Притча за факирът и кобрата
 Живял някога в Индия един факир, който прекарал трийсет години в неподвижно състояние и медитация, с цел да открие смисъла на живота. По цели дни и нощи той седял неподвижен като дърво. Птичките даже правели гнезда върху неговата глава. Един ден една бедна вдовица се приближила до него и на едно близко дърво закачила люлчица, в която оставила детето си. Спокойна, че детето се намира под зоркото око на факира тя отишла на работа. Тъкмо заминала и една кобра се приближила до люлката, като се готвела да ухапе детето. Факирът видял това и се замислил, да помогне ли на детето, или да го предостави на грижите на Боговете. Започнал да разсъждава: – Боговете са създали и кобрата, и детето. Те трябва да мислят за тях. А аз не мога да разбера каква е тяхната воля и съответно не знам какво да правя. Като разсъждавал така, той не се и помръднал и оставил на Боговете, сами да разрешат въпроса. Така кобрата изяла детето, а Факирът си казал „Такава е била волята на Боговете явно.”
В крайна сметка, напразно прекарал той оставащите си години в размишление – така и не разбрал смисъла на Живота. Като заминал за онзи свят, Боговете го извикали и го попитали защо не е спасил детето на вдовицата. – Не знаех, каква е Вашата воля – да спася детето, като убия кобрата, или да оставя кобрата жива, а Вие сами да запазите детето. Боговете му отвърнали:
Нашата воля бе детето да остане живо, затова ти трябваше да действаш и да убиеш кобрата. Защо размишляваше толкова години, щом не можа да разрешиш такъв елементарен въпрос? За наказание, ще те върнем пак на земята, за да прекараш още хиляда години в размисъл, та дано се научиш да познаваш каква е нашата воля и да я изпълняваш.
Също като този факир – много хора всеки ден седят неподвижни в размишления върху целта и смисъла на Живота, но нищо не са разрешили и не предприемат никакво действие. До тях се приближават приятелите и близките им, в нужда, но те не се и помръдват и не искат да помогнат. Те си казват: „Ако съдбата реши и ако такава е волята на Боговете – те ще им помогнат.“ Кобрата в тази притча представлява препятствията, които държат ума и сърцето на човека сковани. И ако си мислите, че това е светът и такава е волята на Боговете – ще Ви кажа, че това са просто извинения за собствената Ви пасивност. Напротив, светът е разумен, основан на ред и порядък и се нуждае от велики хора, от герои, ранени не в гърба, при отстъпление и бягство, а готови да изложат гърдите си на удари при настъпление.
Петър Дънов |
Виж още статии за: Духовно развитие · Притчи ·
Коментари
2012-11-13 #1  violetka Бог казва помогни си сам за да ти помогна и аз....и е вярно!!!!
Виж още статии за: Духовно развитие · Притчи ·
|
|
Събота 16 Януари 2021 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
   Амстердам - II
Казват, че ако не си бил в coffee shop и не си минал през квартала на Червените фенери, все едно не си...
 Нито една усмивка не е излишна
От думите можем да спестим, но нито една усмивка не е излишна...
  Дежавю – тайнственият феномен II
Кога се появяват спомените от бъдещето
Дежавюто е непредвидимо, но в същото време в появата му има ясна...
 Село. Лято. Безвремие
Село.
Посреща ни чистичко и хладничко, мирише на нафталин и прано с домашен сапун.
Радио "Хоризонт"...
 Двубой
Обичам крехкото приятелство
Между жена и мъж:
В подмолите на мозъка
Помръдват перки гъвкави желания;...
  Истинското приятелство
Дълъг път бяха извървяли човекът и неговото куче. Силите им вече ги напускаха, изтощението и горещото...
 С четка и паста за зъби в ръка – назад в миналото
Днес четките и пастите за зъби имат уникално разнообразие, но трябва да знаем, че за красивата усмивка...
 Когато някой те лъже
Много е тъжно, когато някой те лъже.
Първоначално се ядосваш и реагираш остро, защото смяташ, че е срещу...
 Любими стихове за зимата
Зимна вечер
Навън е вятър, тъмно, влажно.
Дъждът плющи във нощний мрак
и сякаш някой там челяк
в...
 Българска национална кухня – що е то?
Страната ни може да е малка, но поводи за национална гордост – колкото искаш. Всеки ще има какво да изтъкне...
 Любими цитати от Айн Ранд
„Въпросът не е кой ще ми позволи. Въпросът е кой ще ме спре.“
„Научи се да цениш себе си, което означава...
 Цветовете на 2016 г. - розов кварц и спокoйствие
Институтът за цветовете Pantone е избрал своя официален цвят на 2016 г. Напомням, че това е най-големият...
|