Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Лицемерието като потребност


Познавате ли хора, които винаги са мили, усмихнати и добронамерени? Всеки път ви правят комплименти, готови са на всичко в името на приятелството си с вас?
Естествено. Всеки от нас познава този тип хора. И почти всеки от нас ще ги нарече по един начин - лицемери. Но дали ние самите се замисляме колко пъти и на нас се е налагало да сме такива?

Някой беше казал, че учтивостта е най-приемливата форма на лицемерие. В тълковния речник за тази дума срещаме следното обяснение- поведение, при което злонамереност и неискреност се прикриват зад маската на чистосърдечие и добронамереност.

Нима зад лицемерието винаги се крие злонамереност? И нима понякога не сме добри и мили с някого с единствената цел да го усмихнем и зарадваме, дори на нас самите да не ни е до това? Кога учтивостта се превръща в лицемерие? И къде се намира онази граница, която разделя желанието да се държиш човешки от престореността и преиграването?

Няма човек, който в дадени ситуации да не е бил лицемер. И то не, защото е лош, фалшив и подъл, а просто защото животът ни го налага. Ако рискуваш да си искрен винаги и навсякъде, си навличаш единствено възможността постоянно да си неразбран, отхвърлен и дори осмиван. Всички мразят неискреността и фалша, но на никой не са им чужди. Човек попада във всякакви ситуации, среща се с множество хора с различен светоглед и разбирания и затова често му се налага да прикрива недоволството си от някой и нещо, да лавира между мнения и отношения.

Лицемерието е потребност. Но нека видим кога ни се налага да сме това, което не сме.

Вкъщи
Тук обикновено сме най-истински, открити, честни и казващи всичко, което ни е на сърцето. И все пак не рядко отношенията с някой членове на семейството ни куцат или се изострят именно поради факта, че тук всеки е себе си. Не веднъж сме били свидетели или сме участвали в скандали със свекърви, тъщи, зълви и т.н., които са не само доста грозни, но и твърде натоварващи ни. Ето защо и тук идва на помощ лицемерието. Ако сме малко по-отстъпчиви и не обръщащи внимание на глупости, можем и да избегнем роднинските свади. А какво по-хубаво от това да живеем в мир! И все пак- това не сме ние. Ние само си налагаме определено държание, което обаче твърде често е много необходимо.

Навън
Нима не ви се е случвало да си вървите по тротоара и да ви изпръска някоя преминаваща кола или да видите как мъжът насреща ви изхвърля някакъв боклук на улицата? Какво правите в такива случаи? Съмнявам се, че подхващате луд скандал или започвате да хвърляте камъни по преминаващия автомобил. По-скоро си замълчавате, дори да не искате. Е, това не е ли лицемерие? Така само си затваряте очите за проблема. Но и не влизате в спорове с неочакван край.

В работата
Закъснявате за работа, защото пукате гума на колата или чакате автобуса 20 минути. Шефът съответно ви посреща в не добро настроение и не ви спестява едно сериозно мъмрене. А вие просто се извинявате и се захващате за работа, макар и в главата ви да се въртят мисли от сорта на “Един ден и ти ще си намериш майстора, неблагодарнико!”

На работното си място гоним определена цел и за постигането и ни се налага да контактуваме с хора, които може да не са ни приятни, дори да са ни противни. Няма как обаче да не демонстрираме доброжелателност, да не сме любезни. Едва ли в името на това да не бъдем лицемери, ще изберем да изгубим работата си. Има и такива хора, но те са много, ама много малко. Натоварващо е да си такъв, какъвто не си и да дежуриш с усмивка на лицето, но да не го умееш е по-лошият вариант.

Пред приятелите
Случвало ли ви се е да получите подарък от приятел, който изобщо да не ви хареса? Излишен въпрос, нали? Всеки е попадал в такава ситуация, но не всеки е казвал “Мерси, но това е ужасно!” Нима ще изберете да обидите този, който ви го е избирал с толкова обич, само за да сте откровени?
Контактите с приятели на ваши приятели също понякога са съпроводени с раздразнение, антипатия и досада, но обстоятелствата ни принуждават да не ги отхвърляме, дори да сме любезни с тях. И в крайна сметка, защо не? Ние нищо не делим с тях и едва ли едно добро поведение от наша страна, ще ни коства толкова усилия. Ако те са показали открито, че не ни одобряват, тогава можем да си позволим да им отвърнем, но ако просто не ни допадат, защото твърде много се хвалят например, трябва ли да ги игнорираме? Да подхождаме с уважение е по-добрият вариант според мен, пък било то и малко пресилено.

Не, не се опитах да ви кажа “бъдете лицемери”, но... Лицемерието е вид дипломация, то се използва умишлено в дадени моменти и без него сме за никъде. Научаваме се да бъдем лицемери още с първите стъпки в нашето възпитание. От малки непрекъснато слушаме "така не се говори", "това не е възпитано".
Да имаш мнение, но да знаеш как да го изразиш или да го премълчиш, си е чисто и просто благоразумие. Ние никога не можем да говорим онова, което непрекъснато възпроизвеждат мозъците ни, защото тогава ще сме в непрестанен конфликт с хората покрай нас. В нормалния ни социален живот всеки от нас спазва етикети и правила на поведение, които малко или много го правят лицемерен. Но нали вече споменахме, че учтивостта е първата крачка на лицемера!
Виж още статии за:   Общуване · Приятелството · Нашата работа ·
Коментари
2013-07-06 #5
Един българин
Напълно съм съгласен със Светлана Чамова; само да добавя и нещо друго по въпроса за лицемерието на работното място:
"Има и такива хора, но те са много, ама много малко. "
Не са толкова малко - аз например съм един от тях. Преди около три години напуснах тогавашната си работа отчасти именно заради лицемерието, което цареше там - лицемерие към клиентите, лицемерие към шефовете, лицемерие между хората в екипа. В един момент стана доста противно. Напуснах и не съжалявам за това.
Не казвам, че задължително трябва да се постъпва като мен, но все пак това са хора, с които човек прекарва по 7-8 часа на ден и би следвало да се запита "Заслужава ли си да се играе този театър?"
Поздрави.
2012-05-04 #4
Светлана Чамова
Разбирам, но не съм съгласна Не съм съгласна, например, с твърдението, че ако не смятаме, че човекът отсреща заслужава да сме учтиви, но сме, само за да не загубим нещо важно за нас, това е лицемерно. Според мен е обратното - да сме същите, като този, който не заслужава - да го наречем - учтивост, например, простака, грубияна и т.н., означава да паднем на нивото му. Това не е моят избор, макар че не отричам съществуването му. Ако имам нерви, правя го не заради него, а заради себе си. Ако загубя самообладание - не бих се гордяла с това. Може да изразяваме мнение, да не се унижаваме и да бъдем себе си, без да сме неучтиви, груби или както и да го наречем. Има и други начини - язвителност, сарказъм, шега, казване на нещата смекчено... Зависи какви са отношенията ни с другия човек.
2012-05-03 #3
Мая Петрова
Не слагам знак за равенствво между лицемерието и учтивостта! Но в дадени моменти, когато не мислим, че човекът насреща ни заслужава да сме учтиви, а въпреки това сме, за да не изгубим работата си, например, това не е ли лицемерие?
До Теди- не смятам, че да си мил е лицемерие, също така не смятам и, че съм сбъркана! Струва ми се, че просто не разбирате какво искам да кажа. Но всеки с мнението си!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Професиите, в които жените са най- добри
· Да се насладим на живота по график
· Как да вържем мъжка вратовръзка
· Какво не искат да чуват от нас хората, които скърбят най-тежко
· Циганското лято на живота ни
· Здравословен егоизъм или егоцентризъм?
· Традиции от миналото, които успешно можем да пренесем в настоящето
· Да възпитаваме, а не да дресираме децата си
· Как бащите да изградят добра връзка с порастващите си дъщери?
Виж още статии за:   Общуване · Приятелството · Нашата работа ·
Четвъртък
17
Октомври 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Влюбена в измислен образ
Да се влюбиш в измислен образ е една от самоизмамите, които сами си устройваме. Обикновено сполетява...
Когато любовта се превърне в обсебване
Аз съм ти, ти – аз и нищо повече от това не ни е необходимо. Много двойки приемат тези сантиментални...
Моята първа Коледа
„Нещо странно се случва през последните дни. Мама и татко прекарват с мен целия си ден, гушкат ме и ми...
За малката нужда, пиенето на вода и други дреболии в първи клас
Много са вълненията преди и в началото на първи клас. И най-подготвените родители не могат да отрекат,...
Изневярата като диета
Някои казват, че семейният живот е като вечеря в ресторант – доволен си от него, докато не видиш, какво...
Дневник за вашето семейство
Семейният живот е изпълнен с досадни битови подробности, които никой не си прави труда да помни, но в...
Да надникнем в мъжкия мозък
Често упрекваме мъжете, че са безотговорни или безчувствени. Опитваме се да ги променим, да им “дадем”...
"Той не ми прави подаръци"
В първия момент оплакването „Той не ми прави подаръци“ звучи малко неприятно. Казваш си – що за меркантилна...
"Не искам дете"
Въпреки модерните времена, много жени и мъже продължават още да смятат, че най-значителната роля на жената,...
Не обичам детето си... - I
Майка, която не обича собственото си дете! В представите ни изниква образът на асоциална жена, която...
Любимите книги на детството
Детството е вълшебно време. То е магията на мечтите, на измисленото. Въображението на децата рисува света...
Най-големите грешки във всяка връзка
Няма как някога някой да не ви е казвал, че привличате точно такива хора, каквито сте и вие самите. И...
Приятелството между мъж и жена
Голям процент от хората са на мнение, че приятелството между мъж и жена е мисия невъзможна по простата...
Голямата детска уста
Децата нямат никакви задръжки. Те не са „култивирани” с порядки и социални норми, те са това, което са...
Ние и нашите пораснали деца
Макар и с поотслабено влияние, в България все още властва патриархалния семеен модел, според който е...
Мисия "Детски имунитет" II
Храненето. Едва ли за първи път чувате думите на Хипократ: „И нека храната бъде вашето лекарство и вашето...
Отношенията ни след появата на детето
Тя: „От както се роди детето, той се промени много. Мисля, че вече не ме обича така, както преди” Той:...
Как да преодолеем раздялата с партньора?
Раздяла. Това е едно от най-трудните преживявания, които понякога се налага да понесем. Но готови ли...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook