Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Деструктивното чувство за вина


Угризенията на съвестта човъркат като малко червейче съзнанието ни. Независимо колко сме големи тези усещания за вина съпътстват неизменно битието ни. Човешкият род е създал така съществуването си, че е подхранвал и добре съхранявал тази форма на нездраво поведение. Умишлено или не, то е факт, който е добре да не пренебрегваме. Ако се замислим само за секунда, веднага можем да изредим колко пъти сме се почувствали виновни за неща, които независят пряко от нас. Често дори си правим лоша услуга да се нарамим с вина за абсолютно несъществени неща.

Виновни сме, когато ни се прииска почивка, свикнали сме да бъдем под пара и винаги в центъра на динамиката. Ако се замислим за отбиване от пътя или кажем стоп, това е предела ми, малкият дявол се появява като от шоу за фокуси на рамото ни и зловещо ни боде с тризъбеца. И като е станало дума за фокуси, често ни се иска да жонглираме с много дейности за да е чиста съвестта ни и да няма време и място онова малко червейче да си проправя път в ума ни. Вина изпитваме, когато се упрекваме, че не сме добри родители. Захапали ръководствата за идеалния родител 200 страници поглъщаме вина. Кършим пръсти колко сме кърмили или не нашето отроче, кога се е научило да приказва, да поздравява, да щипе и хапе, да използва гърнето. Нима родителят, който иска почивка е егоистичен, или пък майката, която не е чела „Основни етапи на детството“ е некомпетентна и неспособна? Виновни сме, че сме се оженили/омъжили за неправилния партньор или сме забравили стари приятели. А те, дали помнят нас? И защо още утре не им се обадим за да подновим хубавото минало. Изпитваме вина, когато сме се развели и смятаме, че сме осакатили детството на най- милото ни като отнемем идеала за семейство. Малцина обаче разбират, че насила запазените отношения са повече злополучни именно за детето им, което един ден ще поеме своя път в живота, а те ще са на прага на половината си живот, празни, нещастни и необичани.

Едно от най- унищожителните чувства за вина изпитват родителите. Да ли са достатъчно добри родители, да ли са прекалено строги или пък нехайни спрямо отглеждането на детето си. Често, когато ни боли, си мислим, че някъде сме сгрешили и заради това не сме могли да предотвратим сегашната болка. Или че тя е наказание за нещо лошо, което сме сторили.

Кой каза, че болката е само лошо и вредно нещо? Да, неприятно е когато страдаме и ни боли, но болката може да ни калява за нещо по- голямо и щом ни боли следователно учим важен урок. Децата също учат важен урок с помощта на болката. В периода на детството много родители компенсират чувството си за вина с подаръци или пък такива родители, които проявяват отстъпчивост в поведението си. Децата са много сензитивни и често пъти могат да спекулират с родителското чувство за вина. Но не защото са лоши, а защото виновният родител е слаб и манипулируем. Има определени изрази, които несъмнено посяват семенцето на виновността у децата: „ Ти не си като Х.“; „ Не си малко дете.“; „ Не се прави на по- умен от мен.“; „ Аз изкарвам парите,… докато живееш в моята къща...“; „ Не прави това сам, остави ме аз да го свърша.“ и т.н.

Виновността ни сполита и когато искаме нещо за себе си. Смята се за голямо геройство самоотвержените и безвъзмездни постъпки. И щом решим да искаме нещичко за себе си, нахлува усещането за нередност, за прекрачване на забранена граница.


Как да преодоляваме чувството за вина?

За да може да се справим с чувството за вина преди всичко е необходимо да се научим да си прощаваме, сами на себе си. Чувството за вина има деструктивна сила, която може да ни направи непълноценни. Прошката е трудна стъпка, дори по- трудна към самите нас, отколкото към околните. Помислете само, колко пъти сте си казвали, че не ще си простите определена постъпка или неизказано мнение? Кой ще ви прости, ако не вие самите?

Когато изпитваме моменти на слабост, това не е безвъзвратна загуба. По този начин показваме на детето, че е човешко да се греши, че хората не са идеални, че мама и татко не са супер герои и това оформя една реална преценка за света.

Всеки има определен предел на чувствителност и разбиране. Няма общо валидно поведение, няма формула, рецепта, книга или философия, която да определя и слага граници и да дава безпрекословна свобода. Всеки носи в себе си своето собствено разбиране за нещата, знание за нещо, което другият не умее и обратно.

Няма верни и грешни отговори, всичко е опит, който ни учи. Ако сме допуснали грешка нека приемем това за урок, който ни прави една идея по- мъдри за в бъдеще.
Прекалено високите изисквания също теглят вината след себе си, защото не винаги успяваме да задоволим взискателността си. Трябва да сме толерантни към себе си и да се вместваме в собствените си възможности.
Виж още статии за:   Нашите деца · Семейството · Чувствата · Вината ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Когато Цезаровото сечение не е избор, то не и повод за срам и вина
· Ден 15 - Постове и пости: Отровни хора
· Ден 1 - Постове и Пости: Вино, вместо вина
· От къде идва чувството на несигурност?
· Защо потискането на емоции е лошо за нас?
· Депресията - спиралата на безнадежността
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Откровено за майчинството между митовете и истините, които никой не признава
· Проучване: Децата, които са близо до природата имат по-силна имунна система
· Учени: Пробиотиците в киселото мляко намаляват затлъстяването при децата
Виж още статии за:   Нашите деца · Семейството · Чувствата · Вината ·
Вторник
26
Януари 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Най-големите грешки във всяка връзка
Няма как някога някой да не ви е казвал, че привличате точно такива хора, каквито сте и вие самите. И...
Животът в социалните мрежи
Не издържате и ден без да влезете в любимата си социална мрежа, да научите последните клюкини около виртуалните...
Как да направим приказно кръщене?
Кръщенето е празник, който оставя спомен за цял живот. Този ритуал въвежда детето в духовния свят, обединява...
Какво да правим, когато бракът куца?
Какво действа разрушително на брака? Ако върнете лентата назад, може да се окаже, че още преди сключването...
Уверените деца не са случайност, а резултат на възпитание
Никой не притежава рецептата за идеално родителство. Вероятно то е сечение на авторитет с емоционалност,...
Как да си спечелим уважение?
Да бъдеш обичан е много хубаво и приятно, но има нещо още по-важно от любовта – уважението. Без него...
Дали и на 60 не ни се танцува
Замисляли ли сте се над това какво всъщност означава да си стар и кога в действителност настъпва старостта?...
Пътища към приемането ни един от друг
Битовизмът е в състояние да побърка всеки и любовта никак не е застрахована. Каквито и романтици да сме,...
Болните от синдрома на Даун също могат да бъдат щастливи
Послание към една бъдеща майка ще предизвика страховете и въприемането на Синдрома на Даун на всички...
Детската ревност – как да я избегнем - II
В някаква степен ревността е неизбежна, затова не драматизирате нейната поява. Най-важното в тази ситуация...
Отношенията ни след появата на детето
Тя: „От както се роди детето, той се промени много. Мисля, че вече не ме обича така, както преди” Той:...
Какво бихте казали на по-младото си "аз"?
Имали ли сте понякога чувството, че в определен момент от живота ви определен съвет би го променил напълно?...
Откровено за трудните разговори
„Бъдете достатъчно смели да започнете разговор, който си заслужава.“- Маргарет Уитли Във всички...
Абитуриентски бал - няколко незаменими съвета към абитуриентите
Помните ли го, сякаш беше в друг живот, но все още пазите една дълга рокля в гардероба? Или тепърва ви...
Ангел Каралийчев - детското, светлото, родното у всеки от нас
- Сълза ли? Каква сълза? – надигна се тревожно лястовичето. - Майчина. Историята на моя живот е къса....
Как да спрем социалните мрежи и смартфоните да провалят връзките ни?
Вече нищо не е същото, откакто има смартфони и когато те ни дават възможност да сме свързани постоянно...
Вечният конфликт между поколенията
„Днешното поколение за нищо не става...“ Това не е реплика подочута на пазара от вечно мърмореща старица....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook