Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Дарителството - тук и сега


В българския сектор на Wictionary не можете да прочетете значението на думата „дарител”. Дали сме изгубили някъде смисъла на благодеянието из криволиците на разни житейски битки, дали то просто не е от актуален интерес или вече е натоварено с твърде нетипични нюанси, можем само да предполагаме.

Всъщност корените на българските дарителски традиции се губят далече в националната ни история. Някога всички от селото и най-вече първите му хора са имали грижата за болните, вдовиците, сираците и тези от общността, които са били в нужда. Църквите и училищата са строени с дарени средства, като дори битува специална почетна титла „ктитор” за дарителите на земя или средства за манастири, параклиси и църкви. Техните образи като тези на севастократор Калоян и севастократорица Десислава са изографисани в Боянската църква.

Днес набирането на средства за различни каузи е много популярно и ангажира малки и големи.

Едно проучване на организацията Български дарителски форум дава обобщена картина на нагласата ни да помагаме. Може би в голяма степен българите сме изгубили доверие в ефективността, прозрачността и смисъла на дарителските кампании. Може би дългият списък с изобретателни злоупотреби с дарителски средства ни е разколебал и дистанцирал от жеста на дарителя, но все още огромна част от нас даряват.

Ето как:

Цели 78% от участниците в анкетата отговарят, че НЕ са дарявали средства, събирани в дарителски кутии, 96% НЕ са привеждали пари по банков път, но в противоположния полюс са онези други 90% от допитаните, които са купували билет за благотворителен концерт и още 38.7%, които са дарявали директно на човек в нужда. Значителен е броят на дарителите чрез СМС и чрез закупуване на благотворителни картички. Очевидно начинът на събиране на средствата е много важен. Когато той е по-достъпен, не толкова времеемък и може би по-забавен, атрактивен и свързан с популярни лица, хората наистина са склонни да помагат.

Напълно предвидимо е разпределението на отговорите на въпроса „Какви са мотивите на компаниите да даряват средства” като почти половината от хората считат, че това се прави с комерсиална, а не с идеална цел. Българските предпочитания за подкрепа на каузи клонят категорично към социалната и здравна сфера (социално слаби, възрастни, деца без родители, болни хора, закупуване на апаратура), като значително по-нисък процент подкрепят културата, образованието и др. Вероятно тези области се считат за основна грижа на държавата, с която дарителите не биха желали да се ангажират.

Най-често размерът на даренията е между 5-50 лева (46%) или до 5 лева – (40%).

Във всеки случай мотивацията ни да даряваме не е твърде различна отпреди 3 поколения. Даряват хора с всякакви възможности, като е странно, че една значителна част от дарителите живеят на ръба на бедността. От хората с повече възможности това са онези, които са създали сами своя бизнес и „знаят както 2, така и 200”. Те вероятно са в състояние да съпреживеят по-добре нуждите на хора без средства за решаване на основни проблеми. Остава въпросът дали следващото поколение след това на първоначално натрупания капитал ще има различни мотиви, защото човек, който е израсъл в разкош и лукс, трудно би разбрал недостиг от 10 000 за тежка операция.
В това отношение стоят много примери от задокеанската дарителска култура. В Америка филантропията е атрибут на едрия бизнес и носи културна или образователна насоченост. Ако там хората, които са направили състояние, често са започвали от нулата, то с днешна дата те напълно са в състояние да оценят силата на дарителския жест. И да го осъществят. Библиотеки, културни институти, стипендии, подкрепа на малцинствата в един мултикултурен свят са сред най-популярните каузи там.

Както тук, така и навсякъде по света в основата на дарителството стоят солидарността, съпричастието и чувството за принадлежност към определена общност. Човек не би отделил от средствата си дори петаче, ако не може да съпреживее чуждото нещастие и ако не се чувства свързан с всички от общността, в която живее. Каузата също е много важна. Днес, когато има остър дефицит на хуманни ценности, дарителството реабилитира човещината и добротата.

Дарителските нагласи вероятно ще преживеят нови етапи на развитие. Ако инцидентните кампании за набиране на средства по определен повод – епидемии, наводнения, природни бедствия и др. апелират към импулсивното ни чувство, то една трайна дарителска готовност ще търси начини, които имат по-дълбок и дълготраен ефект.

И накрая един наистина любопитен случай:
Най-големият дарител на храм „Св.Александър Невски” се оказва не друг, а 97 годишният бай Добри от село Байлово. Той събирал дарените средства (36 400 лева) като милостиня из църквите на страната. Вероятно с тези пари той би осигурил за себе си спокойни старини, но избира да ги подари на храма.
Eто кой би могъл да попълни значението на думата „дарител” в онази празнина от Wictionary по най-ясния, пълен и простичък начин.
Виж още статии за:   Добрият човек · Благотворителността ·
Коментари
2012-08-16 #3
Инна Георгиева
Нещо подобно си мислех и аз като вас, назад във времето. Но това е на теория. Когато навлезеш в "материята", в ситуациите - реалните, с хората на които помагаш, някак си става ясно, че към днешна дата, точно в този свят, в който живеем, имената са необходими. Защото така хората виждат пример, и ако това е начина да направят и те добро, дори и да нямаш желание да бъде споменавано името ти, би било редно да се съгласиш. Това работи. Знам го от опит.
Ситуации, в които дарители държат да им се записват заслугите въобще няма да коментирам.
2012-08-15 #2
Светлана Чамова
Съгласна. Всичко останало е суета.
2012-08-15 #1
Десислава Ив. Симеонова
За мен дарителството е пряко свързано с анонимността. Не разбирам афиширането кой, на кого и колко е дал. В този смисъл, ако си станал "ктитор" и, да речем, си подновил храм - защо е нужно името ти да "грее" високо и всеки мирянин да го вижда?! Ако знаеш, че някой е в нужда може без излишен шум и дори чрез трети човек да му изпратиш свои дрехи, храна, играчки, книги, малка сума...; в тези случаи не е обходимо да се наричаме "дарители"... - може би просто "хора".
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Непотребните вещи - още един начин да бъдем добри
· Светлина за очичките на Ани - II
· Светлина за очичките на Ани - I
· 5 декември - Международен ден на доброволеца
· 14 юни - Ден на доброволния и безвъзмезден кръводарител
· Кое ни прави добри?
Виж още статии за:   Добрият човек · Благотворителността ·
Понеделник
27
Януари 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Състезателният дух, който ни прави нещастни
В човешката природа, в различна степен е заложен състезателният дух. Нуждата да се конкурираме е свързана...
Ранно интелектуално развитие на детето - конкретни насоки
Когато говорим за ранно интелектуално развитие на детето, често родителите не сме особено изобретателни...
Фразите, с които децата закодирано търсят помощ от нас
Колкото повече децата растат, толкова по-сложен става езикът, с който общуват с нас. Мислим си, че винаги...
5 от най-хубавите стихчета за ученици
Училище - Иван Вазов Детенце хубаво, пиленце любаво, къде под мишница с таз малка книжчица? Отивам,...
Как се променят жените, когато не са обичани?
Любовта може да се ражда за няколко минути, да се гради бавно, но да умира до края на дните ни. Няма...
Тази досада поучението!
Никой не обича да го поучават, макар сам лесно да изпада в ролята на онзи, който говори назидателно...
Ако стрелките на часовника вървяха назад
"Най-хубавите години на живота ни са в началотo, а най-лошите в края" Марк Твен Може би най-страшното...
Мамо, обичам те!
Раждането разтърсва цялото ни същество из основи. Изведнъж се изменя не само посоката на животът ни,...
Откраднато щастие
Има много съвети за това как да превърнем празника в истинско вълшебно преживяване и какви са триковете,...
8 старомодни навика от романтичните срещи, които трябва да върнем днес
Срещите днес се смята за отживелица. В епоха на чатове, "мотаене", събития в социалните мрежи, спийд...
Светът на анимационните филмчета
Веднъж запленено по фантастичния свят на анимационните филмчета, детето става техният най – верен почитател,...
Семеен кодекс
Всяка двойка има своя собствена система от правила, независимо дали те са били установени още в самото...
Защо нараняваме близките си най-силно и как да спрем да го правим?
Труден ден на работа, проблеми с прекия началник, после трафика, съседката от долния етаж, която продължава...
Бъди автор на всеки ден от живота си
Имаш ли чувството, че не си част от собствения си живот? Че нещата се случват без твоя контрол и не по...
Мързелът – как да се справим с него?
„Мързелът не мори, но мъчи” – това е любимата поговорка на баща ми, която си спомням от най-ранно детство....
Как да си отгледаме четящо дете? Ранната възраст
В ерата на технологиите е по-важно от всякога децата да четат, да обичат книгите и да отдават това така...
Как да разпознаем женения мъж - I
След една определена възраст, свободния и свестен мъж се превръща в изчезващ вид. Той е вписан в Червената...
Къде и защо се губи сексуалната тръпка?
Рекламният бизнес, телевизионните и филмовите продукции напоследък представят женското емоционално самоосъзнаване...
Как детето ни да се справи с тормоза в училище
Все повече деца, не само тийнейджъри, а и от началните класове, тръгват на училище с тревога, но не...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook