Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Безпричинната доброта



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Преди години прочетох романа на Ъруин Шоу „Хляб по водите“ и там – знаменателното библейско послание: „Пущай хляба си по водите, защото след много дни пак ще го намериш“. То стана за мен синоним на безпричинната доброта. Нейният красив и дълбок смисъл е именно в това - правиш добро, без да очакваш нищо насреща. То отплува в неизвестното, но по извечния морален закон, че всичко рано или късно се връща, и сторената добрина някой ден ще те намери. Или може би ни се иска да е така.

Харесва ми изразът „безпричинна доброта“ – сторена ей тъй от нищото и за нищо, без каквито и да са подсъзнателни сметки. Макар че, не рядко и в уж най-безкористната ни постъпка има мъничко егоизъм. Или надежда да получим „отплата“. Помагаме на падналия на улицата човек, но дълбоко в нас проблясва мисъл – дано да има кой да помогне и на мен, ако изпадна някога в подобна ситуация. Навремето, когато всеки син ставаше войник, често родители вземаха на стоп непознати войничета и си признаваха чистосърдечно – дано и моето дете, когато е на път, да получи такава помощ от непознат.

В най-чистия си вид безпричинната доброта е плясък от крилата на оня паднал ангел, но все пак ангел, който живее във всеки от нас. Банална истина е, че ние хората в повечето случаи не сме нито грешници, нито светци. Доброто и злото съжителстват у нас къде по-мирно, къде по-драматично и ту едното, ту другото взема превес.

Тъжно е, че добрият човек обикновено минава за глупав или слаб. Той е уязвим. Хитреци и измамници злоупотребяват с добротата му и дори са перверзно горди от това. Вярно е и обратното - често слабохарактерността минава за доброта. А истински доброто изисква и смелост – то е действие срещу общоприетото еснафско поведение, което е най-често на принципа „don't disturb“ /англ. не ме безпокойте/, „не ми разваляйте мъничкия личен рахат“.

Безпричинната доброта е порив, вдъхновение. Тя е помощ, непоискана и непредизвикана. Постъпваш така, защото ти се иска, така го чувстваш. Тя е усмивката сред и въпреки множеството смръщените лица. Тя е в дребни, ежедневни малки добри постъпки към човек, когото виждаш за пръв път и никога повече няма да срещнеш – да го упътиш; да преведеш безпомощен през кръстовището-лудница; да пропуснеш на опашката бързащия, когато ти не търчиш за никъде; да погалиш дете; да се затичаш след непознат, забравил нещо свое на пейката; дори да купиш закуска на омърляния бездомник. Всъщност, като изтупаме рекламния и най-вече модния прах от т. нар. „висящи кафета“ и прочие „висящи“ материални блага – ето, те са добър пример за безпричинна доброта.

Наградата е в тихата и светла радост, която остава вътре в теб. И толкоз. Хлябът е пуснат по водата. Тя го отнася там, където имат нужда . Светът е станал малко по-уютно и човечно място. Уж само за миг, а всъщност за много такива мигове, в които други непознати там някъде са пуснали хляба и той се е понесъл накъдето трябва.

Коментари
2017-02-03 #5
Анастасия
Благодаря ви за прекрасната статия!
2016-12-04 #4
златка
Да си добър не означава да си наивен глупак! Не поставиш ли реални граници , с които другите да се съобразяват , ти се превръщаш в наивник! Правете добро, ей така без отплата, светът има нужда от това , а и ти също! Всички се раждаме добри и чистосърдечни, матрицата ни прави лоши и злобни! Излезте от матрицата, защото човекът по своята същност е част от Бога, а Бог е любов! Не мислете какво хората мислят за вас - това е техния проблем, мислете какво добро да направите, защото го правите за вас самите! Обичайте с цялата си душа и Бог ще влезе в мислите и чувствата ви! Любовта е всичко, което може да дадете на този свят! Бъдете благословени!
2014-04-20 #3
donka
Според мен и,като имам предвид житейския си опит (на 64 години съм) в този аспект,смятам че написаното от Sneja е правилно и я подкрепям напълно.Аз и съпругът ми сме потърпевши вече години от точно такава безпричинна (християнска) доброта - човек подава ръка да помогне,а те я захапват...Днес хората в огромната си част са използвачи.Има и почтени,но те бледнеят пред останалите.Жалкото е,че заради мошениците човек се изолира и понякога пренебрегва незаслужено останалите,които не са малко,но обикновено са незабележими и незащитени от системата ни.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· 5 декември - Международен ден на доброволеца
· 14 юни - Ден на доброволния и безвъзмезден кръводарител
· Кое ни прави добри?
· Hera.bg стана на 11! Честит ни рожден ден!
· В навечерието на един 24 май, като никой досега
· 10 начина да бъдем по-добри към себе си
· Градска мода на есен/зима 19/20 – тенденции и какво да не пропуснете!
· Нещата от живота, на които ни научи пандемията
· Не излизай от стаята, не ги правѝ тия глупости
· Въображаемите ни врагове
· От къде идва чувството на несигурност?
· Повече увереност в епохата на социалните мрежи
· За обидата и обидчивостта
· Колкото различни са хората, толкова различни са и начините за изразяване на любовта
· Даването и получаването като големи житейски уроци
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Съзидателната сила на несигурността и как да я открием
· Дори незначителната липса на сън влияе на емоциите
· Край с оплакването веднъж завинаги!
· Ние определяме от какво да се тревожим, нека пестим силите си
Сряда
28
Октомври 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Двама на една вълна
Когато между двама души съществува много силна емоционална връзка, те развиват помежду си нещо като...
Войните, които майките водим (помежду си)
Настана време за паркове, настана пак време за войни. От форумите и социалните мрежи бойното поле се...
Наистина ли не можем да надскачаме себе си?
Такъв си е човекът, не може “да надскочи боя си”, казват за някого и му слагат етикет "той е такъв и...
Тъгата като необходимост
От всички негативни емоции тъгата най-трудно може да се опише – тя не е остра болка или пристъп на страх,...
Какво не искат да чуват от нас хората, които скърбят най-тежко
Всеки минава през тежки моменти в живота си. Някои от тях обаче, са далеч по-тежки от други и не се преживяват...
Вечерята – време и място за семейството
Аз нямам наследени родови привички и традиции, нито съм от хората, които си спомнят с умиление за детството...
За дефлорацията и хората
Коя ли от нас не се е разтапяла, когато някой галантен джентълмен й е поднасял цветя? Жестът на подаряването...
Как да изберем лекар на детето си?
Бременна сте и очаквате вашето съкровище. Тъкмо приключихте с избора на акушер-гинеколог и болница, в...
Кое издава, че имате ниско самочувствие?
Как сте със самочувствието - ниско или високо На какво основание е то? Получавате ли потвърждение за...
Какво вземат жените по света за родилното
Поредният вълнуващ и социално значим фотопроект ни разкрива какво взимат жените със себе си за най-важния...
Мързелът – как да се справим с него?
„Мързелът не мори, но мъчи” – това е любимата поговорка на баща ми, която си спомням от най-ранно детство....
Работа от вкъщи и малко дете? Мисията е трудна, но възможна
Ако работата ни е свързана с офис у дома или сме на плаващо работно време, което предполага и свършване...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook