Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Чуваме ли се какво говорим?


Може би някои прочитайки това заглавие биха си казали: „Че как да не се чувам, да не съм глух/а?”. В онази творба на Вазов „Дядо Йоцо гледа”, която всички сме чели като малки, се разказваше за един сляп старец. Той беше сляп, но виждаше промяната в света около него, докато хората, които я гледаха, не я виждаха.

Същото се получава понякога и с общуването – въпреки че не сме глухи, често сами не се чуваме какво точно изричаме, какви послания изпращаме с думите си към околните. Естествено що се отнася до комуникация, са важни и много други аспекти, като жестове, мимики, интонация, но тъй като темата е обширна, тук става въпрос само за вербална такава.

„Казана дума – хвърлен камък”

е рекъл народът, а народните мъдрости са като колективна памет, която, ако не да приемаме на сто процента, то поне можем да обмислим.


Думите и тяхното послание

В думите е закодирана информация. Някои са заредени със силна положителна енергия, а други – обратното, са израз на отрицателна такава. Неотдавна бях попаднала в блога на специалист по реклама и връзки с обществеността. Човекът си беше направил нещо като лично изследване или статистика на преобладаващите думи в най-популярните български издания. Изводът му едва ли ще учуди някой, тъй като всички виждаме, макар и не винаги осъзнавайки го, че в пресата най-често се натъкваме на думи като: криза, бедност, мизерия, убийство, страх, депресия, епидемия…

И ако е вярно, а то е, че думите са заредени, то каква енергия идва към нас? А после попивайки я сякаш нямаме търпение да я предадем и на приятели, колеги, съседи, които по някаква случайност не са се запознали с „новините” и говорим ли говорим, завъртайки един кръговрат от определен тип информация.
С друг заряд са думи като: любов, нежност, благодаря, моля, обичам, невинност, щастие…

Защо да бъдем просто попивателни на по-масовото? Можем много лесно да превърнем думите си в положително заредена енергия, която има способността да влияе, както на нас така и на околните. А може би най-спешна нужда от това имат децата ни. Може би не е случайно, че все по-често се раждат деца с т. нар. дефицит на вниманието. Природата, като най-мъдра, сякаш се е погрижила да защити чистите им, детски души от вмешателството на външната среда, от смачкващите порива на мечтите страхове, болки, липси и мисли – щампи.


Празни думи
Думи – клишета. Разговори – по навик. Уж комуникираме, а нищо не си казваме. Няма ги емоцията, желанието за споделяне, истинското разкриване пред другия и дълбокото вслушване, в това, което той ще ни каже. Защо се получава така? Причините могат да са различни – припряност, чувство за малоценност (Какво го интересуват другият моите неща?), егоцентризъм ( Какво ме интересува другия?) или просто неспособност за пълноценно общуване поради липса на опит.

А когато всички подобни пречки отпаднат, думите могат да се превърнат в мост през времето и пространството, ако в тях е вложена поне частица от пишещия или изричащия ги. Когато е нужно и комуто е нужно, тази частица ще докосне истински и ще се осъществи комуникация – по-реална от много разговори, водени в реалността.

В книгата си „Кажи го правилно” Лилиан Глас пише: „Ако не се интересувате наистина как е другият – не го питайте! Иначе това може да прозвучи като кухо празнодумство. Никога не се опитвайте да демонстрирате измислени чувства. Това поражда неискреност и по косвен начин съвсем не допринася за вашето самоутвърждаване. Всички ние имаме нужда да престанем да общуваме с думи, които не означават нищо. Вашите думи са инструменти и като всеки един инструмент трябва да бъдат използвани с определено предназначение. Така че, знайте каква е причината да кажете това, което казвате.”
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Как да не осъждаме, а да даваме градивно мнението си
· Колко е важно самоуважението на работното място?
· Как да се харесаме на околните - II
· Защо сами саботираме себе си и как да го преодолеем, за да бъдем успешни?
· Как да станем незаменими на работното място?
· Мисия: "Аз обичам работата си"
· Професиите, в които жените са най- добри
· Да се насладим на живота по график
· Как да вържем мъжка вратовръзка
· Ако искате щастливи старини, инвестирайте в приятелствата си, сочи проучване
· Какво представляват убежденията ни и как се формират?
· Да простиш на някого, който не иска прошка
· Ти си всичко това
· Как се променят жените, когато не са обичани?
· Доколко тези мъжки грешки са непростими?
Вторник
26
Март 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Рамки за примамки - II
Рамките примамки са един олекотен вариант на стереотипите. Във всяка държава, във всяка обществена сфера...
За хранителните навици на малкия човек
Колко майки досега сте чували да казват за детето си “нищо не яде”? Много, нали? Разбира се, под “нищо”,...
Самочувствието – въпрос на избор
Случвало ли ви се е да се питате как така непривлекателната ви колежка има толкова богат и красив мъж....
Моето първо работно място
Лятото наближава и много млади хора ще се потърсят работа. Въпреки че са информирани и общуват с лекота,...
Кое ни дава власт в една връзка?
Казват, че още в първите часове на една връзка, можем да разберем кой от двамата партньори е по-властен...
Когато любовта се превърне в обсебване
Аз съм ти, ти – аз и нищо повече от това не ни е необходимо. Много двойки приемат тези сантиментални...
"Подаръци ще има за всички от сърце..."
С наближаването на Коледа бавно, но сигурно ни обхваща онова вълшебство, което помним от детските години....
Можем ли да се научим на женственост?
Преди няколко дни с една приятелка дискутирахме оживено, дори спорихме, дали една жена може да се научи...
Как да представим Коледа на децата така, че те да схванат смисъла й?
Коледа е празник на любов, единност, надежда, топлина. Коледа е и празник на безкрайно пазаруване, следене...
Идеи за подарък за българи, живеещи в чужбина
Всеки има роднина или близък приятел, който живее в чужбина, и наближат ли празници, а и не само, всеки...
За критиката, критично: Как да даваме оценки - I
Свикнали сме да мислим за критиката като нещо външно, за което можем и понякога наистина трябва да си...
Синдромът на богаташките деца
Те получават всичко, за което само си помислят. Без никакво усилие. Непознат им е копнежът по нещо, защото...
Когато той си отиде...
Раздялата с любимия човек не е нещо, което преживяваме ей така с щракване на пръсти. Особено при една...
"Не искам дете"
Въпреки модерните времена, много жени и мъже продължават още да смятат, че най-значителната роля на жената,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook