Защо се интересуваме от живота на известните?

Телевизията, списанията и вестниците непрекъснато ни заливат с пикантни подробности от живота на известните. Каквото и да говорим, щом има предлагане, значи има и търсене. С какво хората, постигнали слава, успехи и пари, са интересни? Кое подхранва несекващото любопитство към тях като личности и като начин на живот?

По-скоро несъзнателно, отколкото осъзнато, се сравняваме с тях и установяваме, че разлика няма – при тях действат същите страсти и подбуди. Само че с някоя екстравагантна добавка отгоре, защото могат да си го позволят или ако е скандал – е мащабен, защото са в центъра на прожекторите, докато при нас всичко това си остава по домашному, най-много в тесния кръг на обкръжението ни.

Някои от известните са идоли за определени хора – пример за подражание, идеал. Особено за най-младите. Друг въпрос е доколко си заслужават, доколко има морален заряд в тези персони. Крайностите в идолопоклонничеството предизвикват по-скоро ироничните усмивки на по-мъдрата част човечеството. Пресен пример са девойките окупирали Лейди Гага, атакували гримьорната й или онези, които бяха пропътували хиляди километри, за да я зърнат.

По презумпция се приема, че животът на прочутите хора е лъскав, изключителен, интригуващ. Противопоставяме го на нашето сиво, еднообразно, лишено от емоции битие. Ако е такова в момента. Вместо да надничаме под юрганите и зад пердетата на популярните лица, по-добре да открием нерва и смисъла на собственото си съществуване, да го допълним с онова, което ни липсва.

Любопитството, интересът към интригата са разбираеми, когато са в умерени дози и са само незначителен елемент от ежедневието ни. Иначе се получава нещо като воайорство, не само в преносен смисъл, но и буквално – тук снели принца на Великобритания гол, там как артистка се пече на слънце по монокини - все неща, които не е ясно какво интересуват другите.

За една част от хората интересът към живота на известните се свежда до това те да бъдат оплюти и принизени на принципа за гроздето, обявено за кисело, защото не може да бъде стигнато. Сам като не можеш да постигнеш нищо значимо или не правиш никакво усилие да го сториш, какво по-лесно лесно от това да отречеш всичко и всички, направили много повече.

Кое ни привлича у известните – за всеки е различно: парите, кариерата, екстравагантностите, личния живот, скандалното поведение, моралните жестове или нуждата да знаем повече за ежедневието им…. Този интерес винаги ще съществува, още повече сега, когато с телевизията те са ежедневно в дома ни. Но има ясна граница между здравия интерес и нездравото любопитство.

Живяла съм във време, когато известните хора в България, бяха като паметници – те никъде не говореха директно, от първо лице. Затова и никога не се излагаха, нямаше как да разберем, че някои от тях не са особено умни или интересни личности. Не научавахме обаче и за богатия духовен свят, който носят други. Не ги познавахме като хора. Те присъстваха само с творчеството си, ако бяха творци или с делата си, ако бяха политици или въобще хора на действието. Това донякъде съхраняваше имиджа им. Но празно пространство не се търпи, включително и в сферата на човешкото любопитство. Затова и останалата информация пак циркулираше – предимно като слухове, верни ли не. Сега нещата са на другата крайност – показват ни ги ежеминутно, за тях се пишат верни и неверни неща.

Ако човек прекалено много се храни с живота на другите, най-вероятно сам има пусто съществуване. Така че – любопитството е разбираемо, още по-естествено да искаш да разбереш що за човек е този известен актьор или певец, какво прави в личното си време онова лице от екрана. Но в крайна сметка, какво толкова – и те са хора като нас, едновременно и по-ограничени, защото са винаги под светлините, и много по-освободени, защото имат повече финансов ресурс да си позволят непозволими за нас неща. Кой знае?

В едно се убедих категорично – превземките и всякакви чупки са приоритет на комплексираните личности, които си умират на всяка цена да надскочат себе си. Истински успелите личности, доказали се пред света, са напълно естествени, непринудени и нормални хора.