Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Живот сам или в семейство?


Все повече българи живеят сами, показа последното преброяване на Националния статистически институт. Това е начинът на живот за 31 процента от сънародниците ни. За десет години техният дял е нараснал с 8,1 на сто. Да си сам или в семейство? Личен избор ли е това или ситуация, в която попадаш, без да си я искал? Животът предлага какво ли не, ти влияеш само донякъде на хода на събитията и винаги не съвсем. Затова и е толкова популярна максимата „Никога не казвай “никога“ - тъкмо тогава житейската ирония се проявява с най-голяма сила.

Много и все повече са самотните възрастни хора, особено по селата и из обезлюдяващите се райони . Тенденцията е знак за разпад на патриархалния модел „всички заедно на едно място“. Все по-често и самият възрастен човек предпочита живот сам, в собствения му дом, с непроменени от десетилетия навици, отколкото нова обстановка, съобразяване с другите, слугуване на младите или пък алтернативата да е вечно пречещият у дома.
Животът сам може и трябва, но у нас доста по-рядко, да е част от порастването на младия човек, етап по пътя му към самостоятелност и търсене на себе си. При нашите условия най-често младежите заживяват сами, когато отидат да учат в друг град, предимно като студенти. Сингъл битието учи на много уж дребни неща, но ако не си попадал в ситуация, не знаеш как стават. Научава те сам да се грижиш за себе си и малкото ти домакинство – да пазаруваш, да поддържаш хигиена и приготвяш храна. Научава те да управляваш така бюджета си, че парите винаги да стигат, да си организираш работното и свободното време. Дисциплинира и те прави отговорен – на първо време за себе си, но как после да си отговорен за деца и семейство, ако не си научил първите букви от азбуката на самостоятелността. В зряла възраст животът сам вече е осъзнат личен избор, друг път е стечение на обстоятелствата след развод или загуба на близките.

Да живееш сам не означава да си самотен, е често повтаряна мантра. Дава се за пример, че и в многолюдно семейство може се чувстваш толкова самотен, колкото Робинзон на неговия остров. Действително чувството за самота е вътрешно състояние, което зависи донякъде от външни обстоятелства, но най-много от нас. Има хора родени самотници, все се дърпат от другите, ала са и нещастни от това. На други им харесва да са леко привстрани и така се чувстват прекрасно.Трети не могат и миг да не са в навалицата.

Както всяко нещо, и да живееш сам, и да си заобиколен с други хора си има своите предимства и недостатъци.

В семейство:

Предимства: Очаква се, че получаваш близост, подкрепа, обич и разбиране. Това е идеалният вариант. Но семейният живот не винаги и не само е това.
Недостатъци: Семейните ценности се приемат за нещо априори, но не са изключени и негативи – липса на лично пространство, прекомерно съобразяване с останалите. Затова семейството може и да дотежава понякога. То върви с компромиси, с лишения заради другите и въобще жертви от всякакъв род. Тук-таме е гарнирано с някоя напрегната ситуация или скандалче. Не можеш да ходиш, където си искаш и да правиш каквото ти хрумне, без да те е грижа за останалите. Затова и мнозина изведнъж се провикват: Искам си свободата!


Живот сам:

Предимства: Свободен си, независим, здравословният егоизъм е в апогей. Не ти пука дали и кога ще се прибереш, ала не ти ли се иска понякога някой да се интересува от теб – добре ли си, здрав ли си; да ти звънне и да ти каже, че те чака? Иначе пък домашното пространство е изцяло твое, никой не ти мести нещата – намираш ги, както си ги оставил. Никой не ти цапа и разтурва, не ти рови из хладилника и не яде храната.
Недостатъци: Те са всичко противоположно на голямата свобода - няма кой да те гушне, да се смее с теб, да му разкажеш как мина денят ти и какво смяташ да правиш утре или да изкоментирате заедно новините по телевизията. Само за себе си е трудно да се накараш да сготвиш, сухоежбината преобладава.

Няма да повтарям баналното, че човек е социално същество. И без това живеем много социално – работа, служебни контакти, градската шумотевица. На един му тежи тишината у дома като смазващ го каменен блок, друг копнее за малко спокойствие сред крясъците на децата и сноването на много хора из тясната панелка. Както казват – пълно щастие няма. Или да приемем живота, който имаме, или да го променим така, че да го харесваме, са двата житейски избора, които винаги стоят пред нас. А и да не забравяме – ако днес е така, утре може да е иначе. Нищо не е окончателно и неизменно.
Виж още статии за:   Семейството ·
Коментари
2017-01-03 #1
Иве
Браво за статията! Много добре казано и самата истина!!!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
Виж още статии за:   Семейството ·
Вторник
2
Юни 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Физическата активност по време на бременността
Често на бъдещите майки им се втълпява убеждението, че са едва ли не болници – трябва само да си почиват,...
Кошмарният образ на победителя
Класическият образ на победителя е едно много отракано момче или момиче, изпълнено със страшен хъс. То...
Сватбата, която си е лично твоя - I
Всяка жена има поне бегла представа за собствената си сватба. Някои дори „виждат” роклята и прическата,...
Обещанието - думите като договор
Обещанието е договор, подписан със силата на думите. Поне така го възприемат хората, които се чувстват...
Разходка и хранене - част от Бебчо идва какво е най-важно да купя - IV
Един от най-важните артикули, които съм включила в списъка с най-необходими продукти в началото за разходката...
Можем ли да казваме "Не!"
„Не“ - звуча кратко и ясно, като отрязано с нож. Категорично и без сянка от възможна промяна на мнението....
Революционерът Джейми Оливър
Джейми Оливър – световноизвестният готвач, публична фигура и активист за здравословно хранене, е инициатор...
Толкова ли е непосилно да бъдем учтиви?
Колко ли е трудно да бъдеш учтив? Много! За някои е невъзможно, за други е безсмислено, а трети пък обичат...
Колко добър е най-добрият ти приятел?
Приятелите са като фотографските кадри – трябва да се подбират при подходяща светлина. Затова е хубаво...
Бисексуалността
Съгласни ли сте с изречението “Всичко е позволено, ако ни носи удоволствие и не пречи по какъвто и да...
Бащи, отнасяйте се с уважение към дъщерите си!
Според много разпространеното схващане, слабост на бащите са момичетата, а на майките - момчетата. Семейните...
Как се става... татко - II
Вече сте си у дома и всичко се обръща нагоре с краката. Веднага включете и таткото, но с търпение и...
Отношенията ни след появата на детето
Тя: „От както се роди детето, той се промени много. Мисля, че вече не ме обича така, както преди” Той:...
Благородната завист – вредата, облечена в копринена рокля
Казват, че е по-добре да си обект на завист, отколкото обект на състрадание. Завистта обикновено поражда...
Безопасно онлайн пазаруване
Интернет предоставя много възможности за закупуване на продукти и услуги, без изобщо да напускаме дома...
Уроците на разбитото сърце
Разбитото сърце не е просто една метафора, то е съвсем реален физиологичен процес. Лекарите биха го нарекли...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook