Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Модерни хора, древни инстинкти



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Минали са стотици хиляди години от „пещерното ни минало”. Имаме се за модерни хора, с модерни навици и модерен живот, с всички удобства и преимущества на развитата ни, предимно градска, цивилизация. Гордеем се с всичко това, със себе си – че вече сме изоставили някои праисторически привички, а „пещерен човек” е направо обиден епитет.

Но кодовете, които съществуват в нас, изобщо не са модерни. Има нещо извън ежедневието ни, извън самосъзнанието ни, което ни връща обратно през тези стотици хиляди години и ни сближава с нашите прародители повече отколкото сме предполагали. Непреодолимо и неминуемо. И това са нашите инстинкти.

Инстинктът за самосъхранение е най- основният човешки инстинкт, който прониква във всичките ни действия, съзнателни или не, във мислите ни, реакциите ни към околния свят, във взаимоотношенията помежду ни. И изпълнението на този код започва от съвсем крехка възраст, още от самото раждане. Може би в моменти на отчаяние си мислим, че понякога бебето ни реве едва ли не напук, от инат, само за да ни разстрои. Този пронизителен плач не е никак случаен. Човешкото малко е най- дълго безпомощното същество на земята. От самия ход на еволюцията, му трябват около две години, за да може да взаимодейства със света – да ходи, да яде от общата храна, да говори и да общува. Ето затова, от самата му безпомощност, произтича този силен инструмент за оцеляване – плачът. Пронизителният звук, който може да достигне децибели, с които всяка прилична музикална уредба би се гордяла, може дори да активира отделянето на мляко у майката. Бебето и неговите нужди не бива да останат незабелязани, затова плачът никога не бива да остане пренебрегван – дори и за едно петминутно гушване, нещото, от което най- силно се нуждаят. Не го разглезваме, просто следваме неговия код за оцеляване и му даряваме спокойствие.

Известно е предпочитанието ни към мазни храни, особено през студените месеци, висококалорични фаст фууд произведения и всякакви подобни. Това също е част от инстинкта ни за самосъхранение – колкото е по- висококалорично ястието, толкова повече се увеличават шансовете ни за оцеляване. Естествено, много се е променило оттогава по отношение на храненето – толкова калории в днешните улеснени времена не са ни необходими, храната рядко е здравословна по произход и приготвяне. Но остава неоспорима истина предпочитанието на мъжката половина ( натоварена с отговорността по набавяне на прехраната, охраняване на останалите, казано накратко – оцеляване с помощта на физическа сила ) към една сочна, леко шарена пържола.

Друг аспект от този инстинкт лесно се открива в някои спортове.Спортът, играта, отдавна са обект на психологични изследвания заради начина, по който се разкриват хората в него и функциите му – сплотяване между мъжките и женските колективи от една страна, конкуренцията от друга, победа, признание от околните. Всичко това е неизменен спътник на човека. Но наскоро навлезлите с пълна сила екстремни спортове притежават още едно измерение – адреналинът. Днес живеем в сравнително безрискова общност. Обществените сили се грижат да живеем спокойно, без ежедневна заплахи за живота и сигурността ни. Но хормонът адреналин, който е най- важният фактор за самосъхранението на индивида, не бива да бъде загубван с еволюцията, както е козината по тялото ни. За да поддържаме нивата му, да опазим механизмите за производството му в самия ни организъм, ние проявяваме изумителна изобретателност, която стига все по- далеч. От хазарта, до спортното катерене и скачането с парашут – всичко свързано с поемането на риск и адреналинът, който го съпътства, е част от тренирането на инстинкта за самосъхранение.

От инстинкта за самосъхранение произлиза другият силен инстинкт – инстинктът за продължаване на рода. В това отношение силно се откроява сексуалният нагон и някои навици, свързани с намирането на партньор, възпроизводството и отношенията между мъжа и жената като цяло.
Знаем каква е идеалната женска фигура за привличане на мъж - тип „пясъчен часовник” – голям бюст, тънка талия и широк ханш. И това не е никак случайно. И макар да знаем, че размерът на гърдите не влияе върху отделянето на кърмата, на древните не им е било известно. Големият бюст символизира изхранването на поколението, тънката талия – плодовитостта, а широкият ханш ( където се складират мазнините ) – оцеляването на майката по време на бременността и след това. Известна ни е и мъжката фигура – широки, мускулести рамене и гърди – символ на закрилата. Слаб ханш, силни ръце – символ на физическата сила, благодарение на която семейството оцелява. Отвъд физическите данни сега силата приема формата на финансова стабилност и благосъстояние. Там може и да се потърси причина за прословутата женска меркантилност в момент на финансова криза.

Как са се случвали нещата в пещерните времена?

Няколко мъжки се борят за вниманието на женската и тя в крайна сметка избира кой да е баща на децата и по гореспоменатите белези – сигурност, сила, поемане на риск, ако се наложи за защитата. Това продължава да се случва и днес. Мъжете са много по- склонни да се състезават по между си за една жена, отколкото е обратното. Чувството за конкуренция е много силно – и за външен вид, автомобил, работа, финансово и обществено положение. Когато се съберат, за да създадат потомство, че дори и при такава потенциална възможност, стига да е уверен в победата, се случва едно и също при всички. В обща компания, особено в присъствието на други мъже, веднага започва офанзива по маркиране на територията. Целувки, докосвания, ръка на крака, ръка през раменете. Всичко, което ще затвърди пред другите: „тя е моя, не се доближавай”. И преди, и сега може да се стигне до открит сблъсък, в който жената пак решава кой да бъде нейният избраник. Но дотук спира приятната за жената част. Горда собственичка на една- две яйцеклетки на месец, тя става неволна „жертва” на милионите сперматозоиди на мъжа, който трябва да е сигурен, че те ще отидат при възможно най- много жени. И стигаме до прословутата мъжка полигамия. Мъжът трябва да е сигурен, че генетичният му фонд ще намери възможно най- много приемници и не остава дълго време при една жена. Често се е случвало в пещерите да живеят няколко семейства, които да обменят партньори до едно или две поколения. Сега моралът е този, който запазва едно семейство от подобен вид полигамия, макар в много страни и религии тя да е норма и дори форма на обществен престиж.

Майчинският инстинкт е вид инстинкт за продължаване на рода и независимо от споровете кога се заражда и колко е силен, той е налице, подкрепен от много фрапиращи примери за жертвоготовност, усещане на надвиснала опасност за детето, дори когато то не е наблизо. Майчинският инстинкт се заражда още по време на бременността, когато жената усеща т. нар. „синдром за свиване на гнездото”. Изведнъж, от нищото, жената в напреднала бременност, започва усилени грижи за дома – подрежда, прибира, размества, започват се ремонти, монтиране на детското легло. Сред натежалия корем, затрудненото придвижване, лесното уморяване, тя усеща прилив на енергия и нужда това да свърши именно тя и никой друг. Всичко се прави, за да се подготви дома за раждането на детето и да се създаде необходимото му удобство.

Поглеждайки по този начин на нещата от модерното ни ежедневие и на нас самите като модерни хора, можем ли да се запитаме – „Какво се е променило за стотици хиляди години?”. Жените са си същите, мъжете са си същите, хората сме си същите. И независимо колко се наслагват върху нас религиозни, морални и обществени отпечатъци – изглежда, че на практика се е променило много, много малко.
Виж още статии за:   Любопитно · Жените днес · Психология ·
Коментари
2013-04-08 #1
teodora
Много cool статия, много cool снимка
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Защо арогантността е опасно заразна?
· Бавно научавам...
· За травмите си може и да не носим отговорност, но носим за излекуването от тях
· „Вечните хитове на България“, които жените слушат до болка, кръв и посиняване
· Циганското лято на живота ни
· Самодостатъчните жени
· Кои са най-известните жени от света на казино игрите
· Кой ще е цветът на 2022 г.?
· Топ 7 най-скъпи круизни кораба в света
Виж още статии за:   Любопитно · Жените днес · Психология ·
Петък
28
Януари 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Обяснение в любов
Аз не съм космополит, казвам, а тя ме гледа присмехулно. Никакъв гражданин на света не съм. Аз съм...
"От сън дълбок се събуди..."
"...От сън дълбок се събуди", но не и с широко затворени очи...
"Бог се роди, Коледа!"
...Тогава бяха зимите на дебелия свят. Из Софийско по Коледа натрупваше такъв сняг, че понякога само...
12 януари - Св. Татяна
Света мъченица Татяна Римска е една от малкото светии, които са почитани и в Католическата, и в Православната...
"Св. 40 мъченици" - една църква във Велико Търново, паметна за историята ни
Годината е 1230 г., Второто българско царство е в разцвета си с властването на един от най-могъщите български...
Две важни правила за мъдър живот
"За да живееш живота си мъдро, трябва много да знаеш. Но две важни правила запомни за начало: По-добре...
Мисти Коупланд влиза с балетна стъпка в картини на Едгар Дега
Класическият балет е консервативно изкуство и може би затова в продължение на векове е запазил непокътнати...
Точно когато си мислиш, че всичко е свършило, започва нещо ново
Точно когато си мислиш, че всичко е свършило, започва нещо ново....
Трите чудотворни икони на Богородица
Богородица, Света Дева Мария, Светата Майка, Мадона – това са прозвищата на една обикновена жена с необикновена...
Защо обичаме да четем книги?
Популярно е да се твърди, че преди се е четяло повече, защото не е имало други развлечения. Нямало е...
Мери Едуардс Уокър - жената, която промени лицето на медицината
Мери Едуардс Уокър е лекар, феминистка и активистка за правата на жените. Тя е първата жена, получила...
Непреходната женственост на София Лорен
На 20 септември, през 1934 г. в сърцето на Италия, Рим, се ражда София Вилани Шиколоне. Не след дълго...
Древната душа на виното
Едва ли има друго питие, което да носи толкова символика, колкото червеното вино. Още от древността виното...
Ина Вълчанова спечели наградата на Европейския съюз за литература
Българската писателка Ина Вълчанова спечели наградата на Европейския съюз за литература заедно с още...
1 май - Международен ден на труда
Денят на труда и на международната работническа солидарност се отбелязва ежегодно на 1 май и е един от...
Есенна вечер - с поезията на Петя Дубарова
Сред настръхнали дървета с крачка бавна и предвзета се разхожда сънен вятър с корона от листа, а...
Разделихме се с Колийн Маккълоу
"Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание....
Възрастта ни отива
Възрастта не е порок, не е присъда и не е край. Красивите дрехи, пътуванията, срещите и приятелствата,...
Орли
Повя и зелените ливади зашумяха като облаци. Две бели глухарчета се завъртяха из въздуха. Учудено се...
Кукувица кука за Гергьовден
Закукала кукувица рано ми, рано за Гергьовден. Закукала на ябълка, на ябълка, на петровка, на петровка...
Чарлс Дикенс: "На този свят има полза от всеки, който облекчава товара на другите."
"Благотворителността започва от дома, а справедливостта - от съседната врата." Кой е Чарлс Дикенс? "Животът...
Не е за теб успех, който изисква всяка цена. Нищо хубаво не става с насилие
Не е за теб успех, който изисква всяка цена. Нищо хубаво не става с насилие....
"Моля ви, кажете ми истината: Има ли дядо Коледа?"
Как писмото на 8-годишната Вирджиния О'Хенлън се превръща в най-препечатваната вестникарска статия до...
Любовта побеждава всичко. Или за коледното примирие на 1914 г.
На Коледа се случват чудеса. Едва ли има по-голямо клише от това, но ето още едно – любовта побеждава...
Не приемай критика от този, от когото не би приел съвет
Не приемай критика от този, от когото не би приел съвет....
2012 година според предсказанията на фантастите
През 1987 г. група писатели фантасти, сред които Айзък Азимов, Роджър Зелазни, Орсън Скот Кард, Робърт...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook