Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Аромат на морска пяна


Варна


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Нашето Черно море е полузатворено за разлика от останалите морета. Подхранва се от реките Днепър, Дунав, Днестър, Кубан, Рион, Камчия, Велека, Резовска и др., и поради тази причина е по – слабо солено. Основните обитатели на Черно море са микроорганизми. Неговата площ е 423 000 кв.км., а максималната му дълбочина е 2212 м. Много и различни са версиите за произхода на наименованието му. Някъде се казва, че името му идва от много загиналите при буря моряци и потопени кораби, според науката пък, това се дължи на неоцелелите сладководни организми в солените води на морето, които се отлагат на дъното и се натрупва биомаса от микроорганизми, където се образува сероводородът. Каквито и да са причините обаче, морето притежава особена притегателна сила, за всеки зърнал го.

Ще ти разкажа за морето. Колко много значи то. Колко е безмълвно, а всъщност може да разказвай безкрай.

Спускайки се по алеята надолу, солен аромат те обгръща. Движещите се хора покрай теб все още не позволяват да се долови шумът на вълните, но пък на метри пред погледа ти, вече се ширва дълга блещукаща синева. Глъчката на няколко весели деца вече ясно се различава, а чайки пригласят от въздуха на разливащите се вълни в пясъка. Слънцето се оглежда в морето и разпилява златните си снопове във вълните, които ги носят към брега. Посягаш да си вземеш с ръка, но морето сякаш си прави шега и отново ги завлича навътре. Разходката по брега винаги е изпълнена със смисъл, независимо дали си дошъл при морето ядосан, щастлив, в компания или просто да си поседиш и да го слушаш. И колко неуморно извършва всичките си движения. Отново и отново. Взираш се в хоризонта и сякаш съвсем малко е нужно и си на отсрещния бряг. Понякога е интересно, какво ли е от другата страна на морето? Какъв ли е брегът му, пясъка, красив ли е градът там? Стоиш на брега, точно там където вълните галят стъпалата ти и леко потръпваш от мократа хлад. Обзема те порив да се хвърлиш, ей така, с дрехите дори, и да загребеш с шепи от морската вода.

Морето не ти ли напомня на теб? Веднъж е бурно, блъска пенливите си вълни с ярост и сила, разбърква песачливото дъно, така, че нищичко не се вижда, изхвърля камъчета по брега и повлича други обратно. Друг път е тихо и смирено, едва доловим е животът му, спокойно и сякаш нехаещо за нищо. Водите му са равни като огледало, в което може да видиш образа си, а дъното е толкова ясно и чисто, че дори може да преброиш песачинките под краката си- жълти, бели, черни всякакви. Все едно си прогледнал в душата си, такава каквато е. Има дни, в които морето се буди спокойно, небето сякаш е легнало в него като в люлка и се люлее на всичките му страни. За момент обаче водите му придобиват объркване, ту се издига и завихря, ту се усмирява и сякаш нищо не се е случило преди миг. На места морето има неравности, понякога се завихрят малки водовъртежи, в които е добре да внимаваш да не попаднеш. И все пак, нищо на света не е идеално, дори и морето при, което идваш за да се намериш или изгубиш съвсем. Колко кораби са „разкъсвали“ вълните му и са го напускали в различни посоки и колко са се завръщали, и се завръщат за да му разкажат за далечни земи и други морета. Сега то разказва на теб. Послушай го, може да намериш своето море някъде в разказите му, там където се чувстваш добре, да се качиш на кораб с платна и да плаваш без посока и компас.

Вярно ли е, че когато гледаш залеза ти става тъжно, сякаш се разделяш с любимо същество, все едно се сбогуваш за последно с нещо, с някой, който дори и ти не познаваш и не знаеш кой е?

Знаеш ли, морето е красиво дори и през зимата, когато водите му са смразяващо сини. Тогава то е толкова чисто, че усещаш сякаш въздуха около себе си стерилен. Наоколо е тихо, няма хора и сега действително можеш да побереш в погледа си цялата действителност на красотата му.

Когато си тръгваш, не тъгувай, то е толкова огромно, че само се е отказало да се премести, и винаги неуморно извършва движенията си, отново и отново, впери поглед в хоризонта и отново си тук.
Коментари
2013-09-25 #2
Ирена Йорданова
Обичам морето!
2013-01-25 #1
Мариела
Страхотно написано, и малко тъжно звучи, но пък е истина
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· На тази дата: Световен ден на морето
· 18 август - Международен ден на морските фарове
· Море
· Идеи за страхотни снимки на плажа
· Най-иконичните бански костюми от киното, телевизията и поп културата
· Спортни летни занимания на открито
· Как да се грижим за кучето през зимните дни?
· 17 страхотни филмa, развиващи се през зимата
· Любими стихове за зимата
· Hera.bg стана на 11! Честит ни рожден ден!
· В навечерието на един 24 май, като никой досега
· 10 начина да бъдем по-добри към себе си
· Градска мода на есен/зима 19/20 – тенденции и какво да не пропуснете!
· Нещата от живота, на които ни научи пандемията
· Не излизай от стаята, не ги правѝ тия глупости
· Проучване: Децата, които са близо до природата имат по-силна имунна система
· Как изглежда градът без реклами?
· Орехите - полезни за мозъка, но още повече за сърцето
Събота
28
Ноември 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Жан Кокто: „Бъди себе си. Светът се възхищава на оригинала.“
Жан Кокто (5 юли 1889 г. - 11 октомври 1963 г.) е от онези артисти, които се сливат изцяло с духа на...
Искам да ти кажа: "Тя е семейство и приятел в едно"
Здравейте, искам да ви разкажа за моята сестра Мария. Тя е по-голяма от мен с 3 години, но все едно сме...
Нещата от живота, на които ни научи пандемията
На мен не ми вървят послания като "това е време за медитация, откриване на себе си, разгръщане на потенциала...
"Очите му бяха най-хубавите и изразителни лисичи очи"
Лисичето стоеше на пътечката, клекнало на задницата си. Ушите му, кадифеночерни и твърде големи за неговата...
"Аз видех те при розов храст…Смутено ме погледна ти"
ЦЪФТЯХА РОЗИТЕ… Цъфтяха розите… Аз видех те при розов храст… Смутено ме погледна ти… Минаха дни...
Посвещение
Мое малко и светло момиче, моя тъмна и нежна печал… Аз не зная дали те обичам. Зная само, че ми е...
Kаква наистина изумителна загадка е този живот
“Kаква наистина изумителна загадка е този живот; как хората се срещат и се разделят като есенни листа;...
Пенчо Славейков в очите на Мара Белчева
Пенчо Славейков познава Мара Белчева от малка, но когато я среща отново, след поредното пътуване в чужбина,...
Каквото и да донесе настоящият миг, приеми го, сякаш ти си го създал
Каквото и да донесе настоящият миг, приеми го, сякаш ти си го създал. ...
Време за път... и стягане на багажа
„ - Нали взе фотоапарата? - Мислех, че ти си го направил...” Подобен диалог често може да се чуе...
„Никой не може да насилва своята природа, без тя да си отмъсти.”
„Животът не е въпрос на това да имаш хубави карти, а понякога на това да изиграеш лошите карти добре.“ „Никой...
Прочети за новия проект на списание Hera.bg - "Здравословен обяд за ученика”
Знаем, че понякога всеки изпитва затруднение да приготви здравословен обяд за своя ученик. Списание Hera.bg...
Легендата за Спартак и българската следа в нея
Спартак е един от най-популярните герои от древността. Няколко книги са посветени на живота му и оглавяваното...
Райското пръскало - II
Колко е дълго и трудно изкачването, е нещо, което не може бъде описано, особено за неопитен турист като...
Животът имитира изкуството или предизвикателството на Getty Museum
По време на социалната изолация хората прекарват толкова време у дома, както никога до сега. Всяка вещ,...
Спомняме си Йордан Йовков
Спомняте ли си списъка със задължителната литература в училище? Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков...Христо...
7 юли - Европейски ден на шоколада
На 7 юли се чества Европейския ден на шоколада. Датата е избрана, защото на този ден през 1550 г. е доставена...
8 неща, които да сторим, преди да дойде зимата
Когато премине златната есен, небето се схлупи и почнат дъждовете, усещаме все по-ясно студения дъх на...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook