Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Жеравна. Магическо минало


Фестивал на фолклорната носия - Жеравна 2013


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Пристигнах късния следобед в Жеравна. Два дни преди фестивала на народната носия. Почти залез е. За Жеравна знаех само, че е село в Българя с автентична архитектура на къщите, повечето запазени със статута на паметници на културата. Преди 3 години чух и за фестивала, който се провежда там вече за шести пореден път. Наоколо се носи аромат на опушени дърва, уличките между дървените къщи са от калдъръм и почти не се усеща живот. За миг сякаш се върнах в бащината къща на село, когато бях дете. Тези два дни обходих селото няколко пъти, дори изкачих един висок хълм, от който Жеравна е като на длан, а красивата й природа те пленява дълбоко.

Запознавам се с леля Пепи пред близкия магазин, тя живее в Жеравна откакто се помни и на драго сърце ми разказва за името на селото. Навремето през селото е течала рекичка, която го разделяла на две, наричали я „Зервона“ и оттам името на днешна Жеравна. С годините реката пресъхнала и изчезнала. Други твърдят, че името идва от това, че по нейното протежение имало воденици. На воденичният камък казвали „зервон“ и така дошло името „Зервона“. За първи път обаче българският учител и книжовник Райно Попович използва „Жеравна“ в своето творчество и така до ден-днешен си останало. Денят преди фестивал решавам да посетя музея на Руси Чорбаджи. Жената на входа ми разказва, че той е бил един от най-богатите хора на селото, а след време и кмет. Бил търговец и притежавал огромни стада от овце. Най-голямото му богатство била красивата му дъщеря Калина и двамата му сина. Калина била пословична с красотата си в Жеравна. Но турци я отвличат, а по-късно двамата му сина били убити. Къщата музей е на два етажа, с богато украсена дърворезба, китни миндери, предмети и инструменти типични за онова време. На вторият етаж са изложени красиви носии, тъкани черги, стан и др. Излизам в слънчевия двор на къщата и ме упътват към родния дом на Йордан Йовков. Няколко метра преди Йовковата къща ме спира кафенето с къщата за гости на прословутия Димчо Кехая. Бронзовата му статуя, която беше открадната преди време, отново е на мястото си и спира всеки преминаващ оттам. Няма как и аз да не спра, поне за една снимка. Ароматното кафе на пясък привлича обонянието ми и въпреки че не пия кафе, все пак си угаждам със сладък салам и кадаиф. Димчо Кехая е бил най-богатият в околността. Собственик на десетки стада и 106 наследника. 100 години след смъртта му Пенка и Калин Григорови купили къщата и я възстановили заедно с кафенето.

Подсладена и с още по-широка усмивка вече съм в музея на Йовков. Къщата е не много голяма, но пък с просторен и ароматен от нежни цветя двор и асма, натежала от бяло грозде. Вътре се помещават две стаи, кухня(всекидневна) и още една по-малка вероятно спалня. Там са изложени мъжко и дамско облекло, много семейни снимки на Йовков, както и книги с творчеството на писателя.

Денят е пред края си, а вълнението ми напира зад гръдния кош. Утре е началото на фестивала на народната носия, заради който съм тук. Представям си как ли бих изглеждала в носия. Никога не съм обличала такава. Не умея и да танцувам… дали съм на подходящото място?

Виж още статии за:   Пътешествия · Жеравна ·
Коментари
2013-08-30 #2
Десислава Ив. Симеонова
Прекрасен материал, чудесни преживявания, усещания, мисли... Всеки, който се чувства българин трябва да го е разбрал. Не зная защо и как именно, но тази статия ме и ... натъжи. КОГА и КОЙ ще напише и/ли ще преживее подобни гордост и щастие от сегашността, от днешния ден, от съприкосновението с реалността и ежедневието - в града и в селото ни, без значение в кой български регион са разположени... Отново се убедих напоследък, че България не се състои в София и че хората от страната имат различни тревоги и радости от столичаните...., част от които, като мен например, не произхождат от София... Отново по темата: поздравления за организаторите на форума в Жеравна, трудът им заслужава поклон. Със семейството ми, ако можем да си го позволим, бихме искали догодина да усетим магията на Жеравна.
2013-08-29 #1
нени
Наистина това е уникално място.Всяка година ходя поне по два-три пъти и все не мога да му се наситя и насладя.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Жеравна. Магическо минало -III
· Жеравна. Магическо минало -II
· Фестивал на фолклорната носия, Жеравна - III
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
· Светите места в България - Белинташ
Виж още статии за:   Пътешествия · Жеравна ·
Сряда
22
Януари 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Какъв фотоапарат да изберем?
Дори и да не сте фенове на фотографията, със сигурност поне веднъж в живота си сте се прехласвали по...
Пеперудата
Това се е случило никак не далеч в миналото, може би се случва и сега, някъде или в някой. Докато...
Из малка част от Югозападна България - I
Когато имаме въможност, пътуваме; децата са винаги с нас. Често дестинациите ни са част от „100-те национални...
Ако си направил добро - замълчи. Ако са ти направили добро - разкажи
Ако си направил добро - замълчи. Ако са ти направили добро - разкажи....
"Тихият пролетен дъжд..." - минути с поезията на Николай Лилиев
Тихият пролетен дъжд звънна над моята стряха, с тихия пролетен дъжд колко надежди изгряха! Небето...
Къщите наистина са като хората
''В стаята витаеше сподавеният дъх на раздялата. Къщите са като хората, имат памет, чувства, емоции....
Пречат или помагат суеверията
Да чукнеш на дърво, да хвърлиш монета във фонтана, при които искаш да се върнеш отново или да търсиш...
Всяка истинска цел трябва да носи поне малко страх.
Всяка истинска цел трябва да носи поне малко страх. Той ни и помага да не се изгубим по пътя към нея...
Защо харчим в ресторантите повече, отколкото сме предвидили?
Когато отиваме да хапнем, обикновено сме гладни или това е най-подходящото място да се срещнем с някого....
На тази дата е роден: Йордан Радичков
Добрият човек ще познаеш по огъня. Злите хора оставят след себе си пожарища, добрият човек оставя подире...
Исабел Алиенде – „Човек отива там, където го тегли сърцето“
Само сърцето е това, което ни движи и определя ходовете на съдбата ни. Исабел...
ЗНАК!
Понякога чакаме само един знак от Вселената за да получим разбиране. И ако чакаш такъв. Това Е....
С течение на времето, ще научиш...
"С течение на времето, ще научиш тънката разлика между това, да крепиш една ръка и да заробиш една душа...
Обяснение в любов
Аз не съм космополит, казвам, а тя ме гледа присмехулно. Никакъв гражданин на света не съм. Аз съм...
Колко му трябва на човек, за да поминува като човек?
- Колко му тряба на човек, за да поминува като човек? Имане голямо? Няма да го отнесе...Човекът е гост...
Kаква наистина изумителна загадка е този живот
“Kаква наистина изумителна загадка е този живот; как хората се срещат и се разделят като есенни листа;...
Никой не е намерил света такъв, какъвто му се иска да бъде
Никой не е намерил света такъв, какъвто му се иска да бъде. Ако се наложи да направите нещо, направете...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook