Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Бездушието на един емотикон



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Колко пъти този месец се видяхте с приятели? И колко пъти взехте телефона и просто звъннахте на стар познат да го чуете? А колко пъти използвахте интернет пространството, за да попитате някого как е? Не, не се оправдавайте отново с липсата на време, защото почти всяка вечер “срещате” приятелите си във фейсбук. И понякога тези “виждания” с тях продължават с часове. Запитвали ли сте се от какво ви лишава удобството, наречено интернет? Няма как да не сте. Тази тема е една от най-дискутираните през последните десетина години. И все пак, макар и да коментираме много често, ние продължаваме да сме лице в лице с приятелите си все по-рядко. Оказва се, че приблизително 40 % от нас предпочитат да си “приказват” в мрежата, отколкото очи в очи.
Защо? И дали това наистина е вид пристрастяване?

Е, да, има известни преимуществата в чата.
- печелите време- много по-лесно е да седнеш пред компютъра за 15 минути да напишеш пет изречения и с това да си се “отчел” пред когото трябва. Не губиш време да се оправяш и обличаш, да шофираш или да чакаш на автобусната спирка.
- не харчите пари- виртуалното “кафе” ви е напълно безплатно
- можете да общувате дори с хора, които не са ви приятни
- можете да скриете киселата си физиономия и негодуванието си от нечие мнение
- можете да бъдете напълно искрени и да си кажете всичко, без да се налага да се чувствате неудобно, гледайки отсрещната реакция или направо предизвиквайки конфликтна ситуация. В нета тя много бързо може да приключи с преминаването ви в режим офлайн.
Всъщност, както на живо, така и зад монитора, вие сами решавате до колко ще бъдете себе си. Ако очи в очи сте лицемерни, много вероятно е и в скайп да сте такива и обратното.

А сега си припомнете и запомнете какво губите, избирайки чата пред реалното общуване с близки, приятели и познати.
Не можем да говорим за пълноценно общуване, когато нямаме размяна на погледи, жестове, усмивки, не чуваме интонацията на гласа. Къде всъщност тогава е смисълът на самото общуване? Във виртуалното пространство ние не се съобразяваме с нищо, губим навиците си на поведение в реален разговор. Не можем да преценим действително ситуацията и човека срещу нас. В скайп може да е лесно да скриеш негодуванието си от даден коментар да речем, но не можеш и да покажеш истинските си чувства и радостта си, искреността и непринудеността си. Нима емотиконите могат да заместят сълзите или блясъка в нашите очи? Нима един усмихнат емотикон е способен да ни развесели истински? И как точно разбираме, че тази усмивка не е фалшива?

Ами хванатата ръка, силната и истинска прегръдка? И от тях ли бягаме, избирайки този начин да бъдем “близки” с хората, които ценим? За голяма част от нас виртуалният свят е свобода, място, където можем да си кажем всичко, без да осъзнаваме, че тази свобода всъщност ни приковава във веригите на нереалното, изкуственото, наложеното. Ние робуваме на машини, които реално по-малко ни свързват, отколкото разделят. Нима можем да съпреживеем истински случка от нечии живот, гледайки как на монитора ни просто се редят изречение след изречение- голи думи, украсени с някоя друга анимирана физиономийка? Не се ли опитваме донякъде да се скрием от чуждите проблеми, да избягаме от действителността, превръщайки я в част от една машина, която просто включваме и изключваме, когато имаме време за губене? Предпочитанията ни към чатовете не са ли всъщност израз на неспособността ни да бъдем открити, уверени и да вярваме в личността си, в начина си на изразяване очи в очи, в езика на тялото си?

И накрая няколко думи за пристрастеността.

Експерти твърдят, че в края на 2012-та година броят на развилите зависимост към интернет е бил около 600 хиляди души, като още два милиона и половина са застрашените от “болестта”. Темата е безкрайно обсъждана и не един и два експеримента доказват, че този вид зависимост определено може да бъде много сериозна и опасна и въпреки това....Ако имате семейство, от което получавате ежедневно любов и разбиране....Ако имате деца, които “се вместват” в почти цялото ви свободно време....И, ако имате и твърде отговорна и натоварена професия....Съмнявам се, че може да се пристрастите към този “наркотик”. Просто времето няма да ви го позволи.

Иначе....вглеждайте се по-често в реалните човешки лица и в техните “емоции”. Със сигурност ще научите много повече дори за самите себе си, отколкото, когато пращате или получавате анимирани лица на поразия.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Любов или самоунищожение
· Децата и наркотиците
· Поколението "Копи - пейст"* - I
· Искате да сте по-малко зависими от телефона? Тренирайте се да скучаете
· Време да бъдем по-добри...и в социалните мрежи
· Защо трябва да махнем телефона си от спалнята вечер?
· Депресията - спиралата на безнадежността
· Децата - учители по емоционално здраве
· Тялото - мъдър съветник в емоциите - II
· Как едно пътуване може да се превърне в тест за приятелство?
· Как сами вдигаме бариери пред себе си и пречим другите да ни опознаят?
· Безразличието ли е най-лошото, на което сме способни един към друг?
Понеделник
22
Юли 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Спрете да угаждате на всички в тези 7 стъпки
Ако четете това, вероятно сте един от тези хора - които искат да се харесат на всички и се стремят да...
Да надникнем в мъжкия мозък
Често упрекваме мъжете, че са безотговорни или безчувствени. Опитваме се да ги променим, да им “дадем”...
Детето – жертва на опасни link-ове
Знаете ли какви сайтове посещава вашето дете, когато е пред компютъра? Имате ли му доверие, че внимава...
Ти и приятелите му
Често срещана ситуация – имаш нов приятел, харесвате се и всичко е както трябва. Първата среща с неговия...
Светът на силно чувствителните хора
„Тези, които танцуват, са смятани за луди от онези, които не чуват музиката" - Ницше Има много хора,...
Имаш нова идея. А сега накъде?
„Казвам се Идеен Вдъхновител и съм начело на отдел „Мозъчен щурм”. Днес ще мислим нестандартно. Мисията...
Детската ревност – как да я избегнем - II
В някаква степен ревността е неизбежна, затова не драматизирате нейната поява. Най-важното в тази ситуация...
Детето играе край нас - да му осигурим условия
Играта е важна част от детското развитие, особено на най- малките. За да играят пълноценно, им трябват...
Страст или сигурност – какво да изберем?
Всички ние искаме и страст, и сигурност, но практиката показва, че тези две понятия взаимно се изключват....
Къде и защо се губи сексуалната тръпка?
Рекламният бизнес, телевизионните и филмовите продукции напоследък представят женското емоционално самоосъзнаване...
Родителските фрази, които мразим да казваме, но всъщност не са толкова лоши
Случвало ли ви се е да се скарате твърде строго на детето си и след това да съжалите за изречените думи?...
"Здравословен обяд за ученика" - палачинки с лапад и домашни сусамки
Това е ден последен от новия проект в помощ на родителите на ученици: "Здравословен обяд за ученика"....
Подводните камъни на приятелските съвети
Всички ние се чувстваме по-добре, когато споделяме с приятелки своите грижи или проблеми. Правим го,...
Клюката – антидот на скуката
„Не обичам, как’ Сийке, и не съм от тия, дето се бъркат в хорските работи, ама има едни жени, като Тана...
Направете Коледата си различна
Омръзнала ли ви е Коледа? Сега ще си кажете "що за глупав въпрос!" Да, наистина. Как може да ни омръзне...
Еднообразие във връзката или еднообразие в ежедневието?
Да съхраним една връзка във времето, без да я „изцапаме” с битовизми, обидни думи и пренебрежително отношение,...
Защо бащите трябва да играят с децата?
Бащите днес прекарват много малко време с децата си. Качествено и осъзнато време. Те отсъстват или физически...
Завистта - чистата отрова в отношенията
Неоспорим факт е, че ние жените обичаме да споделяме много повече и по-често за разлика от мъжете. Понякога...
Пеперудените деца имат нужда от помощ
Те са истински герои. Ежедневието им е изпълнено с болка и страдание, но намират сили да се усмихват...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook