Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Нещастието, което можем да си позволим


Чували ли сте думите на известният американски писател и лектор Дейл Карнеги: “Ако се държиш все едно си щастлив, ти действително ще станеш по-щастлив”? И замисляли ли сте се, че те важат също толкова и за нещастните ни “състояния”? А именно- колкото по-зле се чувстваме и дълбаем в това чувство, толкова повече то ще се увеличава. Всъщност, знаете ли какво всъщност е нещастието? Ето ви и най-точното определение.

Нещастието е психологическо състояние, проявяващо се в резултат на голямо разочарование, стрес и емоционални изживявания, с които ни е сблъскал животът и които ние не искаме да приемем.

Обратно на него, разбира се, е определението за щастие, а именно- психологическо състояние, възникнало в резултат на дадено удоволствие, което ние искаме да приемем.
Ето тук се корени най-важното, над което трябва да се замислим- приемането. А кога в действителност ние не искаме да приемем нещо- единствено, когато ни е страх, защото знаем, че едно разочарование е свързано с определена промяна в живота ни. Твърде малко са онези от нас, които посрещат трансформациите в живота си смело и без да преминават през депресивни състояния.

Казват, че няма понятия като щастие и нещастие, а само сравняване на едно състояние с друго. Сами по себе си дадени неща не могат да направят всички ни щастливи. Щастливи се чувстваме от възприемането на нещо или някого. И обратното- когато не можем да допуснем дадено състояние или мисъл в живота си, ние автоматично започваме да изпитваме неудовлетворение и дори пълно нещастие. Или поне така сме свикнали да го наричаме.


Запитвали ли сте се с какво свързвате понятието нещастие?

Има три основни неща и те са сигурност, усещане и сила. Когато сме нещастни, ние се чувстваме несигурни, свързваме ежедневието си с повтарящи се неприятни усещания, че нещо не е наред в живота ни и още по-лошо- изпитваме безсилие- смятаме, че не можем да променим нищо. Да, понякога наистина не можем. Но това, което със сигурност умеем, е да се опитаме да приемем нещата...да позволим на черните мисли и чувства да се излеят като река в душата ни...да им разрешим да преминат през нас с гръм и трясък. Така много по-лесно ще успеят да излязат в последствие. Много е просто- за да не искаш нещо, първо трябва да го изучиш и да разбереш причините, поради които не го искаш.

Замисляли ли сте се над това, че нещастието ви създава чувство на зависимост?
В един момент просто свикваме с това състояние, както с всяко друго...сякаш се носим по течението на мътните мисли. Достатъчно ни е само едно неодобрение от страна на някого, едно неосъществено желание или някакъв страх от дадена ситуация да се намърда трайно в съзнанието ни, за да се почувстваме нещастни. И когато сме си създали вече тази зависимост, всичко най-незначително и дребно за другите, ще бъде същинска трагедия за нас.

Знаете ли кое е чувството, което изпитват наистина малко хора?
Блаженството. А на вас познато ли ви е това усещане? Усещането за пълно щастие, насладата от всеки един миг. Ако никога не сте се чувствали блажено, как въобще може да кажете, че познавате истинското нещастие? Ако не сте изпитали абсолютното съвършено усещане от съществуването си тук и сега, как ще “оцените” нещастието и дали няма всеки малко по-труден момент в живота ви да ви изглежда като същинска катастрофа?

А дали любовта е тази, която може да ни донесе същинското блаженство? Как си обяснявате факта, че има хора, които твърдят, че са обичани и обичат и въпреки това се чувстват нещастни?
Отговорът е много елементарен. Просто, защото не могат да приемат безусловно другия т.е. те го приемат, но само до там, до където той не “застрашава” техните зависимости. А това не е истинска любов. Може да е друг вид зависимост, чисто физическо привличане или пък навик, но не и безусловна любов.

Има и такъв вид нещастие...Може би то е най-страшното.
Когато си позволим да искаме недостижимото, невъзможното дори. Да, трябва да си поставяме високи цели, да мечтаем, но не и да сме вечно недоволни от онова, което нямаме. Ако не успеем да се чувстваме щастливи само, заради онова, което притежаваме, никога няма да разберем какво е истинско удовлетворение.

Няма как да живеем в розов свят. И най вече няма как да избягаме от собствените си усещания...Така или иначе в един момент животът ще ни разочарова твърде много, но така или иначе през това преминава всеки един от нас. Мисля, че Чарлз Буковски го беше казал: ”Винаги ще се намери нещо, което да разруши живота ни. Зависи само кое или какво ще ни открие първо. Важното е, човек винаги да е готов да бъде отнесен.”...И след това да се изправи и да започне да гради отново. И да помни, че след всеки период на тъга и нещастие, следват и миговете щастие. И тогава те са още по-сладки!
Коментари
2013-10-10 #1
teodora
Готина статия. През цялото време, четях "Нещастието, което НЕ можем да си позволим" Харесва ми идеята
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Ден 15 - Постове и пости: Отровни хора
· Ден 8 - Постове и пости: Да промениш нещо истински важно. Себе си.
· Ден 5 - Постове и пости: Светът е пълен с отговори, които търсят правилен въпрос
· От къде идва чувството на несигурност?
· Защо потискането на емоции е лошо за нас?
· Депресията - спиралата на безнадежността
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
· Как да избегнем настинката в преходния сезон? 5 безценни съвета
· Тъгата ни превръща отново в деца...
· Бавно научавам...
Събота
27
Ноември 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Много добре помня какво ти казах преди 7 месеца в 7.45 сутринта
Може да не знам днес къде си оставих ластика за коса, но много добре помня какво ти казах преди 7 месеца...
Сестрата на гения - Мария Анна Моцарт
Волфганг Амадеус Моцарт (27 януари 1756 – 5 декември 1791) е синоним на думата "гений". Малцината са...
"Нешънъл Джиографик" излъчи победителите в конкурса за снимка за 2016 г.
"Нешънъл Джиографик" обяви победителите в конкурса си за снимки за 2016 година. Пътешественици от цял...
Между истерията и депресията: Нова Година
„Къде ще бъдеш на Нова Година?”, „А с кого?”… Това са най- омразните въпроси в края на годината, особено...
Защо и как да организираме почивка в чужбина без агенция
Ако сте от онази порода пътешественици, които не обичат да се разхождат с огромна група туристи, водени...
Автобиография в пет кратки части
Част първа Вървя по улицата. На тротоара има дълбока дупка. Падам в нея. Загубена съм... нямам надежда. Не...
Когато лятото вдъхновява в цветове
Лятото е пъстро, волно, свободно. Преди да изпепели цветовете си, то ги разгръща в разгара си в разноцветни...
Непорастващият малък принц на Екзюпери
"Показах прекрасното си произведение на възрастните и ги попитах дали моята рисунка не им вдъхва страх....
Ден 1 - Постове и Пости: Вино, вместо вина
Замъкът е празен. И вретеното отдавна е изсъхнало в кръв. Дяволът танцува. В своята наслада. Да танцува...
"Не мога да си представя изкуство, което да учи на зло"
- Вашето име периодично се е оказвало в епицентъра на най-проблемните ситуации в следвоенното ни литературно...
В началото на българския театър - Адриана Будевска, Елена Снежина, Теодорина Стойчева
Адриана Будевска е родена на 13 декември 1878 г. в Добрич. Завършва гимназия във Варна. През 1895 г.,...
По-добре "Провалих се", вместо "Защо не опитах!"
По-добре "Провалих се", вместо "Защо не опитах!"...
Тайнственият Араму Муру
Почти всички сме чували за така наречените енергийни места на нашата планета. Върху тези територии са...
Малката кибритопродавачка
Беше толкова студено, че чак болеше от студ. Валеше сняг и мръкваше. Последната вечер на годината, новогодишната...
Настъпва нов ден
Настъпва нов ден. И свети Слънцето, защото това е нещото, което трябва да прави, за да остане Слънце....
Когато имаш нужда да повярваш в нещо, избери себе си
Когато имаш нужда да повярваш в нещо, избери себе си....
"Целта на живота е смъртта."
"Идваме от една тъмна бездна; към една тъмна бездна вървим; светлото пространство между тях наричаме...
Човек се познава не по това, което знае, а по това, на което се радва
Човек се познава не по това, което знае, а по това, на което се радва....
Братя Стругацки: "Главният бич на съвременния човек е самотата и отчуждеността."
"Скептицизмът и цинизмът в живота са евтини, защото така е по-лесно и по-скучно, отколкото да се удивляваш...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook