Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Живот сам или в семейство?


Все повече българи живеят сами, показа последното преброяване на Националния статистически институт. Това е начинът на живот за 31 процента от сънародниците ни. За десет години техният дял е нараснал с 8,1 на сто. Да си сам или в семейство? Личен избор ли е това или ситуация, в която попадаш, без да си я искал? Животът предлага какво ли не, ти влияеш само донякъде на хода на събитията и винаги не съвсем. Затова и е толкова популярна максимата „Никога не казвай “никога“ - тъкмо тогава житейската ирония се проявява с най-голяма сила.

Много и все повече са самотните възрастни хора, особено по селата и из обезлюдяващите се райони . Тенденцията е знак за разпад на патриархалния модел „всички заедно на едно място“. Все по-често и самият възрастен човек предпочита живот сам, в собствения му дом, с непроменени от десетилетия навици, отколкото нова обстановка, съобразяване с другите, слугуване на младите или пък алтернативата да е вечно пречещият у дома.
Животът сам може и трябва, но у нас доста по-рядко, да е част от порастването на младия човек, етап по пътя му към самостоятелност и търсене на себе си. При нашите условия най-често младежите заживяват сами, когато отидат да учат в друг град, предимно като студенти. Сингъл битието учи на много уж дребни неща, но ако не си попадал в ситуация, не знаеш как стават. Научава те сам да се грижиш за себе си и малкото ти домакинство – да пазаруваш, да поддържаш хигиена и приготвяш храна. Научава те да управляваш така бюджета си, че парите винаги да стигат, да си организираш работното и свободното време. Дисциплинира и те прави отговорен – на първо време за себе си, но как после да си отговорен за деца и семейство, ако не си научил първите букви от азбуката на самостоятелността. В зряла възраст животът сам вече е осъзнат личен избор, друг път е стечение на обстоятелствата след развод или загуба на близките.

Да живееш сам не означава да си самотен, е често повтаряна мантра. Дава се за пример, че и в многолюдно семейство може се чувстваш толкова самотен, колкото Робинзон на неговия остров. Действително чувството за самота е вътрешно състояние, което зависи донякъде от външни обстоятелства, но най-много от нас. Има хора родени самотници, все се дърпат от другите, ала са и нещастни от това. На други им харесва да са леко привстрани и така се чувстват прекрасно.Трети не могат и миг да не са в навалицата.

Както всяко нещо, и да живееш сам, и да си заобиколен с други хора си има своите предимства и недостатъци.

В семейство:

Предимства: Очаква се, че получаваш близост, подкрепа, обич и разбиране. Това е идеалният вариант. Но семейният живот не винаги и не само е това.
Недостатъци: Семейните ценности се приемат за нещо априори, но не са изключени и негативи – липса на лично пространство, прекомерно съобразяване с останалите. Затова семейството може и да дотежава понякога. То върви с компромиси, с лишения заради другите и въобще жертви от всякакъв род. Тук-таме е гарнирано с някоя напрегната ситуация или скандалче. Не можеш да ходиш, където си искаш и да правиш каквото ти хрумне, без да те е грижа за останалите. Затова и мнозина изведнъж се провикват: Искам си свободата!


Живот сам:

Предимства: Свободен си, независим, здравословният егоизъм е в апогей. Не ти пука дали и кога ще се прибереш, ала не ти ли се иска понякога някой да се интересува от теб – добре ли си, здрав ли си; да ти звънне и да ти каже, че те чака? Иначе пък домашното пространство е изцяло твое, никой не ти мести нещата – намираш ги, както си ги оставил. Никой не ти цапа и разтурва, не ти рови из хладилника и не яде храната.
Недостатъци: Те са всичко противоположно на голямата свобода - няма кой да те гушне, да се смее с теб, да му разкажеш как мина денят ти и какво смяташ да правиш утре или да изкоментирате заедно новините по телевизията. Само за себе си е трудно да се накараш да сготвиш, сухоежбината преобладава.

Няма да повтарям баналното, че човек е социално същество. И без това живеем много социално – работа, служебни контакти, градската шумотевица. На един му тежи тишината у дома като смазващ го каменен блок, друг копнее за малко спокойствие сред крясъците на децата и сноването на много хора из тясната панелка. Както казват – пълно щастие няма. Или да приемем живота, който имаме, или да го променим така, че да го харесваме, са двата житейски избора, които винаги стоят пред нас. А и да не забравяме – ако днес е така, утре може да е иначе. Нищо не е окончателно и неизменно.
Виж още статии за:   Семейството ·
Коментари
2017-01-03 #1
Иве
Браво за статията! Много добре казано и самата истина!!!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
Виж още статии за:   Семейството ·
Неделя
19
Януари 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Семейни забавления за студени дни - II
6. Старият албум Гледайте негови детски снимки, припомняйте си забавни случки. Децата обичат това....
Враговете на добрия секс
Сексуалното желание може да бъде както непобедимо, така и изключително крехко. Често само едно обстоятелство,...
Грешките на жените около 30-те им години
Грешките са неизменна част от живота ни. Грешим като деца, защото още не разбираме твърде много неща....
Ученическата раница за първи клас
И ето, че отново настана време за училище и придружаващото го пазаруване. За родителите на първокласници...
Истините, които ни приземяват
Позитивното мислене за живота има и обратна страна. Ето, сядате, правите си една малка равносметка и...
Разбирателството свекърва-снаха – мисия възможна
„Едно време какви зли свекърви имахме, а сега колко лоши станаха снахите” - така сигурно започват повечето...
Как да възпитаме мъжа - I
Най-често любовната ладия се разбива не от големи катаклизми, а от най-обикновените битовизми. В този...
Защо да напишем писмо до Дядо Коледа?
Имам дъщеря на 7 години. Всяка година, откакто държи химикалка в ръчица, пишем писмо до Дядо Коледа....
Колко да се разкриваме пред другите?
От това да бъдеш искрен и да си себе си по-хубаво няма. Голям плюс е и да умееш да споделяш онова, което...
Да успокоим разтревожено дете с тези магически фрази
Децата изглеждат смели и безстрашни, но са изтъкани от много сенки, малки и големи чудовища и несигурност....
Да се обичаме без думи
Признанията в любовта рядко вършат работа. Дори да признаем на някого, че го обичаме, много по-важно...
Изкуството да се вдетеняваш
Децата са пълни с енергия, по-живи от живак. За тях е наказание да седят на едно място. Затова фразата...
Как физическата активност води до по-добри резултати в образованието и комуникацията?
Децата са родени да играят, да тичат, да се движат неуморно, опознавайки света около тях. Оказва...
Козметиката, която можем да дадем на заем...на мъжа си
„Мъжете са лишени от суета - за тях това, как изглеждат, няма никакво значение!” Авторът на тази теория...
Умеем ли да се сдобряваме
Упреци, обиди и враждебно мълчание – това е част от отношенията ни с нашите най-близки хора. Трудно е...
7 неща, които децата до 13-годишна възраст трябва да могат да правят сами
Родителите понякога не знаем какво искаме. Дали да оставим децата да правят грешки, или да им помогнем...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook