Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Дарителството - тук и сега


В българския сектор на Wictionary не можете да прочетете значението на думата „дарител”. Дали сме изгубили някъде смисъла на благодеянието из криволиците на разни житейски битки, дали то просто не е от актуален интерес или вече е натоварено с твърде нетипични нюанси, можем само да предполагаме.

Всъщност корените на българските дарителски традиции се губят далече в националната ни история. Някога всички от селото и най-вече първите му хора са имали грижата за болните, вдовиците, сираците и тези от общността, които са били в нужда. Църквите и училищата са строени с дарени средства, като дори битува специална почетна титла „ктитор” за дарителите на земя или средства за манастири, параклиси и църкви. Техните образи като тези на севастократор Калоян и севастократорица Десислава са изографисани в Боянската църква.

Днес набирането на средства за различни каузи е много популярно и ангажира малки и големи.

Едно проучване на организацията Български дарителски форум дава обобщена картина на нагласата ни да помагаме. Може би в голяма степен българите сме изгубили доверие в ефективността, прозрачността и смисъла на дарителските кампании. Може би дългият списък с изобретателни злоупотреби с дарителски средства ни е разколебал и дистанцирал от жеста на дарителя, но все още огромна част от нас даряват.

Ето как:

Цели 78% от участниците в анкетата отговарят, че НЕ са дарявали средства, събирани в дарителски кутии, 96% НЕ са привеждали пари по банков път, но в противоположния полюс са онези други 90% от допитаните, които са купували билет за благотворителен концерт и още 38.7%, които са дарявали директно на човек в нужда. Значителен е броят на дарителите чрез СМС и чрез закупуване на благотворителни картички. Очевидно начинът на събиране на средствата е много важен. Когато той е по-достъпен, не толкова времеемък и може би по-забавен, атрактивен и свързан с популярни лица, хората наистина са склонни да помагат.

Напълно предвидимо е разпределението на отговорите на въпроса „Какви са мотивите на компаниите да даряват средства” като почти половината от хората считат, че това се прави с комерсиална, а не с идеална цел. Българските предпочитания за подкрепа на каузи клонят категорично към социалната и здравна сфера (социално слаби, възрастни, деца без родители, болни хора, закупуване на апаратура), като значително по-нисък процент подкрепят културата, образованието и др. Вероятно тези области се считат за основна грижа на държавата, с която дарителите не биха желали да се ангажират.

Най-често размерът на даренията е между 5-50 лева (46%) или до 5 лева – (40%).

Във всеки случай мотивацията ни да даряваме не е твърде различна отпреди 3 поколения. Даряват хора с всякакви възможности, като е странно, че една значителна част от дарителите живеят на ръба на бедността. От хората с повече възможности това са онези, които са създали сами своя бизнес и „знаят както 2, така и 200”. Те вероятно са в състояние да съпреживеят по-добре нуждите на хора без средства за решаване на основни проблеми. Остава въпросът дали следващото поколение след това на първоначално натрупания капитал ще има различни мотиви, защото човек, който е израсъл в разкош и лукс, трудно би разбрал недостиг от 10 000 за тежка операция.
В това отношение стоят много примери от задокеанската дарителска култура. В Америка филантропията е атрибут на едрия бизнес и носи културна или образователна насоченост. Ако там хората, които са направили състояние, често са започвали от нулата, то с днешна дата те напълно са в състояние да оценят силата на дарителския жест. И да го осъществят. Библиотеки, културни институти, стипендии, подкрепа на малцинствата в един мултикултурен свят са сред най-популярните каузи там.

Както тук, така и навсякъде по света в основата на дарителството стоят солидарността, съпричастието и чувството за принадлежност към определена общност. Човек не би отделил от средствата си дори петаче, ако не може да съпреживее чуждото нещастие и ако не се чувства свързан с всички от общността, в която живее. Каузата също е много важна. Днес, когато има остър дефицит на хуманни ценности, дарителството реабилитира човещината и добротата.

Дарителските нагласи вероятно ще преживеят нови етапи на развитие. Ако инцидентните кампании за набиране на средства по определен повод – епидемии, наводнения, природни бедствия и др. апелират към импулсивното ни чувство, то една трайна дарителска готовност ще търси начини, които имат по-дълбок и дълготраен ефект.

И накрая един наистина любопитен случай:
Най-големият дарител на храм „Св.Александър Невски” се оказва не друг, а 97 годишният бай Добри от село Байлово. Той събирал дарените средства (36 400 лева) като милостиня из църквите на страната. Вероятно с тези пари той би осигурил за себе си спокойни старини, но избира да ги подари на храма.
Eто кой би могъл да попълни значението на думата „дарител” в онази празнина от Wictionary по най-ясния, пълен и простичък начин.
Виж още статии за:   Добрият човек · Благотворителността ·
Коментари
2012-08-16 #3
Инна Георгиева
Нещо подобно си мислех и аз като вас, назад във времето. Но това е на теория. Когато навлезеш в "материята", в ситуациите - реалните, с хората на които помагаш, някак си става ясно, че към днешна дата, точно в този свят, в който живеем, имената са необходими. Защото така хората виждат пример, и ако това е начина да направят и те добро, дори и да нямаш желание да бъде споменавано името ти, би било редно да се съгласиш. Това работи. Знам го от опит.
Ситуации, в които дарители държат да им се записват заслугите въобще няма да коментирам.
2012-08-15 #2
Светлана Чамова
Съгласна. Всичко останало е суета.
2012-08-15 #1
Десислава Ив. Симеонова
За мен дарителството е пряко свързано с анонимността. Не разбирам афиширането кой, на кого и колко е дал. В този смисъл, ако си станал "ктитор" и, да речем, си подновил храм - защо е нужно името ти да "грее" високо и всеки мирянин да го вижда?! Ако знаеш, че някой е в нужда може без излишен шум и дори чрез трети човек да му изпратиш свои дрехи, храна, играчки, книги, малка сума...; в тези случаи не е обходимо да се наричаме "дарители"... - може би просто "хора".
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Непотребните вещи - още един начин да бъдем добри
· Светлина за очичките на Ани - II
· Светлина за очичките на Ани - I
· 5 декември - Международен ден на доброволеца
· 14 юни - Ден на доброволния и безвъзмезден кръводарител
· Кое ни прави добри?
Виж още статии за:   Добрият човек · Благотворителността ·
Понеделник
6
Юли 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Празнична депресия
Всеки има различно отношение към празниците – повечето хора се радват, но има и такива, които не особено...Ако...
Думите, пред които всички мъже са безпомощни
Твърди се, че ние жените сме тези, които обичат да „чуват” любовта, че ние имаме нужда от много по-голямо...
Ритуалите на връзката
Любовта и свещенодействието, оказва се, имат много общо – и двете се нуждаят от установяването на ритуали,...
Разведена - без срам и съжаления
Понякога нещата се объркват. Веднъж по наша вина. Друг път по негова. В трети си делим отговорността....
Да си първокласник - то не е шега
Независимо дали искаме, или не, дали я чакаме, или не, датата 15 септември неизменно настъпва. И ако...
Чарът на мъжете с брада
Замисляли ли сте се някога за мъжките бради – нещо уж толкова естествено, но едновременно с това обект...
Родителството – избор за цял живот - II
Биологичният часовник – мит или реалност Около 23-та година женският организъм е в най-благоприятната...
Живот с дете в неравностойно положение
В последните години все по-често започнахме да говорим и да забелязваме хората в неравностойно положение....
Голямото кърмене - Варна 2014 + снимки
Варненските майки се включиха днес в Голямото кърмене по повод Световната седмица на кърменето от 1-7...
Работно място: Затвора
Знаете ли какво е „пенитенциария”? Аз го разбрах преди 16 години: „място за покаяние”. Замисляли сте...
Разводът и децата - I
Преди години, когато една от най- близките ми приятелки взе смелото решение да прекрати нещастен брак...
Защо трябва да спрем постоянно да се съобразяваме с децата си?
Децата са най-големият консуматор в света, дори децата да са във възраст, в която те дори не са в състояние...
Фрилансър – професията на новото поколение
Службата на работно време донякъде напомня на вечните мъки на митичния Сизиф. Той бил осъден да търкаля...
Можем ли да загърбим миналото?
„Минало – заминало”, казват старите хора. „Гледай напред” – чуваме от другите, когато си припомним с...
Детските лъжи и кражби - I
Внезапно в дома ни се появява чужда вещ или хващаме малкото си ангелче как лъже без да му мигне окото....
Проговарянето - когато бебето започва да общува с думи - II
Малко преди годинката детето вече осъзнава, че говорът има своето значение, а с това започва формиране...
Идеи за подарък за българи, живеещи в чужбина
Всеки има роднина или близък приятел, който живее в чужбина, и наближат ли празници, а и не само, всеки...
Как да проработи любовта: Забранете думата "връзка"
Екхарт Толе (р. 16 февруари 1948 г. в Германия като Улрих Толе, но гражданин на Канада) е наричан "един...
Посвещение
Мое малко и светло момиче, моя тъмна и нежна печал… Аз не зная дали те обичам. Зная само, че ми е...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook