Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Носталгично за киното под лятно небе



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Лятното кино, уви, е нещо непознато за младото поколение. А може би в някои градове и за средното – кой ли помни точно кога по различните места изчезна това красиво преживяване, типично за топлите месеци. Сега една телевизия се опитва да възкреси идеята за него, ала това едва ли би могло да се постигне трайно с кампании и спорадични прожекции. Но дано греша.

Не знам кога го загубихме от нашия живот, но аз го свързвам основно с детството и това прави споменът още по-красив, емоцията – по-силна. В тази възраст небето е най-синьо, тревата най-уханна, гмурването в морето – най-нетърпимо желано, а лятното кино… - най-незабравимо преживяване. В моя роден град то се намираше в градската градина и дори не бе място специално правено за кино, а пригоден за целта тенис корт. На входа на градинския мост поставяха афиша с името на поредния филм. Това бе много практично. Като излезеш привечер на разходка, тя неминуемо стига до моста – там виждаш името на филма и на място решаваш дали да продължиш към киното в края на парка или си оставаш само с разхождането. Филмите бяха стари дори и за онова време, но обикновено хубави, истинска класика. „Златото на Маккена“, „Клеопатра“, „Този луд, луд свят“ или „Боговете сигурно са полудели“ – това са малка част от лентите, които съм гледала именно на лятно кино. С какво се е запечатало в съзнанието ми някогашното кино под звездите?

Там нямаше запазени места – който дойде пръв, сяда на най-хубавите.


Тогава летните нощи бяха студени. Затова задължително трябваше да си носиш жилетка. Или в краен случай да има кой да те стопли с прегръдка.
На лятно кино можеше да чоплиш семки, да похапнеш вафли или да си доядеш ескимото – все волности, които бяха немислими в закритите киносалони. В онова време киното не бе търговско място като сега. Ако днес идеята е покрай филма да те накарат да си купиш колкото може повече неща за похапване в салона, тогава там единствено се гледаше филм. Затова пък никой не шумолеше с опаковки и не хрупаше шумно пуканки.

Запомнила съм лятното кино в моя град с това, че имаше доста комари и често накрая си тръгвахме с по няколко сърбящи ухапвания. Комарите си бяха в реда на нещата – все пак паркът е полуостров на Тунджа, водата бе идеално жилище за хапещите гадинки. А и изглежда тогава не са пръскали срещу тях така успешно, както в днешно време.

Навън по-осезателно усещаш публиката като единно цяло, което едновременно съпреживява случващото се на екрана. Под открито ниебе по-мощно ехти смехът й или се чуват уплашените й възклицания.



Щурци. Свързвам го с упоителния звук на щурците. Едва ли съм ходила на лятно кино само през август, но тяхната натрапчива свирня се е запечатала в съзнанието ми. Особено след прожекцията, когато се прибираме с родителите ми.

Ръцете на моите родители. Вървим в полумрака на парка, призрачно осветен от лампите. Аз съм между майка ми и баща ми. Не съм прекалено малка, но пак ми е приятно да съм в защитеното пространство между тях и да усещам ръцете им. Редом с нас вървят сенките на разотиващите се зрители. Алеята е покрита с първите нападали листа в края на лятото.

Свързвам го и с летните курорти заедно със семейството ми. В Поморие или по-вероятно в Несебър, не помня добре мястото, но ясно помня как изглеждаше лятното кино. Именно там гледах за пръв път „Клеопатра“ с незабравимата Елизабет Тейлър.

Уж си на кино, а покривът над теб е звездното небе. Красиво е. Изпълнено с някакъв неопределен копнеж. Може би по приключенията и непознатите светове от екранното платно, леко полюшвано от нощния ветрец.

Лятното кино е преживяване. То е усещането за нещо различно. Уж същото обичайно действие – отишъл си на кино, а се случва по различен, упоителен начин.
Сега се чудя – дали наистина емоцията лятно кино е била толкова голяма или причината е, че е част от детството ми. А знайно е – магията му расте пропорционално на отдалечаването от него. Сигурно има и още - най-хубавите неща са съвсем простички, но много истински. А в търсене на все нови и нови усещания, преоткриваме минали радости, поизтупваме ги от праха и се дивим на уж новото им очарование.
Виж още статии за:   Нашето щастие · Нещо лично · Спомените ·
Коментари
2016-08-10 #2
Рени
"Тигърът на Седемте морета" и "Сандокан"
За съжаление, киното в Поморие е ремонтирано, но явно никой не желае да го наеме. Представях си старите български филми да се прожектират там
2013-09-18 #1
des
Аз имам спомени и за проливни дъждове,но те не проваляха
прожекцията.Ако филмът си струва просто мяташ якето на главата си.Или го долеждаш следващата нощ-билета беше стотинки.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Неудържимо е...
· Сълзите, които проливаме...
· Дежавю – тайнственият феномен I
· "Живот и здраве, живот и здраве"
· Минимализъм през Коледа
· Hera.bg стана на 11! Честит ни рожден ден!
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
Виж още статии за:   Нашето щастие · Нещо лично · Спомените ·
Неделя
24
Януари 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Автобиография в пет кратки части
Част първа Вървя по улицата. На тротоара има дълбока дупка. Падам в нея. Загубена съм... нямам надежда. Не...
Който те обича...
Онзи, който те обича, сам ще дойде при тебе. Той няма да те чака да го търсиш....
Красотата на една жена
За привлекателни устни, говорете нежно. За прекрасни очи, търсете доброто в хората. За стройна фигура,...
Умният човек не приема драматичния характер на живота
Бъди предпазлив! Ако наистина имаш демона на изкуството в тялото, поддай му се, но бавно, след като се...
"Живей така, че..." - Дамян Дамянов за любимите си поети
Цикъл есета от книгата на Дамян Дамянов "Живей така, че ...", написани между април-декември 1968 г. Христо...
Картината и ти
Един художник, мой приятел, без някакъв особен повод ми подари една картина, рисувана на прима виста. Тя...
Правилото 90/10 - как работи и за какво ни помага
Принципът 90/10 е много популярен и е обект на презентации, дискусии и изследвания от редица специалисти...
Назад в бъдещето - Ирина Уернинг
Един прекрасен проект на аржентинската фотографка Ирина Уернинг, която връща участниците от снимките...
В живота няма нищо даром, но битките ни носят безценни дарове
В живота няма нищо даром, но битките ни носят безценни дарове. ...
Обич
Нощта е виолетова. На точки. Светулки бяха? Или пък звезди… А може би очите ми нарочно се пръснаха...
Давай на света най-доброто от себе си
Хората често са неразумни, нелогични и егоистични; въпреки това, прощавай им! Ако си любезен, ще...
Не какво имаш, а кого имаш
Богатството не е какво имаш, а кого имаш....
Време е да се откажеш от неща, на които са те учили наранени хора
Време е да се откажеш от неща, на които са те учили наранени хора....
Неразбраният Атанас Далчев
"Да не беше никога изгрявал оня жарък и задушен ден! Изгорен от жажда, се наведох, знойни устни за...
Новите бележници внасят една съществена промяна
Броени дни преди новата учебна година стана ясна една промяна в ученическите бележници. Поводът за въвеждането...
16 октомври - Световен ден на храната
Световният ден на храната се чества по инициатива на Организацията по изхранване и земеделие към ООН....
Пречките идват, за да измерят колко силно желаеш нещо
Пречките идват, за да измерят колко силно желаеш нещо. ...
Честит рожден ден, бабо
Ако беше някъде назад във времето, днес щеше да е празник. С много усмивки, веселба и щастие. На една...
Благи думи за Благовещение: "...благодарна, че точно мен за своя майка ти избра!"
Здравейте, Инна и Цвети, изпращам ви няколко думи за Благовещение. Приветствам инициативата, прекрасна...
Истинското приятелство
Дълъг път бяха извървяли човекът и неговото куче. Силите им вече ги напускаха, изтощението и горещото...
140 години тенис в Уимбълдън
Турнирът в Лондон е най-старият тенис турнир в света и втори по дълголетие спортен турнир във Великобритания...
Деца, на които се чете на глас, влизат в детската градина с 290 000 думи повече
Родители, които четат на малките си деца по една книжка дневно, увеличават техния речников запас с почти...
Най-шантавите бради и мустаци за 2019 г.
Мустаците и брадите отдавна се реабилитираха като модерни, дръзки и изразяващи индивидуалността на своя...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook