Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Спомняме си Йордан Йовков


9.11.1880 - 15.10.1937


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Спомняте ли си списъка със задължителната литература в училище? Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков...Христо Ботев, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов...Колко сме ги чели, защото трябва, писали сме теми, защото трябва. Произведения, образи, идеи, цитати, които може би още кънтят в главите ни... А после сякаш всичко потъва в куха забрава, книгите събират прах по лавиците, пожълтяват страниците. Гласовете им заглъхват заради глъчката около поредния нов автор, за когото всички говорят. По силата на консуматорската логика тези „задължителни” автори не се преиздават, та те не се продават, не се четат! Скромно си стоят на лавицата и чакат да се паднат на матура и пак да влязат в домовете на хората.

Жената през погледа на Йордан Йовков

Йордан Йовков е точно такова училищно „клише”. „По жицата”, „Песента на колелетата”, „Албена”, „Шибил”, „Индже”, помним ли ги наистина, живи ли са образите, близки ли са ни? А може би са останали само заглавия, празни от смисъл.

"Винаги съм наклонен да вярвам на хората, да виждам и да търся у тях преди всичко доброто"

Това казва Йовков. Същият, който прекарва почти целият си съзнателен живот на фронта или пишейки за него като военен кореспондент. И това на фона на най- трагичните времена в новата ни история – Първата световна, Балканската и Междусъюзническата войни. Горял от несподелената любов към Елисавета Багряна, познал ужасите, болката на войната и намерил в някаква своя пресечна точка гигантския си хуманизъм, с който училищното клише го свързва. Накрая не му стига времето да напише всичко, което иска. Умира от рак в напреднала форма на 15.10.1937 г., причинен, днес бихме казали, от стрес.

И от устата на най-личния си герой, Сали Яшар, той въздиша с надежда:

„(...) с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго - любовта между хората."

В тези времена, малко или много меркантилни, подобни думи не звучат кухо, напротив намират нов смисъл. Затова нека да посегнем към тънките му разкази отново. Длъжни сме някак. Дори да вземем от раницата на децата, ако си нямаме свои. Да си припомним и ще видим, че това, което търсим в нашумелите автори, си го има при нас. Изконните образи на Йовков редят стари думи в позната на всеки българин мелодия, толкова далечна от училищния чин и толкова близка във всеки нов ден...
Виж още статии за:   Ден на · Да си спомним · Йовков ·
Коментари
2020-10-15 #3
Анастасия
Любим и незаменим!
2013-10-15 #2
Цвети
Дано повече да са като теб, Деси Докато се ровех в биографията му, установих, че макар да е родом от Жеравна и живял в Добрич, той прекарва голяма част от писателския си живот в София. Любопитното е, че вече далеч от войната, от учителските години, от Добруджа - той пише едва ли не само за това. Сякаш 40 години е събирал, трупал и накрая, като решил да стане професионален писател, поостарял и не след дълго - болен, всичко му е в главата, пред очите...а времето не му стига, пишел е трескаво. Голям творец е това, голям!
2013-10-15 #1
Десислава Ив. Симеонова
Българските класици няма как да ми омръзнат и/ли да ги свързвам с отегчение и принуда. Първата ми магистратура е по специалността "Българска филология", но, наистина, всичко изчетено (а то, обеснимо, е не малко по обем) ме е обогатило и ми е носило наслада. През последните три години започнах, не съм се замисляла над конкретната причина, да се връщам към Вазов (обожавам "Чичовци"), Ел. Пелин, Йовков, Васил Попов, К. Константинов, Д. Димов, А. Далчев, ... Купувам, когато мога, почти само български автори (радвам се, че открих Захари Карабашлиев). Конкретно за Йовков: през септември 2011г пребродихме добруджанския край и усетихме магията на региона и хората, дали "маята" за написване на "Вечери в Антимовския хан".
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Жената през погледа на Йордан Йовков
· Хубави снимки и думи, свързани с Йордан Йовков
· На тази дата: Загива Димчо Дебелянов
· На тази дата е роден: Йордан Радичков
· На тази дата е роден: Пенчо Славейков
· Левски
· Светът отбелязва рождението на Махатма Ганди и Деня на ненасилието
· 13 май - Европейски ден без асансьори
Виж още статии за:   Ден на · Да си спомним · Йовков ·
Събота
24
Октомври 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Лято, детство, магия...в черно-белите снимки на Ален Лабоал
Безгрижността на детството в най-необуздания му пик - дългите летни дни. Лято без технологии, лято без...
Антон Чехов: Кои са културните хора
Антон Павлович Чехов е всеизвестен руски автор, майстор на късия разказ, на пестеливия, но образен език...
Коя съм?
Попитах миналото си: - Коя съм? То отговори: - Утре ще си минало... Попитах бъдещето си: - Коя...
Когато аз съм "гласът на разума"
Ако сме в ситуация, в която аз съм "гласът на разума", значи сме попаднали в много кофти ситуация....
Лопе де Вега: "Който не почука на сърцето, напразно чука на вратата."
Ако е казано добре, то не е ли все едно на какъв език? Да се скрият любовта, парите и грижите е невъзможно:...
Несъществуващото е това, което не е достатъчно желано
Ако това, в което вярваме страстно, не съществува, ние го създаваме. Несъществуващото е това, което...
Кой празнува на 1 октомври?
Първият ден на октомври е ден, в който се отбелязват различни специални дни. 1 октомври е Световен...
Истински модели оживяват известни творби на Густав Климт
Густав Климт (14 юли 1862 г. - февруари 1918 г.) е австрийски художник, известен с картините си в пищни...
Наздраве по холандски
Приятна съботна или неделна вечер. Навън вали сняг, а вие сте се събрали на по питие вкъщи с приятели....
Женските сълзи – сила или слабост
Ние жените плачем от болка и радост, от обида и самосъжаление, от премного чувства и от техния недостиг....
Джоузеф Конрад: "Може би това е животът…една мечта и един страх.“
„Авторът пише само половината от книгата; другата половина се пише от читателя.“ „Клюките са това,...
Да стигнеш до училище - екстремно преживяване
Скоро започва новата учебна година и с нея - всички обичайни притеснения, които я съпътстват. "Ще мога...
Историята на легендарния „Шанел” № 5
Прословутият парфюм "Шанел № 5" е признат за най-знаменитият аромат на XX век. И въпреки, че носи авангардният...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook