Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Как да живеем с хронични болести?



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Да бъдеш хронично болен звучи почти като доживотна присъда и много често страдащите от хронични заболявания се чувстват именно така – като осъдени да страдат и да влачат със себе си болестта, като тежък и неизбежен товар. Но има един тънък елемент, който лекарите нерядко пропускат или пренебрегват, а именно това, че когато чуем „присъдата“, неминуемо всичко се променя и тръгва рязко надолу, защото не само тялото ни е променено...

Светът ни се преобръща, преосмисляме приоритетите и целите си. Разбираме кое е истински важното. Възможно е да се мобилизираме да променим много неща в живота си, да извършим нещо отдавна планирано и отложено във времето, или да си поставим нови цели, да отделяме повече време на близките, семейството и приятелите си, ако сме били твърде заети с работа или пък да бъдем още по-упорити в начинанията си, като компенсация на влошеното си здраве, за да докажем, че все още има защо да живеем и че имаме какво да дадем. Можем да открием неподозирани страни у себе си, да станем по-добри, по-човечни и по-състрадателни, по-благородни и раздаващи се. Това е единият, безспорно по-добър вариант, като реакция на случващото се.

Също така обаче е възможно и да се депресираме или дори да се сринем психически.... да се чувстваме непълноценни и да ни се струва, че сме обречени. Бихме могли да драматизираме дори не много сериозната си и страшна диагноза, ако се поддадем на отчаянието или ако никога досега не сме се сблъсквали с хронични болести и не можем да приемем, че животът ни вече ще е друг – че ще изпитваме болки, че ще се налага да спазваме режими и ограничения, че ще трябва да се откажем от някои любими занимания или в най-лошия случай – ще сме неработоспособни и статични (ако сме лежащо болни, особено в болнична обстановка)… Трудно е да приемеш, че вчера си бил един, а утре друг, защото на практика не знаеш кой е този друг – той се явява непознат, с който искаш или не, трябва да се примириш.

Най-трудно е да приемем. Да приемем наличието на болестта като неизменна част от нас се оказва най-сложната задача и изисква време, за да свикнем и да се примирим. Докато това стане обаче, можем да се гневим на себе си, на съдбата, на докторите, на близките и изобщо на целия несправедлив и лош свят, който ни е причинил това. Можем да се питаме с какво сме го заслужили точно ние и защо много други, по-лоши от нас, нямат такива проблеми и са си живи и здрави, докато вие страдате.

Самата промяна в ежедневието ни, престоят ни у дома, болни и самотни, може да ни изолира до степен, в която нещастието да бъде наш постоянен спътник.
Преди да приемем болестта си и това, че тя няма да отмине през целия ни живот, трябва да преминем през собствения си гняв и озлобление. Трябва да спрем да се мразим и да мразим всичко и всички – здравите, които не ни разбират, лошите, на които се случва добро, Бог, че е допуснал това да ни се случи, докторите, че не могат да ни излекуват и най-вече самите себе си заради това, че сме болни.

В новата ситуация. В крайна сметка примирението в един момент идва и адаптацията се случва, както и осъзнаването, че път назад няма и това е съдбата ни. Оттам нататък от нас зависи как ще гледаме на болестта си – дали като на божие наказание, или като на възможност да преразгледаме живота си, дали като шанс да се променим към по-добро, дали като изкупление на някаква вина и компенсация на минали грешки, или просто като на случайност, като нещо, което „така ни е писано“ и така трябва да бъде. Че в този живот е отредено да страдаме и толкова.

Адаптацията е именно в това да приемем, че какъвто и да е бил животът и ритъмът ни досега, вече ще е друг и макар да я стряскащо, е възможно някои неща да се подобрят – можем да започнем да си обръщаме повече внимание, след като дълго сме се пренебрегвали, да се храним по-здравословно и да се грижим за здравето си, да отделяме повече време за почивка и сън, да не се претоварваме със задължения и работа, да отделим и различим важното от маловажното и да не пилеем времето и усилията си напразно, а да ги вложим в нещо стойностно и носещо ни удовлетворение.

Понякога човек не подозира на какво е способен, докато животът не го изправи пред изпитание и не му отнеме нещо, което винаги е имал. Виждали сме много такива примери в клипчета с хора без крака и ръце, със сериозни заболявания, лежащо болни, които рисуват и правят изложби, които участват в състезания и постигат толкова, колкото много здрави хора не успяват. Те буквално сътворяват чудеса и надхвърлят собствените си възможности, като откриват нещо, в което са специални – качество или талант, които са спели дълбоко в тях и са очаквали подходящият момент да се проявят. Губим едно, печелим друго, стига да успеем да видим спечеленото.

И все пак, на теория е лесно да се каже – „Не се отчайвай“, „Не мрънкай“, „Не се самосъжалявай“
, но само хронично болните си знаят какво изпитват всеки ден. Затова трябва да бъдем толерантни към настроенията им, към натрупания от болката гняв и да се опитаме да разберем защо са такива. Да осъзнаем, че зад агресията стои стаена болка, а зад депресивността – страх от бъдещето или липсата на такова, както и неспособност за адаптиране.

Представете си спортист, поставял рекорди, който изведнъж се озовава в инвалидна количка, или хирург, който губи дясната си ръка... или диагноза, която завинаги бележи живота ти и определя всичко занапред... плашещо е и със сигурност боли да спреш да бъдеш това, което винаги си бил и с което си се идентифицирал. Боли да виждаш как другите излизат и се забавляват, докато ти лежиш в болница, да виждаш майки, бутащи колички, докато ти не можеш да имаш деца по медицински препоръки или заради медицински нерешим проблем... да виждаш как другите тичат, докато ти си прикован на стол или легло... боли да съпоставяш „преди“ със „сега“ и да знаеш, че отсега нататък ще е така.

Можем да затънем във всичко, което вече не сме и не можем да бъдем, или пък да видим какви бихме могли да станем...
Коментари
2012-12-12 #3
Женя Ценовска
Страхотна статия,поздравявам нейният автор!!!
Аз самата съм с няколко хронични заболявания,появили се като последствия едно от друго.Аз силно вярвам в неограничените възможности,криещи се у човека,вярвам в неговата сила и дух.Вярвам че диагнозата,каквато и да е тя,е шанс,ново начало.лично аз през последните 17години,развих неподозирани за мен качества.Желая на всички много късмет и лично дръзновение!!!
Женя
2012-10-30 #2
Наталия Мариова
Мерси, Ин! Диагнозата е възможност да погледнеш на себе си, живота и и света по друг начин и може би се явява, когато имаме нужда от това.
2012-10-30 #1
Инна Георгиева
Много хубава статия.
Диагнозата винаги е шокираща. Усещането, че в теб има бомба със закъснител - смазващо. И като видиш отчаяния поглед на близките....
На всички в подобна съдба искам да кажа едно: Живейте живота си, защото живота е за живите. Не се идентифицирайте с други с вашата диагноза, със статистика и не знам си какво. Независимо какъв е края в живота, любовта към нас самите е най-важна. Живейте с любов към вас. Не с гняв, не с тъга, самосъжаление, тлеене и мъка. С ЛЮБОВ!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Как да избегнем настинката в преходния сезон? 5 безценни съвета
· Огънят в камината - уютен, но опасен. Неправилното изгаряне на дървесина отнема животи
· Премахват опасна съставка, използвана в паста за зъби, сладкиши и дори хляб
· В Световния ден на атопичния дерматит: около 200 000 българи боледуват
· 26 март - "Лилавият ден" в подкрепа на хората с епилепсия
· Бременна и коронавирус? Няколко препоръки
· Тъгата ни превръща отново в деца...
· Бавно научавам...
· Когато се страхуваш се запитай...
· Растението „чудо“ моринга: за добро храносмилане и баланс на кръвната захар
· Възможно ли е замразената риба да е по-добра от прясната?
· Витамин C и връзката му с колагена
Неделя
24
Октомври 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Червена детелина за женско здраве
Червената детелина е разпространено ливадно цвете, което пчелите много обичат. И неслучайно. Освен сладките...
Голямото бързане
Толкова сме свикнали да бързаме, че понякога и да не ни се налага, отново бързаме. Навикът да препускаме...
Да успокоим разтревожено дете с тези магически фрази
Децата изглеждат смели и безстрашни, но са изтъкани от много сенки, малки и големи чудовища и несигурност....
Сатурнова дупка - кризата преди рождения ден
Имате ли чувството, че в дните около рождения си ден сте някак потиснати, изнервени, твърде умислени...
Университет ще бори стреса на студентите с гушкане на кученца
От 7 май 2015 г. Университетът в Ланкшир, Великобритания отваря специална стая за стресирани студенти....
Планкът - наистина ли това е съвършеното упражнение и защо е толкова ефективно?
Понеже пролетта все по-ясно се вижда, а след нея идва ред и на лятото, време е и ние да се видим в огледалото...
Да се справим със страха от летене веднъж завинаги
Въздушният транспорт е все по-достъпен. Според статистиките, той е води и за най-безопасен. Възможността...
Спорт за децата
Децата не могат да стоят на едно място. Те кипят от енергия, която имат нужда да изразходват, тичайки,...
Кой ще получи инфаркт? Вече лесно може да се предскаже, сочи проучване
Ново проучване установява, че има начин да се предскаже кой ще получи инфаркт години по-рано с помощта...
Киберхондрия
Наскоро прочетох тревожно изследване (на Mediascope Europe за 2012 г.), което твърди, че една трета от...
Хламидията - коварство и любов - II
Дебне от засада Както вече споменахме, хламидията често се маскира под клиничната картина на други заболявания....
Мизофония - когато дразнещите звуци причиняват болка
Дразните ли се от определени звуци? Като тежко дишане, сърбане, хъркане, щракане на химикалката? Специфични...
Пазят ли ни от болести антибактериалните продукти?
Грижовна майка измива щателно ръцете на своето слънчице с антибактериален сапун, за да го защити от коварните...
Стипчива среща: Смрадликата
В ландшафтната архитектура смрадликата е уважаван член на цветните композиции, защото видът й я прави...
Полезните продукти, които могат да ни навредят II
Пилешкото Птичето месо се смята за най-здравословно, защото е богато на белтъчини (около 20 %) и бедно...
Скритите опасности на споделянето в социалните мрежи
Темата за и против социалните мрежи сякаш отдавна не стои вече на дневен ред. Очевидно, че всеки е направил...
В какво се изразява същността на интегритета и защо е толкова важен?
„Истинският интегритет е да правиш правилното нещо, знаейки, че никой няма да разбере дали си го направили...
Липсващото парченце от пъзела
Ако внезапно ни поканят да изредим от какво се оплакваме в живота си, вероятно няма да се затрудним да...
Опасна ли е високата температура?
Когато видят, че чертичката на термометъра премине 37,5° повечето хора изпадат в паника и веднага посягат...
Хамамът – релакс от Ориента
Хамамът или известен у нас като “турска баня” е вариант на парната баня и сауната, който играе важна...
Не приемайте нападките твърде лично
Критикуват ли ви често? Умеете ли да приемате забележките и каква е стратегията ви към критиката? В действителност...
Рибата в детското меню
Рибата е един от основните източници на аминокиселини за човешкия организъм. Нейното месо е нежно и крехко,...
Емоционалните нужди, за които не трябва да се извиняваме
Нуждаете ли се от повече разбиране или внимание? Усещате ли, че нещо не ви достига, а някак нямате смелост...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook