Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Вечерята – време и място за семейството


Аз нямам наследени родови привички и традиции, нито съм от хората, които си спомнят с умиление за детството си. Вероятно заради това, откакто се помня, от съвсем малка, искам да създам свое семейство.
Имах две приятелки, семействата им много се различаваха. Бащата на едната имаше златни ръце и макар той и жена му да бяха обикновени работници, парите винаги им стигаха. У тях беше уютно и патриархално.
Семейството на другото момиче бяха хора на изкуството. В апартамента им цареше изискана и топла атмосфера. Особено много ме впечатляваше начина, по който те честваха празниците: с отворени сърца, спазвайки традициите, събрани всички около масата.

Всички (или поне тези от нас, които са чели „Под игото”) помним началната сцената, в която цялата фамилия на чорбаджи Марко се е събрала около масата и вечеря. Някои от нас пазят конкретни свои детски спомени за подобно ежедневно (или поне по поводи) събиране около трапезата, други – не съвсем... И все пак, дали за яденето ни е думата или не само. И кое всъщност изгражда гръбнака на семейството: печеленето на средства, общият хладилник, плащането на битови сметки, създаването на деца, проблемите, съседите, приятелите, фотографиите... Едва ли. Или поне – не, не само това. Семейството, бидейки „основна клетка на обществото”, през последните години променя динамично облика си. На първо място: защото повечето двойки не предпочитат брака, а съзнателно го избягват. От друга страна, казват, не халките и подписа са, които изграждат здравината на една връзка.

Размишлявайки за тезата, че мъжете са от Марс, а жените – от Венера, отново се сещам за разумното водещо начало у едните и за емоционалното – у другите. Напоследък обаче и това вече не е аксиома, а теорема, тоест, подлежи на опровергаване и доказване. Защото част от представителите на мъжкия пол са призвани да отглеждат деца (забелязвате ли колко татковци са сами с децата си в парка?) и да домакинстват, докато половинките им печелят и държат руля.

По моему, семейството/връзката се базира на няколко изконни начала: любов, доверие, общи интереси и цели, споделяне. Изчезне ли което и да е от изброените, нещата вече не са същите. Не зная дали тръпката е най-важното между двама партньори, имам само 13-годишен опит и все още не съм я изгубила – та да разсъждавам по повод загубата й, но съм убедена, че споделянето и доверието са най-необходими за всяка двойка – била тя семейна или базирана на съжителство.

Подреждането на трапезата, покривката /а не мушамата!:) /, вазичката, свещта, салфетките, приборите, чиниите и чашите, панерът за хляб, столовете на татко, мама и децата, отдалечеността от телевизора... – какво му трябва повече на човек... Освен друг човек, с когото да сподели всичко това, деца, които да им пречат да си чуят приказката, ставането и донасянето на това-онова, сервирането и, но не на последно място, миризмата и топлината на понятието „вкъщи”.

Вечерянето и вечерята като процес са начина, мястото и времето, които създават традиции и умения за общуване – дори и у децата ни. Всъщност именно традициите са, които се предават от родителите на децата и които, наред с любовта, превръщат съжителстващите в семейство.

Споделянето и шегите, сериозните разговори и разрешаването на въпроси се случва именно около масата. С течение на времето децата порастват и, в крайна сметка, се оказва, че няма кой знае какви потайности, които не бива в тяхно присъствие да се коментират. Напротив, по време на „вечерянето”, при обсъждането на семейни дела, включването и на децата в тяхното коментиране ги приобщава по-пълно към семейството и ги прави по-отговорни и някак по-горди (защото са пълноправни, наред с възрастните, и защото, неочаквано, се е оказало, че тяхното мнение е необходимо). А и да не забравяме, че децата ни, техните привички, характер, разбирания до голяма степен са отражение на случващото се вкъщи. Спокойствието и сигурността на понятието „у дома” се гради и на на пръв поглед не така значимия процес, наричан от някои „ядене”, за мен оставащ си неизменно „вечеряне”.
Коментари
2012-07-07 #2
дерил
Dano повече хора да прочетат тази статия!
2012-07-03 #1
Инна Георгиева
Вечерята, а и въобще топлата храна и обща трапеза, е един от важните елементи на сплотеното семейство.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Детството в снимки, цитати и няколко думи от сърце
· Защо да насърчим детето да рисува, независимо колко е "добро"?
· Как може пандемията с коронавирус да сближи семейството?
· Как да: Почистим телефона си, за да се защитим от зараза с коронавирус?
· 10 март - св. мчк. Галина
· Как да намалим боклука - съвети от кухнята
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
Сряда
25
Ноември 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Бракът като решение на проблемите или създаване на нови
Класика е да се смята, че в наше време човек се жени по любов. Или поне сме убедени, че така трябва да...
Да се скриеш зад думите
Няма спор – евфемизмите, онези по-деликатни „други“ думи, с които заменяме грубите и вулгарни назовавания...
Творчеството – това, което ни прави щастливи
Щастието - цял живот го преследваме. И много по-често се самонараняваме, отколкото да го хванем в шепи...
Семейно по Коледа или не съвсем
Омръзнало ли ви е "у дома за Коледа"? Цялото това шетане, готвене, подготовка, пък после чистене и оправяне?...
Все на мен ли?
Често чуваме оплакването: „Мъжете са ужасни“, казано от жени или обратното - „Жените са ужасни“, произнесено...
Как може пандемията с коронавирус да сближи семейството?
Да живееш със семейството си в затворено пространство за дълго време и редовно да те „обстрелват“ с информация...
Приемното семейство – една друга възможност
Преди няколко години понятието „приемно семейство“ звучеше някак екзотично. Трудно беше да се намерят...
Лична история: Как се възстанових след развода
Разведена...не разделена, не в командировка или на стаж – разведена! Тежестта на думата ми се е струвала...
Как да избегнем стресa през бременността
Бременността е период, изпълнен с очакване и надежда, особено когато е планирана и дълго очаквана. Бъдещите...
Поколението на дегустаторите
Не е необходимо да прибягваме до статистиката, за да се убедим, че през последните десетилетия „младите”...
Никога не се извинявайте за тези 5 неща
Животът ни е пълен с вина. В нас са заложени толкова много очаквания, обществените норми ни налагат толкова...
Българчета в чужбина
Хиляди малки българчета са родени или живеят извън пределите на страната ни. Числеността им вече е толкова...
За малката нужда, пиенето на вода и други дреболии в първи клас
Много са вълненията преди и в началото на първи клас. И най-подготвените родители не могат да отрекат,...
Можем ли да казваме "Не!"
„Не“ - звуча кратко и ясно, като отрязано с нож. Категорично и без сянка от възможна промяна на мнението....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook