Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Носталгично за киното под лятно небе



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Лятното кино, уви, е нещо непознато за младото поколение. А може би в някои градове и за средното – кой ли помни точно кога по различните места изчезна това красиво преживяване, типично за топлите месеци. Сега една телевизия се опитва да възкреси идеята за него, ала това едва ли би могло да се постигне трайно с кампании и спорадични прожекции. Но дано греша.

Не знам кога го загубихме от нашия живот, но аз го свързвам основно с детството и това прави споменът още по-красив, емоцията – по-силна. В тази възраст небето е най-синьо, тревата най-уханна, гмурването в морето – най-нетърпимо желано, а лятното кино… - най-незабравимо преживяване. В моя роден град то се намираше в градската градина и дори не бе място специално правено за кино, а пригоден за целта тенис корт. На входа на градинския мост поставяха афиша с името на поредния филм. Това бе много практично. Като излезеш привечер на разходка, тя неминуемо стига до моста – там виждаш името на филма и на място решаваш дали да продължиш към киното в края на парка или си оставаш само с разхождането. Филмите бяха стари дори и за онова време, но обикновено хубави, истинска класика. „Златото на Маккена“, „Клеопатра“, „Този луд, луд свят“ или „Боговете сигурно са полудели“ – това са малка част от лентите, които съм гледала именно на лятно кино. С какво се е запечатало в съзнанието ми някогашното кино под звездите?

Там нямаше запазени места – който дойде пръв, сяда на най-хубавите.


Тогава летните нощи бяха студени. Затова задължително трябваше да си носиш жилетка. Или в краен случай да има кой да те стопли с прегръдка.
На лятно кино можеше да чоплиш семки, да похапнеш вафли или да си доядеш ескимото – все волности, които бяха немислими в закритите киносалони. В онова време киното не бе търговско място като сега. Ако днес идеята е покрай филма да те накарат да си купиш колкото може повече неща за похапване в салона, тогава там единствено се гледаше филм. Затова пък никой не шумолеше с опаковки и не хрупаше шумно пуканки.

Запомнила съм лятното кино в моя град с това, че имаше доста комари и често накрая си тръгвахме с по няколко сърбящи ухапвания. Комарите си бяха в реда на нещата – все пак паркът е полуостров на Тунджа, водата бе идеално жилище за хапещите гадинки. А и изглежда тогава не са пръскали срещу тях така успешно, както в днешно време.

Навън по-осезателно усещаш публиката като единно цяло, което едновременно съпреживява случващото се на екрана. Под открито ниебе по-мощно ехти смехът й или се чуват уплашените й възклицания.



Щурци. Свързвам го с упоителния звук на щурците. Едва ли съм ходила на лятно кино само през август, но тяхната натрапчива свирня се е запечатала в съзнанието ми. Особено след прожекцията, когато се прибираме с родителите ми.

Ръцете на моите родители. Вървим в полумрака на парка, призрачно осветен от лампите. Аз съм между майка ми и баща ми. Не съм прекалено малка, но пак ми е приятно да съм в защитеното пространство между тях и да усещам ръцете им. Редом с нас вървят сенките на разотиващите се зрители. Алеята е покрита с първите нападали листа в края на лятото.

Свързвам го и с летните курорти заедно със семейството ми. В Поморие или по-вероятно в Несебър, не помня добре мястото, но ясно помня как изглеждаше лятното кино. Именно там гледах за пръв път „Клеопатра“ с незабравимата Елизабет Тейлър.

Уж си на кино, а покривът над теб е звездното небе. Красиво е. Изпълнено с някакъв неопределен копнеж. Може би по приключенията и непознатите светове от екранното платно, леко полюшвано от нощния ветрец.

Лятното кино е преживяване. То е усещането за нещо различно. Уж същото обичайно действие – отишъл си на кино, а се случва по различен, упоителен начин.
Сега се чудя – дали наистина емоцията лятно кино е била толкова голяма или причината е, че е част от детството ми. А знайно е – магията му расте пропорционално на отдалечаването от него. Сигурно има и още - най-хубавите неща са съвсем простички, но много истински. А в търсене на все нови и нови усещания, преоткриваме минали радости, поизтупваме ги от праха и се дивим на уж новото им очарование.
Виж още статии за:   Нашето щастие · Нещо лично · Спомените ·
Коментари
2016-08-10 #2
Рени
"Тигърът на Седемте морета" и "Сандокан"
За съжаление, киното в Поморие е ремонтирано, но явно никой не желае да го наеме. Представях си старите български филми да се прожектират там
2013-09-18 #1
des
Аз имам спомени и за проливни дъждове,но те не проваляха
прожекцията.Ако филмът си струва просто мяташ якето на главата си.Или го долеждаш следващата нощ-билета беше стотинки.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Неудържимо е...
· Сълзите, които проливаме...
· Дежавю – тайнственият феномен I
· Щастлива да е новата 2020 г., приятели!
· Щастлива Коледа, приятели!
· "Само части от нас някога ще докоснат само части от другите"
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
Виж още статии за:   Нашето щастие · Нещо лично · Спомените ·
Понеделник
27
Януари 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Ако има труд - ще има успех
Ще има обстоятелства. Ще има съмнения. Ще има грешки. Но ако има труд - ще има успех....
Магическото око
Едно невероятно визуално преживяване! Взрете се в тези привидно абстрактни цветни петна (няма нужда от...
Любов
Къде си ти? Не свети в твойта стая, но зная, че си тук, че си сама. Завърнах се. За първи път разкаян. За...
Когато Майстора срещна Маргарита
"Тя носеше отвратителни, тревожни жълти цветя. Дявол ги знае как се казват, но, кой знае защо, те първи...
Видове приятели
Попитали един мъдрец: - Колко вида приятели има? - Четири - отговорил той. Има приятели, като...
Бумът на семейната фотография
Напоследък сме свидетели на истински бум на детската фотография. Било като подарък за някого или сами...
Жеравна. Магическо минало
Пристигнах късния следобед в Жеравна. Два дни преди фестивала на народната носия. Почти залез е. За Жеравна...
Не ограничавай предизвикателствата! Предизвиквай ограниченията!
Не ограничавай предизвикателствата! Предизвиквай ограниченията!...
Райското пръскало - II
Колко е дълго и трудно изкачването, е нещо, което не може бъде описано, особено за неопитен турист като...
Трябва да сме готови да зарежем живота, който сме планирали...
Трябва да сме готови да зарежем живота, който сме планирали, за да имаме живота, който заслужаваме....
Интимността е свързана с истината
"Хората си мислят, че интимността е свързана със секса. Но интимността е свързана с истината. Когато...
Да имаш кураж не е липса на страх, а да опиташ въпреки него
Да имаш кураж не е липса на страх, а да опиташ въпреки него....
Йохан Песталоци: "За да промените хората, първо трябва да ги обичате
„Смехът е естествено, но и свещено нещо, обаче само за хора, които не са глупци, не са злодеи и не са...
Поезията на Мара Белчева
Простряло е зад глухата алея… Простряло е зад глухата алея мълчанието тъмните си двори. Висока порта...
Понякога не трябва да започнеш нова глава, а да затвориш цялата книга
Понякога не трябва да започнеш нова глава, а да затвориш цялата книга....
„Никой не може да насилва своята природа, без тя да си отмъсти.”
„Животът не е въпрос на това да имаш хубави карти, а понякога на това да изиграеш лошите карти добре.“ „Никой...
Хана Аренд: "Подготвяй се за най-лошото, очаквай най-доброто, приемай което дойде"
"И най-радикалните революции ще се превърнат в консервативни в деня след революцията." "Прошката е...
За Андерсен и тъжните приказки
Питали ли сте се що за хора са авторите на приказки? Тези, които създават огромен пъстър свят от въображение...
"Обичам" означава: "открит съм". "Обичам те" означава: "открит съм за теб"
Подтиквани от копнежа, ние се отправяме да търсим човека, който ни е предопределен и в същото време –...
С промяната на маловажните навици се променят важните неща
С промяната на маловажните навици се променят важните неща....
"На този свят нищо не можеше да се сравнява със спомена за влюбените младини"
"Всичко изглеждаше като обещаващото начало на голямото щастие и понякога, до ден-днешен, след повече...
13 октомври - Денят без сутиен (No bra day)
На 13 октомври жени от цял свят свалят сутиените. Но не за това, към което ни води въображението, а за...
Помисли веднъж...
Помисли веднъж, преди да дадеш. Помисли два пъти, преди да вземеш. Помисли сто пъти, преди да иск...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook