Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Ерих Кестнер и няколко думи за детството



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Помните ли „Антон и Точица” или „Хвърчащата класна стая”? Може би четете „Двойната Лотхен” на детето си вечер или то само срича „Емил и детективите”. Ерих Кестнер е сред най-обичаните детски писатели. По-малко известен е като лирик, сатирик и автор на белетристика.

Роден е в Дрезден, в самия край на 19-ти век – на 23 февруари, 1899г. в скромно семейство. Баща му, Емил, е майстор-седлар, а майка му, Ида Аугустин, е домашна помощница. В последствие тя работи като фризьорка, за да подпомага бюджета на семейството. През целия си живот Ерих запазва близки отношения с нея и дори я споменава в свои текстове.

През 1913г. четиринадесетгодишен постъпва в педагогически колеж, но напуска преди да завърши. Ужасен е от дисциплинарните методи там, както и от факта, че би следвало да ги прилага един ден на своите възпитаници. През 1917 г. е мобилизиран и участва в Първата световна война на крехката възраст от 18 години. След това завършва образованието си с отличие в обикновена гимназия и получава „Златната стипендия на град Дрезден”. Следва в Лайпциг литература, театрознание, история и философия, като защитава докторска степен. После се преселва в Берлин и работи като журналист и театрален критик за Neue Leipziger Zeitung.

Кестнер се превръща във важна интелектуална фигура в немската столица и не емигрира след идването на нацистите на власт. Запазени са над 350 негови статии, като вероятно част от произведенията му са изгубени при пожара в апартамента му през Втората световна война.

Първата му книга излиза през 1928г. – „Сърце върху талията” и още там прозвучава тонът, който сам определя като "воюващ с еснафщината, милитаризма и кухия патос". Същата година е публикувано и първото му произведение за деца „Емил и детективите”. Разграбва се светкавично, а в последствие книгата е преведена на 24 езика. През 1931г. публикува „Антон и Точица” и отново през тази година излиза новелата му за възрастни „Фабиан”.

Странен е фактът, че остава в Германия по време на нацисткия режим, въпреки че е разпитван от Гестапо, книгите му са изгорени публично като несъвместими с новия морал на нацистите и то в негово присъствие. Наложена е забрана за издаването им в рамките на страната. Писателската гилдия го изключва, въпреки огромния успех на книгите и публикациите му.

След края на Втората световна война се премества в Мюнхен и там, заедно със свои приятели, основава литературно кабаре „Ди Шаубуде”. Издава списание за деца „Пингвин” и е културен редактор на Neue Zeitung. Все пак с годините работоспособността му отслабва и продуктивността му спада, за да се отдаде накрая на алкохолизъм. Не успява да се включи в никое от литературните движения след войната.

Въпреки това книгите му за деца са много известни, някои филмирани и то нееднократно. Носител е на наградата за най-добър сценарий за „Двойната Лотхен”, литературната награда на гр.Мюнхен и престижната награда „Ханс-Кристиян Андерсен”.

Ерих Кестнер е интересен както за децата, но и за техните родители заради идеите си за възпитанието.


Ето какви съвети дава и за какво предупреждава първокласниците в едно не толкова известно слово по случай първия учебен ден. Може би това е една специална рецепта за това как да запазим детството неприкосновено:

"Живи и будни сте били до днес, от утре започва консервирането! Така, както направиха и с нас. От дървото на живота, към консервната фабрика на цивилизацията - това е пътят, който ви предстои….

Има ли някакъв смисъл да ви се дават съвети по такъв един път? И то от човек, на когото никакво противене не е помогнало и мирише точно толкова "на буркан", колкото и другите? Все пак позволете му да опита и му признайте заслугата, че поне никога не е забравял, а и едва ли някога ще забрави какво му е било на душата, когато за първи път е прекрачил прага на училището…


Не позволявайте да ви унищожат детството!

Погледнете повечето хора: те се освобождават от своето детство като от старата си шапка. Забравят го като телефонен номер, който вече не важи. За тях животът има вид на безкраен салам, който те постоянно изяждат, и това, което са изяли, вече не съществува.


Не смятайте училищната катедра за трон или амвон!

Учителят седи на по-високо място не за да му се кланяте, а за да можете да се виждате един-друг по-добре. Учителят не е нито класен фелдфебел, нито пък Дядо Господ. Той не знае всичко и не може всичко да знае. И ако въпреки това си дава вид на всезнаещ, простете му го, но не го вярвайте. Признае ли обаче, че не знае всичко, тогава го обичайте!...


Не бъдете много прилежни!

При този съвет мързеливците трябва да си запушат ушите. Той се отнася само до прилежните и е твърде важен за тях. Животът не се състои само от класни работи. …За човек е необходимо да умее да скача, да играе гимнастика, да танцува и пее, иначе със своята подута от знания глава се превръща в инвалид и в нищо повече….


…. и някои други неща.

И ето сега вие седите, подредени по височина или азбучен ред, и бързате да се приберете по домовете си. Идете си, мили деца! И ако нещо не сте разбрали, питайте родителите си. А вие, мили родители, ако нещо не сте разбрали, питайте децата си!"
Коментари
2019-03-26 #3
жасмина
Добре е да се чете повече от него. Благодаря.
2016-08-12 #2
канна
Чудесна статия, иде ми да напиша словото на лист и да си окача в рамка!
2013-04-24 #1
Десислава Ив. Симеонова
Нели, много приятна статия; и аз така чувствам нещата - благодаря ти, че ме върна сред немногото мои приятни емоции от детството. Ерих Кестнер бе сред авторите, които поглъщах с наслада и удивление... Е, останах си прилежна /даже май скучно-дисциплинирана/, поне допреди няколко години Възнамерявам да си наваксам лудории, глупости, дивеене, танци. Ще смятам обаче и занапред училищната катедра за място, достойно за дълбоко уважение.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Говори за щастие
· За Андерсен и тъжните приказки
· Истинската и огледалната Алиса
· Стресът и първолачето
· Да си първокласник - то не е шега
· Отново на училище
· Астрид Линдгрен разказва за себе си
· Магия и емоция в илюстрациите на Хелена Перез Гарсия
· „Ето така се чувствам. Разбираш ли ме? И при теб ли е така?”
· Любими гатанки за деца от Асен Разцветников
· Как да подобрим концентрацията у децата?
· Как неправилното хранене застрашава децата през 21 век?
· 17 ноември - Международен ден на студентите
· На тази дата: 30 години от падането на Берлинската стена
· Как дъждът намалява стреса и още ползи от него
Понеделник
18
Ноември 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Моето първо... цвете
Обикновено казваме, че децата са цветята на Земята, но всъщност не много често се замисляме за връзката...
Пътища към интровертите
Днес сме убеждавани, че светът принадлежи на активните, пръскащи жизнерадост екстроверти. В тези интензивни...
Романтичната вечеря
Независимо, дали предстои Св. Валентин, или годишнина от сватбата ви. Дали искате да привлечете нов мъж...
По пътя към целта - без извинения
Преследвате ли целите си или обичате да отлагате за времето, в което ще...имате повече време или пари,...
Повече приятели или повече родители?
Често, когато говорим за родителството, използваме думи като "забранявам", "карам се", "изисквам", "нареждам"....
Ну, заец, погоди! - II част
Андрологично заболяване Някое заболяване, например хроничният везикулит, може също да бъде причина за...
Уроците, които искам да предам на децата си
Какво остава след нас? Нечий спомен, дреха или снимка. А може би думи, потънали в забравата на деня...Ние...
Тълкуване на сънищата – бабини деветинини или път към себепознанието
В древността се смятало, че сънищата са послания от боговете, изпълнени с пророчества и предупреждения...
Първа помощ при детска простуда
Ниските температури през зимата понижават и защитните сили на организма. Поради тази причина съдържанието...
Сугестопедия за деца - една възможна алтернатива
Образователната система има нужда от реформа- за това алармират учители, родители, възпитатели, а децата...
Бебешка козметика, аптечка и дрешки - V
В многообразието от марки и видове детска козметика, предлагано в търговската мрежа, можете тотално да...
Прекъснатият полов акт – за и против
Независимо от бурното развитие на контрацепцията, прекъснатият полов акт (ППА) остава най-практикуваният...
6-12 ноември - Седмица на бащата
За пети пореден път Седмицата на бащата се чества през втората седмица на ноември. Из цялата страна между...
Защо не помним, че сме били бебета?
На практика никой няма спомени от най-ранна детска възраст - но това не е защото не пазим информация...
Страничните доброжелатели II
Ще ви дам един съвет... Когато детето продължи да плаче, неминуемо се появяват доброжелатели и съветници....
Защо умните деца вършат глупости?
„Може би човек научава от собствените си грешки повече, отколкото, ако постъпи правилно, но по чужд...
Подозрителността – кошмарният трети в двойката
Подозрителността в двойката е истински трън в отношенията, който боде и не дава мира. Тя торомози първо...
Какви таланти има вашето дете - II част
Може би вашето дете е бъдещ писател ако: Неуморно слуша любимите си приказки и дори си съчинява нови...
Кога и къде се къса връзката майка-дъщеря?
Връзката майка-дъщеря е особено силна. Освен естествената родителска обич, тя е и нещо повече. В своето...
Гризенето на нокти при децата
Упорит и широко разпространен навик сред поне половината от децата. При тийнейджърите този процент спада,...
Сватбата на най-добрия ми приятел - II част
Не злоупотребявайте с нейното доверие Не трябва да има нищо скрито-покрито. Потайните действия пораждат...
Изумителни детски площадки от Дания
Скандинавските деца се сочат за пример в много отношения - и по интелектуално развитие, успехи в училище,...
Как да преодолеем раздялата с партньора?
Раздяла. Това е едно от най-трудните преживявания, които понякога се налага да понесем. Но готови ли...
Какво казваме, когато (не) говорим
Ето една типична ежедневна ситуация. Връща се детето от училище, ние дежурно го питаме: „Как мина деня...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook