Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Бездушието на един емотикон



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Колко пъти този месец се видяхте с приятели? И колко пъти взехте телефона и просто звъннахте на стар познат да го чуете? А колко пъти използвахте интернет пространството, за да попитате някого как е? Не, не се оправдавайте отново с липсата на време, защото почти всяка вечер “срещате” приятелите си във фейсбук. И понякога тези “виждания” с тях продължават с часове. Запитвали ли сте се от какво ви лишава удобството, наречено интернет? Няма как да не сте. Тази тема е една от най-дискутираните през последните десетина години. И все пак, макар и да коментираме много често, ние продължаваме да сме лице в лице с приятелите си все по-рядко. Оказва се, че приблизително 40 % от нас предпочитат да си “приказват” в мрежата, отколкото очи в очи.
Защо? И дали това наистина е вид пристрастяване?

Е, да, има известни преимуществата в чата.
- печелите време- много по-лесно е да седнеш пред компютъра за 15 минути да напишеш пет изречения и с това да си се “отчел” пред когото трябва. Не губиш време да се оправяш и обличаш, да шофираш или да чакаш на автобусната спирка.
- не харчите пари- виртуалното “кафе” ви е напълно безплатно
- можете да общувате дори с хора, които не са ви приятни
- можете да скриете киселата си физиономия и негодуванието си от нечие мнение
- можете да бъдете напълно искрени и да си кажете всичко, без да се налага да се чувствате неудобно, гледайки отсрещната реакция или направо предизвиквайки конфликтна ситуация. В нета тя много бързо може да приключи с преминаването ви в режим офлайн.
Всъщност, както на живо, така и зад монитора, вие сами решавате до колко ще бъдете себе си. Ако очи в очи сте лицемерни, много вероятно е и в скайп да сте такива и обратното.

А сега си припомнете и запомнете какво губите, избирайки чата пред реалното общуване с близки, приятели и познати.
Не можем да говорим за пълноценно общуване, когато нямаме размяна на погледи, жестове, усмивки, не чуваме интонацията на гласа. Къде всъщност тогава е смисълът на самото общуване? Във виртуалното пространство ние не се съобразяваме с нищо, губим навиците си на поведение в реален разговор. Не можем да преценим действително ситуацията и човека срещу нас. В скайп може да е лесно да скриеш негодуванието си от даден коментар да речем, но не можеш и да покажеш истинските си чувства и радостта си, искреността и непринудеността си. Нима емотиконите могат да заместят сълзите или блясъка в нашите очи? Нима един усмихнат емотикон е способен да ни развесели истински? И как точно разбираме, че тази усмивка не е фалшива?

Ами хванатата ръка, силната и истинска прегръдка? И от тях ли бягаме, избирайки този начин да бъдем “близки” с хората, които ценим? За голяма част от нас виртуалният свят е свобода, място, където можем да си кажем всичко, без да осъзнаваме, че тази свобода всъщност ни приковава във веригите на нереалното, изкуственото, наложеното. Ние робуваме на машини, които реално по-малко ни свързват, отколкото разделят. Нима можем да съпреживеем истински случка от нечии живот, гледайки как на монитора ни просто се редят изречение след изречение- голи думи, украсени с някоя друга анимирана физиономийка? Не се ли опитваме донякъде да се скрием от чуждите проблеми, да избягаме от действителността, превръщайки я в част от една машина, която просто включваме и изключваме, когато имаме време за губене? Предпочитанията ни към чатовете не са ли всъщност израз на неспособността ни да бъдем открити, уверени и да вярваме в личността си, в начина си на изразяване очи в очи, в езика на тялото си?

И накрая няколко думи за пристрастеността.

Експерти твърдят, че в края на 2012-та година броят на развилите зависимост към интернет е бил около 600 хиляди души, като още два милиона и половина са застрашените от “болестта”. Темата е безкрайно обсъждана и не един и два експеримента доказват, че този вид зависимост определено може да бъде много сериозна и опасна и въпреки това....Ако имате семейство, от което получавате ежедневно любов и разбиране....Ако имате деца, които “се вместват” в почти цялото ви свободно време....И, ако имате и твърде отговорна и натоварена професия....Съмнявам се, че може да се пристрастите към този “наркотик”. Просто времето няма да ви го позволи.

Иначе....вглеждайте се по-често в реалните човешки лица и в техните “емоции”. Със сигурност ще научите много повече дори за самите себе си, отколкото, когато пращате или получавате анимирани лица на поразия.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Любов или самоунищожение
· Децата и наркотиците
· Поколението "Копи - пейст"* - I
· Как да: Почистим телефона си, за да се защитим от зараза с коронавирус?
· Повече увереност в епохата на социалните мрежи
· Наръчник на УНИЦЕФ подкрепя развитието на медийна грамотност у младежите
· От къде идва чувството на несигурност?
· Защо потискането на емоции е лошо за нас?
· Депресията - спиралата на безнадежността
· За обидата и обидчивостта
· Колкото различни са хората, толкова различни са и начините за изразяване на любовта
· Даването и получаването като големи житейски уроци
Сряда
28
Октомври 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Бракът като решение на проблемите или създаване на нови
Класика е да се смята, че в наше време човек се жени по любов. Или поне сме убедени, че така трябва да...
Лошото момче
Кой знае защо изразът „лошо момче” е обвит в някакъв романтичен ореол. Противно на здравия разум в него...
Служител за пример
Да разпознаеш любимеца на шефа в офиса не е никак трудно. Обикновено това е човекът, който се нагърбва...
"Жена ми не работи, тя е домакиня"
Майка и татуист, Райшел Кастълбъри (Ryshell Castleberry) от Флорида написала пост във фейсбук, хипотетичен...
Към моята зряла любов...
Моя зряла любов, искам да ти направя едно признание. През годините исках различни връзки. Исках страст...
Разкрийте вашата чувствителна страна и бъдете себе си без страх
Днешният свят забранява чувствителността. От една страна тя ни прави уязвими и сами я избягваме, а от...
Офисният хладилник: инструкция за употреба
Обядът ви е изчезнал, a вие просто не проумявате, къде може да се е дянал. След втората инспекция по...
До олтара и обратно. Размисли в последния момент
В деня на сватбата тя си мислеше, че от днес нататък ще бъдат завинаги заедно? А всъщност дори не успя...
Как се става... татко - II
Вече сте си у дома и всичко се обръща нагоре с краката. Веднага включете и таткото, но с търпение и...
Правилно ли се развива моето дете
Един от първите въпроси, които задават роднини и приятели при появата на бебе, е „Колко тежи?”. Интересът...
Повече приятели или повече родители?
Често, когато говорим за родителството, използваме думи като "забранявам", "карам се", "изисквам", "нареждам"....
Страховете в любовта - пречка към щастието ни
Понякога в живота ни се случва отчаяно да търсим любовта, а тя все да ни се изплъзва – не срещаме подходящ...
Критичните три
В детските приказки почти всички неща са по три – тримата братя, трите пътя, трите прасенца, трите самовилски...
Как да обезопасим дома за прохождащо дете
Ето, че малкият пътешественик е направил първите си стъпки. За него те са огромен скок към независимост,...
Мистериите на любовта
Сякаш всичко за любовта е казано...Много автори са споделили своя опит, други философски са разсъждавали...
Не влизайте в капана на пасивната агресия
Гневът и недоволството са емоции, които всеки човек изпитва, но в съвременното “цивилизовано” общество...
Болката от миналото, щастието в бъдещето - II
Всъщност това наистина е илюзия. Аз ли съм тази, през чийто мироглед искате да се отървете от нещастието,...
Вярват ли децата в Дядо Коледа?
Попаднах на спор между две деца по повод Дядо Коледа. Едното твърдеше, че той съществува, тъй като го...
Скъпи, ще си имаме дете
„Любими мой, ще имаме дете!” Тя сияе, а той я гледа влюбено в очите и не може да повярва на своето щастие,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook