Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

С любов и тъга за баба ми



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Тя преподаваше на глухонеми ученици от горния курс в училището в Горна Оряховица, преподаваше физика и химия – представяте ли си, най....-интересните ми, но и най-трудни предмети. Остана й навика да артикулира правилно звуковете и да говори високо – за да я разбират слабо чуващите и останалите.

Косата й беше чисто бяла, подстригана късо, по момчешки, от бижутата носеше единствено брошки. Обичаше сладолед, водка, кафе и белите рози. А аз, от всичко на света, най-много обичах разговорите ни с нея. И знанието, че каквото и да се случваше в моя свят на пораснало момиче, където и да ме завееше вятъра на промяната/житейските обрати – баба си беше там, в село Паскалевец, чакаше ме.

Бях на 4, тъкмо бях станала балерина, палците на краката ми бяха в кръв, боляха ме ужасно – баба, налагайки ги с компреси от ракия, стоя цяла нощ до главата ми, милвайки ме и повтаряйки, че „ще мине като на кученце”.

В тийнеджърските ми неспокойни години, баба беше до мен по нейния си уникален, невидим начин, колко писма сме си писали, колко телеграми и телефонни разговори сме провеждали с нея... Винаги беше на линия, готова да тръгне към нас... Имахме ли рожденни дни, тя, приготвила гигантска „Добуш” торта, идваше до Плевен с най-ранния влак, подаваше я и веднага поемаше обратно, бързайки за работа.

Когато годините я надвиха и тя се премести на село, за мен си беше истински празник посещението при нея.
Вече студентка, имах малък здравословен проблем; отидох при нея, за седмица. Знаех, че баба ще ме излекува, защото обичта и беше най-доброто лекарство.
Спомням си как, тъкмо приета да работя в затвора, именно на нея исках да се похваля с новото си оръжие... Така се смях, когато тя, виждайки го, ме попита с кой акъл съм го помъкнала това хладно чудо...

Няма да забравя уханието, което изпълваше целия двор от цъфналите лалета, зюмбюли и нарциси в градината на баба. Нито огромните звезди, които лятно време съзерцавах, седнала нощем пред къщата, държейки ръката на баба.

От нея, освен всичко останало, запазих непринудеността, желанието и на по...-улегнала възраст :) да се уча на нови неща, любовта към книгите, умишленото странене от клюкарски среди, приемането на хората такива, каквито са. Казват, че напоследък съм започнала да приличам на баба. Приемам го като комплимент – защото всички знаят какъв човек беше тя. Прочее, освен абсолютен атеист, баба ми не вярваше във вечната любов и шиеше карета – е, по тези показатели се разминаваме тотално с нея. Но пък нали следващите поколения винаги надграждат предходното.

Баба не ме кореше, не обсъждаше и не обвиняваше. Изслушваше ме и се гушвахме. И това ми бе достатъчно – за да разбера грешките си и начина, по който следва да постъпя. Изумително е как баба ми, без да е учила психология, всъщност постъпваше като изпечен психотерапевт – методът на изслушването, симпатията, емпатията, изричаните простичко, без употребата на евфемизми думи ме пробуждаха, зареждаха, караха ме да съм с отворени очи за детайлите на собствения ми ден и битие.

Благодаря ти, бабо.
Коментари
2013-06-10 #1
дари
Много хубаво казано! Мерси, Деси!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Съвременните баби и дядовци
· Как да общуваме с по-възрастните ни роднини?
· Детето предпочита баба си
· Свекървата - кратък разговорник за начинаещи снахи
· Как да преодолеем загубата на близък?
· Лелята – сестра и приятелка в едно
· 14 юни - Ден на доброволния и безвъзмезден кръводарител
· Кое ни прави добри?
· Идеи за добри дела през ваканцията
· Циганското лято на живота ни
· Помислете отново дали е готов ли той за сериозна връзка
· Да бъдеш приоритет. Това значи, че си обичан
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
Вторник
15
Октомври 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Предизвикателство от Hera.bg "Искам да ти кажа..." до една истинска Жена
Ако има точно време и място, за да кажеш топли и вълнуващи думи за жената, оставила огромна или малка,...
12 скрити прояви на емоционалния тормоз
Тормозът има много измерения, само едно то които е сексуалният. Емоционално, психически, ден след ден...
Как да избираме детски играчки. И какви? - II
- Книги – любовта към четенето и книгите се възпитава още от най-ранна детска възраст. Затова започнете...
18 януари - Световен ден на снежния човек
Световният ден на снежния човек се отбелязва от 2011 г. и е неофициален празник на един любим в зимните...
За какво да НЕ говорим пред него
Доверието, искреността и комуникацията са в основата на всяка връзка. Когато усещането за влюбеност преминe,...
Да наказваме ли децата - I част
Вашето малко същество идва в света на хората без понятие за социалните условности. То не знае какво е...
Непланираната бременност
„В моя живот всичко е по план” – разказваше ми моята колежка Надя от университета – „До няколко месеца...
Деца, на които се чете на глас, влизат в детската градина с 290 000 думи повече
Родители, които четат на малките си деца по една книжка дневно, увеличават техния речников запас с почти...
Мисия: заклет ерген - II
Вечният хлапак Защо е сам? 40 години е все още младежка възраст и му е твърде рано да се обвързва, недай...
Food revolution day в България - мирна революция в името на детското здраве
Стане ли дума за здравословно хранене на децата, всеки родител действа според разбиранията си. Когато...
Работно място: Затвора
Знаете ли какво е „пенитенциария”? Аз го разбрах преди 16 години: „място за покаяние”. Замисляли сте...
Какво трябва да опазим в тайна от другите?
В днешното време на непрекъсната споделеност и откритост (уж) сякаш всичко наистина е на показ. Социалните...
Да, вечерям сама
Случвало ли ви се е да излезете на вечеря или в бар и да видите на масата сама жена? "Вероятно е на среща...
Границите на вниманието към децата
Почти всеки родител се старае да е повече време с детето си (до колкото обстоятелствата му позволяват),...
„Каня те на среща... с родителите ми” - II
Ето и неписаният кодекс на бойните действия: Остави те да говорят повече, но не оставяй неловки дупки...
Семейният бизнес - екип в професионалния и личния живот
Повечето от нас в даден момент от живота си избират партньор, с когото да създадат семейство, но една...
Житейски уроци от децата
Свикнали сме да смятаме, че детето е нещо незряло, незавършено, неготово да съществува в света, но ако...
Сватбата на най-добрия ми приятел - II част
Не злоупотребявайте с нейното доверие Не трябва да има нищо скрито-покрито. Потайните действия пораждат...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook