Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Кака, батко, братче, сестриче



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Да имаш дете е едно постоянно предизвикателство. Когато е едно, ролята му в семейството е неоспоримо главна. То е в центъра на всички събития, вниманието, ресурсите, любовта е насочена само към него. За добро или за лошо. Но когато заплануваме и създадем второ дете, положението му светкавично се променя.

Всички родители се стараят, опасяват и надяват за едно – „да обичам децата си еднакво”. Уви, тази надежда никога не намира реализация. Нито децата, нито ние в разстояние на времето сме еднакви. Дори и да даваме поравно любовта и грижата си, още от самото си раждане те поемат определени роли, според поредността на появата им в семейството и от нас зависи единствено да разбираме и да реагираме адекватно, така че вниманието, любовта и ресурсите да бъдат ако не по равно, то поне справедливо разпределени.

Голямото дете е за известно време единствено дете. Ако то няма три години до появата на второто, се смята, че още не е получило минимума от вниманието на родителите си, в резултат на това, ревността към братчето или сестричето е често срещано явление. Но каквато и да е възрастовата разлика, по- голямото дете е по- спокойно психически, то не се състезава от самото си раждане с братчето или сестричето. От този емоционален комфорт се раждат ред предимства. По- големите са по- уравновесени, отговорни. Те са уверени в себе си и са научили най- важния си урок: за да те обичат мама и тати, трябва да следваш желанията им, те са усвоили механизма, докато малкото дете все още се учи. По- големите деца работят здраво, по- амбициозни са, имат предимство относно образование и грижи, качественото време, прекарано с тях е повече. Изследвания показват, че те са по- висок коефициент на интелигентност. Заради грижите пък към по- малкото дете, с които често ги товарим, те сякаш порастват по- бързо. Очакванията към тях като към „голям” се появяват много по- рано, отколкото към по- малките. Затова те се идентифицират с авторитети извън семейството много по- рано, те са много по- самостоятелни и общуват по- лесно с възрастни хора. Негативите от това да си по- големият също обаче не са за пренебрегване. Тяхното детство сякаш се съкращава. От тях малко или много се очаква да помагат в отглеждането на следващите деца. Отговорностите растат за сметка на игрите и забавленията. А и не всяко дете преживява леко „детронацията” си при появата на второто. Колкото е по- малка разликата, толкова по- силна е ревността. Чувствата са бурни и трудни за овладяване от „вече не ме обичат и си взимат второ, за всеки случай”, насочено към собствената им персона, до „мразя това бебе, заради него не ми обръщат никакво внимание”, насочено към новороденото.

Какво да сторим? Когато планираме второ бебе, трябва да се съобразим как това рефлектира върху „престолонаследника”. Нека не мислим как да преразпределим нашите грижи и внимание, а как да ги удвоим. Не бива и да товарим повече от това, което детето само не желае. С грижите около бебето, с успеха в училище, то трябва да е сигурно в нашата любов и без да се доказва непрекъснато. Трябва да му внушим, че не печели конкурент, а приятел и съюзник за цял живот.

По- малкото дете има съвсем различна роля, дори коренно противополoжна на брата и сестрата. От гледна точка на родителите, те вече са далеч по- спокойни и уверени в ролята си. По- отворени са към новостите в грижите и възпитанието, затова второто дете получава правото да е „различното”, „бунтарят”. То е по- творчески ориентирано, по- социално и не поставя успехите в кариерата на първо място. От друга страна обаче, то се ражда в конкурентна среда, често и враждебна, затова неговата задача е да привлече и задържи вниманието по- дълго. Затова в тях е водеща не толкова амбицията, колкото състезателният дух. Нерядко в определeни отношения те изпреварват по- големите – в създаването на семейство, на по- широк приятелски кръг. В социален аспект, те са по- успешни. Освен това на по- малките деца им се позволява по- фриволно да избират професия и по- дълго да се лутат в намирането на призвание. Ако първото дете реши да е писател, това би разтревожило родители, които влагат в него надежди по- скоро за адвокат или лекар. Но ако второто избере творчеството за своя професия – това вече не би създало чак толкова грижи. По- малкото дете печели околните с чар и присъствие, то не чувства тежестта на отговорностите в тази степен, която важи за каката или баткото. Малките развиват за сметка на амбицията и лидерството, гъвкавост, креативност в опитите си да привлекат вниманието на родителите. Те се отличават с чувство за хумор, докато по- големите са по- сериозни.

Какво да правим? С две деца вече налице са определeни роли. В това няма нищо неестествено, но и не бива тези роли да стават закон, който не бива да се престъпва. Голямото дете заслужава забавления, не бива да злоупотребяваме с това, че то може да се грижи за братчето или сестричето. По- голямото дете не трябва да обира всичките ни амбиции и има право да бъде себе си, каквото иска да е. Разбира се, малкото дете трябва да поема своите отговорности и да не минават „между капките”, когато нещата станат сериозни. Малкото не бива да се толерира повече, като по- чаровно и по- нестандартно, не бива всичко да му е простено. По отношение на родителската ни строгост и внимание, те трябва да са равни.

Когато децата са три, ролите отново се променят. По- голямото запазва ролята си, но доскоро най- малкото истински пострадва. От една страна, но веднъж преживява стрес от конкуренцията, но от друга - то страда от „детронацията” на новороденото. Доскоро галеник на съдбата, освен ако не е единственото момче или единственото момиче, то съвсем се обезличава – губи статуквото, губи ролята си. Но това му дава шанс да е посредник и съединителната брънка в едно вече многочленно семейство. То е мостът между братята и сестрите, между тях и родителите си. Малко неблагодарна роля, но безценна за семейното щастие.

Най- малкото дете е изтърсакът. С раждането на трето дете, родителите сякаш наистина се отпускат, те се забавляват. Образно казано, силите им да са строги и отговорни родители са почти изчерпани. Ако приемем, че всеки от тях има предпочитание към някое дете, то изтърсакът е всеобщият любимец. И повечето от тях много добре го съзнават. Те са отлични манипулатори, защото благата за разпределeние, вниманието, вече са съвсем оскъдни. Те хем са обгрижени от всички страни, хем се раждат в усилна конкурентна среда. В тях се усеща чувство на инфантилност, на незрялост, които те добре прикриват с обаянието си. Намалената родителска амбиция обаче не ги прави особено успешни в професионален план, докато в житейски те се определят като по- щастливите от братята и сестрите си.

Какво да правим? Да обърнем внимание на средното дете. То има своето място в семейството и е добре да го знае. Най- малкото обаче не бива да се разминава винаги със сериозните разговори. То трябва да усеща строгостта на родителите си, които да го тласкат към успехи в ученето, към полезна дисциплина. То трябва да разбере, че не винаги всичко се постига с една усмивка, а че за важните неща, трябва труд и постоянство.
Правилата в семейството трябва да важат за всички деца в еднаква сила – може би най- трудната задача за нас като родители. Когато ти дават бебето в родилния дом, никой не ти гарантира, че ще е лесно. Че ще прочетеш или чуеш някъде нещо и то ще важи за теб, твоето бебе, семейство, в този момент. Учим се в движение и бързо, но от най- добрите учители – нашите деца и собствените ни инстинкти.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Да възпитаваме, а не да дресираме децата си
· От нас зависи децата да са в безопасност на улицата
· Научете децата си
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Принуждаването на децата да пазят диета може да навреди на здравето им
· Неволята - Приказка от Ран Босилек
· За малката нужда, пиенето на вода и други дреболии в първи клас
Понеделник
14
Октомври 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
"Подаръци ще има за всички от сърце..."
С наближаването на Коледа бавно, но сигурно ни обхваща онова вълшебство, което помним от детските години....
Нарисувай ми картинка
Всички знаем за афинитета на децата към рисуването. Още от съвсем малки, те посягат към всякакви пишещи...
Не влизайте в капана на пасивната агресия
Гневът и недоволството са емоции, които всеки човек изпитва, но в съвременното “цивилизовано” общество...
Не викай, не скачай, не пипай!
Колко лесно би било, ако можехме да разсъждаваме поне малко като децата. Да имаме техния дух и непринуденост...
7 неща, които децата до 13-годишна възраст трябва да могат да правят сами
Родителите понякога не знаем какво искаме. Дали да оставим децата да правят грешки, или да им помогнем...
Какво се питат първо хората, когато се запознават с вас?
Разбира се, за третия всички сме много наясно – дали сме потенциални партньори. Но в самото начало, когато...
Законът за компенсацията - как действа и за какво ни помага?
Законът за компенсацията е един от 12-те Универсални закона, който гласи, че сме компенсирани...
Асен Разцветников - "Тръгнал кос" и други произведения за деца
Тръгнал кос Тръгнал кос с дълъг нос през гората гол и бос. Тупнал с крак - так-так-так, като...
Женският алкохолизъм
Пиян, почти в безсъзнание мъж се търкаля под пейката в парка. Към този пейзаж вече сме привикнали. Той...
Общуване според темперамента
Често в ежедневното общуване ни поразява огромната разлика между хората – във възприятията, начина за...
Кога един мъж е истински привлечен?
С първото изречения забравете за разширените зеници и небрежните докосвания. Мъжете, както и жените,...
Реформаторската педагогика на д-р Мария Монтесори
Мария Монтесори е може би най-известното женско име в педагогиката. Тя е основател на цяла школа в обучението...
Добрите новини: деца с дарение към "Пирогов"
Малки ученици от началното училище "Св. св. Кирил и Методий", гр. Троян събраха и дариха 15 000 лева...
Помощ, изневеряват ми!
Ако току-що сте разбрали, че любимият ви изневерява вероятно ушите ви бучат и не сте в състояние да мислите....
Как да разберем какво се случва с децата в училище?
Училището е истинско приключение и един нов свят за децата, където те се сблъскват с първата важна промяна...
Как да отучим детето си от бързата храна - I
Обикновено не отдаваме голямо значение на това, с какво се храни нашето дете. През деня ние сме на работа,...
Бягство от дома
Какво може да накара едно дете да избяга от вкъщи? Едно е сигурно – никой не бяга от хубавото. Домът...
Здраве без химия: лайка против конюнктивит при деца
Който е имал конюнктивит, знае много добре, колко е неприятно това заболяване. Сърбеж, сълзене, зачервяване...
Не ме запознава с приятелите си
Имате любим и всичко помежду ви е прекрасно. Минават обаче месеци, откакто сте заедно, но той така и...
Алкохолът и сексът - винаги в сложни отношения
Вече над 10 хиляди години спиртните напитки са особено предпочитани от хората. Релаксиращият им ефект,...
Как да развием социалната си интелигентност и каква роля играе в живота ни тя
„Навярно най-добрият събеседник в света е онзи, който насърчава другите да говорят.” - Джон Стайнбек Социалната...
На палатки – какво да вземем - II
Необходими неща за готвене и хранене: • Газов котлон с резервна бутилка ( спазвайте безопасност за...
Коктейл от приятели - I
Той отново ще работи до късно. Бялата риба с бадемов сос, която приготвях през последните 3 часа, така...
Защо ни омръзват любимите неща?
Обичаме нещо, борим се за него, успяваме да го присъединим към живота си, после... После рутината го...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook