Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

С любов за Георги Калоянчев



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Днес 18 декември 2012, на 87-годишна възраст почина един от най-големите ни актьори Георги Калоянчев.

Калата, както го наричаха всички, слезе от театралната сцена през лятото на 2007 г., защото казваше, че не иска да става за смях пред публиката, която го обича. Признаваше обаче, че всяка вечер преди да заспи се връща в спомените си за най-силните години на Сатиричния театър, на който е един от основателите.

Някои от емблематичните му роли там са в „Сако от велур”, „Големанов”, „Старчето и стрелата”.

В киното има близо 70 филма.

"Утро над родината", "Специалист по всичко", "Любимец 13", "Две победи", "Вълчицата", Инспекторът и нощта", "Кит", "Езоп", Галилео Галилей", "За къде пътувате", "Бай Ганьо тръгва из Европа", "Ганьо Балкански се връща от Европа" и много други.

Мнозина наричаха Георги Калоянчев актьорозавър. Заради способността му да играе всичко - и в театъра и в киното.

Калата е от Бургас. Държавното висше театрално училище завършва през 1952 г. Веднага след това го взимат в трупата на Народния театър, но ролите, които получава там не са нищо особено, обикновено замества отсъстващи по болест актьори. Първият му филм е от 1951 г. - „Утро над родината”. Там играе циганчето Сали.

Няколко години след това Калоянчев преминава в трупата на новосъздадения Сатиричен театър.

Следват поредица от незабравими образи в незабравими филми - Спиро в „Специалист по всичко”, инспекторът в „Инспекторът и нощта”, Езоп в „Езоп”, Ганьо Балкански в „Бай Ганьо”...

В последните няколко години Георги Калоянчев, който винаги е умеел да ни разсмива, плачеше много. Беше му истински мъчно за отминалите години. Беше го страх от смъртта, но казваше, че му е време за нея. И че е живял достатъчно.



“Безбройни са световните кръговратности, в които се вре человек из своя си живот. Докато е малък человек, стига да протегне ръчичка, да се усмихне или просто да каже „мама” и всички го трупат с похвали. И колкото повече се източва человек, колкото по-голям става, толкова повече похвалите намаляват, за да се изгубят на края, кой знае къде по трудните друмища на голямата световна похвала, за да се разпилеят в глупашки битки, наивни победи и безплодни занятия. Кога мравката срещне мравка, тя я докосне с краченце, за да й каже, къде има зрънце, тревичка или сладко коренче. Кога се срещнат две пчели, те танцуват разни танцове, за да си съобщят, къде има повече цвете и прашец. А ние, людете,твари уж умни и разумни, все тичаме нанякъде, все не ни остава време за человешка приказка, за крехката радост от окуражителния поглед, за един единствен лъч на взаимно разбирание и топлинка. А колко разумно може да бъде, дами и господа, ако се поспрем за малко от тая непрекъсната гонитба на наивна слава, власт, богатства, ако проумеем пропилеената на това неписайно ръг насам ръг натам, ако си спомним, че тичащият человек не само трудно диша, но и трудно се смее, че дори и влюбените, когато се целуват, се спират на място. Лъжовен е тоя свят, господа, лъжовни са хората, но най-лъжовно е времето. Чака то человека да се захласне в нещо красиво, във влюбени очи, румен залез и хоп, тури му бръчка на лицето, резка на душата, бяло му плисне в косите, залепи му печално устни. Какво си викате, а? Калата какви ги приказва, колко е нещастен! Нищо подобно, млади хора! У мене няма боязън, в тялото на всеки един от нас има толкова много фосфор, че от него могат да се направят 2000 клечки кибрит. Представяте ли си, какъв огън ще бъде това! А ние какво? Тук драснем клечка, там драснем клечка и накрая последната догаряща клечка лекичко пада в премръзналите ръце на стария човек.

Мой беден български народ, в душата ти препускат хладни ветрове, в нивята ти кълнят бурени, в домовете ти кълне безверие. Мой нежен и раним български народ, надарен и търпелив, лъган и ограбван, от цветове и интереси, от чужди съветници и свои безбожници, мой нещастен български народ! Ний, твоите чеда, където и да се намираме, граничим с България, и на тая граница митничари няма. На тая граница стои нашата съвест, нашата доблест, нашата толерантност, гробовете на тия, които са били преди нас и люлките на тия, които идват след нас. Мой нещастен български народ, заради страданието ти – поклон!

Уважаеми дами и господа, когато няма хляб, има една стара приказка: „Имало едно време един дядо и една баба…”, когато няма сол, има сълзи и от тях ще добием, но когато няма вяра, тогава е страшно. И когато нямате хляб, аз ще ви обичам, и когато нямате работа, аз ще ви обичам, и когато се чудите, как да свържете двата края, аз ще ви обичам. Спомнете си, че някой някъде ви обича, че тази страна ви обича – слънцето, небето, цветята, горите, полята, морето. Че България ви обича. Млади хора, дано във вашите спомени звъни понякога и моят гласец. Дано във вашия път напред се гушне някъде и моя милост. Дано когато ви е доста тъжничко, или веселичко, си спомните за оня стар господин, който в късните дни на есента на своя живот дойде при Слави Трифонов.”
Виж още статии за:   Новини ·
Коментари
2012-12-21 #2
ANNA
Бог да го прости дълбок поклон пред големия човек и артист
2012-12-19 #1
Валя
Поклон пред светлата памет на тоз гениален ЧОВЕК!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Най-скъпите пържени картофи в света вече са вписан в Гинес
· Българската бира с най-висока репутация в ЕС
· „Варна Лит” 2021 се завръща с плеяда любими творци
Виж още статии за:   Новини ·
Понеделник
2
Август 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Тефтерчето на Васил Левски (снимки)
"Съдбата така е отредила, че гробът на Апостола на свободата Васил Левски не е запазен, няма ги неговите...
Камъни и кристали. Как и дали наистина ни помагат?
Носили ли сте някога от онези магнитни гривни, за които се твърди, че поддържат кръвното ви налягане...
Януари - Мира Дойчинова
Януари съм... Господи, тъкмо започвам тази толкова нова и чиста година... С обещания – много. До последно...
"Колкото повече живея, толкова повече разбирам силата на отношението"
Колкото повече живея, толкова повече разбирам силата на отношението*. Отношението е по-важно от миналото,...
Откриването на Америка като кулинарна революция - II
Фасулът Бобът вероятно е едно от най-старите културни растения в света. Произхожда от Южна Америка,...
Човек, който не е честен със себе си, не може да бъде свободен
Човек, който не е честен със себе си, не може да бъде свободен....
Благи думи за Благовещение: "Благодарна съм, че ти си част от мен и аз - от теб"
Посвещавам тези редове на моята малка сестра Галина Беженар, с пожелание да свети все така ярко нейната...
18 октомври, св. Лука - Ден на художника
На 18 октомври художниците честват своя професионален празник. Той се отбелязва в деня на свети апостол...
"Човек може да живее и без любов – може – и това е най-гадното"
И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов – може – и това е най-гадното. Органите продължават...
Обновете дома си с лято
Лятото е онази част от годината, когато дрехите са сякаш последна грижа, а престоят у дома често е сведен...
Никъде не ни учат как да живеем, но със сигурност умираме, когато спрем да се учим
Никъде не ни учат как да живеем, но със сигурност умираме, когато спрем да се учим. ...
Нито децата, нито учителите са виновни!
Учителите са функция на Системата. Системата е функция на обществото и политиката. Обществото и политиката...
Ако имаш - дай. Ако нямаш - ти създай!
Ако имаш - дай. Ако нямаш - ти създай!...
Рене Декарт: "Интелектът – това е страст."
"За този, който иска да усъвършенства своя ум, по-важно е да размишлява отколкото да заучава." "Мисля,...
Жени срещу модата – една и съща рокля всеки ден
Твоят гардероб е пълен, имаш всичко. Може би си модерна и следваш ревностно тенденции и справочникът...
Водите на март
Тик-так, тик-так! – настоява капчука. Пролетта ще е тука след петнайсет минути! Сред виелици люти вече...
Доброто старо писмо
Най-краткото писмо Най-пестеливата кореспонденция в историята, казват, е тази между Виктор Юго и първия...
Ситония – идилия между човека и природата
Полуостров Халкидики е едно от най-зелените кътчета на южната ни съседка Гърция. Трите му ръкава – Касандра,...
Красиви макове пазят сянка на гражданите на Йерусалим
Израелски архитекти са създали изключително ефектна придобивка за гражданите на Йерусалим. Гигантски...
"Най-хубавите ми песни ще бъдат за теб"
"Тази е, ако не се лъжа, пета година, откак аз усетих първия трепет на любовта към теб. Добри и лоши...
Добрата възможност не се губи
Добрата възможност не се губи. Ако ти не я грабнеш сега, ще го направи някой друг....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook