
Вървя по улицата. На отсрещния тротоар - момче и момиче на видима възраст в последните гимназиални класове....
Най-важната работа на децата - играта
Неконтролираната, свободна игра е най-важната дейност за едно дете. Тя е неговият начин да учи за физическия...
Плюшкинизация. Любов към спомена
"Но какъв е смисълът да разтревожваме праха по чашата със розови листа, не зная." * ...
Думите, които спасяват всяка връзка
Казват, че в любовта трябват дела, не думи. Със сигурност е така – каквото и да си говорим, ако не действаме...
Закуската на децата по света
След като ви показахме храната на семействата по света и какво готвят бабите по света, ред е на още една...
Идеи за добри дела през ваканцията
Ваканцията за много родители е истински стрес. Как да запълним цялото това време? Какво да направим,...
Чар и красота
Изящен нос, бадемови очи, плътни устни, скулесто лице – всички тези съвършени черти остават незабелижими,...
Синдромът на доброто момиче
Имате ли чувството, че винаги поставяте желанията на другите на първо място, че близките ви ви манипулират...
Необходими ли за курсовете за бременни и училищата за родители?
От вече много време на бъдещите родители се предлагат курсове за бременни и родители. Обикновено са към...
Има ли нужда да съблазняваме собствения си съпруг/приятел?
След месеци, след години... любовта се засилва, избухва, изгаря, приятелството се задълбочава, навиците...
Честита пролетна ваканция, родители!
Честита пролетна ваканция, родители на ученици, които имате къде да изпратите децата си! Радвайте се,...
Майчиният език се учи още в утробата
Бебетата започват да учат майчиния си език, още преди да се родят, сочат нови открития на учените. До...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook