Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Работно място: Затвора


Знаете ли какво е „пенитенциария”? Аз го разбрах преди 16 години: „място за покаяние”.
Замисляли сте се какво е да си пенитенциарен служител, при това от женски пол? И кога ли всъщност си даваме сметка, че – освен лишени от свобода, всеки затвор и затворническо общежитие има своите цивилни служители – социални инспектори и психолози. Немалка част, от които, поне половината, са жени.
Работила съм в два от българските затвори; без да изпадам в детайли, реших да споделя част от ежедневието на цивилните пенитенциарни служители. (Междудругото, те са в непрекъсната взаимовръзка с полицаите в МЛС, иначе работният процес не би бил възможен.)

Професионалният празник на всички пенитенциарни служители е 29 януари.
Ето за какво става дума. След освобождението на страната ни от турско робство, „наследяваме” старите турски затвори – с ужасяващи битови условия, строга изолация, с многобройни помещения за изтезания. На 29.01.1879г императорският руски комисар Дондуков-Корсаков утвърждава Привременни правила за учредяване на затворите, които предвиждат грижи за здравето на осъдените, настаняването в болница, ползването на безплатни лекарства, адвокатска защита, свиждания, кореспонденция.

По времето на Александър Стамболийски пък започва изграждането на първите български затвори. Именно Стамболийски, през 1922г-1923г приема Закона за работа на затворниците и правилника за прилагането му. На разговорен език, най-общо, ако си лишен от свобода и се трудиш, всеки два работни дни „приспадат” 3 дни от изтърпяваната присъда.

Съгласно европейска статистика, ако населението на дадена държава наброява 7 млн. души, то броят на изтърпяващите наказание „лишаване от свобода” би бил средно 7000 – 7500 човека.

Известно е твърдението, че ситуацията в детските интернати, в старческите домове, в психоболниците и в затворите разкриват ситуацията и в съответната държава като цяло. В нашите места за лишаване от свобода работните и битовите условия не са добри. Уверявам Ви обаче, че мнозинството от персонала се подбира качествено и че, доколкото позволяват условията, служителите дават всичко от себе си. В затворите работят действително опитни, доказали се специалисти.
Социалните инспектори и психолозите са служители, изпълняващи в МЛС немалко и разнородни функции. Те не са просто възпитатели и душеприказчици, а, особено ако си вършат работата от сърце, представляват връзката на настанените в МЛС със света и, доколкото е възможно, оказват влияние за равновесието и спокойствието в затвора.

Категориите лишени от свобода са много и, като цяло, работата с тях не е лека - особено ако не съумееш да ги накараш да те приемат. Затворниците, подобно на децата, имат изключително точен „радар” за човека отсреща; бързо разбират какво „минава” и каво не, преценяват характера, манталитета, нагласите ти. Ако проявяваш добронамереност, държиш се нормално и следваш правилата, в повечето случаи общуването би било по-лесно.

Затворът е добра школа за каляване на характера и за себепреценка. Изключително подходящо място е за провеждане на групови занятия. Добрите психолози извършват наистина значима работа в МЛС; общата им дейност със социалните инспектори подпомага ресоциализацията на изтърпяващите наказанието „лишаване от свобода”.

Жените служители в българските затвори отдавна не са прецедент. Те се трудят наравно с мъжете, а нерядко се оказват и по-стабилни психически от силния пол. Да не забравяме и факта, че в няколко от затворите има училища ( в които половината от преподавателите са жени). Възможността да се ограмотиш и да овладееш следваща образователна степен е неизменна част от облика на местата за лишаване от свобода у нас.

За да станеш пенитенциарен служител, преминаваш през специализирано обучение, а след успешното полагане на изпитите, съществени са първите два-три месеца редовна служба. Ако решетките, тежката специфична атмосфера и проблеми, ежедневният контакт с лишени от свобода... не се окажат бариера, вероятността да се приемете взаимно със затвора е реална.

Винаги съм се питала защо медиите и обществото почти забравят за пенитенциарните служители, а когато се заговори за затвора – обикновено контекстът е неприятен. Вероятно поради очевидното естество на дейност... Но при все това служителите в МЛС заслужават адекватно отношение и благодарност.

Аз вече не съм част от персонала на затвора; пиша тези няколко реда, тъй като много бих искала да изразя уважението си към хората, служещи в МЛС – трудът им наистина не е лек; понякога именно чрез тях, дори и в затворите се случват добри неща.
Коментари
2015-05-06 #2
Правосъдие
Цитирам: "Ако проявяваш добронамереност, държиш се нормално и следваш правилата, в повечето случаи общуването би било по-лесно."...... От кога престъници ( изнасилвачи, побойници, крадци и убийци ) взеха да налагат "правила" на персонала, и искат да се държим нормално с тях? Това звучи като "дявола чете евангелието". Колко хора са почернили преди да влязат там? А тези престъпници ако "спазваха правилата, и се бяха държали нормално, и бяха проявили добронамереност", каквато те изискват от служителите - нямаше да попаднат в затвора!
2013-03-06 #1
Милкана
Много съм впечатлена, че в затворите съществува това, което липсва на индивидите в обществото ни - покаяние. Тъй като в България \"Бог високо, Цар далеко\"... всички егоцентрици, няма уважение, няма и нужда от покаяние... Наистина съм убедена, че ако има една \"добра школа за каляване на характера и за себепреценката\", която да е адекватна част от образованието или домашното възпитание, нещата ще се превърнат в градивни.
За съжаление Балканският синдром е да нахраним детето и да превържем раните му дори когато грешката е непростима / това са думи на К.Бранкуши - румънски скулптор, живал в Париж в началото на 20 век /. Благодаря на Деси, че разказа това, от което едва ли някой би се заинтересувал без причина. Сега разбирам дългогодишното ни приятелство - каратето ме осмисляше и преживях Япония, а тя е част от системата на МЛС. И двете без дисциплина и себепреценка не биха съществували, а са небивала мощ... А сега това ни помага да сме майки.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Левски
· На тази дата е роден: Пенчо Славейков
· 18 юни - Световен ден на филателията
· Стартира четвъртото издание на “Ти и Lidl за по-добър живот”
· 5 декември - Международен ден на доброволеца
· 14 юни - Ден на доброволния и безвъзмезден кръводарител
· Професиите, в които жените са най- добри
· Да се насладим на живота по график
· Как да вържем мъжка вратовръзка
· Защо арогантността е опасно заразна?
· Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
· 5 полезни съвета преди да станеш дигитален номад
Сряда
26
Януари 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
9 игри от миналото, на които да научите децата през ваканцията
Дама Играта на дама е подходяща за навън. За нея е необходим тебешир, с който да се начертае полето....
Приятелска ревност
Наскоро станах част от една особена ситуация. На мястото, където обядвам, видях две свои, малко позабравени...
10 мита в общуването, в които продължаваме да вярваме
Днес отдаваме голямо значение на комуникацията. Страх ни е да помълчим. Особено, когато сме с някого....
Какво мислят децата за любовта?
Децата са същества, които имат мнение по всички въпроси. Те размишляват за нещата от живота с не по-...
Колбасите нарушават бъбречната функция при децата и ги правят по-нервни
Д-р Татяна Брежнева, главен детски диетолог в Московския департамент по здравеопазване, посочва, че прекомерната...
Бракът като решение на проблемите или създаване на нови
Класика е да се смята, че в наше време човек се жени по любов. Или поне сме убедени, че така трябва да...
Смелостта да кажеш пръв: "Обичам те!"
Нова връзка... Многоточието е за сладостна въздишка... Със сигурност това е едно от най- вълнуващите...
Какво ще кажат хората?
Колко пъти сте чували този въпрос да излиза от устата на майка ви, баба ви или друг близък човек? Колко...
Мъжът МИ/жена МИ
Чувството за собственост по отношение на партньора или приемането му за даденост подлагат на изпитание...
За белите петна и черните мисли
Имало едно време две сестри. Казвали се Любов и Омраза. И двете били отгледани с много обич и разбиране,...
Очаквания срещу реалност в първи клас
За нашето семейство първи клас е вече минало. Минало, от което почти няма и спомен - не защото нямаше...
Разбирателството свекърва-снаха – мисия възможна II
Приятелското отношение със свекървата е възможно, но е нужно да се правят компромиси. Когато виждате,...
Къде да спи бебето нощем - при мама или в свое легло?
Къде да спи бебето? В собствено легло в общата спалня, в собствена стая, при мама? Водени от решимостта...
Топлата детска магия на Барбароните
На 19 май историята на Барбароните "оживява" във филмче. Семейството на Татко Барба - шантаво, но добро,...
Край с оплакването веднъж завинаги!
Не са малко хората, които хленчат твърде често. Обикновено винаги те са прецаканите, винаги на тях не...
Имаш нова идея. А сега накъде?
„Казвам се Идеен Вдъхновител и съм начело на отдел „Мозъчен щурм”. Днес ще мислим нестандартно. Мисията...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook