Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Синдромът на мама-квачка


Най- щастливият и признателен миг в живота на един родител е да види здраво, самоуверено и преуспяло свидното си чадо. Медала за такъв успех обаче има две страни. Често в стремежа си да изпишем гордо вежди като изключителни родители не осъзнаваме какво всъщност може да последва от прекомерната родителска грижа, свръх протекция, амбиции, авторитарност и обгрижване до малки детайли.

Несъмнено здравето и безопасността на едно дете трябва да е приоритет. Ала има семейства, в които грижата и отглеждането на малкото дете се превръщат във фикс идея на живот, и то какъв. Както гласи поговорката: „ Прекаленият светец и богу не е драг!“ тук е място да кажем, че свръх обгрижването е нож с няколко остриета. Зад всяка постъпка разбира се, се корени предходен опит ( или липсата на такъв), поведение изтъквано за пример и похвала, възпитание в определени норми и правила като в по- голямата си част са несъзнавано предавани на поколението занапред.
Тъй като честта за отглеждането на отрочето е възложена на жената още от ерата на хомо сапиенс, няма как да стане дума за „ татко- квачка“. На него е била отредена нелеката задача да се грижи за прехраната и сигурността на семейството.

Синдромът на „ майка- квачка“ се забелязва у немалко жени. Срещали сме ги по улицата, градинките и площадките дори сме ги наблюдавали и при наши близки или приятели. Те се открояват с обострена бдителност, недопускат отдалечаването на детето дори на 2 метра разстояние, кръжат около малчугана в случай, че понечи да се спъне дори, а ако за секунда изпуснат от поглед целта панически ужас се изписва на лицата им. Това са деца, които не се допуска да отидат никъде сами, абсолютно никъде. Стаите им се подреждат старателно от мама дори и в зряла възраст, домакинска работа се извършва само и единствено под формата на вдигане на собствената чиния от масата, позволява им се всичко в името на мира и щастието, галени и глезени дори пред връстниците им с епитети и гальовни прякори. Ако се допусне детето- тийнейджър да излезе навън само за малко или бъде оставено на близък да се грижи за него, „ мама- квачка“ започва непрестанно да контролира действията му като звъни през 10мин. за да се осведоми за евентуалната му промяна. В случаите, в които юношата пък се наложи да остане сам вкъщи, то той е обсипан с хиляди заръка за безопасността му в дома, вратите на рискованите места са добре залостени и щателно проверени поне 10 пъти. Младата дама или господин са наставлявани в това как да се облекат добре, че да не настинат, въпреки достатъчно зрялата им възраст за преценка, да посетят тоалетна поне още веднъж преди да са излезли навън, дори им се прави подбор за евентуални бъдещи връзки и срещи.

Вероятно всичко това звучи пресилено, смешно или направо нереално, но нека си представим за момент живота на една такава майка. За нея това е най- доброто, което може да стори, дори ако я попитаме, би казала, че това е нищо, че дори не е достатъчно добра или грижовна, че може да бъде още по- изрядна. Тя дори не разбира, че това е прекалено, дори не си дава сметка колко изтощително и невротизиращо е цялото това натрапливо поведение. Ритуали, схеми и заучено поведение, което непозволява ни най- малко разклащане в ежедневието. Изчерпващо и смазващо е само докато го четеш, а колко от тези саможертвени майки стражари живеят своя собствен живот докато стерилно обгрижват живота на други? Изобщо имат ли собствен живот или дните им придобиват смисъл само ако наставляват и направляват живота на милото им вече пораснало дете? Разбира се има и много, на които просто им е страшно удобно да останат под крилото на „мама-квачка“, но има и много други, които се срамуват от майките си държейки се с тях като с хлапета.

Защо „мама- квачка“ е такава? Източник на такова поведение може да е страх от изплъзване на контрола; жена, която на доста по- късна възраст се е сдобили с дете; майка, която е претърпяла загуба на първородно дете и се стреми всячески да опази и съхрани новороденото; родители, които нямат познания и добър предходен пример, защото самите те са така отгледани; само майчината роля сякаш ги кара да се чувстват осмислени.

Какво се случва с тези деца, които един ден ще станат зрели възрастни? А дали наистина ще са достатъчно зрели? За да си достигнал някаква мъдрост, преди всичко е необходимо да преодолееш някой трудни моменти сам, да се справиш с определени въпроси, да имаш решителност да поемаш отговорност, да вярваш в собствените си способности и да си дадеш правото да сгрешиш. Ако всичко това е било отнето и всяка стъпка е била предначертана и изпреварена ще порасне едно голямо, неуверено в себе си човешко същество, с инфантилни детински постъпки, неспособно да вземе самостоятелно решения, страхливо и непременно предпазливо в действията си. Самият родител също ще бъде притеснен от този факт, че собственото му дете среща трудности и не може да постига успехи без помощта на същият този родител.

Скъпи майки, обичайте децата си, но незабравяйте и себе си. Незабравяйте собствения си живот, отдавайте се на любими занимания, хобита, среща с приятели, давайте си почивка, обърнете внимание на мъжа до вас. Няма да сте по- малко добра майка ако обичате себе си, дори напротив.

Ежедневието на една такава жена ще се превърне в пълноценно място където ще има моменти за щастливи часове прекарани с обичаното дете без тревоги и излишно напрежение.
И както е казала народната мъдрост: „ Добрият родител не е този, който предпазва от падане, а този, който превързва рани.“
Коментари
2013-05-01 #4
Силвия Ганова
Здравейте Men, това, че отглеждате детото си сама не мисля, че Ви прави квачка, а по- скоро бих изразила адмирациите си и възхищението към такива майки като Вас. Мога само да предполагам какво е положението Ви след като се налага да се справяте сама, което на свой ред води една повишена бдителност към детето Ви. Тази тема има друго предназначение и е по- скоро поглед към прекомерното и свръх обгрижване на децата и особено на тези, вече пораснали деца, чиито майки дори вече с големи зрели наследници не могат да скъсат пъпната връв. Темата не цели да сложи в рамка някоя майка, а да помогне, да отрезви съзнанието за необратими последици от такова поведение. Последици за самото дете и пораснало възрастен. Както всяка майка, аз също се открива в някои от редовете. Важно в случая е да се намери златната среда и да се предостави право на избор, грешка и лично пространство на най- свидното ни за да е един ден пълноценен възрастен, защото то расте и няма цял живот да е онова малко 3-5-10 годишно наивно дете. Или ще е? Това зависи само от нас.
2013-04-30 #3
Men
Аз съм ква4ка, за мен има само проблеми, откакто съм майка, приела съм го, сама го гледам и кудкудякам : )) като няма кой да ме смени, и по-ло6о има
2013-04-26 #2
Силвия Ганова
Вярно е, че и след време ще е актуална, защото все ще има, кой да повтори достойно стъпките на мама
2013-04-26 #1
Десислава Ив. Симеонова
Аз... почти се видях някъде сред редовете , обаче досега, но адски тайно, съм подозирала, че съм "майка-орлица"... - пък то било "квачка" Ужассс. Е, истината винаги е някъде по средата и човек сам си знае. А самата статия би звучала актуално и след време....
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· "Никой не иска да играе с мен"
· Заветът на д-р Франсоаз Долто
· Исторически снимки, в които кърменето на открито е напълно нормално
· Домашно училище за позитивно мислене
· Безсънието до детската люлка
· Защо жените изневеряват?
· Идеи за нематериални подаръци за децата
· Помощ, деца, къде ми е коледното настроение?
· Недоносените бебета, медицината и ние, родителите им
Вторник
18
Декември 2018
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Еднакви или противоположни?
Кое ни привлича у любимия – еднаквостта или противоположностите? Искрено вярваме, че искаме да сме с...
Рамки за примамки - II
Рамките примамки са един олекотен вариант на стереотипите. Във всяка държава, във всяка обществена сфера...
Радиацията на мобилните телефони - II
Употреба на GSM от деца Мненията относно използването на мобилен телефон от малките деца и тинейджърите...
Домашното обучение е една приемлива алтернатива на модерното образование
Идеята за домашно образование не е нова, но е особено актуална. Така са били обучавани всички деца до...
Приятелството на работното място
„Прекарвам на работа две трети от времето си и без приятелските отношения с колегите не бих могла да...
Жената алфа
"Жени алфа", "силни жени", "безсърдечни кучки" - жени, от които се възхищаваме, които презираме, които...
Родителството – избор за цял живот - I
Сега или по-късно, именно с този мъж или по-скоро не...Както всeки път, когато сме на прага на важна...
Защо ни омръзват любимите неща?
Обичаме нещо, борим се за него, успяваме да го присъединим към живота си, после... После рутината го...
Секс на раздяла - да или не?
Всяка любовна раздяла е различна и не може да се даде универсална рецепта нито как да протече, нито как...
Най-голямото богатство - спестеното време
“Нямам време”, “Не сега, че бързам”, „Не ми стигна времето” – всеки от нас често използва тези думи....
Ангел Каралийчев - детското, светлото, родното у всеки от нас
- Сълза ли? Каква сълза? – надигна се тревожно лястовичето. - Майчина. Историята на моя живот е къса....
Мързелът – как да се справим с него?
„Мързелът не мори, но мъчи” – това е любимата поговорка на баща ми, която си спомням от най-ранно детство....
„Каня те на среща... с родителите ми” - II
Ето и неписаният кодекс на бойните действия: Остави те да говорят повече, но не оставяй неловки дупки...
Ухажването - игра на инстинкти
Ако възрастните имаха любима игра, то със сигурност тя би била ухажването. Това е онзи момент на преследване...
Майки от всички страни - обединявайте...рецепти
Когато трябва да сготвим нещо вкусно и здравословно на детето, ние търсим съвет от други майки, питаме...
Какво се крие зад асексуалността – "невидимата сексуална ориентация"?
Повечето хора никога не забравят времето, обикновено в юношеството, когато са усетили първите трепети...
Деца на свобода
Никога не мога да разбера, как родители извеждат децата на площадката "да поиграе на свобода", а не спират...
Как да се справим с пасивно-агресивен човек?
Пасивната агресия се отнася до хора, които са враждебни към нас, но не показват открито или пряко...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook