Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Лицемерието като потребност


Познавате ли хора, които винаги са мили, усмихнати и добронамерени? Всеки път ви правят комплименти, готови са на всичко в името на приятелството си с вас?
Естествено. Всеки от нас познава този тип хора. И почти всеки от нас ще ги нарече по един начин - лицемери. Но дали ние самите се замисляме колко пъти и на нас се е налагало да сме такива?

Някой беше казал, че учтивостта е най-приемливата форма на лицемерие. В тълковния речник за тази дума срещаме следното обяснение- поведение, при което злонамереност и неискреност се прикриват зад маската на чистосърдечие и добронамереност.

Нима зад лицемерието винаги се крие злонамереност? И нима понякога не сме добри и мили с някого с единствената цел да го усмихнем и зарадваме, дори на нас самите да не ни е до това? Кога учтивостта се превръща в лицемерие? И къде се намира онази граница, която разделя желанието да се държиш човешки от престореността и преиграването?

Няма човек, който в дадени ситуации да не е бил лицемер. И то не, защото е лош, фалшив и подъл, а просто защото животът ни го налага. Ако рискуваш да си искрен винаги и навсякъде, си навличаш единствено възможността постоянно да си неразбран, отхвърлен и дори осмиван. Всички мразят неискреността и фалша, но на никой не са им чужди. Човек попада във всякакви ситуации, среща се с множество хора с различен светоглед и разбирания и затова често му се налага да прикрива недоволството си от някой и нещо, да лавира между мнения и отношения.

Лицемерието е потребност. Но нека видим кога ни се налага да сме това, което не сме.

Вкъщи
Тук обикновено сме най-истински, открити, честни и казващи всичко, което ни е на сърцето. И все пак не рядко отношенията с някой членове на семейството ни куцат или се изострят именно поради факта, че тук всеки е себе си. Не веднъж сме били свидетели или сме участвали в скандали със свекърви, тъщи, зълви и т.н., които са не само доста грозни, но и твърде натоварващи ни. Ето защо и тук идва на помощ лицемерието. Ако сме малко по-отстъпчиви и не обръщащи внимание на глупости, можем и да избегнем роднинските свади. А какво по-хубаво от това да живеем в мир! И все пак- това не сме ние. Ние само си налагаме определено държание, което обаче твърде често е много необходимо.

Навън
Нима не ви се е случвало да си вървите по тротоара и да ви изпръска някоя преминаваща кола или да видите как мъжът насреща ви изхвърля някакъв боклук на улицата? Какво правите в такива случаи? Съмнявам се, че подхващате луд скандал или започвате да хвърляте камъни по преминаващия автомобил. По-скоро си замълчавате, дори да не искате. Е, това не е ли лицемерие? Така само си затваряте очите за проблема. Но и не влизате в спорове с неочакван край.

В работата
Закъснявате за работа, защото пукате гума на колата или чакате автобуса 20 минути. Шефът съответно ви посреща в не добро настроение и не ви спестява едно сериозно мъмрене. А вие просто се извинявате и се захващате за работа, макар и в главата ви да се въртят мисли от сорта на “Един ден и ти ще си намериш майстора, неблагодарнико!”

На работното си място гоним определена цел и за постигането и ни се налага да контактуваме с хора, които може да не са ни приятни, дори да са ни противни. Няма как обаче да не демонстрираме доброжелателност, да не сме любезни. Едва ли в името на това да не бъдем лицемери, ще изберем да изгубим работата си. Има и такива хора, но те са много, ама много малко. Натоварващо е да си такъв, какъвто не си и да дежуриш с усмивка на лицето, но да не го умееш е по-лошият вариант.

Пред приятелите
Случвало ли ви се е да получите подарък от приятел, който изобщо да не ви хареса? Излишен въпрос, нали? Всеки е попадал в такава ситуация, но не всеки е казвал “Мерси, но това е ужасно!” Нима ще изберете да обидите този, който ви го е избирал с толкова обич, само за да сте откровени?
Контактите с приятели на ваши приятели също понякога са съпроводени с раздразнение, антипатия и досада, но обстоятелствата ни принуждават да не ги отхвърляме, дори да сме любезни с тях. И в крайна сметка, защо не? Ние нищо не делим с тях и едва ли едно добро поведение от наша страна, ще ни коства толкова усилия. Ако те са показали открито, че не ни одобряват, тогава можем да си позволим да им отвърнем, но ако просто не ни допадат, защото твърде много се хвалят например, трябва ли да ги игнорираме? Да подхождаме с уважение е по-добрият вариант според мен, пък било то и малко пресилено.

Не, не се опитах да ви кажа “бъдете лицемери”, но... Лицемерието е вид дипломация, то се използва умишлено в дадени моменти и без него сме за никъде. Научаваме се да бъдем лицемери още с първите стъпки в нашето възпитание. От малки непрекъснато слушаме "така не се говори", "това не е възпитано".
Да имаш мнение, но да знаеш как да го изразиш или да го премълчиш, си е чисто и просто благоразумие. Ние никога не можем да говорим онова, което непрекъснато възпроизвеждат мозъците ни, защото тогава ще сме в непрестанен конфликт с хората покрай нас. В нормалния ни социален живот всеки от нас спазва етикети и правила на поведение, които малко или много го правят лицемерен. Но нали вече споменахме, че учтивостта е първата крачка на лицемера!
Виж още статии за:   Общуване · Приятелството · Нашата работа ·
Коментари
2013-07-06 #5
Един българин
Напълно съм съгласен със Светлана Чамова; само да добавя и нещо друго по въпроса за лицемерието на работното място:
"Има и такива хора, но те са много, ама много малко. "
Не са толкова малко - аз например съм един от тях. Преди около три години напуснах тогавашната си работа отчасти именно заради лицемерието, което цареше там - лицемерие към клиентите, лицемерие към шефовете, лицемерие между хората в екипа. В един момент стана доста противно. Напуснах и не съжалявам за това.
Не казвам, че задължително трябва да се постъпва като мен, но все пак това са хора, с които човек прекарва по 7-8 часа на ден и би следвало да се запита "Заслужава ли си да се играе този театър?"
Поздрави.
2012-05-04 #4
Светлана Чамова
Разбирам, но не съм съгласна Не съм съгласна, например, с твърдението, че ако не смятаме, че човекът отсреща заслужава да сме учтиви, но сме, само за да не загубим нещо важно за нас, това е лицемерно. Според мен е обратното - да сме същите, като този, който не заслужава - да го наречем - учтивост, например, простака, грубияна и т.н., означава да паднем на нивото му. Това не е моят избор, макар че не отричам съществуването му. Ако имам нерви, правя го не заради него, а заради себе си. Ако загубя самообладание - не бих се гордяла с това. Може да изразяваме мнение, да не се унижаваме и да бъдем себе си, без да сме неучтиви, груби или както и да го наречем. Има и други начини - язвителност, сарказъм, шега, казване на нещата смекчено... Зависи какви са отношенията ни с другия човек.
2012-05-03 #3
Мая Петрова
Не слагам знак за равенствво между лицемерието и учтивостта! Но в дадени моменти, когато не мислим, че човекът насреща ни заслужава да сме учтиви, а въпреки това сме, за да не изгубим работата си, например, това не е ли лицемерие?
До Теди- не смятам, че да си мил е лицемерие, също така не смятам и, че съм сбъркана! Струва ми се, че просто не разбирате какво искам да кажа. Но всеки с мнението си!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Професиите, в които жените са най- добри
· Да се насладим на живота по график
· Как да вържем мъжка вратовръзка
· Здравословен егоизъм или егоцентризъм?
· Как едно пътуване може да се превърне в тест за приятелство?
· Идеи за по-икономични пътувания през лятото
· Мъжете, които си тръгват без обяснение
· Хората, на които им липсва емпатия и как да се справяме с тях
· Кои житейски умения е необходимо да развиваме у децата?
Виж още статии за:   Общуване · Приятелството · Нашата работа ·
Четвъртък
22
Август 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Еднакви или противоположни?
Кое ни привлича у любимия – еднаквостта или противоположностите? Искрено вярваме, че искаме да сме с...
Танцът на живота
Едва ли има човек, които да не е изпитвал непреодолимото желание да се движи под ритъма на музиката –...
Има ли възрастова граница за любовта?
Няма институция, която да издава акт за раждане на любовта. Tова чувство няма и кръщелно свидетелство,...
Умението да обичаш - Дон Мигел Руис
Любовта не задължава. Страхът е изпълнен със задължения. По пътя на страха, каквото и да правим, то е...
Безразличието ли е най-лошото, на което сме способни един към друг?
Вярвате ли, че безразличието наистина съществува? В коя част на спектъра на отношенията ни можем да го...
Нестандартни начини за забавление на малки деца
Популярният и уважаван италиански педагог Мария Монтесори, разработва интересни игри и дейности, подходящи...
Следродилни емоционални разстройства
Емоционалните проблеми на родилката могат да започнат от 3-4 ден след раждането, а могат да се появят...
За критиката, критично: Как да даваме оценки - I
Свикнали сме да мислим за критиката като нещо външно, за което можем и понякога наистина трябва да си...
Детето - левичар - I
Имате си сладко и умно дете. То расте и се променя с всеки изминал ден. По някое време обаче разбирате,...
За и против детската градина - II
Защо не бих записала детето на детска градина, ако имам възможност да го гледам вкъщи? Детската...
Честит 8-ми март, момичета!
Тя е муза, момиче, колежка, домакиня, фея, дяволица, мама, съпруга, приятелка. Тя е по-хубавата половина...
Добър съпруг - лош баща
Един мъж може да бъде перфектен съпруг, добър съсед и отзивчив приятел, но в бащинството да се проваля....
Рожденият ден на вашето дете
Рожденият ден е най-вълнуващото събитие в живота на едно дете. Обградено от роднини, приятели, получава...
10 закона за родители от Януш Корчак
През целия си живот Януш Корчак е убеден, че педагогиката е наука не за детето, а за човека като цяло....
Кога да си направим тест за бременност?
Ако вече планирате да имате бебче, сигурно се питате, кога най-рано можете да разчитате на достоверен...
Колелото на поколенията
Всяко поколение се ражда от предишното и в съпротивата си към него. То има биологични родители, но те...
Любов от разстояние
Дългата раздяла е изпитание за всяка една връзка. В едни случаи, тя може да се окаже фатална за отношенията,...
Изневяра ли е флиртът?
Този въпрос си задават родените флиртаджии, но ще повече онези, на които това рядко се случва и е гарнирано...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook