Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Из малка част от Югозападна България - II


На 7 км от Мелник въздига снага Роженският манастир. Неговата черква – „Свето Рождество Богородично” – дава името на село Рожен. На около 200м преди манастира, вляво, до църквата „Свети Свети Кирил и Методий” се намира гробницата на Яне Сандански. Построен през 13 век, днес Роженският манастирът не е действащ. Вдясно от входа му има малък магазин за сувенири, обслужван от млади свещеници. Може да направите снимки навсякъде. За нас бе интересно да „запечатаме” невероятно дългата маса, на която са се хранили някога монасите. В черквата на манастира се съхранява чудотворната икона „Света Богородица Портаитиса”. Храмовият празник е на 8 септември, Малка Богородица. Твърди се, че, преспиш ли на 7-ми срещу 8-ми септември в пределите на храма, ще намериш изцеление за болежките си. Има печат за туристическите книжки. За наша изненада, въпреки неспирния дъжд, успяхме да се насладим на гледката към Беласица и Рила, и – учудващо, независимо от доста хладното и мокро време, далеч не бяхме единствените посетители на храма. От миряни, с които се разговорихме разбрахме, че националният Роженски събор през последните години не се провежда регулярно. През 2011г, примерно, е проведен край Смолян (?!), а през 2009г, поради финансови причини” (?!) е „изместен” от Копривщенския събор.

На около 34 км от Рожен отстои Петрич. От градчето си купихме каска за мотор и хапнахме сладолед и сладкиши. Оттук до местността Рупите километрите са 8, които обаче ни се сториха поне 15. Липсват така необходимите указателни табели, което е необяснимо – тъй като повечето хора идват тук именно, за да отдадат почит на баба Ванга и нейния храм. Въпросният храм, както е добре известно на мнозина, е построен на това място, в подножието на заспалия вулкан Кожух, по заръка на леля/баба Ванга (с дълбока почит и обич гадателката и до ден днешен бива наричана така), като е изографисан от проф. Светлин Русев. Има печат за книжките. Може да запалите свещичка, да се разходите необезпокоявано из широкия двор на обителта, да видите любимите на пророчицата токачки, да си налеете вода от чешмичката. Без да изпадам в детайли, ще споделя лично преживяване отпреди 5 години, когато за пръв път със семейството ми посетихме местността Рупите и храма на леля Ванга. Беше 02.01.2007г. Новогодишната нощ изкарахме в Мелник. Не зная как именно, но на 01-ви януари се „сдобих” с ечемик в окото. Знаете, усещането е меко казано неприятно. Подтикната от неизвестна причина, реших да измия очите си с горещата вода, която извира на няколко места в двора на храма в Рупите. Резултатът бе изумителен: до вечерта от ечемика ми нямаше и следа.

Извън огражденията на храма, от другата страна на пътя, се намира малък басейн (с „женско” и с „мъжко” отделение). Заради лековитата вода тук идват хора от цяла България, със различен социален статус. Всички те излизат от „басейна” с мокри коси, усмихнати и с поне две шишета с вода в ръцете.

От Рупите до последната ни дестинация, Самуиловата крепост, разстоянието е 29 км. За съжаление, доколкото знам, Самуиловата крепост не е предпочитана туристическа дестинация от училищните ръководства. Историята, свързана с това паметно място, е следната. През 1014г в околностите на крепостта се е водила разгромителната за нас Беласишката битка между войските на Цар Самуил и тези на византийския император Василий II. В резултат са пленени и ослепени 14 000 войници, като на всеки 100 войника е оставян по един с едно око за водач. Два дни след като вижда какво се е случило с българската войска, цар Самуил умира. Най-общо казано, местността „Самуилова крепост” е прекрасно място за разходка и/ли пикник. Пълноводната, чиста река Струмешница ни посрещна още от входа на парка. Най-интересният „обект” от крепостта като цяло е паметникът на Цар Самуил. Неизвестно защо в целия парк липсват информационни табели и/ли мемориални плочи. Какво е това място, кои са хората, изобразени чрез скулпторните композиции, кой, в крайна сметка, е цар Самуил и какво е значението на крепостта му... – ако предварително не знаеш, няма как и откъде да разбереш.

На около 7 км от крепостта се намира ГКПП „Златарево”, свързващ страната ни с Македония. Когато попитах за печат, се отзова единият от пазачите на Самуиловата крепост. Човекът попита дали ще ни е удобно на тръгване да го закараме до родното му село, на около 6 км в посока към Петрич. Именно този „охранител” е последният ми спомен от това наше майско пътуване из Югозападна България. Ако не се лъжа, името му бе Атанас. Ръцете му бяха възлести и отрудени. За тези има-няма 6 км се разговорихме и той ни разказа, че се очаква супсидия, „държавни пари”, чрез които Самуиловата крепост ще се обнови и модернизира – ще бъде осветена, ремонтирана – където се налага, оборудвана с информационни табели и повече беседки и пейки за отмора на посетителите.

И тъй като най-важен се оказва пътят към целта, а не самата цел, и този път се убедихме, че местата, през и покрай които минавахме, както и хората, с които имахме шанса да разговаряме заслужават отделен пътепис или поне подобаващо внимание.

И това пътуване, подобно на всяко друго, ни демонстрира безспорната истина, че България не се „състои” в София, че обликът на столицата не подсказва много от случващото се в родината ни. Многоликият, разнородно обагрен, нелек бит на хората от югозападна България ни смири с простотата и непринудеността си. Несъмнено мнозина са посещавали този кът на България. Емоциите, преживяванията и част от снимките ни обаче са различни и именно те са, които превръщат разказите за едно и също място в интересни и уникални. Никога няма да престана да се възхищавам на природните дадености на страната ни. Пожелавам всекиму щастието, насладата и гордостта от преоткриването на България.

В това приключение участваха: уникалната българска природа, Яна, Божидара, Борис и Десислава, семейният автомобил, около 170.00 лв и почти неспирният майски дъжд.
Виж още статии за:   Пътешествия ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
· Светите места в България - Белинташ
Виж още статии за:   Пътешествия ·
Вторник
23
Април 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Прочети за новия проект на списание Hera.bg - "Здравословен обяд за ученика”
Знаем, че понякога всеки изпитва затруднение да приготви здравословен обяд за своя ученик. Списание Hera.bg...
Виното и любовта като отпечатък на страстта
Замислен поглед пред календара. Планирамe, обмислямe, заграждамe дати. Нижат се празник след празник...
Момичето е плакало в дъжда и дъждът е плакал в момичето
А дъждът е плакал в мен. Затова съм толкова горчива, че когато ме целуват, ги проклинам и когато...
Андре Жид: „Мъдростта започва там, където свършва страха пред Бога.“
„Посмей да бъдеш себе си.“ „Само глупаците не си противоречат.“ „Тъгата почти никога не е нищо...
Този, който...
Този, който отвръща с най-хубавото за полученото по-малко хубаво, е добър човек. Този, който отвръща...
Кой спечели в играта "Помагам на Цвети от Hera.bg"
И така, конкурсът "Помагам на Цвети" приключи. Получихме много рецепти, всички бяха интересни, но не...
Любовта и безразличието
- Ах, ЛЮБОВ, така мечтая да бъда, като тебе – с възхищение все повтаряла ВЛЮБЕНОСТТА, ти си много по-силна...
Ветрената мелница
На хубавият изглед, що има и от четирите страни селото ни, не пречи даже и големият недовършен и изоставен...
Не всеки път имаш нужда от план
Не всеки път имаш нужда от план. Понякога просто дишаш, вярваш, оставяш нещата, каквито са...и наблюдаваш...
Не усложнявай нещо, което е просто
Не усложнявай нещо, което е просто. Наслади му се!...
Ерих Мария Ремарк за любовта
"Обичах я много, но без каквото и да е сантименталност. Докато това чувство се запазеше, се намирах до...
Томас Харди – „Понякога импулсът е много по-силен от преценката ни“
Нищо не е толкова странно, че да не се е случвало никога. Томас Харди е английски автор,...
На тази дата: Роден Златю Бояджиев
Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 г. в Брезово. Считан за един от най-самобитните български български...
"Това са моите деца" - Януш Корчак
"Какво е детето? То не е билет от лотарията, на който е изобразена печалбата... Детето - това са сто...
Закуската на децата по света
След като ви показахме храната на семействата по света и какво готвят бабите по света, ред е на още една...
"Стигни толкова далече, че да спреш да се страхуваш, че няма да се върнеш."
Ето какво ще ти казват: Намери си мъж Търси защита Светът е страшно място Не излизай Ти си слаба Не...
Възрастта ни отива
Възрастта не е порок, не е присъда и не е край. Красивите дрехи, пътуванията, срещите и приятелствата,...
Пътят, по който не поех
Два пътя в леса разделени видях, ала не можех да тръгна по двата. Бях пътник единствен, там дълго...
"Св. 40 мъченици" - една църква във Велико Търново, паметна за историята ни
Годината е 1230 г., Второто българско царство е в разцвета си с властването на един от най-могъщите български...
Желязната лейди и принципите й за живота, политиката, жените и мъжете
Маргарет Тачър (13 октомври 1925 г. - 8 април 2013 г.) е една от най-влиятелните жени в политиката, от...
Защо хълцаме?
Хълцането е забавно, но най-вече когато някой около нас го прави – смешните звуци, които издава, начините,...
Александър и Виктория - най-предпочитаните имена през 2016 г.
Националният статистически институт (НСИ) представи официална информация за най-предпочитаните имена...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook