Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Чуваме ли се какво говорим?


Може би някои прочитайки това заглавие биха си казали: „Че как да не се чувам, да не съм глух/а?”. В онази творба на Вазов „Дядо Йоцо гледа”, която всички сме чели като малки, се разказваше за един сляп старец. Той беше сляп, но виждаше промяната в света около него, докато хората, които я гледаха, не я виждаха.

Същото се получава понякога и с общуването – въпреки че не сме глухи, често сами не се чуваме какво точно изричаме, какви послания изпращаме с думите си към околните. Естествено що се отнася до комуникация, са важни и много други аспекти, като жестове, мимики, интонация, но тъй като темата е обширна, тук става въпрос само за вербална такава.

„Казана дума – хвърлен камък”

е рекъл народът, а народните мъдрости са като колективна памет, която, ако не да приемаме на сто процента, то поне можем да обмислим.


Думите и тяхното послание

В думите е закодирана информация. Някои са заредени със силна положителна енергия, а други – обратното, са израз на отрицателна такава. Неотдавна бях попаднала в блога на специалист по реклама и връзки с обществеността. Човекът си беше направил нещо като лично изследване или статистика на преобладаващите думи в най-популярните български издания. Изводът му едва ли ще учуди някой, тъй като всички виждаме, макар и не винаги осъзнавайки го, че в пресата най-често се натъкваме на думи като: криза, бедност, мизерия, убийство, страх, депресия, епидемия…

И ако е вярно, а то е, че думите са заредени, то каква енергия идва към нас? А после попивайки я сякаш нямаме търпение да я предадем и на приятели, колеги, съседи, които по някаква случайност не са се запознали с „новините” и говорим ли говорим, завъртайки един кръговрат от определен тип информация.
С друг заряд са думи като: любов, нежност, благодаря, моля, обичам, невинност, щастие…

Защо да бъдем просто попивателни на по-масовото? Можем много лесно да превърнем думите си в положително заредена енергия, която има способността да влияе, както на нас така и на околните. А може би най-спешна нужда от това имат децата ни. Може би не е случайно, че все по-често се раждат деца с т. нар. дефицит на вниманието. Природата, като най-мъдра, сякаш се е погрижила да защити чистите им, детски души от вмешателството на външната среда, от смачкващите порива на мечтите страхове, болки, липси и мисли – щампи.


Празни думи
Думи – клишета. Разговори – по навик. Уж комуникираме, а нищо не си казваме. Няма ги емоцията, желанието за споделяне, истинското разкриване пред другия и дълбокото вслушване, в това, което той ще ни каже. Защо се получава така? Причините могат да са различни – припряност, чувство за малоценност (Какво го интересуват другият моите неща?), егоцентризъм ( Какво ме интересува другия?) или просто неспособност за пълноценно общуване поради липса на опит.

А когато всички подобни пречки отпаднат, думите могат да се превърнат в мост през времето и пространството, ако в тях е вложена поне частица от пишещия или изричащия ги. Когато е нужно и комуто е нужно, тази частица ще докосне истински и ще се осъществи комуникация – по-реална от много разговори, водени в реалността.

В книгата си „Кажи го правилно” Лилиан Глас пише: „Ако не се интересувате наистина как е другият – не го питайте! Иначе това може да прозвучи като кухо празнодумство. Никога не се опитвайте да демонстрирате измислени чувства. Това поражда неискреност и по косвен начин съвсем не допринася за вашето самоутвърждаване. Всички ние имаме нужда да престанем да общуваме с думи, които не означават нищо. Вашите думи са инструменти и като всеки един инструмент трябва да бъдат използвани с определено предназначение. Така че, знайте каква е причината да кажете това, което казвате.”
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Как да не осъждаме, а да даваме градивно мнението си
· Колко е важно самоуважението на работното място?
· Как да се харесаме на околните - II
· Полезни ли са конфликтите на работното място?
· Защо сами саботираме себе си и как да го преодолеем, за да бъдем успешни?
· Как да станем незаменими на работното място?
· Професиите, в които жените са най- добри
· Да се насладим на живота по график
· Как да вържем мъжка вратовръзка
· Малки трикове за по-лесно и приятно общуване
· Приятелките в нашия живот
· Какво не искат да чуват от нас хората, които скърбят най-тежко
· Нова година с родителите ни - 3 добри причини да прекараме празника заедно
· Привързаност с граници
· Да се обичаме без думи
Неделя
26
Януари 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Майчини тревоги - II
Сам вкъщи – дори и вкъщи детето не винаги е в безопасност. За да бъде оставено само, то трябва да познава...
Фрилансър – професията на новото поколение
Службата на работно време донякъде напомня на вечните мъки на митичния Сизиф. Той бил осъден да търкаля...
Кога един мъж е истински привлечен?
С първото изречения забравете за разширените зеници и небрежните докосвания. Мъжете, както и жените,...
За мъжете с любов
Не, това не е статия за мъжете. Тъкмо обратното. Може би има какво още да научим ние нежния пол. Ще се...
Злоядото дете - II част
Е, какво да направим, за да яде нашето дете? Гладът и нашето постояннство са единствените препоръчителни...
"Предпочитам с татко"
Ражда се детето и, по подразбиране, то става едва ли не неделима част от майка си. Дори бащата да участва...
Официална статистика за затлъстяването на българските деца
През 2013 г. Националният център по обществено здраве и анализи, съвместно с МЗ и РЗИ проведе изследване...
Лелята – сестра и приятелка в едно
Да имаш брат или сестра има много предимства, това е сигурно. Компания за игри в детството, споделеност...
На какво може да ни научат мъжете?
Понякога до такава степен не разбираме мъжете, че ядосвайки им се за непонятни за нашата женска природа...
Ролите, които играе жената - II
Жената - в обществото Тук деловият вид също е част от "реквизита", с който си служите за изпълнението...
Нуждаем ли се от равноправие? - II
И така, нуждаем ли се от равенство – както в правата, така и в задълженията? Само преди четвърт век положителен...
Парти в чест на бъдещото бебе
Ние българите сме суеверен народ. От поколение на поколение се предават всякакви ритуали и заклинания...
Как да преодолеем загубата на близък?
Когато стане дума за загуба на скъп човек, никога не можем да сме напълно подготвени. Въпреки че смъртта...
Интровертните родители и предизвикателствата на модерното възпитание
Независимо от характери, възпитателни нагласи и представи за отглеждане, родителите сме изправени пред...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook