Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Загадката Яна Язова



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
"И търсим се до днес от векове сами...
Но колко яко ме притискаш в тоя мрак!
Че чувстваш се мой заслон, за мен живееш ти.
Днес знаем, няма път, но нека тръгнам пак!

И леко ни е тъй — с любов, сами вървим,
А в любовта си, Господи, пред теб ще се смирим."


Нейната история не е българският еквивалент на пиесата „Пигмалион”, макар да двете да имат сходни елементи. Млада и красива дама с интелектуални заложби, заедно с известен професор, който я закриля и напътства. Всъщност именно той измисля псевдонима Яна Язова на Люба Ганчева, а дамата се превръща в „единствената правописна грешка” на професор Александър Балабанов, както се шушука в средите на софийската интелигенция в началото на миналия век.
За разлика от бедната цветарка Илайза Дулитъл обаче Яна (1912-1974) е дъщеря на известен и заможен интелектуалец. Баща и Тодор Ганчев е доктор по философските науки, завършил в Цюрих, а майка и Радка Бешикташлиева е дъщеря на почтен търговец от Цариград. Тя е родственица на Христо Ботев и на акад.Никола Начов – етнограф, библиограф и краевед. Люба учи в родния Лом, Видин и Пловдив, а после - гимназия в София. Там завършва и славянска филология, а в последствие специализира в Сорбоната.

Висока, изключително красива с лешниковите си очи и дълги коси, но и много талантлива, тя успява да впечатли професора, на когото носи тетрадка със свои стихове. Любовната история между двамата жъне общественото неодобрение заради разликата във възрастта от 33 години и семейното положение на професора. Въпреки пламенните му чувства към младата поетеса, той така и не събира никога смелост да се разведе с жена си, с която имат две вече пораснали дъщери.

Всъщност историята далече надхвърля мащаба на една макар и пикантна светска клюка, а двамата главни герои са изключително известни сами по себе си.

Проф.Александър Балабанов (1879-1955) е прочут литературовед, преводач и критик, дългогодишен преподавател в Софийски университет и кумир на много студентки. Люба е впечатлена от неговата ерудиция и решава да занесе в кабинета му тетрадка със свои стихотворения. От този ден насетне професорът покровителства младата жена до края на живота си. Препоръчва я в издания като „Литературен глас”, „Вестник за жената”, „Зора” и „Мир” и съдейства за издаването на нейните три стихосбирки, романите „Ана Дюлгерова”, „Капитан” и драмата „Последният езичник”. Яна издава литература за деца и списва изданието „Блок”.

Зложелатели съветват професора да не задълбочава връзката си с младата студентка и да не прекарва толкова време с нея, като отдават нейната привързаност към възрастния и влиятелен човек на предимствата, които и осигурява тази близост. Намират се дори хора, за които нейният успех се дължи изключително на неговото покровителство и твърдят, че тя не притежава особени литературни качества. Такива приказки я дразнят, затова тя прави няколко опита да се отдели от сянката на своя покровител. Докато следва във Франция се среща с милионера Джон /Ганчо/ Табаков, с когото връзката стига дори до определяне на дата за сватба. Все пак тя се отказва от тази възможност да си осигури един особено приятен и безгрижен живот в полза на проф. Балабанов. Яна има бурна връзка и с художника маринист Марио Жеков, при когото избягва в Созопол. Там професорът отново я преследва с писма и дори наема лодка, за да я види, но накрая се завръща отчаян в София. След време обаче двойката отново е забелязана заедно. През 1943г. Язова се омъжва за инж. Христо Йорданов, който е един от директорите на радио „София”, добре образован и заможен човек, който умира през 1954г.

Творческият възход на Яна Язова бива рязко прекършен от смяната на властта през 1944г. Тя не се присъединява към контролираната от властта интелигенция и отказва да пише обичайните за времето хвалебствия. За пръв път излиза от дълго мълчание едва през 1960г. като представя романът си „Левски” на издателство „Народна култура”. Първоначално издателството го включва в своя график, но впоследствие става ясно, че няма да го издаде.

Яна Язова умира през 1974г. при твърде неизяснени обстоятелства. Точната дата на нейната смърт не е известна, защото е намерена много по-късно, като една от версиите за смъртта и твърди, че този факт съвсем не е случаен и цели заличаването на неудобни за властта следи. След смъртта и изчезват ръкописите на неиздаваните и книги, които са писани в периода 1944-1974г. От Съюза на българските писатели е назначена комисия, която да провери жилището за нейните ръкописи, като се твърди, че те са попаднали преди това в ръцете на Николай Хайтов. Съществуват различни версии около тази загадка, по които все още има твърде много неясноти и разногласия.

Във всеки случай е безспорно литературното наследство на Яна Язова. Трите сборника със стихотворения са свързани тематично с чувствеността на жената, нейния духовен живот и мистиката в природните стихии. В стихотворенията и шестват гамени, бедняци, циганки и типажи от ниските прослойки, което я отличава от сантименталната сладникавост на поезията, характерна за началото на миналия век. В прозата си Язова има пристрастия към темата за бунтарството против предразсъдъците, а историята е нейната стихия. Тя създава и първият български исторически роман с небългарска тематика „Александър Македонски”. За целта пътува до Сирия, Египет, Палестина и Турция. Книгата е завършена преди 1944, но е отпечатана частично. Най-значимото и литературно дело – историческата трилогия „Левски”, „Бенковски” и „Шипка” е отпечатана едва 13 години след смъртта и. Яна Язова остава в българската история като сериозно литературно присъствие и значимо творчество.

Ето някои от нейните знаменити афоризми из „Златни искри на скръбта”:

„Наградата и наказанието не идат отвън. Всеки сам себе си наказва и награждава”.
„Безкрайното голямо и нищото си приличат”.
„Грешките се разбират късно. Затова са грешки.”
„Да си оригинален не винаги значи да си свой.”
„Лицето на скромността, показано пред нас е обида, защото чрез него ни се изтъква, че ние сме опасни завистници”.


Виж още статии за:   Любопитно · Известните жени ·
Коментари
2012-06-21 #2
Нели
Наистина е била харизматична личност, макар изглежда да е малко позната дори като творчество. Все още.
2012-06-20 #1
Бети Стефанова
Много талантлива писателка и поетеса. Романът ''Ана Дюлгерова'' го препоръчвам горещо. Апартаментът, в който е намерена мъртва се намира в София на ул. Раковски, малко преди дома на Яворов. На входнта врата има поставен нейн бюст. Чудесна статия.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Жените в българската история: Недялка Шилева
· Жените, променили историята - II
· Жените, променили историята - I
· На тази дата: "Изобретено" е шампанското
· Как се играе на "Котешка люлка"?
· Жана Баре - жената, която обиколи света
Виж още статии за:   Любопитно · Известните жени ·
Сряда
5
Август 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
10 от най-известните картини на Густав Климт
Роден през 1862 г., Густав Климт е австрийски художник, известен с красивите си, силно декоративни творби,...
Спомням си се
Като църква без кръст. Като камък. И пръст. Като мъгла. Като дъжд. Светлина. Деня. Трева. Въжето на врата....
Първите фотографии в света
Днес имаме чувството, че фотографията е неделима част от живота ни. С всичките технологии, начини на...
5 житейски урока от "Алексис Зорбас"
"Остави хорицата на мира, началство, не им отваряй очите; ако им ги отвориш, какво ще видят? Немотията...
Не е важно да си по-добър от някого. Важно е да си по-добър от вчера
Не е важно да си по-добър от някого. Важно е да си по-добър от вчера....
Пеперудата
Това се е случило никак не далеч в миналото, може би се случва и сега, някъде или в някой. Докато...
"Тихият пролетен дъжд..." - минути с поезията на Николай Лилиев
Тихият пролетен дъжд звънна над моята стряха, с тихия пролетен дъжд колко надежди изгряха! Небето...
"Тиха нощ, свята нощ" - една песен на близо 200 години
Най-известната коледна песен с една история, достойна за филм или книга. "Тиха нощ, свята нощ" ("Holy...
Малката кибритопродавачка
Беше толкова студено, че чак болеше от студ. Валеше сняг и мръкваше. Последната вечер на годината, новогодишната...
Колко му трябва на човек, за да поминува като човек?
- Колко му тряба на човек, за да поминува като човек? Имане голямо? Няма да го отнесе...Човекът е гост...
"Следвайте това, което ви вдъхновява и радва в живота. На никой не му пука за вас"
"Много отдавна, когато бях на 20 се запознах с една умна, независима, креативна и силна жена, тя беше...
За какво служи силата
Силните хора не използват силата си да тъпчат другите, а да им помагат да се изправят....
Трябва да сме готови да зарежем живота, който сме планирали...
Трябва да сме готови да зарежем живота, който сме планирали, за да имаме живота, който заслужаваме....
На тази дата: Христо Проданов става първият българин, изкачил Еверест
На 20 април 1984г., около 18.30, Христо Проданов стига сам на Еверест и с това става първият българин,...
2012 година според предсказанията на фантастите
През 1987 г. група писатели фантасти, сред които Айзък Азимов, Роджър Зелазни, Орсън Скот Кард, Робърт...
Модерни хора, древни инстинкти
Минали са стотици хиляди години от „пещерното ни минало”. Имаме се за модерни хора, с модерни навици...
Коя съм?
Попитах миналото си: - Коя съм? То отговори: - Утре ще си минало... Попитах бъдещето си: - Коя...
Капанът на егото: "Егото е умело скрито в благородни мисли"
Ако мислите, че е “по-духовно” да станете вегетарианец, да купувате органични храни, да практикувате...
Дългата ми, страстна афера с книгите
С книгите и четенето имам дълга и сложна връзка. Всъщност, по-дълга и по-сложна, отколкото с всеки мъж....
Мароко - Страната на 1001 нощ- II. Танжер
Петък е - денят на кускуса. През този ден може да се опитат най-различни вариации на това характерно...
Под нежний лъх на вечер ароматна...
Под нежний лъх на вечер ароматна, пребулени със мек янтарен прах, заглъхват в мир простори необятни, че...
„Синята кръв” не е метафора
„Синя кръв” е един от най-разпространените изрази, използван от векове в целия западен свят. Замисляли...
Четенето като опияняващо удоволствие
Скъпи ученици, зная, че нямате много време за четене на книги. Сигурно си мислите, че това е скучно и...
Миражът – изумителен феномен
Когато се заговори за мираж, първата асоциация е за пустиня, изнурени пътници и призрачен оазис в далечината,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook