Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Жеравна. Магическо минало -III


Фестивал на фолклорната носия - Жеравна 2013


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Рано сутринта като пъргава мома обличам носията, този път взимам тази на Меги, тя моята. Снимаме се на малката веранда на баба Тодора, която се е запиляла някъде по двора. С нетърпение вече тръгваме към боровата гора, от която чак в селото се чуват песни и танци.Преди това обаче, спираме при Димитър. Той е грънчар. До сергията му с глинени гърнета, свирки, стомни и лъжици има грънчарско колело или точарско, както ме поправя по-късно той. Митко е от Троян и е майстор от 15 години. Неволята го е принудила да се захване със занаята, но никак не съжалява затова. Сядаме да опитаме и ние да сътворим нещо. Оказва се, че това никак не е лесна работа. Никак. След като добре сме се поизцапали с глина, с Меги благодарим на Митко и се сбогуваме.

Пред входа на мегдана днес има още повече хора. Някои дори не са спали, или са легнали малко преди изгрева, но по нищо не им личи. Сърцата им танцуват, а усмивката не слиза от лицата им. Днес се запознавам и с Роси. Дошла е на фестивала със семейството си. Тя тъче на стан. Хоризонтален стан. Това е нейно хоби, което мечтае един ден да превърне в професия. Роси тъче от три години, и прави това всеки ден и всяка една свободна минута. Питам Роси, каква е разликата между вертикалния и хоризонталния стан, защото дори не знаех, че становете така се различават. Оказва се, че вертикалния е по-бавен и ограничен във възможностите да изработва различни по сложност неща. Любопитно ми е, колко време отнема изработката на една средно голяма черга, а Роси компетентно отговаря, че това зависи от сложността на заложения модел. Любовта към този вид занаят Роси открива именно тук, на фестивала на народните носии преди три години, когато идва за пръв път. Оттогава тя и семейството й не пропускат събитието. Аз също мисля да ги последвам.


Изгубвам за миг Меги сред колоритния народ, но знам, че е някъде при вкусните гозби или напитки. На меката сцена от трева излиза Танцова школа „Възрожденци”от Варна. Спирам и затаявам дъх. Освен краката, сякаш душите им танцуват. Извиват се в хоро и стъпките им са така леки, носят се като по облаци от памук. Завършват с хорото „Пазарджишка копаница“. Едва смогвам да проследя стъпките им. Всичко е така бързо и ритмично, но те са безгрешни и стъпват като по конец, еднакви, правилни и бързи. Следва поклон, а наоколо овациите не стихват.


Ръкоплясканията изведнъж секват от гърмежа на пушка, и на сцената излизат кукери, които звънливо приглушават всеки говор и шум. Поглеждам към дърветата, между пролуките на стволовете забелязвам, че денят се е стопил и последните слънчеви лъчи, сбогувайки се, галят сенките на потопилите се в танца участници.

Предстои най-интересното от програмата на фестивала. Нестинарските танци върху жарава. Огънят вече гори, а около него се събират всички гости. След доста дълго очакване все пак започват. Около огъня се разпръсква вода, след което горящите дърва се отстраняват и остава само жаравата в тъмнината на вечерта. Младо момиче в бяла риза и икона в ръце изпълнява танц около жаравата, след което смело стъпва върху горящите въглени и прекосява кръга с босите си крака.

Всички ръкопляскат екзалтирано. След няколко изпълнения възрастен мъж, също от програмата, с дете на ръце и боси крака самоуверено крачи върху горещите въглени. Наблюдаващите избухват в поздравления и бурни аплодисменти. След края на шоуто всеки, който желае, може да се пробва върху горещата площ. Не липсват мераклии и няколко девойки и момци се втурват боси запретнали крачоли и поли. В другия край на голямата поляна вече пламти буен огън достигащ близо 10 м. височина. Еква ритмична народна музика и покрай огъня се извива огромно хоро. Жеравна танцува.


В полунощ с много емоции, и мъничко тъга от отминаващото събитие с Меги тръгваме по вече познатите улички към бабината къща. Зад нас остават неспиращата музика, веселите хора, пъстрите сергии. С Меги си споделяме емоциите и преживените усещания докато крачим бавно в тъмното, наоколо започва да стихва шумът и компания ни правят само щурците. Вдигам глава и дълго гледам в ясното небе, търся падаща звезда. Познайте какво ще си пожелая…

Виж още статии за:   Пътешествия · Жеравна ·
Коментари
2015-03-21 #3
Стефи
Страхотни пътеписи - много живи и вдъхновяващи. Прииска ми се и аз да отида на това магично място и са съпреживея всичко. Един въпрос в тази връзка - човек сам ли трябва да си осигури и носи носия или може да си вземе под наем от самата Жеравна?
2013-09-05 #2
Силвия Ганова
Благодаря за корекцията. Вероятно не е точната дума "шоу" на мястото си, но до колото съм запозната с този вид ритуал той се изпълнява само в определени дни (ден) от годината. Практикуващите го дори достигат до състоянието на транс. При всички останали случаи това е една кратка демонстрация за няколко минути и често е атракция за чуждестранни туристи у нас. И да, вероятно самият ритуал е доста позабравен и поизкривен. Лично аз смятам, че това тряба да е техника, която се изпълнява насаме с определените хора желаещи да го практикуват с цялата му сила, тайнство и обичайност. Всичко останало извън тези параметри определо не бих нарекла ритуал.
2013-09-04 #1
Туласи
Много приятно написано и с много настроение. Но ако позволите едни коментар. Не за текста, а за незнанието и изкривяването на понятията у съвременните българи.
"След края на шоуто всеки, който желае, може да се пробва върху горещата площ.". Нима нестинарството е шоу? Та това е тайнство преживяло векове и векове, още от времето когато не е имало българи по тези земи. И какво направихме? От тайнството измислихме шоу.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Жеравна. Магическо минало -II
· Жеравна. Магическо минало
· Фестивал на фолклорната носия, Жеравна - III
· Какво да посетим в Европа през 2017?
· Светите места в България - Белинташ
· С душа на пътешественик
Виж още статии за:   Пътешествия · Жеравна ·
Петък
20
Април 2018
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Есенна орбита
О, как лудуват в есента дърветата с перчеми рижи!... И с неспокойните ята отлитат летните ми грижи....
Как се празнува Свети Валентин по света
Ето, че дойде и най-оспорваната дата в годината - 14 февруари. Не знам за вас, но на мен лично леко взе...
Училище по никое време
Непрестанното търсене и откриване на разнообразни пластове действителност съвсем не е запазено само за...
Духовната интелигентност
Течението сякаш ни понася по вълните на живота. Много пасажери вероятно дори не знаят името на кораба,...
Прощавай! Не другите, а ти да намериш своя мир.
Прощавай! Не другите, а ти да намериш своя мир....
Езическите корени на Коледа
На Коледа целия християнски свят празнува раждането на Спасителя. В Библията обаче не е отбелязана датата,...
Мълчанието на мъжа
"Ако жената изживява най-силно любовта в споделянето с приятелка, то мъжът я изживява най-дълбоко в мълчанието....
Възможностите са изпускани от много хора, защото...
Възможностите са изпускани от много хора, защото са облечени в обикновени дрехи и изглеждат като раб...
Автобиография в пет кратки части
Част първа Вървя по улицата. На тротоара има дълбока дупка. Падам в нея. Загубена съм... нямам надежда. Не...
Цялостните хора
От разговорите с Едуард Олби в паметта ми особено се откроява един, на пръв поглед несъществен, но с...
Ще претегляш, ще сравняваш скритом устните ми с нечия уста, нечии очи - с очите ми...
Тази вечер ще си легнеш рано, но до късно няма да заспиш. Дълго ще разчиташ по тавана туй, което трябва...
Изобретяването на синьото
Синият цвят има дълга и сложна история - от наметалата на ренесансовите мадони до обикновените докерски...
Величествени морски фарове в епична битка със стихиите
Морските фарове са едни от най-старите човешки конструкции, съществували от дълбока древност. Строени...
Камъни и кристали. Как и дали наистина ни помагат? - II
Кехлибар ( янтар)- изкопаема смола, известна като камъкът на Слънцето. Лекува очите, ушите, гърлото,...
Село. Лято. Безвремие
Село. Посреща ни чистичко и хладничко, мирише на нафталин и прано с домашен сапун. Радио "Хоризонт"...
Предизвикай ограниченията си!
Не ограничавай предизвикателствата си. Предизвикай ограниченията си!...
10 причини да обичаме есента
Първата е: Есента е цветна! Независимо, дали защото всяко листо е като цвете, ярко и неповторимо,...
Назад във времето
След прекрасния проект на Ирина Уернинг - Назад в бъдещето, изглежда много хора са се запалили да пресъздадат...
Филмът на Зорница София за Румена войвода с впечатляващ трейлър
Излезе дългоочакваният трейлър на новия филм на режисьорката Зорница София - "Воевода". В него ще видим...
За Андерсен и тъжните приказки
Питали ли сте се що за хора са авторите на приказки? Тези, които създават огромен пъстър свят от въображение...
Да изживеем това, за което мечтаем
Едно от най-важните неща, които трябва да направите, за да бъдете щастливи е да вършите това, което ви...
Кино коледно настроение с Hera.bg
Обичам Коледа не толкова заради сармичките и подаръците, заради лампичките и коледните песни, обичам...
Слънчев кладенец
Ще се препълнят, зная, всички кладенци. Едно глухарче шапка ще разтърси. Дървото достолепно ще се кланя на...
Аромат на морска пяна
Нашето Черно море е полузатворено за разлика от останалите морета. Подхранва се от реките Днепър, Дунав,...
Какво мислят децата за любовта...вече в 4-ти клас
През 2014 г. попитахме един обикновен първи клас на едно обикновено българско училище: "Какво според...
Красиви макове пазят сянка на гражданите на Йерусалим
Израелски архитекти са създали изключително ефектна придобивка за гражданите на Йерусалим. Гигантски...
Сънувах сън
Сънувах сън... Бях някъде във храм безлюден, тих, без никакъв народ. Сред здрача блед под храмовия...
След любовта остава
„След любовта остават телефонни номера, които избледняват. След любовта остават чаши с гравирани монограми,...
Малката пчеличка – чудо на природата
Няма други живи същества като пчелите. Може би фактът, че бръмчат по света отпреди 110 млн. години,...
Ау, как така нямате телевизор !?
Да бъдеш различен, дори в малка степен буди съмнения и недоверие. Вярно, има и хора, които са любопитни...
Песни, посветени на лятото
Какво е усещането за лято без музика? Това са 6 от най-обичаните песни, посветени на лятото - от радостта,...
6 юли - Световен ден на целувката
Целувката си има свой собствен ден и той се отбелязва на 6 юли. Световният ден на целувката за първи...
По "Плаващите кейове" на Кристо
Христо Явашев - Кристо, отдавна е извън всякаква локалност и граници. Той е световен артист, космополит...
Малката къща - Валери Петров
Къде изчезна, малка къщо, със барелефа над вратата си? Едно чудовище могъщо разчиства твоите остатъци. Балкончето...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook