Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

За градските символи


Всеки от нас е „отнякъде”, като невинаги рожденото място съвпада с мястото, където сме израснали, а още по-малко – с мястото, в което живеем и работим. В моя случай: правена съм във Варна, родена съм в Горна Оряховица, израснах в Плевен, понастоящем живея и работя в София. И, честно казано, все се замислям, питат ли ме откъде съм... Ами..., от България :) Вероятно затова и до днес „у дома” за мен е мястото, в което сме със семейството ми, реалната локация не е така съществена.

През последните години имам възможност да пътувам и, срещайки се с различни хора, осъзнавам всеки път, че голяма част от живия живот у нас се случва далеч от столицата, и че много от „проблемите” на София не касаят хората от вътрешността на страната – но това, очевидно, е тема на друг разговор. Съзерцавайки красотата и неподправеността на природата ни, наскоро се замислих и за символите на по-големите ни градове. (Не, не става дума за безпризорните хора, за скитащите кучета, нито пък за мръсотията.)

Оказа се, че през средата на 2010г е организирана национална кампания за определяне именно символа на всеки от областните центрове. Резултатите, поне за мен, бяха отчасти изненадващи – защото в някои от случаите избраният символ не се припокрива с моите спомени и възприятия. От друга страна, аз поне не успях да открия събрани на едно място, изброени новите символи.


И така, ето какво успях да синтезирам.

Избраните символи на областните ни цетрове са съответно:

Благоевград: Квартал „Вароша” (според мен, паметникът и делото на Гоце Делчев имат първостепенното си място тук);

Бургас: Каменният мост/мостика (изненада ме този избор...);

Варна: Морската градина (смятах, че варненският символ е катедралният храм „Свето успение Богородично”; от друга страна – дано избраният символ просъществува и за децата ни, бидейки именно градина – а не строителна площадка/паркинг);

Велико Търново: Крепостта „Царевец”;

Видин: Крепостта „Баба Вида”;

Враца: Проходът „Вратцата”;

Габрово: Етнографски комплекс „Етъра”;

Добрич: Паметникът на Хан Аспарух;

Кърджали: Комплекс „Перперикон”;

Кюстендил: Делото на Димитър Пешев, римските бани (а и черешата; така и не успях категорично да разбера, съжалявам);

Ловеч: Покритият мост на майстор Кольо Фичето (и люляка, по моему);

Монтана: Язовир „Огоста” (а не, примерно, крепостта „Калето”?- междудругото, вече добре реставрирана и достъпна);

Пазарджик: Старата поща/Часовника;

Перник: Крепостта „Кракра”;

Плевен: Панорамата „Плевенска епопея” (и, разбира се, Водната каскада в центъра!);

Пловдив: Тепетата;

Разград: Архитектурен резерват „Абритус”;

Русе: Паметникът на свободата;

Силистра: Резерват „Сребърна”;

Сливен: Местността „Сините камъни”;

Смолян: Родопите;

София: Паметникът на Васил Левски, Паметникът на Патриарх Евтимий? (така и не успях да намеря окончателна информация);

Стара Загора: признат за реалния център на вселената (плюс липите в града);

Търговище: Парк „Борово”;

Хасково: Монументът „Света Богородица с младенеца”;

Шумен: Паметникът „Създатели на българската държава”;

Ямбол: „Безистенът”/ Покритото пазарище.

Призовавам тези от нас, които имат време и възможност да пътуват и опознават родината ни, заслужава си – много повече от странстванията на повечето от нас из най-близките чужбини. (Когато ходим в Гърция и в Турция – коя е причината всъщност? – морето. А защо ЧАК там, когато нашето море е тук, у дома?! За да разправяме, че сме били зад граница и колко неповторимо е било... Странна работа. И така, времето си минава и лека-полека осъзнаваме, че не познаваме собствената си родина; както и че децата ни не са посещавали и не познават изконни български светини и паметници.)

И накрая, все пак, отново по повод на символите - хубаво е, че са разнообразни: част от тях визират далечната и по-близката ни история, други - касаят съградени напоследък паметници на културата, трети са свързани с природни феномени.

А що се отнася до националния ни символ, знаем - въпреки яркото присъствие на маслодайната роза, киселото мляко, фолклорът, кирилицата, единният български символ е Мадарският конник. Дано българите знаем историята му и сме го виждали, но не само в учебника...
Виж още статии за:   Пътешествия · Аз съм българче ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Празнуването на Кирил и Методий - публицистика от Христо Ботев
· Идеи за подарък за българи, живеещи в чужбина
· На тази дата: роден е Иван Хаджийски
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
· Светите места в България - Белинташ
Виж още статии за:   Пътешествия · Аз съм българче ·
Вторник
22
Януари 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Да си спомним за Коко Шанел
"Нямаме време за монотонно съществуване. Имаме време за работа и време за любов. Така не остава друго...
Коледни пости - Ден 31:
Може ли постът да е поза? Твърде много очаквания, твърде малки възможности.
До Коледа остават по- малко от 10 дни. Напълно свикнала съм с този начин на хранене и отношение към храната....
Посткросинг или "Мило непознато другарче..."
„Мило непознато другарче....“ С тези думи са започвали писмата на моите родители към непознатите другарчета...
Падаща звезда
Падаща звезда – звучи поетично и красиво. Като късче от небесното и божественото. Частица от недостижимото...
Модерният фолклор на градския човек
Всеки е чувал поне една история от своя град, която буди ужас, страх или смях, когато я разказваме. Градските...
500 години женска красота в изкуството
Женската красота винаги е вълнувала творци от всички култури, епохи, националности и възрасти. Тя може...
Благи думи за Благовещение: "Вие сте моето пристанище, моят дом"
Здравейте, Hera.bg! Бих искала да участвам в тази чудесна игра с “благи думи” към моите родители...
Кратуните - незалязващ чар и практичност за бита
Наскоро ни подариха малки кратунки и децата ме попитаха стават ли за ядене, служат ли за нещо. Започнах...
Смелите ръководят събитията. Другите се примиряват с тях
Смелите ръководят събитията. Другите се примиряват с тях....
Едно магическо лято без технологии
Изчезна ли вече детството без телефони и таблети? Могат ли децата да бъдат истински щастливи и волни...
16 ноември - Световен ден на толерантността
Световният ден на толерантността е учреден от ООН през 1996 г. Тази ценност на нашето глобално общество...
Номофобия – страхът да останем без мобилен телефон
Мобилните телефони отдавна се превърнаха в незаменима част от живота ни. Докато едно време беше лукс...
Ърнест Хемингуей - драматичната съдба на писателя-бохем
„Днес – това е само един от дните, които трябва да изживеем. Но какво ще се случи в бъдещите дни, това...
Всичко, което съм отлагал...
Родих се призори, детството ми мина сутринта, а около пладне прекосявах вече младостта си....
Обяснение в любов
Аз не съм космополит, казвам, а тя ме гледа присмехулно. Никакъв гражданин на света не съм. Аз съм...
Защо хората си правят татуировки?
Днес татуировката не носи същото значение като онова, което е имала преди 20-30 години. Обществото сякаш...
Симон дьо Бовоар за жените и мъжете в избрани цитати
Не се раждаш жена. Ставаш жена. Ако любовта е достатъчно силна, очакването се превръща в щастие. Всяка...
На тази дата: 145 години от рождението на Сергей Дягилев
Когато говорим не само за балет, а за изкуство изобщо, името Сергей Дягилев се откроява със свой, забележителен...
Берлин – модерен град с много история II
В Берлин видях, как изглежда визуално демокрация в действие, колкото и това да звучи клиширано. На огромен...
Яснота
Не всички думи. Чувам но усещам. Полъха в тишината. На шумните разлистващи се. Дървета пият...
Позитивно мислене, но на практика?!
Особено модерно е да се изтъкват преимуществата на позитивното мислене. Всичко звучи много правдоподобно...
Твърде много време в гледане на екрани
Мисля, че хората прекарват твърде много време в гледане на екрани и твърде малко време да пият вино,...
1 май - Международен ден на труда
Денят на труда и на международната работническа солидарност се отбелязва ежегодно на 1 май и е един от...
Оцеляващата магия на детството в исторически снимки и в цитати
Една от клопките на детството е, че човек не трябва да разбира нещо, за да го почувства. И когато умът...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook