Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Ерих Кестнер и няколко думи за детството



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Помните ли „Антон и Точица” или „Хвърчащата класна стая”? Може би четете „Двойната Лотхен” на детето си вечер или то само срича „Емил и детективите”. Ерих Кестнер е сред най-обичаните детски писатели. По-малко известен е като лирик, сатирик и автор на белетристика.

Роден е в Дрезден, в самия край на 19-ти век – на 23 февруари, 1899г. в скромно семейство. Баща му, Емил, е майстор-седлар, а майка му, Ида Аугустин, е домашна помощница. В последствие тя работи като фризьорка, за да подпомага бюджета на семейството. През целия си живот Ерих запазва близки отношения с нея и дори я споменава в свои текстове.

През 1913г. четиринадесетгодишен постъпва в педагогически колеж, но напуска преди да завърши. Ужасен е от дисциплинарните методи там, както и от факта, че би следвало да ги прилага един ден на своите възпитаници. През 1917 г. е мобилизиран и участва в Първата световна война на крехката възраст от 18 години. След това завършва образованието си с отличие в обикновена гимназия и получава „Златната стипендия на град Дрезден”. Следва в Лайпциг литература, театрознание, история и философия, като защитава докторска степен. После се преселва в Берлин и работи като журналист и театрален критик за Neue Leipziger Zeitung.

Кестнер се превръща във важна интелектуална фигура в немската столица и не емигрира след идването на нацистите на власт. Запазени са над 350 негови статии, като вероятно част от произведенията му са изгубени при пожара в апартамента му през Втората световна война.

Първата му книга излиза през 1928г. – „Сърце върху талията” и още там прозвучава тонът, който сам определя като "воюващ с еснафщината, милитаризма и кухия патос". Същата година е публикувано и първото му произведение за деца „Емил и детективите”. Разграбва се светкавично, а в последствие книгата е преведена на 24 езика. През 1931г. публикува „Антон и Точица” и отново през тази година излиза новелата му за възрастни „Фабиан”.

Странен е фактът, че остава в Германия по време на нацисткия режим, въпреки че е разпитван от Гестапо, книгите му са изгорени публично като несъвместими с новия морал на нацистите и то в негово присъствие. Наложена е забрана за издаването им в рамките на страната. Писателската гилдия го изключва, въпреки огромния успех на книгите и публикациите му.

След края на Втората световна война се премества в Мюнхен и там, заедно със свои приятели, основава литературно кабаре „Ди Шаубуде”. Издава списание за деца „Пингвин” и е културен редактор на Neue Zeitung. Все пак с годините работоспособността му отслабва и продуктивността му спада, за да се отдаде накрая на алкохолизъм. Не успява да се включи в никое от литературните движения след войната.

Въпреки това книгите му за деца са много известни, някои филмирани и то нееднократно. Носител е на наградата за най-добър сценарий за „Двойната Лотхен”, литературната награда на гр.Мюнхен и престижната награда „Ханс-Кристиян Андерсен”.

Ерих Кестнер е интересен както за децата, но и за техните родители заради идеите си за възпитанието.


Ето какви съвети дава и за какво предупреждава първокласниците в едно не толкова известно слово по случай първия учебен ден. Може би това е една специална рецепта за това как да запазим детството неприкосновено:

"Живи и будни сте били до днес, от утре започва консервирането! Така, както направиха и с нас. От дървото на живота, към консервната фабрика на цивилизацията - това е пътят, който ви предстои….

Има ли някакъв смисъл да ви се дават съвети по такъв един път? И то от човек, на когото никакво противене не е помогнало и мирише точно толкова "на буркан", колкото и другите? Все пак позволете му да опита и му признайте заслугата, че поне никога не е забравял, а и едва ли някога ще забрави какво му е било на душата, когато за първи път е прекрачил прага на училището…


Не позволявайте да ви унищожат детството!

Погледнете повечето хора: те се освобождават от своето детство като от старата си шапка. Забравят го като телефонен номер, който вече не важи. За тях животът има вид на безкраен салам, който те постоянно изяждат, и това, което са изяли, вече не съществува.


Не смятайте училищната катедра за трон или амвон!

Учителят седи на по-високо място не за да му се кланяте, а за да можете да се виждате един-друг по-добре. Учителят не е нито класен фелдфебел, нито пък Дядо Господ. Той не знае всичко и не може всичко да знае. И ако въпреки това си дава вид на всезнаещ, простете му го, но не го вярвайте. Признае ли обаче, че не знае всичко, тогава го обичайте!...


Не бъдете много прилежни!

При този съвет мързеливците трябва да си запушат ушите. Той се отнася само до прилежните и е твърде важен за тях. Животът не се състои само от класни работи. …За човек е необходимо да умее да скача, да играе гимнастика, да танцува и пее, иначе със своята подута от знания глава се превръща в инвалид и в нищо повече….


…. и някои други неща.

И ето сега вие седите, подредени по височина или азбучен ред, и бързате да се приберете по домовете си. Идете си, мили деца! И ако нещо не сте разбрали, питайте родителите си. А вие, мили родители, ако нещо не сте разбрали, питайте децата си!"
Коментари
2019-03-26 #3
жасмина
Добре е да се чете повече от него. Благодаря.
2016-08-12 #2
канна
Чудесна статия, иде ми да напиша словото на лист и да си окача в рамка!
2013-04-24 #1
Десислава Ив. Симеонова
Нели, много приятна статия; и аз така чувствам нещата - благодаря ти, че ме върна сред немногото мои приятни емоции от детството. Ерих Кестнер бе сред авторите, които поглъщах с наслада и удивление... Е, останах си прилежна /даже май скучно-дисциплинирана/, поне допреди няколко години Възнамерявам да си наваксам лудории, глупости, дивеене, танци. Ще смятам обаче и занапред училищната катедра за място, достойно за дълбоко уважение.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Говори за щастие
· За Андерсен и тъжните приказки
· Истинската и огледалната Алиса
· Стресът и първолачето
· Да си първокласник - то не е шега
· Отново на училище
· Напусна ни великата Татяна Лолова - 10 любими мисли от кралицата на комедията
· 224 години от смъртта на барон Мюнхаузен
· Виола Смит - първата жена професионален барабанист в историята
· Какво трябва да знаем при избора на летни колички?
· Откровено за майчинството между митовете и истините, които никой не признава
· Проучване: Децата, които са близо до природата имат по-силна имунна система
· Съдомиялните машини и циркулярът са изобретени от жени. И още любопитни факти
· КАНАПЕ-19 - дизайнерът Tobia Zamboti с провокация (снимки)
· Малко познатата история на "V for Victory"
Неделя
18
Април 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Помощ, мърморко!
Шумът от много мърморещи хора не е страшен само ако можем да го игнорираме. Мърморковците, които днес...
Как да проработи любовта: Забранете думата "връзка"
Екхарт Толе (р. 16 февруари 1948 г. в Германия като Улрих Толе, но гражданин на Канада) е наричан "един...
Закуската на децата по света
След като ви показахме храната на семействата по света и какво готвят бабите по света, ред е на още една...
8 стъпки към ореола
Има стотици неща, които една жена трябва да направи, ако иска да стане фотомодел или манекенка – да спазва...
Критичното мислене и децата
Днешният дигитализиран свят предлага на децата океани от информация. Те обменят данни, споделят, имат...
Нуждае ли се връзката ви от секс-ъпгрейд?
Връзката ви е хармонична – правите общи планове за бъдещето, водите задушевни разговори, подкрепяте се...
Естетическият вкус на децата
Има особен тип деца, които винаги изглеждат добре. Те са добре облечени от главата до петите, носят уместни...
Колкото сам позволиш…
Вървя по улицата. На отсрещния тротоар - момче и момиче на видима възраст в последните гимназиални класове....
Любов като на война
Виждали ли сте двойки, които никога не са на едно мнение и около тях винаги всичко е огън и жупел? Спорят...
Да вземем ли четириног приятел на детето си?
Колкото и спокойно да живее едно семейство неизменно настъпва моментът, в които детето иска да има свой...
Учебната година започна!
Първият учебен ден е тук, а подготовката продължава да тече с пълна сила – често пазаруването може да...
Следи от бъдещето
Разделите не са от най-приятните неща, които могат да се случат в живота на човек, особено когато не...
Жестоката индустрия на красотата
Женската красота е тема на много песни и поговорки, но всички те отразяват само мъжката представа за...
"Подаръци ще има за всички от сърце..."
С наближаването на Коледа бавно, но сигурно ни обхваща онова вълшебство, което помним от детските години....
Какво мислят децата за любовта...вече в 4-ти клас
През 2014 г. попитахме един обикновен първи клас на едно обикновено българско училище: "Какво според...
Детето и първото му посещение при зъболекаря
Много родители изпадат във възторг и документират по всевъзможни начини всички първи неща, случили се...
Детето и играчките на новото време
Играчките на децата ни не са това, което бяха. Трябва ли това да ни тревожи? Всъщност и да ни притеснява,...
Войните, които майките водим (помежду си)
Настана време за паркове, настана пак време за войни. От форумите и социалните мрежи бойното поле се...
Сигналите на любовта
Представете си, че вървите по улицата и срещнете влюбена двойка. По какво всъщност познахте, че тези...
SMS любовните обяснения
Новото време с новите технологии промени изцяло представите за романтика и начинът й на случване. Любовните...
Майката - пръв помощник на педиатъра
Да, ние не сме дипломирани доктори, но сме единствените, които могат така да помогнат на педиатъра за...
Бременност на квадрат - II
Или въпреки всичко един Случват се и обратната ситуация – т.н. Синдром на изчезналия близнак, когато...
Какво да правим, докато губим време в пътуване от работа до вкъщи и обратно
Ако живеете в голям град, то вероятно сте приели тази драма - дългото придвижване по трасето към работа...
Не приемайте нападките твърде лично
Критикуват ли ви често? Умеете ли да приемате забележките и каква е стратегията ви към критиката? В действителност...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook