Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Дарителството - тук и сега


В българския сектор на Wictionary не можете да прочетете значението на думата „дарител”. Дали сме изгубили някъде смисъла на благодеянието из криволиците на разни житейски битки, дали то просто не е от актуален интерес или вече е натоварено с твърде нетипични нюанси, можем само да предполагаме.

Всъщност корените на българските дарителски традиции се губят далече в националната ни история. Някога всички от селото и най-вече първите му хора са имали грижата за болните, вдовиците, сираците и тези от общността, които са били в нужда. Църквите и училищата са строени с дарени средства, като дори битува специална почетна титла „ктитор” за дарителите на земя или средства за манастири, параклиси и църкви. Техните образи като тези на севастократор Калоян и севастократорица Десислава са изографисани в Боянската църква.

Днес набирането на средства за различни каузи е много популярно и ангажира малки и големи.

Едно проучване на организацията Български дарителски форум дава обобщена картина на нагласата ни да помагаме. Може би в голяма степен българите сме изгубили доверие в ефективността, прозрачността и смисъла на дарителските кампании. Може би дългият списък с изобретателни злоупотреби с дарителски средства ни е разколебал и дистанцирал от жеста на дарителя, но все още огромна част от нас даряват.

Ето как:

Цели 78% от участниците в анкетата отговарят, че НЕ са дарявали средства, събирани в дарителски кутии, 96% НЕ са привеждали пари по банков път, но в противоположния полюс са онези други 90% от допитаните, които са купували билет за благотворителен концерт и още 38.7%, които са дарявали директно на човек в нужда. Значителен е броят на дарителите чрез СМС и чрез закупуване на благотворителни картички. Очевидно начинът на събиране на средствата е много важен. Когато той е по-достъпен, не толкова времеемък и може би по-забавен, атрактивен и свързан с популярни лица, хората наистина са склонни да помагат.

Напълно предвидимо е разпределението на отговорите на въпроса „Какви са мотивите на компаниите да даряват средства” като почти половината от хората считат, че това се прави с комерсиална, а не с идеална цел. Българските предпочитания за подкрепа на каузи клонят категорично към социалната и здравна сфера (социално слаби, възрастни, деца без родители, болни хора, закупуване на апаратура), като значително по-нисък процент подкрепят културата, образованието и др. Вероятно тези области се считат за основна грижа на държавата, с която дарителите не биха желали да се ангажират.

Най-често размерът на даренията е между 5-50 лева (46%) или до 5 лева – (40%).

Във всеки случай мотивацията ни да даряваме не е твърде различна отпреди 3 поколения. Даряват хора с всякакви възможности, като е странно, че една значителна част от дарителите живеят на ръба на бедността. От хората с повече възможности това са онези, които са създали сами своя бизнес и „знаят както 2, така и 200”. Те вероятно са в състояние да съпреживеят по-добре нуждите на хора без средства за решаване на основни проблеми. Остава въпросът дали следващото поколение след това на първоначално натрупания капитал ще има различни мотиви, защото човек, който е израсъл в разкош и лукс, трудно би разбрал недостиг от 10 000 за тежка операция.
В това отношение стоят много примери от задокеанската дарителска култура. В Америка филантропията е атрибут на едрия бизнес и носи културна или образователна насоченост. Ако там хората, които са направили състояние, често са започвали от нулата, то с днешна дата те напълно са в състояние да оценят силата на дарителския жест. И да го осъществят. Библиотеки, културни институти, стипендии, подкрепа на малцинствата в един мултикултурен свят са сред най-популярните каузи там.

Както тук, така и навсякъде по света в основата на дарителството стоят солидарността, съпричастието и чувството за принадлежност към определена общност. Човек не би отделил от средствата си дори петаче, ако не може да съпреживее чуждото нещастие и ако не се чувства свързан с всички от общността, в която живее. Каузата също е много важна. Днес, когато има остър дефицит на хуманни ценности, дарителството реабилитира човещината и добротата.

Дарителските нагласи вероятно ще преживеят нови етапи на развитие. Ако инцидентните кампании за набиране на средства по определен повод – епидемии, наводнения, природни бедствия и др. апелират към импулсивното ни чувство, то една трайна дарителска готовност ще търси начини, които имат по-дълбок и дълготраен ефект.

И накрая един наистина любопитен случай:
Най-големият дарител на храм „Св.Александър Невски” се оказва не друг, а 97 годишният бай Добри от село Байлово. Той събирал дарените средства (36 400 лева) като милостиня из църквите на страната. Вероятно с тези пари той би осигурил за себе си спокойни старини, но избира да ги подари на храма.
Eто кой би могъл да попълни значението на думата „дарител” в онази празнина от Wictionary по най-ясния, пълен и простичък начин.
Виж още статии за:   Добрият човек · Благотворителността ·
Коментари
2012-08-16 #3
Инна Георгиева
Нещо подобно си мислех и аз като вас, назад във времето. Но това е на теория. Когато навлезеш в "материята", в ситуациите - реалните, с хората на които помагаш, някак си става ясно, че към днешна дата, точно в този свят, в който живеем, имената са необходими. Защото така хората виждат пример, и ако това е начина да направят и те добро, дори и да нямаш желание да бъде споменавано името ти, би било редно да се съгласиш. Това работи. Знам го от опит.
Ситуации, в които дарители държат да им се записват заслугите въобще няма да коментирам.
2012-08-15 #2
Светлана Чамова
Съгласна. Всичко останало е суета.
2012-08-15 #1
Десислава Ив. Симеонова
За мен дарителството е пряко свързано с анонимността. Не разбирам афиширането кой, на кого и колко е дал. В този смисъл, ако си станал "ктитор" и, да речем, си подновил храм - защо е нужно името ти да "грее" високо и всеки мирянин да го вижда?! Ако знаеш, че някой е в нужда може без излишен шум и дори чрез трети човек да му изпратиш свои дрехи, храна, играчки, книги, малка сума...; в тези случаи не е обходимо да се наричаме "дарители"... - може би просто "хора".
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Непотребните вещи - още един начин да бъдем добри
· Светлина за очичките на Ани - II
· Светлина за очичките на Ани - I
· 5 декември - Международен ден на доброволеца
· 14 юни - Ден на доброволния и безвъзмезден кръводарител
· Кое ни прави добри?
Виж още статии за:   Добрият човек · Благотворителността ·
Неделя
25
Октомври 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Идеи за игри, с които да ограничим телевизията на детето
"- Мамо, може ли детско?" А понякога дори не питат, дали може. Необичайната тишина от другата стая...
Лов на внимание
Съсредоточи се! Златното правило за справяне с постоянно изникващите идеи, задачи и мисли в главата...
Отново на училище: как изграждането на успешна рутина помага на децата
За много семейства лятното време означава свобода от рутинни процедури, графици, различни задължения....
Щастливо ли е детето ви?
Какво искате за децата си? Да ги облечете добре, да ги нахраните, да ги образовате? Да ги научите на...
Здравословен егоизъм или егоцентризъм?
Напоследък почти навсякъде четем, че за да бъдем щастливи, трябва да сме малко егоисти, да обръщаме повече...
Празникът на татко - 26 декември
Не зная за вас, но вкъщи тачим и празнуваме 26 декември като Ден на бащата – празник, официално признат...
Извинете, може ли да мина?
Ето това изречение присъства често в ежедневието ми. Разбирам, че не сме мравки да вървим в колона,...
Променливите вкусове през бременността
През бременността настъпват шеметни промени в организма на бъдещата майка и те далеч не са само физиологични....
Смело с бебето на път
Да събираме спомени и приятни моменти, да срещаме хора по време на път са едни от най-стимулиращите преживявания...
Флуорът и детските зъби
Флуорът е химичен елемент с доказан ефект върху здравината на зъбите. Той влияе върху дентина и емайла...
Как да разпознаем женения мъж - II
Любов и празници. Той е постоянно зает през празниците и почивните дни – ту трябва да гостува на роднини,...
5 забавни неща, които да правите с приятелките си
Знаем, че дори нищо особено да не правите, пак ви е хубаво заедно. Но понякога на човек му се иска да...
Свети Валентин – какво да подарим?
Свети Валентин е ден, който позволява цветята да бъдат изпратени от таен обожател, картичките да казват...
Когато любовта се превърне в обсебване - II
Между нас не бива да има тайни Споделяме с любимия всяко наше преживяване – от проблемите на работа...
Поколението на дегустаторите
Не е необходимо да прибягваме до статистиката, за да се убедим, че през последните десетилетия „младите”...
Как да се спасим от нездравото любопитство на роднините?
Семейството и роднините са най-близките ни хора, но въпреки това именно те понякога могат да ни причинят...
Романтичен тероризъм
Купища червени рози, плюшени играчки, разходки до романтични места, вечери на свещи – това са бойните...
Какви права ни дава любовта?
Всеки има нужда от любов. Новороденото постоянно търси майчините ласки, момичетата проявяват интерес...
Срамът от голотата – най-големият враг в твоето легло
За едни жени голотата е естествено състояние и те без свян я демонстрират по улиците, на плажа и пред...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook