Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Жеравна. Магическо минало


Фестивал на фолклорната носия - Жеравна 2013


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Пристигнах късния следобед в Жеравна. Два дни преди фестивала на народната носия. Почти залез е. За Жеравна знаех само, че е село в Българя с автентична архитектура на къщите, повечето запазени със статута на паметници на културата. Преди 3 години чух и за фестивала, който се провежда там вече за шести пореден път. Наоколо се носи аромат на опушени дърва, уличките между дървените къщи са от калдъръм и почти не се усеща живот. За миг сякаш се върнах в бащината къща на село, когато бях дете. Тези два дни обходих селото няколко пъти, дори изкачих един висок хълм, от който Жеравна е като на длан, а красивата й природа те пленява дълбоко.

Запознавам се с леля Пепи пред близкия магазин, тя живее в Жеравна откакто се помни и на драго сърце ми разказва за името на селото. Навремето през селото е течала рекичка, която го разделяла на две, наричали я „Зервона“ и оттам името на днешна Жеравна. С годините реката пресъхнала и изчезнала. Други твърдят, че името идва от това, че по нейното протежение имало воденици. На воденичният камък казвали „зервон“ и така дошло името „Зервона“. За първи път обаче българският учител и книжовник Райно Попович използва „Жеравна“ в своето творчество и така до ден-днешен си останало. Денят преди фестивал решавам да посетя музея на Руси Чорбаджи. Жената на входа ми разказва, че той е бил един от най-богатите хора на селото, а след време и кмет. Бил търговец и притежавал огромни стада от овце. Най-голямото му богатство била красивата му дъщеря Калина и двамата му сина. Калина била пословична с красотата си в Жеравна. Но турци я отвличат, а по-късно двамата му сина били убити. Къщата музей е на два етажа, с богато украсена дърворезба, китни миндери, предмети и инструменти типични за онова време. На вторият етаж са изложени красиви носии, тъкани черги, стан и др. Излизам в слънчевия двор на къщата и ме упътват към родния дом на Йордан Йовков. Няколко метра преди Йовковата къща ме спира кафенето с къщата за гости на прословутия Димчо Кехая. Бронзовата му статуя, която беше открадната преди време, отново е на мястото си и спира всеки преминаващ оттам. Няма как и аз да не спра, поне за една снимка. Ароматното кафе на пясък привлича обонянието ми и въпреки че не пия кафе, все пак си угаждам със сладък салам и кадаиф. Димчо Кехая е бил най-богатият в околността. Собственик на десетки стада и 106 наследника. 100 години след смъртта му Пенка и Калин Григорови купили къщата и я възстановили заедно с кафенето.

Подсладена и с още по-широка усмивка вече съм в музея на Йовков. Къщата е не много голяма, но пък с просторен и ароматен от нежни цветя двор и асма, натежала от бяло грозде. Вътре се помещават две стаи, кухня(всекидневна) и още една по-малка вероятно спалня. Там са изложени мъжко и дамско облекло, много семейни снимки на Йовков, както и книги с творчеството на писателя.

Денят е пред края си, а вълнението ми напира зад гръдния кош. Утре е началото на фестивала на народната носия, заради който съм тук. Представям си как ли бих изглеждала в носия. Никога не съм обличала такава. Не умея и да танцувам… дали съм на подходящото място?

Виж още статии за:   Пътешествия · Жеравна ·
Коментари
2013-08-30 #2
Десислава Ив. Симеонова
Прекрасен материал, чудесни преживявания, усещания, мисли... Всеки, който се чувства българин трябва да го е разбрал. Не зная защо и как именно, но тази статия ме и ... натъжи. КОГА и КОЙ ще напише и/ли ще преживее подобни гордост и щастие от сегашността, от днешния ден, от съприкосновението с реалността и ежедневието - в града и в селото ни, без значение в кой български регион са разположени... Отново се убедих напоследък, че България не се състои в София и че хората от страната имат различни тревоги и радости от столичаните...., част от които, като мен например, не произхождат от София... Отново по темата: поздравления за организаторите на форума в Жеравна, трудът им заслужава поклон. Със семейството ми, ако можем да си го позволим, бихме искали догодина да усетим магията на Жеравна.
2013-08-29 #1
нени
Наистина това е уникално място.Всяка година ходя поне по два-три пъти и все не мога да му се наситя и насладя.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Жеравна. Магическо минало -III
· Жеравна. Магическо минало -II
· Фестивал на фолклорната носия, Жеравна - III
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
· Светите места в България - Белинташ
Виж още статии за:   Пътешествия · Жеравна ·
Сряда
20
Март 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Философът, магьосникът, добрякът - сър Тери Пратчет
"Каквото не умира, не може да живее. Каквото не живее, не може да се промени. Каквото не се променя,...
Един малко по-различен "списък за ваканцията"
Италианският учител Чезаре Ката от малкото италианско градче край морето - Фермо, през 2015 г. даде на...
Малката кибритопродавачка
Беше толкова студено, че чак болеше от студ. Валеше сняг и мръкваше. Последната вечер на годината, новогодишната...
Коледа - работен ден
По това време на годината в главите на всички ни се върти едно – празници, празници и пак празници......
Хранене на бавни обороти – движението Slow food
Всички познаваме фаст фууда – „бързата храна”. През работната седмица хапваме на крак пици, закуски,...
21 април - Световен ден на мигриращите риби
На 21 април отбелязваме Световния ден на мигриращите риби. Той е повод да си припомним за значението...
Няма случайности. Станало е с причина и тя е възникнала, за да сложи нещата в ред
Няма случайности. Станало е с причина и тя е възникнала, за да сложи нещата в ред....
Момичето е плакало в дъжда и дъждът е плакал в момичето
А дъждът е плакал в мен. Затова съм толкова горчива, че когато ме целуват, ги проклинам и когато...
Aко любовта унищожава свободата...
Aко любовта унищожава свободата, тя губи своята стойност....
Дървото с 40-те цвята
"Дървото с 40-те цвята" е едно-единствено дърво, на което зреят около 40 вида костилкови плода – праскови,...
Събличай се, полека се събличай
Събличай се, полека се събличай със грацията дивна на русалка! От себе си едно след друго свличай прикритията...
Когато започваш пътуване
Когато започваш пътуване, не търси съвет от този, който не е напускал дома си. ...
От Ахтопол до Резово - III
Тази нощ в Синеморец никакъв шум не наруши сладкия ми сън, а това не ми се беше случвало от години....
Това, че вървя по различен път, не означава, че съм се загубил
Това, че вървя по различен път, не означава, че съм се загубил....
Спомням си се
Като църква без кръст. Като камък. И пръст. Като мъгла. Като дъжд. Светлина. Деня. Трева. Въжето на врата....
Космически новини 2013
Често, особено в началото на всяка година, се интересуваме от предсказанията на астролозите и дори на...
Слънчев кладенец
Ще се препълнят, зная, всички кладенци. Едно глухарче шапка ще разтърси. Дървото достолепно ще се кланя на...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook