Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Из малка част от Югозападна България - II


На 7 км от Мелник въздига снага Роженският манастир. Неговата черква – „Свето Рождество Богородично” – дава името на село Рожен. На около 200м преди манастира, вляво, до църквата „Свети Свети Кирил и Методий” се намира гробницата на Яне Сандански. Построен през 13 век, днес Роженският манастирът не е действащ. Вдясно от входа му има малък магазин за сувенири, обслужван от млади свещеници. Може да направите снимки навсякъде. За нас бе интересно да „запечатаме” невероятно дългата маса, на която са се хранили някога монасите. В черквата на манастира се съхранява чудотворната икона „Света Богородица Портаитиса”. Храмовият празник е на 8 септември, Малка Богородица. Твърди се, че, преспиш ли на 7-ми срещу 8-ми септември в пределите на храма, ще намериш изцеление за болежките си. Има печат за туристическите книжки. За наша изненада, въпреки неспирния дъжд, успяхме да се насладим на гледката към Беласица и Рила, и – учудващо, независимо от доста хладното и мокро време, далеч не бяхме единствените посетители на храма. От миряни, с които се разговорихме разбрахме, че националният Роженски събор през последните години не се провежда регулярно. През 2011г, примерно, е проведен край Смолян (?!), а през 2009г, поради финансови причини” (?!) е „изместен” от Копривщенския събор.

На около 34 км от Рожен отстои Петрич. От градчето си купихме каска за мотор и хапнахме сладолед и сладкиши. Оттук до местността Рупите километрите са 8, които обаче ни се сториха поне 15. Липсват така необходимите указателни табели, което е необяснимо – тъй като повечето хора идват тук именно, за да отдадат почит на баба Ванга и нейния храм. Въпросният храм, както е добре известно на мнозина, е построен на това място, в подножието на заспалия вулкан Кожух, по заръка на леля/баба Ванга (с дълбока почит и обич гадателката и до ден днешен бива наричана така), като е изографисан от проф. Светлин Русев. Има печат за книжките. Може да запалите свещичка, да се разходите необезпокоявано из широкия двор на обителта, да видите любимите на пророчицата токачки, да си налеете вода от чешмичката. Без да изпадам в детайли, ще споделя лично преживяване отпреди 5 години, когато за пръв път със семейството ми посетихме местността Рупите и храма на леля Ванга. Беше 02.01.2007г. Новогодишната нощ изкарахме в Мелник. Не зная как именно, но на 01-ви януари се „сдобих” с ечемик в окото. Знаете, усещането е меко казано неприятно. Подтикната от неизвестна причина, реших да измия очите си с горещата вода, която извира на няколко места в двора на храма в Рупите. Резултатът бе изумителен: до вечерта от ечемика ми нямаше и следа.

Извън огражденията на храма, от другата страна на пътя, се намира малък басейн (с „женско” и с „мъжко” отделение). Заради лековитата вода тук идват хора от цяла България, със различен социален статус. Всички те излизат от „басейна” с мокри коси, усмихнати и с поне две шишета с вода в ръцете.

От Рупите до последната ни дестинация, Самуиловата крепост, разстоянието е 29 км. За съжаление, доколкото знам, Самуиловата крепост не е предпочитана туристическа дестинация от училищните ръководства. Историята, свързана с това паметно място, е следната. През 1014г в околностите на крепостта се е водила разгромителната за нас Беласишката битка между войските на Цар Самуил и тези на византийския император Василий II. В резултат са пленени и ослепени 14 000 войници, като на всеки 100 войника е оставян по един с едно око за водач. Два дни след като вижда какво се е случило с българската войска, цар Самуил умира. Най-общо казано, местността „Самуилова крепост” е прекрасно място за разходка и/ли пикник. Пълноводната, чиста река Струмешница ни посрещна още от входа на парка. Най-интересният „обект” от крепостта като цяло е паметникът на Цар Самуил. Неизвестно защо в целия парк липсват информационни табели и/ли мемориални плочи. Какво е това място, кои са хората, изобразени чрез скулпторните композиции, кой, в крайна сметка, е цар Самуил и какво е значението на крепостта му... – ако предварително не знаеш, няма как и откъде да разбереш.

На около 7 км от крепостта се намира ГКПП „Златарево”, свързващ страната ни с Македония. Когато попитах за печат, се отзова единият от пазачите на Самуиловата крепост. Човекът попита дали ще ни е удобно на тръгване да го закараме до родното му село, на около 6 км в посока към Петрич. Именно този „охранител” е последният ми спомен от това наше майско пътуване из Югозападна България. Ако не се лъжа, името му бе Атанас. Ръцете му бяха възлести и отрудени. За тези има-няма 6 км се разговорихме и той ни разказа, че се очаква супсидия, „държавни пари”, чрез които Самуиловата крепост ще се обнови и модернизира – ще бъде осветена, ремонтирана – където се налага, оборудвана с информационни табели и повече беседки и пейки за отмора на посетителите.

И тъй като най-важен се оказва пътят към целта, а не самата цел, и този път се убедихме, че местата, през и покрай които минавахме, както и хората, с които имахме шанса да разговаряме заслужават отделен пътепис или поне подобаващо внимание.

И това пътуване, подобно на всяко друго, ни демонстрира безспорната истина, че България не се „състои” в София, че обликът на столицата не подсказва много от случващото се в родината ни. Многоликият, разнородно обагрен, нелек бит на хората от югозападна България ни смири с простотата и непринудеността си. Несъмнено мнозина са посещавали този кът на България. Емоциите, преживяванията и част от снимките ни обаче са различни и именно те са, които превръщат разказите за едно и също място в интересни и уникални. Никога няма да престана да се възхищавам на природните дадености на страната ни. Пожелавам всекиму щастието, насладата и гордостта от преоткриването на България.

В това приключение участваха: уникалната българска природа, Яна, Божидара, Борис и Десислава, семейният автомобил, около 170.00 лв и почти неспирният майски дъжд.
Виж още статии за:   Пътешествия ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Какви обувки задължително да вземем по време на почивката си
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
Виж още статии за:   Пътешествия ·
Четвъртък
2
Декември 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Човек, който не е честен със себе си, не може да бъде свободен
Човек, който не е честен със себе си, не може да бъде свободен....
Честит рожден ден, Валери Петров!
На 22 април е роден изключителният български поет Валери Петров. Да кажем за него, че е поет, е силно...
Пол Остър: "Всеки човек е автор на собствения си живот."
"Винаги се чувствам стимулиран да откривам нови примери за собствените си предразсъдъци и глупост, да...
Септември си отиде. И вали
Септември си отиде. И вали. Една тъга пресича хоризонта. Небето се завива със мъгли и крие някаква...
Виена - разказ с полезности за пътешественици - II
Следващите дни са посветени на пешеходна обиколка на центъра, където са съсредоточени и повечето забележителности....
Накрая помним не допуснатите грешки, а изпуснатите шансове
Накрая помним не допуснатите грешки, а изпуснатите шансове....
Най-доброто отмъщение е да не отмъщаваш изобщо
Най-доброто отмъщение е да не отмъщаваш изобщо. Просто продължи нататък. Бъди свободен....
Жената на август
Върви по улицата най-красивата жена на август, най-гъвкавата, най-зеленооката. Малко е да кажем, че...
Как
как. вижда звезда и казва: пътеводна. но остани безименна. където си ще пусна светлината ти. съжалявам....
Всеки има право на високомерие, но!
Всеки има право на високомерие, но първо трябва да докажеш, че имаш нужните основания да си го позво...
Коледни пости - Ден 38:
Кога семейният кръговрат се завърта. Коледа - крайно необходима.
Вече сме в очакване на Коледа. Уговаряме се с роднини, кой кога пристига, кой какво ще донесе за Бъдни...
Нощта на падащите звезди
В нощта на 12 срещу 13 август ще бъде истинска звездна феерия - така обещават астрономите. Падащи звезди...
В списъка със задачи винаги записвам
В списъка ми със задачи винаги записвам: "Да изпия чаша вино." Така съм сигурна, че в края на деня съм...
Жените и спортът
Свикнали сме да приемаме за аксиома, че спортуването е гаранция за здраве, за хармонично тяло и силен...
Романс
И достигнахме дивия пролетен бряг през мъглата на яростни клони. Върху мокрия пясък в мъчителен бяг някой...
Баба Тонка Обретенова - несломимата сила на българската жена
"Четирима сина загубих! Двамата са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак ще ги накарам...
Сезонът е такъв...
Във края на август небето се стапя до нежно зелено и залезът спуска оранжеви птици на юг. Брегът...
Предизвикателствата правят живота интересен, а преодоляването им правят живота смислен
Предизвикателствата правят живота интересен, а преодоляването им е това, което прави живота смисле...
1 юни - Ден на детето
Съществува специален ден за почти всички от нас: празнуваме Международен ден на майката и жената, Ден...
Български автори с номинация за престижна награда
За първи път български автори са номинирани за т..нар "Малък Нобел" - престижната награда за детска литература...
Живеем с това, което имаме, но осмисляме живота си с това, което даваме.
Живеем с това, което имаме, но осмисляме живота си с това, което даваме....
Защо сме тъжни, когато вали?
Когато навън вали, често ни обхваща меланхолично настроение, действията ни стават по-бавни, а свиването...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook