Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Жеравна. Магическо минало


Фестивал на фолклорната носия - Жеравна 2013


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Пристигнах късния следобед в Жеравна. Два дни преди фестивала на народната носия. Почти залез е. За Жеравна знаех само, че е село в Българя с автентична архитектура на къщите, повечето запазени със статута на паметници на културата. Преди 3 години чух и за фестивала, който се провежда там вече за шести пореден път. Наоколо се носи аромат на опушени дърва, уличките между дървените къщи са от калдъръм и почти не се усеща живот. За миг сякаш се върнах в бащината къща на село, когато бях дете. Тези два дни обходих селото няколко пъти, дори изкачих един висок хълм, от който Жеравна е като на длан, а красивата й природа те пленява дълбоко.

Запознавам се с леля Пепи пред близкия магазин, тя живее в Жеравна откакто се помни и на драго сърце ми разказва за името на селото. Навремето през селото е течала рекичка, която го разделяла на две, наричали я „Зервона“ и оттам името на днешна Жеравна. С годините реката пресъхнала и изчезнала. Други твърдят, че името идва от това, че по нейното протежение имало воденици. На воденичният камък казвали „зервон“ и така дошло името „Зервона“. За първи път обаче българският учител и книжовник Райно Попович използва „Жеравна“ в своето творчество и така до ден-днешен си останало. Денят преди фестивал решавам да посетя музея на Руси Чорбаджи. Жената на входа ми разказва, че той е бил един от най-богатите хора на селото, а след време и кмет. Бил търговец и притежавал огромни стада от овце. Най-голямото му богатство била красивата му дъщеря Калина и двамата му сина. Калина била пословична с красотата си в Жеравна. Но турци я отвличат, а по-късно двамата му сина били убити. Къщата музей е на два етажа, с богато украсена дърворезба, китни миндери, предмети и инструменти типични за онова време. На вторият етаж са изложени красиви носии, тъкани черги, стан и др. Излизам в слънчевия двор на къщата и ме упътват към родния дом на Йордан Йовков. Няколко метра преди Йовковата къща ме спира кафенето с къщата за гости на прословутия Димчо Кехая. Бронзовата му статуя, която беше открадната преди време, отново е на мястото си и спира всеки преминаващ оттам. Няма как и аз да не спра, поне за една снимка. Ароматното кафе на пясък привлича обонянието ми и въпреки че не пия кафе, все пак си угаждам със сладък салам и кадаиф. Димчо Кехая е бил най-богатият в околността. Собственик на десетки стада и 106 наследника. 100 години след смъртта му Пенка и Калин Григорови купили къщата и я възстановили заедно с кафенето.

Подсладена и с още по-широка усмивка вече съм в музея на Йовков. Къщата е не много голяма, но пък с просторен и ароматен от нежни цветя двор и асма, натежала от бяло грозде. Вътре се помещават две стаи, кухня(всекидневна) и още една по-малка вероятно спалня. Там са изложени мъжко и дамско облекло, много семейни снимки на Йовков, както и книги с творчеството на писателя.

Денят е пред края си, а вълнението ми напира зад гръдния кош. Утре е началото на фестивала на народната носия, заради който съм тук. Представям си как ли бих изглеждала в носия. Никога не съм обличала такава. Не умея и да танцувам… дали съм на подходящото място?

Виж още статии за:   Пътешествия · Жеравна ·
Коментари
2013-08-30 #2
Десислава Ив. Симеонова
Прекрасен материал, чудесни преживявания, усещания, мисли... Всеки, който се чувства българин трябва да го е разбрал. Не зная защо и как именно, но тази статия ме и ... натъжи. КОГА и КОЙ ще напише и/ли ще преживее подобни гордост и щастие от сегашността, от днешния ден, от съприкосновението с реалността и ежедневието - в града и в селото ни, без значение в кой български регион са разположени... Отново се убедих напоследък, че България не се състои в София и че хората от страната имат различни тревоги и радости от столичаните...., част от които, като мен например, не произхождат от София... Отново по темата: поздравления за организаторите на форума в Жеравна, трудът им заслужава поклон. Със семейството ми, ако можем да си го позволим, бихме искали догодина да усетим магията на Жеравна.
2013-08-29 #1
нени
Наистина това е уникално място.Всяка година ходя поне по два-три пъти и все не мога да му се наситя и насладя.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Жеравна. Магическо минало -III
· Жеравна. Магическо минало -II
· Фестивал на фолклорната носия, Жеравна - III
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
· Светите места в България - Белинташ
Виж още статии за:   Пътешествия · Жеравна ·
Петък
23
Октомври 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Човек, който не е честен със себе си, не може да бъде свободен
Човек, който не е честен със себе си, не може да бъде свободен....
Любовта. Практиката създава майстора
По пътеката на любовта няма ако, няма условия. Обичам те без причина, без доводи. Обичам те такъв, какъвто...
Коледни пости - Ден 24:
Банички с праз и гъби. Храненето през студентските години.
Днешният ми разказ се забави много. Неделята е много странен ден. Всички казват, че е ден за отмора....
Ярослав Хашек: "Няма мръсни думи, има мръсни хора."
1. Скромността краси мъжа, но истинският мъж не носи украшения. 2. След разврата и оргиите винаги...
Най-смешните семейни коледни картички
Около Коледа света обикалят милиарди картички. По суша въздух и море - пожеланията се отправят на дълъг...
Томас Ман: „По-добре болезнена истина от удобна лъжа.”
„Ние не обичаме качествата, обичаме хората. Понякога дори заради техните дефекти, както и заради техните...
Тайната на Любовта...
Любовта е такова нещо, че кацне ли на рамото ти искаш да я запазиш завинаги. Това искали и влюбените...
Нова година у нас и по света
Всяко ново начало ни изпълва с трепетно очакване и надежда за бъдещето. Затова народът е казал „Нова...
Уличният музикант - саундтракът на града
Студена утрин. В града работният ден тъкмо започва. Сънлива и малко сърдита на света, и аз, като много...
Клинт Ийстууд в 5 емблематични роли
Клинт Ийстууд (роден на 31 май 1930 г.) е една от най-великите фигури на американското и световно кино....
Двубой
Обичам крехкото приятелство Между жена и мъж: В подмолите на мозъка Помръдват перки гъвкави желания;...
Мъжът със златната ръка
Има един човек на света, който е помогнал на повече хора, отколкото можем да си представим, че е възможно...
Свежи "одухотворени" саксии
Саксиите-скулптури face pots са истински хит в Амазон и Етси! Те са свежо съчетание от изкуство и градинарство,...
Българският и още 18 флага на други страни, направени от най-типичните в тях храни
Много често си служим със стереотипи, за да опишем някои нации. Германците били скучни и работливи, французите...
Служебни кучета-първолаци ще разтопят сърцата ви
Кучетата са великолепни животни - умни, с невероятно развити сетива, верни и признателни на стопани,...
"Лицето ви на млада жена ми допадаше по-малко от сегашното ви опустошено лице"
Веднъж, бях вече на възраст, в чакалнята на някаква обществена сграда към мен се приближи мъж. Припомни...
Живеем само днес
Със свекър ми си говорехме за някакви си неща от живота, за това какво идва, какво си отива,какво остава,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook