Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Умението да обичаш - Дон Мигел Руис



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Любовта не задължава. Страхът е изпълнен със задължения. По пътя на страха, каквото и да правим, то е защото трябва да го направим и очакваме другите да направят нещо, защото трябва да го направят. Имаме задължението и веднага след като то се появи, ние започваме да му се съпротивляваме. Колкото повече съпротива оказваме, толкова повече страдаме. Рано или късно се опитваме да избягаме от задълженията. От друга страна, любовта не притежава съпротива. Каквото и да правим, то е защото искаме да го правим. То става удоволствие, то е подобно на игра и ние изпитваме удоволствие от него.

При любовта няма очаквания. Страхът е пълен с очаквания. Посредством страха ние правим нещата, защото трябва да ги направим и очакваме и другите да направят същото. Ето защо страхът наранява, а любовта не наранява. Ние очакваме нещо и ако то не се случи, се чувстваме наранени. Обвиняваме другите, че не изпълняват нашите очаквания. Когато обичаме, нямаме очаквания - правим нещо, защото така искаме и другите хора постъпват по определен начин по същата причина - защото така искат или не искат и в това няма нищо лично. Когато не очакваме нещо да се случи, ако нищо не се случи, това не е важно. Не се чувстваме наранени, защото всичко, което става е О.К. Ето защо почти нищо не ни наранява, когато обичаме. Ние не очакваме, че нашият любим трябва да направи нещо, и съответно нямаме задължения.

Любовта почива върху уважението. Страхът не уважава нищо, включително себе си. Ако аз съжалявам за вас, това означава, че не ви уважавам. Означава, че не можете да правите собствен избор. Когато трябва да правя изборите вместо вас, в тази позиция аз не ви уважавам. Ако не ви уважавам, тогава аз се опитвам да ви контролирам. През повечето време, когато казваме на децата си как да живеят техния си живот, това е защото не ги уважаваме. Съжаляваме ги и се опитваме да направим за тях това, което те самите трябва да направят за себе си. Когато не уважавам себе си, аз се съжалявам, струва ми се че не съм достатъчно добър за този живот. Как да разберете кога не уважавате себе си. Когато казвате: “Горкият аз, не съм достатъчно силен, достатъчно интелигентен, достатъчно красив, не мога да го направя.” Самосъжалението произтича от липсата на респект.

Любовта е безжалостна. Тя не изпитва съжаление към никой, но е състрадателна. Страхът е изпълнен със съжаление, той изпитва съжаление към всеки. Вие ме съжалявате, когато не ме уважавате, когато не смятате, че съм достатъчно силен за да се справя. От друга страна любовта респектира. Обичам те - зная, че можеш да се справиш. Зная, че си достатъчно силен, достатъчно добър и интелигентен, за да направиш свой собствен избор. Не е необходимо да правя избор вместо теб. Ти можеш да го направиш. Ако паднеш, аз ще ти подам своята ръка, мога да ти помогна да станеш. Мога да кажа: “Ти можеш, продължавай напред.” Това е състрадание, но то не е същото като да изпитваш съжаление. Състраданието произтича от уважението и любовта, а чувството на съжаление е резултат от страха и липсата на уважение.

Любовта е напълно отговорна
. Страхът избягва отговорността, но това не означава, че няма отговорност. Като се опитваме да избегнем отговорността, ние правим една от най-големите грешки, защото всяко действие има последствие. Всичко, което мислим, всичко, което правим, има последствия. Когато правим избор, ние имаме резултат или реакция. Ако не направим избор, пак имаме резултат или реакция. Ние ще преживеем последствията от нашите действия по един или друг начин. Ето защо всяко човешко същество е напълно отговорно за своите действия, дори и да не иска да носи тази отговорност. Другите хора може да се опитват да платят за вашите грешки, но вие така или иначе ще си платите за грешките и тогава като цяло плащате двойно. Когато другите се опитват да поемат вашата отговорност, това само създава по-голяма драма.

Любовта винаги е мила, страхът не е. Поради страха ние сме изпълнени със задължения и очаквания, не проявяваме респект, избягваме отговорността и изпитваме съжаление. Как да се почувстваме добре, когато толкова ни е страх. Чувстваме се жертва на всичко. Чувстваме се ядосани, тъжни, ревниви или предадени.

Гневът не е нищо друго освен страх с маска. Тъгата, също е страх с маска, ревността също. С всички тези емоции, идващи от страха и предизвикващи страдание, ние само претендираме, че сме мили. Ние не сме мили, защото не се чувстваме добре, не сме щастливи. Ако вие сте на пътя на любовта, нямате задължения, нямате очаквания. Не съжалявате себе си или партньора си. Всичко върви добре за вас и затова усмивката е винаги на лицето ви. Чувствате се добре със себе си, и тъй като сте щастлив, вие сте мил. Любовта винаги е добра и тази доброта ви прави щедър и отваря всички врати. Страхът е егоистичен - това е само за мен. Егоизмът затваря всички врати.

Любовта е безусловна. Страхът изобилства от условия. На пътя на страха, аз ще те обичам, ако ми позволиш да те контролирам, ако си добър към мен, ако подхождаш на образа, който съм си изградил за теб. И понеже ти никога няма да постигнеш този образ, аз те осъждам за това и те обявявам за виновен. Много пъти аз дори се срамувам от теб, защото не си това, което искам. Ако не подхождаш на този образ, ти ме смущаваш, дразниш ме, не мога да проявявам никакво търпение към теб. Аз просто претендирам за доброта. На пътя на любовта няма ако, няма условия. Обичам те без причина, без никакви оправдания. Обичам те такъв какъвто си и ти давам свободата да бъдеш такъв. Ако не те обичам такъв, тогава по-добре да бъда с някой друг, който отговаря на моите изисквания. Нямаме право да променяме, когото и да било и никой няма право да променя нас. Ако решим да се променяме, това трябва да е защото ние така искаме, защото не желаем повече да страдаме.

Повечето хора изживяват целия си живот, вървейки по пътя на страха. Те се обвързват, защото чувстват че трябва да бъдат обвързани. В тази връзка проявяват всички свои очаквания към партньора си и към себе си. Цялата тази драма и страдание съществуват, защото ние използваме канали за комуникация, които са съществували още преди да се родим. Хората съдят и стават жертви, клюкарстват се взаимно, клюкарят с приятели, клюкарят в бара. Карат членовете на семейството да се мразят един друг. Натрупват емоционална отрова и я предават и на децата си. “ Виж баща си – какво ми направи. Не бъди като него. Всички мъже са такива, всички жени са такива.” Ето какво правим с хората, които обичаме толкова много – със собствените си деца, приятели и партньори.

На пътя на страха имаме толкова много условия, очаквания и задължения, че създаваме безброй правила да защитим себе си от емоционалната мъка. А истината е, че не бива да има никакви правила. Тези правила повлияват върху качеството на каналите за комуникация между нас, защото когато се страхуваме, ние лъжем. Ако ти имаш очаквания какъв да бъда, тогава аз се чувствам длъжен да бъда такъв. Истината е, че не съм това, което искаш. Когато съм честен и съм това, което съм, ти се чувстваш наранен, ти се ядосваш. Тогава аз те лъжа, защото се страхувам от твоята присъда. Страхувам се, че ще ме обвиниш, че ще ме осъдиш и ще ме накажеш. И всеки път, когато си спомниш, ти ме наказваш отново и отново за същата грешка.

На пътя на любовта има справедливост. Ако направите грешка, плащате само веднъж за нея и ако вие истински обичате себе си, вие се учите от тази грешка. На пътя на страха няма справедливост. Карате себе си да плащате хиляди пъти за една и съща грешка. Карате приятеля или партньора си да плаща хиляди пъти за същата грешка. Това създава чувство за несправедливост и отваря много емоционални рани. След това, разбира се, смятате, че си сте се провалили. Хората драматизират всичко, дори съвсем прости и дребни неща. Виждаме тези драми в обичайните взаимоотношения..., защото те са на пътя на страха...


Във всяка връзка има две половини.
Едната половина сте вие, а другата половина е вашият син, вашата дъщеря, вашата майка, баща или вашия партньор. От тези две половини, вие сте отговорни само за вашата половина и не носите никаква отговорност за другата половина.
Няма значение колко близки смятате, че сте или колко силно обичате, няма начин, по който да поемете отговорността за това, което е в главата на другия човек. Никога не можете да разберете какво чувства този човек, в какво вярва той, предположенията, които прави. Вие нищо не знаете за този човек.

Това е истината, но какво правим ние? Опитваме се да поемем отговорността за другата половина и затова взаимоотношенията в ада се основават на страха, драмата и борбата за контрол. Ако ние сме във война за контрол, то е защото не изпитваме уважение. Истината е, че ние не обичаме. Това е егоизъм, а не любов, това са просто малките дози, които ни карат да се чувстваме добре. Когато липсва уважение е налице война за контрол, защото всеки се чувства отговорен за другия. Трябва да те контролирам, защото не те уважавам. Трябва да отговарям за теб, защото каквото и да ти се случи, ще ме нарани, а аз искам да избегна мъката. Следователно, когато аз видя, че ти не си отговорен, ще те критикувам през цялото време, за да те накарам да бъдеш отговорен, но отговорен от моята лична гледна точка. Това не означава, че аз съм прав. Ето какво се случва, когато изхождаме от пътя на страха.

Тъй като не те уважавам, аз действам сякаш ти не си достатъчно интелигентен, за да видиш какво е добро и какво не за теб. Допускам, че не си достатъчно силен да влезеш в определени ситуации и да се грижиш за себе си. Аз трябва да те контролирам и казвам: “Нека го направя вместо теб” или “Не прави това”. Опитвам се да потискам твоята половина от връзката и поемам контрола за всичко. Ако аз контролирам цялата връзка, тогава къде е твоята част? Тя не работи.

С другата половина ние може да споделяме, да се забавляваме, да творим най-прекрасния сън заедно. Но другата половина винаги има свой собствен сън, собствена драма, собствени желания и ние никога не можем да контролираме този сън, независимо колко упорито се опитваме да го направим. Следователно имаме избор: Можем да създадем конфликт и война за контрол или да станем приятели в играта или отборни играчи. Играчите в отбор играят заедно, а не един срещу друг.

Ако играете тенис, вие имате партньор, вие сте отбор и никога не вървите един срещу друг – никога. Дори да играете различно, вие имате една и съща цел – да се забавлявате, да играете заедно. Ако имате партньор, който иска да контролира вашата игра и ви казва “Не, не играй така, играй така. Не, не го правиш добре”, вие изобщо няма да се забавлявате. В крайна сметка вие няма да искате да играете повече с този партньор. Вместо да сте отбор, вашият партньор иска да контролира играта Ви. А без идеята за отбор вие винаги ще имате конфликт. Ако разглеждате вашата връзка, вашата романтична връзка като отбор, всичко ще започне да се подобрява. Във връзката, както и в играта, не става въпрос за загуба или печалба. Играете, защото искате да се забавлявате.

По пътя на любовта, вие давате повече отколкото взимате. И разбира се, обичате себе си достатъчно, че да позволявате на егоистични хора да се възползват от вас. Вие няма да си отмъщавате, но сте наясно във вашите общувания. Може да кажете: “Не харесвам, когато се опитваш да се възползваш от мен, когато не ме уважаваш, когато не си добър с мен. Не се нуждая от някой, който да злоупотребява с мен с думи, емоционално или физически. Нямам нужда да чувам ругатните ти през цялото време. И не, защото съм по-добър от теб, а защото обичам красотата. Обичам да се смея, обичам да се забавлявам, обичам да обичам. И не защото съм егоист, аз просто не искам голяма жертва край мен. Това не означава, че не те обичам, но аз не мога да поема отговорност за твоя сън. Ако имаш взаимоотношения с мен, ще бъде твърде тежко за твоя паразит, защото няма да реагирам на твоя боклук въобще.” Това не е егоизъм; това е любов към себе си. Егоизмът, контролът и страхът ще разрушат почти всяка връзка. Великодушието, свободата и любовта ще създадат най-красивата връзка: продължаваща любовна история.

Да овладеете взаимоотношенията зависи изцяло от вас. Първата стъпка е да станете съзнателни, да разберете, че всеки сънува своя собствен сън. Веднъж след като разберете това, вие можете да поемете отговорността за своята половина от връзката, която сте вие. Ако знаете, че вие сте отговорни само за вашата половина от връзката, лесно можете да контролирате тази половина. Не зависи от нас да контролираме другата половина. Ако уважаваме, ние знаем, че партньорът ни, майка ни, синът ни са напълно отговорни за своята половина. Ако ние уважаваме другата половина, винаги в тази връзка ще цари спокойствие. Няма война.

След това, ако вие разберете какво е любовта и какво е страха, вие ставате осъзнати за начина, по който влизате във връзка със съня на другите. Качеството на тази връзка зависи от изборите, които правите във всеки един момент, дали настройвате емоционалното си тяло на вълните на любовта или на страха. Ако се хванете, че сте на пътя на страха, само чрез осъзнаването на този факт, вие може да преместите вашето внимание на пътя на любовта. Просто като видите къде се намирате, само променете вниманието си и всичко наоколо ще се промени.
Накрая, ако вие разберете, че никой друг не може да ви направи щастливи, и че щастието е резултат на любовта, която извира от вас, тогава сте овладели великото майсторство на Толтеките, Изкуството на Любовта.

Можем да говорим за любовта и да изпишем хиляди книги за нея, но любовта ще е различна за всеки от нас, защото трябва лично да я преживеем. Любовта няма нищо общо с представите, тя е свързана с действието. Любовта в действие може да донесе само щастие. Страхът в действие може да предизвика само страдания.

Единственият начин да овладеете любовта е да я практикувате. Не е необходимо да оправдавате любовта си, да я обяснявате, необходимо е само да се упражнявате в любов.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· От какво се страхуват мъжките уши?
· Страхът от старостта
· Фобиите – тези страшни думички
· Ден 15 - Постове и пости: Отровни хора
· Ден 8 - Постове и пости: Да промениш нещо истински важно. Себе си.
· Ден 5 - Постове и пости: Светът е пълен с отговори, които търсят правилен въпрос
· Желанието да бъдем харесвани - как ни влияе и до какво може да доведе?
· Изневярата, обидата и прошката
· Как да намерим смирение и защо то е толкова важно?
· От къде идва чувството на несигурност?
· Защо потискането на емоции е лошо за нас?
· Депресията - спиралата на безнадежността
· Фантазиите на жените и мъжете в секса -I
· Фантазиите на жените и мъжете в секса -II
· Тренировки по време на месечния цикъл?
· За обидата и обидчивостта
· Колкото различни са хората, толкова различни са и начините за изразяване на любовта
· Как да се научим да бъдем по-любящи?
· "Времето е особено"
· „Щастието не служи за нищо друго, освен за да прави нещастието възможно.”
· Забравена песен
· "Не всички, които се скитат, са изгубени." - Дж. Р. Р. Толкин
· Къщата не е същата, откакто ти си тръгна
· Побърках се от подлеци и равнодушни типове
Неделя
12
Юли 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
"Здравословен обяд за ученика" - царевични мечета със сирене в усмихнато настъпление
Това е ден втори от новия проект в помощ на родителите на ученици: "Здравословен обяд за ученика". От...
Най-неустоимото бельо през първата любовна нощ
С дрехите всичко е просто и ясно. Щом даден мъж ви ухажва, най вероятно харесва стила ви. Или още по-добре...
Какво вземат жените по света за родилното
Поредният вълнуващ и социално значим фотопроект ни разкрива какво взимат жените със себе си за най-важния...
Защо ходенето на къмпинг е полезно за децата?
Ходенето на къмпинг е полезно за децата, както и за цялото семейство, според австралийския сайт www.gocampingaustralia.com. На...
Обяд за училище - здравословен, питателен, от вкъщи
Започна учебната година, а и много от нас вече се завърнаха в офисите на пълна пара. Като родители, загрижени...
Сватбата, която си е лично твоя - II
Някои просто очарователни идеи: „Аз ще бъда с чудна рокля...с къдри от звезди ще блестя”. Едно хубаво...
Реформаторската педагогика на д-р Мария Монтесори
Мария Монтесори е може би най-известното женско име в педагогиката. Тя е основател на цяла школа в обучението...
Активното раждане е право и избор за всяка жена
Първата мисъл, която думата „раждане“ предизвиква у повечето млади жени, на които предстои да имат дете,...
Отново на училище: как изграждането на успешна рутина помага на децата
За много семейства лятното време означава свобода от рутинни процедури, графици, различни задължения....
Еднообразие във връзката или еднообразие в ежедневието?
Да съхраним една връзка във времето, без да я „изцапаме” с битовизми, обидни думи и пренебрежително отношение,...
В навечерието на сватбата – някои важни въпроси
Кои са първите ни асоциации когато чуем „сватба” – радост, еуфория, купон, красива булка, любов, любов...
Съществува ли виртуална изневяра?
Независимо от необятните възможности, които предоставя Интернет, болшинството потребители използват мрежата...
Искате ли детето ви да е щастливо? Опростете живота му
Децата днес имат много сложен живот. Смешно звучи, но е така. Ако сте родител, замислете се колко от...
Защо младите хора четат все по-малко
Често смятаме, че днешното младо поколение е по-разкрепостено и безотговорно от вчерашното, че е по-малко...
Да стигнеш до училище - екстремно преживяване
Скоро започва новата учебна година и с нея - всички обичайни притеснения, които я съпътстват. "Ще мога...
Гневът срещу нас
Гневът е една от най-силните и разрушителни емоции. Той влияе негативно както на този, който го изпитва,...
Да изтрезнеем...от любов
В началото на всяка връзка винаги сме окрилени и готови на всичко за Него. Влюбването определено ни кара...
(Поне) 5 ползи за децата от четенето на комикси и графични новели
Четат ли децата? Какво четат? Какво е качеството на детската литература? Какво да направим, че да четат...
7 причини да запишете детето си на библиотека
Празник на буквите, 24 май, завършване на първи клас и куп още поводи, за които се чудите какво да подарите...
Феноменът късна бременност
Повечето жени днес планират своята първа бременност след 30-та година. Причините за това са не една и...
Началото на пубертета - време за открити карти
Не е трудно да се забележи, че днес децата съзряват на по-ранна възраст от нас в нашето време. Да, времената...
30-годишният девственик
Вероятно и вие сте попадали в тази ситуация– запознавате се много приятен, но малко срамежлив мъж. В...
Ревю: "Какво става с мен?"
Отдавна исках да напиша няколко добри думи за "Какво става с мен? Книга за всяко момиче", но както уместно...
Учебната година започна!
Първият учебен ден е тук, а подготовката продължава да тече с пълна сила – често пазаруването може да...
18 януари - Световен ден на снежния човек
Световният ден на снежния човек се отбелязва от 2011 г. и е неофициален празник на един любим в зимните...
Как физическата активност води до по-добри резултати в образованието и комуникацията?
Децата са родени да играят, да тичат, да се движат неуморно, опознавайки света около тях. Оказва...
„Каня те на среща... с родителите ми” - II
Ето и неписаният кодекс на бойните действия: Остави те да говорят повече, но не оставяй неловки дупки...
Какво трябва да опазим в тайна от другите?
В днешното време на непрекъсната споделеност и откритост (уж) сякаш всичко наистина е на показ. Социалните...
Светлина за очичките на Ани - I
Вижте тези красиви детски очи. Те са на Ани от Бургас. Желана, очаквана, като всяко дете, рожба на любов,...
Клишета — на парчета!
Всеки ден се сблъскваме с тях. Те ни помагат да завършим успешно някой спор, но понякога ни разгневяват...
Обсебени ли сте от връзката си?
Случвало ли ви се е да не знаете дали обичате някого или не? Чувствате се много силно привлечени от него,...
Несигурни в любовта
В отношенията ни с любимия уж всичко е същото, но не съвсем, защото има едва доловима, неопределима промяна....
Адът - това са роднините
Семейните празници са прекрасни, нали? Повод да се събере фамилията, да се опреснят спомените и на 100...
На моето силно момиче
Имам момиче и тя не играе с кукли, не харесва рокли и обноските й никак не са мили, колкото и да се старая....
Когато Цезаровото сечение не е избор, то не и повод за срам и вина
Раждането е тема, която вълнува вече не само бъдещите майки и татковци, но и лекари, общественици, публични...
В разгара на летния сезон - кои са безопасните надуваеми съоръжения?
Глобален доклад на Световната здравна организация (WHO) посочва удавянето като третата водеща причина...
Детската ревност – как да я избегнем - II
В някаква степен ревността е неизбежна, затова не драматизирате нейната поява. Най-важното в тази ситуация...
Съвременните баби и дядовци
Времената са динамични, а възрастните хора се приспособяват най-трудно. В различна степен - някои от...
Мамо, обичам те! - II
Детето обаче не винаги изразява своите чувства като ангелче. Понякога те се доближават до агресията....
Правила на модерния (и не само) етикет
Мислим си, че живеем във време, в което всеки си прави, каквото си иска, и вече етикет не съществува?...
Годишнини от сватбата
В деня на сватбата най-често чуваната дума е „Горчиво!”. Традицията е стара и като всяко старо нещо губи...
Двама на една вълна
Когато между двама души съществува много силна емоционална връзка, те развиват помежду си нещо като...
Разкажи ми приказка
Кой е любимият ви детски спомен? В моето съзнание веднага изниква образ: късна вечер, слаба нощна лампа...
Не искай от мен да ти казвам „майко”
Знам, че не започнахме добре. При първата ни среща бяхме притеснени и беше неловко, но аз имах желание...
Майчинството - една отворена рана, която променя живота ни
Обядвахме веднъж, когато дъщеря ми неангажиращо спомена, че с партньора й обмислят „започването“ на семейство: -...
Следродилната депресия - II
За да може максимално да се избегне допускането на следродилна депресия нека ви предложа някои не чак...
Нова година с родителите ни - 3 добри причини да прекараме празника заедно
Помните ли аромата на онези розови сладки, които приготвяше майка ви за Нова година? Бяхте малки и този...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook