Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Купчината тор


Аджан Брам


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Аджан Брам (Питър Бетс) е роден в Лондон през 1951 година. На 16-годишна възраст се запознава с първите будистки книги и оттогава смята себе си за будист. Интересът му към религиозно-философското учение и медитацията се задълбочава, докато следва теоретична физика в „Кеймбридж”. Дипломира се и преподава в продължение на година, след което заминава за Тайланд, за да стане монах.

Посветен е в монашески чин на 23 години от настоятеля на манастира „Уат Сакет“ в Банкок. Девет години Аджан Брам прекарва в обучение и медитация под вещото ръководство на известния будистки учител, смятан за светец, Аджан Ча. В момента Аджан Брам е настоятел на будисткия манастир „Бодхиняна” и духовен глава на будистката общност в Северна Австралия.




Купчината тор
Откъс от книгата му “Отвори сърцето си”

Неприятни неща, като това да се представиш най-зле от целия клас, се случват в живота. Те могат да се случат на всеки. Единствената разлика между щастливия човек и онзи, който се отчайва, е в начина, по който реагират на нещастията.

Представете си, че сте прекарали страхотен ден на плажа с вашия приятел. Когато се прибирате у дома, откривате, че точно пред входната ви врата се издига голяма купчина тор. Има три неща, които знаете за въпросната купчина:

1. Не сте я поръчвали. Вината не е ваша.

2. Няма измъкване. Никой не е видял кой я е стоварил, така че няма на кого да се обадите, за да си я прибере.

Купчината е гадна и воняща, умирисала е цялата къща. Направо не се издържа.

В тази метафора купчината тор пред къщата олицетворява травматичните изживявания, които са ни се стоварили. Както и по-горе, има три неща, които знаем за трагедията в живота ни:

1. Не сме я поръчвали. Казваме си: „Защо на мен?”.

2. Няма измъкване. Никой, дори най-добрият ни приятел, не може да ни отърве от нея (въпреки че може да опита).

3. Тя е ужасна, съсипва щастието ни и болката изпълва целия ни живот. Направо не се издържа.

Има два начина да реагираме на ситуацията, в която ни се е стоварила купчина тор. Първият е да я носим със себе си. Слагаме малко в джобовете, в чантата, в пазвата. Пълним си дори гащите. Тогава откриваме, че като разнасяме тор насам-натам, губим много приятели. Дори най-добрите ни приятели като че ли все по-рядко се обаждат.

„Разнасянето на тора” е метафора за затъването в депресията, негативността или гнева. Това е естествена и разбираема реакция спрямо злополучните обстоятелства. Но губим много приятели, защото е също така естествено и разбираемо, че не сме приятна компания, когато сме толкова потиснати. Освен това, купчината не става по-малка, затова пък с времето вонята й нараства.

За щастие има и друг начин. Когато са ни стоварили купчина тор, можем да въздъхнем и да се заловим за работа. Изкарваме количката, вилата и лопатата. Натоварваме тора на количката, закарваме го зад къщата и го разнасяме из градината. Наистина трудоемка работа, но знаем, че нямаме друг избор. Понякога успяваме да пренесем само половин количка тор. Правим нещо по проблема, вместо с оплаквания да затъваме в депресията. Ден след ден събираме тора. Ден след ден купчината все повече се смалява.

Може да ни отнеме няколко години, но неизменно идва утрото, когато виждаме, че купчината тор пред къщата ни е изчезнала. Нещо повече, в друга част на къщата се е случило чудо. Градината грее в ярките цветове на цветята, които са навсякъде. Ароматът им се носи по улицата и съседите, и дори минувачите се усмихват с наслада. А плодното дръвче в ъгъла едва не се е прекършило под тежестта на плодовете. Те са толкова сладки, че такива няма да намериш в магазина. И са толкова много, че можем да ги споделим със съседите. Дори минувачите опитват вкусния вълшебен плод.

„Разкопаването на тора” е метафора на това да приветстваме трагедиите като средство за обогатяване на живота. Това е работа, която трябва да свършим сами – тук никой не може да ни помогне. Но като наторяваме с нея градината на сърцето си ден след ден, купчината на болката намалява. Може да ни отнеме няколко години, но неизменно идва утрото, когато не виждаме повече болка в живота си и в същото време в сърцето ни е станало чудо. То е изпълнено с цветята на добротата и ароматът на любовта се носи из улицата, към съседите и роднините ни, дори към случайните минувачи. Нашето дърво на мъдростта е свело клони към нас, отрупани със сладки прозрения за природата на живота. Тези вкусни плодове ние споделяме щедро дори с минувачите, напълно спонтанно.

Когато сме познали болката от нещастието, научили сме урока й и сме се грижили добре за градината си, можем да прегърнем някой друг, който страда дълбоко, и да кажем нежно: „Знам какво е”. Той ще разбере, че наистина знаете. Оттук започва състраданието. Показваме му количката, вилата и лопатата и му предлагаме безгранично насърчение. Няма как да направим това, ако първо не сме отгледали собствената си градина.

Срещал съм много вещи в медитацията монаси, които в кризисни моменти са спокойни, невъзмутими и ведри. Малцина обаче са станали велики учители. Често съм се питал защо е така.

Сега ми се струва, че онези монаси, на които им е било относително лесно, чиято купчина тор е била малка, не са станали учители. Докато монасите, които са срещнали огромни трудности, тихо са ги „обработвали” и са създали богата градина – именно те са станали големи учители. Всички са притежавали мъдрост, спокойствие и състрадание; но онези с повече тор са имали повече за споделяне със света. Моят учител Аджан Ча, който за мен е най-великият учител, на младини навярно е имал пред вратата си опашка от камиони, чакащи своя ред да изсипят тора.

Поуката от историята е може би тази: ако искате да служите на света, ако искате да следвате пътя на състраданието, следващия път, когато в живота ви се случи нещастие, си кажете: „Ура! Още тор за градината ми!”.
Коментари
2012-09-19 #1
Ебемти Колев
Като го гледам тоя Аджан Брам той е една торба със лайна и доста трябва да си отвори задното отверстие за да ги изтласка пред нечия врата.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Обичай мъж, който е...
· Магическата книжарница "Въртележка на светлината" в сърцето на Букурещ
· Романът "Камък от любов" на Юлиян Попов
· Как да разговаряме с хора, които не понасяме?
· Ядосвате ли се често? Вижте как да намалите гнева в живота си
· Разбирането на гнева води до овладяването му - причини за гнева и техники за справяне
· Как Лъжата обикаля света, облечена като Истина
· Всеки човек дава на другите само онова... - притча за богатия и бедния
· Любовта и безразличието
· Ден 15 - Постове и пости: Отровни хора
· Ден 8 - Постове и пости: Да промениш нещо истински важно. Себе си.
· Ден 5 - Постове и пости: Светът е пълен с отговори, които търсят правилен въпрос
· Още ползи на "Златния корен" за здравето
· Какво представлява системата HALT - техниката за бързо справяне със стрес и преумора
· На 19 март отбелязваме Световния ден на съня
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
Сряда
11
Декември 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Умирането, в което има живот
И най-красивите откъснати цветя свършват Така. Умират. Евентуално може да си отглеждаш в саксия/градина...
Несъществуващото е това, което не е достатъчно желано
Ако това, в което вярваме страстно, не съществува, ние го създаваме. Несъществуващото е това, което...
Арменци от цял свят почитат жертвите на арменския геноцид
"Арменски геноцид" е системното избиване на над 1.5 млн. арменци, главно поданици в рамките на Османската...
Виктор Пасков: "Ето този "нищо човек" е най-големият проблем на България"
Големият проблем на България не е беднотията, мизерията или безработицата. Дори и демокрацията не е най-големият...
Луната
Поредната безсънна нощ отново ме подканя да се замисля: дали проблемът е в мен или някъде горе? Вдигам...
На тази дата е роден: Йордан Радичков
Добрият човек ще познаеш по огъня. Злите хора оставят след себе си пожарища, добрият човек оставя подире...
Коледа - работен ден
По това време на годината в главите на всички ни се върти едно – празници, празници и пак празници......
Усещане за Коледа
Коледа е онзи миг на щастие, който предизвиква хиляди малки трепети в душата ти, връхлетяна от разпокъсаните...
Ситония – идилия между човека и природата
Полуостров Халкидики е едно от най-зелените кътчета на южната ни съседка Гърция. Трите му ръкава – Касандра,...
Анна Карима - непокорният дух
“Под думата равноправие днес се подразбира едно: извоюване граждански и политически права за жената –...
Жената, която направи историческата снимка на черната дупка възможна
Това е Кейти Боуман. Преди 3 години тя е една от многото студентки в Масачузетският технологичен институт...
Св. Даниил
На 17 декември отбелязваме Св. Пророк Даниил. Неговото житие е забележително и образът му остава отпечатък...
Съединението - един ден безмерна, лично и единствено българска радост
Съединението на Княжество България и Източна Румелия от 6 септември е сред малкото исторически събития,...
Стайнбек за любовта
Едни хора познават Джон Стайнбек с романите му “На изток от рая”, “Гроздовете на гнева”, “За мишките...
Хамакът - лятно безгрижие
Хамакът е един от символите на лятото и тo - един от най-любимите. Той съчетава възможността да си починеш,...
100 години от рождението на Павел Вежинов
"Няма смешна обич на тоя свят, има грешна обич, има нещастна обич, има истинска или въображаема и всяка...
Нобеловата лекция по литература на Александър Солженицин
Нашият XX век се оказа по-жесток от предишния и не само с първата му половина е изчерпано всичко страшно...
Майчинските според заплатата за 2 години
Обезщетенията за майчинство ще се изчисляват на база на осигурителния доход за последните 24 месеца....
Понякога тъгата е толкова голяма
Понякога тъгата е толкова голяма, че нито един от доказаните начини за справяне не помагат срещу нея....
Този, който те утешава...
Не се заблуждавай, че този, който те утешава, живее безметежно сред прости и нежни думи. В живота...
Как егото пречи да видим любовта?
"На ранните етапи на много от така наречените романтични връзки играенето на роля е доста често срещано...
Колко дълго може да издържите в най-тихата стая в света?
След тежкият работен ден и множеството телефонни разговори, които сте провели днес, не се ли нуждаете...
Честита Първа пролет!
Повярвали в лудия смях на петлите, в звъна на камбана с нестройно сърце, взривяваме зимната броня на...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook