Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Вечерята – време и място за семейството


Аз нямам наследени родови привички и традиции, нито съм от хората, които си спомнят с умиление за детството си. Вероятно заради това, откакто се помня, от съвсем малка, искам да създам свое семейство.
Имах две приятелки, семействата им много се различаваха. Бащата на едната имаше златни ръце и макар той и жена му да бяха обикновени работници, парите винаги им стигаха. У тях беше уютно и патриархално.
Семейството на другото момиче бяха хора на изкуството. В апартамента им цареше изискана и топла атмосфера. Особено много ме впечатляваше начина, по който те честваха празниците: с отворени сърца, спазвайки традициите, събрани всички около масата.

Всички (или поне тези от нас, които са чели „Под игото”) помним началната сцената, в която цялата фамилия на чорбаджи Марко се е събрала около масата и вечеря. Някои от нас пазят конкретни свои детски спомени за подобно ежедневно (или поне по поводи) събиране около трапезата, други – не съвсем... И все пак, дали за яденето ни е думата или не само. И кое всъщност изгражда гръбнака на семейството: печеленето на средства, общият хладилник, плащането на битови сметки, създаването на деца, проблемите, съседите, приятелите, фотографиите... Едва ли. Или поне – не, не само това. Семейството, бидейки „основна клетка на обществото”, през последните години променя динамично облика си. На първо място: защото повечето двойки не предпочитат брака, а съзнателно го избягват. От друга страна, казват, не халките и подписа са, които изграждат здравината на една връзка.

Размишлявайки за тезата, че мъжете са от Марс, а жените – от Венера, отново се сещам за разумното водещо начало у едните и за емоционалното – у другите. Напоследък обаче и това вече не е аксиома, а теорема, тоест, подлежи на опровергаване и доказване. Защото част от представителите на мъжкия пол са призвани да отглеждат деца (забелязвате ли колко татковци са сами с децата си в парка?) и да домакинстват, докато половинките им печелят и държат руля.

По моему, семейството/връзката се базира на няколко изконни начала: любов, доверие, общи интереси и цели, споделяне. Изчезне ли което и да е от изброените, нещата вече не са същите. Не зная дали тръпката е най-важното между двама партньори, имам само 13-годишен опит и все още не съм я изгубила – та да разсъждавам по повод загубата й, но съм убедена, че споделянето и доверието са най-необходими за всяка двойка – била тя семейна или базирана на съжителство.

Подреждането на трапезата, покривката /а не мушамата!:) /, вазичката, свещта, салфетките, приборите, чиниите и чашите, панерът за хляб, столовете на татко, мама и децата, отдалечеността от телевизора... – какво му трябва повече на човек... Освен друг човек, с когото да сподели всичко това, деца, които да им пречат да си чуят приказката, ставането и донасянето на това-онова, сервирането и, но не на последно място, миризмата и топлината на понятието „вкъщи”.

Вечерянето и вечерята като процес са начина, мястото и времето, които създават традиции и умения за общуване – дори и у децата ни. Всъщност именно традициите са, които се предават от родителите на децата и които, наред с любовта, превръщат съжителстващите в семейство.

Споделянето и шегите, сериозните разговори и разрешаването на въпроси се случва именно около масата. С течение на времето децата порастват и, в крайна сметка, се оказва, че няма кой знае какви потайности, които не бива в тяхно присъствие да се коментират. Напротив, по време на „вечерянето”, при обсъждането на семейни дела, включването и на децата в тяхното коментиране ги приобщава по-пълно към семейството и ги прави по-отговорни и някак по-горди (защото са пълноправни, наред с възрастните, и защото, неочаквано, се е оказало, че тяхното мнение е необходимо). А и да не забравяме, че децата ни, техните привички, характер, разбирания до голяма степен са отражение на случващото се вкъщи. Спокойствието и сигурността на понятието „у дома” се гради и на на пръв поглед не така значимия процес, наричан от някои „ядене”, за мен оставащ си неизменно „вечеряне”.
Коментари
2012-07-07 #2
дерил
Dano повече хора да прочетат тази статия!
2012-07-03 #1
Инна Георгиева
Вечерята, а и въобще топлата храна и обща трапеза, е един от важните елементи на сплотеното семейство.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Детството в снимки, цитати и няколко думи от сърце
· Защо да насърчим детето да рисува, независимо колко е "добро"?
· Как може пандемията с коронавирус да сближи семейството?
· Как да: Почистим телефона си, за да се защитим от зараза с коронавирус?
· 10 март - св. мчк. Галина
· Как да намалим боклука - съвети от кухнята
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
Четвъртък
24
Септември 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Изборите на нашите пораснали деца
Всеки ден ни се налага да правим десетки избори – какво да облечем, какво да си купим, по кой път да...
Осъзнат родител се става с осъзнаване на причините да искаме дете
Според разпространеното мнение, човек се ражда след 9 месечно развитие в майчината утроба. Според китайската...
Детският вик за обич
Всеки човек жадува за обич и внимание. Понякога по твърде странни начини. Обратни на логиката. Всичко...
Пестициди и химикали в предмети от бита понижават интелигентността на децата
Пестицидите и химикалите, забавящи горенето, влияят върху умственото развитие на децата. До този извод...
Най-добрата майка на света
Щом четеш това, значи въпросът, дали си добра майка, те вълнува. Зaтова – добри новини – това вече те...
Предпочитат ли мъжете глупави жени?
Имаме един приятел в компанията, който сменя приятелките си ежемесечно, да, както е изразът – като носни...
Канистерапията – общуването с кучета лекува
„И зная – ако Бог ме попита: „Дете, на обичане кой те научи?”, ще Му кажа с ръка на сърцето: едно куче!“...
Криворазбраният „феминизъм”
Първата представа, която изниква в ума ми при думата феминизъм е, как не особено нежна представителка...
Виновни или просто различни
С тях е трудно да се разговаря, особено за чувства и любовни отношения, те не са способни на вярност...
Оптималното тегло при децата и ролята на родителите - I
За здравословното тегло при децата и неговото поддържане се говори и пише много. Всеки знае за необходимостта...
Кризата на средната възраст при мъжете
Кризата на средната възраст при мъжете и жените се проявява на различна възраст. Макар периодите за физическите...
Страничните доброжелатели II
Ще ви дам един съвет... Когато детето продължи да плаче, неминуемо се появяват доброжелатели и съветници....
Когато емпатията се превърне в проблем
Днес терминът "емпатия" е много популярен и се въвлича в какви ли не контексти. Като цяло се утвърждава,...
Как да предизвикаме мъжете да споделят чувствата си и защо не го правят?
“Мъжете също изпитват чувства. Например- глад.” Тази шега отразява една всекидневна истина - голяма...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook