Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Отвъд книгата


Преди малко повече от година беше представена първата пълна интерактивна книгаi за Ipad, в която освен текст се съдържат различни видео откъси, анимирани графики, безброй визуализации и други мултимедийни начини, по които ‘’читателят” може да стигне до самата нея.

Дали обаче готовите образи в тази книга, лесните за извеждане графики, достъпните на секундата препратки и пояснения не препятстват или направо не отнемат творческата ни способност сами да бъдем архитекти на придобиваното от нас знание?


Книгата като посредник
Най-общо казано всяка медия е средство – система от кодове, които служат за пренасяне на концепции, на смисли, на информация. Следователно можем отредим и на книгата значението медия. С една съществена скоба обаче. Някъде в безкрайния „информационен порой“, който отделните медии излъчват, покривайки голяма част от каналите през които информацията попада в нас, тихичко стои частица от думите на писателя Михаил Жванецки:

„И само книгата е деликатна. Взимаш я от етажерката. Прелистваш. Оставяш. В нея няма наглост. Тя не прониква в тебе. Стои си на етажерката, мълчи, чака кога ще я вземат две топли ръце“

Наистина, “ненатрапчиво” е основната характеристика на книгата, каквато я познаваме досега. Доколко обаче книгата може да премине в друга форма и има ли смисълът й граници на каналите, през които минава е спорен въпрос. Напълно възможно е интерактивното представяне да е начало на един по-фин процес на натрупване на знания, в който смляната информация не ни прави пасивни, а по-скоро дава на фантазията ни нова отправна точка, на друго по-високо ниво.

Много медии, хилаво разбиране!?

Къде свършва четенето и къде започват друг вид възприятия? Всъщност четенето никога не свършва, ние постоянно четем, разкодирайки различните знаци около нас. Всяко разбиране в някаква степен е свързано със социална среда, с отношения в дадена общност, с характеристиките на времето, в което живеем. Ясно е, че информацията сама по себе си не е равна нито на разбиране нито на знание. Несъмнено  без контекст твърде многото информация е излишна - като да четеш телефонен указател и да търсиш главния герой. Но от друга страна, вплетена в личната ни история, информацията придобива смисъл и плътност, става полезна. Стига само да не се загубим в многообразността на представянето й.  

Много често добрите словесни описания спомагат за визуализиране на идеи, но има и случаи в които един образ или графика говори много повече от думите. Така читателят е в състояние да схване повече идеи. А книгата, независимо от жанра й, преди всичко е носител на идеи.

Не убивай вестоносеца!

Бихме видели по-ясно посланието на книгата и на безкрайността отвъд нея, ако не се ограничаваме, вгледани във формата й. Защото ключът към разбирането е вътре в нас, а не извън нас. И приемането на различните форми на медии зависи от готовността ни да увеличим пластовете на общуване и каналите, през които тече информацията. И накрая - в това дали наистина държим на вярването, че знанието не е нищо ако не намери проява през личността ни. Защото ние сме ключът към всяка ключалка, била тя интерактивна или статична.
Виж още статии за:   Любопитно · Книгата ·
Коментари
2013-08-16 #2
teodora
Искам тук да споделя една статия, която много добре описва ситуацията с книгата и нейните тела На английски е и засега няма превод на български - http://sethgodin.typepad.com/seths_blog/2013/08/an-end-of-books.html
Любимото ми в нея е : We still need ideas, and ideas need containers. We've developed more and more ways for those ideas to travel and to have impact, and now it's up to us to figure out how to build an ecosystem around them || Ние все още се нуждаем идеи, а идеите се нуждаят от места, където да бъдат слагани. С времето сме създавали много начини, по които тези идеи да пътуват и да влияят и сега от нас зависи да преценим как да изградим екосистема около тях.
2012-11-01 #1
Йордан Детев
Тъжно ми е да чета как млади хора са разпънали на кръст своите разбирания между старото и новото, вместо по-бързо да се отправят там където им се предлага повече. По този начин те проявяват готовността си да пропилеят години от своя умствен живот и накрая да се превърнат в оплаквачи на собствената си съдба и на неспособността на собственото им съзнание "да еволюира" към един нов капацитет от Познание, който не се вмества в досегашните (традиционни) представи.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· 11 май - Ден на библиотекаря
· "Всички ние – възрастни и деца, писатели и читатели – сме задължени да мечтаем."
· Прочети безплатно 30 разказа на 30 български автори (линк за сваляне)
· 5 от най-великите произведения на Антони Гауди
· Стоян и самодиви
· 23 юни - Международен ден на SOS детските селища
Виж още статии за:   Любопитно · Книгата ·
Понеделник
13
Юли 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
За всичко под небето има време
Всичко си има време, време има за всяка работа под небето: Време да се родиш, и време да умреш; време...
Херман Хесе: „Мъдростта е да мислиш с песимизъм, а да действаш с оптимизъм"
Херман Хесе e немско-швейцарски поет, романист и художник. През 1946 г. получава престижната Нобелова...
"Душата ми е неспокойна, мътна, няма"
Прокоба Усещам някога в кръвта си тъмна сила, едно предчувствие, което се обажда в сърцето ми...
Победителите може също да се провалят
Победителите може също да се провалят, но никога не се предават! ...
Всяка сутрин, когато се отваря новата и празна страница на деня...
Всяка сутрин, когато се отваря новата и празна страница на деня...подпиши се под нея....
Балтазар Грациан: "Намирайте утеха във всичко."
Намирайте утеха във всичко. Дори непотребното има утеха: то е вечно. Няма облак без сребърна нишка....
Денят на земята - 22 април
Денят на Земята - 22 април, е най-големият нерелигиозен празник в света, отбелязван от над половин милиард...
Как заспиваме всъщност?
Заспиването е рутинен, но все още загадъчен процес. Дори и учените все още се борят да разберат механизмите...
Приказка
Написах приказка една. Как: сама построих кули и замъци, сама убих триглава ламя, сама села запалвах,...
"На кого принадлежи Васил Левски, тази голяма и светла човешка личност?"
Преди всичко на България и българите. Левски се ражда в България, израства под сянката на Балкана, живее...
Емил Чоран: Човек забравя болката, но никога унижението
"Аз, разбира се, не правя нищо. Но аз виждам часовете да отминават – то струва повече от това да се опитвам...
Тайланд. Туристически дестинации по време на криза - IV част
Добрата новина е, че дори по време на криза екзотиката не съвсем далечна, непостижима мечта. Вярно е,...
Искам да ти кажа: "Безотказно, без колебание, безусловно е до нас. Баба ми "
"Жената, която ми е помагала най-много, е баба ми Олга - една българка родом от Босилеград. През 1942-1943...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook