Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Жеравна. Магическо минало


Фестивал на фолклорната носия - Жеравна 2013


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Пристигнах късния следобед в Жеравна. Два дни преди фестивала на народната носия. Почти залез е. За Жеравна знаех само, че е село в Българя с автентична архитектура на къщите, повечето запазени със статута на паметници на културата. Преди 3 години чух и за фестивала, който се провежда там вече за шести пореден път. Наоколо се носи аромат на опушени дърва, уличките между дървените къщи са от калдъръм и почти не се усеща живот. За миг сякаш се върнах в бащината къща на село, когато бях дете. Тези два дни обходих селото няколко пъти, дори изкачих един висок хълм, от който Жеравна е като на длан, а красивата й природа те пленява дълбоко.

Запознавам се с леля Пепи пред близкия магазин, тя живее в Жеравна откакто се помни и на драго сърце ми разказва за името на селото. Навремето през селото е течала рекичка, която го разделяла на две, наричали я „Зервона“ и оттам името на днешна Жеравна. С годините реката пресъхнала и изчезнала. Други твърдят, че името идва от това, че по нейното протежение имало воденици. На воденичният камък казвали „зервон“ и така дошло името „Зервона“. За първи път обаче българският учител и книжовник Райно Попович използва „Жеравна“ в своето творчество и така до ден-днешен си останало. Денят преди фестивал решавам да посетя музея на Руси Чорбаджи. Жената на входа ми разказва, че той е бил един от най-богатите хора на селото, а след време и кмет. Бил търговец и притежавал огромни стада от овце. Най-голямото му богатство била красивата му дъщеря Калина и двамата му сина. Калина била пословична с красотата си в Жеравна. Но турци я отвличат, а по-късно двамата му сина били убити. Къщата музей е на два етажа, с богато украсена дърворезба, китни миндери, предмети и инструменти типични за онова време. На вторият етаж са изложени красиви носии, тъкани черги, стан и др. Излизам в слънчевия двор на къщата и ме упътват към родния дом на Йордан Йовков. Няколко метра преди Йовковата къща ме спира кафенето с къщата за гости на прословутия Димчо Кехая. Бронзовата му статуя, която беше открадната преди време, отново е на мястото си и спира всеки преминаващ оттам. Няма как и аз да не спра, поне за една снимка. Ароматното кафе на пясък привлича обонянието ми и въпреки че не пия кафе, все пак си угаждам със сладък салам и кадаиф. Димчо Кехая е бил най-богатият в околността. Собственик на десетки стада и 106 наследника. 100 години след смъртта му Пенка и Калин Григорови купили къщата и я възстановили заедно с кафенето.

Подсладена и с още по-широка усмивка вече съм в музея на Йовков. Къщата е не много голяма, но пък с просторен и ароматен от нежни цветя двор и асма, натежала от бяло грозде. Вътре се помещават две стаи, кухня(всекидневна) и още една по-малка вероятно спалня. Там са изложени мъжко и дамско облекло, много семейни снимки на Йовков, както и книги с творчеството на писателя.

Денят е пред края си, а вълнението ми напира зад гръдния кош. Утре е началото на фестивала на народната носия, заради който съм тук. Представям си как ли бих изглеждала в носия. Никога не съм обличала такава. Не умея и да танцувам… дали съм на подходящото място?

Виж още статии за:   Пътешествия · Жеравна ·
Коментари
2013-08-30 #2
Десислава Ив. Симеонова
Прекрасен материал, чудесни преживявания, усещания, мисли... Всеки, който се чувства българин трябва да го е разбрал. Не зная защо и как именно, но тази статия ме и ... натъжи. КОГА и КОЙ ще напише и/ли ще преживее подобни гордост и щастие от сегашността, от днешния ден, от съприкосновението с реалността и ежедневието - в града и в селото ни, без значение в кой български регион са разположени... Отново се убедих напоследък, че България не се състои в София и че хората от страната имат различни тревоги и радости от столичаните...., част от които, като мен например, не произхождат от София... Отново по темата: поздравления за организаторите на форума в Жеравна, трудът им заслужава поклон. Със семейството ми, ако можем да си го позволим, бихме искали догодина да усетим магията на Жеравна.
2013-08-29 #1
нени
Наистина това е уникално място.Всяка година ходя поне по два-три пъти и все не мога да му се наситя и насладя.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Жеравна. Магическо минало -III
· Жеравна. Магическо минало -II
· Фестивал на фолклорната носия, Жеравна - III
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
· Светите места в България - Белинташ
Виж още статии за:   Пътешествия · Жеравна ·
Понеделник
21
Януари 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
„Никой не може да насилва своята природа, без тя да си отмъсти.”
„Животът не е въпрос на това да имаш хубави карти, а понякога на това да изиграеш лошите карти добре.“ „Никой...
21 април - Световен ден на мигриращите риби
На 21 април отбелязваме Световния ден на мигриращите риби. Той е повод да си припомним за значението...
Мърчандайзинг – изкуство или измама
Супермаркетът – този прекрасен свят на изобилието, където има всичко. Струва ни се, че всяка вещ очаква...
Моят път към теб
"- Защо си толкова убеден, че ще ме видиш отново? Животът може да не ни срещне пак. След години ти можеш...
Детският труд - позорното петно на обществото
168 000 000 децата работят. В този момент. Не за джобни през лятото, не като помощ на баба и дядо на...
Приказка
Написах приказка една. Как: сама построих кули и замъци, сама убих триглава ламя, сама села запалвах,...
Ръка, протегната в трудна минута, се помни цял живот
Ръка, протегната в трудна минута, се помни цял живот....
Лазарска песен
Лазар лазарува, Лазар весел ходи и девойки води. Всяка мома пее и по-ясно дума на трева и шума: „Цветница...
"Защо ти е толкова трудно да бъдеш като останалите птици от ятото?"
Той, например, не можеше да разбере защо когато летеше над водата на височина, по-малка от половин размах...
Фестивал на фолклорната носия, Жеравна - II
С интерес наблюдаваме как грънчар учи младоци да си направят глинен съд, току протрива брада продавача...
Знаменитите жени в българската история
Когато говорим за знаменити българки, в представите ни изплуват най-често онези смели и героични жени...
Дръж до себе си хората, които обикват настоящето ти...
Дръж до себе си хората, които обикват настоящето ти, без да те карат да се връщаш в миналото си....
Всяка празна бутилка вино...
Всяка празна бутилка вино е пълна с интересни истории. Усмивки с Hera.bg...
18 октомври, св. Лука - Ден на художника
На 18 октомври художниците честват своя професионален празник. Той се отбелязва в деня на свети апостол...
26 декември - Ден на бащата
На църковния празник Събор на Пресвета Богородица, деня след Рождество Христово, се чества паметта на...
11 февруари - Международен ден на жените и момичетата в науката
На 15 декември 2015 г. Общото събрание на ООН приема Резолюция, с която обявява 11 февруари за Международен...
Отиде си колумбийският писател Габриел Гарсия Маркес
На 87 години на 17.4.2014 година почина Габриел Гарсия Маркес един от най-известните писатели, представител...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook