Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Живот сам или в семейство?


Все повече българи живеят сами, показа последното преброяване на Националния статистически институт. Това е начинът на живот за 31 процента от сънародниците ни. За десет години техният дял е нараснал с 8,1 на сто. Да си сам или в семейство? Личен избор ли е това или ситуация, в която попадаш, без да си я искал? Животът предлага какво ли не, ти влияеш само донякъде на хода на събитията и винаги не съвсем. Затова и е толкова популярна максимата „Никога не казвай “никога“ - тъкмо тогава житейската ирония се проявява с най-голяма сила.

Много и все повече са самотните възрастни хора, особено по селата и из обезлюдяващите се райони . Тенденцията е знак за разпад на патриархалния модел „всички заедно на едно място“. Все по-често и самият възрастен човек предпочита живот сам, в собствения му дом, с непроменени от десетилетия навици, отколкото нова обстановка, съобразяване с другите, слугуване на младите или пък алтернативата да е вечно пречещият у дома.
Животът сам може и трябва, но у нас доста по-рядко, да е част от порастването на младия човек, етап по пътя му към самостоятелност и търсене на себе си. При нашите условия най-често младежите заживяват сами, когато отидат да учат в друг град, предимно като студенти. Сингъл битието учи на много уж дребни неща, но ако не си попадал в ситуация, не знаеш как стават. Научава те сам да се грижиш за себе си и малкото ти домакинство – да пазаруваш, да поддържаш хигиена и приготвяш храна. Научава те да управляваш така бюджета си, че парите винаги да стигат, да си организираш работното и свободното време. Дисциплинира и те прави отговорен – на първо време за себе си, но как после да си отговорен за деца и семейство, ако не си научил първите букви от азбуката на самостоятелността. В зряла възраст животът сам вече е осъзнат личен избор, друг път е стечение на обстоятелствата след развод или загуба на близките.

Да живееш сам не означава да си самотен, е често повтаряна мантра. Дава се за пример, че и в многолюдно семейство може се чувстваш толкова самотен, колкото Робинзон на неговия остров. Действително чувството за самота е вътрешно състояние, което зависи донякъде от външни обстоятелства, но най-много от нас. Има хора родени самотници, все се дърпат от другите, ала са и нещастни от това. На други им харесва да са леко привстрани и така се чувстват прекрасно.Трети не могат и миг да не са в навалицата.

Както всяко нещо, и да живееш сам, и да си заобиколен с други хора си има своите предимства и недостатъци.

В семейство:

Предимства: Очаква се, че получаваш близост, подкрепа, обич и разбиране. Това е идеалният вариант. Но семейният живот не винаги и не само е това.
Недостатъци: Семейните ценности се приемат за нещо априори, но не са изключени и негативи – липса на лично пространство, прекомерно съобразяване с останалите. Затова семейството може и да дотежава понякога. То върви с компромиси, с лишения заради другите и въобще жертви от всякакъв род. Тук-таме е гарнирано с някоя напрегната ситуация или скандалче. Не можеш да ходиш, където си искаш и да правиш каквото ти хрумне, без да те е грижа за останалите. Затова и мнозина изведнъж се провикват: Искам си свободата!


Живот сам:

Предимства: Свободен си, независим, здравословният егоизъм е в апогей. Не ти пука дали и кога ще се прибереш, ала не ти ли се иска понякога някой да се интересува от теб – добре ли си, здрав ли си; да ти звънне и да ти каже, че те чака? Иначе пък домашното пространство е изцяло твое, никой не ти мести нещата – намираш ги, както си ги оставил. Никой не ти цапа и разтурва, не ти рови из хладилника и не яде храната.
Недостатъци: Те са всичко противоположно на голямата свобода - няма кой да те гушне, да се смее с теб, да му разкажеш как мина денят ти и какво смяташ да правиш утре или да изкоментирате заедно новините по телевизията. Само за себе си е трудно да се накараш да сготвиш, сухоежбината преобладава.

Няма да повтарям баналното, че човек е социално същество. И без това живеем много социално – работа, служебни контакти, градската шумотевица. На един му тежи тишината у дома като смазващ го каменен блок, друг копнее за малко спокойствие сред крясъците на децата и сноването на много хора из тясната панелка. Както казват – пълно щастие няма. Или да приемем живота, който имаме, или да го променим така, че да го харесваме, са двата житейски избора, които винаги стоят пред нас. А и да не забравяме – ако днес е така, утре може да е иначе. Нищо не е окончателно и неизменно.
Виж още статии за:   Семейството ·
Коментари
2017-01-03 #1
Иве
Браво за статията! Много добре казано и самата истина!!!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
Виж още статии за:   Семейството ·
Сряда
23
Октомври 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Страничните доброжелатели
Преминаващи камиони и коли, хилтито, с което разбиват асфалта по време на ремонт, човешката глъчка –...
Порасналите недоносени бебета в един даващ надежда фотопроект от Канада
Всеки ден милиони бебета по света се раждат преди определения термин. По една или друга причина, тенденцията...
Как да подарим и да получим подарък според етикета
Придържането към етикета е от особена важност, особено що се касае до професионалните отношения. Следването...
Да наказваме ли децата - II част
Въпреки всичко казано в първата част, понякога се налага да използваме наказания. Колкото и да ни се...
На палатки – какво да вземем
Почивката на къмпинг, особено първия път, е незабравимо преживяване. Независимо дали сте за уикенда край...
Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
Отношенията с другите са основна част от живота ни и източник както на приятни, така и често на неприятни...
Българчета в чужбина
Хиляди малки българчета са родени или живеят извън пределите на страната ни. Числеността им вече е толкова...
Началото на пубертета - време за открити карти
Не е трудно да се забележи, че днес децата съзряват на по-ранна възраст от нас в нашето време. Да, времената...
Колко лесно е да заговориш непознато дете и колко страшно е, когато то ти отговори
Кое е най-трогателното нещо на света? Това е доверието, с което детето пъха ръчичка във вашата. Когато...
"Мамо, да ти разкажа ли един виц?"
Може ли едно дете да се научи на чувство за хумор? Зависи ли от гени или единствено от темперамента на...
Да си аутсайдер не винаги е беда
Човекът е социално животно и винаги търси контакт с околните. Но съществуват особен тип хора – аутсайдерите,...
9 игри от миналото, на които да научите децата през ваканцията
Дама Играта на дама е подходяща за навън. За нея е необходим тебешир, с който да се начертае полето....
За дефлорацията и хората
Коя ли от нас не се е разтапяла, когато някой галантен джентълмен й е поднасял цветя? Жестът на подаряването...
Какво се питат първо хората, когато се запознават с вас?
Разбира се, за третия всички сме много наясно – дали сме потенциални партньори. Но в самото начало, когато...
Идеи за нематериални подаръци за децата
Моите деца нямат много играчки. Просто спрях да купувам - инвестираме в книжки, най-вече за оцветяване,...
5 октомври - Международен ден на учителя
Международният ден на учителя се отбелязва на 5 октомври в над 100 страни от света. Той влиза в световния...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook