Необикновените свойства на една обикновена круша

Ароматните и сладки плодове на крушата са известни още от древни времена и човечеството отдавна се възползва от плода освен под формата  на лакомство и в качеството му на ефективно лекарствено средство. За нейна родина се смята Азия, а в Европа видът е култивиран за първи път около 1000 г. пр. н.е.  Пренесен на Стария континент от западната част на днешен Китай, този род дървета принадлежи към семейство Розоцветни и има хиляди разновидности.

Култивираният вид круша, с неговите много подвидове, е получен от дивите подвидове P. communis subsp. pyraster и P. communis subsp. caucasica. Така наречената обикновена круша - Pyrus communis subsp. communis e видът, от който са били създадени повечето овощни сортове, които днес се отглеждат на европейска територия, в Северна Америка и в Австралия.

Сортовете круши само в България са над 200, като някои от разпространените култивирани видове са Вилямова масловка (Бартлет), Хардиева масловка, Боскова масловка; Доктор Жюл Гюйо; Жифардова масловка, Клапов любимец и още редица други. Има сортове, които зреят рано – още през юни, но повечето от изброените по-горе видове дават плод през август, като има и такива чийто плодове узряват през септември и дори в края на октомври.

Крушата може да бъде чудесно начало на деня, значително по-полезно и дори ефикасно от сутрешното кафе. Тя може да ни зареди с жизненост и добро настроение през целия ден, благодарение на етеричните масла в нея, които борят стреса и нервните разстройства. В Източната медицина плодът се из ползва като ободряващо и тонизиращо средство.

Тя е отлична комбинация от целулоза, пектин, бактерицидни вещества и ферменти и това я прави незаменим "чистач" на храносмилателната система. В нея се съдържа и още един важен елемент - арбутин, който може да предотврати различни заболявания на бъбреците и пикочния мехур. Плодът е полезен и при инфекции на пикочните пътища, тъй като притежава антимикробно действие. Помага и при зарастване на ранички на чревната лигавица и въздейства благоприятно върху жлъчния мехур.

Близкият родственик на ябълката и особено сладките му едроплодни сортове, съдържа голямо разнообразие от хранителни вещества. Без да е шампион по съдържание на витамини, в състава на крушата влизат витамините С, В1, В2, В6, Е, К. Съдържанието й на фолиева киселина е много по-голямо от това на ябълките и сливите и в една голяма круша (ок. 180 гр) то достига до 12 мкгр. И макар да отстъпва на ябълките по съдържание на витамините С и Е, крушата превъзхожда своите толкова разпространени роднини по съдържание на хлорогенни киселини. Те действат като антиоксидант и имат съдоукрепващо действие.

Що се отнася до минералните соли в крушата, в нея има 30% повече калий (211 мг за 180 гр) отколкото в ябълката. Калият е нужен на организма ни за поддържане на нормална сърдечна дейност, както и за регулиране на функциите на нервите и мускулите. Наличието на калий в плода оказва благотворно действие при сърцебиене, а също така действа диуретично. От другите минерали в крушата (посочените стойности са за за ок. 180 гр. от крушата) има: желязо - до 0,3 мг, манган - до 0,9 мг, калций - 16 мг, фосфор - 19 мг, магнезий - 13 мг. Плодът е и ценен източник на цинк - 0,18 мг.

В народната медицина плодовете на всички сортове от круши, в пресен или сушен вид, се използват при чревни разстройства, поради значителното съдържание на танини в тях. Освен това крушата служи и като средство при отравяне с гъби, а семената й притежават противоглистни свойства.

В натуропатията крушата се използва при бъбречно-каменна болест, както и при лечение на простатит. Компотът от круши е вероятно едно от най-вкусните средства при борбата с “болестта на 50-те” при мъжете. Плодовете на крушата са известни и с това, че стимулират работата на жлезите с вътрешна секреция и на храносмилателния тракт.

Крушата е и полезна съставка за любителите на домашната козметика. От нея може да се направи маска за лица. Това става като меката част на плода да се нанесе върху лицето за 10-15 минути и след това да се отмие с хладка вода. Сокът на крушата изсушава кожата, прави я гладка и еластична, като успешно прибира разширените пори.

Плодовете на крушата съдържат: Витамините А, В1, В2, В6 Е, Р, РР, С, К фолиева киселина макроелементи: желязо, калий, калций, силиций, магнезий, натрий, фосфор; микроелементи: бор, йод, кобалт, манган, флуорид; Количеството витамини и минерални соли, съдържащи се в кората на крушите е два пъти по-голямо от това в меката й част. Листата на крушата също съдържат полезни вещества като арбутин и флавоноиди

.


ИНТЕРЕСНО:

Преди тютюнът да стане познат на населението на Стария континент, тук са се пушели листа от круша.

В "Одисея", Омир нарича плода "дар от боговете."

Дървото от круша се използва за производство на различни музикални инструменти, като например на тамбура.