Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Жеравна. Магическо минало -II


Фестивал на фолклорната носия - Жеравна 2013

В Жеравна се будиш от тишината. Толкова е тихо. Едва през няколко къщи се чува кукуригането на петел. Ставам и се оправям бързо. Закусвам с домашно сладко и пържени филийки. От верандата на механата се вижда местността, където ще бъде събитието чакано цяла година и така нетърпеливо от посещавалите го. По-късно и за мен самата ще бъде нещо, което ще очаквам с нетърпение следващия август. По калдъръмените улички вече се мяркат млади и стари, пременени в носии.

Жеравна кипи от живот, който до преди два дни ми се струваше сякаш спрял. Чува се шумен говор на групи от чуждестранни туристи, разглеждащи с любопитство дървените къщи и забележителности. Някои от тях с радост ще срещна по-късно на фестивала. Запътвам се към къщата на баба Тодора. Там ще отседнем с Меги, която пътува от София и след няколко часа двете ще се потопим в неописуемата магия на събитието. Вратата на къщата е широко отворена и аз леко надничам, за да я зърна някъде по двора. Посреща ме жена на средна възраст, нейната дъщеря, а няколко секунди след нея дребна пъргава и много усмихната баба Тодора ме хваща за ръка и ме повежда към втория етаж на къщата си. Поглеждам през малката дървената веранда към хълма с висока борова гора. Сърцето ми вече се изпълва с вълнение.

Взимам носиите. За мен Македонска, Меги е в типично варненска. Разглеждам ги няколко минути. Толкова са красиви. Давам си сметка едва сега, какво е коствало за да се направи една такава одежда. Чист памук за ризата, извезан от пъстри конци в чудни форми и фигури. Илици, цветчета и много пайети следват извивките на ръкавите, бюста, красят пъстрите престилки от вълна. Посрещам Меги и бързаме да се натъкмим в чудното облекло. Оказва се, че носията е не само много хубава, но и удобна. Дори в топлия августовски ден не ми е горещо под двата ката дрехи. Заставам пред огледалото и сама се радвам на себе си, колко съм красива така. Меги се появява до мен, цялата в бяло, същинска самодива. Гледаме се няколко минути така, кикотим се и тръгваме. Време е. В далечината от мегдана се чуват пискливите звуци на гайда.

Жеравна се претворява. Уличките й са изпълнени с хора - млади, стари, деца и всички са така красиви. Всеки в своето си облекло, всеки е в носия. Всеки е усмихнат и добронамерен, поздравяваме се сякаш се знаем от години. Пред входа на фестивала се ниже бяло червена редица от хора, изкачващи се към боровата гора на хълма. Народна музика оглася отдалече местността, а емоциите ни започват да преливат. На втория вход мъже с калпаци и потури надуват гайди и посрещат всеки гост с усмивка.

Влизаме и покрай нас са подредени маси с изработени на ръка неща, типични за България. Усещането е прекрасно. Всички са насядали на тъкани вълнени черги. Весела компания от млади момчета и момичета се прегръщат с радост и се оглеждат един друг. За удобство са направени места, където може да похапнеш и пийнеш сладко в хартиени чаши и чинии с дървени прибори. Говоренето и ползването на мобилни и съвременни устройства е строго забранено, освен на отбелязаните за това места. Всичко е изпипано така, че да се пресъздаде една максимално автентична обстановка, да се докоснеш до представата за отминалото време, да усетиш българското.

Оглеждам се и с Меги се отправяме към масата с табела „Шербет“. Поръчваме и питаме от какво е приготвен. Обясняват ни, че това е напитка от захар, вода и билки. Обикновено слагат мента, която усещам леко при отпиването. Зад нас се чува пукот от пушка и тъпанджията ритмично отсича силните тактове след акордеона. Като че ли ми харесва повече, когато в съпровода има тъпани. Кръвта ти завира от ударите, а цялото ти същество сякаш заиграва отвътре. Оказва се, че ми допадат много родопските ритми.

Извива се дълго хоро, цветни носии се преливат в едно, а краката на танцуващите са плетеница от грациозни и сложни движения, които се опитвам да следвам с поглед и да запомня. На импровизирана сцена започва откриването на фестивала. Хората тръгват към склона на хълма и насядат върху чергите си. Женски глас се извисява от уредбите над мегдана и подхваща песен, следват хора и танци. Нощта сякаш е ден.

Колкото по-късно става толкова повече хората танцуват и прииждат.


Домашна лютеничка клокочи на огън. Носи се аромат от чеверметата, които се въртят на метри от нас. , а възрастен мъж обръща хляб в подница, кръгъл и изглеждащ много вкусен. Оказва се обаче, че за това удоволствие се чака поне два часа, а желаещи не липсвало. Оставяме го за догодина, нека да има нещо, което да не сме опитали и отиваме при ракиджията. Там ни посреща табела: „Ракиджията е ерген“, а виждам, че е и симпатичен.

Всичко е така забавно, безгрижно и без време. Искам това безвремие. Нямам търпение за следващият ден.


Виж още статии за:   Пътешествия · Жеравна ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Жеравна. Магическо минало -III
· Жеравна. Магическо минало
· Фестивал на фолклорната носия, Жеравна - III
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
· Светите места в България - Белинташ
Виж още статии за:   Пътешествия · Жеравна ·
Петък
27
Ноември 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Цветята на малката Ида
— Бедните ми цветя, съвсем увехнаха! — каза малката Ида. — Снощи бяха тъй хубави, а сега главичките им...
Марк Твен - от просяка до принца
Когато говорим за хора, които завинаги ще останат в историята, несъмнено Марк Твен (30 ноември 1835...
Въведение Богородично
На 21 ноември православните християни честват Въведение Богородично, а църквата е обявила този ден за...
"Боже мой, Николай, гледай какво става със знамето..."
„Отстъпвахме така: дружината вървеше напред, аз и полковникът вярвяхме зад всички. На турците само това...
13 вечни истини за Живота от Габриел Гарсия Маркес
1. Обичам те не затова, какъв си ти, а за това какъв съм аз, когато съм до теб... 2. Никой не заслужава...
(Д)еволюцията на банския костюм
Дрехите са едни от белезите, които различават човека от животните. Нашите предци започнали да покриват...
Коледни пости - Ден 37:
В доброволното ограничение се крие път към свобода. А към какво води тя?
Днешният ден мина като на кино. Заради това, че е работен, предколеден, гледах да свърша всичко, което...
Как една германска режисьорка пренесе част от българската култура в световното кино
Германският филм "Тони Ердман" на Марен Аде още с премиерата си в Кан, през май 2016 г. предизвика сензация....
Опитът е дар, дори когато болката е твой учител.
Опитът е дар, дори когато болката е твой учител. ...
Весела Нова година!
Човекът е такова същество, което често не знае какво иска. Вероятно има идея в това, някаква основа...
Станаха ли бездомните невидими?
Още един социален експеримент поставя въпроси и събужда социалната ни съвест. Нюйоркската организация...
Жените, променили историята - II
Коко Шанел (1883-1971) Дъщеря на перачка и продавач, Коко трябва да работи като певица в клуб и да изработва...
На тази дата е роден: Пенчо Славейков
Пенчо Славейков е роден 27 април 1866 г. в град Трявна. Да си спомним за него с: Неразделни Стройна...
Хайде да се влюбим!
Хайде да се влюбим Като в детска жмичка... Крием се... Играем своята игричка. Толкова гореща... Толкова...
Обучение и послушание - Ошо
"Обучението е една необходимост за оцеляването, но ние превръщаме тази необходимост да се оцелее в извинение...
Когато започваш пътуване
Когато започваш пътуване, не търси съвет от този, който не е напускал дома си. ...
"Никой не е съвършен. Приближи се"
Хората с увреждания у нас все още страдат от най- страшната човешка болест – те са невидими. Не участват...
Говори за щастие
Ела Уилър Уилкокс (Ella Wheeler Wilcox, 1850 - 1919) е американска писателка и поетеса. "Говори...
Малката кибритопродавачка
Беше толкова студено, че чак болеше от студ. Валеше сняг и мръкваше. Последната вечер на годината, новогодишната...
СЗО предупреди: Консумацията на преработено месо увеличава риска от поява на рак
Световната здравна организация обяви на 26 октомври, че консумацията на обработено месо причинява рак....
Фрида Кало - между черната котка и колибрито
Пъстра квадратна къща с кобалтово сини стени и тесни прозорци ни посреща на улица „Лондрес” 247 в квартал...
Пръстен
За твойто тихо идване, което все още в мен отеква като гръм, за даденото и назад невзето, за прошката,...
Исабел Алиенде – „Човек отива там, където го тегли сърцето“
Само сърцето е това, което ни движи и определя ходовете на съдбата ни. Исабел...
Гърция и България. Туристически дестинации по време на криза - III част
Гърция Откакто можем да преминаваме границата на Гърция без абсолютно никакви формалности, голяма част...
Изгубеното време
Времето, прекарано в мисли за изгубеното време, е изгубено време!...
За градските символи
Всеки от нас е „отнякъде”, като невинаги рожденото място съвпада с мястото, където сме израснали, а още...
Андре Жид: „Мъдростта започва там, където свършва страха пред Бога.“
„Посмей да бъдеш себе си.“ „Само глупаците не си противоречат.“ „Тъгата почти никога не е нищо...
Винтидж коледни картички
Коледа винаги ми е леко винтидж. Всъщност аз искам да е такава. Ако през другото време летя към бъдещето,...
Искам да знам за теб...
Не ме интересува как изкарваш прехраната си. Искам да знам за какво те боли и дръзваш ли да мечтаеш да...
Нашият голям дом
Ние мечтахме да покорим природата, да станем нейни господари и да извлечем възможно най-много блага....
Ако някой дойде при теб с рана, не го изпращай с две
Ако някой дойде при теб с рана, не го изпращай с две. ...
Ученик от Добрич спечели престижно кулинарно състезание
Ученик от ПГ по туризъм "П. К. Яворов" в Добрич е истинска изгряваща звезда на небосклона на кулинарията....
„Когато остарея….“ – 12 бележки към бъдещето ми аз
Реших да напиша това писмо до бъдещото си аз, не защото по този начин искам да надхитря склерозата или...
Мароко - Страната на 1001 нощ - I. Танжер
„Танжер наистина си струва да се види!” и „Изобщо не ми харесва!”, са само част от многото и разнообразни...
"Где можеше и човекът тъй да проветрява душата си..."
"Докато стоеха сред виелиците и ветровете, тези пастири всъщност проветряваха себе си. Всяка една птица...
Сняг
И пак потъвам в тишината на малкия сънуващ град. Снежинките край мен се мятат, затрупват моя...
Бледата синя точка - нашата Земя (видео)
От тази далечна гледна точка Земята може да не изглежда особено интересна. Но за нас тя е различна. Помислете...
Шарл Перо - един от бащите на вечните детски приказки
Шарл Перо (12 януари, 1628 г. - 16 май, 1703 г.) е виден юрист, прекарал целия си живот в Париж във вярна...
Народните будители: Софроний Врачански
"Затова ся трудя и аз сеги, денем и нощем, да изпиша няколико книги по нашему болгарскому язику." "Защото...
Да живееш рисковано означава да живееш
Да живееш рисковано означава да живееш. Ако не живееш рисковано, ти не живееш. Живеенето разцъфтява само...
Фриволитè
Леглото беше тъй широко, че си го поделихме. Матракът тихичко изохка, но свикна и притихна. Касетофонът...
Пак ухае на цвят, пак на пролет ухае
Пак ухае на цвят, пак на пролет ухае. Здрасти, свят-необят, сбран във малката стая! Здрасти, кипнал,...
Национална лятна АНТИСПИН кампания "Животът е безценен!"
За десета поредна година Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН”, финансирана от Глобалния фонд за...
Простотата на доброто - в думите на Майка Тереза
Най- хубавият ден - днешният Най- голямата спънка - страхът Най- лесното нещо - да се заблудиш Най-...
Двете царици Теодора в живота на цар Иван Александър
Две жени с името Теодора са свързани с последния велик цар на Второто българско царство - цар Иван Александър...
Ангел Каралийчев - детското, светлото, родното у всеки от нас
- Сълза ли? Каква сълза? – надигна се тревожно лястовичето. - Майчина. Историята на моя живот е къса....
Истинската свобода
Истинската свобода е свобода от желанията, а не свобода на желанията....
Търся някой
Търся някой, за който да бъда безкрайна, без до лудост това да го плаши. Да открие тайния извор в душата...
Бъди (с) този, който те прави щастлив!
Бъди (с) този, който те прави щастлив!...
Заразата на прозявката
Ходиш от къща на къща, като прозявка от човек на човек – този израз често се използва за хора, които...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook