Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Честит рожден ден, бабо



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Ако беше някъде назад във времето, днес щеше да е празник. С много усмивки, веселба и щастие. На една ниска холова масичка, в един блок, на края на града, вероятно щеше да има шпек салам, кашкавал, печено пиле, щяха да са извадени чашките от махагоновата секция. Днес баба Иванка има рожден ден.

От няколко години боледува на легло. Трябва да задраскам боледува и да напиша "си отива". По-точно е.
Умът й е заключен в лабиринт на миналото и настоящето. Там някъде среща майка си, не помни понякога дъщерите си, пита за Мартинчето или какво съм сготвила. Душата й криволичи по начупените кости, синините и раните от сриването на немощното й тяло, получило искрата на отминал спомен.

Обадих й се... да й честитя. Нахлуха спомени, живи... замириса ми на печени филийки - никога не изхвърляше хляб! После пък помахваше от малката тераса - така я помня... И пикници в гората. В гората. Стотици разходки до чешмите за вода. Не само пиеше, но и готвеше с вода от тези извори. Малки бели пухкави пантофки - мои, за мен, само, каза ми, че винаги, когато дойда ще ме чакат. Бабо... отдавна крачето ми е два пъти по-голямо. Или пък за Русалиите и обредите. Сушените сини сливи с костилка в книжна хартия. Във втория шкаф. Над него лукчета. Лютиви! Направо ми се препушва цигара от всички мисли... За първи път запалих пред нея. Тя не ме кореше. Само ми казваше, че не е хубаво и трябва да опитам да махна този навик. Искам да й кажа, че не пуша. Искам да ме разбере.

Честит рожден ден, бабо. Как си? Душата ми се стегна от едва прошепнатото "добре съм". Какво ли очаквам. Глупаво момиче. Аз уж вече съм голяма. Но аз наистина искам да знам как е. Наистина... Бабо...

Някак си винаги е била тиха, но там зад ъгълчето на кухненския шкаф или малкото фотьолче, днес нейн последен пристан, виждах огънчето в очите й. И само да се ядосаше! Тази тиха жена пламваше като да излееш масло в огин. И така бърже и притихваше. Възпитание.

Говореше рядко за себе си, за дядо. А когато й кажех, че помня как мием на чешмата вкусните ягоди, които гледаше дядо, бузите й се изчервяваха, сякаш не за ягоди, а за напиване на менци говоря.

Когато научих за смъртта на двете й деца, преди раждането на майка ми, даже не можех да осъзная какво означава това. А сега не мога още повече. Това е свръхсила.

Тази /не/обикновена жена е моята баба.

"- Бабо, обичам те, целувам те и те прегръщам много силно!
- И аз..." - а после тишината ме потапя в най-съкровената тъга. И любов.


Защо ви разказвам всичко това ли? Защото вярвам, че всяка изречена дума е като малка светулчица по пътечката на човешката душа. А баба... баба заслужава да получи, това което е дала. Светлина.
Коментари
2017-07-10 #9
Райна Ценева
поздравления за прекрасните думи, извиращи от сърцето.Да е светъл образа на баба ти, щом живее в душата ти.Радвам се, че има и такива добри души!
2017-07-10 #8
Инна Георгиева
Здравей, Рая! Баба почина преди няколко години. Денят, в който пристигнах за погребението на другия ден... беше късно вечер. И една светулка ме посрещна. Никога няма да забравя този миг.
2017-07-07 #7
Рая
Здравейте, Инна! Много се развълнувах и със сълзи на очи изчетох тази твоя съкровена статия! Благодаря от сърце! Да си спомним пак за нашите баби с любов и благодарност! И сега да благодаря на моята баба Райна/не е между нас/, която отгледа мен и моите две дъщери!
Поздрави...
2016-03-01 #6
Рос
"Човешката душа е жива, докато има кой да я помни..." Да, много пъти!
2013-11-25 #5
Цвети
Майка сънувала, че баба й поискала да й сготвя риба за рождения ден. Април станаха 10 години откак я няма. На 16 декември има рожден ден. Знам, че рядко се случва да се сънува умрял, и още по- рядко - той да поиска нещо. Така че, ще изпълня желанието й и ще я прелеем на масата...
2013-10-03 #4
Инна Георгиева
Няма за какво да ми благодарите. С вашият кратък разказ ме поканихте да разбера нещо и за вашето семейство. Затова, че добрината, знанията и уменията, могат да бъдат предадени. И даже, че трябва да го правим. Сигурна съм, че учите вашияt внук на това.
2013-09-26 #3
laura
скъпа Ина,много ти благодаря, че ме върна 35 години назад, примоята любима баба Дафина, която ме отгледа и МНОГО, СТРАШНО МНОГО ОБИЧАХ.Вече съм на 70,имам внук, но не минава ден да не си помисля за баба.Бабо, дано ме гледаш отгоре ,харесваш ли как отглеждам цветя в градинката ти?Бабите са най свидното нещо!!!! Благодаря ти още веднъж, ИНЧЕ!!!!!!!!!
2013-09-07 #2
Инна Георгиева
Привет, Катя! На 30 съм, но надали има някаква връзка. Съгласна съм, че дядовците имат заслуги, но моите почти не ги помня, починали са прекалено рано. Дано е пример. Човешката душа е жива, докато има кой да я помни...
2013-09-06 #1
Катя
Тази изповед, ме разчувства много.Не зная на колко години е внучката,впечатли ме.Малко са толкова признателни внуците на бабите и не само те,а и дядовците имат заслуги,поне в моето семейство е така.Да си жива и здрава момиче,признателността ти е голям пример за всички млади.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Ода за пейкинга
· Hera.bg на 8 години!
· Влюбването е онази необходимост за промяна
· Умирането, в което има живот
· Разруши ли фейсбук връзката ми или тя вече беше изчерпана?
· Когато прегръщаме наранените си деца, прегръщаме детето в себе си
· Лятото е това, което никога няма да се повтори, колкото и близко, познато да звучи
· Понякога идва човек, заради когото захвърляш всичко
· Какво научих (за себе си) след смъртта на Крис Корнел
· Любовта е трайна, само когато всеки от двамата знае нейната цена
· Как да обясним раздялата на децата?
· Разведена - без срам и съжаления
Неделя
19
Ноември 2017
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Градският парк – душата на града
Във всеки по- голям град има парк или поне някаква зелена площ с пейки и градинки. Някои са в самото...
Вятърът...
Вятърът гаси свещта, но разпалва огъня...
Малкото голямо хапче
Когато посягаме към противозачатъчното хапче всеки ден и решаваме проблема за безопасния секс, не се...
Най- големите любимци на Дядо Коледа
През 1980 година двама братя от САЩ или по- скоро, техните родители, започват една много интересна семейна...
Транзит на Венера пред Слънцето
Преминаването на Венера пред Слънцето, известно като Транзит или Пасаж на Венера, е сред най-редките...
Красиви макове пазят сянка на гражданите на Йерусалим
Израелски архитекти са създали изключително ефектна придобивка за гражданите на Йерусалим. Гигантски...
Реката променя скалата не заради силата, а заради постоянството
Реката променя скалата не заради силата, а заради постоянството....
Любимите ни цитати от Ерих Кестнер
"Трябва да се научите твърдо да преглъщате ударите, както се изразяват боксьорите. Трябва да се научите...
Малката къща - Валери Петров
Къде изчезна, малка къщо, със барелефа над вратата си? Едно чудовище могъщо разчиства твоите остатъци. Балкончето...
От Ахтопол до Резово - III
Тази нощ в Синеморец никакъв шум не наруши сладкия ми сън, а това не ми се беше случвало от години....
Филмът на Дали и Дисни "Дестино" е една омагьосваща и сюрреалистична любовна история
През далечната 1945 година у вече световноизвестния Уолт Дисни се ражда идеята да направи съвместен филм...
100 години от рождението на Павел Вежинов
"Няма смешна обич на тоя свят, има грешна обич, има нещастна обич, има истинска или въображаема и всяка...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg - beta версия. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook