Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Загадката Яна Язова



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
"И търсим се до днес от векове сами...
Но колко яко ме притискаш в тоя мрак!
Че чувстваш се мой заслон, за мен живееш ти.
Днес знаем, няма път, но нека тръгнам пак!

И леко ни е тъй — с любов, сами вървим,
А в любовта си, Господи, пред теб ще се смирим."


Нейната история не е българският еквивалент на пиесата „Пигмалион”, макар да двете да имат сходни елементи. Млада и красива дама с интелектуални заложби, заедно с известен професор, който я закриля и напътства. Всъщност именно той измисля псевдонима Яна Язова на Люба Ганчева, а дамата се превръща в „единствената правописна грешка” на професор Александър Балабанов, както се шушука в средите на софийската интелигенция в началото на миналия век.
За разлика от бедната цветарка Илайза Дулитъл обаче Яна (1912-1974) е дъщеря на известен и заможен интелектуалец. Баща и Тодор Ганчев е доктор по философските науки, завършил в Цюрих, а майка и Радка Бешикташлиева е дъщеря на почтен търговец от Цариград. Тя е родственица на Христо Ботев и на акад.Никола Начов – етнограф, библиограф и краевед. Люба учи в родния Лом, Видин и Пловдив, а после - гимназия в София. Там завършва и славянска филология, а в последствие специализира в Сорбоната.

Висока, изключително красива с лешниковите си очи и дълги коси, но и много талантлива, тя успява да впечатли професора, на когото носи тетрадка със свои стихове. Любовната история между двамата жъне общественото неодобрение заради разликата във възрастта от 33 години и семейното положение на професора. Въпреки пламенните му чувства към младата поетеса, той така и не събира никога смелост да се разведе с жена си, с която имат две вече пораснали дъщери.

Всъщност историята далече надхвърля мащаба на една макар и пикантна светска клюка, а двамата главни герои са изключително известни сами по себе си.

Проф.Александър Балабанов (1879-1955) е прочут литературовед, преводач и критик, дългогодишен преподавател в Софийски университет и кумир на много студентки. Люба е впечатлена от неговата ерудиция и решава да занесе в кабинета му тетрадка със свои стихотворения. От този ден насетне професорът покровителства младата жена до края на живота си. Препоръчва я в издания като „Литературен глас”, „Вестник за жената”, „Зора” и „Мир” и съдейства за издаването на нейните три стихосбирки, романите „Ана Дюлгерова”, „Капитан” и драмата „Последният езичник”. Яна издава литература за деца и списва изданието „Блок”.

Зложелатели съветват професора да не задълбочава връзката си с младата студентка и да не прекарва толкова време с нея, като отдават нейната привързаност към възрастния и влиятелен човек на предимствата, които и осигурява тази близост. Намират се дори хора, за които нейният успех се дължи изключително на неговото покровителство и твърдят, че тя не притежава особени литературни качества. Такива приказки я дразнят, затова тя прави няколко опита да се отдели от сянката на своя покровител. Докато следва във Франция се среща с милионера Джон /Ганчо/ Табаков, с когото връзката стига дори до определяне на дата за сватба. Все пак тя се отказва от тази възможност да си осигури един особено приятен и безгрижен живот в полза на проф. Балабанов. Яна има бурна връзка и с художника маринист Марио Жеков, при когото избягва в Созопол. Там професорът отново я преследва с писма и дори наема лодка, за да я види, но накрая се завръща отчаян в София. След време обаче двойката отново е забелязана заедно. През 1943г. Язова се омъжва за инж. Христо Йорданов, който е един от директорите на радио „София”, добре образован и заможен човек, който умира през 1954г.

Творческият възход на Яна Язова бива рязко прекършен от смяната на властта през 1944г. Тя не се присъединява към контролираната от властта интелигенция и отказва да пише обичайните за времето хвалебствия. За пръв път излиза от дълго мълчание едва през 1960г. като представя романът си „Левски” на издателство „Народна култура”. Първоначално издателството го включва в своя график, но впоследствие става ясно, че няма да го издаде.

Яна Язова умира през 1974г. при твърде неизяснени обстоятелства. Точната дата на нейната смърт не е известна, защото е намерена много по-късно, като една от версиите за смъртта и твърди, че този факт съвсем не е случаен и цели заличаването на неудобни за властта следи. След смъртта и изчезват ръкописите на неиздаваните и книги, които са писани в периода 1944-1974г. От Съюза на българските писатели е назначена комисия, която да провери жилището за нейните ръкописи, като се твърди, че те са попаднали преди това в ръцете на Николай Хайтов. Съществуват различни версии около тази загадка, по които все още има твърде много неясноти и разногласия.

Във всеки случай е безспорно литературното наследство на Яна Язова. Трите сборника със стихотворения са свързани тематично с чувствеността на жената, нейния духовен живот и мистиката в природните стихии. В стихотворенията и шестват гамени, бедняци, циганки и типажи от ниските прослойки, което я отличава от сантименталната сладникавост на поезията, характерна за началото на миналия век. В прозата си Язова има пристрастия към темата за бунтарството против предразсъдъците, а историята е нейната стихия. Тя създава и първият български исторически роман с небългарска тематика „Александър Македонски”. За целта пътува до Сирия, Египет, Палестина и Турция. Книгата е завършена преди 1944, но е отпечатана частично. Най-значимото и литературно дело – историческата трилогия „Левски”, „Бенковски” и „Шипка” е отпечатана едва 13 години след смъртта и. Яна Язова остава в българската история като сериозно литературно присъствие и значимо творчество.

Ето някои от нейните знаменити афоризми из „Златни искри на скръбта”:

„Наградата и наказанието не идат отвън. Всеки сам себе си наказва и награждава”.
„Безкрайното голямо и нищото си приличат”.
„Грешките се разбират късно. Затова са грешки.”
„Да си оригинален не винаги значи да си свой.”
„Лицето на скромността, показано пред нас е обида, защото чрез него ни се изтъква, че ние сме опасни завистници”.


Виж още статии за:   Любопитно · Известните жени ·
Коментари
2012-06-21 #2
Нели
Наистина е била харизматична личност, макар изглежда да е малко позната дори като творчество. Все още.
2012-06-20 #1
Бети Стефанова
Много талантлива писателка и поетеса. Романът ''Ана Дюлгерова'' го препоръчвам горещо. Апартаментът, в който е намерена мъртва се намира в София на ул. Раковски, малко преди дома на Яворов. На входнта врата има поставен нейн бюст. Чудесна статия.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Жените в българската история: Недялка Шилева
· Жените, променили историята - II
· Жените, променили историята - I
· Проучване: Децата, които са близо до природата имат по-силна имунна система
· На тази дата: Световен ден на морето
· Как изглежда градът без реклами?
Виж още статии за:   Любопитно · Известните жени ·
Четвъртък
29
Октомври 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Какво ни казват най-честите сънища
Сънищата винаги са имали голямо значение в живота на хората. Тълкуваме ги, търсим значението им в реалността...
Всичко за щастливата домакиня
Признавам, не съм най-щастливата домакиня на света :) ...
Защо обичаме да четем книги?
Популярно е да се твърди, че преди се е четяло повече, защото не е имало други развлечения. Нямало е...
Най-впечатляващите снимки, заснети с дрон през 2018 г.
Наскоро бяха обявени победителите от 5-тия годишен фотоконкурс за снимки, заснети с дрон. Той се организира...
"Косачи" - Елин Пелин
Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното Тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и...
Бертолт Брехт: „Не се страхувай толкова от смъртта, а от неадекватния живот.“
„Изкуството не е огледало, което отразява света, а чукче, с което да му придадеш форма.“ „Лекомисленият...
Стъпките към новото начало
1. Започни да прекарваш времето си с правилните хора. 2. Изправи се с лице пред проблемите си. Осъзнай...
Номофобия – страхът да останем без мобилен телефон
Мобилните телефони отдавна се превърнаха в незаменима част от живота ни. Докато едно време беше лукс...
Похвално слово за Пасха
Който е благочестив, който истински почита Бога и Го обича искрено, нека се наслади от това хубаво и...
Любимите книги на детството
Детството е вълшебно време. То е магията на мечтите, на измисленото. Въображението на децата рисува света...
Между истерията и депресията: Нова Година
„Къде ще бъдеш на Нова Година?”, „А с кого?”… Това са най- омразните въпроси в края на годината, особено...
Заразата на прозявката
Ходиш от къща на къща, като прозявка от човек на човек – този израз често се използва за хора, които...
Имам седем тона умора по себе си
Имам седем тона умора по себе си. И едно недоверие, на всичко отгоре. Продължавам да пиша по звездните...
Любовните филми с танци на всички времена
Най-добрите любовни филми на едно място. В началото бях вдъхновена от тази идея и мислех, че е лесна...
Изкуството – храна за душата или бягство от действителността?
Какво е изкуството – храна за душата или бягство от действителността? Всичко зависи от начина на употреба....
Жената ще учуди цивилизацията с прогреса си
Но женският мозък е показал способност за всички умствени изисквания и постижения на мъжа и поради това,...
Фотопроектите, които впечатлиха света през 2015 г.
Руският сайт за култура, лайфстайл, творчество и вдъхновение Adme.ru е направил своя избор за 15-те фотографски...
В Барселона дни преди Коледа
Ако този дядо Коледа ви се струва форма на някаква гавра, не бързайте със заключенията. Всъщност е част...
Народните жени будителки
Когато честваме народните будители, мислим почти изцяло за смели, начетени, неспокойни и непримирими...
Жена
Как тревожно е да си Жена... Красота и усмивка да бъдеш сред всекидневния сив кръговрат, вярност...
Тълкуване на сънищата – бабини деветинини или път към себепознанието
В древността се смятало, че сънищата са послания от боговете, изпълнени с пророчества и предупреждения...
"Магията да твориш", Елизабет Гилбърт
Много отдавна, когато бях на 20 се запознах с една умна, независима, креативна и силна жена, тя беше...
Меморандум на едно дете
Не ме разглезвайте. Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам. Не...
"На този свят нищо не можеше да се сравнява със спомена за влюбените младини"
"Всичко изглеждаше като обещаващото начало на голямото щастие и понякога, до ден-днешен, след повече...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook