Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Българчета в чужбина


Хиляди малки българчета са родени или живеят извън пределите на страната ни. Числеността им вече е толкова значителна, че спокойно можем да говорим за общи черти помежду им, макар да са пръснати из целия свят. Те са децата на онази вълна българи, която започна своя поход извън пределите на България още преди 15 години и „повлече крак” за по-младите след себе си.

В общия случай според емигрантите приспособяването към живота в една чужда страна до ниво, в което човек започва да се чувства у дома си отнема около 3-5 години. Това е времето, в което се учи езика, получава се образование, успоредно с намирането на работа или няколкото поредни нейни смени, времето за усвояване на местните нрави и привички, ориентиране в средата и създаване на приятелски кръг. Понякога този период е по-кратък, а понякога човек заминава заедно с цялото си семейство и тогава „се учи в крачка” без да има време за оглеждане и приспособяване.

Децата на тези семейства се раждат в чужбина или хората в идеалния случай избират периода на заминаването си така, че да започнат училище там. В Англия например това е на 4 годишна възраст, което означава поне година предварително, за да усвои детето основни езикови умения в английска детска градина. Ако детето се е родило там и двамата родители са българи, то преходът към чуждоезиковата среда е по-плавен, защото не е добавен към стреса от смяната на мястото за живот, откъсването от роднините и приятелите му и сблъсъка с новата обстановка. В общи линии децата учат езика много бързо. По тази причина някои семейства дори избират варианта „временна емиграция”, за да дадат на децата си една добра езикова основа, която само оригиналната езикова среда може да осигури. Те нямат намерение за трайно заселване в чужбина, а целта им е основно образованието на потомството.

В този начален период езиковите умения на децата са много интересни. Често започват изречението на майчиния си език и го завършват на чуждия. Смесват думи и изрази, а ако са родени в двуезични семейства и проговарянето им е дошло сравнително късно, то после наваксват с чудновати полиглотски смесици. Българите, които поддържат контакти с други български семейства, особено такива с деца, са облагодетелствани, защото децата им не остават с впечатлението, че майчиният им език е някакъв странен домашен код за фамилно разбирателство.

Повечето емигрантски групи са базирани в големите световни мегаполиси, където населението по правило е многолико и многонационално, затова чувството за малцинственост в общия случай отсъства. Напротив, децата се чувстват обогатени от знанието на неща, които не са достъпни за повечето им съученици, а от своя страна учат много и от тях. Училищата, дори елитните в Лондон не толерират националистически нагласи, затова нравите и традициите, които вливат децата от други нации са обект на интерес, а не на ирония. Носенето на мартеници например е много интересно нещо за малките англичанчета и други представени там общности. На 1-ви март в метрото можете да срещнете много деца с червено-бели гривнички и то не задължително българчета.

Английската образователна система се различава от българската, което внася известен смут в децата, които посещават паралелно английско и българско училище. Ако в английските училища се насърчава логическото мислене, креативността и отсъства изпитването в познатия ни вид като оценка, стимул и наказание за положения труд, то в българските все още се държи на оценяването, дисциплинарните методи и обема задължителни знания пред качеството на уменията. Друго сравнение е по отношение на уважението към децата, което се схваща като изключително важна нагласа на учителите спрямо малките англичанчета. Счита се, че това е начин за „отглеждане” на самоуважението, така необходимо като здрава вътрешна среда за израстване и развитие на една личност. Това все още не е факт в българското училище.

Такива особено ярки контрасти децата неминуемо забелязват и то не в полза на българската образователна система. Това често поставя мама и татко (или само този, който е българин) пред необходимостта да сричат в събота и неделя върху българските букварчета, вместо да водят детето си на училище.

Децата на емигрантите посещават България поне веднъж годишно – през летните ваканции. Тя по-често ги озадачава. Страната, която съвсем не подрязва така грижливо градинките си и не поддържа огромни китни паркове навсякъде из градовете си, както и липсата на многобройните чудни забавления, които големите мегаполиси предлагат на най-малките. Впечатлява ги повече с мръсотията по улиците и старите детски площадки, отколкото с топлия си климат и приветливите роднини. Те от своя страна също се различават от средата им в чужбина по чисто български черти и в двете посоки на скалата на приемливост – по-шумни или по-експресивни, по-сърдечни или по-мрачни, по-общителни, но понякога по-малко толерантни и не дотам навикнали на различност. В тези ваканции децата разбират, че тук не е съвсем „у дома”, така както в някои моменти „там” също не се чувстват много добре приети. Разбира се, понякога се сблъскват с ксенофобия и крайни настроения, но сякаш приемат това като част от пейзажа.

Все пак този шпагат между културните среди, в които растат определя и начина им на мислене – много по-гъвкав, толерантен и отворен към различностите. Но преди всичко – КОСМОПОЛИТЕН. Те са част от децата на света, за които „тук”, „там” и навсякъде може да бъде „вкъщи” и които съумяват да се приспособят независимо от това, което ги посреща, да се развиват и успяват, защото светът отдавна вече е едно голямо село и е дошло най-накрая нашето време да бъдем част от неговия бъдещ елит.

P.S. В тази статия се визира предимно българската общност в Англия.
Виж още статии за:   Нашите деца · Общуване ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Как да спрем социалните мрежи и смартфоните да провалят връзките ни?
· Промяната - не скокове, а стъпчици
· За обидата и обидчивостта
· Какво трябва да знаем при избора на летни колички?
· Откровено за майчинството между митовете и истините, които никой не признава
· Проучване: Децата, които са близо до природата имат по-силна имунна система
Виж още статии за:   Нашите деца · Общуване ·
Сряда
14
Април 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Кои са тайните на успешния брак?
Голямата адвокатска кантора Слейтър и Гордън (Slater and Gordon) направи проучване измежду 2000 дългогодишни...
Да работи ли детето през лятото?
Да работи ли поотрасналото ни дете през лятото, се питат не един и двама родители пред дългата ваканция....
"Мамо, да ти разкажа ли един виц?"
Може ли едно дете да се научи на чувство за хумор? Зависи ли от гени или единствено от темперамента на...
Стеснителността – порок или добродетел
При определени обстоятелства, всеки може да изпита стеснителност. На едни от нас това се случва рядко,...
Животът като низ от избори
Понякога си представям живота като броеница, а на нея нанизани изборите, които правим. Или пък като път...
Кърмене на поискване
Когато чуят за кърмене на поискване, все още много хора, в това число майки и баби, недоумяват: “Кърмене...
Думи към моята тийнейджърка
Често чувам от дъщеря си, която е на 15: „Какво знаеш ти за днешните времена? Вие сте живели в друга...
„Наесен с песен“ или посрещнете есента малко по-уверени, с пълен джоб ще добавим ние, от MiniZaem.bg
„Кредит“, та дори и малък, и „пълен джоб“ звучат първоначално взаимно изключващите се фрази, нали? За...
Тази досада поучението!
Никой не обича да го поучават, макар сам лесно да изпада в ролята на онзи, който говори назидателно...
Най-сигурните начини да съсипете връзката си
Най-често обвиняваме обстоятелства, късмета или другите за несполуките си в живота. Подлагаме на анализ...
Осиновителките вече с право на платен отпуск
Депутатите приеха на второ четене Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Промените...
5 емоционално интелигентни неща, заради които да ви харесат за първите 5 минути
Хората наистина нямаме време за губене. Нужно е съвсем малко време, за да решим какво да правим, къде...
Любовта от пръв поглед - наука, съдба или сладка илюзия?
Покрай св. Валентин, независимо от отношението ни към този ден, почти всички си мислим повече за любовта....
Да стигнеш до училище - екстремно преживяване
Скоро започва новата учебна година и с нея - всички обичайни притеснения, които я съпътстват. "Ще мога...
Да поговорим с детето за секса
В живота ни има моменти, когато ни е трудно, когато ни е забавно, когато боледуваме, когато празнуваме....
Направете Коледата си различна
Омръзнала ли ви е Коледа? Сега ще си кажете "що за глупав въпрос!" Да, наистина. Как може да ни омръзне...
Нито децата, нито учителите са виновни!
Учителите са функция на Системата. Системата е функция на обществото и политиката. Обществото и политиката...
Как да се възстановим от мъчителна връзка?
Едно от най-трудните неща в живота на много хора, в повечето случаи - жени, е да сложат край на нездравословна,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook