Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

За градските символи


Всеки от нас е „отнякъде”, като невинаги рожденото място съвпада с мястото, където сме израснали, а още по-малко – с мястото, в което живеем и работим. В моя случай: правена съм във Варна, родена съм в Горна Оряховица, израснах в Плевен, понастоящем живея и работя в София. И, честно казано, все се замислям, питат ли ме откъде съм... Ами..., от България :) Вероятно затова и до днес „у дома” за мен е мястото, в което сме със семейството ми, реалната локация не е така съществена.

През последните години имам възможност да пътувам и, срещайки се с различни хора, осъзнавам всеки път, че голяма част от живия живот у нас се случва далеч от столицата, и че много от „проблемите” на София не касаят хората от вътрешността на страната – но това, очевидно, е тема на друг разговор. Съзерцавайки красотата и неподправеността на природата ни, наскоро се замислих и за символите на по-големите ни градове. (Не, не става дума за безпризорните хора, за скитащите кучета, нито пък за мръсотията.)

Оказа се, че през средата на 2010г е организирана национална кампания за определяне именно символа на всеки от областните центрове. Резултатите, поне за мен, бяха отчасти изненадващи – защото в някои от случаите избраният символ не се припокрива с моите спомени и възприятия. От друга страна, аз поне не успях да открия събрани на едно място, изброени новите символи.


И така, ето какво успях да синтезирам.

Избраните символи на областните ни цетрове са съответно:

Благоевград: Квартал „Вароша” (според мен, паметникът и делото на Гоце Делчев имат първостепенното си място тук);

Бургас: Каменният мост/мостика (изненада ме този избор...);

Варна: Морската градина (смятах, че варненският символ е катедралният храм „Свето успение Богородично”; от друга страна – дано избраният символ просъществува и за децата ни, бидейки именно градина – а не строителна площадка/паркинг);

Велико Търново: Крепостта „Царевец”;

Видин: Крепостта „Баба Вида”;

Враца: Проходът „Вратцата”;

Габрово: Етнографски комплекс „Етъра”;

Добрич: Паметникът на Хан Аспарух;

Кърджали: Комплекс „Перперикон”;

Кюстендил: Делото на Димитър Пешев, римските бани (а и черешата; така и не успях категорично да разбера, съжалявам);

Ловеч: Покритият мост на майстор Кольо Фичето (и люляка, по моему);

Монтана: Язовир „Огоста” (а не, примерно, крепостта „Калето”?- междудругото, вече добре реставрирана и достъпна);

Пазарджик: Старата поща/Часовника;

Перник: Крепостта „Кракра”;

Плевен: Панорамата „Плевенска епопея” (и, разбира се, Водната каскада в центъра!);

Пловдив: Тепетата;

Разград: Архитектурен резерват „Абритус”;

Русе: Паметникът на свободата;

Силистра: Резерват „Сребърна”;

Сливен: Местността „Сините камъни”;

Смолян: Родопите;

София: Паметникът на Васил Левски, Паметникът на Патриарх Евтимий? (така и не успях да намеря окончателна информация);

Стара Загора: признат за реалния център на вселената (плюс липите в града);

Търговище: Парк „Борово”;

Хасково: Монументът „Света Богородица с младенеца”;

Шумен: Паметникът „Създатели на българската държава”;

Ямбол: „Безистенът”/ Покритото пазарище.

Призовавам тези от нас, които имат време и възможност да пътуват и опознават родината ни, заслужава си – много повече от странстванията на повечето от нас из най-близките чужбини. (Когато ходим в Гърция и в Турция – коя е причината всъщност? – морето. А защо ЧАК там, когато нашето море е тук, у дома?! За да разправяме, че сме били зад граница и колко неповторимо е било... Странна работа. И така, времето си минава и лека-полека осъзнаваме, че не познаваме собствената си родина; както и че децата ни не са посещавали и не познават изконни български светини и паметници.)

И накрая, все пак, отново по повод на символите - хубаво е, че са разнообразни: част от тях визират далечната и по-близката ни история, други - касаят съградени напоследък паметници на културата, трети са свързани с природни феномени.

А що се отнася до националния ни символ, знаем - въпреки яркото присъствие на маслодайната роза, киселото мляко, фолклорът, кирилицата, единният български символ е Мадарският конник. Дано българите знаем историята му и сме го виждали, но не само в учебника...
Виж още статии за:   Пътешествия · Аз съм българче ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Културата оцелява в отделния човек и в общността, от която е част
· Анна Карима - непокорният дух
· Първият български химн "Шуми Марица"
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
· Светите места в България - Белинташ
Виж още статии за:   Пътешествия · Аз съм българче ·
Сряда
26
Юни 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Наздраве по холандски
Приятна съботна или неделна вечер. Навън вали сняг, а вие сте се събрали на по питие вкъщи с приятели....
Един малко по-различен "списък за ваканцията"
Италианският учител Чезаре Ката от малкото италианско градче край морето - Фермо, през 2015 г. даде на...
Правилно избраните битки са половин победа
Правилно избраните битки са половин победа....
Коледни пости - Ден 28:
Време е за картички. Сушени плодове и мирис на хартия.
Днес отново е ден за творчество. Обявихме началото на коледния сезон с един чуден материал на Диана Енчева...
Несъществуващото е това, което не е достатъчно желано
Ако това, в което вярваме страстно, не съществува, ние го създаваме. Несъществуващото е това, което...
Смисълът на живота е да намерим своята дарба
Смисълът на живота е да намерим своята дарба, целта на живота е да раздаваме от нея...
Циганският Тудуровден
Снимките направих миналата година (2011), по време на кушията за Тодоровден, в Ботаническата градина...
В Тишината...
Понякога в тишината се чува най-добре. И истината, и лъжата....
Дневникът на мама
Идеята за този дневник е породена от две неща. От време на време ме хваща един ужасен фатализъм. "Ами...
Всеки човек дава на другите само онова... - притча за богатия и бедния
Богаташът излезе от дома си, държейки торба с боклук. Вместо да изхвърли торбата в контейнера, той я...
Естествено... като дишането - II
Е, може да не сме запалени по йогата, но пък медитацията е нещо, което си струва да се опита в този забързан...
Думите, които не могат да бъдат преведени, а усетени
Има думи, с които и най-добрият преводач не може да се справи. Те пресъздават чувство, преходен миг,...
Високосната секунда на 30 юни 2015 г.
На 30 юни последната минута ще има 61 секунди, вместо 60. Явлението се нарича високосна секунда (leap...
Направи място да седне бременната жена
Никой не може да разбере една бременна жена, ако сам не го е изпитал и дори тогава - пак няма да е напълно....
Всяка празна бутилка вино...
Всяка празна бутилка вино е пълна с интересни истории. Усмивки с Hera.bg...
Животът е кратък
"Животът е кратък. И трябва да можеш. Трябва да можеш да си тръгнеш, когато филмът е лош. Да захвърлиш...
"Набуко" - историята на една велика опера
Историята около създаването и триумфа на операта “Набуко” е една от най-вълнуващите страници не само...
История на снежния човек
Кой е направил първия снежен човек? На кого първи е хрумнала идеята да постaви три снежни топки една...
"Младата жена видя в опънатото платно, като в огледало, ясно отражение на душата си"
Младият селянин дигна секирата и се нахвърли с голяма сила върху здравите чворести цепеници. Секирата...
"Защо ти е толкова трудно да бъдеш като останалите птици от ятото?"
Той, например, не можеше да разбере защо когато летеше над водата на височина, по-малка от половин размах...
Простотата на доброто - в думите на Майка Тереза
Най- хубавият ден - днешният Най- голямата спънка - страхът Най- лесното нещо - да се заблудиш Най-...
Женското тяло - винаги променящо се, винаги красиво
Много често хората смятат раждането и последвалото го кърмене за преломен момент в женската физика и...
10 от най-емблематичните рокли в киното
Киното и модата винаги са вървели заедно в един лек и очарователен флирт. Костюмите в един филм са толкова...
Почина Юрий Бутирин - един от създателите на "Ну, погоди!"
Режисьорът и аниматор Юрий Бутирин, автор на "Ну, погоди!" ("Само почакай!") и други руски анимации от...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook