Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Аромат на морска пяна


Варна


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Нашето Черно море е полузатворено за разлика от останалите морета. Подхранва се от реките Днепър, Дунав, Днестър, Кубан, Рион, Камчия, Велека, Резовска и др., и поради тази причина е по – слабо солено. Основните обитатели на Черно море са микроорганизми. Неговата площ е 423 000 кв.км., а максималната му дълбочина е 2212 м. Много и различни са версиите за произхода на наименованието му. Някъде се казва, че името му идва от много загиналите при буря моряци и потопени кораби, според науката пък, това се дължи на неоцелелите сладководни организми в солените води на морето, които се отлагат на дъното и се натрупва биомаса от микроорганизми, където се образува сероводородът. Каквито и да са причините обаче, морето притежава особена притегателна сила, за всеки зърнал го.

Ще ти разкажа за морето. Колко много значи то. Колко е безмълвно, а всъщност може да разказвай безкрай.

Спускайки се по алеята надолу, солен аромат те обгръща. Движещите се хора покрай теб все още не позволяват да се долови шумът на вълните, но пък на метри пред погледа ти, вече се ширва дълга блещукаща синева. Глъчката на няколко весели деца вече ясно се различава, а чайки пригласят от въздуха на разливащите се вълни в пясъка. Слънцето се оглежда в морето и разпилява златните си снопове във вълните, които ги носят към брега. Посягаш да си вземеш с ръка, но морето сякаш си прави шега и отново ги завлича навътре. Разходката по брега винаги е изпълнена със смисъл, независимо дали си дошъл при морето ядосан, щастлив, в компания или просто да си поседиш и да го слушаш. И колко неуморно извършва всичките си движения. Отново и отново. Взираш се в хоризонта и сякаш съвсем малко е нужно и си на отсрещния бряг. Понякога е интересно, какво ли е от другата страна на морето? Какъв ли е брегът му, пясъка, красив ли е градът там? Стоиш на брега, точно там където вълните галят стъпалата ти и леко потръпваш от мократа хлад. Обзема те порив да се хвърлиш, ей така, с дрехите дори, и да загребеш с шепи от морската вода.

Морето не ти ли напомня на теб? Веднъж е бурно, блъска пенливите си вълни с ярост и сила, разбърква песачливото дъно, така, че нищичко не се вижда, изхвърля камъчета по брега и повлича други обратно. Друг път е тихо и смирено, едва доловим е животът му, спокойно и сякаш нехаещо за нищо. Водите му са равни като огледало, в което може да видиш образа си, а дъното е толкова ясно и чисто, че дори може да преброиш песачинките под краката си- жълти, бели, черни всякакви. Все едно си прогледнал в душата си, такава каквато е. Има дни, в които морето се буди спокойно, небето сякаш е легнало в него като в люлка и се люлее на всичките му страни. За момент обаче водите му придобиват объркване, ту се издига и завихря, ту се усмирява и сякаш нищо не се е случило преди миг. На места морето има неравности, понякога се завихрят малки водовъртежи, в които е добре да внимаваш да не попаднеш. И все пак, нищо на света не е идеално, дори и морето при, което идваш за да се намериш или изгубиш съвсем. Колко кораби са „разкъсвали“ вълните му и са го напускали в различни посоки и колко са се завръщали, и се завръщат за да му разкажат за далечни земи и други морета. Сега то разказва на теб. Послушай го, може да намериш своето море някъде в разказите му, там където се чувстваш добре, да се качиш на кораб с платна и да плаваш без посока и компас.

Вярно ли е, че когато гледаш залеза ти става тъжно, сякаш се разделяш с любимо същество, все едно се сбогуваш за последно с нещо, с някой, който дори и ти не познаваш и не знаеш кой е?

Знаеш ли, морето е красиво дори и през зимата, когато водите му са смразяващо сини. Тогава то е толкова чисто, че усещаш сякаш въздуха около себе си стерилен. Наоколо е тихо, няма хора и сега действително можеш да побереш в погледа си цялата действителност на красотата му.

Когато си тръгваш, не тъгувай, то е толкова огромно, че само се е отказало да се премести, и винаги неуморно извършва движенията си, отново и отново, впери поглед в хоризонта и отново си тук.
Коментари
2013-09-25 #2
Ирена Йорданова
Обичам морето!
2013-01-25 #1
Мариела
Страхотно написано, и малко тъжно звучи, но пък е истина
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Море
· Нощи
· На тази дата: Световен ден на морето
· Идеи за страхотни снимки на плажа
· Най-иконичните бански костюми от киното, телевизията и поп културата
· Спортни летни занимания на открито
· Как да се грижим за кучето през зимните дни?
· 17 страхотни филмa, развиващи се през зимата
· Любими стихове за зимата
· В навечерието на един 24 май, като никой досега
· 10 начина да бъдем по-добри към себе си
· Нещата от живота, на които ни научи пандемията
· Не излизай от стаята, не ги правѝ тия глупости
· Най-голямата утеха - пролетта пак е тук
· Подкрепете учителите на децата си!
· 5 от най-великите произведения на Антони Гауди
· Стоян и самодиви
· 23 юни - Международен ден на SOS детските селища
Неделя
12
Юли 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
7 цитата от Казуо Ишигуро
"Спомените, дори най-ценните, избледняват изненадващо бързо. Но не вярвам в това. Спомените, които ценя...
На тази дата: Българската жена получава право на глас
На 15 януари 1938 г. е дадено законово право на българките да гласуват. В дотогава действащия изборен...
С течение на времето, ще научиш...
"С течение на времето, ще научиш тънката разлика между това, да крепиш една ръка и да заробиш една душа...
Първа среща с новороденото бебе
Раждането на бебето винаги е вълнуващо събитие. Емоциите не могат да се опишат с думи. Но ако има нещо...
"Боже мой, Николай, гледай какво става със знамето..."
„Отстъпвахме така: дружината вървеше напред, аз и полковникът вярвяхме зад всички. На турците само това...
Хипермаркетът срещу кварталното магазинче
Колко много сантимент се крие зад фразата „кварталното магазинче”. Всички там се познаваме, обменяме...
Тези три неща...
Само три неща могат да подобрят настроението ми веднага: "Обичам те" "-50% отстъпка" Чаша ...
Мая Плисецкая: "Характерът – това е съдба."
Ще ви дам съвет, бъдещи поколения. Послушайте ме. Не се примирявайте, не се примирявайте до самия край....
Новите бележници внасят една съществена промяна
Броени дни преди новата учебна година стана ясна една промяна в ученическите бележници. Поводът за въвеждането...
Жените героини в българската история
Всеки народ има свои герои, с които се гордее, които го вдъхновяват и служат за пример. Ние, българите,...
Когато нищо не ти остане, имаш най-важното - себе си!
Когато нищо не ти остане, имаш най-важното - себе си! ...
Коледни пости - Ден 6:
Налага се обяд "на крак". Сблъсъци с изкушенията.
Днешният ден е особено труден ден за мен. Налага се да изляза по разни задачи и обедът ме сварва в центъра...
"Паднали принцеси" - фотосесия на Dina Goldstein
"И заживели щастливо" , така завършват всички приказки за принцове и принцеси, сякаш всякакви трудности,...
Малката нула
Имаше една Нула кръгла като О, тя не беше сторила никому зло, но тъй като нямаше стойност, горката, щом...
Никога не се отказвай...
Никога не се отказвай от нещо, за което мислиш всеки ден!...
Аз никога не губя! Или се уча, или побеждавам!
Аз никога не губя! Или се уча, или побеждавам!...
Kаква наистина изумителна загадка е този живот
“Kаква наистина изумителна загадка е този живот; как хората се срещат и се разделят като есенни листа;...
"Смъртта е тайнство. Страх… Но край – едва ли"
Аз, който не избягах от Помпей Смъртта е тайнство. Страх… Но край – едва ли. Земната люлка в пустотата...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook